Категория: Кариерно развитие

Кариерно развитие

Ролята на консултанта по кариерно развитие (моята истина :)…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да постигнат удовлетворение и смисъл от тяхната работа, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни. Аз съм сертифициран консултант с над 1200 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерна промяна „Устрем“, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш.

Преди години бях на голямо събитие и трябваше да се запознаем с максимално много хора за кратко време. Не бях много креативна и се представях като ‚кариерен консултант‘. В 80% от случаите получавах обратната връзка: „ Чудесно, но аз нямам намерение да си сменям работата.“  След този случай промених представянето си. И започнах да използвам пространството в социалните мрежи и гласа си, за да покажа как наистина може да бъде полезен един консултант по кариерно развитие и промяна, като мен и мои колеги.

Отдавна отмина времето, в което консултантът по кариерно развитие беше онзи, който помага на хората да преработят автобиографиите си, без да задълбава в истинската същност на човека и неговите реални нужди, базирани на ценности и лични цели. Остана назад и времето, в което се обръщахме към него само, когато искаме да сменим нашата работа. И изобщо, когато си говорихме с него само за професионалните ни цели и някак си ги деляхме от житейските си.

Вярвам, че ролята на кариерния консултант в новото време би трябвало бъде следната: да помага на хората да бъдат по-удовлетворени и да постигат по-добри резултати в работата си, в унисон с личността, ценностите и целите си, житейски и кариерни.

Клиентът търси подкрепата на такъв консултант, когато е решил, че има нужда от промяна, но ролята на консултанта на първо място е да помогне на клиента да изясни вида промяна, която наистина му е нужна. Кариерната промяна не е само смяна на професията или местоработата,  и това разказах и в статия по темата наскоро. Задачата на консултанта е и да превантира клиента от импулсивни решения и действия, които не са съобразени с неговата същност, а с моментното му състояние. А общата им цел е работят заедно (а понякога и с помощта на други специалисти), за да хармонизират неговото състояние, както и да се почувства по-добре там, където е, докато не е изяснено каква промяна реално е необходима (повече вътрешна, по -малко – външна, а често – и двете). Да видят заедно на кой етап от кариерната промяна е и да действат от правилната изходна точка.

Всъщност, 1/3 от казусите, по които аз работя, не включват генерална промяна, а развитие в същата организация/ професия или намиране на нова компания, в която да се развиваме с опита, който вече имаме. Обикновено хората имат притеснения да споделят, че не са могли да се справят сами, че са използвали услугите на консултант, искат да запазят конфиденциалността си, затова такива истории са анонимни и по-рядко срещани в рубриката с истории на мои клиенти „Моята гордост“, а предполагам и при колегите  ми в същата сфера.

Методите, които лично аз използвам (миксът може да е различен при други колеги), включват упражнения и инструменти от кариерното консултиране и ориентиране, теоретични модели и практически изводи от опита ми в управление на човешките ресурси, коучинг подхода, в който задавам силни въпроси, за да откриеш твоите отговори, невро-лингвистичното програмиране, което помага да възстановим твоята истина и да постигнеш вътрешното състояние, което ти е необходимо, личностни и професионални въпросници, игри и предизвикателства, и други. Посоката на работа е отвътре – навън, а усещането е като че ли се преоткриваш, като че ли започваш да виждаш възможностите по-добре, да управляваш взаимоотношенията си по различен начин, както и да действаш по-осъзнато и с лекота. Крайният резултат е яснота за онова, което е вътре в теб – ценности, естествена роля, принос, силни страни, преносими умения и много други (‚съдържанието‘), както и начините да изявиш всичко това навън, във вид на настояща или бъдеща професия, позиция или бизнес (,опаковката‘).

Ако искаш да прочетеш повече, разгледай авторската система за кариерно развитие УСТРЕМ, по която работя, и програмите в нея, тук.

***

Но хайде да се върнем на ‘съдържанието’ и ‘опаковката‘. Сигурно ти се е случвало да търсиш по-смислен проект, да го получиш, но след време отново да изпиташ същото неудовлетворение, както и с предишния. Или пък да промениш мястото, формата, начина на своята работа, но месеци или няколко години по-късно да опреш до същите липса на смисъл, недобри взаимоотношения, усещане за неувереност… Ти довърши изречението, вариантите са безкрайни.

Това е съвсем нормално. И титлите, и постиженията, и условията на работа, и ангажираността ни с чужд или собствен бизнес имат голямо значение. Но не ни правят автоматично удовлетворени или изпълнени със смисъл, че оставяме своя принос. Невинаги ни осигуряват онази вътрешна хармония или сладка тръпка всяка сутрин да се впуснем в новия ден, дори и да отговарят на изискванията ни. Защото освен тях има и още нещо…

Преди да разкрия какво е то, ще ти разкажа за един антрополог на име Грегъри Бейтсън. Той е определил четири нива на учене и промяна, като всеки следващ етап включва елементите на предишните. Тези нива са били развити от ученика му Робърт Дилтс и във възходящ ред са следните: 5. Околна среда. 4. Поведение. 3. Способности. 2. Вярвания и ценности. 1. Идентитет.

Базирайки се на наученото от Бейтсън, Дилтс доказва, че промени в по-високите нива (идентитет и ценности) неминуемо водят до изменения в по-ниските (способности, поведение и околна среда), докато промените в по-ниските може, но не е задължително да въздействат на по-високите нива. (Dilts, 1976)

Преведено на езика на промяната в професионален план това означава следното: голяма част от хората търсят промени в ниските нива като околна среда (например различна компания или условия на работа), на ниво поведение (разнообразяване на дейности, задачи или взаимоотношения), на ниво способности (повишаване на квалификацията, преквалификация, работа по различни проекти или преминаване към собствен бизнес). Но не обръщат внимание на ключовите нива: 2. Вярвания и ценности; 1. Идентитет.

С други думи истинската трансформация – невероятно събитие, не просто поредната стъпка в друга посока, а ПРОМЯНАТА (за този етап от живота ти) е тази, която работи от вътре навън. Трябва да започнеш с идентитета („Коя съм аз?“), да преминеш през ценностите („Какво ми е важно и в какво вярвам?“), да продължиш със способностите („Какво мога? В какво съм добра?“), а сетне с поведението („Как правя това, в което съм добра? Как комуникирам с другите? Как действам по промяната си?“) и да завършиш с околната среда („Къде и с/за кого искам да правя това, което правя?“).

А съществува и допълнително ниво – преди (или над) всички останали, и то е наследство (Legacy), а именно: „С каква цел съм тук? Защо правя това, което правя? Какво искам да оставя/завещая след себе си?“. Този отговор може би е най-трудният, защото изисква житейски опит и доста осъзнаване по другите нива… Но време има, цял един живот!

Моля те, запази стопроцентовото си внимание и железния си фокус за още двайсет реда. Това ще са може би най-важните изречения.

Възможно е на този етап да решиш, че ще трябва да работиш над промени в личността, характера и същността си, така че да постигнеш кариерна промяна, която да оцениш като точно това, което искаш от сърце и душа.

Така е, но и не е така.

Всичко си е съвсем наред с твоята личност и характер, въпреки неувереността и „слабите страни“, които ти се набиват на очи, въпреки приказките на някои хора около теб (и на твоя вътрешен съдник).

Промяната, за която ти говоря, не се отнася до това да постигнеш съвършенство като знания, умения и личностни качества, нито до това да станеш стопроцентово уверена в себе си. Това е невъзможно, така или иначе.

Промяната, за която ти говоря, не означава промяна на същността ти, така че да отговориш на потребностите на съвременния свят, да паснеш идеално в нечия кутия или да отговориш на изискванията за успех така, както ни ги представят в списанията и по сайтовете на експертите в областта.

Промяната, за която говоря аз, означава завръщане към себе си. Спомен, осъзнаване, докосване до твоята истинска същност, до това, което наистина ти е сила и ти така или иначе можеш. До твоята истинска увереност в определени теми и области – не в онези, в които би трябвало да си уверен/а според друг.

Промяната означава влизане в роля, прилягаща ти като ръкавица – така че да работиш по твоя си начин, утвърждавайки себе си, а не за сметка на себе си. Ще се наложи да сваляш люспа по люспа чуждите убеждения за теб и успеха ти, така че да стигнеш до ядрото, до своята същност. Ще прилича на почистване с фина четчица за спускане до дълбините на твоето Аз, лежащо под дебел пласт ограничаващи вярвания, цели, ценности и очаквания на други хора. За да избистриш фокуса върху знанието какво не можеш и не знаеш, кой/я не си, какво не ти се получава.

Това е пътят към сърцето. Това е правенето на промяна от любов към себе си. Това е и истинският принос към другите.

Пътят е дълъг, изисква усилия и търпение, но си струва. Знам го от личен опит, и от преживяванията на всички момичета и жени, с които работя.

***

Ако искаш да бъдеш една от тях, заповядай на третото, обновено издание на уъркшопа за осъзната кариерна промяна „ПРОБИВ“, което предстои в София на 23 и 24 ноември. Очаквай следните резултати от него:

Осъзнатост кое е онова, което ще ти донесе истинско удовлетворение и смисъл в професионален план ( не, това не е само конкретната дейност, с която ще се занимаваш);

Опознаване на твоите суперсили, силни страни, преносими умения;

Яснота за твоята роля и принос;

Познание как да генерираш и валидираш идеи за бъдещо развитие/ промяна в твоята кариера/ дейност/ професия;

И също – критерии, по които да преценяваш дали дадена кариерна възможност е за теб или не;

Умения да се представяш въздействащо отвъд титлата или професията, с които се занимаваш в момента;

Състояние на вътрешна увереност и въодушевление да направиш стъпките към промяна;

План за действие как да действаш след уъркшопа.

До 01.11 важи цената за ранно записване, а половината места са вече запълнени, така че… побързай! Ще се видим там. 🙂

Кариерно развитие

Кариерната промяна не е само избор на различна професия

Здравей,

Аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл. Аз съм сертифициран консултант с над 1200 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерна промяна „Устрем“, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш.

Тази есен реших да ти споделя малко повече теория относно кариерната промяна, за да можеш освен да се вдъхновяваш от историите на промяна в моя блог, в рубриките „Моята гордост“ и в страница Общност, да направиш анализ на за твоята ситуация, и да използваш вдъхновението и наученото, за да действаш.

Какво е кариерната промяна всъщност?

Случвало се е да ме попитат не веднъж дали работя само с хора, които искат да променят своята професия. Разбира се, че отговорът е не. Всяка фина настройка в професионален план е вид кариерна промяна, така че не е нужно да търсиш генерална такава, за да се окаже, че изменяш нещо за себе си в професионален план. Често подкрепям хората ако става дума за по-добро справяне с настоящата работа, взаимоотношения и задачи, и за оптимизиране на настоящата роля в рамките на същата организация, така че да отговаря по-добре на тяхната същност. Също, помагам ако е належаща промяна на компанията, но не и естеството на работа, или пък за преминаване на свободна практика, със запазване на същата експертиза. Промяната и на професията, и на сферата на дейност, е само един вариант, от много. Именно затова в обновения ми сайт ти разказвам как работи системата Устрем, която предлага програми по различни варианти за промяна.

Ако от предишна моя статия вече се запозна с етапите на кариерна промяна, вероятно си наясно, че има един, наречен ‘диагностициране’, в който ти създаваш хипотеза за това от каква промяна имаш нужда. Но нямам предвид хипотеза за бъдеща дейност, а формулиране на това какво точно искаш да се промени, и защо. Може да е нужно да се пипнат фините настройки, като твоето вътрешно отношение към нещата, или да се подобрят и развият взаимоотношенията с важни за теб хора в професионален план. А може да е нужно да се ‚пипа‘ на едро, и да обмислиш промяна на средата, в която се намираш, или и на средата, и на дейността. Със сигурност, обаче, е нужно да пипнеш и някъде извън професионалната сфера, така че да работиш над себе си като цялостна личност. Защото изявата в работата не може пълноценно да компенсира други сфери, в които имаш нужда от развитие или промяна.

  • Кога ни е нужна кариерна промяна?

В онази статия ти разказах и за вътрешните симптоми, показващи, че е дошло време за промяна  – физиологични, психични и емоционални – а в тази ще ти споделя и за външните фактори, които често допринасят за това. Формулирала съм ги в следствие на много практически опит в консултиране по кариерни теми,  със стотици жени. Написаното до голяма степен важи и за господата, разликите са по-малко от приликите.

Ако трябва да избера шест ключови момента от живота на жената, които подсилват осъзнаването й, че има нужда (и) от кариерна промяна (без да претендирам за изчерпателност), то те са следните:

  • След раждане, когато приоритетите и ценностите се пренареждат. Провокацията може да дойде и от загубата на дете, преди да бъде родено – чух такъв разказ и повярвах как всички страхове и опасения изведнъж са се сторили ужасно дребни на тази жена на фона на голямата й загуба; тя бе решила да напусне работа след девет години колебания дали да го направи или не.
  • Щом децата излетят от семейното гнездо, когато жената осъзнава, че няма за кога да отлага собствените си мечти.
  • След като се раздели с партньора си и се види в различна светлина. А понякога още докато събира смелост за раздялата, жената променя и позиции, и компании, че дори и професията си, търсейки това, което не може да получи в личен план.
  • След преживяване на по-продължителна болест, когато осъзнаването, че утрешният ден е дар, подтиква жената да цени всяка минута и да не отлага повече изпълнението на желанията си; една дама, буквално „прескочила трапа“, сподели, че на фона на страха от смъртта, понятието за сигурност в нейните очи се е обезценило.
  • След турбуленции в настоящата работа или бизнес (съкращаване, преструктуриране, смяна на ръководството и др.) Тогава външни причини подтикват жената да направи промяна или да поиска такава, дори ако може да си остане там, където е; като в случая на дама, работила шестнайсет години за една компания, но изведнъж се оказала непотребна за нея. „Почувствах се предадена. А може би аз бях предала себе си? Осъзнах, че не знам какво мога и как да се представям, без да използвам титлата, с която се назовавах като част от компанията“, коментира тя.
  • След преместване в друг град или държава, когато обстоятелствата налагат промяната.

Не е задължително нещо от по-горните да се е случвало на теб, а е възможно да си попадала и в повече от една от изброените ситуации. И макар много от тях да изглеждат като негативни преживявания, от дистанцията на времето мнозина оценяват случилото се като възможност, като предупреждение, като подканване от Вселената, нашепваща в ухото: „Време е…“.

  • Кои са вариантите за кариерна промяна на концептуално ниво? (не го пропускай преди да стигнеш до конкретиката!)

Както вече споделих, тези събития не биха довели до категорично желание за промяна в кариерата, ако едновременно с тях не протичаха и вътрешни процеси.  Ето варианти на кариерна промяна, в които е възможно да се припознаеш. Или да откриеш различен, актуален за теб.

Най-голямата промяна се изразява в смяна на професията, когато човек „…преживява сериозен застой в професионален план, и за да го преодолее, е необходима както фундаментална промяна в природата и съдържанието на работата на дадената личност, т.е. професията, така и трансформация в начина, по който значителна част от вътрешната същност на човека се въплъщава в кариерата и работната му среда.“ (Яфе-Янаи , 2012). В тези случаи задължително протичат вътрешни процеси на трансформиране на остарели вярвания, човек се свързва с истинската си същност и оценява трезво ролята си като професионалист. Нерядко това е следствие от важно събитие – някое от онези, за които ти споменах по-горе.

Следващото измерение е потребността от професионално израстване, когато „…личността е достигнала максимума на даден етап от емоционалното си развитие и от собствения си растеж, но не може да продължи напред поради липса на възможност за развитие и напредък в същата посока. Макар че усещането е като за криза, то може да послужи като катализатор, който извежда на по-високо ниво на емоционална зрялост.  Човек има нужда от по-големи възможности, за да се справи и със себе си, и със средата.“  (Яфе-Янаи , 2012) В този случай е важно да се изправим пред онова, което ни дърпа назад – като страха от провал например,  така че да успеем да се развием и кариерно, в посока ново ниво на отговорност, творчество или нещо трето.

Третата потребност е за промяна на контекста в рамките на дадена професия – като „преместване от по-голяма организация в по-малка или обратното, преминаване от наемен служител към свободно праткикуващ или обратното, замяна на партньорството със самостоятелен бизнес и обратното.“ (Яфе -Янаи , 2012). Тук не става дума за напълно нова дейност или професия, но в моята практика забелязвам, че хората често не виждат тази възможност, хвърлят се към пълна промяна – а тя нито е необходима, нито ще им даде това, от което всъщност имат нужда.

Последната потребност от промяна се отнася до нуждите на личността да разшири и засили степента на себеизява чрез своята работа или дейности, които не са свързани с работата. Изчерпване в кариерата понякога се среща, когато на даден човек му „…липсва малко или повече екзистенциалната потребност за себеизява… и простият акт на изследване, идентификация и включване на ново хоби – без значение дали е свързано с работата или не… може да излекува професионалната фрустрация и да влее усещането за задоволство.“ (Яфе -Янаи , 2012)

Казано с други думи, ако имаш убеждението, че работата ти трябва да задоволи всичките ти основни потребности, то не забравяй, че има и живот извън нея. Понякога е нужно да направиш промяна в приноса, който оставяш там, където си, или да го разшириш и извън предела на официалната ти дейност. Тоест просто да намериш онова, което ще допълни пъзела, така че да чувстваш радост и удовлетворение от това как преминават дните ти.

  • Какво да правиш с това познание оттук нататък?
  1. Да анализираш какво се случва извън теб, в професионален и личен план (външни фактори)
  2. Да анализираш какво се случва вътре в теб, като процеси, осъзнвания, вътрешно състояние (вътрешни фактори)
  3. Да видиш на кой етап от кариерната промяна си (къде се намираш)
  4. Ако си на етап 1, 2 или 3 – да предположиш от каква промяна имаш нужда на концептуално ниво, като промяната на професията и сферата на дейност, обикновено е един от последните варианти.
  5. Да действаш спрямо етапа, на който си. Това обикновено отнема няколко месеца.
  6. Ако ти е объркано – да работим заедно, по план и с нужните инструменти за промяна.
  • Възможностите за съвместна работа са:

1) Индивидуално, на живо или онлайн, по една от моите четири авторски програми от системата Устрем.

2) В малка група и защитена среда, на предстоящия уъркшоп за кариерна промяна ПРОБИВ, трето издание.

3) Ако се чудиш кое е твоето – най-добре ми пиши, ще те насоча към най-адекватния вариант, или заповядай да се запознаем на живо на първото от поредица от отворени събития, на които аз и специални гости ще ти помогнем да станеш своя най-важен проект, така че да изпитваш по-голямо удовлетворение в професионален план, ръка за ръка с личния.

До нови срещи!

 

 

 

 

 

 

 

Кариерно развитие

Етапите на кариерна промяна и къде се намираш ти

Лили Георгиева помага на хората да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл, както и да развият личния си бранд като част от организация или на свободна заетост. Тя е консултант с над 1000 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерна промяна „Устрем“, бивш HR в международни компании.

Промяната е процес, а не еднократен акт.

Отнема време, коства усилия, рядко се случва без сътресения.

И e абсолютно ясно, че няма нищо по-сигурно от нея.

Всеки клиент, който идва да работи с мен индивидуално или в група, е със заявката, че има нужда от кариерна промяна. Понякога е много категоричен в каква посока, друг път – няма никаква представа, но знае, че нещо трябва да се промени. Каквото и да ми казва, аз винаги проверявам втори път. 🙂

Фокусираме се върху професионалния план, но тъй ние сме цялостни личности, а не просто носители на титли или длъжности, няма как да променим нещо в професионален план, и то да не се отрази в личен. И обратното също важи.

Една от задачите в самото начало на нашата работа е да определим къде се намира човекът в процеса на промяна, защото противно на схващането, че кариерна промяна е, когато променим позицията, компанията или дори професията си, всъщност промяната започва с мисълта, че имаме нужда от такава. И, още на този етап, вече сме постигнали някакъв малък процент от нея, като сме обърнали фокуса си навътре и сме отчели, че нещо не е наред и искаме да бъде различно.

В тази статия ще ти споделя шестте етапа на кариерна промяна (взаимствани от трудовия терапевт Яфе-Янаи, надградени с разяснения и примери от мен), така че да можеш да прецениш къде се намираш в момента, и какъв път ти остава да изминеш.

И също, с цел да осъзнаеш, че щом промяната е процес, няма как да зададеш въпроса: „За колко време ще стане?“, защото при всеки човек този процес протича различно, предвид готовността му за промяна, ограничаващите убеждения, които има да отработи, приоритетите му в житейски, освен кариерен план, нивото му на себепознание, наличните вътрешни и външни ресурси.

 С две думи, всеки тръгва от различна изходна точка и върви със собствена скорост.

Първият етап, разбира се, е осъзнаването.

Звучи така: „Не се чувствам добре там, където съм. Не мога да продължа по същия начин. Имам нужда от някаква промяна в кариерата си.“

Това е моментът, в който признаваш пред себе си, че професионалният ти живот не се развива така, както ти се иска, не ти носи това, от което имаш нужда, и вероятно се отразява на всички други сфери от живота ти.

Много често до осъзнаването се стига след проява на следните симптоми:

–             Тялото ти го казва: изпитваш хронична умора или боледуваш често, налага се да отсъстваш от работа, може да имаш свит или нервен стомах всяка делнична сутрин, или още от неделя вечерта – ти довърши с твоите усещания.

–             Психическото ти състояние го казва: всичко ти се струва безсмислено или пък постоянно изпитваш тревожност, притеснения и чувстваш, че времето те притиска. А радостта и удовлетворението са някъде в миналото. Или никога не ги е имало? Ти ще кажеш.

–             Умът ти го казва: разбираш, че не тежиш на мястото си и усещаш, че имаш готовност за нещо по-голямо и по-стойностно; имаш визия за живота си и настоящата ти работа, дейност или професия не се вписват в нея или дори те отдалечават от нея; осъзнаваш, че досега си гонил/а чужди цели; знаеш, че не използваш и развиваш талантите и силните си страни…

Мога да изпиша още десетки редове, но мисля, че схвана картинката.

Вторият етап е поставянето на диагноза.

Тук е мястото да спреш и да определиш коя е водещата причина да чувстваш нужда от промяна в кариерата си. Вероятно ще забележиш как случващото се в житейски план се преплита с това, което става или пък не в професионалния. Тук е важно да осъзнаеш какво точно те кара да искаш промяната – някакво вътрешно усещане, външни фактори и обстоятелства, или и двете? И също, добре да разчоплиш (най-добре с помощта на спаринг партньор) темата и да видиш, дали наистина имаш нужда от промяна в кариерен план, или всъщност друга е по-наболяла. Ако е вярно второто, възможно е да останеш на етап 2 известно време, докато не реализираш друга, по-належаща промяна, или поне не я започнеш.

Трябва да осъзнаеш кое точно се е натрупало, за да стигнеш до „Не мога повече!“. Добре е да си изградиш хипотеза – дали нуждата ти е от генерална промяна, тоест и на професията, и на формата, под която я упражняваш? Или може би имаш потребност от личностно израстване, така че да постигнеш друго ниво в настоящата си професия? Дали пък нямаш нужда да оставяш по-различен принос в настоящата си работа и извън нея? А може би е нещо четвърто?

На този етап само ще си създадеш хипотеза, защото още нямаш цялата информация и не можеш да вземеш твърдо решение какво да променяш.

Третият етап е изправянето пред усещането за празнота и застой. Вече знаеш какво не искаш, но нямаш идея какво всъщност искаш. Или имаш, но не знаеш как можеш да преминеш невредим на другия бряг. Сякаш дните ти минават като миг, нищо съществено не се случва, не получаваш удовлетворение от това, което правиш. Нормално е да се чувстваш така. Застоят е част от процеса на промяната, запомни това.

Можеш да си позволиш да останеш в това състояние толкова, колкото имаш нужда. Дай си време да чуеш своя вътрешен глас, да осъзнаеш кога говориш ти, а кога – чужди гласове. Запитай се с любов и приемане ли се обръщаш към себе си, или с обвинения, с нетърпение, с критика? Може в този момент да ти е празно или да изглежда безнадеждно. Защото преди да продължиш нататък, трябва да отлееш от препълнената чаша – тоест от трескавото ежедневие, от пренатовареното съзнание, от неработещите за теб убеждения и нагласи… За да можеш да я напълниш с това, което наистина искаш.

Ах, каква благословия е този момент! А как гледаме всячески да избягаме от него. И как понякога все пак влизаме в застой, дори и да не го искаме, защото този етап хем е най-трудният, хем е най-важният по пътя към промяната. Просто не може да бъде пропуснат.

„… – Какво правят хората, за да спрат?

– Някои започват да забравят. Други създават кризи в семейството, трети влизат в болница, четвърти изпадат в депресия и спират да функционират. Има обаче и такива, които спират насред пътя и слушат…“ (Яфе-Янаи, 2012)

От кои искаш да бъдеш ти, питам аз…

Четвъртият етап е създаването на визия и вземане на решение накъде да тръгнеш. Трябва да си припомниш или да формулираш коя е мечтата ти, целта, желаната промяна, в унисон с твоите цености и твоята същност. Както и да опознаеш по-добре силните си страни, преносимите си умения, знанията и опита си. Забележи, че може да става дума за решение от типа на: „Сменям професията и започвам да уча еди какво си. До пет години искам това и това.“ А може да става дума и за следното: „Май имам нужда от пълна промяна. Но все още не знам посоката, дейността, за себе си ли да работя или за друг – целта ми е до една година да постигна яснота.“

Тоест нещата ще се развият в зависимост от това каква е изходната позиция при теб, доколко си наясно със себе си, дали е имало пауза и преосмисляне, дали вътрешно разбираш какво искаш или наистина си нямаш идея.

С над половината от клиентите ми целта на този етап е била да си създадат план как да събират информация, да опитват, да вкусват от нова професия или да проучват различна форма на упражняване на професията си (например на свободна практика), преди да вземат категорично решение каква ще е промяната и как ще я постигнат. Отново изглежда, сякаш има застой, а всъщност е подготвяне на почвата.

Петият етап е подготовката. Налага се да свършиш цялата работа, която си набелязал/а в етап четири, била тя по валидирането на идеята ти (това ли ще е професията/ бизнесът/ формата?), или по подготовката за реализирането ѝ (ок, това е професията/ бизнесът/ формата, сега да видим с какво разполагам и какво още да си набавя, че идеята ми да проработи?). Набавяш си цялата информация, трупаш знания, подобряваш или развиваш умения, учиш официално или неформално, говориш с хора, пробваш, намираш си ментор, бизнес партньор или финансиране, работиш по личния си бранд и позиционирането си, виждаш кои „дини“ естествено ще отпаднат изпод мишниците ти (задачи, взаимоотношения, дейности).

На този етап е възможно все още да съчетаваш старата си дейност с новата или да опипваш почвата на другия бряг, действайки с премерен риск. Уж промяна в титлата или професията реално няма, а нещата вече се случват!

Шестият етап е последният – този на осъществяването. Именно тук ще изпиташ пълно задоволство. На този етап хората вече са наясно какво и как правят, с кого действат, как мерят успеха по пътя. Напускат старата позиция или, ако вече са го направили, кандидатстват за нова, докато не постигнат успех. Именно на този етап обявяват пред всички, че работят за себе си или че „режат лентата“ на новия си бизнес. Понякога се налага да се върнат към етапите на създаване на визия и подготовка, ако зациклят на ниво шест – за да валидират повторно идеите си.

Симптомите, че всичко е наред по време на осъществяването, са следните:

–             Трепериш от вълнение, но по-скоро позитивно, отколкото разстройващо.

–             Решителност в действията, въпреки неувереността и страха, които те предпазват от летене без парашут, но не те парализират.

–             Чувстваш прилив на сили и енергия да работиш дълго време.

–             Заливат те ентусиазъм и въодушевление, когато мислиш, говориш или действаш в новата посока.

–             В очите на другите изглеждаш променен/а, щастлив/а, на прав път.

–             Имаш готовност да платиш цената и да понасяш трудности, защото си струва.

–             Придобиваш усещане за смисъл, удовлетворение, завършеност.

 

Когато накрая привкусът е сладък, а не горчив, значи си е струвало, нали така?

Между етап 1 и етап 6 може да минат три, шест, дванайсет, че и повече месеца. Защото, както разбра, промяната е процес, и при всеки се осъществява по различен начин.

За да вървиш по-леко по пътя на промяната ти предлагам да избереш метафора за себе си за процеса на промяна– може да е герой от филм или книга или пък качество, с които искаш да се асоциираш. В практиката си съм имала метафори като „Жана Дарк“, „лошо момиче“, „Джейн Еър“ , „будна и осъзната“ и много други.

А коя е твоята?

Пожелавам ти попътен вятър, както и енергия и целеустременост .

И нали знаеш, където и да си, с теб съм!

А ако искаш да се видим и на живо, за да разбереш как да поставиш себе си на първо място, и да направиш осъзната кариерна промяна, заповядай на първата от поредица от отворени срещи – всички детайли са тук!

 

Кариерно развитие

Ти си твоят най-важен проект. (или най-важното от обновения…

Аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и промяна, и днес имам супер новина!
След месеци подготовка ти представям обновения облик, и съдържание, на моя сайт www.lilliegeorgieva.com!

 

 

Посланието е ясно и категорично: за да изпитваш истинско удовлетворение от своята работа (а и извън нея), е ключово да станеш своя най-важен проект.

Да поставиш себе си на първо място.

Да осъзнаеш, че петте проекта в офиса и семейните ти ангажименти са важни, но могат да дотежат. Когато са за сметка на теб самата.

Усещането за професионално удовлетворение е субективно за всеки и не зависи само от външни фактори като титла, позиция, компания или бизнес, в които принадлежиш, възнаграждение, работни цели и задачи и атмосфера в екипа. И често смяната на твоята позиция или компания няма да доведат до удовлетворението, което търсиш. Ако промениш само това.

Истината е, че над половината от моите клиенти дават висока оценка на тези външни фактори и въпреки това не изпитват истинско удовлетворение. Сякаш има нещо, което им липсва.

А то е познаване на себе си и изявяване на тяхната истинска същност в работата.

Фокус върху ‚съдържанието‘, а не ‚опаковката‘.

 

Тихо време за вслушване навътре, центриране и презареждане.

Вътрешна яснота, така че бъдещите им кариерни избори да бъдат в унисон, а не за сметка на тяхната същност.

Усещане на хармония между професионалната и другите им житейски роли.

 

Това е и моята роля – на спаринг партньор и консултант с експертно познание – който помага на клиента да осъзнае и формулира своята кариерна промяна, както и да премине осъзнато през нея, отвътре-навън. Подходът ми е комплексен и разглежда човека като цялостна личност, с всичките му житейски роли, а не като носител на титла/ длъжност/ професия, която просто трябва да подмени, за да стане по-удовлетворен.

 

 

Затова създадох системата Устрем –  авторска система за постигане на промяна в професионален план, ръка за ръка с личния, в кoято давам гаранция, включително финансова, на своите клиенти. Системата и е довела до резултати при над 200 клиента от 2015-а година насам. Базирана е на моя професионален опит като експерт по управление на хора, както и на консултантската ми практика, вече над 1200 часа. Състои се от 4 различни програми с изпитана структура и методология, спрямо различните нужди за кариерна промяна, които клиентът може да има.

 

 

 

В представянето на системата ти споделям и процеса, през който ще преминеш, така че да можеш да видиш предварително какъв ангажимент и от двете страни да очакваш.

 

 

Какво представляват четирите програми Устрем?

Програмата Устрем за промяна е онази, която води до най-пълна промяна (на професия или посока на развитие), докато Устрем за принос води до фини настройки  (на позицията, на която си в момента).

Устрем за развитие ти помага да направиш промяна на компанията като запазиш същата или сходна позиция, а Устрем за бизнес – да се позиционираш като предпочитан експерт в твоята област.

Всяка програма е описана в детайли, като започва с описание на „За кого е програмата?“, продължава с изреждане на възможните резултати от програмата, които можеш да очакваш, ако я преминеш с ангажираност, и завършва с „Какво включва програмата?“ и форма за контакт, в която можеш директно да заявиш безплатен опознавателен разговор.

 

В края на всяка програма има и описана и опция за Интензивна еднократна сесия, ако имаш конкретен казус, който трябва да разрешиш, или искаш да ‚вкусиш‘ от работата с мен, преди да се включиш в по-дълга програма.

 

Освен с програмите от системата Устрем мога да ти бъда полезна и по други начини, описани в съответната секция на страницата Как помагам.

 

Блогът ми съдържа десетки статии, които могат да дадат отговори на твои въпроси. Правя и отворени събития, на тема осъзната кариерна промяна, като Пробив, който предстои през ноември, и на тема развитие на личен бранд, като Стъпка напред, който премина този септември. Развивам и общност от мои клиенти, в която сме си взаимнополезни и се подкрепяме по различни начини.

Подробности по всички теми можеш да видиш, когато разгърнеш информацията по всяка секция (блог, събития, консултиране, общност клиенти).

 

 

А ако искаш да си припомниш моя опит и експертиза, както и да надникнеш зад кулисите в това коя съм извън работата, разгледай 11 факта за Лили на същата страница. 🙂

Разбира се, както и в предишната версия на сайта, съм отделила подобаващо внимание на моите момичета, дамите, с които постигаме заедно промяна отвътре – навън, не само в кариерен, но и в личностен план.

В страница Общност ти разказвам подробности за това с какъв тип хора работя, както и можеш да видиш истории на промяна на десет момичета, част от които вероятно вече познаваш от рубриката „Моята гордост“.

 

Включих нова секция в сайта, Събития, така че да се запознаеш с принципите, по които създавам своите събития, да ти покажа онези събития, които се повтарят няколко пъти през годината, така че да следиш за бъдещи издания, както и ролята ми на гост лектор на събития, организирани от други бизнеси и организации.

 

Разбира се, и настолната книга за кариерна промяна с 30 истински истории на български жени „От любов към себе си“ е там, показана в още по-цветна и интересна светлина.

Секцията Блог е още по-добре организирана и събира в себе си всички статии, които създавам за теб, в няколко категории – по теми (кариерна промяна, кариерно развитие, личностно развитие, личен брандин), и по рубрики ( Моята гордост, На живо, Да работиш с радост, Пълна кариерна промяна). Така лесно ще се ориентираш кое е актуално за теб.

 

Пожелавам ти приятно и полезно пребиваване в моя сайт и съм насреща за въпроси и коментари – може директно да използваш формата за контакт тук.

А ако искаш два пъти в седмицата да получаваш имейл от мен директно в инбокса си, със статии и събития на темите кариерно развитие, промяна и личен брандинг, можеш да се абонираш във формата за абонамент като скролнеш най-долу на страницата тук.

 

 

КАКВО СЛЕДВА ОТ ТУК НАТАТЪК?

Съвсем скоро ще ти представя нова поредица от събития и срещи, под мотото „Стани своя най-важен проект.“ Ще работим за твоето себепознание и себеразвитие, в посока професионална (и не само) удовлетвореност с колеги, експерти в своята сфера. Всички подробности очаквай в сайта ми и Фейсбук страницата ми съвсем скоро!

Блог стар

Кариерна промяна след дългогодишен опит, в зряла възраст: о,…

 

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг с над 1200 часа опит, автор на книгата за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, и подкрепям хората в това да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл.

Тя ми каза, че няма представа какво да прави оттук нататък. Целият ѝ свят години наред е била компанията, за която е работила. Описанието на знанията и уменията ѝ се изчерпва с длъжностната ѝ характеристика: „мениджър“, ‚специалист“, „директор“ в еди кой си отдел, еди къде си. И толкова. Само че обстоятелствата отвън или вътрешните ѝ осъзнавания налагат промяна. Но как да я случи, когато тя самата не вярва, че е възможна? Или просто не знае как да я реализира…

Това не е измислен сценарий, а казус, повтарящ се много пъти в моята практика.

Без да претендирам за изчерпателност и с уговорката, че винаги има изключения, хората, които са работили в една и съща компания толкова дълъг период (и са се развивали на една или няколко позиции в нея), може да бъдат  описани чрез няколко сходни характеристики:

– Напълно се асоциират с компанията, говорят на „ние“ и се представят с титлата си в нея.

– Описват своите задължения и отговорности, а не постиженията и преносимите си умения.

– Развивали са уменията и компетенциите, необходими на компанията и ключови за длъжностите там, без това да са непременно и техните силни страни.

– Голяма част от приятелския им кръг са колеги и познати покрай работата.

– Нямат реална представа за възможностите извън компанията.

Искам да подчертая, че това описание не е с цел да покаже слабите страни на дългогодишните служители. За организацията такъв тип човек е много ангажиран и ценен, раздялата с него би била трудна и нежелана. Той/ тя наистина е давал(а) много, дълги години. Но понякога промяната се налага.

Какво да правиш ако си засегната от съкращаване?

Дългите години стаж в една фирма предполагат, че става дума за организация с история. Често това означава преминаване през етапи на преструктуриране и реорганизация, през кризи и трудни моменти, сливания или придобиване на други компании. А може да доведе и до съкращаване на служители. И един от тях можеш да бъдеш ти.

Това наистина боли. Защото си дала много, защото си платила цена в личен план, защото си била ангажирана и лоялна, очаквайки същото отсреща. Само че понякога няма логика, нито пък е лесно да се обяснят някои непопулярни решения. Може да са обосновани, а може и да не са. В този момент боли, защото се чувстваш предадена. Може би от най-близките си след твоето семейство (или пък преди него).

Искам да ти дам няколко съвета, за да преминеш през този труден период по-леко.

Опитай да не го приемаш лично: често наистина не е. Знам, че годините заедно и близостта, която вероятно чувстваш и с колеги, понякога и с висшестоящи, те карат да си мислиш, че нещо такова не може да се случи точно на теб. Да, донякъде имаш право, но всичко се променя, включително ценностите и политиките на компанията – както се сменят нейните собственици или мениджмънт. Възможно е преките ти ръководители също да се чувстват в небрано лозе и да им е бил поставен ултимативен избор. Или просто да са преценили, че вече имат нужда от хора с различен профил. Знам, че звучи грубо, но съм била свидетел на това нееднократно и искам да те уверя, че почти никога изборът не е лесен, нито пък е личен. Опитай се да не ровиш кой, как и защо, да не търсиш кого да обвиняваш. Ако това ще ти помогне да се самосъхраниш, излей си душата пред приятели, само не обвинявай себе си. Не приемай събитието като потвърждение на това, че не ставаш, че не можеш, че не носиш стойност. Може тук и сега някой да е взел решение да те освободи, но при други обстоятелства, в друга компания, ти би била стойностна такава, каквато си.

Виж каква е реалната ситуация, когато поотмине първоначалната емоция. Не взимай прибързани решения преди това. Предлагат ли ти обезщетение, съобразно закона? И към кого вътре и извън компанията можеш да се обърнеш, ако не е така? Може да е ръководител на високо ниво, директор на отдела по човешки ресурси, адвокат по трудово право, Инспекцията по труда, други? Заинтересувай се и има ли компанията политика по консултиране на освободени служители (outplacement)? Какво е положението в семейството и как стоят финансовите дела? На кого можеш да разчиташ, ако няма да получиш обезщетение?

Задължително помисли от кого можеш да поискаш помощ във вид на консултиране – психологическо, кариерно или менторско, от каквото имаш нужда. Не си казвай, че можеш да се справиш и сама, прекалено навътре в ситуацията и емоцията си. Трудно ще можеш да погледнеш обективно към възможностите.

А такива съществуват, само да имаш очите да ги видиш! Опитът ми показва, че когато лоялен на дадена компания човек е съкратен, шансът да получи предложение за още по-стойностна позиция в близко бъдеще е много голям. Стига да се справи с емоционалния шок и да извести, че е свободен – на хората около себе си, на клиентите, контрагентите и партньорите. В момента, в който раздялата стане факт, е коректно да го направиш. И предложенията няма да закъснеят. А ако не ти допадат или не получиш такива, чети нататък.

Как да действаш, ако ти самата усещаш нужда от промяна?

Дългогодишната история на една компания може и да не доведе до съкращения, но това, което е било на старта й, може да е по-различно сега. Ще усетиш нужда от промяна, ако има подмяна на ценности, ключови за теб, ако определени взаимоотношения въпреки усилията ти не се получават, ако не ти дават обратната връзка и оценката, които според теб заслужаваш. Или ако просто чувстваш, че си стигнала до „тавана“ и няма накъде да се развиваш.

Според съвременните теории за кариерно развитие, от около четиресет и пет докъм шейсетгодишна възраст зрелият индивид освен, че поддържа постигнатото, обикновено търси отговор на въпроса дали иска да продължи да се развива в избраната професия. Този етап се свързва с преоткриване на себе си, а не само с усъвършенстване на настоящата позиция. Много е вероятно човек да прецени, че трябва да промени организацията, професията или полето на изява. Началото на този етап обикновено съвпада с момента, в който децата „излитат“ от семейното гнездо. Често именно тогава зрелите дами осъзнават, че ако досега  в центъра са били техните деца, то вече е време да обърнат фокуса към себе си и собствените си желания. Изведнъж или не съвсем, те разбират, че часовникът тиктака – и ако досега са отлагали промените с оправданието, че нямат време и има по-важни неща, вече няма за кога.

Ако ти се случва това знай, че не си сама, всичко е нормално. Не си и помисляй да го оценяваш като предателство и нещо неморално. Била си лоялна и ангажирана към настоящата си компания дълги години – да, прекрасно е, но не означава, че в един момент няма да поискаш да направиш завой. Неморално и към теб, и към компанията би било да останеш, вече много по-малко ангажирана и даваща. Това ще се отрази негативно върху твоето ниво на изпълнение, а вероятно и върху взаимоотношенията ти с клиенти и с колеги. А най-вече – върху усещането ти за удовлетворение и смисъл. Това не е кариерен избор от любов, а от страх, никой не печели от него.

В случай, че чувстваш нужда от промяна, можеш да направиш няколко неща:

  1. Да анализираш от пълна кариерна промяна ли имаш нужда или само от смяна на компанията, или пък от развитие настрани.
  2. Да пренасочиш фокуса си от своите задължение и отговорности към твоите постижения и преносими умения.
  3. Да поискаш обратна връзка и да поразпиташ в какво, според останалите, си добра.
  4. Да проучиш кои са твоите конкурентни предимства.
  5. Да потърсиш възможности за работа чрез „топъл“ контакт.
  6. Да говориш с хора, да прегледаш сайтове на компании, да събереш информация какво се случва в света отвън.
  7. Да помислиш дали сега не е времето да реализираш онази идея, която ти се върти от сто години в главата (собствен бизнес в съдружие с друг колега или приятел; курс по преквалификация или дълго обмисляно обучение; приемане на предложение, за което доскоро не ти стискаше).

Ако се чувстваш в ступор, потърси помощ. Говори с професионалист по човешки ресурси, на когото вярваш, с кариерен консултант или друг човек, който ще ти даде обективна информация за пазара, за компаниите и за бизнеса в твоята сфера на интереси. Тези разговори ще ти помогнат и да пребориш ограничаващите убеждения, за да направиш информиран и осъзнат избор. Може да се наложи да потърсиш професионалист за изготвяне на твоето CV, или пък за консултиране по бизнес идеята, която имаш. Не се притеснявай да искаш помощ – в момента това е най-доброто за теб.

Точно както направи Албена Славова, която напусна компанията, в която имаше дългогодишен опит, на възраст, в която много хора се отказват от това да правят промени.

И не съжали нито за миг:

„Преди година и половина считах, че се намирам в безизходна ситуация. На сутринта след като напуснах работа в главата ми кънтеше плашещият въпрос: „Какво ще стане с мен?“. Извадих една значка с надпис „Всичко си е супер“ и се постарах да му повярвам. Закачих я на видно място, където стои до днес. Знаех какво не искам повече да ми се случва и какво умея да правя най-добре. Бях разбрала, че няма смисъл да сменям една работа с друга, подобна на нея и да очаквам да се получи нещо по-различно…“

Виж цялата история тук и какво можеш да си вземеш от нея. Много е!

Как да пребориш ограничаващите убеждения?

От опита ми с десетки дами, поискали и направили кариерна промяна в по-зряла възраст, на първо място, ключово е да работиш със собствените си ограничаващи убеждения – че си „възрастна“ и „неконкурентна“ или пък „прекалено квалифицирана“ и  „с високи изисквания“, или… Има още много варианти.

Тези твърдения може да бъдат абсолютно неверни, или пък да съдържат доза истина, но с неправилната формулировка. Ето няколко произволни:

–            На тази възраст ми е късно за промяна.

–            Не мога да се конкурирам с младите хора.

–            Прекалено квалифицирана съм и никой няма да ми повярва, че искам да започна наново.

–            До сега съм поддържала даден стандарт, а промяната означава да падна много под него.

–            Желанието ми за промяна е каприз, който ще отшуми.

–            По-добре да си стоя в сигурното, отколкото да гоня дивото.

–            Не мисля, че ще срещна подкрепа от хората около мен.

Мога да изброявам още, но каквото и да е съдържанието, едно и също нещо лежи в основата. Имаш ли вяра, ще успееш да убедиш и хората около теб – близки, бъдещи работодатели, клиенти – че си достатъчно подходяща, дори и на по-зряла възраст. И ще намериш начин да си осигуриш ресурсите, които ти липсват. Не си ли убедена, че е възможно да случиш промяната, нямаш ли самочувствие, точно това ще предадеш на отсрещната страна. Може да говориш едно, но цялостното ти излъчване и отношение ще показват друго.

Как да подсилиш вярата тогава и да пребориш ограничаващите убеждения? Ще споделя с теб два подхода, които знам, че работят.

Първият е да си припомниш моментите, в които си успявала, в които си се справяла и си постигала това, към което си се стремила – без значение в личен или в професионален план. Помисли си кога за последно чу: „Благодаря ти, помощта ти беше ценна.“ Възможно е да си омаловажила тази обратна връзка и да си видяла онова, което не си успяла да направиш. Няма да ти е лесно да се досетиш, ако си свикнала все да забелязваш нещата, които не ти се получават съвсем, или пък да чуваш думите на критика. Най-вече от вътрешния си „съдник“. Да мислиш за това, че си добра и способна, или че ще бъдеш оценена подобаващо, е въпрос на навик. Затова започвай ежедневно да забелязваш малките и по-големите си постижения, така автоматично ще повдигнеш своята увереност. Вярата е жизненоважна, за да направиш промяната, за която мечтаеш. И не забравяй, че това как ще бъдат оценени твоята възраст и опит, зависи много от средата, в която ще попаднеш. За едни това може да е абсолютен актив, а за други – сигурен пасив. Така че валидирай идеите си в правилната среда, знаеш колко е ключова.

Второто е да проучиш историите на дами в зряла възраст, които вече са осъществили промяната. Ако е възможно, говори с тях или поне прочети интервюта или лични истории. Точно като трите дами, които в края на тази глава ще разкажат за своята промяна в зряла възраст. Виж какво ги обединява като настройка, нагласа, подготовка, като начин на комуникиране с другите. Разбери и какви действия са предприели. Възможно е да се затрудняваш да направиш своята промяна не само заради ограничаващите си убеждения, а и защото не знаеш как да направиш нещо конкретно. Научи как направилите промяната комуникират преносимите си умения и личните си компетенции. Пиши на дами, за които си разбрала от медии или професионални мрежи, помоли ги да отговорят на въпросите ти – няма да загубиш нищо, дори и да не осъществиш обратна връзка. Любим пример ми е истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс, може би най-лошата оперна певица в света, която с вяра, подкрепа и постоянни занимания по пеене успява да стигне до концерт в Карнеги Хол. Кой знае колко наистина талантливи певици не са го направили само заради липса на увереност и постоянство…

За мен пример за човек с вяра, въпреки многото камъчета и камъни по пътя, е Жени Гунева, която прави голям завой в нова посока във възраст, която наричаме пенсионна:

„Намирам се в най-хубавата възраст. Тя е тази, на която съм в момента. Вече нямам търпение за някои неща, защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Правя това, което обичам. До сега съм живяла живота си така, че не съжалявам за нищо направено или казано от мен. Вече не се тревожа какво мислят другите за мен. Смятам, че съм творец на живота си, на движението напред, на улавянето на възможности, на изследването на нови хоризонти…“

Виж цялата статия тук, струва си всеки ред!

Какво да правиш, ако искаш промяна, но е трудно да я направиш поради външни фактори (липса на подходящи възможности, липса на подкрепа, липса на финанси)?

Разбира се, зависи за какви фактори става дума. Но винаги ще има някакъв недостиг на ресурси, вътрешни или външни. Ако имаш вяра, може да нямаш пари, а и да имаш финанси, може да те потиска убеждението, че няма да успяваш да поддържаш стандарта си – и това да те спре. Или пък е възможно да си наясно какво искаш и да вярваш, че е възможно, както и да имаш компетенциите за това, но предложенията отвън да не съвпадат с твоята визия.

Каквото и да е стечението на обстоятелствата, знай, че всеки ресурс може да бъде заместен с един или с няколко други. Например, ако ти липсват пари, вероятно ще случиш промяната за по-дълго време и с повече усилия. А ако вътрешната ти увереност не е стопроцентова, можеш да я подсилиш с външна подкрепа или с допълнително обучение. Ключово е да си наясно какво точно ти липсва и откъде произлиза това, след което да видиш как да си го набавиш, а ако не е възможно – да разбереш как можеш да го компенсираш. Никога не чакай всичко да бъде налично – и вяра, и пари, и пълна компетентност, и безусловна подкрепа. Действай по най-тесните места и бори ограничаващите убеждения, а другите ресурси ще набавяш по пътя.

Разковничето е да планираш и да започнеш да се подготвяш за промяната достатъчно рано, така че да не се наложи да действаш, притисната от обстоятелствата. Възможно е да ти трябват поне няколко месеца, за да изясниш посоката си на действие или да си набавиш компетенциите, нужни за новото поприще, да раздвижиш мрежата си от контакти, да намериш необходимите финанси, да си осигуриш професионална подкрепа и помощ от близките хора. И още известно време – предвид обстоятелствата отвън, за да я осъществиш.

                    Как да прецениш дали не ти е време за собствен бизнес?

От моя опит знам – дамите с дълъг опит като наемни служители често са с нагласата, че е време целите, които гонят, да бъдат техните собствени. Тези, които са били експерти в дадена област, се замислят за собствена консултантска дейност. Други, които имат различни интереси от професионалната си квалификация, проявяват желание да създадат собствен продукт или специфична услуга. Има и немалко жени с лидерски способности, решили, че им е време да ръководят собствен екип, за собствен проект или кауза. Ако и ти си една от тях, започни с твоята изходяща мотивация в унисон с принципите на кариерна промяна от любов към себе си.

Ако идеята ти да работиш за себе си идва само от желанието за бягство и разделяне с работодател, с който вече не сте един за друг – това не е достатъчно добра причина за да стартиране на собствен бизнес. Важно е да гориш от страст към определена дейност, конкретна бизнес идея, както и да имаш уменията, присъщи на предприемачите като постоянство, самостоятелност, готовност за риск и други.

И тук важи принципът не просто да търсиш възможностите навън, а да видиш дали те отговарят на това вътре в теб. Има още нещо важно: доколко устойчива ще бъдеш в развитието на своята дейност. Тук не става дума за позиция, която можеш да напуснеш с предизвестие. И резултатите няма да са видими само след няколко месеца. Собственият бизнес означава инвестиране на време, енергия, финанси и въобще – цялата теб, като резултатите нито са гарантирани, нито е ясно кога точно ще се появят.

В тази статия можеш да види двайсет причини, поради които да работиш за себе си не е много добра идея… или обратното. 🙂

А в този разказ ще научиш какво е това да стартираш собствен проект, не въпреки, а заради трудностите, които животът ти приподнася. Виж историята на промяна на Надежда Тодорова, която е на 43, когато стартира нещо, за което цялата й същност копнее:

„Целта ми е един ден да мога да осигурявам работни места на младежи със специални образователни потребности (СОП), за да имат шанс за интегриране в обществото и да бъдат пълноценни и самостоятелни хора, доколкото това е възможно. В по-близък план целта ми е да уча дечица, младежи и всички желаещи (включително такива със СОП) да плетат и да творят, да създават с ръцете си и да са щастливи от наученото и сътвореното от тях самите. Моята дъщеричка се роди със Синдром на Даун и всъщност оттук тръгнаха много от идеите ми за новото начинание…“

***

Това беше всичко от мен. Пожелавам ти попътен вятър и вяра, всичко друго ще се нареди!

А ако темата за кариерната промяна ти е актуална, най-скорошното събитие, което предстои по темата, е семинарът за кариерна промяна от любов към себе си „А сега накъде?“ във Варна. Всички подробности са тук, ще се радвам да те видя!

 

 

 

Кариерно развитие

Кариерна промяна и личен брандинг във Варна през любимия…

Лили Георгиева помага на хората да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл, както и да развият личния си бранд като част от организация или на свободна заетост. Тя е консултант с над 1000 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерна промяна „Устрем“, бивш HR в международни компании.

Юни ми е любим месец по много причини – началото на лятото, последният активен месец преди по-спокойните юли и август, и подходящ момент да посетя любимата Варна.

Този юни не изневерявам на себе си и съм подготвила два уъркшопа във Варна на темите кариерна промяна и личен брандинг.

Ето всичките с подробности (и няколко размишления по темите, които ще замислят и теб 🙂 ):

Варна: 20 юни, „Първи стъпки в личния брандинг“ , уъркшоп за бизнес и професионално развитие

Не е справедливо. Около мен прелива от хора, които са талантливи, способни и стойностни… и толкова невидими. Или, по-скоро, сливащи се с масата. Защото  са били учени, че скромността краси, или че доброто няма да остане незабелязано, или че който трябва, ще ги разпознае. Само че все нещо не се получава. Не успяват да достигнат до онези работодатели, с които явно са от една порода. Не успяват да стигнат до онези клиенти, на които могат да бъдат максимално полезни. Или успяват, но с много трудности… и с желанието накрая да се откажат.

Истината е, че има начин да се отличим, без агресивно ‚самопредлагане‘, много пари за реклама и слагане на маски, така че да ‚се харчим‘ повече.

Начинът е като познаваме себе си и стойността, която носим (като професионална експертиза и личностни качества), и като споделяме своята същност и знания с хората и организациите, на които можем да бъдем полезни.

На 20 юни ще работим именно над това да определим как да представим себе си и нашите услуги така, че наистина да се свържем с хората, и да бъдем избрани и предпочитани от тях, без значение дали става дума за работодатели, клиенти и последователи. Как да се отличим от масата други с подобен опит или образование или дори с опит и образование, които ние нямаме. Как да се представим по-различно от всички други, които предлагат подобен продукт или услуга. Как да покажем уникалност в свят, залят от реплики и двойнициТемата е същата, а форматът – вечерен, което значи, че за около три часа ще научиш есенцията на това какво е личният бранд и как да го използваш за своето професионално или бизнес развитие. Обещавам много практичност и полезност, както винаги!

Ето и кои теми конкретно ще засегнем:

  • Какво е личният бранд и защо е важно да го развиваш с определени фокус и цел.
  • Как да отличиш твоето ‘племе’ (работодатели, клиенти, последователи) и да говориш именно на тях.
  • Как да развиваш личния си бранд отвътре-навън и защо именно тази е работещата стратегия.
  • Как да формулираш какво те отличава и да носиш стойност чрез това предварително.
  • Как да се свързваш с хората (работодатели, клиенти, последователи), по един автентичен начин.
  • Как да развиваш личния си бранд устойчиво и с конкретна цел онлайн и офлайн (принципи и примери).

Ще те очаквам в уютното пространство на Социалната чайна, а всички подробности са тук.

Варна: 22 юни, „А сега накъде?“ уъркшоп за кариерна промяна от любов към себе си

Продължавам да чувам въпросите, които знам, че няма да доведат до осъзната кариерна промяна, от любов към себе си, към обичана работа, изпълнена със смисъл и достойно възнаграждение.

„Кои професии са перспективни?“

„Къде бих паснал най-добре?“

„С каква работа бих се справил добре?“

Осъзнатата кариерна промяна не е към работа, в която ще паснеш (като че ли си чарк от машина), която е перспективна отвън (но няма общо с онова, което е отвътре), с която би се справил добре (но не изразява твоите силни страни и естествена функция).

„А сега накъде?“ е формат, в който ще формулираме визия за кариерна промяна, в която в центъра са нашите ценности, силни страни, преносими умения, усещане за принос, естествена функция и роля. От там ще генерираме не един или два варианта за промяна. Всеки със своето темпо.

Ето какво ще си изясниш на уъркшопа:

  • На кой етап от промяната се намираш и дали имаш нужда от пълна или частична такава;
  • Как се вписва работата/ кариерата/ бизнеса в цялостната ти личност, така че да имаш баланс и с другите важни неща в живота ти;
  • Как да опишеш своя опит и да го пренесеш към нова длъжност или дори професия;
  • Кое е характерно за теб като силни страни, знания, умения и компетенции, за да избереш дейност, работа или бизнес, които да са в унисон с тях;
  • Кои са твоите естествени роля и принос, отвъд длъжност и титли;
  • Как да генерираш и валидираш идеи за бъдещо развитие/ промяна в твоята кариера/ дейност/ професия;
  • Критерии, по които да преценяваш дали дадена кариерна възможност е за теб или не;
  • Умения да се представяш въздействащо отвъд титлата или професията, с които се занимаваш в момента;
  • И още много практическа информация и приложими упражнения.

Всички подробности са тук.  А ако прецениш, можеш да се включиш и в пакет за двете събития, разбира се, с отстъпка.

Това беше всичко от мен. Пожелавам ти прекрасен юни и разкошно лято и ще се видим скоро, нали?

 

 

 

 

 

Кариерно развитие

Нашата женска общност работи: една история за сътрудничество, вино…

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг с над 1000 часа опит, автор на книгата за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, и подкрепям хората в това да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл.

В тази статия ще ти разкажа за невероятни дами, около 200 на брой, които случват своята кариерна и личностна промяна по отделно и заедно – моята общност клиенти. Ще ти споделя как работи общността, какво се случва зад кулисите и как с момичетата си помагаме за нашето професионално, и не само, развитие – с реални истории и примери. Както и как можеш да станеш част от нашата среда.

Съвсем накратко, дамите са от двайсет и няколко до шестдесет и няколко (!) годишни, с разнообразен експертен, мениджърски, академичен или бизнес опит, а някои от тях работят на свободна практика. Всички те идват от разнообразни браншове, с много ценни опит и компетенции, и живеят в страната или в чужбина (най-далечно позиционираната ми клиентка до сега е в Чикаго). Това, което обединява момичетата, е начинът им на мислене, насочен към промяната, в посока работата, бизнеса или дейността, които ще обичат, както и желанието да носят стойност и да оставят истински принос на хората.

                                                                                    ***

Но преди да задълбая повече, нека ти разкажа нещо любопитно. За държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, която заема този пост по време на мандата на президента Бил Клинтън, и прословутият й цитат от 2006-а година:

„Жените, които не помагат на жени, имат специално място в ада.“

Е, през 2018-а тя реши да го перефразира, и го подмени с:

„Жените, които помагат на жени, имат специално място в рая.“

Подкрепям думите й на 100%!

Защото ние жените сме създадени за да създаваме, окриляваме и подкрепяме – себе си, партньорите и децата ни, и една друга.

Защото това да си сътрудничим е в кръвта ни, и макар и често да сме поставяни в конкурираща се среда, това, което ни е наистина присъщо, е да се кооперираме, да изграждаме неформални общности, и да създаваме заедно.

Защото да помогнеш на жената до теб да постигне своите мечти помага и на теб да постигнеш своите.

И тук не става дума за феминизъм, еманципация и твърдения, че можем да се справим и без мъжете. И да можем – не искаме. Защото заедно правим едно цяло.

Става дума за пространство на споделяне и взаимопомощ по женски, което наистина работи, и подпомага това да сме по-добри партньори, майки и разбира се, работещи жени. По възможност онова, което обичаме.  И най-вече – да сме повече себе си!

***

НАЧАЛОТО

Когато през 2015-а започнах своята консултантска практика не знаех, че 5 години по-късно ще съм свързващото звено на будни, осъзнати и интересни дами, които планират или реализират своята кариерна промяна, от любов към себе си. В самото начало на 2017-а създадох затворена група във Фейсбук за дамите, които бяха преминали индивидуално консултиране за кариерна промяна, развитие или личен брандинг, както и семинарите, които провеждах по същите теми. Голяма част от моите клиенти избираха да се включат в нея, без да се притесняват за въпросите на конфиденциалността или споделянето на личните си истории. Към днешна дата, май 2019-а, сме вече около 200, и освен, че общуваме онлайн, се виждаме и на живо на затворени събития няколко пъти годишно, които правя с цел дамите да се опознаят и да видят как могат да си бъдат полезни. Големите срещи са в София, но организирам и по-малки в Пловив, Бургас, Варна, а някой ден и отвъд пределите на страната. 🙂

НАШИТЕ СРЕЩИ

Миналата година, 2018-а, се видяхме на специално затворено събитие, часове след излизането на книгата ми „От любов към себе си“, на което представих книгата пред момичетата от общността  (а и историите на някои от тях бяха вътре). Имахме и специална томбола с награди – от момичетата за момичетата. А докато писах книгата, през първата половина на 2018-а, бях оставила членовете на общността да са водещи, и те организираха една за друга десетина вътрешни уъркшопа и семинара по темите, в които те самите имат опит, компетенции и нужните сертификати – от креативно писане, през продуктивност и оптимизиране на времето, през здрава сексуалност, до видео маркетинг за бизнеса, и други.

Видяхме се и на рождения ми ден, който за пръв път празнувах с приятели и мои клиенти, и на който момичетата подкрепиха идеята ми да отида на най-голямата бизнес конференция в Източна Европа Brandminds, която предстои след броени дни в Букурещ. Завършихме годината с неформална среща на кино, между Коледа и Нова година, в която споделихме как е минала 2018-a, и какво ново предстои. А на 1 май 2019-а се събрахме за първи път през 2019-а, за да отбележим деня на труда по наш си, нетрадиционен начин. Момичетата имаха възможност буквално да визуализират как се чувстват в нашата общност и какво им дава тя, а аз останах без думи!

ВАЖНО ЗА ОБЩНОСТТА

Но това не е всичко – по-ценното е, че дамите не чакат официалните събирания, а се намират и си кооперират и междувременно – някои от тях вече имат и общи проекти, за които ще ти разкажа малко по-натам.

В момента подготвяме нещо като каталог, в който всяка може да разкаже за себе си и знанието, което би споделяла, подкрепата, която може да окаже или пък която търси, за да могат да се намират една друга още по-лесно, и без моето посредничество. Както една от дамите го нарече, нашата мрежа не е LinkedIn, а е LillieIn – и е много по-готина! 🙂

Самата аз имам невероятно полезни сътрудничества с дами от групата – Гергана Желева ме подкрепя в стратегическото развитие на моя бранд, Мариана Кръстева е дизайнерът на корицата на книгата ми и на новия ми сайт, който излиза този месец, с Любомира Любенова си партнираме във видео рубриката ‘Да работиш с радост’, а със Силвина Фурнаджиева работихме за моята продуктивност и ефективност.

„Защо не допускаш външни хора в групата?“ е въпрос, който са ми задавали нееднократно. Причините са няколко – защото само, когато познавам дамите лично, мога да бъда спокойна, че вътре ще има атмосфера на сходно мислене, споделяне и конфиденциалност, а и имам опит с отворена група, която развивах между 2015-а и 2017-а, и мога да заявя, че дамите нямаха готовността да се отпуснат и да споделят така, както в момента, и енергията и нивото на стойност беха различни.

КАКВО НОСИ ТОВА ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ ТАЗИ ОБЩНОСТ?

И за да бъда повече структурирана и по-малко емоционална (колкото и да ми е трудно), искам да ти споделя петте причини и ползи от това момичетата да бъдат в нашата общност (които смятам, че са универсални, и важат за всяка група за взаимоподкрепа и кариерно развитие). Както и да ти дам примери за това какво конкретно им дава да бъдат част от нея,  с техни думи.

  1. Усещането, че ‘не съм сама’: сходни търсения и тревоги, съпричастност и емпатия, далеч отвъд кариерната тема

Колко пъти ти е олеквало, когато си разбирал/а, че има и други хора, които имат същите като твоите страхове, притеснения или проблеми? Сякаш си валидирала, че всичко ти е наред, а не си черната овца в стадото с бели. Е, в нашата общност всички сме черни овце. 🙂 Много от дамите са на прекрасни позиции, погледнати отстрани, и като репутация на компанията, и като титла, и като условия на труд, и въпреки това искат нещо повече. И не, това не е разглезеност, а желание за истински смисъл и принос в това, което правят. Част от жените в общността пък имат много идеи за промяна, но не могат да изберат, а други се чувстват тотално объркани, и нямат път и посока. Има и такива, които имат идеи или вече реализират собствени проекти, но им е трудно да достигат до хората и да създават в тях доверие – там вече работим за личния им бранд.

Нашата общност е мястото, в което човек може да намери хора със сходна кръвна група и начин на мислене, както и истинска съпричастност – и ние (като анонимните алкохолици 😉 ) се подкрепяме и разбираме най-истински, защото имаме сходни търсения, мечти и тревоги.

  1. Споделяне на опит за кариерната промяна и подкрепа за нейното осъществяване

Момичетата в общността са на различен етап от своята личностна и професионална промяна: от началния етап на осъзнаване, че имат нужда от такава, но нямат яснота какво и как, през генериране и валидиране на идеи за промяна, до реализация в нова компания или на личен проект чрез развиване на личен бранд.

Затова не е учудващо, че те черпят опит и вдъхновение една от друга за това как да осъществят своята промяна.

Ето какво споделя една от нас, Петя Иванова: „Дълго време завиждах на момичетата в групата за това, че знаят какво искат и си вървят по коректния за тях път, а аз се прибирах скапана след работа и плачех, и ми се искаше да се метна през прозореца…Но, сега и аз съм си на моя си път и здраво залягам над 3D моделиране. Щастливо и вдъхновено ми е и им благодаря! Точно тези дами ми дават сила, пример, и надежда, че да обичаш това, което работиш, е възможно, и с търпение, подкрепа и постоянство нещата се случват!
С две думи общността е сила и променя животи към по-щастливо и смислено съществуване! You rock!!!“

  1. Намиране на хора, с които да се развиват общи проекти

Шегувам се, че щом успях да събера фризьорката и маникюристката ми в един салон за мое удобство (факт: те вече са и приятелки), значи ще мога да събера и екип на космически кораб. Е, почти. 🙂 Оказва се, че някои от дамите имат сходни идеи за промяна, подобни интереси, че дори и житейски истории. И именно тук е мястото да се намерят, точно както Мария Георгиева, която споделя следното:

„В една от срещите си с Лили споделих, че смятам да правя сайт специално посветен на ендометриоза и женско здраве, след което тя възкликна, че познава още един човек с такива намерения. Човек, който също работи с нея по повод кариерна промяна и има същите виждания като моите. Така срещнах Ваня. Нейната история беше и моята история. Моите мечти бяха и нейни. Последваха срещи и множество планове и не след дълго време се роди сайта за репродуктивно здраве. Това, което ни събра истински с Ваня беше обща медицинска диагноза, интерес към холистичните подходи към здравето и много сходен опит с репродуктивни проблеми, както и вярването, че наученото по пътя трябва да се споделя.

През 2019 година аз случих още една мечта – да създам фондация за ендометриоза и репродуктивно здраве, с цел да имаме мащабност и по-голяма гласност по темите, свързани с женско здраве. Тъй като ендометриозата е чувствителна тема за Ваня, нейната отдаденост да споделя и да помага я отведе отново при нас. В момента работим активно и заедно правим планове за бъдеще, в което женското здраве е приоритет не само за всяка една жена, но и за обществото като цяло.“

  1. Валидиране на възникналите идеи за промяна/ бизнес/ дейност вътре в групата

Нашата общност е прекрасно място и за ‚тестване‘ на идеи за бъдеща реализация, сред ‚свои‘, в безопасна среда, и имаме не един или два случая, в които дами са стартирали своята нова посока с първи клиенти именно от нашата общност. Точно както Силвина Фурнаджиева, която споделя:

„Женската общност, създадена от Лили, ми беше голяма подкрепа при старта на най-новата ми дейност – консултации по продуктивност и обучения за управление на личното време и целите. Първите ми клиенти бяха хора от тази общност, а след това установихме и партньорства с пет дами от групата. С две от тях предлагаме допълващи се услуги и се промотираме взаимно, а с други три сме в различни фази на реализиране на общи проекти.

Освен чисто практическата подкрепа под формата на съвместни дейности, общността ми е изключително полезна и с това, че в нея намерих страхотна среда от съмишленици, които обичат това, което работят  или вървят в тази посока, и с които редовно си помагаме взаимно по всякакви начини – от това да има кого да попитаме за работен казус до споделянето на опит и сладките приказки на по чаша кафе (или вино).“

  1. Намиране на клиенти за дългогодишна експертиза, много от които прерастват в приятелства

В групата членуват и дами, които не сменят своята сфера на дейност или професията си, а само формата на изява, и тук е мястото, в което да допринесат за развитието на другите дами чрез своята експертиза. Както многото примери на Гергана Желева, за която вече ти споделих, че подкрепя стартегическото развитие и на моя бранд:

„С Валя разработихме нейния първи собствен проект C’oshara –  от ‚ексела до бранда‘. Интензивно, за около месец и половина съвместна работа  цялата бизнес идея на Валя „звънна“! Между другото, още преди реално да бе произвела първия си продукт, Валя успешно реализира предварителни продажби – Браво, момиче! 🙂

С Ива се пресякохме в момент, когато бизнесът й беше преминал през ентусиазма на новото и беше на прага на много важен пазарен атестат: или растеш устойчиво, или пазарът те поглъща. Когато си производител и имаш портфолио от продукти, придружени и от услуги, всяко „нещо“ има своето точно място и роля в това портфолио. За няколко седмици създадохме един съвсем нов бизнес-прочит на Kaya Design. И по това, което виждам оттогава насам, Ива се справя много добре!

С Лина и бранда Arkithema е най-продължителното ми до момента сътрудничество в групата: два много интензивни първи месеца за бранд стратегия и калибриране на съдържание, още два месеца на „любяща обратна връзка“ (Лина, цитирам те :)), и три месеца привеждане в действие, вкл. подкрепа на старта. Винаги ми е било удоволстие да общувам с Лина и екипа на Arkithema – великолепен, различен екип, в основата на един разчупващ статуквото на мебелната индустрия проект – бавно, но славно!“

Разкошни истории, нали? 🙂

На шега или не съвсем, нашата общност може да бъде описана със следната ‘формула’. Простичка, но особено ефективна! 🙂

Повече истории на пътя на промяна на дами като тези по-горе можеш да прочетеш в рубриката с мои клиенти „Моята гордост“, както и в настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“. А най-сигурният път да влезеш в нашата общност е да работим индивидуално заедно, или да посетиш някое от моите събития, като уъркшопа за развитие на личен бранд „Стъпка напред“, който предстои на 28 и 29 септември в София. Очаквай много практическа насоченост на уъркшопа, учене чрез преживяване в малка група и двама специални гости с разпознаваем личен бранд, които ще споделят опит. Всички подробности са тук. Ще те очаквам!

 

 

 

Кариерно развитие

УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И СМИСЪЛ ОТ РАБОТАТА: от какво зависят наистина…

Свърза се с мен, защото не можеше да разбере какво не й е наред.

Беше описала предварително всичко, което й даваше настоящата й работа.

Все неща, за които други хора само мечтаят.

 Стабилна компания…

Гъвкавост в работното време…

Отлични условия на труд и заплащане…

Човечна и спокойна среда…

Готини колеги…

 И въпреки това, в нея имаше една празнота. Липса на особен смисъл. Нежелание да влага себе си на 100%.

Разглезена ли беше или неблагодарна?

Не. Просто, защото нищо отвън не може да запълни онова, което липсва отвътре.

***

Аз съм Лили Георгиева и наричам себе си консултант по кариерно развитие и личен брандинг – помагам на своите клиенти да променят позицията или компанията си, да направят завой към нова професия или дейност, или да развият консултантската си практика и да бъдат предпочитани от онези, които имат нужда от тяхното знание, продукт или услуга. Това правя от началото на 2015-а, когато стартирах своята консултантска практика, вече в над 1000 консултантски часа, с над 200 клиента, това правих и като експерт по управление на хора в големи международни компании в предишния ми опит. Това описах и в настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, кяото излезе през лятото на 2018-а.

Защо ти разказвам всичко това? За да ти обърна внимание, че споделеното в днешната статия не е просто моя теория, а е следствие на наученото от работата ми със стотици хора. Виждам го във всеки, с когото работя, виждам го и в себе си, като човек, който от няколко години е на своя път, но не винаги е било съвсем така.

Преди да ти споделя моите определения за удовлетворение и смисъл, искам да видим как ги разбираш ти.

Използвай следващите 5 минути, за да нахвърляш какво за теб е удовлетворението от работата – чрез какво се изразява, как разбираш, че имаш такова и какви са симптомите, когато липсва. Относно смисъла – отговори си на същите въпроси. И чак след това продължи да четеш нататък.
Бургас, 17.03.2019

Както сигурно знаеш, именно на тази тема посветих три събития в Бургас, София и Пловдив, които се проведоха през март 2019-а, и на които дойдоха общо над 200 души. На тях зададох същите въпроси и получих отговори от рода на: „Удовлетворен съм, когато има резултат от моята работа.“, „Когато получавам положителна обратна връзка за работата си.“, „Когато усилията ми са възнаградени подобаващо.“, „Когато това, с което се занимавам, е полезно за другите.“

София, 20.03.2019

И много други. Това са все важни неща, но не са най-важните. Работила съм с много хора, които постигат резултати, имат добро възнаграждение и са полезни за другите в настоящата си работа, но въпреки това не изпитват истинско удовлетворение. И продължават да мислят за промяна.“

Пловдив, 24.03.2019

Нека започнем отзад – напред,  докато не стигнем конкретно до трите неща, които вярвам, че лежат в основата на усещането за истинско удовлетворение и смисъл от работата.

 

За визуализация не случайно съм използвала символа на айсберга, защото най-ценното, което лежи в основата на това да изпитаме истинско удовлетворение (от работата, но това важи и за всичко останало), е под повърхността. То е вътре в нас. А не във външните условия, които ни се предоставят.

Сигурно ще се съгласиш, че когато обмисляш промяна в професионален план, това, което те интересува много живо, е коя е позицията/ титлата/ длъжността, които са подходящи за теб, както и коя е компанията, в която ще се чувстваш на място. Безспорно, те са важни. Но не всяка обективно добра позиция, която отговаря на нашите умения, компетенции, опит, силни страни, нито пък сериозна компания, която предоставя чудесни условия на труд, ще допринесат за това да ни е наистина смислено и удовлетворително от това, което работим. Куриозното е, че именно хората в такива обективно добри компании са най-често мои клиенти, които търсят нещо по-дълбоко и смислено. Да, защото когато базовите им нужди от сигурност, достойно заплащане и нормални взаимоотношения са задоволени, те имат сетивата да погледнат отвъд това и да потърсят онова, което е наистина важно.

А то лежи в ‚съдържанието‘ (кой съм аз?), а не в ‚опаковката‘ (какво и за кого работя?)

И не, удовлетворението не се постига, когато освен добра титла в добра компания с добри условия на труд, имаш и някакъв приемлив баланс между работата и личния си живот. Нито, когато имаш признание за труда си от своите колеги или клиенти. Нито, когато взаимоотношенията в работата ти са на ниво. Всички тези фактори определено допринасят за това да се усещаш на място, но не са най-важни за това да отиваш в офиса с трепет в сърцето. Това са така наречените ‚хигиенни‘ фактори, които ни задържат на едно място, но не са наистина мотивиращи ни и изпълващи ни отвътре. Т.е. без тях не може, но само те не са достатъчни.

Сигурно познаваш поне един човек, на когото му липсват част от тях – много високо заплащане, престижна титла или пък баланс в работното и личното време, но въпреки това той гори за това, което прави и цялото му същество говори: „Аз съм удовлетворен.“ Да, непокриването на хигиенните фактори дългосрочно може да е притеснително, особено, когато става дума за заплащане, все пак живеем в материален свят, но съществуват три други фактора, които, когато са покрити, дават много по-голямо вътрешно усещане за удовлетворение и смисъл, сравнени с всичко останало, което идва отвън.

Защото истинският въпрос, който ще ни даде онези отговори, които са отвъд хигиенните фактори, не е: „Какво и за кого работя?“, нито пък: „Какво получавам в моята работа?“, а е:

„Кой съм аз и как изразявам себе си чрез своето дело/ работа/ дейност/ бизнес?“ 

Имаш ли отговор и реализация на последния въпрос, ще усещаш удовлетворението си буквално в твоето тяло – като топлина, която се разстила в гърдите ти, усещане, че летиш или сякаш имаш батерия в гърдите, която ти дава енергия да продължаваш напред.  Търсиш ли отговори  само на първите два въпроса, без да задълбаваш в третия, а още по-лошо – ако имаш идея за отговора, но го пренебрегваш, ще имаш съвсем различно усещане – на тежест в раменете, топка в гърдите или пък усещане, че някой те е стиснал за гърлото. Въпреки всички позитиви отвън, които работата обективно ти предоставя.

Без да бавя повече същината, ето кои са трите елемента, които допринасят за истинското удовлетворение и смисъл от работата, и дори частично компенсират за частично липсващи хигиенни фактори, които разгледахме до сега.

  1. Собствени критерии за успех в унисон с твоите ценности

Моето вслушване във вътрешния ми глас и създаването на собствени критерии за успех се случиха, когато бях в период на „застой“, по време на двете ми години майчинство. Не че грижите покрай детето и курсът по себепознание и себеразвитие, който записах паралелно, можеха да се нарекат в истинския смисъл на думата застой. В голямата и престижна международна компания, в която работех и вече имах изградено име, ме чакаха да се завърна, уж нямах поводи за притеснение…Само че се усещах тревожна и все повече осъзнавах, че не съм там, където искам да бъда, че не правя нещата по моя начин, че целите ми не ме въодушевяват и енергизират. Имаше „нещо гнило в Дания“ и трябваше да открия какво е то. Защо, по дяволите, не исках това, за което много други мечтаеха?

Доста време ми отне да разбера, че не си задавам правилния въпрос. Вместо да се чудя защо нямам мотивация да правя еди какво си, трябваше да се запитам: „За какво съм мотивирана?“ Когато осъзнах грешката си, започнах да напипвам и верните отговори. Отначало ми беше трудно да приема, че не искам да раста по корпоративната стълбица – въпреки видимите ползи за мен, въпреки качествата, които можех да развия и въпреки очакванията на другите. Проумях, че критериите ми за успех се различават от масовите. И че това не ме прави мързелива или неамбициозна, а просто различна. Или вярна на себе си.

Ако и ти търсиш отговора на въпроса „За какво съм мотивиран/а?“, е важно да преразгледаш своите критерии за успех. Защото онова, което е било валидно преди пет години, може вече да не е… Особено ако кариерният ти избор всъщност не е бил точно твой.

Ключовите ми ценности са свобода, творчество и развитие и тук не говоря просто наизуст, а заявявам нещо, което съм осъзнавала и формулирала с годините житейски и професионален опит. Имай предвид, че всяка ценност има различна тежест, и в различните етапи на живота ти имаш нужда да я изявяваш в различни степени. Точно, както един плъзгач за звука – понякога е в единия, а друг път – в другия край.

Един ‚бърз път‘ за напипване на твоите ценности е да си зададеш въпросите: „Какво, когато имам, изпитвам радост и смисъл?“ и „Какво, когато ми липсва, буквално страдам и не съм на себе си?“ И тук става дума за емоция, за начин на живот, а не за конкретни вещи, титли или възможности. При мен „плъзгачът“, който се отнася за ‚свобода‘, винаги е бил в много крайна позиция, затова и съм че чувствала в клетка, когато съм имала фиксирано работно място и време, например, докато при мои клиенти същият този „плъзгач“ е по в средата и макар да им е важно да имат свободата да вземат решения или да излизат в работно време, за тях е важно да имат и рамка, в която да се намират, за да се чувстват спокойни и уверени.

Напипването на няколкото ключови ценности и степента на плъзгача, в които важат за теб, в професионален, и не само план, ще ти дадат основата на твоите собствени критерии за това как трябва да изглежда твоята работа. И може да се окаже, че настоящата ти далеч няма общо с твоята представа или пък че с някои фини настройки и договорки, ще можеш да достигнеш добро удовлетворение на твоите ценности. Точно, както една моя клиентка успя да направи, когато уговори да премине към работа от вкъщи и гъвкаво работно време или друга, която отстоя своето повишение, вместо да чака да бъде забелязана.

Предизвиквам те днес да си отделиш трийсетина минути и да си представиш всички моменти на радост, смисъл, истинско удовлетворение, за които можеш да се сетиш, в професионален и не само план, и да видиш какви ценности лежат зад тях. Освен с ума си ги прекарвай и през тялото си – ако усещаш и топлина, пеперуди или заряд в гърлото или гърдите, знай, че на 100% става дума за истинска ценност.

Какво споделиха моите клиенти по тази тема на събитията през март 2019-а?

Елена Кортезова, психолог и говорен терапевт, основател на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“, преподавател в БСУ

( гр.Бургас):

„Ценностите са онези нелогични моменти в живота ми, когато съм действала против установеното, свързвала съм се със себе си и съм усещала, че имаенно това съм аз. “

Велина Драгийска, завърнала се в България след успешна кариера в Белгия, създател на социален бизнес  (гр. София):

„Свобода, доверие, социална значимост, устойчивост, задвижване на процеси. Оказа се, че за мен тези понятия са ключови, за да се чувствам пълноценна в живота и в работата си. Затова още щом започнах своя път като социален предприемач, вече знаех, че това е призванието ми. Конкретните ми дейности и наименование на позиции може да се сменят, но има ли ги ценностите, аз знам, че съм си на мястото.“

Даниела Гозманова, ивент мениджър, собственик на сайт за пътеписи и туристическа агенция (гр. Пловдив):

„Постигах резултати и цели, клиентите и шефовете ми бяха доволни от мен, и въпреки това вървях срещу себе си. Време беше и аз да бъда доволна. По моя си начин. В момента съчетавам старата работа, която обичам, и в която съм добра, с мои лични проекти, така че да се чувствам цялостна.“

РАВНОСМЕТКА

(не чети нататък преди да я направиш)

Какво можеш да си вземеш от наученото до тук?

Какво можеш да приложиш веднага в ситуацията, в която се намираш?

Как можеш да увеличиш удовлетворението и смисъла в твоята настояща работа/ дейност/ бизнес?

  1. Проявяване на твоята супер сила в твоята професионална роля

Като чуеш термина „суперсила“ сигурно си представяш супергероите в комиксите или игралните филми. И може би ти звучи несериозно. Но наистина всеки от нас има суперсила и може да бъде нещо като супергерой в определени житейски и професионални ситуации. И невинаги и по начина, по който го могат другите. Нали помниш притчата за птицата, принудена да катери дървета и за рибата, дето трябвало да лети?

За да откриеш своята суперсила, просто трябва да си отговориш на въпроса: „Какво се повтаря през целия ми живот?“ Помисли за моментите, в които си се справял/а блестящо, изпъквал/а си, знаел/а си решението на проблема преди другите. Няма значение дали става дума за личен или за професионален живот, нито пък дали ти си предизвиквал/а ситуациите или просто са ти се случвали. Животът си тече, а ние преминаваме през него понякога много активно, а друг път – по-пасивно. Важно е да „хванем“ какво се повтаря и като тема, и като начин на поведение, и като умения, които ни отличават.

За да формулираш суперсилата си, помисли за твоите таланти или дарби. Но не с ограничаващото убеждение, че „щом е талант/дарба, значи трябва да бъде свързано с изкуството“. Нека по-скоро да звучи така:„ Кога, при какъв тип действие ми се получава отлично?“. Талантите ти може да се проявяват чрез твоето тяло или сръчни ръце, като използваш ума си или докато общуваш. Няма бездарни личности – има хора, които не вярват, че притежават талант, защото смятат, че тогава би трябвало да са изключителни.

Моята суперсила, например, е да бъда фенерчето, което осветява хората, така че да видят себе си по-дълбоко. Имам силата и да структурирам всякакви процеси, така че след като осветя хората, им помагам да структурират познанието за себе си и да оформят една осъзната промяна. Правя го хем по един подкрепящ начин, хем с лек шут и провокация, когато е необходимо.

Друга моя клиентка, Силвина Фурнаджиева, разказва следното:

„Моята суперсила е да внасям ред в хаоса, да довършвам малките детайли, да планирам и управлявам процеси и да съм много продуктивна, като постигам повече за по-кратко време от обичайното. Работила съм много неща за своите над петнайсет години професионален живот – от радиоводеща и редактор на списание, през организатор на събития и уеб разработчик, до мениджър на проекти. Суперсилата ми винаги се е изявявала и ми е помагала, винаги съм я ползвала, но доста време не я забелязвах.

За мен продуктивността беше като четенето и писането – просто едно умение, което ползвах, за да свърша работата си по-бързо и по-добре. Околните бяха тези, които обръщаха внимание на това, че имам много добри организационни умения, че успявам да свърша много работа за относително кратко време. Идеята да обучавам и други хора как да организират работата си по-добре и по-смислено, как да определят приоритетите си и да си поставят цели, които са едновременно мотивиращи и изпълними, започна да се „върти“ в главата ми около година преди да превърна това в своя професия, но… все я отхвърлях.

Сега ми звучи смешно, но това, че за мен продуктивността е нещо лесно и просто, съвсем не значи, че същото умение е нещо толкова разбираемо и ясно за другите хора. След като започнах да работя с клиенти, се оказа, че е точно така.

Ако запомниш едно нещо от моята история, нека да бъде следното: „Открий онова, което ти е толкова лесно, че се чудиш как е възможно другите да не го знаят или умеят; онова, което така ти се удава, че се притесняваш да искаш пари за него.

Не е задължително твоята суперсила да съвпада с дейността, на която ще се посветиш, както е направила Силвина, но е задължително професионалната роля ( ако ме питаш – и личните) да изискват точно такъв тип личност, човек с такъв профил, за да се чувстваш на място и да изпиташ удовлетворение.  Една формална длъжност, като експерт по управление на хора, например, може да изисква човека, който изпълнява ролята, да има умението да се свързва с другите и да ги осветява от вътре, или пък умението да организира информация и да структурира процеси, или пък умението да е проводник между хората на върха и в основата на организацията. Има ли съвпадение между ролята, която ти е присъща, и се проявява чрез суперсилата ти и това, което се изисква в работата ти, или има разминаване? Знай, че ако една професионална роля изисква суперсила, различна от твоята, със сигурност няма да изпитваш истинско удовлетворение, дори и да се справяш добре.

Какво казаха моите клиенти по тази тема на събитията през март 2019-а:

Атанаска Николова, специалист подбор, обучение и развитие (гр. Бургас):

„След години на позицията Търговски регионален мениджър, се явих се на интервю за Експерт Доставки, нещо по-ниско от нивото ми, но пък ново начало. Тръгнах с идеята да си дам нов шанс. Собственикът на фирмата просто разпозна в мен подходящия човек, който да поеме частта подбор и развитие на персонала. Оказа се, че са провеждали интервюта, но сред кандидатите не открили желания от тях профил. И така получих това, което наистина исках, но в което нямах формален опит и образование.

Почти половин година работя като Специалист подбор, обучение и развитие на човешките ресурси. Персоналът е с численост над 350 служители, което ми дава широк диапазон за  развитие.

Инвестирам в специализирана литература и си търся начини да се самоусъвършенствам, защото работата ми е много интересна. Точно, каквато си я представях – да се грижа за комфорта на служителите, да откривам талантите сред тях, да попълвам свободните позиции откривайки подходящите хора и да организирам обучения с цел повишаване професионалните им компетенции. Усещането да съм в двупосочен процес е уникално. Развивам себе си и помагам на хората да се развиват, а развивайки техните компетенции, обогатявам себе си.

Жени Димова, част от екипа на експерта по здравословно хранене Надя Петрова (гр. София)

„Имах  много добре платена работа в голям и хубав офис, в сърцето на града, близо до дома ми. И ето Ви парадокс – сигурността и високият стандарт се оказаха недостатъчно условие, за да се чувствам доволна, щастлива и на мястото си. Това е работа-мечта за мнозина, но ние с нея просто имахме някакъв вид генетична непоносимост. Освен всичко, исках и да дам пример на детето си как се преследват мечти. Как всичко, което ни кара да се чувстваме некомфортно и не в мир със себе си, няма място в живота ни и е най-добре да си отиде.

От безгласна буква в голяма машина се превърнах в двигател , част от разрастващият се екип на една вдъхновяваща жена-предприемач – Надя Петрова. Сивото ми работно ежедневие се трансформира в интересни, различни и изпълнени с предизвикателства дни. И сега ми се случва да имам безсънни нощи – обаче това е само, защото понякога нямам търпение да дойде новият ден. Честно. Тук мога да правя това, в което съм най-добра, а не просто онова, което се очаква от мен. Качествено голяма разлика!“

Жана Токова, уелнес консултант и предприемач (гр. Пловдив)

„Винаги съм била добра в това да организирам хора и процеси, както и цифрова информация. И да се свързвам с хората през сърцето. А още като малка събирах изрезки от вестници и списания за красота и мода в една тетрадка. В момента съм уелнес консултант и предприемач и съчетавам всички тези мои сили и интереси в едно. Уникално е, защото усещам, че тежа на мястото си и именно това е моята роля.

Днес съм наистина щастлива жена и майка, която с всеки ден се връща към своето истинско „аз“ – общителна, решителна, уверена. Вълнува ме темата за здравето – на физическо и на емоционално ниво, и се радвам на резултатите, които постигат хората, които консултирам. Ентусиазирана съм да споделям и възможността за собствен бизнес с млади жени и майки, които искат да работят от вкъщи, за да разполагат с време за децата и семейството, както и с дами, които обичат работата си, но търсят начин да добавят допълнителни доходи в своя портфейл.“

РАВНОСМЕТКА

(не чети нататък преди да я направиш)

Какво можеш да си вземеш от наученото до тук?

Какво можеш да приложиш веднага в ситуацията, в която се намираш?

Как можеш да увеличиш удовлетворението и смисъла в твоята настояща работа/ дейност/ бизнес?

  1. ПРИНОС И СМИСЪЛ

Ако първите два фактора се отнасяха до онова, което е в теб – собствените ти критерии за успех в унисон с ценностите ти и суперсилата ти, изявена в твоите професионални и житейски роли, то третият е как проявяваш същите тези за другите, а именно – кой е приносът, който оставяш. И точно усещането за принос ти дава онова усещане за смисъл от работата, за които мнозина само мечтаят.

Когато работих в сферата на човешките ресурси, сред задачите ми беше да правя подбор на служители. Единият от етапите беше провеждане на интервюта за работа. Когато задавах въпроса: „Какъв искаш да бъде твоят принос в работата ти?“, кандидатите ме поглеждаха с изумление, объркване или неразбиране. Рядко получавах смислен отговор – но за съжаление още от училище ни учат не да оставяме принос, а да изпълняваме задачи, не да носим стойност, а да отговаряме на изисквания, не да мислим холистично и дългосрочно, а да се справяме тук и сега.

Така че се налага да наваксваме. Тук не става дума просто за работа, бизнес или професия, а за носене на стойност, без значение титлата или позицията ти. Когато си отговориш на въпросите: „В какво съм добра?, „Какво обичам да правя?“ и „Накъде ме тегли отвътре?“, ще остане още един: „От какво се нуждае светът?“. Според Стивън Кови пресечната точка между отговорите на четирите въпроса е твоят глас (the Voice) или твоят уникален принос към света.

Харесвам простотата и ефективността на неговата концепция. Според Кови (и според мен, стопроцентово стоя зад тези думи) „.. в цялата огромна Вселена няма нито един друг човек, който да е съвсем като вас. Вие сте абсолютно уникални. Вашето конкретно съчетание от силни качества, преживявания, таланти и оригиналност никога не е съществувало на друго място и абсолютно никога няма да бъде повторено. Затова и никой не може да даде уникалния принос, на който вие сте способни.“ (Кови, Колосимо, 2011)

Не си представяй уникалния принос като нещо, което се отнася само за хора на супервисоки позиции, заети с работа от световна важност. Отнася се за всеки – без значение от поста му, квалификацията, професията или бизнеса. И се проявява като изпълняваш ролята си чрез своята суперсила, по твоя собствен уникален начин, спрямо ценностите ти.

Имай предвид, че е възможно да имаш много смислена длъжност, в която да постигаш резултати, и другите да са наистина доволни от твоята работа, но въпреки това да нямаш усещането, че оставяш истински принос. Точно като мен, докато се занимавах с администриране и подбор на хора. Нищо общо като усещане, сравнено с тяхното обучаване и насочване – единствената сфера, която оценявам за себе си като истински принос. Защото само тогава виждам промяна в хората, в техните убеждения за тях самите, и в действията им, по отношение на тяхната кариера, и не само.

Какво казаха моите клиенти по темата на събитията през март 2019-а:

Гинка Георгиева, психолог и сексолог, (гр. Бургас):

„ Вярвам, че всички хора искат да имат споделена любов в живота си. Като психолог и сексолог помагам на хората да изяснят за себе си каква би била здравословната сексуалност за тях. Какво ще ги накара да се отпуснат и да използват сексуалността като път, който да ги води към едни по-любящи взаимоотношения. Изключително смислено за мен е да видя промяната в тях, което осмисля моите усилия и годините, през които съм се посветила на това да се обучавам и развивам в тази област.“

Диана Ефремова, треньор и консултант по бизнес развитие (гр. София):

„Дълги години съм развивала и продължавам да развивам екипи. Получава ми се и ми носи огромно удовлетворение. Един от начините да правя това, който предавам и на други хора, които развиват екипи, е да обърнат внимание на приноса на всеки човек, да му покажат не просто резултатите от работата му, а как неговите усилия и работа водят до положителна промяна. Без значение продукта или услугата или мястото на човека в йерархията. Това е един от най-силните мотиватори хората да очакват понеделника така, както биха очаквали петъка в една друга среда.“

 

Надежда Тодорова, преподавател и творец, ( гр. Пловдив):

„По професия и призвание съм преподавател. По сърце и душа съм творец. Раждането на дъщеричката ми Вяра със Синдром на Даун обедини в едно всичко и даде нов смисъл и нова посока на пътя ми.

Разбира се, отне ми време, усилия и не мина без лични и професионални сътресения. Но към момента, няколко години по-късно, щастливо се самоопределям като преподавател творец с кауза и мисия, надхвърлящи доскорошната ми единствена професионална и длъжностна характеристика на университетски преподавател по английски език.

Да уча хората на нещата, които знам и мога, да им помагам да повярват в себе си, да ги вдъхновявам и мотивирам, като им предавам опита, знанията и уменията си – така виждам аз моето призвание, дар, мисия, принос и дълг в живота.

Щастлива съм, че мога да прилагам всичко това в многото различни аспекти на професионалния и личния ми живот. Работя в името на кауза, чиято дългосрочна цел е да се помага на деца и младежи със Синдром на Даун да открият своята дарба и да я развиват и усъвършенстват, за да могат впоследствие да се реализират професионално и да бъдат пълноценни и удовлетворени хора.“

РАВНОСМЕТКА

(не чети нататък преди да я направиш)

Какво можеш да си вземеш от наученото до тук?

Какво можеш да приложиш веднага в ситуацията, в която се намираш?

Как можеш да увеличиш удовлетворението и смисъла в твоята настояща работа/ дейност/ бизнес?

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дай си време. Погледни навътре в себе си. Задай си въпросите: „Кой съм аз и как искам да изразявам себе си в моята работа? Как изразявам себе си в момента? Какво още мога да направя? За кое лъжа себе си и с кое вече не мога да правя компромис? Нужна ли ми е голяма промяна или мога да направя само някои фини настройки?“

Отговорите ще дойдат с времето… и готовността ти да погледнеш в себе си достатъчно на дълбоко. Пожелавам ти кураж по пътя към истинския смисъл и удовлетворение!

Това са и темите, върху които ще работим в двудневния уъркшоп „ПРОБИВ“ на 18 и 19 май. Ето накратко какво да очакваш като резултат от него:

  • Осъзнатост кое е онова, което ще ти донесе истинско удовлетворение и смисъл в професионален план ( не, това не е само конкретната дейност, с която ще се занимаваш);
  • Опознаване на твоите суперсили, силни страни, преносими умения;
  • Яснота за твоята роля и принос;
  • Познание как да генерираш и валидираш идеи за бъдещо развитие/ промяна в твоята кариера/ дейност/ професия;
  • И също – критерии, по които да преценяваш дали дадена кариерна възможност е за теб или не;
  • Умения да се представяш въздействащо отвъд титлата или професията, с които се занимаваш в момента;
  • Състояние на вътрешна увереност и въодушевление да направиш стъпките към промяна;
  • План за действие как да действаш след уъркшопа.

Всички детайли са тук.