ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ ЖИТЕЙСКИТЕ РОЛИ: мисията е изпълнима

(време за четене: 10 мин.)

Извинявай, ако вече си чел следващите пет изречения в профила ми във Фейсбук. Но за целта на днешната статия, ще ги повторя.

Септември месец е и съм на касите на метрото, половин час преди презентация, която трябва да изнеса пред 60 души в най-голямата банка в България. Темата е хармонията между житейските роли. Времето е прекрасно, със стилен костюм съм, подготвена съм и знам, че за да бъда там навреме, най-сигурно е да разчитам на метрото.

Заставам пред касиерката, казвам „Един билет, моля.“, отварям чантата си… и виждам, че портфейлът ми не е вътре. За секунди се окопитвам – не, не е откраднат, на раклата в хола е. Но няма никакво време да се връщам, нито пък да хвана такси (в час пик!) и да ми го платят като пристигна. Моля касиерката за помощ, но без успех, и след съвсем откровен плач и обръщане към хората на турникетите, получавам 2 лева…

Пристигам навреме, подготвяме залата, зареждаме презентацията, хората сядат на местата си и моето начало е… същата тази история.

С извод накрая: „Ако търсите баланс между житейските си роли – по-добре спрете, защото такъв няма!“

Учудени погледи, шушукания, направо можех да видя как си мислят: „А защо тогава си дошла тук, за какво ще ни говориш?“

Е, всичко завърши с щастлив край, а днес ще ти споделя моите знания, опит и съвети по темата за баланса или хармонията или както там ти харесва, между всички дини, които сме поели под мишница, във вид на житейски роли.

Първо, искам да ти кажа, че не съм фен на думата баланс, затова няма и да я използвам. Вярвам, че големите корпорации (които много уважавам), са я измислили, за да могат да промотират по-добре социалните политики към своите служители, да покажат колко ги е грижа за тях, и колко много дават на хората (и понякога се случва това да е истина). Имайки това усещане, хората също ще дават повече, ще бъдат ангажирани, с две думи – всички ще спечелят.

Бих предпочела да говоря за хармония, дори за усещане за  хармония, което е много субективно, необяснимо чрез формули за управление на времето и инструменти за ефективност.

И, както пълното щастие, така и пълната хармония, са утопия: и двете са динамични, и двете се менят, и най-вече – и двете са вътрешно състояние, което се повлиява от външните фактори точно толкова, колкото му позволим.

Докато все още съм в увода, искам  да обърна внимание на нещо доста тривиално – нашите изразни средства, начинът, по които говорим… Това е и начинът, по който мислим, и начинът, по който живеем.

Колко често ти се случва да използваш следните изрази във връзка с твоите житейски роли и ежедневното им живеене: „изпълнявам роли“, „гоня цели/ срокове“, ‚жонглирам със задачи“? Отстрани погледнато, сякаш животът е една голяма надпревара, а живеенето му е сведено до механизирано изпълнение на роли, цели и задачи. Говоря от първо лице – била съм в този филм…

Живеем ли така, няма да постигнем нито баланс, нито хармония, нито помен дори от удовлетворение. Най-много да догоним целите си, да отмятаме задачи и роли… докато не се изтощим напълно.

Стига сме гонили, стига сме се състезавали, стига сме препускали… нека опитаме нещо ново, за разнообразие, макар че никак няма да ни е лесно, защото прекалено дълго време сме карали по другия начин!

В следващите редове ти предлагам конкретни съвети и насоки за постигане на усещане за хармония между житейските ти роли, което да доведе и до усещане за вътрешна хармония.

Насоките са пет:

1. Разбери кое е наистина важно за теб и фокусирай времето и енергията си в него.
2. Припомни си какво е да изживяваш, а не само да изпълняваш, своите роли… по един пълнокръвен начин.
3. Научи се как да поддържаш нивото си на енергия, както и да не го пилееш, защото време има, но енергия няма.
4. Планирай и организирай календара си и деня си спрямо осъзнатото по-горе, без изключения.
5. Търси подкрепа, защото никой, ама никой не може сам. А светът е малък и спасение дебне отвсякъде!

Хайде сега, една по една, като всяка една точка е толкова обемна, че мога да напиша ( и по някои вече съм) отделна статия за всяка:

1. КОЕ Е НАИСТИНА ВАЖНО ЗА ТЕБ

Ако можеше да имаш само три роли в живота си, кои биха били те?

Жесток въпрос, но пък ти дава кратък път към хармонията, за която така мечтаеш. Няма как да гониш баланс във времево измерение – винаги нещо ще пострада за сметка на друго. Затова виж на кое да отдаваш най-много време и енергия по принцип. Ако това е наистина най-важното за теб, няма да изпитваш усещане за дисбаланс или прецакване – просто всичко останало, което така или иначе е второстепенно, ще се намести в гънките и кухините, които (винаги!) остават измежду най-важните за теб неща.

Звучи лесно, но има един проблем. Малко хора знаят, или си признават, кое е наистина важно за тях. Много често те се фокусират върху тези роли, или избират онзи начин на тяхното проявление, които са общоприети…

Какво имам предвид ли?

Ако в живота си имаме области като здраве, работа, семейство, хобита, и роли в тях, например родител, дъщеря, сестра, шеф или подчинен, активно спортуващ или пък „готвещ сладкиши“, кои три са ти най-важни на този етап от живота ти и как разбираш, че е така? Ами, ако систематично не им отдаваш време и енергия, буквално страдаш, а ако е точно наобратно, изпитваш радост и удовлетворение.

До тук добре. Само че какво става, ако в момента най-важни са ти семейството, здравето и хобитата ти, а се налага да работиш работа, която не обичаш особено?

Има какво да направиш. Три много прости неща, за които се изисква голяма воля. 🙂

1. Една седмица си води дневник какво точно правиш по часове. В края на седмицата погледни дали 70-80% от дните ти са отдадени на трите топ роли в живота ти. Ако е така – чудесно. В другите 20-30% със сигурност се наместват по-маловажните за теб роли и това не ти е особен проблем, нали? Но ако не е така…
2. Това не са твоите топ три роли. Топ ролите за теб са тези, на които отдаваш 70-80% от времето си. Без значение дали ти харесва или не. Защото имаш да изплащаш кредит, защото децата са малки, защото все още не знаеш кое е онази работа, която ще ти носи смисъл, защото робуваш на чужди цели, а не си поставяш собствени…
3. Можеш да го приемеш и да продължиш нататък. Понякога просто нямаш сили за повече и това е ок. А можеш да решиш да си създадеш план за промяна, за бягство, както искаш го наречи. И да отделяш поне 10% от времето си затова (както се сещаш, тук ще отпаднат някои удоволствия или битовизми, без които със сигурност можем да живеем известно време.)

Например, ако си в казус 1, в който се налага да работиш работа, която не обичаш много, и от която не ти оставя енергия и време за семейството ти, създай си план за промяна на работата, дори и да ти отнеме година, за да направиш реално промяната. Или ако все още нямаш сили за това, виж какво може да отпадне временно и да прехвърлиш на другите (в работата и извън нея), така че да си мааалко по-качествено със своето семейство.

Искам да ти кажа, че начин винаги има, винаги!, и това е не просто теория, а мой опит, и опит на стотици хора, с които съм работила и които познавам, и които продължават сами да работят над себе си.

2. КАК ДА ИЗЖИВЯВАШ ВАЖНИТЕ ЗА ТЕБ РОЛИ ПЪЛНОКРЪВНО

И тук опираме до нещо много важно, а именно качеството, а не количеството. Да правиш сто неща едновременно като се плъзгаш по повърхността далеч не е така удовлетворяващо, и със сигурност е мега изморяващо, като да изживяваш няколко избрани роли, но пък особено пълнокръвно.

Като ще е гарга, да е рошава! Ето трите стъпки тук:

1. Спри да се чудиш как да си повече майка/ баща, как да си повече професионалист, как да си повече приятел. Не ти трябва повече, трябва ти ‚по-истински‘! Със сигурност има няколко роли, които могат да отпаднат и да ги върши друг или вече са излишни, защото им е минало времето (много често това са роли свързани с домашни задължения или пък приятелства, които отдавна не са това, което са били, дори и роднински взаимоотношения, интензитета на които може да се намали).
2. Като заговорихме за качеството, и пълнокръвното изживяване на ролите: каква майка, например, искаш да бъдеш? Усмихната, подкрепяща, харесваща себе си за начало, даваща пример на децата си, поставяща граници с мекота и любов?

А каква си в момента? Бързаща, изнервена, неприемаща, тъжна?

Хората запомнят начина, по който се чувстват в нашата компания, като започнем от децата ни, партньорите ни и продължим с колеги, клиенти и т.н. Ако искаш хората да се чувстват приемани от теб, или да те запомнят като усмихната, защото това ще ви даде усещане за истински и пълнокръвни взаимоотношения, дай си първо на теб, за да можеш да дадеш на тях. И си напомняй, колкото често можеш, как искаш да изживяваш своите роли, а не просто колко време на ден изпълняваш конкретната роля.

3.Сложи си ако трябва ‚напомнянка‘ на телефона или на десктопа на компютъра, така или иначе се налага да сме с тях поне през деня, във вид на усмивка например, а защо не и изрази и думи, които да ти напомнят каква искаш да бъдеш. „УСМИХНАТА< ПРЕМАЩА<СМЕЛА“. Представи си какъв ще е ефектът, когато си влязла в някой твой ежедневен ‚филм‘ и чуеш алармата, погледнеш телефона, и видиш тези думи. Знай, че нашите мисли, чувства и действия са навици, които ние подхранваме ежедневно, така че ако искаш да си отгледаш нов навик, създай си нова среда. Отначало ще ти е странно, изкуствено, не на място… Докато в един момент ще се усмихваш или ще поглеждаш децата или колегите си първо с приемане, и чак след това с конструктивна критика, защото си си създала нов навик, който работи за всички.

3.КАК ДА ПОДДЪРЖАШ НИВОТО СИ НА ЕНЕРГИЯ

Всичко е много хубаво, но за да можеш да направиш дори първата стъпка от по-горе, камо ли втората, да не говорим да стигнеш до №5… си трябва енергия. Всяко второ гуру по личностно развитие казва, че време има, енергия няма. Фокус няма. Цели няма. Или пък просто няма вяра.

Но да се върна на енергията. И тук имам три съвета, които да ти дам, които, о, изненада, отново изискват воля, за да ги изпълниш.

1. Спри да отдаваш еднакво количество енергия на всичките роли, които имаш (т.е. запази енергията си за най-важните за теб)

За съжаление нашият капацитет в емоционален план рано или късно се изчерпва. Все пак сме хора, които постоянно изпитват емоции, и това на даден етап ни изморява. Представи си какво се случва до вечерта, ако още от сутринта реагираш еднакво интензивно на всичко, което ти се случва – по пътя за работа, в офиса, в обедната почивка и т.н. Знам, че не е лесно, но спасява животи, буквално – да не се ‚връзваш‘ на всичко и всички, да запазиш голямата емоция за наистина важните за теб неща, за да можеш да ги изживяваш пълнокръвно и да имаш достатъчно енергия за тях.

2. Виж кое в теб и извън теб точи от енергията ти и го ограничи

Наясно ли си кое е това, което намалява твоите нива на енергия? За начало в теб, като начин на мислене, повтарящ се вътрешен диалог, ограничаващи убеждения, чувство на несигурност или непълноценност? Да знаеш, тези вътрешни саботьори точат много повече от външните – просто си действат подмолно и много често не осъзнаваме, че те са тук с нас, постоянно, и обуславят състоянието и изборите ни всеки божи ден. Та, ако си поработил над твоето себепознание, сигурна съм, че вече ги разпознаваш. И действаш за това да намалиш интензитета им и да ги трансформираш, ако можеш сам, ако ли не, с помощта на терапевт ако нещата са по-дълбоки, или поне коуч или дори спаринг партньор, с когото можеш да споделиш и да получиш неутрална обратна връзка. Или като просто танцуваш, медитираш, занимаваш се с изкуство или спорт!

За факторите извън теб, които точат от енергията ти, сигурно вече си се сетил: общуване с определени хора, повторяеми случки в ежедневието ти, конкретни дейности, че дори и места. Намери начин да ги премахнеш или намалиш, а ако на този етап няма как – да промениш отношението си и да не ти влизат толкова надълбоко. Защото енергията ти трябва за по-смислени за теб неща!

3. Виж кое в теб и извън теб ти дава енергия и го увеличи

А знаеш ли кое увеличава нивата ти на енергия? Кои мисли и убеждения в ума ти, и кои действия, хора и случки отвън? Намери начин да ги случваш и мислиш по-често и ще видиш как енергията ти ще скочи нагоре! Ако трябва да промениш едно нещо след днешната статия, нека да е това. Успееш ли, ще можеш да случиш и всички останали съвети от другите точки. Изпитано е. 😉

4.КАК ДА ПЛАНИРАШ ЕФЕКТИВНО КАЛЕНДАРА И ДЕНЯ СИ

Виждаш на колко късен етап всъщност идва управлението на времето и задачите. Има смисъл да ги пипаме, чак когато си наясно с твоите приоритетни роли, когато знаеш какво качество искаш да привнесеш в живота си и каква енергия ще ти трябва за това. Тук идват следващите три съвета, които не са особено трудни за изпълнение след като си изпълнил точки 1,2 и 3:

1. Създай си месечен/ седмичен фокус

Каквото и да си говорим, всеки има 24 часа в денонощието, и дори и да си фокусиран почти изцяло върху твоите топ три роли… времето пак често не достига. Особено, ако се опитваш да гониш времевия баланс в трите роли всеки божи ден.

Вместо това, опитай да си избереш един основен фокус за месеца (като цел, като дейност, като тема, както ти харесва), след което виж кое в седмичния ти график ще ти даде усещането за хармония.

Да, всичко е много субективно, както вече се разбрахме, обективна хармония и баланс няма, но има един момент, в който отвътре ни е окей. Постигнали сме субективното усещане за хармония.

То се случва, когато хем в дългосрочен план виждаме, че действаме във важна за нас посока (например месечен фокус – да си създам навик за спорт, да се видя с няколко познати и да се поровя за възможности за нови проекти, да премина еди кое си обучение)… хем в краткосрочен план отдаваме време на важните за нас роли и ги изживяваме пълнокръвно. И ако в тези три дни, например, си на семинар от сутрин до вечер, то цяла събота бъди с детето си, и го ъчетай и с домакинските задължения, а в неделя следобед излез сама или с приятелки, защото не си ли даваш, няма да можеш да даваш и на другите.

Нали знаеш за маската в самолета, ако не дай боже има авария – на кого я слагаш първо? На себе си, разбира се – е, не забравяй да си слагаш ‚маска‘ редовно, иначе ще останеш без въздух!

2. Вкарай всичко, което до сега се е подразбирало, в графика

Ако да си почиваш, да си поговориш с половинката или да излезеш с децата до сега се е подразбирало… но някак си все други задачи са го измествали, преразгледай си графика. Наистина ли там има само работни задачи, битовизми и срещи, които са неотложни? Спешно разчисти място за срещи по приятни, а не неотложни поводи, за разходка вместо чистене или пък театър вместо поредния професионален семинар. Няма ли ги в графика, няма да се случат… осевен ако осъзнато не са ти в топ три ролите и просто им даваш предимство пред другите задачи.

3.Знам, че до сега ти казвах какво да добавиш в календара си – но той не е разтеглив и просто няма място. Ами да – за да добавиш, трябва да махнеш. Безмилостно, най-добре с помощта на безпристрастен спаринг партньор, огледай своя график. Огледай и дневника си какво си правил по часове, както ти го зададох още в първата точка. Виж кое правиш по навик и може да отпадне, виж за кое отдаваш прекалено много време и енергия, и е излишно, виж кое може да прехвърлиш на друг, виж кое можеш да направиш по различен начин, за да спестиш я време, я енергия, я и двете, виж кое можеш да съчетаеш и да се получи още по-добре. Готвене цяла неделя следобед, за да не готвиш поне три дни след това звучи добре. Спорт вкъщи, ако не може навън, докато детето гледа и му даваш пример, звучи чудесно. Разговор с шефа ти за преразглеждане на задачите ти като си подготвил списък с конструктивни предложения звучи супер.

5.КАК ДА СИ ПОИСКАШ ПОДКРЕПА

И, понеже би било утопично да смятаме, че по-горните ще се случат, ако всичко тежи само на твоите плещи, научи се да искаш подкрепа. Не, не е вярно, че няма кого да попиташ, че няма на кого а разчиташ. Винаги има кой, дори и това да не са твои близки хора, ако няма такива наистина, или пък ако са налични, могат да бъдат точно те, дори и до сега да не ти се е налагало да ги молиш.

А какво имам предвид под подкрепа:

– морална подкрепа, че можеш, че ще се справиш, че ще има на чие рамо да си поплачеш и на кого да се похвалиш, когато има за какво (обикновено я търсим от семейство и приятели);

–финансова помощ, за да покриваш разходите си, докато не започнеш да получаваш пари за продукта/ услугата си, например;

–помощ в ежедневните задачи, грижата за домакинството или децата;

–подкрепа със знания, опит или ноу хау в конкретна област на по-опитен от теб ментор или консултант;

– подкрепа от специалист като психолог или коуч, който да ти помогне да отработиш ограничаващите си убеждения, да си поставиш цели и да ги следваш;

–свързване с подходящи хора, организации или клиенти, които да искат да работят с теб или да обменяте опит.

Вероятно има и други видове подкрепа, така че довърши списъка сам/а с това, което е релевантно за теб.

А ето тук имам цяла една статия за това как да получиш подкрепа. Особено при кариерна промяна, много е практична, обещавам. 🙂

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Още веднъж искам да ти кажа, че всичко споменато по-горе е първо научено или прочетено някъде, а след това изпробвано многократно. И работи.

В края на тази статия, искам да си вземеш един бял лист и химикал, да седнеш и да си пуснеш таймъра на телефона на една минута.

След което да напишеш всичко, което искаш да промениш след като прочете тази статия. Не оценявай доколко е реалистично и как ще го направиш.

Просто пиши!

Изчети написаното и виж кое е най-лесното и бързо изпълнимото. И действай в най-скоро време.

Ако се чудиш от къде, започни с енергията, няма да сгрешиш. 🙂

Пожелавам ти пълнокръвно изживяване на твоите роли и често усещане за хармония!

И нали знаеш, където и да си, с теб съм!

Лили Георгиева

консултант по промяна и личен брандинг

Да си почиваш без вина

Това не е поредната статия за лятната почивка и как да разбереш как точно да си почиваш (не че нямам и такава в блога си), макар че поводът да я напиша е точно пътуване в началото на юли, което чаках повече от половин година.

Представи си, че си купуваш билети за концерта на любимата банда, но не в собствения ти град, защото този път той не е в списъка на турнето им, а в един мнооого по-далечен град, който по някакви незнайни причини те привлича от дълго време насам – Лисабон.

Представи си, че планираш не два или три, а цели осем дни, в които да разгледаш града, да отидеш и до океана, да чуеш любимата банда, разбира се. Само с любимия ти човек, като детето и кучето ще бъдат в добре познати и грижовни ръце.

Пълен разкош, нали? Read more „Да си почиваш без вина“ →

10 стъпки по пътя на мечтите (психологически алгоритъм на…

Развълнувано ми е! Защото това е първата статия от гост автор в моя блог – да, дойде времето да каня хора да пишат за мен!  🙂 

Галия Георгиева е много специална дама, с изключително интересна история… Дама, която е сменила няколко, все престижни, поприща, докато открие кое е нейното. Дама, която има какво да разкаже и която има дарбата да го прави красиво. Дама, която е творец по душа и която умее да пренася това в хората, с които общува.

Днес тя е написала нещо, което сякаш идва от моето сърце, но не бих могла да го кажа с нейните думи… а и не бива. Галия разказва за това какво е да имаш мечта и кой е пътят по който ако минеш, със сигурност ще я случиш.

Обещавам, че ще поискаш да прочетеш написаното докрай и ще си вземеш храна за размисъл!

А с личната история на Галия ще можеш да се запознаеш на 16 май в рубриката „Моята гордост“. 🙂 Не я пропускай, защото освен, че ще разбереш за нейната лична мечта и реализирането й, далече от дома, ще имаш възможност да се докоснеш до нещо, създадено от Галия. Аз съм една от първите, която имаше честта, и останах без думи!

До тогава обаче, приятно и замислящо четене от мен и Галия!

***

„Може би не е за мен“.

„Може би е по-добре, че не се е сбъднало“.

„Може би има нещо по-добро, което ме чака“.

Всички познаваме тези оправдания.

Това са оправданията, които изричаме пред себе си, решавайки да „продължим напред“, а всъщност да се откажем. От мечтите си.

Нашето его винаги е в екстаз, когато ни откаже от нещо, което завинаги е щяло да ни промени, тъй като за него безопасно е да остане на същото ниво.

Една романтична мечта умира, а на нейно място идва още един човек, който да каже на останалите:

„Не се получаваше и аз избрах да продължа“ и да ги посъветва да изберат по-достъпни мечти.

Само че достъпните мечти, не са мечти. Те са цели на ума, които покриват определени очаквания, логически ни дават нова реалност и преживявания, но с тях ние никога не преминаваме отвъд познатото. С тях ние сме там, където сме били и преди сбъдването на целта – ние сме в зоната си на комфорт. 

Мечтата е напълно нова реалност и сбъдването й променя цялата конфигурация на обстоятелства около теб.

Може би никога нямаше да науча този урок, ако не бяха последните четири години от живота ми, когато бях изправена пред мечта отвъд моето его.

Мечта, която се роди в мен по време на визия, отвъд ума, отвъд познатото и мечта, която реших да последвам, без да съдя.

Разбира се – имаше кой да я осъди. Реалистите. Тези, които вярват в обективните външни предпоставки. Разплакаха ме повече пъти, отколкото бих желала да призная пред себе си. За мое добро, разбира се. За да ме убедят да се откажа.

Това предизвика в мен интереса да прочета историята на хора, които не са се отказали, а са избрали да продължат – без синхроничности, без обективни предпоставки, без да има друга причина да го правят освен любовта, която чувстват, и вътрешната си визия.

Историите на Стив Джобс, Коко Шанел, Сойчиро Хонда, Джоан Роулинг и много други са доказателства, че ако останеш верен на мечтата си, достатъчно дълго тя ще промени реалността за теб, но най-вече ще промени реалността за всички.

„Имали ли сте романтични мечти?
А имали ли сте куража да ги последвате?“

Мечтите се раждат в нас, за да ни пренесат на едно друго ниво в живота ни. Там те се отличават от обикновените цели, които просто планираме и знаем как да осъществим. С мечтите е по-специфично. Често не знаем пътя, но всяка крачка по пътя на една мечта, е сбъдването на  цялата мечта.

Какъв е алгоритъма да сбъднем мечта и да създадем промяна в живота си?

Стъпка 1 – Избор
Нашият избор. Да си повярваме, че можем да бъдем там, където мислим, че е невъзможно да бъдем.
Повечето хора оставят избора да дойде, след като имат доказателства, че пътят е възможен. Пътят винаги е възможен, но докато вървим колебливо по него, част от енергията, която можем да фокусираме в сбъдването на мечтата, изтича в колебания.

Стъпка 2 – Обкръжение
Тези, които вече ни познават и харесват такива, каквито сме, най-трудно ще ни приемат променени. Хората около нас не искат ние да се променяме. Нашата идентичност всъщност им дава стабилност. Сър Антъни Хопкинс казва: „За мен беше по-лесно да спра алкохолизма, отколкото да изгубя приятелите си по чашка“. Факт. Сменяйки професия, стил на живот, мироглед, отказвайки се от вреден навик, ние сменяме средата си и най-вече разделяме се пряко или косвено с хората, които са споделяли тази среда с нас.
Ако искате да имате нова професия, свържете се с хора от тази професионална гилдия. Вижте как се чувствате сред хората, които вече са я реализирали. Усетете, но не с ума си, а със сърцето си дали принадлежите там.
Каквато и да е мечтата ви, прекарвайте време сред хора, за които тя вече е ежедневие.
Обгърнете се с нея.
И слушайте сърцето си дали тя е негов избор, защото ако е негов избор ще устои на всичко.

Стъпка 3 – Изказване на глас
Ако изкажете на глас мечтата си пред някой, който не я разбира, ще се случат две неща – ще разпилеете енергията на мечтата си, защитавайки я, и ще се почувствате наранени и отхвърлени. Нека първият път, когато споделите мечтата си, да е пред някой, който ще я разбере. Близък приятел, който винаги вярва във вас. Вас самите в огледалото. Някой, който ви обича достатъчно, за да ви дава свободата да се променяте. Понякога хората правят грешка да споделят мечтите си пред терапевти или гайдове по личностно развитие, очаквайки че там ще срещнат истински отворен и подкрепящ човек. Няма гаранция, че терапевт ще подкрепи мечтата ви, нито духовен гуру, нито че ще ви даде свободата да повярвате в нея, както няма гаранция, че ще получите разбиране. Ако мечтата ви е професионална, много повече ще ви помогне средата на един професионален курс с хора, които имат същата мечта и хора, които са подготвени в подкрепа на професионалното развитие.

Стъпка 4 – Честност
Понякога терапевти съветват да ходите на места, където има хора, реализирали мечтата, която искате да сбъднете и да се преструвате, че сте част от тях. Не се преструвайте. Вие сте част от тях. Вашият избор ви е направил част от тях. Не лъжете, опитвайки се да ги убедите, че принадлежите към тях или имитирайки ги. Вашата мечта изисква вашата автентичност. Това е трансформация, която е физическа, ментална, емоционална и духовна едновременно. Вашето настоящо ниво е вашият ресурс за това пътуване. Говорете с ентусиазъм, с патос, с любов къде искате да бъдете. Визуализирайте. И бъдете принадлежни на своята визия. Но бъдете принадлежни като себе си. Не като някой друг.

Стъпка 5 – Вратите, които се отварят и вратите, които са заключени
Всички ние искаме да повярваме, че след като имаме мечта, то пътя по на сбъдването пътят й трябва да е лесен. Няма такава закономерност. Всъщност хората с истински мечти са ги сбъдвали точно отключвайки с отдаденост и упоритост заключените врати пред мечтите си. Коко Шанел, Стив Джобс, Сойчиро Хонда, Джоан Роулинг и много други потвържават, че можеш ли да останеш достатъчно дълго верен на мечтата си, тя ще се сбъдне. Всъщност заключените врати са пътят към нашата трансформация. Те ни показват, че трябва да достигнем до друго ниво, не да се откажем. Бъдете верни на мечтата си. Заключена или отключена, вратата пред нея неслучайно е пред нея. Вашата мечта си има лични предизвикателства и от позицията на вашето личностно израстване, това са най-правилните предизвикателства.

Стъпка 6 – Необходимите действия
Винаги има поне още един ход пред вас и мечтата ви. Това е необходимото действие в този момент. Направете го. Следващият момент ще донесе ново действие.

Стъпка 7 – Търпение
Защо нещата не стават „бързо“, а всъщност веднага?
Понякога стават бързо, понякога се забавят. Истинската любов е търпение да изчакаш, да облагородиш, да останеш, да достигнеш, да създадеш, да отгледаш. Ако вие сте на вашия път, няма закъде да бързате. Умът иска резултати, а сърцето иска преживяване.

Стъпка 8 – Любов
Обичайте мечтата си, както се обича човек – и когато отговаря на очакванията ви, и когато не отговаря на тях. Това, което влагате в нея, това ще се проявява чрез нея за вас. Не я натоварвайте с резултатите, които искате да постигнете, а я превърнете в ежедневно пътуване на сърцето си.

Стъпка 9 – Всяка стъпка от пътуването е цялата мечта
Обикалянето на света започва с първата държава.
Писателството започва с първия написан ред.
Вегетарианството започва с първото ястие без месо.
Първата направена снимка вече е фотография.
Не е необходимо да сте богати, известни, изключително талантливи или каквито и да е, за да сбъдвате мечтите си. Необходимо е тук и сега да правите стъпки към нея. Те вече са вашата мечта, която се сбъдва.

Стъпка 10 – Радостта от пътуването
Ако за миг забравите за резултатите и се посветите на пътуването, ще забележите колко много заключени врати ще се отварят сами. Също както в срещата на двама влюбени има толкова магични моменти: първата среща, първият поглед, първата целувка, първият път, когато сте държали ръцете си, така и на вас с вашата мечта ви предстоят всички тези първи неща, които ще създат вашата собствена история с нея.
Има ли гаранции, че вашата мечта ще ви направи успешни, богати, победители или лидери в световните тенденции? Има същата гаранция, която има когато започвате връзка с човек. Никаква. Може да продължи един ден, може да е любов за цял живот. Но колкото и да продължи, нека да е пътуване в радост и с отвореността да научим колкото се може повече за живота. И тогава пътуването в нашата мечта, ще е пътуване на нашето сърце из приключението, наречено живот.

Това, което ни отличава от животните и всички други живи организми на Земята е нашата способност да имаме мечти и да вървим по пътя им. Да променяме себе си и да израстваме. Да избираме осъзнато какъв да бъде живота ни.

Мечтайте смело. Действайте още по-смело.

И не спирайте, за Бога, пред заключените врати, пред миналия си опит, пред подсъзнателните си защити.

Погледнете дълбоко в себе си и открийте поне една прашасала мечта. Поемете по пътя й, както дете смело поема в играта на живота.

Позволете си да бъдете хора. Мечтаещи хора. Алхимици на реалността.

Галия Георгиева, автор на „Светлини и сенки“

Неувереността. Необходимото зло?

Преди 16 години бях приета да следвам в университета английска филология, това и исках, де, и стоях пред програмата си. Видях, че тя позволява почасова работа, а и имах нужда от повече джобни, та реших, че мога да се пробвам като учител в някоя езикова школа. Почуках на няколко врати и повечето ми бяха затръшнати в лицето, с аргументите „Млада си. Нямаш опит. Върни се след 5 години.“ Само от едно място ми казаха „Ела. Ако имаш потенциал и желание, ще се научиш.“

Read more „Неувереността. Необходимото зло?“ →

Знаеш ли коя почивка е твоята почивка?

 

 

Наближават летните ваканции и затова реших да ти споделя моите идеи (и от личен опит 🙂 ) за това как да вземеш максимума от своята почивка (лятна или не), така че да се върнеш към работен ритъм с висок тонус и презаредени батерии.

Знаеш ли, че не едно или две  проучвания сочат, че по-малко от 50% от хората споделят, че след прекарана почивка се чувстват презаредени и отпочинали?

Преди да ти споделя как да имаш сигурност, че ще влезеш в другата половина, нека ти разкажа една история.
Read more „Знаеш ли коя почивка е твоята почивка?“ →

Как да постигнеш баланс между работата и личния живот?

 

Отново е време да ти представя дозата полезни съвети по темите кариерно развитие и личен брандинг.

Но преди това имам въпрос – кажи ми, какво разбираш, когато чуеш думата баланс?

Вероятно си представяш човек, който ходи по въже, или пък везна, която има равни тежести от двете страни, или пък нещо друго?

Всъщност, балансът между работата и личния живот е абсолютна утопия и ако търсим перфектното разпределение на лични и професионални ангажименти, ако пресмятаме часове и графици, едва ли ще го постигнем.
Read more „Как да постигнеш баланс между работата и личния живот?“ →