Коя е най-ключовата съставка на промяната

 

Преди време бях на лекция на д-р Менис Юсри, уважаван психолог и терапевт, и едно негово изречение сякаш остави отпечатък в мен, необратимо.
Той сподели, че ако имаме нужда от каквато и да било промяна, за да я осъществим истински, е нормално да имаме много неизвестни – и за това, което ще се случва по пътя, и за крайния резултат. Ако всичко ни е съвсем ясно, то не става дума за истинска промяна, а за пре-изобретяване на миналото (един вид – негово повтаряне).

Само че колко хора ги е страх именно от неизвестното, от новото, от усещането за липса на сигурност! И кое може да компенсира тези липси, ако все пак изберем да тръгнем по пътя на промяната, без пълна яснота? Например, в професионален план, но същото важи и в личен.
Моят отговор е, че нищо няма да е така страшно, когато усещаме, че сме свързани със своето сърце – че вървим по пътя на промяната, стъпка по стъпка, от любов към себе си, че правим промяната отвътре навън, в унисон с нашите собствени цели и ценности, зачитайки силните си страни, желанието си да оставим нещо смислено като принос. Накратко – вътрешна трансформация преди промяна на външните обстоятелства.

Затова и толкова харесвам философията, между другото залегнала и в настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“: живеем във време, когато „пътят към върха е заменен с път към сърцето“, както прогнозира още през 1996 г. Дъглас Хол в концепцията си за кариерно многообразие.Тоест все по-важна става връзката на човека с него самия, минаваща през сърцето. Човекът и неговото себепознание, както и начините да превърне това в реална дейност, професия или бизнес, които да му носят и смисъл, и радост, и достойно възнаграждение.

И понеже знам, че в нас винаги се борят разумът и сърцето, ето един начин как да ги… помирим. Споделям ти цитат от моя любима книга, „Работата, за която сме родени“, на Ник Уилямс:
„Една от най-големите вътрешни борби настъпва, когато не влагаме сърцето си в работата. Казано накратко, когато не се занимаваме с това, което обичаме, или когато не обичаме това, с което се занимаваме. Нещата, които ни правят хора, са тези, които докосват и вълнуват сърцето ни. Много често сме експерти в това какво не искаме в живота си, а сърцето ни е там, където откриваме какво наистина искаме…
Външната подкрепа и насърчение, които получаваме, могат да бъдат прекрасни, но работата, за която сме родени, се разкрива отвътре навън…. Може би трябва отново да се научим да ценим интуицията си, тъй като сме много по-тренирани да ценим и да се доверяваме на логическия анализ и рационалните заключения, отколкото на вътрешното познание. Интуицията ни може да не е логична, но придава сърдечно усещане на потребността ни от пълнота и цялостност. Чудя се колко често всъщност вземаме интуитивни решения и след това доказваме, че са правилни… Интуицията е свързана с възможността да видим нещата с нов поглед, да открием нови територии. Това не означава, че ни предлага най-добрия или единствения начин, а че ни упътва през различните възможности… Нека сърцето да ни показва пътя, а с главата и ума си да преценяваме как да пътуваме, какво да правим и как да стигнем до желаното място.“

СЕГА Е ВРЕМЕТО ЗА ПЪТЯ КЪМ СЪРЦЕТО – ТЕОРИИ И ДОКАЗАТЕЛСТВА

И все пак, когато става дума за кариерна промяна, как хем да имаме връзка със сърцето, хем да сме успешни и конкурентни в това, което правим? Традиционните теории от средата на ХХ век представят кариерата като изкачване нагоре, напредване във фирмената йерархия, броене на повишения през целия трудов път. Кариерното развитие обаче е доста по-многопластово, не винаги е линейно, нито пък е задължително да преминава в една и съща организация или професия.
Новите теории говорят за кариера без граници, за многообразна и многолика, дори за живот-кариера и за други близки понятия. Общото между всички е следното: кариерата е гъвкава и включва всички аспекти от живота на човека, той е в центъра и сам определя как ще я развива. Тя включва съчетаването на платената и неплатена работа, както и житейските роли. Kариерата се влияе от личностния напредък и ученето на човека през целия му живот, развитието ѝ зависи директно от него. Нормално е хората да променят работата или професията си, както и да преминават към по-разнообразни трудови форми – например работа по проекти, кариерно портфолио и други. Накратко казано, те стават мениджъри на своите кариери, опознават себе си и развиват онези качества, умения и опит, които ще им дадат възможност да живеят така, както искат.

Според Клаус Шваб, основателят на Световния икономически форум в Давос, в момента се намираме в четвъртата икономическа революция. Тя включва размиване на границите между физическите, дигиталните и биологическите сфери, бърза връзка между хората по света, лесен достъп до познание и информация, както и отмиране на стари професии и дейности, създаване на нови, преразглеждане на ключовите умения за постигане на резултати и развитие в работата, кариерата, бизнеса. Други наричат новото време „епоха на знанието“, драстично различна от индустриалната революция на ХХ век. Хората вече не търсят работа, а решават проблеми; не са изпълнители на своята функция, а оставят значим принос; не са винтчета от организационната машина, а човешки същества с портфолио от уникални силни качества.

В подкрепа на горната тенденция, футурологът Герд Леонард, определен за един от най-влиятелните личности в Европа за 2015 г., твърди, че „всеки човек, който работи като робот, ще бъде заменен“, и че „единственото нещо, което ще има значение в бъдещето, е да бъдеш човек“. Той смята още, че „хуманитарното образование ще бъде много ценно, ако се комбинира с познаване на технологиите.“ Леонард, както и други негови съвременници като Мартин Форд например, твърдят, че излизаме от ерата на консуматорството, и много от професиите на бъдещето ще изискват именно това: да сме във връзка със собственото си сърце и с тези на другите.

РОЛЯТА НА СЪРЦЕТО И КАК ДА СЕ СВЪРЖЕМ С НЕГО

Както виждаш, назрял е моментът… за завръщане към себе си, и отваряне към другите, през сърцето. Само че как да се възстанови тази връзка, когато сме омотани в динамичното ежедневие, в задълженията и отговорностите, които сме поели, в собствените си мисли и притеснения в кариерен, и всякакъв план.
Ами… ще можем да продължим напред само ако… се спрем.
Знам, че нито думата „застой“, нито пълнежът ѝ ти харесват; знам, че се съпротивяваш на всякакви форми на празно буксуване, включително и в професионалния ти живот. Само че застоят е необходим. И аз искам да ти помогна да го приемеш, защото е етап от процеса на промяна. И ако ти не удариш спирачките, ако не си дадеш време, в което да забавиш топката, ще бъдеш принудена да го направиш. Например… като се разболееш или след като те освободят от работа. Не е задължително, но се случва. Често. Говоря от личен опит и от споделеното с десетки клиенти, преживели застой по различни причини.

Много хора се превръщат в работохолици, товарят се с хиляди професионални и лични задачи, пристрастяват се към постоянното правене на нещо. Докато в един момент не осъзнаят, че са изтощени и не си спомнят защо е всичко това, че са загубили тотално връзка със сърцето си… А може би и сърцата на другите.
И никак не е чудно, че щом поспрат за миг с мисълта, че не могат повече така, те нямат идея какво всъщност искат. За да можеш да усетиш това, което имаш да усетиш, да чуеш това, което имаш да чуеш, да обмислиш и формулираш истинските цели, които ще ти донесат това, от което наистина имаш нужда.

Не е срамно да спреш, жизненоважно е. А понякога и животоспасяващо. Буквално.
Хибернацията може да бъде инкубатор, който позволява на истинската ти същност да пусне корени, да израсте и да достигне светлината. Хората в повечето случаи се отказват от предимствата на временното оттегляне от активен живот. Страхуват се да не изгубят време, да не бъдат изместени… Боят се от мисълта да бъдат самите себе си, без определен план за действие…Пребиваването в това вътрешно пространство на празнота неизменно включва чувствата за самота и загуба на контрол. Понякога празнотата предизвиква силен страх и кара човек да я запълва с шумна и прекомерна активност, за да прекрати конфронтацията със самия себе си.“ (цитат от известния израелски трудотерапевт д-р Яфе-Янаи)

Можеш да си позволиш да останеш в това състояние толкова, колкото имаш нужда. Дай си време да чуеш своя вътрешен глас, да осъзнаеш кога говориш ти, а кога – чужди гласове. Запитай се с любов и приемане ли се обръщаш към себе си, или с обвинения, с нетърпение, с критика? Може в този момент да ти е празно или да изглежда безнадеждно. Защото преди да продължиш нататък, трябва да отлееш от препълнената чаша – тоест от трескавото ежедневие, от пренатовареното съзнание, от неработещите за теб убеждения и нагласи… За да можеш да я напълниш с това, което наистина искаш.

Повече за кариерната промяна отвътре навън можеш да разбереш в настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, в която ти споделям още за застоя като етап от процеса на промяна, за професиите на бъдещето и за принципите на кариерна промяна от любов към себе си, всички те подплатени с 30 истории на български жени в промяна.

До края на август можеш да заявиш книгата с намаление и автограф. 🙂

Лили Георгиева

консултант по кариерна промяна и личен брандинг


Източници за статията:

Уилямс, Ник, „Работата, за която сме родени“, „Брос М“, 2011

Шарланова, Валентина, „Образование и кариерно развитие“, Стара Загора, 2014

Яфе-Янаи, Орения, „Избери! Застой или развитие“, ИК „Сиела“, 2012

https://www.weforum.org/agenda/2016/01/the-fourth-industrial-revolution-what-it-means-and-how-to-respond/

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2017/04/21/2956512_futurologut_gerd_leonard_profesiite_na_budeshteto_sa/