Моята гордост Архиви - Страница 5 от 6 - Промяна и личен брандинг

Категория: Моята гордост

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Надежда Тодорова „Да се родиш различен е…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя Надежда Тодорова от Nadko Designs, която за мен е вдъхновение и пример – за човек, който e една голяма усмивка, една голяма душа, изтъкана от любов, кураж и доброта!

Прочети историята й и помни: няма значение какви са обстоятелствата, единственото важно е какво ще е твоето отношение към тях!

Приятно четене!

НЕЩО КАТО УВОД

Казвам се Надежда и съм щастлива майка на слънчевото ми съкровище Вяра, обичаща и обичана съпруга на мъжа и любовта на живота ми Борислав, професионално реализирана жена с безброй идеи и мечти, едновременно здраво стъпила на земята и свободно рееща се в облаците. Обичам морето и слънцето, обичам да творя и да сбъдвам мечтите си.

 

Работя като университетски преподавател по английски език от 10 години, а преди това в продължение на още 10 съм преподавала английски на деца, ученици и възрастни в различни държавни и частни заведения.

В началото на тази година започнах свой собствен бизнес, свързан с едно от творческите ми хобита – плетенето. Стартирах Nadko Designs с идеята да създам свое онлайн студио, където да споделям авторските си модели, да правя фото и видеоуроци на български и да пиша за всичко, което ме вълнува, във връзка с творческите ми хобита. Замислих и създадох онлайн магазина на Nadko Designs така, че не просто да предлагам продукти, а да осигурявам решения, защото знам какво е да се изгубиш в прежда, мечти и незапочнати и/или недовършени проекти…

Целта ми е дългосрочна, като плановете ми да развивам бизнеса ми са свързани не само с желание за творческа изява и печалба, а също и с това един ден да мога да осигурявам работни места на младежи със специални образователни потребности (СОП), за да имат шанс за интегриране в обществото и да бъдат пълноценни и самостоятелни хора, доколкото това е възможно. В по-близък план целта ми е да уча дечица, младежи и всички желаещи (включително такива със СОП) да плетат и да творят, да създават с ръцете си и да са щастливи от наученото и сътвореното от тях самите. Моята дъщеричка се роди със Синдром на Даун и всъщност оттук тръгнаха много от идеите ми за новото начинание. Естествено, страх ме е да не се проваля, най-вече заради това, което съм дала като заявка и обещание към нея пред мен самата. Но знам, че това е кауза, за която си струва да се боря, и се надявам, че с труд и любов, както и с необходимата подкрепа, Nadko Designs ще успее!

 

Кое е това, в което вярваш?

Вярвам в любовта, в живота и в доброто в хората.

Вярвам, че мечтите се сбъдват, ако силно вярваш в тях, но и целенасочено действаш, за да ги реализираш.

Вярвам, че в живота случайни неща няма. Има специални. И всичко, което ни се случва, винаги е за добро в крайна сметка, по един или друг начин.

Вярвам, че Вселената откликва на нашите мисли и желания и ни осигурява точните случки, хора и възможности в точния момент. И в двата полюса обаче. Затова е и много вярна поговорката: „Каквото повикало, такова се обадило“…

Вярвам в промяната, в развитието, в потенциала.

Вярвам в себе си и в каузата на Nadko Designs и се надявам, че с посланията, които отправяме в тази посока, хората също ще повярват в нея и заедно ще успеем да помогнем на деца и младежи със СОП, и по-специално такива със Синдром на Даун, да открият своята дарба и да я развиват и усъвършенстват, за да могат впоследствие да се реализират професионално и да бъдат пълноценни и удовлетворени хора.

С какво се гордееш?

Гордея се с родителите си, със себе си и със семейството си. Но най-вече се гордея с Вяра, която за крехките си няколко годинки, откакто е в живота ми (тук включвам и бременността ми), понякога нежно, а по-често бурно, със завидно постоянство и упоритост отстоява своята прекрасна индивидуалност и покорява върхове в развитието си и сърца по пътя си. Гордея се с всеки един неин успех, с всяко едно нейно постижение, зад което стои много труд, както от нейна страна, така и от страна на специалистите, които работят с нея, и на нас – нейните родители и семейство.

Моята дъщеричка постоянно ми показва и доказва, че да се родиш различен и извън общоприетите стандарти е трудно, но стига да има кой да те обича и да вярва в теб, с подходящата и навременна подкрепа и нужните усилия, можеш да развиеш потенциала си и да постигнеш много, като едновременно с това просто бъдеш себе си – такъв, какъвто си…

Защо ме потърси?

Започнах да следя видеата и статиите ти, много преди да осъзная, че имам нужда от кариерен специалист като теб. В началото просто ми беше неангажиращо интересно, постепенно започнах целенасочено да търся и да попивам споделяната информация и в края на краищата се записах и участвах в твоя семинар за личен брандинг. След този семинар и последвалото лично консултиране с теб, въпросите, които си задавах от известно време насам, получиха отговор, нещата ми се избистриха и всичко си дойде на мястото.

Като преподавател по английски език имам силен и ясен личен бранд, макар че никога не съм прилагала някакви преднамерени и осъзнати стратегии, за да го постигна, а просто съм била такава, каквато съм, и съм влагала сърцето и душата си в работата. От видеата за личния бранд и от материалите в сайта ти разбрах, че най-важното за личния бранд е да бъдеш себе си, да си постоянен и да помагаш по един или друг начин (да носиш стойност) – все неща, които през годините съм правила, без да знам, че развивам личния си бранд успешно 🙂 Исках да бъда така успешна, ценена и търсена и в новото ми начинание с Nadko Designs.

Едно от най-важните неща, които осъзнах в резултат на семинара, беше, че не е нужно да започна да изграждам нов имидж (личен бранд) в новата сфера, въпреки огромната разлика между настоящата ми професионална област и бизнеса, който развивам. Това, което съм в момента, като професионализъм, качества, умения за общуване, желание да съм полезна и др., в основата си не е по-различно от това, което ми е необходимо и в новата област. Беше велико прозрение и огромно облекчение! 🙂

Освен това, след едно от упражненията на семинара, прозрях, че да бъда преподавател, което е моето призвание в живота, в никакъв случай не е задължително да се ограничава единствено в рамките на английския език. Формулирах мисията си, която смело мога да заявя е да уча хората и да им помагам да повярват първо в себе си, после да повярват, че могат, и накрая да им предам съответните уроци, като ги мотивирам да искат да ги научат, за да бъдат щастливи, удовлетворени и горди от постигнатото.

Как започна твоят професионален път?

Започнах да преподавам английски още като студентка преди около 20 години, за да мога да си плащам следването. Първото ми работно място беше частна езикова детска градина, където в продължение на една година преподавах английски на 3-4 годишни дечица. Това, което много ясно съм запомнила от онзи период, е изключителната възприемчивост и постиженията на мъниците. Оттогава вярвам във възможностите, които имат децата от най-ранна възраст, и които сега толкова години по-късно с радост наблюдавам и в моята дъщеричка. Тя, въпреки някои обективни вродени ограничения, вследствие на синдрома, е изключително интелигентна, схватлива и паметлива, макар че степента на последното варира и зависи от желанието и настроението, в което се намира в дадения момент 🙂

След това, няколко поредни години работих като учител по английски съответно в начален, среден и горен курс, а после и една година като преводач и редактор към преводаческа агенция. Междувременно понатрупах и немалко горчив опит като офис-сътрудник в агенция за работа в чужбина, както и като преподавател в езикова школа, където след няколко месеца работа некоректните работодатели просто не ми платиха последното изработено. Помня, че се чувствах съкрушена от несправедливостта, безсилието и… факта, че нямам с какво да купя коледни подаръци за близките ми.

Тогава сестра ми уж на шега подхвърли идеята да започна самостоятелна работа в собствен езиков център и по този начин ме накара да се замисля, да се задействам и да положа основата на щастлив и пълноценен професионален живот. Така в продължение на девет прекрасни години (от 2001 до 2010 г.) работех за себе си и предавах знанията и опита си на хората, които ми се бяха доверили – моите курсисти, много от тях останали в сърцето ми и в живота ми като приятели и досега.

Желанието ми за усъвършенстване ме доведе до кандидатстване и завършване на редовна бакалавърска и магистърска специалност като лингвист-филолог, която допълваше и надграждаше тази ми на преподавател. През 2007 г. след успешно издържан конкурс започнах работа като щатен университетски преподавател, като едновременно с това продължавах да преподавам и в езиковия си център.

През 2009 г. след поредния конкурс бях зачислена като редовен докторант по синтаксис на съвременния английски език в СУ. Първата година от докторантурата ми беше изключително мотивираща и зареждаща, но едновременно с това и много изтощителна, тъй като се налагаше да пътувам по няколко пъти в седмицата, за да слушам лекции, да посещавам библиотеки и да водя упражнения на студенти. През 2010 г. взех нелекото решение да затворя езиковия център, защото виждах, че не мога да продължа да работя и да уча така пълноценно, както преди, и да давам максимума от себе си и в двете неща.

Затворих тази щастлива страница от професионалния ми живот с лека тъга, но и с усмивка и удовлетворение, защото чувствах непреодолимо желание да продължа да се развивам, за да бъда още по-полезна с придобитите нови знания.

През 2014 г. се роди Вяра и се отдадох на майчинството, което промени и пренареди приоритетите ми така, както никога не съм си представяла, че може да се случи.

В мен се отприщи творческа енергия, изливаща се в плетивата и моделите ми, които записвах, докато плета, винаги когато можех да си открадна малко време в ежедневието. Това ми даваше сили и смисъл, че правя нещо, което обичам, за себе си, докато всеотдайно се грижех за бебето си. С времето в мен се зароди идеята да превърна хобито си в бизнес. Идеята зрееше, развиваше се и постепенно прерасна в един проект, чиято мисия и кауза надхвърлиха първоначалните ми чисто бизнес ориентирани планове. Така около две години по-късно, през март 2017 г., точно на Световния ден на хората със Синдром на Даун, дадох официален старт на Nadko Designs – един проект, вдъхновен от любовта ми към творенето и от дъщеря ми Вяра, както и от желанието да вдъхновявам хората да творят, да ги уча на нещата, които умея, и да помагам на деца и младежи със синдрома, за да могат да се реализират професионално, когато пораснат.

Междувременно майчинството ми беше свършило и с огромно желание се бях върнала на работа в университета. Паралелно довършвах дисертацията си и усилено се готвех за защита, като бях в постоянен недостиг на време, сили и сън. Беше невъзможно да отсъствам от работа, а имах нужда от съвсем малко, за да приключа докторантурата си успешно, да не се проваля. Бях на предела, че и отвъд физическите и психическите си сили и няма да крия, че откакто се бях върнала на работа след майчинството, преобладаваха моментите, в които се задъхвах, задушавах и разкъсвах. Защото хем исках да преподавам, хем не исках да продължа да го правя по начин, който ми отнема цялото време и енергия, необходими ми да се грижа за дъщеричката ми и да бъда пълноценно със семейството ми. В един момент даже бях готова да се откажа от дисертацията и от работата си, защото не исках и не можех да я върша през пръсти, но от друга страна твърдо отказвах тя да ми пречи да бъда с детето ми, което расте и има нужда от мен, както и аз от него.

Природата ми е такава, че когато усетя, че започвам да буксувам, че нещо отвън или отвътре ме спира или ограничава, затварям страницата и отварям нова… Не ми е лесно, защото винаги всичко съм започвала и правила с любов, отдаденост и по собствено желание. Но просто не мога и не искам да правя нещо, което ми отнема нещо важно, което не ме вълнува, не ме прави щастлива, не ме зарежда и не ми носи удовлетворение, само защото трябва, защото е престижно, защото е сигурно или доходоносно.

Слава богу, след защитата на докторската ми степен преди един месец, усетих огромен товар да се срутва от плещите ми, почувствах прилив на нови сили и идеи, както и желание да продължа да работя и да се развивам и в двете области – научно-образователната и творческо-предприемаческата, във всяка от които намирам различни по вид удовлетворение и удоволствие.

Къде се намираш днес?

Както вече казах, преди месец успешно защитих и ми беше присъдена докторска степен по синтаксис на съвременния английски език. Това е най-значимото събитие в професионалния ми живот досега и съм безкрайно горда, щастлива и благодарна, че успях. Струваше ми много дни и нощи упорит труд в продължение на повече от 8 години, в които липсвах най-напред на себе си и после на семейството и приятелите ми. Отне ми много, но и ме научи много. Най-важното, което се случи в мен и с мен след защитата, беше ясното осъзнаване, че искам да продължа да работя и да се развивам в тази област, че има какво още да дам от себе си и че истински обичам това, което правя. Но със съответните научени уроци и извлечени поуки от преживяното! Заредена съм много положително относно бъдещето си като преподавател, имам нови идеи и се надявам в скоро време да успея да реализирам това, което вече зрее в главата ми в тази връзка. Но преди това е дългоочакваната ми заслужена почивка с любимите ми хора.

Паралелно с това неуморно и вдъхновено работя по Nadko Designs. Подготвям първата поредица видеоуроци по плетене на една кука, чиято цел е да покажа основните стъпки на начинаещите, както и да споделя някои техники, които ще бъдат полезни на по-напредналите. Все още се опитвам да организирам работния процес така, че да мога да доставям полезно съдържание редовно и планирано в определени дни от седмицата. Имам желание всяка седмица да пускам в сайта по един фотоурок, модел и нещо за вдъхновение от творческия процес в момента. Но това значи нова публикация през ден, а засега реалността показва, че успявам да подготвя и пусна в сайта максимум един материал на седмица.

Обичам да изпипвам нещата и това в повечето случаи много ме забавя, макар че крайният резултат винаги си струва чакането. Знам обаче, че в днешното забързано време понякога е по-добре да натиснеш бутона за публикуване (и в пряк, и в преносен смисъл), дори да не се чувстваш напълно готов да го направиш, а останалото да оправяш в крачка. Напоследък все по-често действам по този начин и съм удивена от положителните резултати впоследствие.

Моят мъж казва, че винаги се занимавам с поне две неща едновременно и че не мога да стоя мирно и да бездействам. Моята гледна точка по този въпрос обаче е, че просто мога, обичам и се интересувам от много неща и когато се вдъхновя от нещо, не мирясвам, докато не го пробвам и осъществя. За съжаление или за щастие вдъхновението не е линеен процес и това, което ми позволява да се отдам на няколко неща едновременно, най-вероятно се крие в творчески разностранната ми рибешка природа 🙂

Какво ти предстои?

Освен виртуалните уроци чрез сайта и youtube канала на Nadko Designs, планирам и редовни участия в мероприятия на живо.

Замислила съм различни творчески работилнички за деца и възрастни, на които желаещите да могат да се докоснат до прежда и кука, да пробват, да се научат, да се усъвършенстват, да творят и да се забавляват 🙂

В недалечните ми мечти си представям спретнат магазин с логото на Nadko Designs отпред и с място за творене вътре.

Имам и една по-мащабна мечта-цел, която е пряко свързана с каузата на Nadko Designs за подпомагане на професионалната реализация на хората със СОП, но засега предпочитам да я запазя в тайна. Обещавам да споделя повече, веднага щом съм готова и съм си изяснила конкретните стъпки по пътя към нея.

Вместо заключение

Дотогава, заповядайте в сайта на Nadko Designs и ако искате, ни последвайте в инстаграм, фейсбук, гугъл+ и youtube. Надявам се да ви хареса, да намерите творческо вдъхновение, да научите нещо ново или просто да се наслаждавате на красотата, която споделям. Тук е мястото да благодаря на Мария Немска за прекрасните професионални снимки и за вдъхновяващото ни сътрудничество.

А ако искате да ни подкрепите, може да го направите, като споделяте и коментирате публикациите ни в сайта и в социалните мрежи, за да стигнат нашите послания до повече хора. Друг вид подкрепа може да ни окажете, като закупувате материалите за бъдещите си проекти от онлайн магазина ни. От него също така можете да изберете своя подарък за бебето, детето, дома или за близък човек. Обещавам ви, че всеки един наш продукт е специален, сътворен е с любов и внимание и носи в себе си вяра, надежда и любов…

И, не на последно място, за да се свържете с мен, пишете ми на info@nadko.net ще се радвам да се  запознаем! 🙂

Това беше всичко от нас с Надя.

Вярвам, че нейната история ти е дала искрата да действаш и вдъхновението да си повярваш!

Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Станка Стоянова „Не е нужно да си…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя Станка Стоянова от Know How to Cook, която ще те зарази с любовта си към здравословната храна и може би ще ти напомни за това, че не е нужно да ни се случи нещо лошо, за да направим промяна към по-добро. Обещавам ти накрая да получиш нещо стойностно – Станка знае какво и как. 🙂

Приятно четене!

НЕЩО КАТО УВОД

Казвам се Станка Стоянова, майка на лъчезарно момиченце, щастлива съпруга, работеща жена, кулинарен ентусиаст, който обича да се забавлява в кухнята, да приготвя вкусна храна и да я запечатва на снимка.
Обичам храната, обичам да готвя и го правя с огромно желание и любов. Храната е моята страст. Посвещавам й огромна част от малкото свободно време, което имам. През пролетта на 2010 година тази моя страст ме провокира да създам блога Know How To Cook. Мога да го нарека моето второ дете, което отглеждам със същата любов и вдъхновение. Създадох блога, за да съхраня на едно място всички рецепти, които често приготвям у дома и да има къде да погледна, за да си припомня точните пропорции.

 

ОЩЕ ЗА БЛОГА

Никак не ме бива в следването на рецепти. Една моя малка тайна, която не ме съм споделяла досега. Оставям частица от себе си във всичко, което правя и готвенето не е изключение. Променям пропорции, съставки и подправки… На финала се получава съвсем различна рецепта. Аз не готвя по рецепта, аз създавам рецепти!

Храната е създадена да удовлетворява една от основните ни потребности, но тя трябва да доставя и удоволствие, да гъделичка всички сетива. Колкото и вкусна да е една храна, ако не е представена добре, няма да накара хората да я пожелаят и да я приготвят у дома. Покрай готвенето се запалих по кулинарната фотография. Тя е изкуство и тръпка. Изисква както усет, така и талант. Обожавам да снимам храна и се старая всяка рецепта да е придружена от изкушаващо апетитни снимки. Кулинарната фотография е изкуство и се надявам скоро да достигна най-добрите. Хората, които ме вдъхновяват и от които се уча. Кулинарната фотография изисква много добра предварителна подготовка и познаване на храната. Храната не чака, малко забавяне може да е пагубно за получаването на добра снимка.

Know How To Cook е палитра от вкусове, цветове и текстури. Пъстра комбинация от рецепти, истории, съвети и снимки. Мой неизменен спътник и другар, станал свидетел на предизвикателствата, с които се сблъсквам ежедневно, вървейки по моя път.

 

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПЪТ?

В края на 2012, когато започнах да захранвам дъщеря ми, започнах да се замислям не само за вкуса на храната, а и затова как и къде е отгледана и приготвена. Това беше поводът, който ме провокира да мисля за храната не само като средство за утоляване на глада, а като източник на енергия и здраве. Накара ме да осъзная, че освен вкусна, трябва да бъде и полезна.

Скоро след това ми поставиха диагноза автоимунно заболяване – тиреоидит на Хашимото. В главата ми се преплитаха хиляди въпроси „Защо точно на мен?“, „Къде сгреших?“. Приех го като знак, че трябва да се променя. Да променя живота си, начина по който възприемам света, храната, с която се храня. Автоимунното заболяване е диагноза за цял живот, но може да бъде контролирано и поставено в ремисия с подходящ начин на живот и хранене.

Промените започнаха бавно да се случват. Първо с храната – премахнах от менюто рафинираните продукти като бяло брашно, бяла захар, олио, готови подправки и фиксове. Все повече обръщах внимание на произхода на храната и нейната хранителна стойност. Търсех информация кои храни са полезни и кои вредни. В един момент бях тотално объркана – от хиляди теории и противоречиви мнения. Чувствах се изгубена. Тогава се случи нещо, което ми показа светлината в тунела.

Преди година случайно, въпреки че случайности не съществуват, се включих в една програма за здравословно хранене. Нейната цел беше да положи основите на такова и всеки участник да отсее за себе си кои храни са подходящи за него и кои – не. Изведнъж се оказах изправена пред едно предизвикателство, с което трябва да се преборя. Рязка промяна в начина на хранене, изключване на цели групи храни от менюто. За щастие не бях сама. Имах пълната подкрепа на съпруга ми. Не беше лесно, но не беше и трудно.

Тази програма освен, че ми помогна да подобря и променя почти из основи начина си на хранене, отново върна желанието ми да говоря и да се изразявам чрез храната. Възстанови дълбоката ми връзка с храната. Тя придоби нов вкус и започна да предизвиква много по-силна емоция у мен. Върнах се към създаването и споделяне на рецепти. Нещо, което бях оставила на заден план за повече от години. Вече много по-осъзнато и с ясна цел – да помогна на хора, които се намират в същата ситуация. Хора, които имат нужда от промяна в начина си на хранене, за да са по-здрави. Хора, за които полезната храна е важна.

КОЕ Е ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ?

Повечето хора, когато направят рязка промяна в начина си на хранене, се фокусират върху храните, които са забранени, а не върху тези, които са разрешени. Чувстват се обречени и започват да се хранят много еднообразно. Страхуват се да експериментират, за да не похабят продукти. Считат новия си начин на хранене за много по-скъп от предишния. За много от тях това е непосилно предизвикателство и мнозина се отказват под натиска на рутината и напрегнатото ежедневие.

Осъзнах, че споделяйки рецепти с тях, мога да им бъда полезна. Мога да улесня ежедневието им, за да се справят по-лесно с предизвикателството на новия си начин на хранене. Мога да им покажа, че покажа полезната храна не е скучна, еднообразна и непривлекателна. Напротив – тя е вкусна и може да бъде изключително разнообразна. Комбинирането на познати продукти по нов начин е вълшебство и прави чудеса с вкуса. Не е нужно да се използват странни и непознати продукти.

KnowHowToCook е място за лесни, изпитани рецепти за истинска и вкусна храна, приготвена с мисъл и подходяща за цялото семейство. Дори начинаещ кулинар може да се справи блестящо с приготвянето им. Вярвам, че не е нужно да си MasterChef, за да готвиш вкусна и полезна храна. Рецептите, които споделям са тествани многократно и са спечелили любовта на всички у дома. Съобразени са с моя начин на хранене и не съдържат глутен, зърнени или млечни продукти, рафинирана захар. Използвам достъпни и предимно локални, сезонни продукти. Вярвам, че храната е това, което ни дава или отнема здравето и енергията.

Целият процес – пазаруването, подбора и подготовката на продуктите, приготвяне, овкусяването и аранжирането на храната и накрая нейното заснемане, ми носи истинско удовлетворение. Това е моят начин да изразя себе си и всички емоции, които предизвиква у мен храната.

 

ЗАЩО СЕ ОБЪРНА КЪМ ЛИЛИ?

В началото на тази година осъзнах, че искам да се гордея с това, което правя и да достигна до повече хора. Имах съмнения дали съм на прав път или някъде греша. Питах се дали мога нещо да подобря. Тогава реших, че е време да потърся някой, който да ми помогне. Лили дойде почти по поръчка. При мен всички хубави неща се случват спонтанно, без да ги обмислям и премислям дълго. Имах мотивация, имах енергия и желание да развивам блога си, но не знаех кой път да избера. Бях объркана и имах нужда да намеря баланса, да намеря себе си и да стана малко по-уверена.

Една вечер, виждайки страстта и времето, което отделям на блога, съпругът ми ме попита „Как виждам развитието на блога?“. Заедно стигнахме до заключение, че е дошъл моментът, в който имам нужда от помощта на страничен човек. Някой, който може да ми помогне да си отговоря на всички въпроси, които се въртяха в главата ми. А те никак не бяха малко. Когато ми зададе въпроса „Кой мислиш, че може да ти помогне?“ без да се замисля изрекох името на Лили. Само дни преди този разговор, вече бях прочела голяма част от статиите в сайта й и бях впечатлена. Няколко дни по-късно имах уговорка за безплатен опознавателен разговор с Лили.

Лили беше до мен през последните няколко месеца. С нейна помощ открих себе си и намерих отговор на въпросите си. Станах по-уверена и фокусирана в това, което правя.

Лили ми помогна да събера смелост и да реализирам мечти, които преди това ме беше страх да изрека на глас. Една от тях, днес вече е факт. Зароди се като идея преди повече от половин година, но не се чувствах готова за подобна стъпка. Днес съм безкрайно щастлива и горда да представя първата ми книга. Благодаря на Лили за безрезервната подкрепа и затова, че повярва в мен и ми помогна да стана по-добра версия на себе си. Благодарение на Лили сбъднах една моя малка мечта, която преди срещата си с нея не вярвах, че някога ще стане реалност.

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Провокирана от честите въпроси на близки, познати и читатели как се справям с работа, грижи за малко дете и семейство, поддържане на блог и персонализирано хранене, което изключва глутен, зърнени и млечни продукти, реших да събера моите трикове в Наръчник за оцеляване в джунглата на здравословното хранене. Написах го буквално на един дъх и съм сигурна, че всеки ще открие нещо за себе си. В него споделям своя опит и онези малки неща, които ми помагат да организирам и оптимизирането приготвянето на храна. Триковете, които ми помагат винаги да съм подготвена с вкусна и полезна храна в натовареното ежедневие.

Този наръчник е за всеки, който иска да се храни по-осъзнато и отговорно. Храната е избор, който правим ежедневно. Един от най-важните. За съжаление често много подценяван. Често осъзнаваме важността му едва, когато здравето ни е сериозно разклатено. Това трябва да се промени. Здравето е в наши ръце. Здравето е в храната. Необходимо е само да обърнем внимание на нейния произход, на начина и чувството, с което е приготвена. Гответе осъзнато, с любов и отношение, за да изградите здрава връзка с храната и тя ще ви се отблагодари.

Реших да споделя Наръчника за оцеляване в джунглата на здравословното хранене първо с вас, защото Лили беше човекът, който ме накара да повярвам в себе си, и има голяма заслуга за неговото реализиране. Той ще бъде ваш верен приятел и съветник. Изтеглете го, напълно безплатно. За мен е чест да ви разкрия тайните на тази необятна джунгла, която само привидно изглежда непроходима и неприветлива!

Това беше всичко от нас със Станка.

Искам да ти кажа, че всичко, което Станка прави, е много стойностно, изпипано и преживяно, така че – не се колебай да й се довериш!

Станка ще бъде специален гост в уъркшопа „Първи стъпки в личния брандинг“ на 20.06 във Варна – за всички, които искат да бъдат предпочитани от работодатели, клиенти и последователи, и да изпъкват със своята експертиза и лични качества.

Виж всички подробности и как да се запишеш тук.

Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Галия Георгиева „Преди да създадеш връзка, трябва…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя eдна жена, която е хем красива, хем талантлива, хем смела, да мечтае и да постига мечтите си.

Запознай се с Галия Георгиева, която не може да се представи само в едно амплоа, но пък аз ще опитам – тя е творец.

Историята й е написана на един дъх и така и се чете – а краят е очаквано вълнуващ. Става дума за танго, любов и книгата й „Светлини и сенки“, която, по думите на дългогодишен издател в България, е нещо, което не е излизало на пазара от години – като качество, жив език и дълбочина на героите.

Приятно четене!

НЕЩО КАТО УВОД

Аз съм Галия. Аз съм жена, която твори и обича. Жена, която надживя професионалната идентификация. Дали ще бъда дефинирана като терапевт, писателка, бъдещ филмов режисьор или сценарист, от моя гледна точка няма особено значение.
Аз съм от онези хора, чиято визитка е изпъстрена с толкова много обрати, че да се впиша в рамките на една единствена професия, се оказва просто невъзможно.
Аз живея днес. И днес аз правя това, което ми казва сърцето.
Направих го на тринадесет години, когато последвах детската си мечта да завърша право, правих го всеки ден, докато учех право в СУ “Св. Кл. Охридски”, направих го в деня, в който си подадох молбата да бъда заличена като адвокат, направих го, когато си купих еднопосочен билет за Лондон. Направих го, когато напуснах добре платена работа като администратор в строителна компания с проекти за милиони паундове, просто защото чувствах, че там не е моето място. Направих го, когато написах моята книга. Направих го, когато създадох моята практика като терапевт.
Правя го, докато работя върху моя филм, върху своите творчески проекти, по време на сесиите с моите клиенти.
Коя съм аз?
Аз съм Галия. Аз съм чувствителна, интуитивна, нежна, вярваща в любовта и красотата. Аз живея в сърцето си.

 

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

Имах момент в живота ми, когато бях прекалено объркана. Главата ми пламтеше от прекалено много неща, на които исках да се посветя и невъзможността да приоритизирам едно за сметка на друго. Исках да направя всичко наведнъж. В този момент аз не си задавах въпроса къде принадлежи сърцето ми – аз си бях извоювала да бъде във всичко, което правя. Онова, което ми липсваше, беше яснотата къде е моят вътрешен център, моята отправна точка в живота, която да ми помогне да спра да разпилявам себе си и да получа яснота за точните стъпки в точния момент.

По време на работата  с Лили ние първоначално фокусирахме върху психотерапията като моя професионална визитка. До един ден, в който аз осъзнах, че има нещо, което вече бях създала и което ме изразяваше много по-добре, от която да е друга кариерна презентация. Моята книга. В нея имаше всичко, което можех да кажа по време на сеанс, всичко което бих искала да споделя по време на запознанство с някого, тя беше моята истинска визитка, на която аз повече от четири години по някаква причина не давах шанс да ме представи. Може би, защото беше твърде лична. Може би, защото само аз знаех къде биографичните факти се допълваха с художествена измислица. Но онова, което не беше измислено и което до момента е разплакало почти всеки мой читател, беше истинността на чувствата и емоциите в тази книга. Тяхната автентичност и универсалност. Беше любовта. Но не онази сладникавата, която искаш да захвърлиш в килера като непозната за теб, а онази дълбока и близка любов, която всеки от нас е изпитвал, любовта, в която неперфектността на другия ни подтиква да го обичаме дори още повече, любовта, в която срещаш своите сенки, отразени в светлината на партньора ти.

Лили ми помогна да погледна на моята книга като на самата мен. Да осъзная, че годините, посветени на правото и повече от три хиляди часа терапия, стояха описани в една човешка история на двама души, които правеха съдбоносни избори, сигурни единствено, че искат да живеят в съгласие със сърцето си. Двама души, които през цялото време побеждават … себе си.

И за да мога да застана днес пред аудиторията й не с гръмките професионални титли на “адвокат” или “терапевт” или дори не като “писател” или “сценарист”, а като Галия Георгиева – авторът на “Светлини и Сенки”.

 

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ?

Моят професионален път, а всъщност моят творчески път, започна много отдавна. На прощъпулника съм хванала химикал. Още не съм можела да чета, когато съм научила наизуст текста към диапозитивите на приказки. Един ден майка ми ме е заварила сама с прожекционния апарат как прожектирам приказка на стената, сама съм си сменяла диапозитивите и съм рецитирала на глас с перфектна точност думите към всеки диапозитив.

Бях дете, когато си измислих филм и навих съседските деца да играят в него. Спомням си, че действието се развиваше в Англия и главната героиня се казваше Елизабет. Друго не помня. Аз го режисирах. Момичето, което играеше Елизабет, беше с роклята си на шаферка и го изиграхме пред входа, където се събраха останалите съседски деца.

По-късно с братовчеките ми на село направихме пиеса.

Прописах стихове още на осем години.

Посветена на детската си мечта да стана адвокат, отказах да уча във Френската гимназия във Варна, където бях приета с биология и избрах хуманитарни дисциплини в съвсем друга гимназия. Мисля, че това беше първият път в моя живот, когато избрах да постъпя абсолютно нелогично. И абсолютно правилно.

Гимназията ме срещна с най-прекрасната учителка, за която можех да мечтая. Виждали сте тези учителки по литерарура по филмите. Аз имах честа да уча при такава учителка. Дон Кихот и Хамлет оживяха пред мен. Аз ги почувствах и преживях в часовете по литература. Техните каузи, техните битки. Заедно с всички български класици, които после изучавахме. И до ден днешен помня как на една класна работа нямах вдъхновение да изпиша задължителните три страници и го споделих на учителката си. И тя ми каза “Няма проблем. Ако можеш да напишеш четири стиха, но като Ботев”. Аз не можех да напиша четири стиха като Ботев, но със сигурност можех да пиша.

На шестнадесет написах първата си чернова на книга – беше от сто страници и се казваше “Дъщерята на конете”. Беше история на жокейка. Написах я на ръка, лятото я набрах на пишеща машина и после я дадох на най-близките ми приятели да я четат. Имахме вечери на поезията в училище, бяха през май и се казваха “люлякови вечери” Една година рецитирах моята собствена поезия и получих бяла роза. Летях след тази вечер, а розата хербаризирах.

В училище се научих да анализирам литературен текст ред по ред, а после в универитета се научих да тълкувам закон дума по дума. Университетът ми даде увереността, че няма безизходни ситуации в този живот.

Още във втори курс започнах да работя в адвокатска кантора и си спомням как тичах между лекциите и упражненията си в университета и кантората. Зимните сесии учех на половин работен ден. Отпуската си вземах, за да уча за лятната сесия, която беше по-тежка.

Спомням си как за изпита ми по криминалистика бях толкова изтощена, че седях през нощта преди изпита с учебника в ръцете си и пред мен имаше направена чаша с турско кафе и отделно нес кафе, разтворено в кока кола, и не можех изобщо да си задържа очите отворени. Учебникът стоеше отворен на разследване на документни престъпления, а аз дори не вижах буквите.

Накрая просто реших да поспя. Легнах, спах, а на сутринта ми се падна точно разследване на документни претъпления, въпрос, който така и не прочетох. Седях пред белия лист, на който трябваше да нахвърлям бележките си и си представих, че съм разследващ и трябва да разследвам такова претъпление. Съчетах всичко, което знаех от наказателното право с методологията на експертизите, които бях учила по криминалистика и го разказах на изпитващата. Тя ми писа шестица. И до ден днешен не зная какво пише в учебника.

Понякога правя нещата точно по този начин. Просто се поставям в обувките на някой друг и пускам информацията да тече свободно през мен, без да я спирам, представяйки си какво щеше да бъде, ако това бях аз. Може би това умение ми най-много ми помага да създавам пълнокръвни образи без усилие.

Структурата на кантората, в която работех по-късно пренесох върху страниците на книгата, описвайки кантората на Анна. Офисът на ул. “Княз Борис 1”  с изглед към задната част на Съдебната палата беше моят собствен офис.

Когато започнах самостоятелна практика като адвокат офисът ми беше на ул. “Фредерик Жолио Кюри”. Там по-късно щях да създам апаратмента на Естебан.

Правото ме научи да не щадя време и усилия, когато работя. Аз съм в състояние да работя двадесет и четири часа без почивка, особено когато вляза в силен творчески ритъм. Мога да не спя, мога да не ям, но ще свърша необходимите действия. Моята неизчерпаема енергия идва от вътрешната ми страст да пламтя в дейността, което правя.

Преуморена от юридическата си работа, записах курс по хипноза, защото имах нужда поне от седмица активна почивка. И срещнах един напълно нов свят, който ми се отдаде с лекота. Хипнозата имаше трите елемента, в които аз бях изключителна силна – да можеш да сложиш точните думи на точното място, да преживееш отсрещния и да пресъздадеш с любов историята, която да му разкажеш за самия него. Това съм правила във всеки мой сеанс с клиент и много често един единствен сеанс е бил достатъчен за целта, която клиентът е искал да постигне.

Още при идването си в Лондон преминах обучение по хипноза, за да затвърдя квалификацията си и в момента съм сертифициран терапевт по регресивна хипноза.

Докато пиша, докато творя, докато работя, докато сбъдвам мечтите си, докато правя терапия аз правя едно и също нещо – аз обичам.

Давам любов.

И на жената, която е дошла да спаси брака си и на жената, която е дошла да се раздели с партньора си. Не им казвам какво да правят. Слушам тях какво искат да направят.

Никога не съм мислила, че има по-добър терапевт за един човек от него самия. Винаги съм гледала на себе си не като на водача, а като на водения в пътуването, което клиента има. Аз просто слушам, следвам посоката на неговите собствени мисли и му представям гледната точка на любовта.

Да, в нашия съвеременен свят за съжаление сме научени да живеем с повече осъждане и очаквания, отколкото с любов един към друг. Невероятно е колко неща се променят за един човек в момента, в който се почувства обичан.

„СВЕТЛИНИ И СЕНКИ“ („LIGHTS AND SHADOWS“)

Цялото ми образование по право си струваше дори и само, за да мога да създам образa на Анна.

“Светлини и Сенки” е от онези книги, които ни обръщат към себе си.

В днешно време има толкова много литература, посветена как да създадеш перфектна връзка с партньора си, като започнеш от кое отличава мъжете от жените, списъци с качествата на идеалния партньор, тренинги, обучения. Светът на връзките се е превърнал в пазар на очаквания, в които другият трябва да дойде, за да ти дава или да получава от теб.

А всъщност преди да дойде връзката е необходимо да дойде любовта.

Любовта идва от едно единствено място – от сърцето.

На нивото на ума ние винаги имаме съмнения, на нивото на сърцето си ние сме единни.

Моята книга започва с мечта за танго, но всъщност тя учи как да се свържеш със сърцето си. Как да излезеш от ролята на “ходещо статукво” и да откриеш личната си автентичност. И поставя много повече въпроси, отколкото отговори. Но за сметка на това дава достатъчно силно преживяване, за да можеш да си отговориш сам за себе си.

ОЩЕ ЗА КНИГАТА…

Книгата се роди в град Пловдив от моя визия как танцувам танго.

Малко след като създадох началото на първа глава, една сутрин, докато наблюдавах изгрева над река Марица, видях първата бяла лястовица в живота ми.

Написах цялата книга между януари и феврувари 2013 година в хотел “Зорница” – курортен комплекс Рибарица и докато я пишех денонощно слушах танго.

През декември 2014 година се запознах с моята преводачка Маринина Гъделева, с която за периода януари-юни 2015 година направихме пълна редакция на текста, а тя вложи сърцето си в превода му.

През 2015 година книгата беше качена като заключена страница в блог към мой уебсайт, откъдето можеше да се прочете само на сайта срещу цена от 12 паунда. Сумата, която се плащаше за прочитенето й, беше цената на моя първи урок по танго в град Лондон.

Между 2013 година и 2016 година повече от двадесет човека  на различна възраст, с различни професии и различно отношение към живота, прочетоха книгата и ме окуражиха да я издам.

През април 2014 година имах честта да присъствам като вип-гост на благотворително събитие в подкрепа на “Old Vic Theatre” с директор на театъра Кевин Спейси. Впоследсвие посетих няколко премиери и предпримиери на филми в Лондон, включително последният фестивал на късометражни филми.

През 2016 година започнах да пиша сценарий по книгата и също да вземам индивидуални сесии по филмово изкуство, за да я превърна във филм.

В края на 2016 година бях одобрена за член на “Finchley Film Makers” и написах първия си сценарий за късометражен филм със заглавие “Любов”. Още на първата ми професионална среща с тях се усетих просто на мястото си. Не бях виждала на едно място събрани толкова много творци (композитори, актьори, режисьори, сценаристи, оператори), които бяха водени предимно от вътрешната си страст.

Също в края на 2016 година имах възможността да се запозная с режисьора Тони Палмър, който е правил филм за “Бийтълс” по поръчка на Джон Ленън (“All you need is Love”) и филм за космоса по поръчка на НАСА (“The Space Movie”). Той ми разказа, че един от историческите му филми е сниман в град Пловдив, защото старият град поразително прилича на средновековен Лондон. Неслучайно моята първа визия за книгата се роди в град Пловдив, предполагам.

Още през 2013 година веднага след като написах “Светлини и Сенки”, си купих еднопосочен билет за Лондон и пристигнах в Лондон само с един куфар в ръка – а вътре единствено най-красивите ми рокли и обувки. Всичките си останали дрехи или подарих, или изхвърлих.

През 2017 година се осмелих да поема смело по пътя на публикуването на книгата, като междувременно в главата ми се роди и нейното продължение.

През април 2017 година посетих “London Book Fair”, където имах възможността да поговоря в очи с най-големите световни специалисти в сферата на книгоиздаването и да си оформя представа какво точно представлява да се отдадеш на книгата си от бизнес гледна точка. И установих, че няма нито една част от този бизнес, която да ме спре да го развивам за себе си. Към страните, които не познавах, изпитвам по-скоро любопитство. Трите дена на изложението ми позволиха да си задам всички въпроси “за” и “против” и окончателно да избера вместо утвърдените професионални поприща в сферите на търговия или услуги, съвсем различен път, свързан със света на литературата и филмовото изкуство.

Въпреки първоначалната ми изненада от отношението на голяма част от издателите в България, Лили беше до мен, когато взех решението да стана автор-издател, тъй като вече беше имала клиенти, които бяха минали по този път. Срещнах невероятно топло отношение и от българската, и от английската ISBN Агенции, но впоследствие и от двете места бях посъветвана, тъй като местожителството ми е в град Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия да взема UK ISBN, въпреки че изданието ще е на оригиналния за книгата български език.

И точно, когато бях сигурна, че книгата ще бъде само в електронен вариант, българско издателство прояви интерес към нея, така че може за в бъдеще да има и печатен, не само електронен вариант.

Пътят на английската версия на книгата е доста по-ясен, но все още е в развитие.

И естествено след “Светлини и Сенки” се случи любовта. В една нощ на “Пикадили съркъс” един червен светофар не позволи на моя любим да премине на отсрещната страна, за да го срещне с мен.

 

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ:

Днес 100 процента от мъжете, които познавам ме определят като “very feminine” (много женствена). Преди седем години сто процента от мъжете, които познавах, ме определяха като воин или боец.

Гордея се, че умея да общувам сърце в сърце.

Гордея се, че моето пътуване през живота е моето пътуване през мечтите.

Гордея се, че се научих да бъда спонтанна, автентична, нежна и да показвам открито силата и уязвимостта си.

Гордея се, че съм жена.

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС:

 Живея в Лондон, влюбена съм, вдъхновена съм, пиша сценарий по книгата си, обучавам се в тантра-йога и филмово изкуство, правя сеанси за удоволствие.

Днес аз знам, че няма по-силна терапия от любовта.

И по-силен глас от гласа на сърцето.

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Към всяка дама, която обмисля кариерна промяна, моето послание e: “Действай от позицията на любовта към себе си. Всяка врата в този живот се отваря, ако почукаш на нея със сърцето си”.

Ако ти е интересно да научиш повече за мен или за моята книга, може да посетиш уебсайта ми www.galiageorgieva.com

По-долу има линк, на който можеш да изслушаш един от моите любими моменти в книгата ми. Ако успея да те докосна с нея в следващите четири минути, значи тя определено е за теб. Ако прецениш, че е така, можеш да закупиш електронен вариант на книгата директно от сайта ми.

Натисни тук, за да чуеш записа.

Можеш да следиш новостите за книгата и филма във Фейсбук страницата „Светлини и сенки“, и да поканиш твои приятели, които смяташ, че биха се заинтересовали.

Искрено твоя, Галия

Това беше всичко от нас с Галия.

Вдъхновяваща история, нали? И книга, която си струва – казвам ти като човек, прочел я на един дъх, препрочитащ я, изживяващ я, защото всеки от нас, било той мъж или жена, е важно да познава своята светлина и сянка.

Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по кариерно развитие и личен брандинг

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Емил Кирилов „Бях роб на собствения си…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя първия, но не и последния :), мъж в рубриката, както ще ти стане ясно – много забавен и интересен човек, със супер интересна професия. Емил Кирилов е този, който ми помогна в това да правя една идея по-добри видеа, и този, който ме запозна с невероятнатa Светлана Близнaкова от рок група SEVI. Разговорите ми с него са истинско удоволствие – обещавам ти историята му да те държи с усмивка на уста до самия край. 🙂

НЕЩО КАТО УВОД

Казвам се Емил и за изненада на аудиторията съм мъж (до колкото знам първият в рубриката). Страхувам се да започна директно с това, с което се занимавам, защото обикновено хората не ме разбират. Поне не и в началото, затова мисля да започна с това, с което не се занимавам.

Мили дами, извинете ме, но не се занимавам нито със здравословен начин на живот, нито с отслабване и диети, не правя смутита, и не владея изтънчени готварски рецепти. Затова пък някъде по-надолу използвам думата ‘мултивибратор’ и ако искате да разберете какво е това, трябва да продължите да четете. 🙂

Господа, знам, че и вие четете този блог, но не си признавате! Вероятно и на вас няма да съм интересен, защото не разбирам от коли, футбол, филми, риболов и т.н. На всичкото отгоре си избирам телефона, колата и други неща, които купувам, основно по външния вид.

Скъпи предприемачи, харесвам да чета книги, да посещавам лекции и семинари, да се развивам, но (ще ме прощавате) отдавна не съм фен на вълната, наречена “личностно развитие” и целия съпътстващ я кравешки тор (смятам, че това е най-близкия превод на bullshit).

Не се занимавам и с политика. Както е изпял Кирил Маричков преди 30-тина години “Аз съм просто човек”.

Ако сте стигнали до това изречение, значи сте упорити и има шанс да ме разберете. Може би вече се чудите кой съм и какво точно правя? Да кажем, че помагам на хората да реализират идеите и мечтите си. Знам, знам. Мислите си – поредния лаладжия, който ще ни говори за стартиране на успешен бизнес. Да ама не! Ще ви разочаровам. Обичам да говоря за стартиране на бизнес, но успехът зависи от хората, които го стартират, така че…

Гледайте си работата! (това е гарантирана формула за успех) 🙂

Мислех да започна с: “Аз съм един супер обикновен човек”. Но и това е глупост. Ако беше вярно, вероятно Лили нямаше да ми даде възможност да напиша нещо в блога ѝ. 🙂

Тогава кой съм аз?

Аз съм сложна личност. Бидейки зодия Близнаци, понякога страдам от раздвоение, дори и от разтроение на личността. (РазТроение, а не разСТроение. Последното е, когато прекалите с агнешкото по Великден). Но това не е най-важното, защото за мен е по-важно да ме възприемете такъв какъвто съм.

Аз съм човек с чувство за хумор (странно такова), който харесва да слуша музика, който обича да се забавлява и да е сред природата, особено когато на не повече от 2 метра от мен пуши скара, а в ръката си държа студена бира. Като заговорихме за бира, ще си призная, че харесвам и красивите жени. Затова се ожених. Това директно ме прави съпруг и не чак толкова директно баща на 2 прекрасни деца (изискваше се много ‘облъчване’ от страна на съпругата ми и бачкане от моя страна).

Остана да отговоря на въпроса “С какво по дяволите се занимавам?”

Да, отлагам го, защото за мен това е най-трудният въпрос. Или поне беше. Ако ви кажа, че реализирам мечтите на хората ще прозвучи прекалено, нали? Съгласен съм. Затова нека ви разкажа историята как НЕ УСПЯХ да реализирам една своя мечта.

Като дете проявявах огромен интерес към музиката и музикалните инструменти. Най-вече пианото. Тогава не можех да свиря на пиано, както и сега, но някак си през целия ми живот, когато застана зад черно-белите клавиши, винаги имам вътрешното усещане, че мога да протегна ръце и да засвиря без проблем. Не знам дали е умение, наследено от предишен живот, или плод на моето въображение, но някак си имам чувството, че вече съм прекарал доста дълго време зад тях.

Защо ви разказвам това? Защото много ми се искаше да имам пиано. Но по това време, въпросното съоражение беше голямо, тежко, скъпо и шумно. Затова получих директен отказ. То аз не бях и питал. Но като се има предвид и факта, че в моето семейство нямаше нито един музикант, вероятността да ми купят пиано и аз да се науча беше по-ниска от това да удариш две шестици от ТОТО-то в два поредни тиража.

Един ден ми хрумна нещо. Щом няма да ми купят пиано, аз ще си конструирам собствено. Условията, както казах, бяха: да не е голямо и тежко, да е евтино и да може да се свири тихо на него (по възможност на слушалки). Сещате ли се? Имаше едно единствено решение – електронно пиано. Ами да! Щях да бъда следващия Жан Мишел Жар! Това беше начинът да реализирам моята мечта!

У нас музиканти нямаше, но техничари – бол. В списание “Млад конструктор” намерих статията “Как да направим електронен музикален инструмент с мултивибратор”. Пояснение – мултивибратор е вид електронен генератор на сигнали с различна честота. Стана ви ясно, нали? За приблизителна алтернатива на мултивибратора от механичния свят може да се счита кречеталото. (това пък откъде ми хрумна)

Спестих малко пари от закуска, купих необходимите компоненти, включих поялника, запоявах няколко дни и… нищо не стана :). Моето електронно пиано не издаваше нито звук. Дори нямаше и пушек. Моите роднини, колкото и да бяха технически светнати, не разбираха толкова, че да ми кажат защо схемата не работи. Нямаше помощ от никъде.

Интересното е, че това не ми подейства разочароващо, а по-скоро мотивиращо.

Осъзнах, че схемата е прекалено сложна за моите възможности. Тогава реших първо да започна с реализирането на по-прости схеми и постепенно да премина към по-сложните. В началото и простите не работеха, но с външна помощ успях да накарам някои от тях да заработят. Започнах да чета за това как функционират различните електронни компоненти и как протича електрическият ток през тях. Постепенно моето хоби се превърна в занаят, занаята в професия, а професията в моя страст.

Така станах инженер. Университета беше за озаконяване на този акт.

Въпросното пиано никога не заработи. В сегашния момент осъзнавам, че ако наистина съществува нещо като предишен живот, твърде вероятно не съм бил пианист, а по-скоро майстор на музикални инструменти. За моя радост открих друг инструмент – електрическата китара – достатъчно мобилна, наличност на относително евтини модели, тиха, когато се използва със слушалки.

 

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

Запознахме се Лили може би преди около 2 години на едно нетуъркинг събитие. Спомням си, че се представи кратко и ясно:

  • “Здравей, аз съм Лили и съм консултант по кариерно развитие и личен брандинг.”

Тогава си помислих: “Аха! Поредната безработна HR-ка”. А пък аз сигурно съм отвърнал с някоя глупост от сорта:

  • “Здравей, казвам се Емил и разработвам електронни устройства, но не целите, а само платките, които са част от продукти на клиенти, ама аз всъщност не ги правя, а ги проектирам, но то ги проектира моят партньор, а аз ги програмирам… с една дума програмист съм.”

Объркващо, нали? Тогава с Лили си разменихме контактите и започнах да я следвам във Facebook (от учтивост, не друго). Това беше достатъчно, за да попадна на едно от първите ѝ видеа. Изгледах го цялото. Изгледах и второто и третото. Четвърто май нямаше :). Информацията въобще не ме интересуваше, защото тя беше за жени (поне така смятах). Единственото, което ми направи впечатление, е изключителното старание, което беше положила. Беше се погрижила за абсолютно всичко – интериор, грим, прическа, всеки детайл, с изключение на един – качеството на звука.

Първият път, в който потърсих Лили, беше за да ѝ помогна да подобри звука във видеата си.

Тази история си има и своята предистория. Понякога ми се налагаше да снимам видеа. Въпреки инженерното ми образование, винаги се сблъсквах с технически трудности в процеса. Основната причина беше организацията. Не го правех често и нямах обособен кът за това, където да инсталирам всичко необходимо и да държа цялата техника на едно място. Всяко записване беше предхождано от търсене на стойки, микрофони, запояване на кабели, опъване на удължители, инсталиране на допълнителни лампи, връзване с тел и т.н. Представете си какво би коствало, ако е необходима мобилност на всичко това.

Размишлявайки върху проблемите във видеозаснемането, реших да разработя серия от продукти за влогъри. Въпреки, че записът на видеа в последните години е нарастваща тенденция, на пазара почти няма иновации в тази посока. Професионалните видеа до ден днешен се записват по сходен начин както преди 30 години.

Като прохождащ влогър Лили беше ‘Перфектния клиент’ или казано с мои думи ‘Опитното зайче’. Предложих ѝ да запишем нещо заедно за да видя какво точно прави, какво не прави и какви трудности среща. Тя се съгласи.

Направихме едно видео, след което осъзнах, че нещата нямаше да се получат както си ги представях. При всеки запис има нещо специфично, което не може да бъде разрешено с универсален подход. Тогава, обаче, се случи нещо друго. Благодарение на повторния контакт с Лили и това, че бях съсреодоточен в нещата, които говореше пред камерата, осъзнах, че тя има информация и практически опит, от които имах нужда. Всъщност разбрах, че имам нужда.

Вторият път, в който потърсих Лили, беше за да поискам нейната помощ.

Реших да подобря визитката си. Само след няколко минути консултация с Лили, моето объркано представяне се превърна в нещо от сорта:

  • “Здравей, казвам се Емил и съм инженер. Заедно с моя екип помагам на хората, да превърнат своите идеи във физически продукти, независимо дали имат технически умения или не и независимо дали са установени фирми или стартират в момента.”

След това говорихме и по други теми и Лили ме накара да се замисля за много неща, които тепърва предстоеше да си изясня.

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ?

Не знам дали ми е вроден талант, генетично заложено или развито умение, но смея да твърдя и то с голяма увереност, че съм доста сръчен с ръцете.

Като дете, разглобявах играчките и с частите им изобретявах други играчки. По-късно, когато овладях електрическите схеми, по аналогичен начин правех свои собствени изделия. Дори продавах успешно някои от тях.

Като юноша започнах да работя като сервизен техник в малък сервиз, а през студентските си години продължих в един от най-големите сервизи за битова електроника в София. Имах невероятната възможност да съчетавам работата с ученето и да докарвам добър доход.

Малко след това настъпи моят професионален кръстопът. Това се случи на един купон, когато в полу трезво и полу сънено състояние проведох интересен разговор. Мога да кажа, че този разговор промени живота ми. Само след месец вече не работех като сервизен техник, а като програмист. Този скок нямаше да бъде възможен, ако не бях написал голяма част от курсовите работи по програмиране на колегите ми в университета.

Следват 10 години развитие в кариерата ми на програмист. Достигнах рекордно висока заплата за човек на неръководен пост. Ползвах много социални привилегии, медицинска застраховка, луксозен офис, паркомясто, безплатно кафе, безалкохолни напитки, плодове, закуски. Не мога да не спомена и играта на тенис на маса и джаги в работно време. Рай!

Беше наистина Рай, но само докато не се разгоря огънят под казана, в който бях скочил по собствено желание. Колкото и добре да изглеждаше отстрани, аз се чувствах зле. Тогава не знаех каква точно е причината и сменях фирма след фирма, лекувайки временно симптомите, но не и заболяването.

В един момент получих просветление. Осъзнах, че преследвайки финансовия и кариерен успех, се бях отклонил от моята страст – това да правя неща с ръцете си. Необходими ми бяха години за да го осъзная. Въпреки че това се случи, излизането от казана ставаше все по-трудно с всеки изминат ден.

Бях се превърнал в роб на собствения си успех, защото този успех не беше в синхрон с моята страст.

До момента ви разказвах само едната половина от историята. Като представител на  Близнаците, вече е време да дам дума на другата половина.

Страстта ми да правя материални продукти не е единствена. Отново ще си позволя да се върна в детството. Не си спомням точната възраст, бях около 10 годишен, когато конструирах играчка (малко повече за нея ТУК ). За да се активира играчката, трябваше да се сложи монета в един процеп на кутията. Макар и неосъзнато в началото винаги съм мислел как нещата, които правя, могат да представляват достатъчно голям интерес за хората, така че да ги накара да се разделят с част от парите си. Първоначално парите ми стигаха за семки и дъвки, а на по-късен етап за финансиране на нови проекти.

Най-важното за мен, когато някой ми плаща за продукт или услуга, е че този някой намира стойност в това, което правя.

След като осъзнах, че като програмист се намирам в порочен кръг, паралелно с работата си стартирах няколко бизнес начинания: сервиз за музикални инструменти, софтуерна аутсорсинг фирма, център за обучение на деца, сладкарски цех, продажба на ръчно правени продукти онлайн… В един момент, научих, че хората казват на това нещо “предприемачество”. Това автоматично ме прави предприемач, нали? И то сериен? Да, ама не. Нещо все не ми достигаше. (за 10-те неща, които научих от първия ми бизнес може да прочетете ТУК)

По рождение съм интроверт, много срамежлив и притеснителен човек. Това определено не са качества присъщи на някой, който проактивно трябва да търси клиенти и да им предлага продуктите и услугите си. Нямах никакъв опит в контакта с хора. Аз избягвах контакта с хора. Трудно формулирах не-инженерни изречения, а това да говоря пред повече от 3-ма (особено непознати) беше невъзможно, защото се изчервявах и усещах, че ще припадна всеки момент. (В тази СТАТИЯ споделям някои от научените по трудния начин уроци в бизнеса)

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС?

През последните 8 години прочетох хиляди страници за бизнес и личностно развитие. Посетих десетки семинари и работилници. Разговарях с много хора от различни браншове, някои от тях мултимилионери. Обучавах се в сферата на маркетинга и продажбите. Най-важното е, че през това време практикувах. Всичко това доведе както до просветление така и до объркване. От една страна през цялото време ми липсваше фокус, но от друга страна това ми даде възможност да експериментирам много неща и да открия това, с което ми се занимава. Благодарение на консултациите ми с Лили, успях да подредя част от пъзела в моята глава и да канализирам наученото в правилната посока.

Напуснах работата си като програмист и се отдадох на моята страст.

Днес, съм едновременно служител и партньор в компания на име ЗЕК ИНЖЕНЕРИНГ. Като служител отговарям за разработката на софтуер и ‘оживяването’ на прототипите. Не мога да ви опиша чувството когато пускам за първи път електрически ток на устройство, което до вчера е било един чертеж върху монитора, а днес е напуснало фабриката за производство. Това е моментът, в който се чувствам създател, който вдъхва живот на нещо безжизнено. Като партньор отговарям за менажирането на всички проекти, бизнес развитието на компанията, връзките с клиенти, продажбите, минералната вода, кафето…

Видеозаснемането остана на заден план. Предполагам, че на някой от вас може да му е хрумнала налудинчавата идея да стане влогър, затова реших да споделя част от работата ми в тази посока – ето едно видео за осветлението по време на снимане на видео, и едно – за това как да си наравите качествено осветление… с подръчни материали.

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ?

С нищо не се гордея, но съм благодарен.

Благодарен съм за това, че мога да работя денонощия наред без да казвам, че отивам на работа.

Благодарен съм, че имам възможността да работя в чудесен инженерен екип по различни и интересни проекти.

Благодарен съм, че имаме клиенти, които са основно чужди фирми, но се чувствам страхотно, че има и нашенски.

Благодарен съм, че имам информация и опит, които мога да споделям с хората и те да извличат полза от това.

Това е едно от нещата, които ме накараха да стартирам проекта “Фабрика за предприемачи” миналата година. Това беше събитие, в което хора се събират на едно място и споделят опита си един с друг. В момента проектът е замразен, но може да изгледате някои от лекциите ТУК.

Благодарен съм, че се научих да говоря пред хора и понякога ме канят като лектор. Може да видите запис на една от лекциите ТУК. Обърнете внимание на звука ;).

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не ми се иска да пиша заключение. Заключението за мен представлява някакъв вид край, а аз не искам да има край. Обикновено, когато ние хората направим някакъв извод, спираме да мислим по даден проблем. А светът се променя. Проблемите също. Ако в направя някакви изводи днес, то е вероятно те да не са валидни утре.

Аз нямам крайна цел. Не искам да имам крайна цел, защото се страхувам, че ще я стигна. Така нещата ще свършат. Един от най-големите ми страхове е липсата на причина да продължа напред. В този ред на мисли най-добре се чувствам, когато не знам с какво ще се занимавам утре.

Интересно ми е какво мислите. Ако сте имали търпението и енергията да изчетете текста до тук, вероятно ще имате желание да оставите и един коментар. Споделете вашето мнение, интереси или защо не идея за нов продукт. Това е разменното средство, с което може да покажете, че продуктът, който създадох, носи някаква стойност за вас.

Ако решите да ме напсувате, може да го направите на e-mail: emil.k@zekeng.com 😉

Това беше всичко от нас с Емил.

Той е единственият инженер, след баща ми, който може да разказва толкова увлекателно. А и има какво. 🙂

Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Жана Токова „Убедена съм, че здравето и…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя Жана – която е винаги усмихната, която е винаги загрижена, която винаги иска да помогне. Жана, която се раздава, толкова, че понякога й се карам да обърне внимание и на себе си. 🙂

Прочети историята й и не забравяй да стигнеш до края – както винаги, най-интересното, поканата към теб, е именно там.

НЕЩО КАТО УВОД

Аз съм Жана. Майка на две прекрасни момчета, щастлива съпруга, консултант по здраве и красота и просто жена, водена от стремежа си да помагам на хора, които искат да бъдат по-здрави, по-енергични, а оттам и по-щастливи и по-успешни! Обичам да пътувам и да общувам с нови, интересни и можещи хора. Обичам да снимам, да готвя и да рисувам и вярвам, че ще дойде време, когато ще се насладя пълноценно на тези мои страсти.
Преди първата ми бременност нямах никакво отношение към здравословно хранене, приемане на хранителни добавки, търсене и приготвяне на чиста храна, допусках негативни хора да ми въздействат, трупах негативни емоции. Просто нямах здравната култура, въпреки че страдах често от главоболие, имах проблемна кожа, алергия. И така до декември 2010 година, когато след изследвания на мен първа съобщиха тежката диагноза, че баща ми има карценом на белия дроб. Труден момент, много труден. Задаваш си хиляди въпроси – Защо точно на нас? Къде сме сбъркали? Защо живеехме като коне с капаци и бяхме пропуснали толкова информация за здраве и хранене, която вече беше достъпна от интернет? Какво следва оттук нататък? А аз дали не съм болна?….
И до днес татко е жив и здрав, работи и се радва на двамата си прекрасни внука. А аз изчетох какво ли не, станах половин-доктор. Започна търсене и четене на много книги за хранене, здравословно готвене, духовни и ментални практики. Тогава открихме и продуктите на компанията, с която си партнираме днес.

 

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

Запознахме се точно преди година на събитие на създаване на контакти между млади предприемачи и хора, търсещи промяна. И много скоро станахме близки приятелски семейства (хората и досега мислят, че се познаваме от отдавна). Срещнахме се в момент, в който бях  на моя кариерен кръстопът. Изчетох статиите и изгледах видеата в твоя блог и бях сигурна, че си човекът, който ще ми даде независима и професионална гледна точка по моя казус. След тринайсет години стаж, отдаденост и лоялност към частна компания, за която работих, настъпи момент, когато по некоректен начин бях поставена пред избор. Бях в ситуация, не много приятна за моята колеблива личност – Дали да рискувам? Дали си заслужава тази измамна сигурност на „сигурната работа“? Дали не заслужавам повече? А защо да не опитам? Какво губя? А дали какво ще спечеля?

Хубавото беше, че аз имах “choice” (избор) – вече четвърта година със съпруга ми развивахме бизнес в сътрудничество с американска компания в сферата на здраве и уелнес. Цялото ми семейство ме подкрепи в решението най-накрая да напусна, а Лили, окуражи моето самочувствие, че трябва да изляза от зоната на сигурното, и да живея живота, за който мечтая.

Благодарение на Лили създадох много нови приятелства с невероятни, силни, можещи и успяващи дами, които всеки ден с личните си успехи ме мотивират да продължавам да градя започнатото, и ме вдъхновяват за нови проекти.

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ:

Започна шарено и май така и продължава. Започнах и отлично завърших една година Английска филология във ВТУ, но усетих, че не е моето призвание, и кандидатствах, и ме приеха, Счетоводство и контрол във Варна. Имах амбицията да се развивам в тази област – харесва ми да работя с числа, да „въртя“ Ексел, да правя отчети и анализи. Още докато следвах, започнах да работя в голяма частна българска компания като търговски консултант, после маркетинг специалист, докато не се издигнах до заместник-главен счетоводител и ръководител „Финанси“. Израстването в компанията ме научи на много неща – за бизнес процесите и за хората, и ми помогна да доразвия мои умения като организираност, коректност и самоинициатива. От дамата, изпълнителен директор, с която работехме, научих много за счетоводната и финансовата отчетност и за ефективната работа в екип, за което съм й благодарна. Изобщо обичах работата си и затова не беше трудно да правя годишен финансов отчет с бебе на десет дни на ръцете. 🙂

Така до април 2016 година, когато взех решение, че имам нужда да се развивам, да уча нови неща и да работя на пълна заетост за себе си – за бизнеса ни с Форевър Ливинг. В резултат се роди AloeVitae (живот с алое). Виждайки промяната, която Форевър донесе в моя живот и в този на най-близките ми, личностното ми и енергийно израстване, което отключи – усетих нуждата да споделя ползите за нас, и да помагам и на други хора да решат здравословни проблеми, да бъдат щастливи, и да живеят пълноценно.

След като открихме Форевър, денят ни вече започва с чаша алое – още на втората седмица усетих прилива на енергия и вече не заспивах преди детето в осем часа вечерта. Метаболизмът ми се регулира и нямах проблем с нередовен стомах. Лицето ми се изчисти. В резултат втората бременност изкарах много по-спокойно, нямах следродилна депресия, кърмих много по-дълго и благодарение на Ф.И.Т. програмата здравословно и трайно си възстанових килограмите! Започнах да спортувам и медитирам редовно. Чувствам се и ми личи, че съм различна и по-щастлива жена.

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ:

Гордея се със себе си. Благодарна съм за всичко, което съм постигнала и имам днес. Гордея се, че въпреки трудностите и отказите, със съпруга ми не се отказахме от бизнеса си с Форевър, за да имам избора да взема решението за своята кариерна промяна преди година. Гордея се, че непрекъснато предизвиквам и стеснявам зоната си комфорт.

Днес съм наистина щастлива жена и майка, която с всеки ден се връща към своето истинско „аз“ – общителна, решителна, уверена. Вълнува ме темата за здравето – на физическо и на емоционално ниво, и се радвам на резултатите, които постигат хората, които консултирам. Ентусиазирана съм да споделям и възможността за собствен бизнес, която Форевър предлага – с млади жени и майки, които искат да работят от вкъщи, за да разполагат с време за децата и семейството, както и с дами, които обичат работата си, но търсят начин да добавят допълнителни доходи в своя портфейл.

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС:

Работя в партньорство с Форевър Ливинг Продъктс (вечно живи продукти), САЩ – най-големият производител и дистрибутор на алое вера в света. Ежедневно онлайн консултирам хора, които търсят решение за здравословен проблем, искат да засилят имунитета си, да се погрижат за здравето на детето си, да се справят с излишните килограми или просто да имат повече енергия. Организирам и козметични партита, за да могат дамите да се поглезят с нашите продукти, които не са просто с, а от алое вера, и така да усетят разликата.

Онлайн обучавам и подкрепям и мои сътрудници в изграждането на техния бизнес с Форевър. Подпомагам ги и с представяния на място по населените им места. За мен е важно да предам наученото, за да може всеки да вземе информирано решение за себе си. Убедена съм, че здравето и щастието ни са личен избор и ние го доказваме всеки ден с храната, която даваме на тялото, и с мислите, които допускаме в съзнанието.

Проучвам и обмислям варианти за обучение в областта на холистичната медицина, нутриционистика и други, с което да обогатя моите познания и да съм още по-полезна на хората, които се свързват с мен.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Към всяка дама, която обмисля кариерна промяна, горещо  препоръчвам да почерпи от информацията, насоките и препоръките в сайта на Лили (статията „Недей да работиш за себе си“ беше изключително ценна за мен) И да ДЕЙСТВА! Не е лесно, но със сигурност си заслужава.

Изясни си приоритетите, планирай и не отлагай. „Изяждай жабата“ всеки ден и резултатите ще се случат скоро. Личностното израстване, положителната среда, в която попадаш, проактивните хора, с които ще се свържеш – всичко оправдава големите усилия и вложената енергия. Ставаш един по-щастлив и усмихнат човек, който започва да привлича успеха, а и любовта в живота си.

Ако търсиш промяна – за здравето, външния си вид, или търсиш възможност за допълнителен, а защо не и основен доход, пиши ми още днес на: jeanna.tokova@gmail.com . За мен ще е удоволствие да отговоря на всички твои въпроси и да ти предложа решения. Заповядай и в сайта ми, където ще откриеш много интересни статии и интервюта по темата. 🙂

Това беше всичко от нас с Жана.

Надявам се, че си взе точно това, от което имаше нужда. 🙂

Моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по кариерно развитие и личен брандинг

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Мира Делчева „Ако слушате себе си, ако…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя Мира – активната, дейна и неуморна Мира, която иска да промени парадигмата на хората за здравето, лечението и превенцията… и успява.

Не пропускай и заключението, в което тя ти отправя специално предложение, и ти подарява нещо. 🙂

НЕЩО КАТО УВОД

Здравей, аз съм Мира – холистичен здравен консултант, класически хомеопат, натуропат, Бахов терапевт. С две думи помагам на семействата да имат здравето, което заслужават с помощта на природни, естествени, безвредни методи и да възвърнат хармонията, баланса, спокойствието и енергията, за да развият пълния си потенциал.
Вярвам, че за да подкрепяш другите в нещо, е задължително сам да го живееш, затова съм привърженик на здравословния начин на живот. Обичам природата, планините, морето и всяко свободно време използвам, за да пътувам и да се зареждам с нови преживявания и красиви гледки.
Обичам да пиша, да майсторя вкусна храна и съм креативна личност. 🙂 Обичам красотата, естетиката, и съм свободен дух и пътешественик. Обичам да чета, да научавам нови неща, да се развивам. Винаги когато мога продължавам да инвестирам в развитие и знания, които за мен са извор на вдъхновение и любопитство.
Грижовна съм, обичам да помагам. Дори мога да стана леко досадна в желанието ми да има хармония, нещата да се случват с лекота, да дам съвет или решение на проблем. 🙂

ОТ КЪДЕ СЕ ПОЗНАВАМЕ?

Познавам Лили от едно събитие за образователен коучинг, на което бяхме заедно преди няколко години, както и от нейните уебинари за личен брандинг. Обърнах се към нея, за да работим върху личния ми бранд и посланията до хората, на които мога да съм полезна със знанията и уменията си.

Лили ми помогна да имам повече яснота и план за действие, когато подготвях сайта си. Истината е, че имам много познания и над 16 години опит в сферата на здравето. Трябваше ми време, за да придобия увереност и малко смелост, за да заявя, че знам и мога да съм полезна на хората по пътя им към осъзнатото здраве. 🙂

КАК СЕ РАЗВИ ТВОЯТА ДЕЙНОСТ?

Завършила съм фармация и доста години работих в аптека като фармацевт, много отговорна и напрегната работа със следене на дозировки и консултации на пациенти. Често ми се налагаше да отказвам да продам антибиотик без рецепта от лекар и да убеждавам хората да не се само-лекуват.

Въпреки, че учих и работих с желание първите години, имаше и доста разочарования. Не се чувствах истински полезна, защото не виждах оздравяване, особено при хронично болните. Виждах и липса на мотивация и желание за поемане на отговорност у пациентите.

Както повечето терапевти, и аз се обърнах към алтернативната медицина след заболяване в семейството. За първи път се докоснах до хомеопатията, след заболяване на майка ми, за което стандартната медицина не помогна. Постепенно виждайки подобрението при нея, започнах да препоръчвам повече природни средства на пациентите и да уча холистични методи като класическа хомеопатия, Бахова терапия, Шуслерова терапия, натуропатия и др.

Докато учех участвах в много творчески проекти, като онлайн платформа за влиянието на цветовете върху човека. Правих творчески работилници за деца и възрастни, курсове за ненасилствена комуникация и емпатия за деца и обучения за учители и родители.

През последните години съм се фокусирала основно върху индивидуалните консултации, насочени към физическо и към емоционално здраве, защото то е не по-малко важно и често в основата на проблема. Освен това се налага да давам съвети за подобряване на храненето и начина на живот. Използвам различни хранителни добавки и природни, натурални продукти в подкрепа на здравето.

Работя с много родители, с които ограничаваме употребата на антибиотиците при децата и подобряваме състоянието на имунната и храносмилателната система. Много често се срещат проблеми като алергии, атопичен дерматит, както и различни емоционални оплаквания при никнене на зъби, тръгване на градина, проблеми с ученето и др.

Родителите също често имат нужда от подкрепа за различни състояния като стрес, емоционално прегаряне, хормонален дисбаланс, високо кръвно налягане, алергии и автоимунни процеси, проблеми със съня, храносмилателни оплаквания и др.

В консултациите ми помагат и уменията по ненасилствена комуникация и емпатия, които са важни както за изслушването, така и за разбирането на човека отсреща и начина му на мислене и реагиране.

Освен индивидуалната работа с хора, ми харесва да правя и събития за родители, насочени към детското здраве. Провеждам уебинари и семинарни вечери за женско здраве и здраве на активните хора, емоционално здраве и подкрепа с природни средства. Доволна съм когато в тези срещи, успявам да създам пространство на споделяне, уют, и да дам знания.

Консултант съм най-голямата детска кухня Хер Бебе, с която подобрихме менюто от гледна точка на полезност и здравословност. С тях провеждаме и отворени лекции за родители за здравословно хранене на децата в София и Пловдив.

От няколко години съм в управителния съвет на Асоциацията на лекарите хомеопати в България и членувам в европейската и международна хомеопатична организация. В Европейският комитет по хомеопатия, участвам в под комитета по фармация, където имаме важни задачи за по-голяма достъпност на хората до хомеопатия, качество и безопасност на лекарствата, стандарти за обучение на лекарите и фармацевтите по хомеопатия и др.

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ:

Гордея се със всичко, което съм постигнала досега и гледам напред за още по-хубави неща. Радвам се, че мога да разполагам с времето си и да нося стойност на хората, с консултациите, обученията, статиите, книгите и програмите, които правя. Гордея се с това, че задълбочавам познанията си, и търся мъдростта, а не просто повърхностния подход.

Със създаването на първата програма за развитие на емоционална грамотност за деца в България, когато емоционалната интелигентност беше още нещо ново и непознато за много хора.

Гордея се с това, че миналата година написах над 90 статии, направих няколко курса за родители за холистичен подход към здравето, много отворени събития и уебинари.

Гордея се с това, че със съпруга ми сами постигаме целите и мечтите си, някои вече са осъществени, а други предстоят. Гордея се, че имам хубави и ценни хора около себе си. Че следвам своя път и срещам точните учители и съмишленици. Вярвам, че хората, които се обръщат към мен за съвет и подкрепа не са случайни, а има какво да им дам, и заедно учим и израстваме.

С това, че непрекъснато израствам и ставам все по-добра както в личния си живот, така и в професионалния.  С това какъв човек съм, автентична и свързана със себе си и важните за мен неща.

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС?

Намирам се точно, където искам да съм. Обичам работата си, чувствам се полезна, удовлетворена от резултатите и вдъхновена за нови идеи и проекти.

Предстои третото издание на авторския ми курс за родители през март – Холистичен подход към здравето. Много ме радва, че се срещам с позитивни и мислещи родители, искащи най-доброто за децата си и отглеждащи ги максимално естествено и близо до природата. Курсът дава знания по важни теми за детското здраве, като чревно здраве и алергии, здравословно хранене, емоционално здраве и грамотност, само-помощ с природни средства и др. Отзивите и обратната връзка са много добри, което може само да ме радва.

За жените през март планирам специално Женско събитие за балансиране на всички нива с помощта на билки, подправки, Бахови есенции и етерични масла.

Предстои и безплатен уебинар за Пролетно презареждане, детоксикация и повишаване на енергията и настроението.

Освен това подготвям онлайн програма за добро чревно здраве. Планирам и проект за качествени хранителни добавки, етерични масла и др. природни продукти за профилактика и лечение.

Не спирам да търся и следващия курс по хомеопатия и други холистични методи, който да допълни пъзела за цялостното здраве. Интересите ми в момента са насочени към китайската медицина, натуропатията, енергийната психология, както и различни подходи в храненето при различни състояния. 🙂

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мили хора, от моя опит през годините съм установила, че превенцията е най-важното нещо. Не чакайте да ви се случи нещо, бъдете осъзнати за знаците, които тялото ви дава, за начина по който се чувствате.

За да се развие едно сериозно заболяване трябват години натрупване на грешки и нарушения. Ако слушате себе си, ако се замисляте за действията си, ако сте автентични, ще сте много по-здрави и щастливи.

Много е важно да се върнем към природата, към естествените биологични ритми, към натуралното хранене и традициите, които имаме. Нека забавяме съзнателно темпото и да сме по-свързани със себе си и с другите хора.

От друга страна, не бъдете привързани и зависими от лекаря и лечителя, а слушайте себе си. Обърнете внимание на моделите и мислите, които ви пречат и са ви довели до тук. Само с истинска промяна, приемане, прошка, вглеждане и смяна на убежденията и програмите, е възможно изцелението.

Искам да споделя с вас двете безплатни книги, които създадох – може пък да намерите отговори на някои въпроси, които са ви актуални. 🙂

А ако усещате, че сте се отклонили от вашия път, ако сте се разбалансирали физически и емоционално и имате нужда от подкрепа и съвет, аз съм насреща. До 15 март 2017-а може да се запишете за първоначална консултация с 15% отстъпка на стойност от 60 лв – пишете ми на mira@miradelcheva.com.

Това беше всичко от нас с Мира.

Надявам се, че си взе точно това, от което имаше нужда. 🙂

Моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Катя Сърбова „Да бъдеш размечтано дете, което…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес искам да ти представя Катя – момичето-слънце,  една от любимките ми. Защото е хем по детски лъчезарна и естествена, хем осъзната и отговорна млада жена, хем…  по-добре направо прочети интересния й разказ. И стигни до края, защото нейното предложение е много смислено и интересно! 🙂

НЕЩО КАТО УВОД

Аз съм Катя и харесвам йога, природата и срещите с нови хора. Ценя моментите, прекарани с моите близки. Обичам да научавам нови неща и се радвам, когато имам възможност да подпомагам хората да осъществяват целите си в живота. Всеки ден се изненадвам приятно от разговорите си с тях и откривам колко много умни, далновидни, и смели хора има. Хубаво е да знаеш, че това, което си мислиш, не е само в твоята глава.
Още когато бях малко момиче се научих да спестявам и да имам отношение към финансите. В началото всичко ставаше от само себе си и не обръщах голямо внимание на това свое умение. С колкото повече хора ме срещаше животът, толкова повече забелязвах и тази моя черта. Може би ви се струва разумно човек да харчи само част от парите си, а другите да събира за важни цели? В такъв случай, замисляли ли сте се колко човека познавате, които живеят ден за ден или обичат новите технологии, коли, пътувания и т.н., а бъдещите им цели са неясни или изглеждат твърде далечни, за да са на дневен ред и да бъдат планирани? Учудващо за мен се оказа, че има много от втория тип хора. Това осъзнаване се появи по-късно при мен. И някак си естествено се случи така, че в средата на 2016-та, аз станах консултант по лични финанси – една нова за България професия.
Избрах възможността да помагам на хората да осъзнават целите си, да ги финансират и изпълняват възможно най-леко и успешно. С две думи, личният финансов консултант дава индивидуални съвети на физически лица, като взема предвид всички сфери на личните финанси – пенсионно, инвестиционно, застрахователно, данъчно и наследствено планиране. Подходът е холистичен, а не едностранен. Има нещо много важно – всеки съвет в една от областите се отразява пряко на останалите четири и като цяло на живота на този, който го следва.

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

За първи път се „срещнахме” на уебинар, организиран от теб във връзка с грешките, които допускаме при кариерна промяна. Сигурно помниш, че се намирах на етап от живота си, в който осъзнавах, че имам нужда от промяна, и… че съм допуснала някои от тях. Впечатлих се от всичко, което чух, и колко „за мен“ беше представената информация, затова след уебинара се свързах с теб да работим заедно, и така започна моето приключение. Да работим заедно беше толкова приятно и преобразяващо! Не съм си представяла, че това е началото на нещо толкова мое, и така удовлетворяващо…

Лили, поздравявам те за смелостта, решимостта и упоритостта да последваш мечтата си. Ти ми предаде всички тези качества и усещането за смисъл. А не е ли това, което всички търсим?

Осъзнах силните си страни, интересите и мечтите си. Сама избрах пътя, по който да ги сбъдна. Позволих си да погледна зад завесата на ограничаващите ме разбирания. А тя беше там само, защото правех това, което се искаше от мен, но не и това което аз исках. Оказа се, че да бъдеш размечтано дете, което вярва в чудеса е не само забавно, но и толкова освобождаващо! Обичам този цитат от „Алиса в страната на чудестата”:

„— Човек не може да вярва в невъзможни неща.

— Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно — каза Царицата. — Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам в не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…”

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ:

В юношеските ми години, моят вроден интерес и бих казала любов, към математиката и езиците, ме отведе в Свищов, където завърших Стопанската Академия със специалност Международни икономически отношения.  Работата с числа ми се отдаваше с лекота, обожавах срещите с нови хора, а също и пътуванията. Всичко това ме заведе и до първата ми работа – консултант по евро-проекти. Имаше всичко, което търсех. Даваше ми нови знания и предизвикателства. Отчетът за приходите и разходите, балансът, бюджетът и финансовият отчет станаха част от моето ежедневие. Водих обучения, презентации, участвах в конференции, срещи с партньори и клиенти. Бях преводач, посетих много страни. А „моите” проекти са от такива за повишаване на конкурентоспособността, през такива в сферата на обучението и образованието, та чак до общински и инфраструктурни.

Тогава всичко, което правех беше водено от това, което ми харесва, което ме кара да се чувствам удовлетворена и полезна на хората около мен. Сега, когато се обърна назад виждам, че винаги съм искала да помагам на предприемачите и предприемчивите да финансират идеите си, и да се развиват.

През годините придобих редица умения, сред които организираност; отговорност; аналитично мислене и внимание към детайлите; адаптивност и стремеж за постигане на заложените цели, които продължих да развивам. Това, обаче, което винаги истински ме е привличало е консултантирането – т.е. възможността да оказвам съдействие за намирането на начини за постигането на поставените цели – да дам добра идея, решение или насока. Както казват „Всички пътища водят до Рим”. И при мен винаги се случва така, че с каквото и да се захвана намирам начин как да помогна на някого да се справи със задача или проблем. С колегите – в работата с даден софтуер, с офис техниката в чисто технически план, с разучаването на закони, регулации, насоки за кандидатстване и др., с приятелите – да организирам празници, пътувания и купуването на подаръци, а също и да им дам съвет за здравословно хранене, спорт или подбор на персонал и кандидатстване за работа :), с познатите – да им помогна да вземат информирано решение за финансиране на идеите им.

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ:

Когато се огледам около себе си виждам какви са хората, с които съм обградена. Позитивни, отзивчиви, умни, постоянни, услужливи, човечни и ведри. Разбирам, че привличаме такива хора, каквито сме ние самите. Гордея се, че съм част от екипа, в който работя сега. Пътят до тук изискваше много постоянство, дисциплина, отдаденост и увереност. С времето се научих да превръщам отрицателните си убеждения в позитивни мисли и действия, които ме развиват като човек и професионалист. Щастлива съм с това, което правя и се радвам, когато видя щастие и в очите на хората, с които работя. Това е безценно за мен. Най-много се гордея със себе си, когато помогна на клиент, който не вярва и не вижда начин как да постигне нещо в живота си, да промени мнението си и да започне да действа. Вярвам в хората, в доброто и в пътя на всеки от нас.

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС:

В момента съм част от екипа на NN България – новото име на добре известна международна компания, с доказан опит в сферата на финансите и инвестициите. Станах член на екипа на най-известния консултант по лични финанси в България – Олег Григоров. През последните няколко месеца преминах редица обучения, свъзрзани с придобиване на нови знания и умения на лично и професионално ниво. Вече работя по конкретни случаи с клиенти. Помагам на хората да осъзнаят и подредят житейските си цели, и да повишат финансовата си култура. Когато те оценят важността на темата и искат да научат кое е тяхното решение, което ще им помогне да управляват парите си, предлагам индивидуални решения, чрез които да постигнат своите цели с най-малко усилия.

 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Хората силно се вълнуват, когато осъзнаят своите ценности, силните си страни и това, което им носи удовлетворение в личен и професионален план. Вярвам, че осъзнаването и правилните стъпки са сред най-важните неща. Всеки има своя потенциал, в това число и финансов. Нека го използваме така, че той да работи за нас, да ни помага да постигнем онова, което истински желаем. Затова ви предлагам следното: не отлагайте, съберете кураж и действайте, сега е момента да го направите. Кой, ако не вие, и кога, ако не сега? Как ще ви помогна ли?

Запишете се за безплатна консултация с мен за вашите лични финанси! Моята цел е да ви помогна да управлявате парите си, да подредите и дори да осъзнаете житейските си цели. В днешно време тяхното постигане е тясно свързано с финансите. Понякога точно заради това мечтите ни изглеждат невъзможни. Е, аз съм тук, за да ви кажа, че няма невъзможни неща! Има ли желание, има и начин. С колкото повече хора се срещам, толкова повече научавам към какво се стреми всеки от нас. Така мога да бъда и максимално полезна.

Ще ви разкажа историята на един мой клиент. Бяха му казали, че се занимавам с лични финанси, а той самият не знаеше какво да очаква. На първата ни среща разбрах, че изобщо не вярва на финансовата система в страната ни. Имаше средства и не знаеше какво да прави с тях – в банка ли да стоят, да ги инвестира, или да ги похарчи за нещо, което много искаше, но не му стигаха – свой дом. Така беше решил, че да ги държи вкъщи е най-сигурно, а колкото до мечтата му – надяваше се, че някой ден печалба от лотария ще му помогне да събере необходимата сума. Говорихме за спестяванията и как може да ги управлява, каква е ролята на банките, и има ли други възможности, освен тях. Попитах го за това какъв човек е той, какво харесва и какво не, кои са ценностите му, къде се намира днес и кои са нещата, които го правят щастлив. За мен е важно да дам истински и работещ съвет, да подходя комплексно като огледам всички възможни цели и реалните възможности на човека насреща. Той от своя страна се изненада, когато заговорихме за него. Очакваше да се опитвам да му продам нещо. Нали има толкова много финансови продукти, които ни приканват от билбордове, телевизия, вестници и интернет. Резултатът от срещите ни е, че той повиши финансовата си култура, научи как може да управлява разходите си, доби увереност, че не е сам срещу финансовите институции, и има на кого да разчита, и най-важното  – направи първата крачка към осъществявне на мечтата си. Изготвихме план и той започна да го изпълнява. След време, когато го видях излъчването му, беше на човек, който е взел живота си в ръце, уверен, можещ и успешен. Сигурна съм, че всички сме точно такива. 🙂 Просто, понякога ни трябва малко помощ и да се доверим  освен на себе си и на правилния човек.

Ако искате да се видим и да говорим за вашите житейски планове и как да организирате финансите си, така че да ги реализирате, потърсете ме на:

katya.sarbova@gmail.com

Това беше всичко от нас с Катя.

Надявам се, че си взе точно това, от което имаше нужда. 🙂

Моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

Моята гордост

МОЯТА ГОРДОСТ: Ваня Висарионова „Най-трудното в работата с майките…

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и … ще те по(д)кани за/ на определено действие или събитие.
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има. 🙂

Днес ми гостува Ваня Висарионова, която е дамата, която ми помогна да си възвърна формата веднага след раждането на детето ми, която ‘хванах’ точно в началото на предприемаческия й път… а днес, пет години по-късно, има с какво да се похвали.

15554836_10210784005530752_1621885939_nДАСКАЛ! Много обичам тази дума! Уча жените и по-специфично младите майки как да възстановят анатомичната стойка на тялото си, за да бъдат здрави и енергични родители.

Дългогодишното отборно трениране (баскетбол) ме е научило на дисциплина, работа в екип и отдаденост в една кауза. Изключително съм горда с двете си висши образования. 🙂

В НСА „Васил Левски” срещнах невероятни ДАСКАЛИ, чиито уроци помня и до днес. Един от най-важните: „Методът на шалтера”. Да успяваш за секунди да си сменяш фокуса – от ситуация „заключили са ми колата със скоба и закъснявам за изпит” да влезнеш на време, и да отговаряш на тест по мениджмънт на спорта, където трябва да си на 100% фокусиран. Или пренесено днес – от четене на приказки и игри на земята, да седнеш и да напишеш стойностна статия, или да проведеш бизнес разговор!

imag3206Във Висшето Немско Спортно Училище в град Кьолн научих да бъда по-креативна, по-смела, по-разхвърляна. Да не се страхувам да се изцапам, а да се забавлявам.  От там взех умението да работя в екип с различни народности. Едната от специалностите ми, „Театър на движенията”, изискваше всеки да подготви сам пиеса със своите състуденти. Моята пиеса се казваше: „Една капка повече, може да сътвори море!”. Работих с немкиня, японка и испанец. Предизвикателство е да работиш с хора от различни култури. Днес например – сутринта тренирам с две дисциплинирани немкини, след това с бъбрива гъркиня, и на обяд с една очарователна, и още по-бъбрива и изпълнителна, мексиканка.

ОТ КЪДЕ СЕ ПОЗНАВАМЕ

С теб се запознахме в арт йога студио Янтра.  Това беше един много специален период от живота ми! Благодарение на Роси Божкова, създателката на Янтра, започнах да преподавам йога за бременни, и това отново ме върна към преподаване на движение (за малко се бях върнала към офисния живот – спортен мениджмънт). След раждането на сина ми Огнян, вече на 6 години, започнахме заедно да водим бебе йога. Беше много забавно. Само искам нещо да вметна: много момичета се оправдават, че не могат да се организират с малки бебета. За 10 месеца преподаване на бебе йога, един път не сме закъснели с Оги. Спи му се, гладен е, аз несресана, гладна – ние трябва да сме там, хората ни чакат! Всичко е въпрос на организация и приоритети. Веднъж беше спрял тока и не успях да изкарам колата от гаража – План Б – веднага поръчах такси и бяхме навреме. Това отново го научих през спортното си образование – да мога да импровизирам.

КАК СЕ РАЗВИ ТВОЯТА ДЕЙНОСТ

Когато Оги беше на една година и бебе йога вече не беше подходяща за него, започнах с възстановителна гимнастика след раждане, и гимнастика за бременни, в една малка зала. В тази зала преподаваше таткото на Оги и ми даде увереност да започна, т.е. да се завърна отново към преподаването на движения, и да уча момичетата да бъдат по-здрави, по-силни, и по-добър пример за децата си.

p1210663Това е първото Коледно парти на FitBabyHotMama през 2011 година. Виж Момчи колко малък е бил! Всички се познавахме от Янтра и вие ме последвахте. Едни от любопитство, втори по навик, трети – защото са вярвали в мен и моите знания.  На всички съм много благодарна!

Малко след тази Коледа се преместихме в долната зала, където сме и до днес. Аз започнах да се обучавам в Ресторативно движение. Това е една цялостна система за възстановяване на анатомичната стойка на тялото, за да може то да работи най-оптимално. Застъпени са както бременността и възстановяването, така и отглеждането на децата, работата в офис, динамичният живот. Ресторативното движение ни учи как да бъдем активни и да живеем естествен начин на живот (близо до природата) в неестествената градска джунгла!

Може да се каже, че стартирах от нулата. Огромна финансова и емоционална подкрепа през цялото време ни оказват моите родители! Все още мога да си позволя да експериментирам на „техен гръб” и си мисля, че експериментът е успешен. Миналата година залата ни беше тясна на Коледното парти. Непрекъснато търся начини през годините за личностно и фирмено израстване и усъвършенстване. На едно от твоите обучения научих как точно да се представям пред непознати хора, и колко е важно това. Научих и, че е човешко да се греши, и не трябва да се отказваш, ако вярваш, че това е твоето призвание!

Силно вярвам в мотото на един от моите любими кумири Надежда Лекарска – „Без инициатива, няма перспектива!”. Човек непрекъснато трябва да бъде инициативен и да пробва нови неща, дори и да не е сигурен какъв ще бъде крайният резултат. Наскоро от теб разбрах, че бягането, което организирам за момичетата, се наричало „добавена стойност”. За мен това е начин да са забавляваме заедно и да споделяме емоции сред природата. 🙂

С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ

Освен това по-горе ли? 🙂

Другата инициатива, с която се гордея, е състезанието „Бягай с мен”, което организираме по повод Деня на детето. Всички много се забавляват – и децата и родителите.  Искаме да покажем на родителите, че те трябва да бъдат примера за техните деца! Не е достатъчно да ги водите на плуване и тенис два пъти седмично. Трябва да ни виждат да спортуваме!

Наскоро Оги ми каза, че и той иска да стане треньор. 🙂 А едно детенце беше направило проект на къща, в който имаше отделна зона за спорт с пудовки. Яко, нали?

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС

Започнах активно да споделям знанията си чрез моя сайт – fitbabyhotmama.com. Това беше един от начините да достигна до повече хора. Напоследък все по-малко време ми остава за публикации и вече предимно разчитам на моите „ходещи” реклами – клиентите. 🙂 Но все още интернет и фейсбук остават бързият и лесен начин хората да ни намират. За това се старая да бъда активна и в он-лайн пространството.

Най-трудното в работата с майките е да ги накарам да си повярват и да си поставят приоритети. Винаги търсят оправдание и си мислят, че на другите им е по-лесно. Предизвикателство е да намирам различен подход към всеки един клиент. Всеки е различен и различни неща го мотивират и вдъхновяват. Но някак успявам. Не с всички, но може би с 60% от клиентите успявам. Обещала съм си тази година да започна да си водя статистика на успешните клиенти. Ей така, да видя цифрите. Хората обичат цифри, нали?

Още един важен урок, който научих от спортното си обучение – структурирана импровизация. Т.е. импровизираш, импровизираш, импровизираш и накрай получаваш една стабилна структура за работа. 🙂 Малко и аз така – импровизирам с различни методи и подходи в работата си, за да имам основа!

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Новото предизвикателство, с което съм се захванала, е да разработя изцяло он-лайн програма за възстановяване след раждане наречена „Не на диастазата”. Подходяща е както за току-що родили майки, така и за такива, които след 2-3 или повече години са се сетили, че искат да се възстановят, а и за всяка една жена, която иска да подобри стойката на тялото си, и неговите функции. Проведох едно такова успешно предизвикателство, в момента приключва второ, а януари месец започва третото.

Имам страхотна новина, която първо споделям тук с теб! В третото издание на предизвикателството, момичетата ще получат професионални съвети от нутриционистката Маги Пашова. Маги е тесен специалист в храненето по време на бременността, периода на кърмене и възстановяването след раждане! Т.е. от мен са съветите за движение, от нея съветите за хранене! Невероятно добра комбинация, как мислиш? За четвъртото издание ще търся и психолог. 🙂

%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b7%d0%b0Диастазата е неестествено радалечаване на правите коремни мускули.  Най-често се получава след раждане. Т.е. коремните мускули не се прибират (както е показано на снимката в ляво), а остават раздалечени (както е на дясната снимка). Освен че това би могло да е причина за коремче след раждането, може да доведе до херния. Като цяло диастазата е признак, че има „срив в системата”. Самата бременност не е предпоставка за диастаза – заседналият начин на живот който водим и последващите изкривявания на тялото са причината. В това видео тук може да видите как да проверите дали имате диастаза и колко голяма е тя!

Добрата новина е, че проблемът е решим с малко, но редовни усилия. Онлайн програмата, за която споделих, е само 10 седмици, като всяка седмица е необходимо да се изпълнява едно упражнение за около 10 минути. Всеки може да отдели 10 минути, нали? Колкото и зает да си!

Лили, момичета, предизвиквам ви да се включите в следващото предизвикателство! Всички подробности за него ще обявя съвсем скоро тук. Очаквам ви!

Ако имате въпроси, пишете ми на: vanya@fitbabyhotmama.com

Надявам се, че разказът на Ваня ти е допаднал и че си си взел това, от което имаш нужда.

Аз лично си припомних много мили отминали моменти. 🙂

И се гордея с развитието на Ваня и постиженията, които има!

И ще се видим на предизивикателството „Не на диастазата!“, нали?

Лили Георгиева - кариерно консултиране