МОЯТА ГОРДОСТ: Ваня Емилова „Вярвайте и следвайте детето!“

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и … ще те по(д)кани за/ на определено действие или събитие.
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има. 🙂

Първата гостенка в рубриката е Ваня Емилова – една дама, която ме научи, че когато човек вярва в нещо, намира начин да го случи, особено, ако това нещо изразява кой е той, и какъв е талантът, който притежава. Но ето какво ще ни сподели за себе си самата тя (прочети докрай… ще разбереш защо).

Дълго време сутрин ставах със скоростта на светлината, отивах на работа с най-бързия превоз, прибирах се от нисък старт, готвех за преди малко, домакинствах за след малко, учех с децата, защото „гимназия-колеж-университет” е схема абсолютно задължителна.

Накрая всички тичахме да лягаме, че утре пак…

Преди това прилежно залягах в хуманитарната гимназия, за да ме приемат мечтаната „История” и „Журналистика”. Прилежно специализирах „Печат”, за да работя в любимия си вестник „Труд”. Поработих и в телевизия, за да имам предизвикателство все пак, нали.

Бях си намерила и любим човек и ни се бяха родили обожавани деца.

Имаше обаче нещо, което не беше наред.

Какво, по дяволите, не ми беше наред?

Една сутрин децата ми помогнаха: „Мамо, кога ще спрем да се състезаваме? Кога ще играем? Кога?”

„Днес”, казах. Нима имах избор? От онова „днес” се родиха първите страници на книгата за деца, която написах, и която се опитва да отговори на разни въпроси, с които си блъсках главата. И с които децата ми си блъскаха главите.

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

– Написването на детския роман се оказа най-лесната работа от целия алгоритъм „търся отговори – получавам – пиша – а сега да ви споделя грешките си и да се посмеем на мой гръб /т.е да издам книгата/”. Цяла година удрях на камък с издателите. Казваха ми, че това, което предлагам, е непосилно скъпо издание, защото е пълноцветно и с много илюстрации /Бях намерила художник, който  вече завършваше илюстрациите/. Или директно ме отрязваха: „Български автор не може да пробие при положение, че има толкова много чужди прекрасни произведения за деца”. Или: „Коя си ти и кой се интересува от това, което си написала”? Получавах тези отговори без нито един издател да поиска да прочете какво съм написала. Няма да говоря за схемата „Плати си и ще ти издам каквото пожелаеш”.

След като опитах всичко, за което се сетих, за да стигна до поне един човек, който би желал да прочете какво съм написала, в някакъв момент се запитах дали не греша в начина, по който представям книгата или себе си. Затова и се обърнах към теб.

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ В ТЕБ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТАТА НИ

– Истината е, че нещата около книгата ми се случиха без да променям нищо в концепцията си за представяне, и точно както романтично си бях представяла, че се случват нещата с издаването на книги. Атанас Йончев от издателство „Рива” ме изслуша, каза, че идеята му харесва и че иска да я прочете. „Аз ще издам тази книга” беше изречението, което ме разтрепери и разплака.

И тук дойде ролята ти, Лили – ти ми помогна да разбера какво е „личен брандинг” и как човек може да позиционира името си по най-добрия начин и да развива това, в което е най-силен. Всъщност, не се наложи да правя кой знае какво, освен да бъда себе си и да разказвам историята си, както и да вярвам, че ще се намери кой да я оцени.

А в потвърждение на моята „суперсила” /израз на децата ми/ да разказвам истории, бях поканена да правя семинари за култура в „Елинор’с хаус” /която посетих пак по покана на Лили/, семинари, посветени на великите жени, оставили незабравими следи в историческата културна памет през вековете. И знаете ли, получава ми се нелошо. 🙂

КАКВО БИ ПОСЪВЕТВАЛА ДРУГИТЕ С ПОДОБНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

– Единственият съвет, който мога да дам, е: „Мечтайте, играйте, опитвайте”, защото скоро децата ви или собствената ви съвест, ще ви притиснат до стената, и тогава вече няма да има мърдане!  Е, все пак търсете отговори за правилните стъпки в посока на реализацията на идеите си.

КАКЪВ Е ФОКУСЪТ ТИ В МОМЕНТА

– Премиерата на книгата ми. 🙂 Казва се „Маслекют на горния етаж“.

КАКВО Е ‘МАСЛЕКЮТ’

– Най-близкият синоним на измислената дума „маслекют” е „цунами”. Думата е символ на стихиите, които властват на Горния етаж  – детският ум. Тя е измислена именно защото описва неща, които не могат да бъдат описани с никоя друга дума. Порастващите деца имат много неизказани страхове, мисли и въпроси, които не им дават мира. И заради тях на Горния етаж е постоянен „маслекют”. Думата символизира и чудесата, мечтите и невероятните приключения, които се случват в живота на главните героини Ума и Йола.

ЗА КАКВО СТАВА ДУМА В КНИГАТА

– „Маслекют” е история три в едно. Освен че отговаря различно на важни въпроси, тя е и история за пътешествия до непознати места, както и средство за разбутване на Горния етаж.  Двете момиченца, на 7 и 9 години, започват да водят активен „нощен живот” без знанието на своята майка. Всяка вечер, след като си легнат и я оставят да спи в тъмната стая, двете се отправят към светлините на новото и непознатото, където ги чакат лилавият охлюв – Тартора и неговата банда невероятни животни Разумници  – червеният плужек, отровно жълтата жаба, розовият делфин, котката Сфинкс… Всяко приказно животно отвежда момичетата на различно, реално съществуващо място по света, където Ума и Йола преживяват неща, за които можем само да им завиждаме /Да, не е грешно да завиждаш, случва се/.

Двете момичета изкачват планината Олимп и се срещат с кърмачката на Зевс – козата Амалтея, скачат с парашут в приказното розово езеро Хилиър в Австралия, търсят диаманти в Ботсвана, загубват се в лабиринт от лалета в градините Кукенхоф,  Холандия, дялкат китова мас в Аляска, летят с пеперудите монарх в Мексико и т.н. По време на пътешествията им има много трудности и много страх. Защото всеки ужас е крачка, а всяка цицина –  съкровище, както мъдро ги учи Тартора. По прашните пътища на приключенията, те научават отговори на въпроси, които не им дават мира. Ето някои от тях: Как се лекува страх? Как се повишава самочувствие и се прогонва срама? Ако човек е нахранен, облечен и изкъпан, значи ли, че всичко в душата му е наред?

ЗАЩО ДА СИ Я КУПИМ

– По две причини – за да се позабавлявате на мой гръб или за да установите, че и на вас ви се е случвало да сте в ситуацията на майката на двете героини. В романа тя е скучна и припряна, няма много време за обяснения и забавления. Майка „не много глупава, но и не много умна”, която момичетата не винаги харесват. Майка, срещу която те ще съберат смелост да се изправят и да предизвикат с помощта на Тартора. И, о чудо! Майката ще влезе в магичния свят „Маслекют” и със зъби и нокти ще търси отговор на въпроса, който цял живот си е задавала. Отговор, който момичетата вече знаят. А кой е въпросът? Ще го откриете в последната глава на книгата. Аз ходих чак до Лапландия, за да питам Дядо Коледа за отговора.

ИЗДАЙ ЕДНА ТВОЯ ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА ТИ

– Едната ми дъщеря все падаше, удряше се лошо и смятах, че някой ден ще се нарани фатално. За другата усещането ми беше, че е силна, смела и че се катери уникално. И двете постоянно оправдаваха очакванията ми – едната падаше неспирно, а другата се катереше на все по-високи и по-високи препятствия. Тогава някъде научих, че децата приемат страховете ни и се чувстват длъжни да ги оправдаят. Спрях да повтарям на малката: „Ще паднеш! И започнах да й казвам: Страхотна си, ще успееш! И по-важно – опитвах се да вярвам в това! Резултатът дойде по-бързо от очакваното – тя започна да се катери добре поне колкото сестра си и научи уроците за произхода на страховете единствено и само в главите ни.

А НЕЩО ЗАБАВНО

– Един разговор, който протече горе-долу така:

  • Мамо, ти кого си мислиш, че лъжеш?
  • Ъъъ… Аз? Да лъжа? Кого?
  • Ми себе си, как кого? Мен със сигурност не!

Децата знаят повече от нас, затова вярвайте и следвайте детето!

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ваня иска да те покани на премиерата на книгата си, която ще се проведе на 26 ноември от 11 часа, в споделено пространство „Сохо“ в гр. София.

Аз, разбира се, ще бъда там.

Освен, че ще можеш да получиш книгата с автограф, да си поговориш с Ваня и други интересни хора, ще можеш да доведеш и детето си с теб, което да участва в творческа работилница.

Всички подробности са в събитието във Фейсбук.

Това беше всичко от нас с Ваня.

Дано да прочетеш разговора ни ти е било толкова удоволствено, колкото на мен – да го проведа.

Моля да го споделиш с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересен и полезен, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране