ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Лора Шумкова или DJ Kizombie

Срещнах Лора (или Кизомби, както тя предпочита да я наричат 🙂 ) на един мой семинар.
Направи ми впечатление още като влезе в залата – красива по различен начин, излъчваща интелект и говореща така, че да искаш да я слушаш.
До края на семинара аз и другите участници вече бяхме фенове, не само на Лора, но и на кизомбата. Защото това е темата, за която тя говори най-много, с любов и ентусиазъм.

А се оказа, че цели петнайсет години преди да се открият с музиката и танца, е правила нещо съвсем друго, в което също е била много добра…
Ето я цялата история. Приятно четене!

Как се случи пълната кариерна промяна при теб ? Кое те накара да се замислиш за промяна? Как ти дойде идеята за Dj Kizombie?
По образование съм филолог и почти целият ми трудов опит по един или друг начин е свързан с писане и редактиране на текстове. Винаги съм обичала да работя с думи (и все още обичам!), но постепенно си дадох сметка, че за да продължа да се развивам, имам нужда от съвсем различно предизвикателство.
Близо две години обмислях и изпробвах различни варианти (преводи, кино, телевизия, дори регионално развитие), продължавайки да се издържам като редактор. Междувременно направих поредния опит да се науча да танцувам салса и… благодарение на един изключителен инструктор, Георги Георгиев – Тренера, открих своя танц: кизомба.
Беше любов от пръв поглед! Колегите и близките ми също го забелязаха: почти всеки ден някой ми казваше, че когато говоря за музика и танци, ставам съвсем различен човек, че съм прекалено запалена по новото си хоби. Ентусиазмът ми започна да се излива в блог за социални танци, който кръстих „Дневниците на кизомбито“ – оттам и прякорът Кизомби, който след това избрах за свое диджейско име.
Година след като се захванах с танци се наложи да напусна работа по семейни причини, а когато дойде моментът да се върна на трудовия пазар, така или иначе трябваше да започвам отначало, затова си останах там, където бяха всичките ми мисли и емоции. Диджействането се получи някак от само себе си – бях съорганизатор на неделни танци в парка и на третата седмица вече прекарвах повече време пред лаптопа, отколкото на дансинга.
Какво всъщност прави един диджей, освен че пуска музика?
lora2Когато преди около две години за първи път пусках музика в парка, през ум не ми мина, че съм „диджей“. Всеки човек пуска (и спира) музика постоянно, дори когато избира мелодията, с която да звъни телефонът му. Диджеят разказва музикални истории, предизвиква емоции, насочва енергията на партито. Най-важното в работата на диджея е взаимодействието с танцуващите и това е единственото, което поне засега не може да бъде заменено или подпомогнато от компютър (въпреки че се правят подобни опити). Освен това диджеят трябва да слуша много музика и то целенасочено, да знае много за музиката, която пуска, да умее да я поднася по адекватен начин, да си уговаря участия и да популяризира събитията, на които пуска, и още един куп неща, присъщи на всеки, който работи „за себе си“.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Любовта към музиката. Да бъдеш диджей изобщо не е лесно – страхът и несигурността не те напускат, дори когато „успееш“. Като добавим, че съм жена и че започнах на възраст, на която повечето диджеи вече не пускат активно, очевидно имам нужда от много силна мотивация. Музиката е на първо място, но усмивката на някой танцьор също може да ме накара да забравя, че отново няма да се наспя, че имам сметки за плащане и че след партито трябва да си нося оборудването до вкъщи.
Кои знания и умения от предишната ти работа са ти от полза в настоящата?
От предишната ми работа имам поне базисни познания и умения за всичко в диджейската работа, което не е пряко свързано с музиката – организация, работа с хора, маркетинг. Това, че мога да се изразям писмено, също е голям плюс, който тепърва ще използвам. И, разбира се, вече имам ключовото умение да структурирам словесен текст – структурирането на музикален текст не е много по-различно. Опитът ми като преподавател в НБУ пък ми даде летящ старт по отношение на излизането пред публика и взаимодействието с аудитория.

Какво най-много харесваш в това да бъдеш диджей?

loratanc
Обожавам обмяната на енергия между диджея и танцьорите по време на парти. Това е много специфична и много силна, макар и мимолетна връзка, която може да се сравни единствено с връзката между партньорите в танца, само че за диджея е в пъти по-силна – едновременно интимна и на показ.

 

 

 

 

Има ли хора около теб, които не одобряват това, което правиш? Как се справяш в тези моменти? Какво им казваш?
В началото никой не одобряваше това, което правя.
Започнах буквално от нулата, поемайки до голяма степен отговорността за първото 100% седмично кизомба парти в София. Тук съм длъжна да благодаря на Кристиян Прангов от Event Hall, защото повярва в мен преди да ме е чул да пусна и една песен, и устоя на съпротивата, която идеята ни срещна в началото, както и отново на Тренера, без чиято подкрепа парти просто нямаше на има.
Партито вече е в друго заведениe – Club Contigo, и с различно име, но за 18 месеца сме пропуснали само два вторника. С екипа на KizombaHolics BG успяхме да наложим практиката да има отделна зала за кизомба на всички големи салса събития в България; през април 2016 организираме и първия 100% кизомба фестивал в страната – KizombaHolica. Преди две години мечтаехме, че това ще се случи в далечното бъдеще!

Повечето от хората, с които общувах преди да стана диджей, обаче, все още трудно приемат кариерната ми промяна. Мнозина от близките ми също не гледат на това като на сериозна професия и чакат с нетърпение отново да си намеря „истинска работа“. Забавното е, че мъжете, които са ме канили на среща през последните две години (всички те са от танцовите среди), се опитват да разчупят леда с въпроса: „Кога ще зарежеш диджействането?“. В такива моменти отново ме спасяват музиката и щастието, което социалните танци носят на хората. В началото започвах да обяснявам решението си, оправдавах се, сега само се усмихвам и казвам, че това е моят избор. Мисля, че е въпрос на време онези, които ме познават по-отдавна, да приемат новото ми амплоа.
Как ще ме убедиш да дойда и да пробвам кизомба, в 3-4 изречения?
Танцуването на кизомба прави хората щастливи. Кизомба дава възможност на мъжете да (пре)открият своята мъжественост, а жените – своята женственост. Кизомба те учи да споделяш, да се доверяваш, да не бързаш, да слушаш и да изразяваш желанията си – все неща, които не достигат в съвременната европейска култура. Най-важното е, че с каквито и проблеми да си влязъл в залата или в клуба, неизменно излизаш с усмивка.
Какви хора идват най-често на кизомба партитата?
kizombaВ сферата на шегата – програмисти и филоложки 🙂 Всъщност идват хора на всякаква възраст и с най-различни професии. Мотивацията им също е различна – някои търсят партньор в живота, други си търсят компания, трети просто обичат да танцуват. Общото между тези, които остават с кизомбата, е може би в това, че са добри и интелигентни хора, които се стремят да се развиват като личности и жадуват за пълноценно общуване с други добри и интелигентни хора. Онези, които идват само заради флирта или заради егото си, обикновено след няколко месеца се ориентират към други танци или към различно хоби.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Бих ги посъветвала първо много внимателно и честно да се вгледат в мотивацията си. Ако причината да търсят кариерна промяна са парите, колегите, шефовете, престижът или работното време, по-добре да преосмислят кариерата, която вече имат, да подходят творчески към професията, в която вече са добри. Ако причината за кариерната промяна е страстта към нещо – да си свалят розовите очила, да си направят план за 2-3 години напред, да се подготвят за много трудности, разочарования и неразбиране и да скачат смело: когато работата ти носи щастие, можеш да се справиш абсолютно с всичко.
Специално за жените е важно да повярват в себе си, да не се притесняват да показват силните си страни и да не драматизират недостатъците си, както и да не се поддават на емоционалното изнудване на близки и познати, че поемането на толкова голям професионален риск ще ги направи по-лоши съпруги, по-безотговорни майки или по-непълноценни жени. Вярвайте в мечтите си и всеки ден правете по една крачка към тях!
kozombateamМожеш да намериш Лори на страницата ѝ във Фейсбук: https://www.facebook.com/DjKizombie/ или да се свържеш с нея по електронна поща на kizombie.diaries@gmail.com.
Или директно да я чуеш в Soundcloud на https://soundcloud.com/djkizombie.

 

А ти, за каква кариерна промяна мечтаеш? Ако искаш да разбереш как мога да ти съдействам, моля виж тук.