ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Александрина Караджова от Acrista

Развълнувана съм да т исъобщя, че в рубриката „Пълна кариерна промяна“ всеки месец ще ти разказвам историите на жени, решили коренно да сменят професиите и бранша си, а често и вида заетост – от работа за някой друг към развиване на собствен бизнес. Ще научиш за техните мотиви, за вярата, за предизвикателствата и за причините да продължат напред. 

Днес имам честта и удоволствието да ти представя Александрина Караджова, която от 2003 г. създава картини под марката Acrista.

Снимки: Ния Касабова, kassabova.com

„Здравей, Алекс. Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя?“

alex1

Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната и динамична среда, а с времето ставаше все по-сериозно занимание: успоредно движех проекти, изложби, рисувах вечер след работа или през уикенда. С годините и смяната на компаниите започнах да намирам все по-малко смисъл в “дневната” работа, нещо повече – фрустрацията нарасна до размери, които трудно се тушираха от “удовлетворението от предизвикателството да се справиш” или от заплатата и ми стана ясно, че предстоят сериозни промени.

От друга страна работата в офисна среда за мен имаше сериозни преимущества – тя ме научи на много неща, които са полезни в реализацията ми като художник. Затова често и клиентите забелязват, че не съм “типичният” артист – аз съм доста организирана, дисциплинирана, имам ясна визия как искам да се реализирам. В този смисъл бизнес основата, която работата в различни по големина компании ми даде, е незаменима.

„Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?“alex2

Желанието да правиш това, което обичаш и да си сигурен, че това е твоят път. Това е мощен мотиватор за вземане на решение. В моя случай към 2009 година, когато напусках последния офис, в който работех, вече бях сигурна, че искам да рискувам и да опитам да се занимавам изцяло с творческа работа. Обикновено такива решения зреят дълго време и една малка капка прелива – в един момент просто усетих, че повече нямам нито силите, нито енергията, нито желанието да работя за някой друг, че искам всички усилия, които съм полагала като служител, да вложа в утвърждаването ми като артист. Сега поне знам, че “побеляването на косата” е резултат от ежедневната борба за собственото ми развитие, а не от често безсмисления стрес в офиса.

Иначе съмнения дали си “на прав път” винаги има, особено през летните месеци, които за изкуството са сравнително слаб сезон. Тези периоди могат да са истинско изпитание за устойчивостта и самодисциплината, по пък аз се уча да ги използвам като възможност да се концентрирам над самоусъвършенстване и разработка над нов материал.

„Коя е първата стъпка към реализацията?“

Да започнеш да гледаш на себе си и на нещата, които създаваш като продукт (в моя случай – с добавена стойност), за който си убеден, че е достатъчно качествен, за да види бял свят. След това естествената стъпка в развитието е създаването на собствена марка и идентичност, която да те представя пред света. И според мен ако човек държи нещата да се случват професионално и има високи критерии, при всички случаи делегира това на външна компания, която също е на ниво, да се грижи за брандинга, рекламата и маркетирането му. Това винаги се отплаща.

alex3
„Съни“ – маслени бои

Наскоро реализирах арт проект, включващ поръчка на четири картини за офиса на клиент от бизнеса – на висока мениджърска позиция в голяма международна компания. При първоначалния разговор тя сподели, че е била впечатлена не само от картините ми, но и от професионалното ми представяне, от уебсайта, от печатните материали, от всичко, което говори за изключително внимание към детайла и ме отличава. В такива моменти осъзнавам, че всички усилия, които полагам, си струват!

„Кое беше по-лесно, отколкото си го представяше?“

Да работиш за себе си принципно не е лесна работа. Но пък е предизвикателство и наистина е изключително удовлетворяващо. При мен единственото лесно нещо беше самият творчески процес – времето, което прекарвах пред статива. Останалото – реализацията, намирането на правилните локации и проекти за изява, организирането на изложби, маркетирането, всичко беше свързано с целенасочени усилия и много много труд. Улеснение в моя случай беше подкрепата на близките ми и най-вече на човека до мен, с който и работим заедно от години. Такава подкрепа е безценна, тя дава солидна отправна точка и я пожелавам на всеки.

 „А кое беше по-трудно от очакваното?“

“Вътрешната” работа, която си е постоянен процес -справянето със собствените мисловни бариери, излизането от зоната на комфорта, преодоляването на насадените клишета, запазването на устойчивост в кризисни моменти… Доста отработих последните години и имам още много да осъзнавам и надскачам.

alex3 (2)
„Поветрие“ – маслени бои

„Какво смяташ, че трябва да притежава като качества всяка жена, която планира смела промяна в кариерен план, без значение дали става дума за промяна на професията, преминаване на фриланс заетост или пък стартиране на собствен бизнес?“

Смелост, склонност към риск, непримиримост към статуквото, увереност в собствените способности, вътрешна стабилност, умение да определяш приоритетите си и посоката и да следваш поставените цели, градивно отношение към грешките и провалите. Но всъщност като се замисля, най-важно е да определиш какво е успехът за теб самия и да следваш своята си визия, а не това, което външният свят постоянно се опитва да налага като понятие за успешност.

За контакт с Алекс: www.acrista.com

Дано ти е било интересно и вдъхновяващо, непримирима! Моля сподели в коментарите какво още би искала да видиш в моята рубрика Пълна кариерна промяна. Ще намеря начин да се отзова 🙂