Най-новото Архиви - Промяна и личен брандинг

Категория: Най-новото

Кариерна промяна

„Започни начисто“ – преглед на поредицата от събития по…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и на книгата – пътеводител към смисъл и лекота в работата „Започни начисто“. Създала съм изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“ и съм обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

Настоящият текст е преглед на трите събития, в които представих новата ми книга ‘Започни начисто’ – надявам се да се потопиш в емоцията, все едно си бил/а там!

***

2 юли, 2021-а

Държа я в ръцете си и не мога да й се нарадвам – по-хубава е от крайния файл на дизайнера,  красива е и вълнува!

Корицата на „Започни начисто“.

Разлиствам страниците и се дивя на илюстрациите, като че ли не съм ги виждала десетки пъти, докато създавахме книгата. А историите, ах, историите – колко дълбоки и смислени са, вълнуват!

С първата бройка, топла топла от печатницата, излитам към БНР на гости на Ива Дойчинова, и се получава разкошно гостуване, увери се сам/а.

Цяла вечер и на следващия ден, 3 юли, надписвам книгите с лични послания и ги изпращаме до хората, поръчали я на предпродажба, а привечер слагам красивия тоалет, подготвен още преди две седмици, и отивам на затворено събитие в любимата Къщата на София, само за моята общност клиенти – дами, с които съм работила индивидуално или в група, по темите кариерна промяна или личен брандинг.

Когато през 2015-а започнах своята консултантска практика не знаех, че ще съм свързващото звено на будни, осъзнати и интересни дами, които планират или реализират своята кариерна промяна, от любов към себе си. В самото начало на 2017-а създадох затворена група във Фейсбук за дамите, които бяха преминали индивидуално консултиране за кариерна промяна, развитие или личен брандинг, както и семинарите, които провеждах по същите теми. Голяма част от моите клиенти избират да се включат в нея, без да се притесняват за въпросите на конфиденциалността или споделянето на личните си истории. Освен, че общуваме онлайн, се виждаме и на живо на затворени събития няколко пъти годишно, които правя с цел дамите да се опознаят и да видят как могат да си бъдат полезни. Големите срещи са в София, но организирам и по-малки в Пловив, Бургас, Варна, а някой ден и отвъд пределите на страната. Много от тях имат общи проекти, а приятелствата им са безценни!

През лятото на 2018-а се видяхме на специално затворено събитие, часове след излизането на книгата ми „От любов към себе си“, на което представих книгата пред момичетата от общността  (а и историите на някои от тях бяха вътре). Имахме и специална томбола с награди – от момичетата за момичетата. А докато писах книгата, през първата половина на 2018-а, бях оставила членовете на общността да са водещи, и те организираха една за друга десетина вътрешни уъркшопа и семинара по темите, в които те самите имат опит, компетенции и нужните сертификати – от креативно писане, през продуктивност и оптимизиране на времето, през здрава сексуалност, до видео маркетинг за бизнеса, и други.

Тази пролет се повтори същата ‘схема’ – с отворено събитие за представяне на втората ми книга, „Започни начисто“, първо пред моите момичета на 3 юли, както и инициатива, наречена „Предай нататък“, за вътрешни активности и обучения, докато бях в процес на писане на книгата – отново с голяма полза за общността.

Както винаги, когато се видим на живо, си говорим най-много една за друга – какво ново, вътре в нас, в семействата ни, в любимото дело… или по пътя към него! Емоционално, топло и човешко е – така беше и сега, с фон двете ми книги, преиздадената и обновена „От любов към себе си“ и новата „Започни начисто“.

***

4 юли, сутрин, спя до късно, изморена и едновременно с това заредена след партито за общността предишната вечер

Настройвам за голямата софийска премиера в Кино Кабана, няколко часа по-късно.

Структутирам речта си, без да се вкопчвам в детайла – искам да е естествено и истинско, но и полезно и стойностно.

В 15ч. сме на място и доуточняваме последните детайли, а хората започват да пристигат – сърдечни, усмихнати и любопитни.

Започвам с въпрос с каква цел са тук днес и със споделянето защо реших да напиша втора книга.

От началото на консултантската ми практика досега съм работила със стотици жени ( и някои мъже ), които идваха при мен с един и същи проблем. А именно: „Лили, не съм доволен/доволна от работата си. Някъде по пътя угасна искрата в това, което правя. А може би никога не съм  я имал/а. Постигам успехи, но това не е достатъчно, за да усещам радост и смисъл в професионален план.“ Желанието им обикновено е да помогна да направят кариерна промяна към друга професия, позиция или дейност, за да си върнат удоволствието от живота.

В процеса на търсенето на отговорите дойде идеята ми за първата ми книга, „От любов към себе си“. Публикувах я през 2018-а, а темата за осъзнатата кариерна промяна продължава да подтиква все повече хора да откриват или създават работата, която ще обичат.

В тази книга анализирам какво представлява кариерната промяна, кои са основните принципи и етапи в осъществяването ѝ; разглеждам дванайсет вида професионална трансформация (ново начало след отпуск по майчинство, друга посока в зряла възраст, различно поприще без опит и образование и т.н.). Всичко това е подплатено с трийсет и три истории на промяната, преживени и описани от българки в страната и чужбина, две трети от които мои клиентки – интелигентни, будни, успешни и… неудовлетворени от кариерата си. През пролетта на 2021 г. излезе второто издание на „От любов към себе си“, с обновени истории и добавени нови, с още няколко вида кариерна промяна (от любимо хоби към обична професия и др.)

В 90% от казусите, с които се сблъсквам преди евентуалния (но не задължителен) избор на нова кариерна посока, е необходимо отработване на моделите на мислене и поведение по отношение на работата като концепция, а и на самите хора като личности и професионалисти. Модели, които ги дърпат назад и понякога могат да бъдат разрушителни.

За съжаление повечето от нас са израснали с такива нагласи и модели на поведение, а след това сами са продължили да ги развиват – това неминуемо води до неудовлетворение, потиснатост, загуба на усещането за смисъл. Да избереш нова кариерна посока, без да промениш моделите на мислене и поведение, е като да поставиш лепенка върху дълбоко нараняване – рано или късно историята ще се повтори, раната ще се отвори. Затова и избрах да нарека настоящата книга пътеводител за промяна, отвътре-навън, а заглавието „Започни начисто“ бе провокирано от идеята, че в настоящата книга ще нулираме старите, дърпащи ни назад убеждения за работата и за нас в работата, и ще си създадем нови, за да започнем начисто.

Не скривам, че писането й не беше толкова гладко, както първата – имах моменти на вътрешен саботаж, когато темите ставаха прекалено задълбочени, дори болезнени, и трудно се раждаха във вид на текст, който да е хем силен, хем достатъчно четаем и смислен.

Книгата е разделена на три секции, всяка с три подглави. Първата включва нова парадигма за работата и кариерата като концепция, втората – ново разбиране за човека като личност и професионалист, а третата – микс между първите две, осигурявайки нов поглед в професионалната реализация.

Споделям мой опит, цитирам източници, които подкрепят теоретичната част, както и разкази на мои клиентки – те дават живот на практическата част, а разкошните илюстрации визуализират посланията, които искам да изпратя.

Гостите, които съм поканила да разкажат за книгата, са мои колеги и приятели, които участват във видео трейлъра, който пуснахме за предпродажбата й.

Първата е Добрияна Скленарова, която е стратег по обучение и развитие в HP Inc.

Тя ни говори по първата част на книгата, за разбирането ни и смисъла от работата, ето накратко нейното послание:

„От рецензент на книгата ще се превърна в една от многото кариерни трансформации на клиентите на Лили. Книгата ме размисли за всичко, което искам да премахна и в професионален, и в личен план, и ми даде инструментите да стигна до смисъла. Препоръчвам я на всеки, който търси и смисъла, и своя път!“

 

 

Втората част на книгата за мен е най-важната, и най-близка до всяка жена, която ще я прочете. Фокусът й е върху това да възприемем себе си като личности и професионалисти по един адекватен начин, и да отработим синдрома на самозванеца, стремежа към перфекционизъм, постоянния глас на вътрешния ни критик.

Гостенката, която говори за нея, е Велина Гетова, организационен психолог и психотерапевт, и ето нейните думи, накратко:

“ Лили прекрасно е адресирала теми като перфекционизма, ниската себеоценка, синдрома на Самозванеца, дори страха от успеха, които ако не бъдат отработени, ни преследват във всяка следваща роля, собствени бизнес и т.н. И вкрайна сметка отново водят до неудовлетворение или бърнаут. От тази гледна точка книгата ти дава възможност да пренапишеш работната си и схема по един автентичен начин към реална трансформация отвътре навън, което е в основата за успешната кариерна промяна.“

Третата част обединява първата и втората и в нея виждаме себе си в работата, уверени, видими, успяли според собствените ни критерии за успех.

Този път гост-лекторът е мъж, Николай Николов – управляващ съдружник в Хорайзънс България, една от големите агенции по подбор.

Завършваме с много силно послание от него:

„Формирането на стандартен кариерен профил, който да се консумира от HR и рикрутмънт индустрията и да пасва на предварително зададените шаблони дава предимство в конкуренцията с голям брой кандидати и добри шансове да се преборим за поредната „позиция“. Работата над собствената професионална стойност и спечелването на собственото кариерно самоуважение ни зарежда със самочувствие, че винаги ще бъдем желани и търсени, че няма да ни се налага да правим компромиси и ние ще избираме кого да обогатим със своя талант.“

Следват разкошни моменти на неформално общуване, надписване на книги и много снимки. 🙂

***

6 юли, на обяд

Отпрашваме към Варна, където на следващия ден предстои варненската премиера на книгата – там сме след стъмване, точно за един от интересните мачове на Европейското първенство.

***

7 юли, сутринта

Гостувам в радио Варна за пространно интервю.

На обяд съм в Морско казино за уточняване за последни детайли по премиерата след няколко часа.

Следобеда си взимам глътка въздух и се настройвам за вечерта.

Започваме точно в 19, с разкошни дами, част от които познавам, други – които съм виждала само онлайн, и нови, непознати лица.

 

Не пропускам да задам въпроса на какъв етап от вашата кариера сте и с каква цел сте тук.

Отново минаваме през трите части на книгата и цитирам за кого е тя, а дамите в залата кимат усърдно – разпознават себе си сред аудиторията.

Да видим дали и ти ще се разпознаеш като героиня от книгата. Случвало ли ти се е…

  • да се асоциираш с работата и титлите си и трудно да говориш за себе си отвъд тях;
  • да измерваш собствената си стойност с постиженията в работата;
  • да изгубиш усещането за смисъл и удовлетворение от професията си някъде там, в ежедневната лудница;
  • да преживееш бърнаут или да са ти „гръмнали бушоните“ в подобно състояние;
  • да си много добра в това, което правиш и да си уважаван професионалист, но въпреки това да не се оценяваш високо;
  • да не си адекватно оценен и зачетен;
  • да имаш ниска самооценка, да страдаш от Синдром на самозванеца, от нездравословен перфекционизъм и т.н.
  • да се фокусираш върху това какво не се получава, в какво не си добра, с какво другите са по-добри;
  • да се фиксираш най-вече върху резултата, а не върху процеса и пътя;
  • да ставаш все по-трудно в понеделник сутрин и да чакаш все по-нетърпеливо петъка;
  • да ти липсва усещането за принос или достатъчен принос в работата;
  • да не си сигурна, че живееш и работиш спрямо собствените си критерии за кариерна реализация и успех;
  • да си прекалено отговорна и ангажирана, а колеги/клиенти/партньори да злоупотребяват с това;
  • да си мислиш, че имаш нужда от кариерна промяна, без да си даваш сметка, че трябва да ревизираш и разбиранията си за себе си в работата;

Този път трите специални гостенки са дами от моята общност клиенти, варненки, които споделят накратко свои истории, свързани с посланията в книгата.

Първа говори Ваня Дончева, която след 28г. развитие в една сфера събира куража да предизвика себе си да започне на чисто. Твърди, че пътят е невероятен!

Ето нейното послание към дамите в залата:

“Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна?“ Сами избираме как да гледаме на случващото се около нас, как да се чувстваме, как да изживяваме всеки миг – с усмивка, примане, благодарност….. Не винаги се получава, важното е да не спираме да търсим, да опитваме и да правим изборите си през сърцето. Да се наслаждаваме на тук и сега. Лично аз залагам на качествените отношения и принос.“

След това историята си споделя Жана Захова, млада дама с много хъс и енергия, ръководеща проект за създаване, разработване и разпостраняване на платформата за предоставяне на дигитална и безплатна правна услуга за защита правата на потребителите  justiceto.me.

Ето накратко и нейното послание:

„По детски наивно следвайте и се борете за мечтите си, търсете промяната… И защитавайте правата си да бъдете щастливи, вдъхновени, удовлетворени, осмислени. Не забравяйте, че трансформацията е във вас, а вие може да сте причината за метаморфозата на някой друг, защо не и на света…“

Последна, но не и по значение, говори Емилия Гергиева, дама, която на 50+ години прави промяната към любимо дело, стилист и имидж консултант. Това са нейните думи, за разкошен завършек на вечерта

Има 2 водещи чувства в живота ни – страх и любов . Наш е избора как да вървим по пътя си , с едното или другото . Аз избрах любовта . Изберете я и вие – към себе си и към света!“

Приключваме заредени и окрилени, а отзивите на момичетата в залата са показателни – вечерта е била смислена!

 

 

***

Това беше всичко от мен – надявам се успях да ти предам емоцията и да те потопя в атмосферата на нашата малка и по-широка общност!

А ако искаш да станеш част от нея, задочно, от днес до 31-и август можеш да се сдобиеш с двете книги в комплект с безплатна доставка до офис на Еконт.

Разгледай наръчника за кариерна промяна „От любов към себе си“, тук.

Разгледай пътеводителя за смисъл и лекота в работата „Започни начисто“, тук.

ВЗЕМИ ДВЕТЕ В КОМПЛЕКТ СЪС СПЕЦИАЛНО ПОЖЕЛАНИЕ ОТ МЕН И БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА, ТУК.

 

 

Кариерно развитие

Обърни фокуса от слабите ти страни и „провали“ –…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

***

Настоящият текст е откъс от втората ми книга „Започни начисто“, посветена на постигането на смисъл и лекота в работата, без значение твоята професия, организация или опит.

***

„Преди няколко години присъствах на бизнес конференция в България и имах удоволствието да се уча от невероятни професионалисти като Кара Койл (Kara Coyle), тогава творчески директор на една от топ маркетинговите агенции в света – Ogilvy, Ню Йорк.  Тя ни разказа за нещо, което вече бях забелязала като симптом у себе си и у клиентките си, но още не бях развила като тема.

Кара сподели личната си история и съмнения – а никой от нас, слушателите, не би и предположил, че е възможно тъкмо тя да изпадне в подобно състояние. Та нали беше супер успешна, държеше се уверено на сцената, как така ще страда от Синдром на самозванеца?!

Научихме, че въпросният синдром засяга най-вече способните и успешните жени, много по-рядко мъжете. Изразява се в постоянно поставяне под съмнение на собствените ти способности, в обезценяване на постиженията, в приемане на похвалите като объркване на отсрещната страна, в постоянна  тревожност, че рано или късно другите „ще те хванат“ и ще разберат, че не си достатъчно добра.

Състоянието е изследвано още през 1978 г. от психолозите Pauline Rose Clane и Suzanne Ament Ines, наблюдавали над 150 жени с високи академични резултати, титли и постижения – всички те описвали себе си като „самозванки“. С други думи не вярвали, че резултатите им се дължат на вътрешни фактори като интелект, качества и умения, а ги приписвали на външни – изисквания за дисциплина, късмет, грешка, случайност и т.н.

В унисон с този процес на обезценяване се е развивала и тенденцията в професионалните среди жените да бъдат възприемани като по-малко способните, да не получават заплащане, сходно с това на мъжете, да не бъдат издигани на високи постове, дори ако притежават качествата и уменията за това. Макар такава среда да не е комфортна, една жена със Синдром на самозванеца трудно би се преборила с нея. В някои случаи дори би останала в нея за дълго време, защото вътрешните ѝ убеждения подкрепят външните условия.

Причините за развиване на такова състояние са комплексни – от влияние на семейството в детството, през поддържане на ниска самооценка през годините, до прекалено високи очаквания от средата, в която израстваме и работим. Няма да навлизам в психологическите аспекти, те са в ресора на терапветите. Но ще ти кажа, че ако се разпознаваш в по-горните редове, в по-малка или в по-голяма степен, не си сама. И от теб зависи дали ще продължиш да поддържаш модели на мислене и поведение, които ще подкрепят това състояние, или ще си изградиш нови, за да те извадят от него. В тази глава аз съм до теб, за да стартираме един дълъг и много смислен процес по излизане от ситуацията. Заедно.

За пръв път ми се случи да навляза в проблема още в началото на консултантската ми практика през 2015-а. След това се повтори, и то неведнъж.

„Лили, тук съм, за да ми помогнеш да разбера кои са моите слаби страни и да  ми кажеш какво да подобря и поправя в себе си.“ Получих тази заявка от дама, която искаше да работим заедно за постигане на удовлетворение в работата, в ново или в сегашното ѝ поприще. Тя беше убедена, че когато поправи онова, което не е „правилно“, „адекватно“, „работещо“ у себе си, всичко навън ще се нареди.

Очевидно е, че съм фен на работата отвътре – навън и затова би трябвало да я подкрепя в желанието ѝ. Но не с тази нагласа. Моята задача е да помогна на хората да създадат и развиват здравословни модели на мислене и поведение по отношение на работата си и на тях самите, да се откажат от онези, които ги дърпат назад, или да ги трансформират. Заявката на дамата, поставена по този начин, само подсилваше ниската ѝ самооценка, усещането за недостатъчност и неадекватност.

Тук искам да изясним нещо веднъж завинаги.  Моля те, откажи се от израза „слаба страна“ – прекалено общ е, а освен това и ужасно заклеймяващ! Препоръчвам по-точна и неутрална формулировка: „качество, което не ми е присъщо“ (примерно за търпението или дързостта),  „умение, което не е добре развито у мен“ (например говоренето пред публика или активното слушане), „област, над която искам да поработя“  (постоянството или устойчивостта). Преди да тръгнеш да развиваш умение, което не е добре изявено или качество, което не ти е присъщо, отговори си на въпроса: „А защо ми е това? С каква цел искам да развивам това качество/умение?“.

Опитът ми показва, че твърде често се фокусираме върху това да работим върху областите си за развитие (спираме да използваме израза „слаби страни“, нали?). Но без да знаем за какво ще ни служат тези подобрени умения, нови поведенчески реакции и т.н. Може да се окаже, че дори не са ни нужни на този етап от живота ни, не и за целите, които имаме.

Затова искам да ти препоръчам друг подход, при който да се фокусираш върху твоите достойнства и силни страни. Пътят е много ясен, макар и да не е лесен за извървяване. Първо, трябва ти да си ги определиш; второ, виж в какъв контекст ще ги прилагаш; трето, изясни кои от недобре развитите ти качества или умения ще е нужно да подсилиш, за да подпомогнат изявата на силните ти страни. Накратко  – развивай така наречените си „слаби страни“ само тогава, когато виждаш, че пречат на изявяването на силните. Иначе просто ги остави и се фокусирай върху надграждането на онова, в което вече си добър/добра.

Сигурно ще се съгласиш, че да се научи една птица да плува като риба би било много трудно, а и ненужно. Но да развие различни техники на летене или да е по-устойчива и издръжлива, докато лети, би свършило чудесна работа.

Спомням си клиентка, която дълго време се сравняваше с един от колегите си, гуру в техническата сфера. След работата ни тя осъзна, че нейната сила е в комуникацията и сплотяването на екипа – затова ще насочи вниманието и усилията си там. А техническите си познания ще поддържа дотолкова, доколкото са й нужни, за да може да говори на един език с хората около себе си.

На базата на моя личен опит мога да допълня и че едно от качествата, които беше важно да развия в последните няколко години работа за себе си, бе да се доверявам и да делегирам. Осъзнах, че без да имам доверие на други специалисти, които да ме подкрепят с техните експертни умения, няма как да бъда ефективна в това, в което съм най-добра.

Суперсилата ми е да структурирам информация и да обобщавам опит, да създавам въздействащи текстове и презентации, да променям мисленето на хората – там исках да се концентрирам. Записах се на допълнителни курсове за квалификации, така че да стана много добра в това. Научих се да делегирам на програмисти, дизайнери, маркетолози и други експерти. Защото не исках да се налага тепърва да уча и да прилагам със съмнителен успех това, което те са развивали като компетентност с години. А и времето на всички ни е ограничено – не исках да избирам между това дали да създавам картинки за публикациите си или да подготвям съдържанието им, така че да е максимално полезно.

Искам да привлека вниманието ти и към факта, че е възможно нещо, което смяташ за своя „слаба страна“, да се възприема като такова в дадена среда или на конкретна позиция. Но може да е неутрално или дори да се оценява като „силна страна“ в друг контекст. И вместо да се опитваш да плуваш като риба, по-добре виж къде ще можеш да летиш като птицата, която си!

Ще ти дам пример с дама от моята общност клиенти, която смени и позицията, и организацията си, развайки една от суперсилите си. А именно – да вижда проблемните моменти, тесните места, ограниченията, докато се занимава с контрол на качеството на продукцията. Друга от клиентките ми промени средата и запази позицията си, но вече не се налагаше да бъде командващ ръководител, както преди. Тя си позволи да бъде емпатичният и зачитащ лидер, какъвто бе в същността си.

А сега нека погледнем към втората част от тази точка  – разбирането за това какво е провал и фокусирането върху него, вместо върху постиженията и успехите.

От опита ми със стотици жени знам, че дефиницията им за провал рядко покрива онова, което се очаква – пълна несполука, тотален неуспех. Най-често те имат предвид онова, което не се е получило на сто процента или нещо, случило се не поради техни погрешни действия, а поради неадекватност на други.

Да вземем за пример доклад, който не са имали времето да изпипат (за няколко денонощия), а се е наложило да предадат, преди да е станал съвършен спрямо тяхната висока летва. Или обратна връзка от един недоволен клиент (като неглижират положителните отзиви от други десет). В същата група попада и освобождаването от работа поради неадекватни решения на мениджмънта, а не обективно решение, базирано на смислени аргументи. Такива са ситуациите с 80% от моите клиенти, т.е. само останалите 20 процента описват по-близки до същински провал случаи като несправяне със сериозна задача, голяма грешка и т.н.

В която и от групите да виждаш себе си, отново искам да те призова да направим важна договорка – всеки гаф или неуспех всъщност е необходим опит. Може да е отрицателен, нараняващ, несправедлив, но на първо място – опит, върху който стъпваме и израстваме. Когато няма заклеймяване, че постоянно се проваляме (обикновено нищо фатално не се е случило, драмата е само в нашите глави), ние се развиваме като личности и надграждаме своята експертност. След като сме видели как животът и в личен, и в професионален план ни е дал възможности за израстване през такъв негативен опит, ще можем да обърнем внимание на онова, което е по-важно – нашите постижения.

А те са безброй – от най-малките ежедневни победи при приспособяването на количката на бебето така, че да можеш да возиш и другото си детенце, до по-големите. Като това да успееш да се съсредоточиш върху обучителен уебинар, докато правиш вечерята (и тя да не загори); да въведеш нов процес в екипа или пък да договориш условия с поддоставчика, изгодни за твоя клиент. Постиженията, резултатите, достойните постъпки са навсякъде около теб, всеки ден. Твоята задача е да започнеш да ги забелязваш, като захвърлиш „червения химикал“, с който подчертаваш какво не е наред и хванеш зеления, за да оградиш онова, което е добро – и да започнеш да се стремиш към него.

Постави началото, започни да си записваш резултатите и постиженията в работата, а защо не и извън нея – включително и похвалите на другите, ако ти е трудно сам/а да ги видиш. Моля те да не подхождаш към задачата емоционално, а прагматично. Защото иначе има опасност да решиш, че няма какво да си запишеш, че нищо не е постижение или успех. Като застанеш на верния път, ще започнеш неусетно да отработваш Синдрома на самозванеца, ще напреднеш в това да оценяваш своята същност и  резултатът ще е да спреш да обезценяваш постиженията си.

Както вече споменах, процесът е дълъг, ще изисква постоянство и усилия  – защото в теб ще продължават да говорят гласовете на онези, които са те критикували и са изисквали да си перфектна. Но ти не се отказвай! Обещавам, че резултатът ще си струва, особено ако го съчетаеш с работа по следващата точка: намаляване на перфекционизма.“

https://mpowir.org/wp-content/uploads/2010/02/Download-IP-in-High-Achieving-Women.pdf

***

Текстът по-горе завършва с лична история, разказана в първо лице, която илюстрира преминаването от фокус върху слабите страни и недостатъците към силните и достойнствата. Ако искаш да я прочетеш, както и още 26 принципа с практически насоки за промяна на пардигмата ти за работата и за теб работата,, подплатени с истории на мои клиенти, заяви книгата „Започни начисто“ на предпродажба, с отстъпка и персонализирано пожелание, до 30.06.

Свободен достъп до увода и съдържанието и как да я заявиш, тук.

Кариерна промяна

От любимо хоби към обичана професия

Lillie-White-Border

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

***

Превръщането на хоби в професия със сигурност е една от най-обсъжданите разновидности на кариерната промяна. В следващите редове ще разгледам разликите в практикуването на хоби и професия и ще ти споделя какво да съобразиш ако смяташ да превърнеш хобито си в професионална реализация.

Какво е характерно при упражняването на хоби?

Тези от вас, които имат поне едно хоби, знаят, че то е в техния живот за удоволствие, за разтоварване, за изявяване на лични качества, неприложими в другите им житейски роли – включително професионалната. Когато се отдаваме на хобито си, всички ние получаваме радост, любов, поле за творчество, цвят, смисъл. И да, възможно е то да не помага на другите пряко… Или изобщо да не им носи ползи.

Занимаваме се с хобито, когато ни е приятно, когато получаваме вътрешен подтик или когато успеем да си освободим малко време за това. Случва се да искаме да се потопим в него и да останем така с дни. Но има и периоди, когато го изоставяме напълно – поради някакви вътрешни или външни фактори. В зависимост от характера си човек може да развие умерени или невероятни умения и компетенции във връзка с хобито си, защото иска, защото го кефи или просто защото не може другояче. Но понякога стига и само до посредствени постижения, които намира за приемливи – все пак за хоби става дума, не за работа…

При всички случаи то е част от играта, от приключението, от почивката, а не от задълженията и отговорностите. Парите се изкарват по други канали. Не е и чак толкова важно какво мислят околните за хобито ни – и  именно затова там успяваме да разгърнем цялостно потенциала си, да сме смели, да си дадем онази свобода, която нерядко ни липсва в работата.

Кое е различното в професията?

Професията е нашата „сериозна“ реализация, тя изисква отдаване, години учене и би трябвало да ни носи удовлетворение, усещане за развитие, адекватно възнаграждение. А на другите – стойност и принос.

За мнозина играта, творчеството, забавлението нямат място в работата и при някои професии това наистина може да бъде аргументирано. Но в повечето случаи става дума по-скоро за ограничаващи убеждения, които ни вкарват в цикъл от преумора, неудовлетворение, а понякога и липса на смисъл.

Професионалното израстване налага години обучение, често и надграждане на знанията и уменията, допълнителни сертификации. За много хора не е сериозно да се захванат с нещо, преди да са придобили тапия за това. Резон има, но невинаги е абсолютно необходимо да сме подготвени предварително. Понякога дори учим по-добре „в движение“.

Статусът и адекватното възнаграждение са придобивките, които ни показват доколко сме добри в професията си и на конкретната позиция – или поне се надяваме да е така. Няма как да сме непостоянни, да чакаме прилив на енергия или вътрешна потребност; тук двигателите са дисциплината и постоянството. Сериозната работа означава отговорност пред другите и постигане на резултати за тях (били те вътрешни или външни клиенти, контрагенти или бизнес партньори).

Дали и как да преминем от едното към другото?

В двете описания – на практикуването на хоби и на развитието в професията – нарочно преекспонирах някои аспекти, за да се види огромната разлика във възприемането им. За съжаление за мнозина удоволствието от дейността, играта и свободата могат да дойдат само чрез хобито. За тях професията си остава мястото за сериозно отношение, дисциплина и (понякога) за търпеливо стискане на зъби.

Опитът ми показва, че хората, които успяват да се реализират в работата, развивайки повечето си умения и качества – включително творческия подход, нямат потребност да превърнат хобито си в професия. Те не ги смесват, чувстват се добре като личности с цялостно проявен потенциал и в двете области.

Затова пък онези, на които им е трудно да видят свободата във взимането на решения в офиса, да усещат творчеството в бизнес процесите или да почувстват удоволствието от добре свършената работа, търсят изява другаде. Тоест потребността ти направиш своето хоби професия може да идва от твоята нужда да развиеш аспекти от личността си, които не си успявал да проявиш дотогава.

За непроявяването на нашата цялостна личност допринасят и:

  • средата, в която работим;
  • начинът на работа, приет в офиса/организацията/бизнеса, за които се трудим;
  • темите и идеите, които развиваме;
  • други фактори.

Понякога просто сме избрали (или са избрали за нас) професия, която не изразява същността ни. И единствената сфера, където можем да се чувстваме цялостни личности, е нашето любимо странично занимание.

Дали да превърна хобито си в бизнес?

Това е въпрос, който все още чувам често и затова съм подготвила кратък чеклист, по който да минеш, преди да се замислиш по-сериозно за това. Провери дали:

  • …имаш уменията и знанията, които да осигурят качество, за което другите биха платили (ако не, ще трябва да ги набавиш чрез обучения, стажове и т.н.);
  • …разбираш, че освен да изразяваш същността си, ще помагаш и на други хора – тоест ще е нужно да съобразиш дейността си и с техните нужди (разбира се, тук говорим за фини настройки, не за предлагане на продукт или услуга, в които не виждаш смисъл);
  • … си готов/а да поставиш реална цена на това, което предлагаш, а и да я отстояваш пред отсрещната страна, ако е необходимо (често това е една от най-проблемните точки);
  • …можеш да проявяваш постоянство и дисциплина – те са важни, защото ще поемаш ангажименти към хора, които ще разчитат лично на теб и няма да се върнат, ако ги разочароваш;
  • … си даваш сметка, че освен със създаването на продукт или услуга ще се нагърбваш и с други роли, които ще трябва да изпълняваш или да делегираш (като маркетолог, пиар, организатор и т.н.);
  • … смяташ, че ще имаш търпението да наложиш личната и/или търговската си марка, а и да дочакаш евентуалния удовлетворяващ доход (след приливи и отливи на клиенти, данъци и други разходи);
  • … ще съумееш да погледнеш хобито си през призмата на правенето на бизнес – а ако не успееш, ще потърсиш професионалист, който да ти помогне.

Всичко това не означава, че усещането за игра, творчество и смисъл ще изчезнат. В идеалния случай те няма да изключат постигането на добри бизнес резултати и доверие у клиентите. Не е лесно, но е прекрасно и са благословени онези, които успяват!

***

Това беше една от дванайсетте глави, посветени на различни видове кариерна промяна, част от настолната книга са истински истории на български жени „От любов към себе си“.

Съвсем скоро излиза второто, обновено издание на книгата, и по този повод можеш да се сдобиеш с екземпляр с отстъпка и персонално пожелание от мен.

А ако ти е време да направиш своята кариерна промяна или просто търсиш кое ти носи удовлетворение и смисъл в работата, свържи се с мен за стратегическа сесия, в момента с отстъпка, поради рожdения ден на моята консултантска практика (създадена през май 2015-а). 🙂

Блог

#SheDares – Цвети Топалска: „Вълшебствата не са в приказките,…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (предстои второ, обновено издание), а в момента пише и втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през май 2021-а е Цвети Топалска, създател на Tzvetymade и Vila Topi, изключително слънчева, много топла и цветна, също като името си!

ВМЕСТО УВОД

Аз съм Цвети Топалска. Силно вярвам, че Вълшебствата не са в приказките, а в нас самите.

Дълъг път изминах, докато осъзная, че ние сами избираме как да реагираме на ситуациите, които ни се случват. Те никога не са само добри или само лоши, това е нашето виждане за тях. Колкото и книги да си прочел, колкото и обучения да си минал, колкото и семинари да си посетил, ако сам не го осъзнаеш – все ще търсиш готово решение отвън и ще си намираш оправдание.

Истината е, че всяка промяна започва с действие от самия  теб, а не с отлагане, чудене или извинение. Това го казвам осъзнато и от първо лице, а не с цел да философствам или да остроумнича. Сегашното ми аз много си го харесвам – прегръщащо и впускащо се във всяко ново предложение, което се появи на пътя ми. Така всичко става едно интересно, любопитно, вълнуващо, надграждащо… не бих казала спокойно, но пък за какво ми е да е такова. 😉

ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ!

По време на първото си майчинство осъзнато завърших магистратура банково дело, защото исках да работя в банка. Разбира се, щом силно желаеш нещо, то се случва. Така 15 години работих в една и съща институция на различни позиции. Това ми даде много. Връщайки се назад в далечната 2005-а, започнах работата си от офис, където съм създала силни връзки с колеги и клиенти, с които поддържаме приятелски отношения и до днес. А последните две позиции, които заемах, ме подтикнаха да се обучавам в сферата на  маркетинга, психологията, клиентско поведени, социални мрежи…

Така се впуснах в следващо си обучение и записах едногодишен курс през 2018г. Беше ми изключително интересно. Една година учех повече от децата ми – бях на лекции присъствено до 22ч,пишех домашни, непрекъснато четях разни статии, проучвания и материали, които ми попадаха по темата. Винаги имах по 100 отворени таба на телефона, които чакаха да бъдат прегледани във всяка свободна минута – чакане на опашка, пътуване… Така дойде следващото ми желание – ясно виждах къде искам да скоча.

Реших – банковата сфера да бъде сменена със социални мрежи и дигитален маркетинг!

Е, щом имаш ясната идея – къде, какво и как, нещата с търпение и действие се нареждат.

МНОГО ПО-ЦЕННО Е ЧОВЕК ДА ОПИТА, ОТКОЛКОТО ДА СЕ ЧУДИ, КАКВО БИ СТАНАЛО

Нещата се случиха едно към едно с мечтаното, но се оказа, че пак не съм ги формулирала достатъчно ясно. Както винаги се случва, това което се оказа ключово за мен, си мислех, че се подразбира от само себе си, и не съм го включила в голямата картинка 😉 Е да, ама не!

Започнах работа в голяма частна компания – точно това, което си бях пожелала. Всичко до най-малкия детайл. Оказа се, че съм пропуснала няколко ключови за мен неща – като да имам хора около мен, колеги, общи проекти, екип, работни срещи за обсъждане… Това осъзнаване доведе до по-бързото вземане на следващото ми решение, че няма смисъл да си губя времето на място, което осъзнах, че не е точното. Но това място беше моя трамплин, който ми беше необходим, за да направя голямата крачка – да напусна зоната си на комфорт и да изляза от голямата корпоративна структура, в която бях от 15 години. Веднъж взел и приложил такова решение е много по-лесно да го направиш отново.

Така взех следващото си решение да напусна (за което винаги ще съм благодарна на последния ми работодател). Ако не бях попаднала там и ако нещата не бяха каквито бяха, нямаше да се замисля какво всъщност исках аз (не, че конкретно знаех какво исках, но знаех какво не искам). Отново беше много труден избор. Повечето приятели ме съветваха „трябва да издържиш поне година, заради автобиографията си“. Но когато фокуса ти е вече на друго място си даваш сметка, че няма нужда да „издържаш“. Това би било само още пропуснато време.  Много по-ценно е човек да опита, отколкото да се чуди какво би се случило.  Така си позволих през февруари да остана в къщи, уж да си почина и да реша накъде ще поема.

Пандемията и локдауна през март 2020г. ми дойдоха като по поръчка. Отидохме с по един лаптоп и един чифт дрехи на вилата и там останахме 6 месеца. Тъй като нямаше какво друго да правя, се завърнах към хобитата си със замах, записах и няколко онлайн курса, и лека по лека нещата започнаха да се нареждат. Аз получих осъзнавания, които зададоха посоката и стратегията ми, по която се движа и в момента. Тогава всъщност почувствах голямата разлика между спокойствието на селото и забързаността на големия град, тишината на двора и шума на отворения прозорец, простотата на къщата и лукса на хотелите. За да се нахраниш ти е достатъчно малко и обикновено, вместо сервитьор и ресторант, подаръците са присъствието, мисълта за човека и споделеното време…

Аз се бях се развихрила с творчеството, а все повече приятелки споделяха, че не издържат, вече затворени в апартаментите си. Къщата стана междинна спирка в двете посоки към морето и така през септември се решихме и пуснахме вилата в booking като къща за гости за самостоятелно ползване.

„ЛИЧНИЯТ БРАНД СИ ТИ САМАТА“

Много ясно си спомням първата си среща с Лили. Аз бях на 39години, а тя беше организирала семинар „А сега накъде?“ през есента. Подарих си го за рождения си ден през януари. Пред очите ми е как станах и се представих: “Скоро ставам на 40г, искам промяна и съм дошла до получа отговор на въпроса – а сега накъде? Лили каза: „ Ахааа, ясно! Чакаме понеделник за новата диета, чакаме Нова година, за да си купим карта за фитнес и сега чакаме 40г. за нова крачка – такива като теб са ми любими“. Всички в залата се усмихнаха дискретно. Сега знам защо.

Е, не открих на къде. Станах на 40. После и на 41 и все още си работех в банката.

После през 2019г., когато вече бях взела за себе си решението, че искам да изляза от частната фирма и да опитам да стартирам нещо свое, разбрах за нов двудневен семинар на Лили на тема изграждане на личен бранд. Той беше много ключов за мен. С годините си бях внушила, че това, че съм толкова разнопосочна и разностранна, е мой минус, виждах го като хаотичност и непоследователност. Даже на интервюта за работа съм го посочвала като мой минус. Исках да правя толкова много и различни неща и не виждах допирната точка.

А и всяка позиция, през която бях преминала, си я харесвах – обичах си и творчеството, защото чрез него виждах как радвам хората. Харесваше ми работа със срокове или включването в нови проекти, защото това ме амбицираше (винаги имах to-do-list  и обичах да отмятам свършеното), доставяше ми удоволствие и да посрещам хора и да организирам празненства, защото нашите винаги бяха тематични, но и обичам да имам приятели и хора около себе си … и не виждах къде е общото, каква е връзката между всичко това.

И тогава, на този семинар Лили ми го каза в прав текст „бранда не е нито вила Топи, нито Tzvetymade, нито глемпинг МагиЙо, личния бранд си ти самата – Цвети Топалска. Прави това, което можеш по най-добрия начин, а хората, които са на твоята вълна в момента ще те последват, ако ще и на луната да им предложиш нещо“. WOW!

ПОМОГНИ СИ САМ, ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ И ВСЕЛЕНАТА

Неизневеряваща на себе си, отново се занимавам с няколко неща едновременно, но пък така никога не зациклям, и не ми е скучно.

Опитвам се да насоча съзнанието на хората да виждат чашата наполовина пълна, а не на половина празна. Иска ми се да ги накарам да поспрат, да се поогледат и позамислят. Да осъзнаят кое е наистина ценното в този живот. Именно това е тънката обединяваща нишка във всичките ми дейности в момента.

Основно се занимавам с ръчна изработка на персонални и практични подаръци за любимите ни хора. Всичко, което създавам, е с идея първо да усмихва и да носи настроение, и след това да се използва в ежедневието. Това е моята цел, особено след периода на застой вкъщи, когато установихме колко много ненужни вещи имаме. Голямо удоволствие ми доставя да съдействам с подарък-изненада за специални поводи. До миналата година ме търсеха основно хора, които живеят в чужбина, но тази година съм главно действащо лице и сред много приятели от България, които искат да усмихнат близките си.

Домакин съм на вила Топи – къща за гости в село Калояново. Къщата предлага спокойствие и тишина в края на селото, и е подходяща за събирания в тесен кръг, тематични празненства и приятелски сбирки. Вилата е напълно оборудвана и предлага всичко необходимо за една пълноценна почивка и презареждане. Районът е богат на исторически и културни забележителности и предразполага за кратко време да се заредим с много нови емоции. Също така любимо ми е да да посрещам лично гостите на вила Топи, винаги когато имам тази възможност. Опитвам се да разбера какво ще се празнува и оставям по малка тематична закачка, за да ги усмихна и предразположа за един пълноценен престой при нас, и запомнящ се празник.

Най-новото ми предизвикателство е организирането на  уикенд творчески работилници, за сега ги провеждам само във вила Топи. Тази година уъркшопите ще бъдат по декупаж и рисуване върху стъкло. Провеждам ги ежемесечно под името „Арт релакс и бягство по женски“, защото са само за дами. Идеята е жените да си позволят уикенд бягство, да си оставят семействата, децата, грижите и задачите, да сменят обстановката и да създадат нещо със собствените си ръце. Виждам как дамите си тръгват усмихнати, удовлетворени, спокойни, и с взети нови решения.

Тези работилници много ме зареждат, когато виждам лицата на хората, когато ги изпращам. Много ще съм щастлива, ако във вилата се провеждат и други събития – арт занимания, ритрийти, работни групи за вдъхновение… Тогава аз ще вляза в ролята на домакин, за да ви обгрижвам по време на събитието и да ви глезя с домашно приготвени ястия. Това е друга моя страст и следваща мечта.

Това лято предстоят реализирането на още няколко нови проекта, а именно тестовото пускането на глемпинг зоната „Магийо“, която първоначално ние ще обитаваме, за да усетим живота на открито; стартирането на онлайн магазина Tzvetymade.com и ежемесечно качване в youTube каналите на Tzvetymade и вила Топи.

Имам и още толкова много нови идеи, но както казваше малката ми дъщеря „Еее, то не може всичко…“

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вместо заключение ми се иска отново да кажа едно голямо Благодаря! Благодаря за всичко, което съм, и което не съм. Благодаря за хората, които влизат в живота ми, възможностите, които се появяват на пътя, срещите, запознанствата и новите проекти, които се раждат от тях. В общността на Лили създадох много нови приятелства и срещнах хора, които са мой пример и ме вдъхновяват (макар и не всички да го знаят лично).

Това, което мен ме забави, и ми отне най-много време е:

Яснотата – трябва конкретно да знаем и да можем да формулираме следващата си стъпка. Ако имате и един отговор „не знам“ на едно нещо, значи колебанието ще надделее.

Действието – никога няма да си достатъчно готов, просто се задействай. Нещата по пътя ти ще започнат да се подреждат или да се объркват, за да се подредят по най-правилния начин, но преди това трябва да ги започнеш.

Търпение – много често се отказваме, точно преди голямата развръзка. Дайте си достатъчно време, за да се случат нещата.

Благодаря на всеки, които е изчел тази статия, и е стигнал до тук. Ако ви е хрумнало нещо – въпрос, вдъхновение, идея, събитие, повод, не се колебайте да се свържете с мен и да го обсъдим. Оставам на разположение за съдействие.

Ще се радвам, ако съм ви провокирала и решите да бъдете участнички в предстоящите работилници „Арт релакс и бягство по женски“, така хем ще се запознаем лично, за да си поговорим надълго и нашироко, хем ще се потопите в селската идилия на вила Топи, и ще се вдъхновите от споделеното време и от създаденото от Вас самите!

СВЪРЖЕТЕ СЕ Е МЕН

Можете да ме откриете и да ми пишете във Фейсбук в личния ми профил.

Ще се радвам да последвате и двата ми бранда Tzvetymade и Vila Topi във Фейсбук.

В Инстаграм вилата е тук, а ръчната изработка на подаръци – тук.

***

Това беше всичко от нас с Цвети! Надявам, че получи огромна доза заряд и вдъхновение! 🙂

Ако темата за осъзнатата кариерна промяна в посока любими работа, дейност или бизнес ти е на сърце, предстои излизането на второто, обновено издание на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“.

Кое прави книгата „От любов към себе си“ единствена по рода си?

  • Дава изпитана методология за кариерна промяна, изложена в лесна за възприемане структура.
  • Съдържа професионални насоки и реални истории (общо 33) на български жени в промяна (след майчинство, в зряла възраст, към нова професия, към собствен бизнес, и т.н.)
  • Базирана на теоретична основа на изводите, достигнати чрез емпиричен опит.
  • С фокус върху ‘съдържанието’ (кой съм аз и как изразявам същността си в работата?), а не ‘опаковката’ (‘кои длъжности и титли са за мен?’);
  • Особено актуална в настоящите турбулентни времена, когато може да се наложи да търсим кариерна промяна отвъд познатите ни сфери и дейности.
  • Увлекателна за четене, не за сметка на сериозното съдържание.
  • 1-во издание излиза през 2018-а, а второто издание е обновено през пролетта на 2021-а, с актуализирана част за бъдещето на концепцията за кариерното развитие, 2/3 обновени лични истории и 1/3 – нови, с три нови глави (от хоби към професия, от работа за статус към кауза за принос и реализация при връщане в България)

За подробности и заявки, виж тук.

 

Блог

#SheDares – Калина Дулева: „Промяната изисква решение да се…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (предстои второ, обновено издание), а в момента пише и втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през април 2021-а е прекрасната Калина Дулева, създателка на проекта Need for Neat, който развива с любов и радост. Историята й е вдъхновяваща и окриляваща – enjoy!

ВМЕСТО УВОД

“Само когато се изправим пред нещата, които притежаваме, едно по едно, и изпитаме емоциите, които предизвикват, може истински да оценим връзката си с тях…

„Магията на подреждането“ Мари Кондо

Казвам се Калина и подреждането винаги е било моето убежище, част от детските игри и умение, които ми е помагало да уча и върша качествено работните си задачи. Умението да подреждам и организирам документи, работни и домашни задачи за мен е естествено състояние, което ми дава възможност да структурирам и да влизам в дълбочина на процеса, както и да постигам яснота по параметрите и различните решения.

Функционалното подреждане е до такава степен вплетено в моя начин на действие, че абсолютно не мислех, че е умение или супер сила, която другите не притежават – смятах, че просто не искат да го използват. Осъзнаването, че това е качество, което може да бъде опаковано като услуга, дойде след работата с Лили.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Всичко започна, по – скоро продължи, с едно новогодишно обещание към себе си и анонс за семинара „А сега на къде?“.

Настоящото положение беше: отметнати житейски задачи, удовлетвореност с противоречива стойност, и здраве в твърде незадоволително състояние. Като средно интелигентна дама, интересуваща се от традиционни и алтернативни подходи, бях достигнала до усещането, че поредната промяна на работата, мястото за живеене, и други подобни, няма да доведат до качествена промяна. И така грабнах предложението за семинар „А сега на къде?“….

Айде де – на къде се чудех и аз?

Дойде денят… трийсетина жени. Казах си: „Калинооо, какво правиш, къде си тръгнала?“

Усетих как ме почва мигрената. Така и така съм дошла, вкъщи са сърдити, че ме няма в почивния ден /разбирайте пазаруване, готвеnе, и т.н., ще трябва те да го вършат/, а и пари съм дала…

И просто реших: „Дишай дълбоко и просто слушай, без да осъждаш, критикуваш и оценяваш. Слушай и гледай.“

След семинара съвсем осезателно разбрах, че съм натрупала достатъчно дипломи, информация, мечти и желания, които, за да се реализират, е необходимо действие.

Първо – действие в личен план – взаимоотношения в семейството /какво, как, защо – разбирате, че подробностите ще запазя за мен/.

Като краен резултат с вас ще споделя /нещо което знаем, но май рядко прилагаме и ще ни е по леко, когато се сещаме по – често да го правим/, че общуването, споделянето и говоренето във взаимоотношенията е много ценно, защото нашата истина не е истината на другия. Истината е някъде по пътя един към друг. Да се чуем истински не само с ушите, но и със сърцето и ума, да се опитаме да пристъпим в обувките на другия, и така да видим собственото си отражение. Все неща, които носят стойност на всички участници и на тези около тях.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Следващата стъпка беше работа с Лили. Бях изненадана от подхода й донякъде, защото няколко години по-рано бях правила консултация с друг консултант по кариерна промяна и имах създадено някакво очакване.

И така почна ме г-жа Георгиева и аз.. хън-мън… едно подреждане започна – на ценности, приоритети, цели и т.н. Дипломи, опит, препоръки, умения преносими и други – всичко сложихме на масата.

В размисъл за това какво липсва в пъзела и как да се организира, попаднах на една книга, която от няколко месеца беше в списъка ми за четене, „Магията на подреждането“, и си казах „Сигурно от това имам нужда – от Магия.“

И както е казал един умен човек: „Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява“.

Открих своята супер сила.

ИЗПРОБВАНЕ НА ИДЕЯТА МИ В ЗАЩИТЕНА СРЕДА

Следваща стъпка – Помощ. Момичетата на Лили /така съм ги кръстила/ са налични за целта.

Момичетата на Лили е общност от дами, които са ползвали услугите й, и са част от Групата „Аз обичам това, което работя“. Изключителни, успешни, ерудирани, различни, пъстри и невероятни. Някой вече познавате и вие от рубриката #SheDares. Това е общност с мега капацитет от експертиза, но за да може да черпиш от него е важно и ти да извървиш своя път към общността – да споделиш, да помолиш за помощ, да си честен и откровен какво можеш и не можеш, да чуеш и пробваш.

С тях споделих моята идея, моята супер сила и в какво искам да я превърна.

Разбира се първо се образовах, за да се подготвя теоретично. Тествах и върху себе си.

Последва представяне пред групата, /защото домашните и приятелите казаха – това няма кои да го купи/плати, но щом искаш дерзай/.

Какво направи групата :

  1. Изслушаха ме – това ми даде възможност да изговоря идеята си, да я чуя как звучи, и да разбера как другите разбират услугата, както и от какво имат нужда;
  2. По-смелите я тестваха – проведохме разговор с цел да установя какво ги притеснява и къде /с какво са срещали трудности, както и какво искат да постигнат. В уречения ден и час, въоръжена с кутии и пликове, започнахме подреждането и организирането на избраното помещение. Получиха насоки и стъпки как да продължат процеса и да запазят постигнатото. От своя страна те споделиха какво им е харесало/било им е полезно и, разбира се, дадоха своите препоръки. Тестваха я и дами, които са изключително подредени.

Безценна беше възможността за мен да тествам в реални условия услугата, идеята, структурата и полезността й. Да оценя до колко и как да съм въвлечена в процеса, както и ресурса, който е необходимо да вложа. Да изпитам удовлетвореността от това да съм полезна и да давам стойност – невероятно усещане, което ме зарежда и надува платната на кораба по пътя към целта.

  1. Брандът – услугата имаше нужда да бъде представена през публиката чрез бранд, защото да имаш идея/продукт/услуга, е само една стъпка по пътя. И така, роди се NeedforNeat, отново с подкрепата на момиче от общността на Лили, маркетинг и бранд експерт, Гери Желева.
  2. Реклама, от най – истинската: дамите от общността вече разказват за NeedforNeat и какво им е дала работата с мен.

Не е лесно, защото продължавам да оформям параметрите на услугата. Стотици пъти си казвах: „Край, повече не мога“. И винаги, винаги се появяваше някоя от момичетата или самата Лили, за да ми кажат: „Продължавай, в това, което правиш има много стойност, защото…“

Моето решение е да продължа, защото ми е ВАЖНО. Защото без значение какво се случва и колко ми е уморено, възможността да помогна, намирайки с клиента къде е „тясното място“ и как може да се преодолее, чрез подреждане, отвътре-навън, ми носи неизмерима удовлетвореност и точно за това продължавам –  за да създавам възможности и двете страни в процеса да печелят.

Истината е, че тези момичета са до мен още от първата стъпка: момичета, Благодаря!

Благодаря и на семейството си – това, което съм постигнала, е и с тяхното съдействие!

ТУК И СЕГА

Продължавам да работя в същата фирма и на позиция, както и в началото на нашата работа с Лили. Но моето отношение се промени, в проблемите сега намирам възможности,  а и аз се промених – спомних си какво харесвам в тази работа и възможностите, които ми дава. Продължавам да работя и по своя проект NeedforNeat – осъзнато притежание на вещи. Искам да разкажа на хората за  „счетоводството на притежанието’ и най – вече за „прихода“, които може да се генерира от осъзнатото притежание на вещи. Искам да ‘рециклирам’ митовете за подреждане: акцентите не са върху самоцелното редуциране на количеството вещи или върху ефикасни техники за съхранение по кутии и кашони. Целта е в процеса на подреждане да стигнем до личния ни златен стандарт, без ненужно и непрестанно сравнение и готови формули.  Времената, в които живеем, ни създават възможността, предизвикват ни да се изправим пред заобикалящите ни вещи/в дома и офиса/ и чрез поставянето на въпроса „Защо“.

За да запазим само това, което ни носи радост.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Намирайте положителните неща на пътя към целта, придобивайки здравословно количество самоувереност.

Промяната изисква решение да се изправим пред самите себе си напълно добронамерено. Направим ли го, подкрепа дебне отвсякъде.

Каня ви да споделите с мен своите ребуси за подреждане и заедно да ги решим.

https://needforneat.org/

kalina@needforneat.org

***

Това беше всичко от нас с Калина!

А ако темата за кариерната промяна от любов към себе си ти е актуална, прочети и другите истории в рубриката #SheDares или следи за излизане през май на второто, обновено издание на настолната книга за осъзната кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“.

Пожелавам ти кураж и лекота по твоя път!

 

Моята гордост

#SheDares – Даниела Баръмова: „Когато човек вярва и действа,…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да  постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (с изчерпан тираж), а в момента пише втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Мартенската гостенка в рубриката, Даниела Баръмова, е дама, която определено се отличава – целеустремена, изпълнена с вяра и дейна – и резултатите не закъсняват…

Ако имаш нужда от вдъхновяваща история за откриване на позиция и работодател, които да отговарят на твоите критерии за себереализация и успех – това е твоята история! 🙂

 

ВМЕСТО УВОД

Казвам се Даниела Баръмова, на 37 години, имам кариера на успешен административен мениджър в професионалната сфера и прекрасно семейство в моя личен живот. С радост мога да заявя: „Аз обичам да работя и обичам своята работа.“

ПРЕДИСТОРИЯ

Моят професионален път започна докато бях студентка, като административен сътрудник в малка нишова компания, лидер в своя бранш. Тази компания, хората в нея, се превърнаха в моето второ семейство. За мое огромно щастие живота ми винаги ме среща точно с тези хора, от които имам нужда. Благодарна съм за срещата с моят бивш шеф, който е моят изключителен пример за мениджър и човек, който ме е вдъхновявал, покрепял и оценявал през всичките години, давал ми е възможност да уча и да се развивам. Въпреки трите ми образования, съзнавам че човек се научава най-вече чрез опита, а когато имаш условия и подкрепа за това, процеса е изключително вдъхновяващ и интересен. С това мое семейство живях и работих 15 години, изпитвайки истинско щастие и удовлетворение.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Моят преломен момент, или по скоро мога да го нарека период, се случи по време на бременността и майчинството. По моя житейски път ми бе писано да узная какво означава да имаш тежка бременност с неясен изход, да лежиш девет месеца и всеки ден да се молиш да се случи чудото и да стигнете с твоето бебче до така мечтаното раждане, знам също какво означава пълно изтощение по време на майчинството, загуба на здраве. Търсейки изход от тези трудни за мен преживявания, изчетох множество книги, посетих десетки семинари, курсове и обучения по личностно и духовно развитие, изграждайки за себе си алгоритъм как човек може да твори вълшебства, да постигне това което желае, във всяка една област в живота си. За мен този период беше сързан с огромна лична трансформация.   В този период някак осъзнах за себе си нуждата от промяна, от разширяване, усетих нужда да получа нови знания на ново мясно.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Все още не успявайки да подредя своите мисли в главата си, видях пост във фейсбук на моя приятелка, която участва в събитие на Лили. Заинтригувах се и прочетох повече за нея, осъзнавайки че точно тя е човека, от който имам нужда.

Отлично си спомням това, което Лили ми каза в отговор на моите съмнения дали в момента има работа, особено за човек на моята възраст, връщайки се от майчинство, бил толкова години в една компания, в ситуация на световна пандемия и криза. Лили ми отговори: „Работа винаги има, за този който вярва че има“.

Тези думи ме окуражиха изключително много и ме водиха през целия процес на промяна и съвместна работа с Лили. Лили ми помогна да организирам, структурирам и формализирам моя подход за представяне на моята личност като потенциален избор за различни организации,  в унисон с моите ценности и същност.

Когато бях готова, нещата се случиха изключително лесно. С огромна увереност и нагласа че съм ценна (и аз истински вярвам в това), в рамките на 40 дена откакто изпратих първото СВ, имах 3 оферти за работа. И на трите места, от които получих оферта, ме харесаха и ми предложиха работа, която най-добре да ми пасне, и която беше различна от позицията за която съм кандидатствала.

ТУК И СЕГА

Започнах нова интересна работа, която пасва на уменията ми, ценностите ми, в която имам възможност да се развивам. Запознах се с изключителни професионалисти, уча се и имам пред себе си нови хоризонти.

В допълнение създадох страничка във фейсбук Magical Life, с цел да споделям с повече хора своите знания за истинската магия, за това как човек да бъде щастлив, и да постига чудеса в живота си.

ДАНИЕЛА СЪВЕТВА

Магията в живота се случва само тогава, когато си позволим да повярваме в себе си. Когато човек вярва, когато е добре подготвен, и
действа уверено, тогава нещата се получават. Тогава няма ограничаващи вярвания, няма саботиращи гласове, тогава, сякаш случайно срещаш правилните хора и възможности, и сякаш случайно всичко се нарежда по перфектния начин.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Благодаря, прекрасни дами, които изчетохте тази статия.

Тук бих искала да изразя своята огромна благодарност към теб, Лили, за цялото съдействие и подкрепа, за това че беше и все още си до мен по моя път.  Защото пътя на израстването е безкраен. Аз вярвам че всеки човек е уникален и безкрайно ценен. Моят призив към вас е: не се притеснявайте да разкривате тази своя ценност. Повярвайте във себе си и тогава вълшебствата ще бъдат възможни – във вашата работа, във вашето израстване, във вашият живот.

А ако искате да се свържете с мен, пишете ми на: baramova.daniela@gmail.com

***

Това беше всичко то нас с Дани. Надваме се, че историята й ти е дала точно онова, от което имаш нужда! 🙂

А ако вярваш, че кризисните времена всъщност са подходящи за растеж, и искаш да поработиш върху личния си бранд, заповядай на извънредния онлайн уъркшоп, който предстои на 27.03.

Той е за:

  • За всички, които искат да изпъкнат сред многото други със сходен опит, експертиза, продукт или услуга (хора в процес на кариерна промяна, служители в организации, фриленсъри, собственици на бизнес)
  • За всички, които искат да бъдат видими и предпочитани, за своята професионална експертиза, стойността, която носят и личностните си качества
  • За всички, които имат представа какво е личен бранд, но не знаят как да го развиват осъзнато и стратегически
  • За всички, които имат съпротиви или не знаят как да покажат кои са и как дават стойност, и искат да променят това

Всички подробности са тук.

Блог стар

#SheDares – Магдалена Бонев: „Хората никога няма да забравят…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които сме работили индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Това е рубриката с лични истории #SheDares, в която част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Февруарската ми гостенка се казва Магдалена Бонев и ако трябва да я опиша накратко, то бих казала, че тя е… майка, партньор и бизнес дама с усмивка, увереност и устрем. Прочети историята й – вдъхновява!

ВМЕСТО УВОД

„ – Би ли ми казал кой път да хвана оттук?

–  Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.

–  Все едно накъде – каза Алиса.

–  Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.

–  Само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.

–  О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, –  но трябва да вървиш доста дълго.“

 

Казвам се Магдалена и съм особено щастлива, че вече с широка усмивка мога да кажа: „Обичам и горя в това, което работя.“ И зная коя е моята посока.

СИНДРОМЪТ НА ОТЛИЧНИЧКАТА

Откакто се помня съм била „отличничка“ (в едни времена минавах мисля и за „зубрачка“, но да не издребняваме 😊). Още в първи клас влязох в Руска гимназия с немски език, минавайки през приемен изпит.

Помня все едно беше вчера, че произнасях сонорни съгласни, четох кратки думички и отговарях на въпроси като „Защо полската мишка е полска? Защото живее в полето, защото носи пола или защото идва от Полша?“. Споменах ли, че бях на 6 години, а не на 7, защото много съм мрънкала на мама и тате, че искам вече да ходя на училище и те „ме пробвали на майтап“ като ми казали, че отиваме на кафе с приятелки на мама?!

Та така предгимназиално, гимназиално и студентско (от бакалавърско, та чак до докторско).. Винаги отлична диплома. Винаги грамоти. Изборите ми какво да уча (съответно с какво ще се занимавам) се определяха от „какво е/ще бъде най-перспективно?“ Донякъде и „какво ми се отдава?“

Трябва да призная – извадила съм късмет, защото все пак това, което съм учила (много езици и МИО) всъщност в голяма степен ми беше интересно.

Но нещо не стигаше. Там си живееше една вътрешна несигурност „е ли е това, което ще ме осмисля и ще ме радва?“, „Е ли е това, което ще ме издържа – мен и тези, към които след време ще имам отговорности?“, „Искам ли да правя това цял живот?“, „Моят избор ли е това всъщност или обществения?“.

Честно казано, в 21 век човек рядко отделя много време в мислене и тишина, в ровене навътре. И аз така тогава. Бързах да се развивам, че няма време. А и нещата си изглеждаха „перспективни“.

„ПЕТИЛЕТКАТА ЗА ТРИ“

Бързането и отличническия синдром най-общо доведоха до следните резултати за около 5 години: завърших магистратура и докторантура, планирах академично развитие, бях започнала и изключително перспективно корпоративно развитие. Независимостта ми харесваше.

И тогава дойде нейно Величество Любовта. И местене в друга страна. И две прекрасни деца едно след друго.

АМИ СЕГА?

Нали се сещате за онази карикатура за първа оперативка след връщане от майчинство, в която всички са костюмирани и адекватни, а в средата стои Голямото пиле от Улица Сезам (вие, т.е.)?

Обаче в моя случай майчинството нямаше да е едно, а две поредни. А и всъщност аз бях оставила академичната и корпоративна кариера в България. Така че какво следваше?

Майчинствата често имат това свойство да предизвикват огромен катарзис у майките, забелязали ли сте? Аз не направих изключение.

Ами сега, след майчинството? Искам ли да катеря корпоративна стълбичка в Австрия? Или да остана опора в семейния бизнес? Изпълвам ли потенциала си? Светя ли със собствена светлина или само рефлектирам нечия чужда? Правя ли това, което съчетава страст и вещина или съм много добра в бизнес развитието, но нещо в частта със страстта липсва?

Тези и още няколко десетки подобни въпроса се състезаваха всеки ден в главата ми с триста по правата писта.  Може би точно тук някой, който чете ще се припознае. И ако е така, направете си услуга навреме и потърсете професионалист, с когото да поработите по темата за ориентиране, комплектоване на силните ви страни и ценности или пък промяна. Спестете си време, усилия и проби-грешки. После ще си благодарите 😊

РАБОТАТА С ЛИЛИ  

Лили беше Моят професионалист, когото избрах. Познавах я още от времето на старта на корпоративното ми бъдеще – бях кандидатствала за позиция в компанията, в която тя работеше като екперт по УЧР тогава. Тя беше тази, която ме „селектира“ за съвсем друга позиция, защото моят избор според нея беше „далеч под възможностите ми“.

След това бях станала свидетел на напускането й, на старта на собствената й консултантска практика, и на постепенното изграждане и утвърждаване на бранда й. Така че колебание нямаше.

Работихме заедно през последните няколко месеца от второто ми майчинство. С лекота,  емпатия и абсолютен професионализъм. С всяка следваща среща имах все повече яснота, идеи и гориво за действие. По-малко от година след това имах своите „Накъде?“ и „Защо?“,  бях започнала работа по „Как?“, и имах първите си лични проекти.

Едва ли ще изненадам някого като кажа, че някои неща може дълго време да са пред очите ни, но все пак да не ги забелязваме – или защото сме твърде замесени в ситуацията и не можем да застанем в ролята на обективен наблюдател, или защото от системата липсва някое зъбно колелце, за да потръгне всичко, или пък защото имаме някои неработещи и саботиращи ограничаващи убеждения . За мен в един такъв момент, комбиниращ и трите причини, Лили беше морският фар.

ТУК И СЕГА

Тук и сега вече е далеч по-лесно (въпреки небивалата 2020 г) и приятно. Взех от последните 10 години опит и специализации това, което ще ми е най-полезно за новото ми амплоа и надградих експертизата си в посоката, която вече с убеденост исках.

Днес подкрепям предприемчиви хора и собственици на бизнес да планират стратегически и да организират ефективно времето и работните си процеси, за да изградят една устойчива и разпознаваема система, която не просто да функционира добре, а да бъде в унисон с личните им свобода, ценности и цели.

Мога да бъда полезна, ако например ви предстои нов старт, но не знаете откъде да започнете с организирането му и как да го реализирате стратегически най-ефективно.

… Или пък, ако вече имате малък или среден бизнес, резултатите не са точно това, което сте се надявали, но не знаете защо е така и съответно как да ги подобрите.

… Или пък всичко в бизнеса ви върви чудесно, но сте хронично преуморени и цената, която плащате с личното си време и свобода вече е неприятно висока.

Хората, с които сме работили заедно дотук, споделят, че в началото са имали хаос от идеи или някои допускания и насоки за действие, но не и подреден пъзел, който да им показва ясно както общата картина на бизнес модела или идеята им, така и детайлите и взаимовръзките между отделните етапи и елементи. Като най-голям ефект от партньорството ни определят получаването на яснота и структуриран план за конкретни действия, както и повишените мобилизация и мотивация.

 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Хората понякога могат да забравят какво сте казали или направили. Но никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват по време на разговорите или работата с вас. Вече не помня в детайли какво точно свършихме с Лили. Но усещането за топлина, разбиране, подкрепа и практическа насоченост е съвсем прясно.

Благодаря за отдадеността и за професионализма на Лили. Благодаря и на вас, които прочетохте с интерес моето споделяне до тук.

А ако мислите, че мога да ви подкрепя във ваш проект или ви е интересно да научите повече за мен, може да посетите личния ми сайт, Фейсбук страницата ми или да ме намерите в LinkedIn.

***

Това беше всичко от нас с Маги. Надявам се си взе точно онова, от което имаше нужда!

А ако искаш да се вдъхновиш от още истории на промяна, отвътре, навън, разгледай и другите споделяния в рубриката #SheDares.

Или свали безплатния наръчник за осъзната кариерна промяна, в който ще прочетеш за моята история и как станах ‘морския фар’ за дамите, с които работя, кои са 7-те стъпки за осъзната кариерна промяна ( с практически упражнения след всяка една), както и как да използваш наученото в моменти на криза (каквато е настоящата пандемия). Полезен да ти е!

 

 

Моята гордост

#SheDares Симона Вътева – „Не замръзвайте в ежедневието, рутината,…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да си върнат удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които сме работили индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Това е рубриката с лични истории #SheDares, в която част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Първата гостенка в рубриката за 2021-а е Симона Вътова, която сигурно вече познаваш от изключително полезният й и професионален блог, в който ни помага да сме по-здрави, цялостно. За мен тя е пример на хармонично съчетание между женска мекота и нежност и целеустременост и постоянство. А историята й си я бива – приятно четене!

 

ВМЕСТО УВОД

Здравейте,

Ще започна с благодарност за това, че сте решили да отделите от времето си и да се запознаете с мен и моята история за това как трансформирах живота си или той мен и стигнах до това, което съм днес!

Аз съм Симона, на 37 години от София, омъжена съм и имаме две прекрасни дъщери – Димана и Катрина, и страхотно куче на име Макс. Завършвам образованието си в областта на функционалната медицина в Лондон. Тясната ми специалност е клинична нутриционистика.  Тези термини звучат толкова объркващо, за това с прости думи, това е медицина, която е ориентирана към пациента и е фокусирана да отговори на въпроса: „Защо си болен“?

 

КАК НАМЕРИХ ФУНКЦИОНАЛНАТА МЕДИЦИНА ИЛИ ВСЪЩНОСТ ТЯ МЕН?

До преди пет години, ако някой ми беше казал, че ще сменя цялата си професионална насоченост, просто щях да му се усмихна и да кажа, че това е невъзможно. До тогава бях завършила няколко висши образования в областта на маркетинга и финансите и смятам, че бях добра в това, което правех. Дали ми доставяше удоволствие и ме караше да приемам работата си като хоби и с любов, по-скоро не, но пък бидейки добра в нея, някак си бях свикнала. Никога няма да забравя датата 11/01/2016, първо защото майка ми има рожден ден и второ, защото на този ден изневиделица получих диагнозата Автоимунен Тиреоидит на Хашимото.

Нямах кой знае какви симптоми и оплаквания, та аз бях на 32 и с две малки деца, изобщо нямах време да обръщам внимание на себе си. Попаднах на лекар, който ми обясни как това няма как да се промени, че и да искам още деца, нямало как да стане, пък и за какво ми трябвали още, че имало някакви луди дето спирали да се хранят с много храни, но това не помагало. Даде ми една рецепта, каза ми, че то времето ще покаже как ще се развият нещата и ме изпрати да си ходя по живо, по здраво.

Тук е моментът да ви кажа, че година и половина преди това, изневиделица се събудих в една сутрин и реших, че трябва един път завинаги да науча английски на академично ниво. Намерих прекрасен учител, Ник, той живее в България от много години, и започнахме активно обучение. Към края на Септември, той ми каза, че трябва да се явя за сертификат, защото не се знаело в живота – можело да ми потрябва. След голямо борба от моя страна, че тази глупост не ми трябва, той просто ме записа на изпит и аз искам, не искам- отидох, пък взех, че се справих и добре ,в което не вярвах, ако трябва да съм докрай откровена.

Връщам се към онази паметна дата, в която все едно някой ме зашлеви наистина силно и неочаквано. Прибрах се, помолих майка ми да гледа една седмица децата и се затворих в кабинета си да чета и да разбера какво е това заболяване с азиатско име и как пък така да няма какво да направя. Та в крайна сметка, аз бях допринесла, тялото ми на такава млада възраст да се пречупи и само аз можех да направя нещо, за да му помогна да се върне към нормата. Повярвайте ми преди пет години, ако не знаех пустия му английски, нямаше да имам шанс да направя каквото и да е било, защото на български информация почти нямаше. Отново с благодарност и към онази лекарка – за амбицията и към моя учител – за подкрепата, направих сериозно проучване и започнах своята трансформация.

Намерих натуропат в Америка, с който да започна лечение, за съжаление тя почина при нелепа ситуация, вечна памет и благодарност към нея, но трябваше да изчакам осем седмици за консултацията. През това време си купих всички книги на водещите практици по Хашимото в света, изгледах всички възможни платени уебинари на тези терапевти и сглобих първата си индивидуална, терапевтична програма – моята! За ужас на майка ми, която е медицинско лице и наистина трудно прие факта, че няма да последвам съвета на нейната медицина и просто да пия едно хапче, пък да става, каквото ще. Бързам да кажа, че има случаи, в хапчето е наложително, но аз прецених, че тялото е мое и ще опитам. От днес, за утре, промених как се храня, след това започнах с приема на вода, качеството на съня, движението, слънцето, мислите ми, хранителни добавки, много изследвания, за да търся причината. Докато дочакам консултацията, си направих контролни изследвания… и познайте – можело да се направи нещо!

Огромна благодарност към съпруга и децата ми, майка ми и сестра ми, както и приятелите ми, които през годините свикнаха с начина ми на живот и вече, когато ме канят на гости, съобразяват менюто с мен. Страхотни са, да знаете, човек има нужда от много подкрепа и разбиране в такива моменти. След толкова много четене и учене за самата себе си и благодарение на онзи сертификат по английски, на 11/01/2017 година се записах за поредното си висше образование, но този път в съвсем различна сфера – функционална медицина. Ето, така се открихме с нея, а аз, аз просто се влюбих!

КАК НАМЕРИХ ЛИЛИ, ИЛИ ТЯ МЕН?

В последната година на обучението си, т.е. никак не отдавна, съвсем случайно, но както виждате от историята ми, аз не вярвам в случайности, ми попадна една реклама на сайта на Лили. Взех телефона и просто набрах номера. Казах й, че не знам точно защо й звъня и какво очаквам, но съм последвала интуицията си и просто поговорихме. Структурирахме нещата и започнахме съвместната ни работа – разбрах много за себе си, тя ме мотивира и ми помогна да повярвам в това, което правя и да разперя крила. Благодарност, разбиране и подкрепа – това е Лили за мен, а и не само за мен мога да твърдя, защото макар, че съм присъствала само на една среща с нейната общност от успели жени, видях, че тази асоциация просто се носи във въздуха.

СИМОНА ТУК И СЕГА

Създадох блога си само и единствено на български език. В него публикувам научно потвърдена информация, с много референции за  различни теми в областта на човешкото здраве, погледнати през призмата на функционалната медицина, натуропатията и нутриционистиката. Ще ме попитате защо? Защото, когато аз имах нужда – нямаше къде да намеря информацията и как да си помогна. Освен това се готвя за най-тежките си изпити и очаквам дипломирането, като едновременно с това, започвам да полагам основи на легализирането на професията в България, защото към момента, за съжаление, тази професия не е разпозната и одобрена за практика.

P.S. Дали ще спра да уча – в никакъв случай, колкото повече уча, толкова повече разбирам, колко всъщност нищо не знам. Уча от всичко и всички. Имам още две програми в областта на функционалната медицина, които ме чакат да ги завърша, така че приключението продължава с пълна сила, но се надявам и да мога да ги съчетавам с акредитирана практика в България.

 

ЕДИН СЪВЕТ ОТ МЕН

Не замръзвайте в ежедневието, рутината, разбиранията на обществото и моделите, които то ни създава. Научете се да мислите критично и да задавате въпроси, търсете отговори и не се оставяйте в ситуацията някой друг да носи отговорност за живота и изборите ви. Следвайте вътрешния си глас и бъдете благодарни на всяко нещо, което Вселената ви изпраща. Понякога ни се струва, че може да е ужасно, но не се знае за добро ли е, или за лошо. Без едното, няма как да разпознаете другото! За да се промени нещо, вие всъщност сте, тези които трябва да го промените и да позволите на трансформацията да се случи. От вас се иска само да го изберете и да го случите!

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Аз не съм лекар, дебело го подчертавам, аз съм терапевт. Най-доброто определение за лекар, което съм чувала обаче, гласи : „Добър лекар е този, на чийто пациенти им става добре, само като го видят да влиза в стаята“. Ако някой ден, мога накарам само един човек да се чувства така, то всяко усилие си е заслужавало!

Ако функционалната медицина ви е интересна и смятате, че има какво да научите, четете моя блог и последвайте моя професионален профил в Instagram.

Благодаря ви още веднъж, че споделихте тези минути с мен и не забравяйте да изберете себе си!

С любов и благодарност,

Симона

***

Това беше всичко от нас със Симона.

А ако и на теб на дневен ред е кариерната тема, и удовлетворението в нея, без значение дали в настоящите ти или нови професия, позиция, компания или бизнес, то можеш да се свържеш с мен за стратегическа сесия, в която да направим диагностика и да планираме първи стъпки.

Всички подробности са тук.

Пожелавам ти попътен вятър и до нови срещи в рубриката #SheDares!