МОЯТА ГОРДОСТ: Емил Кирилов „Бях роб на собствения си успех, защото този успех не беше в синхрон с моята страст.“

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя първия, но не и последния :), мъж в рубриката, както ще ти стане ясно – много забавен и интересен човек, със супер интересна професия. Емил Кирилов е този, който ми помогна в това да правя една идея по-добри видеа, и този, който ме запозна с невероятнатa Светлана Близнaкова от рок група SEVI. Разговорите ми с него са истинско удоволствие – обещавам ти историята му да те държи с усмивка на уста до самия край. 🙂

НЕЩО КАТО УВОД

Казвам се Емил и за изненада на аудиторията съм мъж (до колкото знам първият в рубриката). Страхувам се да започна директно с това, с което се занимавам, защото обикновено хората не ме разбират. Поне не и в началото, затова мисля да започна с това, с което не се занимавам.

Мили дами, извинете ме, но не се занимавам нито със здравословен начин на живот, нито с отслабване и диети, не правя смутита, и не владея изтънчени готварски рецепти. Затова пък някъде по-надолу използвам думата ‘мултивибратор’ и ако искате да разберете какво е това, трябва да продължите да четете. 🙂

Господа, знам, че и вие четете този блог, но не си признавате! Вероятно и на вас няма да съм интересен, защото не разбирам от коли, футбол, филми, риболов и т.н. На всичкото отгоре си избирам телефона, колата и други неща, които купувам, основно по външния вид.

Скъпи предприемачи, харесвам да чета книги, да посещавам лекции и семинари, да се развивам, но (ще ме прощавате) отдавна не съм фен на вълната, наречена “личностно развитие” и целия съпътстващ я кравешки тор (смятам, че това е най-близкия превод на bullshit).

Не се занимавам и с политика. Както е изпял Кирил Маричков преди 30-тина години “Аз съм просто човек”.

Ако сте стигнали до това изречение, значи сте упорити и има шанс да ме разберете. Може би вече се чудите кой съм и какво точно правя? Да кажем, че помагам на хората да реализират идеите и мечтите си. Знам, знам. Мислите си – поредния лаладжия, който ще ни говори за стартиране на успешен бизнес. Да ама не! Ще ви разочаровам. Обичам да говоря за стартиране на бизнес, но успехът зависи от хората, които го стартират, така че…

Гледайте си работата! (това е гарантирана формула за успех) 🙂

Мислех да започна с: “Аз съм един супер обикновен човек”. Но и това е глупост. Ако беше вярно, вероятно Лили нямаше да ми даде възможност да напиша нещо в блога ѝ. 🙂

Тогава кой съм аз?

Аз съм сложна личност. Бидейки зодия Близнаци, понякога страдам от раздвоение, дори и от разтроение на личността. (РазТроение, а не разСТроение. Последното е, когато прекалите с агнешкото по Великден). Но това не е най-важното, защото за мен е по-важно да ме възприемете такъв какъвто съм.

Аз съм човек с чувство за хумор (странно такова), който харесва да слуша музика, който обича да се забавлява и да е сред природата, особено когато на не повече от 2 метра от мен пуши скара, а в ръката си държа студена бира. Като заговорихме за бира, ще си призная, че харесвам и красивите жени. Затова се ожених. Това директно ме прави съпруг и не чак толкова директно баща на 2 прекрасни деца (изискваше се много ‘облъчване’ от страна на съпругата ми и бачкане от моя страна).

Остана да отговоря на въпроса “С какво по дяволите се занимавам?”

Да, отлагам го, защото за мен това е най-трудният въпрос. Или поне беше. Ако ви кажа, че реализирам мечтите на хората ще прозвучи прекалено, нали? Съгласен съм. Затова нека ви разкажа историята как НЕ УСПЯХ да реализирам една своя мечта.

Като дете проявявах огромен интерес към музиката и музикалните инструменти. Най-вече пианото. Тогава не можех да свиря на пиано, както и сега, но някак си през целия ми живот, когато застана зад черно-белите клавиши, винаги имам вътрешното усещане, че мога да протегна ръце и да засвиря без проблем. Не знам дали е умение, наследено от предишен живот, или плод на моето въображение, но някак си имам чувството, че вече съм прекарал доста дълго време зад тях.

Защо ви разказвам това? Защото много ми се искаше да имам пиано. Но по това време, въпросното съоражение беше голямо, тежко, скъпо и шумно. Затова получих директен отказ. То аз не бях и питал. Но като се има предвид и факта, че в моето семейство нямаше нито един музикант, вероятността да ми купят пиано и аз да се науча беше по-ниска от това да удариш две шестици от ТОТО-то в два поредни тиража.

Един ден ми хрумна нещо. Щом няма да ми купят пиано, аз ще си конструирам собствено. Условията, както казах, бяха: да не е голямо и тежко, да е евтино и да може да се свири тихо на него (по възможност на слушалки). Сещате ли се? Имаше едно единствено решение – електронно пиано. Ами да! Щях да бъда следващия Жан Мишел Жар! Това беше начинът да реализирам моята мечта!

У нас музиканти нямаше, но техничари – бол. В списание “Млад конструктор” намерих статията “Как да направим електронен музикален инструмент с мултивибратор”. Пояснение – мултивибратор е вид електронен генератор на сигнали с различна честота. Стана ви ясно, нали? За приблизителна алтернатива на мултивибратора от механичния свят може да се счита кречеталото. (това пък откъде ми хрумна)

Спестих малко пари от закуска, купих необходимите компоненти, включих поялника, запоявах няколко дни и… нищо не стана :). Моето електронно пиано не издаваше нито звук. Дори нямаше и пушек. Моите роднини, колкото и да бяха технически светнати, не разбираха толкова, че да ми кажат защо схемата не работи. Нямаше помощ от никъде.

Интересното е, че това не ми подейства разочароващо, а по-скоро мотивиращо.

Осъзнах, че схемата е прекалено сложна за моите възможности. Тогава реших първо да започна с реализирането на по-прости схеми и постепенно да премина към по-сложните. В началото и простите не работеха, но с външна помощ успях да накарам някои от тях да заработят. Започнах да чета за това как функционират различните електронни компоненти и как протича електрическият ток през тях. Постепенно моето хоби се превърна в занаят, занаята в професия, а професията в моя страст.

Така станах инженер. Университета беше за озаконяване на този акт.

Въпросното пиано никога не заработи. В сегашния момент осъзнавам, че ако наистина съществува нещо като предишен живот, твърде вероятно не съм бил пианист, а по-скоро майстор на музикални инструменти. За моя радост открих друг инструмент – електрическата китара – достатъчно мобилна, наличност на относително евтини модели, тиха, когато се използва със слушалки.

 

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

Запознахме се Лили може би преди около 2 години на едно нетуъркинг събитие. Спомням си, че се представи кратко и ясно:

  • “Здравей, аз съм Лили и съм консултант по кариерно развитие и личен брандинг.”

Тогава си помислих: “Аха! Поредната безработна HR-ка”. А пък аз сигурно съм отвърнал с някоя глупост от сорта:

  • “Здравей, казвам се Емил и разработвам електронни устройства, но не целите, а само платките, които са част от продукти на клиенти, ама аз всъщност не ги правя, а ги проектирам, но то ги проектира моят партньор, а аз ги програмирам… с една дума програмист съм.”

Объркващо, нали? Тогава с Лили си разменихме контактите и започнах да я следвам във Facebook (от учтивост, не друго). Това беше достатъчно, за да попадна на едно от първите ѝ видеа. Изгледах го цялото. Изгледах и второто и третото. Четвърто май нямаше :). Информацията въобще не ме интересуваше, защото тя беше за жени (поне така смятах). Единственото, което ми направи впечатление, е изключителното старание, което беше положила. Беше се погрижила за абсолютно всичко – интериор, грим, прическа, всеки детайл, с изключение на един – качеството на звука.

Първият път, в който потърсих Лили, беше за да ѝ помогна да подобри звука във видеата си.

Тази история си има и своята предистория. Понякога ми се налагаше да снимам видеа. Въпреки инженерното ми образование, винаги се сблъсквах с технически трудности в процеса. Основната причина беше организацията. Не го правех често и нямах обособен кът за това, където да инсталирам всичко необходимо и да държа цялата техника на едно място. Всяко записване беше предхождано от търсене на стойки, микрофони, запояване на кабели, опъване на удължители, инсталиране на допълнителни лампи, връзване с тел и т.н. Представете си какво би коствало, ако е необходима мобилност на всичко това.

Размишлявайки върху проблемите във видеозаснемането, реших да разработя серия от продукти за влогъри. Въпреки, че записът на видеа в последните години е нарастваща тенденция, на пазара почти няма иновации в тази посока. Професионалните видеа до ден днешен се записват по сходен начин както преди 30 години.

Като прохождащ влогър Лили беше ‘Перфектния клиент’ или казано с мои думи ‘Опитното зайче’. Предложих ѝ да запишем нещо заедно за да видя какво точно прави, какво не прави и какви трудности среща. Тя се съгласи.

Направихме едно видео, след което осъзнах, че нещата нямаше да се получат както си ги представях. При всеки запис има нещо специфично, което не може да бъде разрешено с универсален подход. Тогава, обаче, се случи нещо друго. Благодарение на повторния контакт с Лили и това, че бях съсреодоточен в нещата, които говореше пред камерата, осъзнах, че тя има информация и практически опит, от които имах нужда. Всъщност разбрах, че имам нужда.

Вторият път, в който потърсих Лили, беше за да поискам нейната помощ.

Реших да подобря визитката си. Само след няколко минути консултация с Лили, моето объркано представяне се превърна в нещо от сорта:

  • “Здравей, казвам се Емил и съм инженер. Заедно с моя екип помагам на хората, да превърнат своите идеи във физически продукти, независимо дали имат технически умения или не и независимо дали са установени фирми или стартират в момента.”

След това говорихме и по други теми и Лили ме накара да се замисля за много неща, които тепърва предстоеше да си изясня.

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ?

Не знам дали ми е вроден талант, генетично заложено или развито умение, но смея да твърдя и то с голяма увереност, че съм доста сръчен с ръцете.

Като дете, разглобявах играчките и с частите им изобретявах други играчки. По-късно, когато овладях електрическите схеми, по аналогичен начин правех свои собствени изделия. Дори продавах успешно някои от тях.

Като юноша започнах да работя като сервизен техник в малък сервиз, а през студентските си години продължих в един от най-големите сервизи за битова електроника в София. Имах невероятната възможност да съчетавам работата с ученето и да докарвам добър доход.

Малко след това настъпи моят професионален кръстопът. Това се случи на един купон, когато в полу трезво и полу сънено състояние проведох интересен разговор. Мога да кажа, че този разговор промени живота ми. Само след месец вече не работех като сервизен техник, а като програмист. Този скок нямаше да бъде възможен, ако не бях написал голяма част от курсовите работи по програмиране на колегите ми в университета.

Следват 10 години развитие в кариерата ми на програмист. Достигнах рекордно висока заплата за човек на неръководен пост. Ползвах много социални привилегии, медицинска застраховка, луксозен офис, паркомясто, безплатно кафе, безалкохолни напитки, плодове, закуски. Не мога да не спомена и играта на тенис на маса и джаги в работно време. Рай!

Беше наистина Рай, но само докато не се разгоря огънят под казана, в който бях скочил по собствено желание. Колкото и добре да изглеждаше отстрани, аз се чувствах зле. Тогава не знаех каква точно е причината и сменях фирма след фирма, лекувайки временно симптомите, но не и заболяването.

В един момент получих просветление. Осъзнах, че преследвайки финансовия и кариерен успех, се бях отклонил от моята страст – това да правя неща с ръцете си. Необходими ми бяха години за да го осъзная. Въпреки че това се случи, излизането от казана ставаше все по-трудно с всеки изминат ден.

Бях се превърнал в роб на собствения си успех, защото този успех не беше в синхрон с моята страст.

До момента ви разказвах само едната половина от историята. Като представител на  Близнаците, вече е време да дам дума на другата половина.

Страстта ми да правя материални продукти не е единствена. Отново ще си позволя да се върна в детството. Не си спомням точната възраст, бях около 10 годишен, когато конструирах играчка (малко повече за нея ТУК ). За да се активира играчката, трябваше да се сложи монета в един процеп на кутията. Макар и неосъзнато в началото винаги съм мислел как нещата, които правя, могат да представляват достатъчно голям интерес за хората, така че да ги накара да се разделят с част от парите си. Първоначално парите ми стигаха за семки и дъвки, а на по-късен етап за финансиране на нови проекти.

Най-важното за мен, когато някой ми плаща за продукт или услуга, е че този някой намира стойност в това, което правя.

След като осъзнах, че като програмист се намирам в порочен кръг, паралелно с работата си стартирах няколко бизнес начинания: сервиз за музикални инструменти, софтуерна аутсорсинг фирма, център за обучение на деца, сладкарски цех, продажба на ръчно правени продукти онлайн… В един момент, научих, че хората казват на това нещо “предприемачество”. Това автоматично ме прави предприемач, нали? И то сериен? Да, ама не. Нещо все не ми достигаше. (за 10-те неща, които научих от първия ми бизнес може да прочетете ТУК)

По рождение съм интроверт, много срамежлив и притеснителен човек. Това определено не са качества присъщи на някой, който проактивно трябва да търси клиенти и да им предлага продуктите и услугите си. Нямах никакъв опит в контакта с хора. Аз избягвах контакта с хора. Трудно формулирах не-инженерни изречения, а това да говоря пред повече от 3-ма (особено непознати) беше невъзможно, защото се изчервявах и усещах, че ще припадна всеки момент. (В тази СТАТИЯ споделям някои от научените по трудния начин уроци в бизнеса)

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС?

През последните 8 години прочетох хиляди страници за бизнес и личностно развитие. Посетих десетки семинари и работилници. Разговарях с много хора от различни браншове, някои от тях мултимилионери. Обучавах се в сферата на маркетинга и продажбите. Най-важното е, че през това време практикувах. Всичко това доведе както до просветление така и до объркване. От една страна през цялото време ми липсваше фокус, но от друга страна това ми даде възможност да експериментирам много неща и да открия това, с което ми се занимава. Благодарение на консултациите ми с Лили, успях да подредя част от пъзела в моята глава и да канализирам наученото в правилната посока.

Напуснах работата си като програмист и се отдадох на моята страст.

Днес, съм едновременно служител и партньор в компания на име ЗЕК ИНЖЕНЕРИНГ. Като служител отговарям за разработката на софтуер и ‘оживяването’ на прототипите. Не мога да ви опиша чувството когато пускам за първи път електрически ток на устройство, което до вчера е било един чертеж върху монитора, а днес е напуснало фабриката за производство. Това е моментът, в който се чувствам създател, който вдъхва живот на нещо безжизнено. Като партньор отговарям за менажирането на всички проекти, бизнес развитието на компанията, връзките с клиенти, продажбите, минералната вода, кафето…

Видеозаснемането остана на заден план. Предполагам, че на някой от вас може да му е хрумнала налудинчавата идея да стане влогър, затова реших да споделя част от работата ми в тази посока – ето едно видео за осветлението по време на снимане на видео, и едно – за това как да си наравите качествено осветление… с подръчни материали.

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ?

С нищо не се гордея, но съм благодарен.

Благодарен съм за това, че мога да работя денонощия наред без да казвам, че отивам на работа.

Благодарен съм, че имам възможността да работя в чудесен инженерен екип по различни и интересни проекти.

Благодарен съм, че имаме клиенти, които са основно чужди фирми, но се чувствам страхотно, че има и нашенски.

Благодарен съм, че имам информация и опит, които мога да споделям с хората и те да извличат полза от това.

Това е едно от нещата, които ме накараха да стартирам проекта “Фабрика за предприемачи” миналата година. Това беше събитие, в което хора се събират на едно място и споделят опита си един с друг. В момента проектът е замразен, но може да изгледате някои от лекциите ТУК.

Благодарен съм, че се научих да говоря пред хора и понякога ме канят като лектор. Може да видите запис на една от лекциите ТУК. Обърнете внимание на звука ;).

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не ми се иска да пиша заключение. Заключението за мен представлява някакъв вид край, а аз не искам да има край. Обикновено, когато ние хората направим някакъв извод, спираме да мислим по даден проблем. А светът се променя. Проблемите също. Ако в направя някакви изводи днес, то е вероятно те да не са валидни утре.

Аз нямам крайна цел. Не искам да имам крайна цел, защото се страхувам, че ще я стигна. Така нещата ще свършат. Един от най-големите ми страхове е липсата на причина да продължа напред. В този ред на мисли най-добре се чувствам, когато не знам с какво ще се занимавам утре.

Интересно ми е какво мислите. Ако сте имали търпението и енергията да изчетете текста до тук, вероятно ще имате желание да оставите и един коментар. Споделете вашето мнение, интереси или защо не идея за нов продукт. Това е разменното средство, с което може да покажете, че продуктът, който създадох, носи някаква стойност за вас.

Ако решите да ме напсувате, може да го направите на e-mail: emil.k@zekeng.com 😉

Това беше всичко от нас с Емил.

Той е единственият инженер, след баща ми, който може да разказва толкова увлекателно. А и има какво. 🙂

Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг