Дойде време да напиша книга от плът и кръв

Някои идеи не ти хрумват в момент на просветление. И не се впускаш в тях с лека ръка.

Някои идеи обмисляш дълго време и накрая узряваш за тях.

Така стана и с идеята да напиша книга. Истинска, от плът и кръв.

Убедих се, че има нужда от нея, когато ден след ден, сесия след сесия, обучение след обучение, разговор след разговор, аз виждах, че хората търсят помощ, експертна насока, но и заедност и подкрепа.

Тези хора, които обмислят, планират или вече осъществяват някакъв вид кариерна промяна, по-голяма или по-малка.

Но това, което им трябва, не са сухи съвети на теория, а истински, живи истории, и то на хора, които живеят в България, и вероятно имат същите възможности…и ограничения, като тях. Read more

Как да си осигуриш подкрепа?

ЕДИН ПО-ДЪЛЪГ И ЛИЧЕН УВОД

Знам, че ти е трудно.

Нови хора, нови отговорности, нови правила, ново ежедневие, нови теми, нови очаквания, нови предизвикателства…

Това стои пред теб, когато правиш кариерна промяна – била тя в това да смениш местоработата си, да навлезеш в нова професия, да започнеш да работиш на свободна практика или пък да стартираш малък бизнес.

И, особено ключово в началото на този път, е да имаш подкрепа. Да не си сам/а. Да има с кого да обсъдиш какво ти се случва, да има от кого да почерпиш опит, да има кой да те подкрепи финансово, битово или чисто морално.

Знам го, защото съм го изпитала на собствен гръб, и то не веднъж в живота си.

Изпитах нуждата от подкрепа и в началото на 2015-а, когато взех решението да превърна това, което вече правех в свободното си време, консултирането на хора за тяхното кариерно развитие, в собствен бизнес. Разделих се с добрата си и редовна заплата, и отидох на борсата, при условие, че и половинката ми работи на свободна практика, имахме кредит да изплащаме, и никак не беше сигурно, че клиентите ми ще започнат да се надпреварват за моите услуги. Не го направиха през първите 12 месеца докато градях своя личен бранд като консултант по кариерно развитие. А моята половинка беше неотлъчно до мен и аз съм му признателна за това. Дори в моментите, когато виждах, че… има причини да се откажа.

Но аз продължавах да избирам да виждам причините да продължа. Като погледна назад бих казала, че бях смела и вярвах в това, което искам да направя, вярвах, че мога да нося стойност на хората и много исках да ми повярват и те.

професионални консултации от Лили ГеоргиеваСмелостта ми се изрази в това да разпиша идеята си и да започна да говоря с хора, които имат различна експертиза, и да ги моля за помощ. Безкрайно благодарна съм на това, че Златина Михайлова, HR директор и майка на съученици на сина ми, направи няколко менторски срещи с мен, че Бисер Вълов  от Beyond Academy, разпознаваемо име в средите на дигиталния маркетинг, ме покани да посещавам безплатно курса му по Фейсбук маркетинг, че Михаил Въжаров, мой бивш съученик, ми помогна да си изчистя маркетинг концепцията, че Павел Стефанов, фотограф и семеен приятел, ми предложи да ми направи фотосесия за сайта безвъзмездно, както и на многото други хора, които ми казаха: „Ти можеш, давай, ще ти помогнем, с каквото можем!“.

Но най-благодарна съм на себе си, че посмях да поискам помощ и че я приех, без да знам как точно ще се отблагодаря! И, за да бъда полезна и на теб, реших да създам тази статия, в която да ти дам конкретни насоки как да си осигуриш помощ, ако в момента правиш кариерна промяна.

Ще ти говоря за това кои три неща да си подсигуриш преди да потърсиш помощ, каква подкрепа всъщност можеш да търсиш и от кого, как да се пребориш с убеждението, че да искаш помощ е проява на слабост (не е, проява на сила и смелост е!) и как да се разбереш с костеливите орехи (обикновено това са най-близките ти… да речем, половинката). 🙂

ТРИ ВАЖНИ НЕЩА ПРЕДИ ДА ТЪРСИШ ПОДКРЕПА

Такааа, ще те изненадам ли като ти кажа, че на първо място е важно ти да си вярваш – да вярваш в уменията и знанията си, макар и да има още какво да учиш, да вярваш в мотивите си, да вярваш в това, че ще се справиш, стига да ти дадат шанс? Няма начин да получиш подкрепа… ако не си сигурен, че това, с което се захващаш, е твоето нещо (професия, дейност, бизнес), поне на този етап от живота ти. Няма как някой да иска да ти помогне с цялата си душа… ако ти не си с цялата си душа в новото ти призвание, професия или дейност.

На второ място, но не по значение, е важно да имаш сравнителна яснота за това, което правиш. Ще получиш конкретна подкрепа ако покажеш какви са конкретните нужди, които имаш. Едно е да кажеш, че търсиш работа в еди каква си област, имаш еди какви си опит и познания, търсиш еди каква си среда и развитие …друго е да споделиш, че искаш промяна, да не е това, което е било, а нещо по-творческо и интересно. Познай кога ще получиш конкретни предложения и насоки, и кога кимване и чудене (наум): „Тя сега какво всъщност иска?“

Та, в този ред на мисли, може да се окаже, че първият човек, към когото ще трябва да се обърнеш, е някой, който да ти помогне да си изясниш каква промяна точно търсиш, с какви ресурси разполагаш и какво ти липсва.

Ииии, както вече казах, когато си вярваш и имаш прилична яснота за това как ще изглежда бъдещото ти ателие, например, на трето място, е изключително ключово да поработиш над себе си. И да си позволиш да искаш помощ. Да забравиш онези приказки, че трябва да можеш да се оправяш сам, иначе не си сериозен/ силен/ оправен човек. Ти ПАК ще се оправяш сам, дългосрочно, или поне основната тежест ще тежи на твоите рамене, но няма нищо лошо в това да поискаш подкрепа, защото така правят смелите и тези, които постигат промените в живота си.

Освен това, ще ти издам още нещо, и то е, че хората много обичат да помагат. Вродено им е да искат да дадат. Може да имат трудни моменти, когато нямат капацитет да помагат, може да са ядосани на някого и да поставят и другите под същия знаменател, и да не искат да помагат, докато не отработят гнева в себе си, но като цяло това, което е дълбоко заложено в нас, е нуждата да бъдем от полза. И става много по-лесно, когато става дума за някого, който не ни е особено близък и не сме емоционално обвързани с него.

Когато говорих с Бисер Вълов за Фейсбук профила си и какво смятам да правя, той сам ми предложи да посетя неговия курс безплатно, и когато възкликнах: „Ама как така, това е твоето знание и то струва пари!“, той ми каза: „Аз знам, че ще ти бъда много полезен и ще ще ме препоръчваш на хората около теб, нямам съмнение, не се притеснявай за благодарността. Това, което е моят основен мотив, е желанието ми да помагам на хора като теб, и ти благодаря, че се обърна към мен. Понякога искам да давам, но хората не искат помощ и как да помогна, ей така, от сърце…“

КАКВА ПОДКРЕПА ДА ТЪРСИШ

И все пак, нека унифицираме дефинициите си за подкрепа, за да съм сигурна, че говорим за едно и също нещо.

Когато си на прага на кариерна промяна е много вероятно да имаш нужда от следните видове помощ:

морална подкрепа, че можеш, че ще се справиш, че ще има на чие рамо да си поплачеш и на кого да се похвалиш, когато има за какво (обикновено я търсим от семейство и приятели);

финансова помощ, за да покриваш разходите си, докато не започнеш да получаваш пари за продукта/ услугата си, или за да инвестираш в това, което искаш да превърнеш в твой бизнес, или просто да поддържаш стандарта си, след като започнеш работа на нова позиция и по-ниско заплащане;

помощ в ежедневните задачи, грижата за домакинството или децата;

подкрепа със знания, опит или ноу хау в конкретна област на по-опитен от теб ментор или консултант;

подкрепа от специалист като психолог или коуч, който да ти помогне да отработиш ограничаващите си убеждения, да си поставиш цели и да ги следваш;

свързване с подходящи хора, организации или клиенти, които да искат да работят с теб или да опитат това, което предлагаш като продукт или услуга. Или пък да бъдат твои бизнес партньори в новото ти начинание.

Вероятно има и други видове подкрепа, така че довърши списъка сам/а с това, което е релевантно за теб. 🙂

КАК ДА СИ НАБАВИШ НЕОБХОДИМАТА ТИ ПОДКРЕПА

Ще трябва да анализираш. Да видиш къде се намираш сега и до къде искаш да стигнеш в някакъв обозрим срок. Да имаш конкретни цели, за да постигнеш конкретни резултати. Ще е добре да започнеш отвътре навън и да видиш с какво вече разполагаш – като увереност, знания, умения, опит, средства, време и т.н.

И, разбира се, да си наясно какво ти липсва. След което да запретнеш ръкави и да видиш кои са начините да си го набавиш.

Работя с една дама, която на доста зряла възраст, след дълги години в точните науки, решава да се занимава с творчество. Сама изучава различи техники за работа със стъкло онлайн, купува си пещ и започва да опитва. И така стотици пъти. Каза ми, че ако е имала някой работещ със стъкло под ръка, е щяла по-бързо да стигне до изводите, които е получила след стотици счупени и напукани съдове в пещта. Но не съжалява за опита. В момента обаче знае, че ако й е сила да разучава нови методи за работа със стъкло, както и как сама да снима творенията си, с професионална техника, то това да поддържа сайта си и да прави дигитален маркетинг не е нейното… и ще търси помощ в тази посока.

Ако ти липсва определен вид знание, виж кой разполага с него и как можеш да го получиш – съобрази времето, финансите и енергията, които имаш, но и знай, че ще трябва да направиш компромис с нещо – например, да се лишиш от време за приятели, от някои спестявания или от манията си за контрол… защото си струва, дългосрочно.

Ако ти липсва познанството с хора от определен бранш, виж кой може да те препоръча…или къде можеш да отидеш и да се запознаеш лично.

Ако ти липсва финансов ресурс, виж как можеш да го заделиш от наличния в семейството, и го уговори с половинката си ако имате общ бюджет, или пък от къде можеш да си го набавиш, и потърси помощ от финансов консултант, за да получиш парите при най-добрите условия, доколкото е възможно.

Във всички случаи максимата, която важи, е да не се опитваш да откриваш топлата вода – може да нямаш нито времето, нито възможностите. Виж кой вече знае или може или има това, което би ти помогнало да направиш кариерната промяна, за която мечтаеш, разкажи му и … виж какво ще се получи. Вероятно самият човек ще ти предложи подкрепа или поне ще те пренасочи към някой, който би ти помогнал. От моя опит и този на хората, с които работя, когато се обръщаме към хора, които не познаваме, или познаваме бегло, и сме искрени в комуникацията си, хората са не по-малко склонни да помагат, отколкото по-близки такива. Да не говорим, че много близки могат да откажат, защото започват да оценяват това, което сме им казали и го налагат на представата им за нас… или дори държат да ни наложат собствените си ограничаващи убеждения. 😉

НАИСТИНА ЛИ С БЛИЗКИТЕ Е НАЙ-ТРУДНО?

Наистина. Особено с половинката. Само че поради нещо, за което може би не се сещаш на първо четене.

Защото имаме склонност да искаме от един и същи човек цялата възможна подкрепа. Защото имаме прекалено нереалистични очаквания и изискваме нещо, което едва ли самите ние бихме били готови да дадем.

Защото искаме и морална, и финансова, и битова и каква ли още не подкрепа от един единствен човек – партньор, съпруг, приятел, понякога брат/ сестра или родител.

А всъщност няма как да набавим всичко само от него. Той също има своите нужди, капацитет…. и убеждения, и освен това и отговорности, които носи към семейството. Не му прехвърляй всичките. Може и да ги поеме, но дългосрочно ще се измори, и ще му е все по-трудно дате подкрепя, дори и да иска.

От всеки втори човек, с когото работя (обикновено жена), чувам: „Половинката ми не ме подкрепя.“ И тогава задавам въпроса: „ Как разбираш, че не те подкрепя? И какво като видиш/ усетиш/ получиш, за теб ще означава, че си подкрепен?“

Отговорите си приличат до един. С това, че хората получават подкрепа, но не я оценяват като такава. Защото очакват много повече или нещо различно.

Няма да коментирам подробно случаите, в които има тотално отхвърляне, дори саботаж или ултиматуми – там решението е тежко за вземане и разговорите рядко помагат. И целта е не да накараме човека да ни помага, а поне да успеем да го спрем да не ни пречи. Слава Богу, в по-честите случаи,  взаимоотношенията са нормални и се крепят на доверие и любов.

Една дама, с която работя, ми споделя, че мъжът й не я подкрепял, защото не й говорил думи от рода на: „С теб съм! Всичко ще се нареди.“ От друга страна поел финансите на семейството откакто тя спряла работа и се грижел за детето, когато тя излизала вечер на събития. При друга пък мъжът й бил много разбиращ и поел част от домакинската работа, но не я подкрепял финансово. При трета често помрънквал, че вечер понякога я няма, но когато се прибирала, я питал как е минало.

Та, в голяма част от случаите, ние получаваме някаква подкрепа от близките си хора, дори и да помрънкват, дори и да не ни разбират напълно, дори и да не са наясно какво следва за тях, след като направим промяната. Просто техните действия, думи или услуги не са точно това, което ние оценяваме като подкрепа или не са толкова всеотдайни, колкото би ни се искало. (а дали ние бихме могли същото?!)

Та, в тези случаи, имам няколко идеи:

          Виж с какво разполагаш като подкрепа и се възползвай максимално от него… и търси как да си набавиш това, което ти липсва, другаде.

          Поговори с човека и й/му кажи, че оценяваш еди кое си, което ти дава, но всъщност имаш нужда от друго, и потърсете начин да го получаваш, стига човекът отсреща да има желание и възможност (може да може, но просто да не се сеща 😉 )

          Попитай своята половинка/ роднина от какво има нужда, как се чувства, какво му/й липсва. И започни да му/й го даваш. Защото процесът е двустранен и не можеш да очакваш само да получаваш. И той/ тя има своите нужди, мечти и желания, и очаква подкрепа на свой ред, нали така?

          Разкажи как се чувстваш в момента и какво ще се промени, след като реализираш промяната, покажи колко вярваш в идеята си, току виж го/я заразиш… И очаквай и отказ – защото всеки гледа нещата от своята камбанария. И идва със собствените си ограничаващи убеждения. От моя опит те се променят не с приказки и спорове, а когато това, което искаш, върви напред, постигаш резултати и го връщаш на същия този човек във вид на подкрепа, любов и енергия, насочени към него.

          Направете си твърди договорки, нещо почти като сделка, вместо да чакаш той да се сети, или пък той да чака нещо от теб. Когато всичко е ясно и има ясно изговорени очаквания, оправдания от рода на: „Ама не знаех…“ или „Ти що не ми каза?“, не работят.

 

Това беше всичко от мен по темата за подкрепата при кариерна промяна – надявам се да съм оставила храна за размисъл и насоки, които да можеш да използваш веднага!

Моля да ги споделиш с някой, който знаеш, че има нужда точно от такава подкрепа в момента.

Пожелавам ти кураж и успех,

и нали знаеш, където и да си, с теб съм!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

Какво да промениш, преди да промениш реализацията си

Моделът винаги е почти един и същ.

Човекът ми се обажда и ми казва, че иска кариерна промяна или развитие.

Иска по-добра работа или по-успешен собствен бизнес, различни възможности, различни доходи, различно усещане… на удовлетвореност и успех, на смисъл и стойност.

И тогава аз го питам: „А ти какво ще промениш? Кое ще направиш по по-различен начин, кое в мисленето си ще изместиш с ново, работещо за теб?“
Read more

А каква е цената?

Тя с гордост ми представи плановете си за тази година.

Ще влезе във форма, най-после.

Ще смени работата. Не се издържа вече.

Даже може и за собствен бизнес да се замисли. И идеи има, и хъс.

Ще го научи тоя френски, стига й се е опъвал. Със сигурност ще й потрябва.

И ще си казва директно какво мисли. Право куме в очи.
Read more

10 безценни насоки за адекватна кариерна промяна

Ами, настана време.

Време да ти споделя това, което виждам във почти всеки, с когото работя – търсещ кариерна промяна или кариерно развитие, от седем години насам.

А това, което виждам, е желание, породено от позитивна или негативна мотивация, желание за промяна, за дни, изпълнени със смисъл и принос, за радост и удовлетворение, в професионален план, ръка за ръка с личния.

И, за да се случи всичко това, стигнах до 10 въпроса, който всеки трябва да си зададе, за да осъществи смислена за него самия кариерна промяна, в унисон с това, което той е, и това, което е важно за него.
Read more

С разностранни интереси или кариерно неориентиран?

Когато я срещнах в ролята си на кариерен консултант преди няколко години, и тя ми каза, че едва ли не всичко й е интересно, се усетих, че си мисля: „Е как може така, това е като да слушаш всякаква музика или да ядеш всичко без да подбираш! Едва ли ще мога да й помогна изобщо…“ Направо си подходих дискриминационно.

Колкото повече си говорихме, толкова повече виждах колко широко скроена е, колко всестранно развита, или желаеща да се развие, колко смела е да опитва нови неща, и да излиза от кутията, и колко…. притеснена е, че е точно такава. Защото май и други бяха подхождали с подобно отношение към нея.
Read more

НЕДЕЙ ДА РАБОТИШ ЗА СЕБЕ СИ

Представям си как четеш заглавието и очите ти стават на палачинки.

Е, точно от мен – не го очакваше, нали?

Ако ме следиш, сигурно знаеш, че обичам да вдъхновявам, и да обръщам фокуса върху какво може, а не – какво не, но… не на всяка цена, не за сметка на други важни неща, не без да имаш необходимата яснота и подготовка.

Искам да ти дам една различна гледна точка, в която вместо да те тикам в посока „работи за себе си“, защото това е най-доброто, и възможности дебнат от всякъде, искам да те накарам да погледнеш на идеята и възможностите много трезво, без да правиш бързи и резки завои.
Read more

Добра идея ли е да превърнеш хобито си в бизнес?

Голям мерак ми е да ти помогна за това как да определиш дали е добра идея да превърнеш любимото си хоби в бизнес. Защото съм сигурна, че това е минавало през главата на всеки втори човек. А и от всякъде ни заливат интервюта на успели и известни хора, които твърдят, че са превърнали своето хоби в бизнес. И изглежда, сякаш е фасулска работа… и всеки може да го направи.

Преди да ти споделя седем ключови въпроса, които да те насочат към правилния отговор за теб (защото за някои той ще е ‚да‘, за други – ‚не‘, за трети – ‚може, но не сега е моментът‘), нека набързо преговорим какво означава хоби и какво означава бизнес.
Read more