Силата на убежденията (част 1)

Убежденията са всичко онова, в което вярваш по отношение на нещата в живота ти и самата теб. Те могат да бъдат както позитивни, зареждащи, даващи ти сила и посока, така и негативни, разрушителни, спиращи те да живееш щастливо и успешно. Формират се още в ранна детска възраст под влияние на родителите ни, обществото, в което живеем, това, което ни се случва ежедневно, а с годините ние ги затвърждаваме или променяме.

Обикновено се отнасят за възможностите, способностите и заслугите, наши или чужди. Убежденията често започват с „Всички еди какви си са …” „Еди кое си е правилно…”, „Аз съм или не съм еди какъв си.”, „Мога или не мога еди какво си.” и т.н.

Важно е да уточня, че няма правилни и неправилни убеждения. По-скоро бих ги разделила на такива, които ни помагат да вървим напред и такива, които ни спират или направо ни дърпат назад (т.е. ограничаващи убеждения). И аз, ти, ние сме хората, които можем да изберем дали да продължим да вярваме в тях или просто да ги подменим с други, които да ни вършат по-добра работа.
Или, както Ник Уилямс, авторът на „Работата, за която сме родени”, е казал: „ Ние се превръщаме в това, което мислим, върху което се фокусираме и което почитаме… Ще се научим да търсим възможностите, а не проблемите, креативността, а не скуката, силните си страни, а не присъщите ни ограничения…. Ще трябва да изследваме и да разнищим безполезните си вътрешни убеждения и ограничаващи вярвания, за да можем да освободим духа си и да му позволим да блесне.”

Същият автор сравнява убежденията със стъклени стени като казва, че убежденията са точно като тях – ние не ги виждаме и узнаваме, че съществуват, чак когато се сблъскаме с тях. Но, за да преминем през стените/ т.е. да променим убежденията си/, е важно да разберем, че са там. Метафората за откриване на убежденията като сблъскване със стъклена стена всъщност е доста удачна. Обикновено можеш да ‘хванеш’ дадено убеждение в момент на силна емоция, без значение позитивна или негативна. Всеки път, когато усетиш, че изпитваш някаква силна емоция – страх, неприязън, недоволство, или пък еуфория, възторг, силна радост – можеш да се попиташ защо е така и какви убеждения стоят зад емоцията, кои убеждени са я предизвикали. Понякога може да се наложи да си зададеш въпроса „Защо?” до пет пъти, за да стигнеш до същинското убеждение. Най-важни са ограничаващите такива, тези, които те спират да бъдеш това, което си, да дадеш най-доброто от себе си, да бъдеш щастлив. Разбира се, важно е да осъзнаваш и убежденията, които ти помагат да бъдеш успешна и удовлетворена, за да си ги припомняш в моменти, когато имаш най-голяма нужда от тях.
Колко пъти, когато си отивала на интервю за работа или на разговор с клиент, си била нервна, притеснена, изпитвала си силен дискомфорт, искала си да се върнеш назад? Сигурно поне веднъж в живота си…

Защо? Вероятно защото си смятала, че там ще ти задават неприятни въпроси, ще искат от теб невъзможни неща и накрая може и да не те вземат на работа или няма да купят това, което предлагаш. Т.е. зад всичко това е стояло (а може би все още стои) убеждението, че търсенето на работа е неприятен процес, защото самата работа е просто неприятно задължение. А ако е ставало дума за преговор с клиент може би си смятала, че продажбата е неприятен процес или че това, което предлагаш, няма голяма стойност?
Следват още въпроси, които могат да ти помогнат да ‘хванеш’ твои убеждения по отношение на самия теб, работата и работодателите. Обърни внимание, че отговорите на самите въпроси рядко представляват самите убеждения, а по-скоро са изводи от тях. Обикновено за да достигнем до същината, до принципните си убеждения, а не просто твърдения за дадена ситуация, е важно да бръкнем по-надълбоко в себе си, например като се питаме ‘защо’ няколко пъти.

Смяташ ли, че си способен/ стойностен/ добър човек и професионалист?
Примерен отговор и последващи въпроси:
– Не не смятам, че съм способен човек и професионалист.
– Защо?
– Според мен способните хора на моята възраст би трябвало да са на мениджърска позиция.
– Защо?
– Защото смятам, че ако не си станал шеф на 30 години значи не си постигнал нищо.
– Как реши това?
– Ами огледай се наоколо и виж какво се случва… А и баща ми цял живот ми е казвал, че за да си успял значи да бъдеш шеф и аз също твърдо вярвам в това.

Убеждението, което излиза: Успехът на човек се измерва с позицията му в обществото/ компанията.

Формирано е под въздействие на заобикалящата среда като медии, близко обкръжение.

Дали убеждението е полезно и помагащо на човека или ограничаващо го, спиращо развитието му? Всеки да прецени за себе си. Тук няма правилно и грешно.

Хайде сега сама си отговори на въпросите по-долу и виж какви убеждения стоят зад тях:

Какво е отношението ти към работата? С какви прилагателни би я описал? Какви синомими на ‘работа’ знаеш (‘мъчение’ vs. ‘призвание’) Мислиш ли, че заслужаваш да имаш вдъхновяваща и удовлетворяваща работа и че можеш да я откриеш/ създадеш? Дали можеш да работиш нещо, което хем те кефи, хем ти се удава, хем ти носи добри доходи? Или смяташ, че е възможно, но не и за теб?

Какви други въпроси би си задала? Какви са твоите отговори?

Мога само да ти кажа, че каквото и да решиш, ще се потвърди. Човек насочва фокуса си в определена посока, натам и усилията и енергията си, намира доказателства за това, което е решил, и се случва точно това, което си е намислил. Знам, че звучи мистично и ирационално, но аз вярвам, както и много по-учени и преуспяли хора от мен, че човек привлича това, за което мисли, без значение дали в позитивна или негативна светлина. Просто защото убежденията му определят изборите, които прави. Така че време е да смениш фокуса и да подмениш ограничаващите убеждения.
Всички сме чели много статии как успешните, богатите, щастливите хора мислят различно. Няма да влизам в детайли, но за едно съм сигурна – ключово за успеха на тези хора е това, че имат различни убеждения. И то тези убеждения в тях са били налице още преди да станат успешни/ богати/ известни и т.н., а не са се сформирали като следствие от техния успех. Тук пак ще цитирам любимия си Ник Уилямс, който споделя: „Много от нас са научени да мислят, че промяната трябва да предхожда вярването, че можем да се променим (т.е. „Ще повярвам, когато го видя.”) И така успяваме да вярваме само на това, което се е случило, но не и на това, което би могло да се случи. А в действителност причината за външната промяна е вътрешната.”

p.s. През мразовитата зима на 2007 година карах шофьорски курсове на – 17 градуса. Беше предизвикателство, и физически, и психически. Един ден, към края на курса, инструкторът седна до мен, аз запалих колата и бавничко тръгнах. След малко той ми каза: „Ааабеее, май съм забравил в бързината да сложа „У” – то отгоре…” Аз изтръпнах и едвам промълвих: „Ааами сега кккакво ще правим?” „Как какво? Ще се правиш на другите.” – отвърна съвсем спокойно той. „Ама как?!” – настоявах аз. „Какво как? Повярвай си!” И аз си повярвах – карах много добре. Като слязох от колата видях, че табелата „У” се мъдреше на мястото си. 🙂

Непримирима, благодаря ти, че изчете статията до край! Надявам се да ти е била от полза.  Очаквай съвсем скоро втора част, в която ще ти дам конкретни начини, по които да променяш ограничаващите си убеждения.

А до тогава, моля сподели в коментарите кое е това ограничаващо убеждение във връзка с теб или кариерата ти, което си имала, но си успяла да преодолееш и по какъв начин. Благодаря ти!