Най-новото Архиви - Страница 4 от 5 - Промяна и личен брандинг

Категория: Най-новото

Кариерно развитие

Ти си твоят най-важен проект. (или най-важното от обновения…

Аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и промяна, и днес имам супер новина!
След месеци подготовка ти представям обновения облик, и съдържание, на моя сайт www.lilliegeorgieva.com!

 

 

Посланието е ясно и категорично: за да изпитваш истинско удовлетворение от своята работа (а и извън нея), е ключово да станеш своя най-важен проект.

Да поставиш себе си на първо място.

Да осъзнаеш, че петте проекта в офиса и семейните ти ангажименти са важни, но могат да дотежат. Когато са за сметка на теб самата.

Усещането за професионално удовлетворение е субективно за всеки и не зависи само от външни фактори като титла, позиция, компания или бизнес, в които принадлежиш, възнаграждение, работни цели и задачи и атмосфера в екипа. И често смяната на твоята позиция или компания няма да доведат до удовлетворението, което търсиш. Ако промениш само това.

Истината е, че над половината от моите клиенти дават висока оценка на тези външни фактори и въпреки това не изпитват истинско удовлетворение. Сякаш има нещо, което им липсва.

А то е познаване на себе си и изявяване на тяхната истинска същност в работата.

Фокус върху ‚съдържанието‘, а не ‚опаковката‘.

 

Тихо време за вслушване навътре, центриране и презареждане.

Вътрешна яснота, така че бъдещите им кариерни избори да бъдат в унисон, а не за сметка на тяхната същност.

Усещане на хармония между професионалната и другите им житейски роли.

 

Това е и моята роля – на спаринг партньор и консултант с експертно познание – който помага на клиента да осъзнае и формулира своята кариерна промяна, както и да премине осъзнато през нея, отвътре-навън. Подходът ми е комплексен и разглежда човека като цялостна личност, с всичките му житейски роли, а не като носител на титла/ длъжност/ професия, която просто трябва да подмени, за да стане по-удовлетворен.

 

 

Затова създадох системата Устрем –  авторска система за постигане на промяна в професионален план, ръка за ръка с личния, в кoято давам гаранция, включително финансова, на своите клиенти. Системата и е довела до резултати при над 200 клиента от 2015-а година насам. Базирана е на моя професионален опит като експерт по управление на хора, както и на консултантската ми практика, вече над 1200 часа. Състои се от 4 различни програми с изпитана структура и методология, спрямо различните нужди за кариерна промяна, които клиентът може да има.

 

 

 

В представянето на системата ти споделям и процеса, през който ще преминеш, така че да можеш да видиш предварително какъв ангажимент и от двете страни да очакваш.

 

 

Какво представляват четирите програми Устрем?

Програмата Устрем за промяна е онази, която води до най-пълна промяна (на професия или посока на развитие), докато Устрем за принос води до фини настройки  (на позицията, на която си в момента).

Устрем за развитие ти помага да направиш промяна на компанията като запазиш същата или сходна позиция, а Устрем за бизнес – да се позиционираш като предпочитан експерт в твоята област.

Всяка програма е описана в детайли, като започва с описание на „За кого е програмата?“, продължава с изреждане на възможните резултати от програмата, които можеш да очакваш, ако я преминеш с ангажираност, и завършва с „Какво включва програмата?“ и форма за контакт, в която можеш директно да заявиш безплатен опознавателен разговор.

 

В края на всяка програма има и описана и опция за Интензивна еднократна сесия, ако имаш конкретен казус, който трябва да разрешиш, или искаш да ‚вкусиш‘ от работата с мен, преди да се включиш в по-дълга програма.

 

Освен с програмите от системата Устрем мога да ти бъда полезна и по други начини, описани в съответната секция на страницата Как помагам.

 

Блогът ми съдържа десетки статии, които могат да дадат отговори на твои въпроси. Правя и отворени събития, на тема осъзната кариерна промяна, като Пробив, който предстои през ноември, и на тема развитие на личен бранд, като Стъпка напред, който премина този септември. Развивам и общност от мои клиенти, в която сме си взаимнополезни и се подкрепяме по различни начини.

Подробности по всички теми можеш да видиш, когато разгърнеш информацията по всяка секция (блог, събития, консултиране, общност клиенти).

 

 

А ако искаш да си припомниш моя опит и експертиза, както и да надникнеш зад кулисите в това коя съм извън работата, разгледай 11 факта за Лили на същата страница. 🙂

Разбира се, както и в предишната версия на сайта, съм отделила подобаващо внимание на моите момичета, дамите, с които постигаме заедно промяна отвътре – навън, не само в кариерен, но и в личностен план.

В страница Общност ти разказвам подробности за това с какъв тип хора работя, както и можеш да видиш истории на промяна на десет момичета, част от които вероятно вече познаваш от рубриката „Моята гордост“.

 

Включих нова секция в сайта, Събития, така че да се запознаеш с принципите, по които създавам своите събития, да ти покажа онези събития, които се повтарят няколко пъти през годината, така че да следиш за бъдещи издания, както и ролята ми на гост лектор на събития, организирани от други бизнеси и организации.

 

Разбира се, и настолната книга за кариерна промяна с 30 истински истории на български жени „От любов към себе си“ е там, показана в още по-цветна и интересна светлина.

Секцията Блог е още по-добре организирана и събира в себе си всички статии, които създавам за теб, в няколко категории – по теми (кариерна промяна, кариерно развитие, личностно развитие, личен брандин), и по рубрики ( Моята гордост, На живо, Да работиш с радост, Пълна кариерна промяна). Така лесно ще се ориентираш кое е актуално за теб.

 

Пожелавам ти приятно и полезно пребиваване в моя сайт и съм насреща за въпроси и коментари – може директно да използваш формата за контакт тук.

А ако искаш два пъти в седмицата да получаваш имейл от мен директно в инбокса си, със статии и събития на темите кариерно развитие, промяна и личен брандинг, можеш да се абонираш във формата за абонамент като скролнеш най-долу на страницата тук.

 

 

КАКВО СЛЕДВА ОТ ТУК НАТАТЪК?

Съвсем скоро ще ти представя нова поредица от събития и срещи, под мотото „Стани своя най-важен проект.“ Ще работим за твоето себепознание и себеразвитие, в посока професионална (и не само) удовлетвореност с колеги, експерти в своята сфера. Всички подробности очаквай в сайта ми и Фейсбук страницата ми съвсем скоро!

Блог стар

Моята гордост – Елена Кортезова „Когато човек открие своята…

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект. Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! ?

През юни 2019-а ми гостува Елена Кортезова – говорен терапевт и психолог, създател на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“  в Бургас. Елена е разкошна, а историята й – замисляща и много вдъхновяваща. Струва си всеки ред!

ВЪРХУ КАКВО РАБОТИХМЕ С ЕЛЕНА


ЦЕЛ ПЕРИОД РЕЗУЛТАТИ
Да намери фокус и свързаност на многобройните си дейности и интереси. Пролет на 2018-а (5 сесии)
  • Изясняване на есенцията на нейната работа.
  • Фокусирано представяне на нейната дейност.
  • Изясняване на посоката на личния й бранд в унисон с бранда на бизнеса й (Logos EA)
  • Оптимизиране на нейната роля в унисон със същността й.

ВМЕСТО УВОД

Казвам се Елена Кортезова, на 49 години и съм родена и живея в Бургас. Работя като говорен терапевт и  психолог, но всъщност, аз съм УЧИТЕЛ. Уча хората да говорят с другите, да говорят със себе си и им помагам да разбират езика на тялото си, езика на мислите си и да чуват и разбират езика на вътрешния си глас.

Понякога си мисля, че всеки от нас представлява отделна Вавилонска кула, в която органите и системите говорят на свой собствен език,  различен от този на останалите. И освен това, трябва да разбираме и другите хора и да съжителстваме с тях. Как да се оправяме с другите, като не разбираме собствения си език?!

Самата аз дълго време живях в собствената си Вавилонска кула на объркване, хаос и неразбиране. Сърцето ми говореше едно, разумът ме съветваше друго, а тялото ми имаше свое виждане за нещата и дълго време смятах, че ме предава и саботира.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?

Смятам, че нещата за мен се предопределиха, когато на 4 годишна възраст спонтанно се научих да чета и тъй като съм възпитана от майка – начална учителка, никога не съм смятала, че това е някакво велико постижение – просто ми се даваше поредната книга и така пред мен се отвори света. На 10 години вече четях световните  класици, а докато навърша пълнолетие бях прочела всяка буква, която се намираше в семейната ни библиотека и тази на училището. И досега смятам, че нищо не развива въображението така, както четенето. Потапяйки се в книгата, аз изигравах в ума си историята като на филм и то във време, в което телевизията и киното не бяха източници на информация, а интернет не съществуваше изобщо.

Книгите ме подтикваха да искам да правя много неща – да рисувам , да пея, да спортувам, да играя на сцена и най-вече да УЧА. Книгите отвориха в мен един неизчерпаем глад за знания, който не е задоволен и до ден днешен.

Много приятели ме питат – „Кога ще спреш да учиш?“ Обикновено този въпрос ме обърква, защото не знам как да отговоря с една дума. Човек не спира никога да се учи, просто е наш избора да го правим съзнателно или не. Аз избрах съзнателно да уча цял живот.

Като дете исках да стана художник, после исках да бъда балерина, актриса, певица…А непосредствено преди завършването си исках да кандидатствам във военно училище.

Но това, което определи професионалния ми път е свързан с част от семейната ни история. Когато бях на 7 години, по-малкият ми брат, който тогава беше на 3 години, започна да заеква. Спомням си, че цялото ни семейство беше ангажирано с посещенията при логопеда, а това продължи дълги години. Всички страдахме заедно с него. Заекването му беше мъчително преживяване не само за него, но и за нас. Така че,  аз добре познавам проблемите на семейства, в които има дете с говорен проблем. Израснала съм с това. Мисля, че това определи изборът ми на професия.

Много исках да стана логопед.  Бях съкрушена, когато не ме приеха в тази специалност през първата година и завърших начална училищна педагогика, със специалност – изобразително изкуство. Но не се отказах от избраната професия. Включих се в програма за преквалифициране на учители и през 1992 година вече имах право да практикувам като логопед.

През следващите години завърших и бакалавърска и магистърска програма по логопедия, като междувременно работех като учител. Така натрупах опит и в образователната система – умения, които са ми от полза и до днес.

САМОСТОЯТЕЛНАТА ПРАКТИКА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПО ПЪТЯ

През годините на реализацията ми в професията,  неуморимият ми вътрешен глас през цялото време ме караше да предприемам , на пръв поглед, нелогични неща. Като това, например, през 1997 година (една от най-тежките в икономическо  отношение на страната ни) да напусна сигурната си работа като начален учител в държавно училище и да поема по рисковия път на свободната професия.

Началото, всъщност представляваше дългогодишна, „несигурна“ самостоятелна практика в малък кабинет и с ограничени възможности.

Животът ми често ми е поднасял остри завои и кръстопътища и през 2000 година бях самотна майка с дете на 8 години и  принудена да си търся и друга работа. И както във всяко нещо, с което се захващам, приех поредното си предизвикателство  – работа като преподавател в частна образователна институция. След 3 години бях вече един от мениджърите и активно участвах в развитието ѝ в Бургас. И така – цели 17 години паралелно с частната си практика като логопед.

И това ме измори и ме разболя. На 32 години бях с високо кръвно, ежедневни главоболия и току-що бях преживяла тежка операция на гърдата. Освен това, започнах да се съмнявам в собствените си възможности да съм полезна на хората, които търсеха помощта ми в логопедичната ми практика. Страдах и се обвинявах, че не мога да им помогна. Всичко, което знаех и можех не беше достатъчно. Исках да знам и мога още и още! И точно това ме разболяваше.

Но точно тези здравословни проблеми ме отведоха в една посока, която много дълго време смятах за нелогична. Преди 17 години не се знаеше много за хомеопатията и другите алтернативни методи на лечение. Доверих се на интуицията си и с помощта на хомеопатията и други алтернативни методи успях да се излекувам.

И тогава отново намерих спасение в ученето. Започнах да уча класическа хомеопатия паралелно с това и курс по медицина в НСА. Практикувайки хомеопатия в продължение на няколко години, все повече осъзнавах, че човек е енергийна система, която има различни нива и за да се излекува, трябва да лекува всяко от тези нива, като физическото тяло е на повърхността и трябва да се стигне до емоциите и преживяванията, до психиката и ума, където се коренят причините за здравословните проблеми.

Но продължавах да работя на две места, изтощавайки тялото си до крайност. Отново не разбирах езика му, а то ми говореше чрез болестите ми – Хашимото, отосклероза  и тежка дискова херния, която ме прикова в почти неподвижно състояние. И това, на което учех моите клиенти, сега трябваше да науча себе си – да разбирам езика на тялото си.

Това ме отведе към психологията, арт терапията и колкото и нелогично да звучи – към физиката и математиката.

НОВ ЖИВОТ, НОВА РАБОТА

А преди 13 години влязох в зала за айкидо и там освен тренировка на тялото си и една нова за мен философия, открих и своя партньор в живота. Намерих онова парченце от пъзела, което слепи всички останали разпръснати парчета – подкрепата на човека до теб. И започнахме заедно – да растем и да създаваме. Заедно тренираме айкидо, танцуваме народни танци и в името на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“, който създадохме отново заедно, вплетохме имената си – Елена и Александър.

Сигурно се питате: Какво стана с онова дете, което искаше да рисува, да танцува, да се изявява на сцена?

Тук си е, в мен…

Занимава се с театър, когато помага на кандидат – студенти за НАТФИЗ да преодолеят говорните си проблеми.

Пее и рисува с децата и родителите, на които им е трудно да се изразяват по друг начин.

Създава авторски помагала и програми за деца, които имат затруднения в четенето, писането  и речта.

Заобича математиката и помага и на други деца да разберат нейния език, да я заобичат и намерят смисъла в решаването на трудни задачи.

И разбира себе си и другите много по-успешно с помощта на позитивната психотерапия.

А Учителят в мен намери своите ученици по още по необичаен начин. През 2017 година, точно преди рождения си ден през м. април, бях взела решение да напусна високо платената си работа като мениджър в частната образователна институция и да се фокусирам само върху нещата, които обичам да правя. На никого не съобщих това, казах го само на себе си – твърдо и решително. И само ден след това получих предложението, за което не смеех и да мечтая – да работя като преподавател в любимия ми Бургаски свободен университет. Там намерих последното парченце от своя пъзел – СМИСЪЛА на всички прочетени книги, на всички преодолени препятствия, на всички решени и нерешени случаи от практиката. СМИСЪЛЪТ за мен е да предавам на другите, това, което съм научила. И продължавам да уча – в докторска програма по педагогическа и възрастова психология и се формирам като позитивен психотерапевт.

И не аз си намерих мисията, тя сама ме намери чрез дисертационния ми труд за работа с родители на деца с  комуникативни нарушения.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Потърсих Лили преди 1 година, защото се чудех какво точно съм аз – логопед ли съм, психолог ли съм или учител и какво е онова невидимо за мен нещо, което свързва всичките ми опитности. Както казва Лили за мен – „Ти си мултифункционална!“ Но кое е свързващото звено?

Оказа се, че „сляпото ми петно“ е именно стойността, която давам на хората – да ги уча да се изразяват, да разбират езика на тялото си, езика на мислите си, езика на вътрешния глас и да намират изгубените парченца от своя житейски пъзел. Като  уча децата да говорят и  техните родители да ги разбират,  аз играя ролята на  техен преводач и им помагам да се свързват помежду си. И точно съзнанието за отговорността, която нося, ме кара да уча все повече и повече.

С нейна помощ осъзнах, че свързващото звено на всичко, което правя е способността ми да общувам с хората и на разбираем за тях език да им обяснявам на пръв поглед сложни неща. И че най – ценното ми умение е да им  помагам  да се свързват със себе си и другите.

КЪДЕ СЪМ СЕГА?

Моите клиенти са децата с проблеми в развитието и техните родители. Това са деца, които имат различни нарушения на езика и речта, поведенчески проблеми, интелектуални дефицити, психо-емоционални разстройства и обучителни трудности. В практиката си съм фокусирана върху работата с родителите и следвам концепцията, че РОДИТЕЛЯТ е най-добрият терапевт на своето дете.

Работя също така и с възрастни, които имат говорни нарушения, вследствие на заболяване или нерешен в детството проблем, като заекване или неправилна дикция и артикулация.

Помагам  и на хора, които имат притеснения да говорят пред публика да преодолеят страховете си и да се справят успешно в професии, изискващи добра комуникация.

Сега успешно развивам разнообразните си дейности с помощта на прекрасен екип от логопеди, психолози, педагози и кинезитерапевти. И отново съм си поставила амбициозна задача  – да направя така, че Център „ ЛОГОС – ЕА” да бъде за нашите клиенти това специално място, където ще намерят индивидуално отношение към техните потребности и ще срещнат подкрепа и грижа, съчетана с внимание и професионализъм. Това е мястото, където правя нещата по моя си начин, измерим само с човешката ми и професионална съвест.

НОВИЯТ ПРОЕКТ

Новото е свързано със създаването на  концепция за Център „Логос-ЕА“, която обединява целия ми житейски и професионален опит и е основана на здравия разум и знанията ми. Тази концепция предстои да бъде реализирана до няколко месеца, а междувременно „бял свят“ видя друг мой мечтан проект. Винаги съм искала да направя място, където да имам простор за всичките си „увлечения“ – тренировки на тялото, обучение, изкуства, забавление, общуване  и споделяне на опит. Това място е новата ни  прекрасна зала към Център „Логос-ЕА“, където тренираме айкидо, правим семинари на различни теми или просто се забавляваме. Там се провеждат и  професионални обучения за психолози, а от есента предвиждаме занимания за възрастни, които са съчетание на изкуства и психотерапия – рисуване, пеене и танци. А за децата – това ми е любимо! Поканила съм мои бивши клиенти – вече реализирани актьори и заедно с тях разработваме проект за интерактивни занимания с кукли и театър.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Никога не се „отказвайте“ от способностите си. Може да не сте следващия Пикасо или Елвис Пресли. Дори да осъзнавате, че няма да излагат ваши творби в Лувъра или че никога няма да пеете на световна сцена, вие имате зрънце талант, което може да донесе полза и радост на един единствен човек. И това е достатъчно!

Ако искате да се научите да говорите, със себе си или с другите, можете да се свържете с мен чрез сайта на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“. На официалната ми  Фейсбук страница можете да следите за новите ми проекти и да си изберете нещо, което да ви е по сърце. ?

***

Това беше всичко от нас с Елена – нали ти казах, че ще бъде вдъхновяващо?

А ако темата за твоя личен бранд, кое е присъщо за теб и кое те отличава, както и как да достигаш до точните хора, били те работодатели или клиенти, е на дневен ред при теб, заповядай на 20.06 във Варна на мини-уъркшопа „Първи стъпки в личния брандинг“ или на 28 и 29.09 в София на разгърнатия уъркшоп „Стъпка напред“.

 

Блог стар

6 безценни идеи от топ умове, които да приложиш…

През май 2019-а имах радостта да присъствам на най-голямата бизнес конференция в централна и източна Европа Brandminds в Букурещ, Румъния, и да попия познание от световно признати експерти в маркетинга, психологията и бизнес развитието. В поредица от две статии ще ти споделя в резюме наученото от всеки от шестте лектора и ще ти дам практическо приложение на споделените идеи за твоето кариерно или бизнес развитие.

  1. Силата на убеждаването (persuasion) и на предварителното влияние (pre-suasion)

Д-р Робърт Чалдини  е топ експерт по социална психология и маркетинг в Аризонския държавен университет. Става световно известен със своята книга „Влиянието: Психология на убеждаването“ (Influence: The Psychology of Persuasion), издадена за пръв път през 1984 г., претърпяла няколко редакции и допълнения досега, преведена на повече от 20 езици и продадена в милиони екземпляри по целия свят.

По време на конференцията д-р Чалдини ни разказа за шестте принципа на убеждаването, които ще разгледам накратко, тъй като са достъпни от всякакви източници, и ще завърша с нещо, което е по-ново като концепция.

  • Реципрочност:

Хората се чувстват длъжни да ни върнат поведението, което да получили от нас. Така че на усмивката отговарят с усмивка, а на жест, направен от нас към тях като клиенти (подарък, полезна информация, специално внимание), те отговарят с по-голяма ангажираност и интерес към нашите продукти или услуги.

  • Недостатъчност:

Хората искат повече от онова, от което могат да имат по-малко. Подсъзнателно изпитват притеснение, че ще изпуснат нещо важно, ако то е в по-малки количества. Понякога е по-важно да кажем на хората какво ще изгубят, ако не работят с нас, отколкото какво ще спечелят.

  • Авторитет

Когато искаме да изтъкнем своите постижения, компетенции, титли, най-добрият начин е други хора да го направят вместо нас. Доказано е, че хората вярват на авторитети, които се ползват с голямо доверие, безпрекословно. Достатъчно въздействащи са и отзиви от реални доволни потребители на продукта/ услугата.

  • Последователност и постоянство

Не случайно има пословици, че този, който е най-успешен, не винаги е най-добрият, но пък е най-постоянният и последователен. Когато показваме постоянство в действията си и съответствие между казаното и направеното като спазваме обещанията си, градим много високо ниво на доверие и хората ни асоциират с надеждност, стабилност и почтеност. Това важи както за нашето собствено поведение, така и за поведението на един бизнес или бранд.

  • Харесване

Когато споделяме искрено кое е онова, което ни харесва в отсрещната страна, тя ще прави всичко възможно, така че да отговори на тези наши очаквания.  Вярата ни във възможностите на другия ще го накара да повиши собствената си самоувереност. Искрен комплимент в умерена доза и подходящият момент може да ни помогне да бъдем забелязани и чути от този, от когото зависи нашето бъдещо развитие.

  • Общоприетото одобрение

Един от начините, по които преценяваме дали дадено нещо е добро или не, правилно или не, е като видим какво мислят по въпроса хора, сходни на нас, като начин на мислене, социален статус и други. Затова и често вярваме и следваме хора, с които се асоциираме и не сме склонни да чуем онези, които усещаме като много различни от нас.

Над тези принципи стои още един, който д-р Чалдини нарече „pre-suasion” или подготвянето на аудиторията ни (било то клиенти, колеги, работодатели, че и приятели или роднини) за идея, действие, продукт, услуга, още преди да сме им ги показали/ представили. Идеята е когато ги разкрием, хората да са готови да възприемат продукта, услугата или идеята без възражения, с високо ниво на доверие.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАШ ПРИНЦИПА НА PRE-SUASION ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ПРЕДСТАВЯНЕ?

Хората, с които сме работили за кандидатстване за  конкретна позиция и изготвяне на автобиография, знаят колко ключово е да подготвят четящият я да възприема информацията с подходящата настройка.

Затова и веднага след името и контактите препоръчвам човек да сподели в едно изречение своята професионална цел. Тя не се изчерпва с позицията, за която кандидатстваме, а показва нашата визия за промяната, която търсим. По този начин насочваме фокуса на четящия (ейчар, мениджър на отдел, наш бъдещ ръководител) в посока как виждаме себе си като роля и в каква среда, и го караме да чете остатъка от автобиографията с цел да търси доказателства в нея, че имаме именно тази цел. Също, това е начин да покажем, че позицията, за която кандидатстваме, отговаря на нашата визия, т.е. ние също избираме, и това е нормално.

Една професионална цел може да звучи по следния начин:

„Бих искала да надградя своя 15 годишен опит в обучението и развитието на мениджъри в меки умения в голяма международна организация с установени политики по развиване и задържане на хората.“

Тук показваме и опит, и фокус, и ценности, като сме достатъчно конкретни, но не и прекалено тясно дефинирани,  тъй като може да се окаже, че в компанията може да има и още по-подходяща позиция за нас, отвъд обявената в обявата.

  1. 3 начина да си гарантираш успех

Грант Кардон е международен експерт по продажбите, мотивационен лектор и автор. Участва редовно във Fox News, Fox Business, CNBC  и пише за Entrepreneur.com и Huffington Post. Изградил е три мултимилионни компании – „Cardone Training Technologies“, „Cardone Group“ и „Twin Capital Management“.

По време на конференцията той направи повече мотивационна реч и по-малко представяне на информация, която не ни е позната. Все пак, припомнихме си, че е ключово да скалираме целите, визията и бизнеса си в голям мащаб, като единственият начин да го направим е като инвестираме в бизнеса си, в хора, които да работят за нас и като станем майстори в маркетинга и продажбите.

Най-полезното от неговото споделяне, пречупено през моя собствен опит, бе съветът му, че е важно да маркетираме своя продукт/ услуга още преди да е готов, по време на процеса на създаването му. Т.е. ключово е хората да знаят за него, още преди да е излязъл на пазара. Много близко до идеята на д-р Чалдини за предварителното влияние, не мислите ли?

КАК ДА ИЗПОЛЗВАШ ТОЗИ ПРИНЦИП ЗА СВОИТЕ БИЗНЕС/ КАРИЕРА?

Ако ме следиш отдавна сигурно знаеш, че точно преди година излезе книгата ми за осъзната кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“. Година преди това обявих, че ще напиша такава книга, след което, в следващите месеци, споделях с моята аудитория как върви процеса по писане и споделях откъси от черновата.  В групата с моята общност клиенти дори направих няколко уебинара, в които им разказах за книгата, четох откъси и им дадох възможност да я закупят предварително на по-ниска цена. Те бяха и първите, които хванаха готовите екземпляри в ръцете си в деня, в който излезе книгата.

Ефектът от това да въвлека моята аудитория в процеса по писане и подготвяне на книгата беше много силен – хората се чувстваха ангажирани с темата, чакаха книгата с нетърпение, а тяхното очакване ми даваше сили да съм стегната и дисциплинирана и да свърша целия процес именно в срока, който си бях поставила и бях обявила пред тях.

Същият принцип можеш да използваш и за твой продукт или услуга, които тепърва ще излизат, както и по време на търсене на работа, но не каква да е, а такава, в унисон с твоята същност.

Последно работих за работодател през 2014-а, в голяма българска компания, лидер на световния пазар в нишата си, като начинът, по който стигнах до тях, и до няколко други предложения за работа, които отказах, беше, като създадох блог, в който описах мечтаната работа и екип, както и своя опит. Също така в този блог създавах и статии с насоки за осъзната кариерна промяна. Това ме позиционира с едни гърди напред пред всякаква конкуренция, а и имах немалко запитвания за консултации за кариерно развитие. Същият подход би бил ефективен и за друг, който иска да изпъкне пред работодатели, с експертиза, начин на мислене и представяне, извън типичното.

  1. Заглуши вътрешния си критик

Денис Джейкъбс  е лектор и консултант по теми като развиване на креативност и работа с вътрешния критик, която работи с компаниите и техните служители за това да развият своя творчески потенциал. Тя дойде като заместник на световноизвестния автор Брене Браун, която не можа да презентира на конференцията, поради лични причини.

Нейната презентация беше посветена на нашия вътрешен критик  и методите да заглушим неговия глас.

Тя започна с това, че вътрешният критик всъщност е защитен механизъм и ако гласът му е по-скоро тих, той е там, за да ни предпази от прекалено високи скокове, за които може и да не сме готови. Само че, обикновено, гласът му е доста по-силен от този на увереността, и може да ни парализира или забави в развитието ни. Именно заради него не смеем да направим кариерната промяна, от която имаме нужда, проекта, за който мечтаем или скока нагоре в нашия бизнес.

Вътрешният критик звучи по следния начин:

„Не съм достатъчно…, за да…“

„Ако направя еди какво си, хората ще кажат еди какво си…“

„Не мога да направя еди какво си, защото не съм достатъчно добър, колкото еди кой си…“

Познато, нали?

Денис ни даде няколко много полезни инструмента, с които да заглушим и трансформираме този глас.

Първият беше да си представим за момент, че този глас не съществува.

Какво бихме направили по-различно тогава?

Вторият е, че всеки път, когато направим грешка или не отговорим на нивото на собствените си стандарти, е важно да подходим към себе си с приемане и разбиране и да се държим към нас самите, сякаш с говорим с най-добрия си приятел. Дали, ако дойде разплакан/а, уплашен или отчаян при нас, ще му кажем „Как можа да се изложиш така?“ или ще го прегърнем, ще му заговорим окуражаващо и ще му помогнем да види какво се е получило, освен какво не се е получило, за да има по-обективна картина за случващото се.

Можем да развием в себе си умението да се погледнем отстрани и да забележим как се чувстваме, как изглеждаме, как дишаме, и да направим промени в себе си, от физиология, към мисли и действия. Това е навик, който може да бъде развиван.

Добрата новина е, че когато започнем да изменяме фокуса си по този начин, създаваме нови невронни пътища в мозъците си и след време мислите ни ще се насочват в посока приемане и градивна критика, а не самоподценяване и виждане на пречките, вместо възможностите.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМ НАУЧЕНОТО ЗА ПО-ГОЛЯМА УВЕРЕНОСТ И ГОТОВНОСТ ЗА ДЕЙСТВИЕ В ПОСОКА КАРИЕРНА ПРОМЯНА/ СТАРТИРАНЕ НА СОБСТВЕН БИЗНЕС?

За начало хвани ограничаващите убеждения, или гласа на вътрешния си критик. В една от първите статии в блога си описвам подробно какво представляват и и как можем да работим с тях, така че да ги трансформираме. Виж и какво можеш да направиш, за да отработиш високите нива на неувереност, и да ги сведеш до приемливи, както и как да спреш да отлагаш. Не казвам, че е лесно, процесът е дълъг, и не много приятен, но си струва.

Работата с вътрешния критик е ключова – заглушиш ли гласа му, ще можеш да чуеш много ясно какво ти говори твоят истински вътрешен глас – онзи, който мечтае, който има идеи, който е готов да промяна и има всички ресурси да я случи!

В част 2 очаквай останалите три презентации, на професора по лидерство Хитендра Ванда, топ експерта по маркетинг Гай Кавазаки и свтовноизвестният професор по история Ювал Ноа Харари.

***

Ако прочетеното до тук ти е било полезно и вярваш, че е време да стигнеш до точните хора, били те работодатели, клиенти или последователи, като представиш адекватно и отличаващо се своите професионална експертиза и лични качества, заповядай на две събития по темата.

На 20.06 във Варна предстои уъркшопа „Първи стъпки в личния брандинг“ за кариерно и бизнес развитие, а на 28 и 29 септември в София – подробният практически уъркшоп за развитие на личен бранд „Стъпка напред“. И на двете събития ще има специални гости с разпознаваем личен бранд, които ще споделят своя опит, а аз ще дам работеща система за развиване на личен бранд и позициониране, която води до резултати.

Ще те очаквам там!

Да работиш с радост

ДА РАБОТИШ С РАДОСТ – Епизод 12.1 Лили Георгиева

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, автор на книгата за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, и подкрепям хората в това да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл.

Идеята да ти представя дами, които обичат това, което правят, и работят с радост, се роди, защото вярвам, че това е най-здравословното отношение, което можеш да имаш към делото, на което си посветена. Дори и в моментите, в които не ти е особено леко. Радостта от работата е нагласа, начин на мислене, навик, и в тази видео поредица ще се учим как да го постигнем от жени, които заразяват и вдъхновяват.

Избрахме видео формат, заради възможността да ти предадем неподправена емоция и преживяване на нещата такива, каквито са. Видеата са неформални и автентични, без специална обработка и режисиране. На това да предадем суровата емоция разчитам на моя partner in crime – видео маркетинг иноватора Любомира Любенова.

Дойде време за 12 епизод, т.е. рубриката стартира точно преди година… просто не знам кога мина това време! По този случай с Любомира решихме да направим нещо по-различно, а именно да покажем живота на двете ни зад кулисите, защото се случва да ни питате за това, а и животът не е само работа.:) И двете снимахме ежедневието си в продължение на десетина дни и измислихме по пет изненадващи въпроса, които да зададем една на друга, и ги включихме като неформален и разчупен блиц. Ето какво се получи: епизодите са 2, 12.1 и 12.2, защото иначе щяхме да се окажем с прекалееееено дълго видео. Приятно гледане! 🙂

Това беше всичко от мен зад кулисите, дано ти е било интересно.

А ако искаш да разбереш какво да очакваш през юни, освен епизод 12.2, посветен на Любомира, ето подробности за две събития във Варна, на темите кариерна промяна и личен брандинг.

 

 

Блог стар

Кариерна промяна след дългогодишен опит, в зряла възраст: о,…

 

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг с над 1200 часа опит, автор на книгата за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, и подкрепям хората в това да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл.

Тя ми каза, че няма представа какво да прави оттук нататък. Целият ѝ свят години наред е била компанията, за която е работила. Описанието на знанията и уменията ѝ се изчерпва с длъжностната ѝ характеристика: „мениджър“, ‚специалист“, „директор“ в еди кой си отдел, еди къде си. И толкова. Само че обстоятелствата отвън или вътрешните ѝ осъзнавания налагат промяна. Но как да я случи, когато тя самата не вярва, че е възможна? Или просто не знае как да я реализира…

Това не е измислен сценарий, а казус, повтарящ се много пъти в моята практика.

Без да претендирам за изчерпателност и с уговорката, че винаги има изключения, хората, които са работили в една и съща компания толкова дълъг период (и са се развивали на една или няколко позиции в нея), може да бъдат  описани чрез няколко сходни характеристики:

– Напълно се асоциират с компанията, говорят на „ние“ и се представят с титлата си в нея.

– Описват своите задължения и отговорности, а не постиженията и преносимите си умения.

– Развивали са уменията и компетенциите, необходими на компанията и ключови за длъжностите там, без това да са непременно и техните силни страни.

– Голяма част от приятелския им кръг са колеги и познати покрай работата.

– Нямат реална представа за възможностите извън компанията.

Искам да подчертая, че това описание не е с цел да покаже слабите страни на дългогодишните служители. За организацията такъв тип човек е много ангажиран и ценен, раздялата с него би била трудна и нежелана. Той/ тя наистина е давал(а) много, дълги години. Но понякога промяната се налага.

Какво да правиш ако си засегната от съкращаване?

Дългите години стаж в една фирма предполагат, че става дума за организация с история. Често това означава преминаване през етапи на преструктуриране и реорганизация, през кризи и трудни моменти, сливания или придобиване на други компании. А може да доведе и до съкращаване на служители. И един от тях можеш да бъдеш ти.

Това наистина боли. Защото си дала много, защото си платила цена в личен план, защото си била ангажирана и лоялна, очаквайки същото отсреща. Само че понякога няма логика, нито пък е лесно да се обяснят някои непопулярни решения. Може да са обосновани, а може и да не са. В този момент боли, защото се чувстваш предадена. Може би от най-близките си след твоето семейство (или пък преди него).

Искам да ти дам няколко съвета, за да преминеш през този труден период по-леко.

Опитай да не го приемаш лично: често наистина не е. Знам, че годините заедно и близостта, която вероятно чувстваш и с колеги, понякога и с висшестоящи, те карат да си мислиш, че нещо такова не може да се случи точно на теб. Да, донякъде имаш право, но всичко се променя, включително ценностите и политиките на компанията – както се сменят нейните собственици или мениджмънт. Възможно е преките ти ръководители също да се чувстват в небрано лозе и да им е бил поставен ултимативен избор. Или просто да са преценили, че вече имат нужда от хора с различен профил. Знам, че звучи грубо, но съм била свидетел на това нееднократно и искам да те уверя, че почти никога изборът не е лесен, нито пък е личен. Опитай се да не ровиш кой, как и защо, да не търсиш кого да обвиняваш. Ако това ще ти помогне да се самосъхраниш, излей си душата пред приятели, само не обвинявай себе си. Не приемай събитието като потвърждение на това, че не ставаш, че не можеш, че не носиш стойност. Може тук и сега някой да е взел решение да те освободи, но при други обстоятелства, в друга компания, ти би била стойностна такава, каквато си.

Виж каква е реалната ситуация, когато поотмине първоначалната емоция. Не взимай прибързани решения преди това. Предлагат ли ти обезщетение, съобразно закона? И към кого вътре и извън компанията можеш да се обърнеш, ако не е така? Може да е ръководител на високо ниво, директор на отдела по човешки ресурси, адвокат по трудово право, Инспекцията по труда, други? Заинтересувай се и има ли компанията политика по консултиране на освободени служители (outplacement)? Какво е положението в семейството и как стоят финансовите дела? На кого можеш да разчиташ, ако няма да получиш обезщетение?

Задължително помисли от кого можеш да поискаш помощ във вид на консултиране – психологическо, кариерно или менторско, от каквото имаш нужда. Не си казвай, че можеш да се справиш и сама, прекалено навътре в ситуацията и емоцията си. Трудно ще можеш да погледнеш обективно към възможностите.

А такива съществуват, само да имаш очите да ги видиш! Опитът ми показва, че когато лоялен на дадена компания човек е съкратен, шансът да получи предложение за още по-стойностна позиция в близко бъдеще е много голям. Стига да се справи с емоционалния шок и да извести, че е свободен – на хората около себе си, на клиентите, контрагентите и партньорите. В момента, в който раздялата стане факт, е коректно да го направиш. И предложенията няма да закъснеят. А ако не ти допадат или не получиш такива, чети нататък.

Как да действаш, ако ти самата усещаш нужда от промяна?

Дългогодишната история на една компания може и да не доведе до съкращения, но това, което е било на старта й, може да е по-различно сега. Ще усетиш нужда от промяна, ако има подмяна на ценности, ключови за теб, ако определени взаимоотношения въпреки усилията ти не се получават, ако не ти дават обратната връзка и оценката, които според теб заслужаваш. Или ако просто чувстваш, че си стигнала до „тавана“ и няма накъде да се развиваш.

Според съвременните теории за кариерно развитие, от около четиресет и пет докъм шейсетгодишна възраст зрелият индивид освен, че поддържа постигнатото, обикновено търси отговор на въпроса дали иска да продължи да се развива в избраната професия. Този етап се свързва с преоткриване на себе си, а не само с усъвършенстване на настоящата позиция. Много е вероятно човек да прецени, че трябва да промени организацията, професията или полето на изява. Началото на този етап обикновено съвпада с момента, в който децата „излитат“ от семейното гнездо. Често именно тогава зрелите дами осъзнават, че ако досега  в центъра са били техните деца, то вече е време да обърнат фокуса към себе си и собствените си желания. Изведнъж или не съвсем, те разбират, че часовникът тиктака – и ако досега са отлагали промените с оправданието, че нямат време и има по-важни неща, вече няма за кога.

Ако ти се случва това знай, че не си сама, всичко е нормално. Не си и помисляй да го оценяваш като предателство и нещо неморално. Била си лоялна и ангажирана към настоящата си компания дълги години – да, прекрасно е, но не означава, че в един момент няма да поискаш да направиш завой. Неморално и към теб, и към компанията би било да останеш, вече много по-малко ангажирана и даваща. Това ще се отрази негативно върху твоето ниво на изпълнение, а вероятно и върху взаимоотношенията ти с клиенти и с колеги. А най-вече – върху усещането ти за удовлетворение и смисъл. Това не е кариерен избор от любов, а от страх, никой не печели от него.

В случай, че чувстваш нужда от промяна, можеш да направиш няколко неща:

  1. Да анализираш от пълна кариерна промяна ли имаш нужда или само от смяна на компанията, или пък от развитие настрани.
  2. Да пренасочиш фокуса си от своите задължение и отговорности към твоите постижения и преносими умения.
  3. Да поискаш обратна връзка и да поразпиташ в какво, според останалите, си добра.
  4. Да проучиш кои са твоите конкурентни предимства.
  5. Да потърсиш възможности за работа чрез „топъл“ контакт.
  6. Да говориш с хора, да прегледаш сайтове на компании, да събереш информация какво се случва в света отвън.
  7. Да помислиш дали сега не е времето да реализираш онази идея, която ти се върти от сто години в главата (собствен бизнес в съдружие с друг колега или приятел; курс по преквалификация или дълго обмисляно обучение; приемане на предложение, за което доскоро не ти стискаше).

Ако се чувстваш в ступор, потърси помощ. Говори с професионалист по човешки ресурси, на когото вярваш, с кариерен консултант или друг човек, който ще ти даде обективна информация за пазара, за компаниите и за бизнеса в твоята сфера на интереси. Тези разговори ще ти помогнат и да пребориш ограничаващите убеждения, за да направиш информиран и осъзнат избор. Може да се наложи да потърсиш професионалист за изготвяне на твоето CV, или пък за консултиране по бизнес идеята, която имаш. Не се притеснявай да искаш помощ – в момента това е най-доброто за теб.

Точно както направи Албена Славова, която напусна компанията, в която имаше дългогодишен опит, на възраст, в която много хора се отказват от това да правят промени.

И не съжали нито за миг:

„Преди година и половина считах, че се намирам в безизходна ситуация. На сутринта след като напуснах работа в главата ми кънтеше плашещият въпрос: „Какво ще стане с мен?“. Извадих една значка с надпис „Всичко си е супер“ и се постарах да му повярвам. Закачих я на видно място, където стои до днес. Знаех какво не искам повече да ми се случва и какво умея да правя най-добре. Бях разбрала, че няма смисъл да сменям една работа с друга, подобна на нея и да очаквам да се получи нещо по-различно…“

Виж цялата история тук и какво можеш да си вземеш от нея. Много е!

Как да пребориш ограничаващите убеждения?

От опита ми с десетки дами, поискали и направили кариерна промяна в по-зряла възраст, на първо място, ключово е да работиш със собствените си ограничаващи убеждения – че си „възрастна“ и „неконкурентна“ или пък „прекалено квалифицирана“ и  „с високи изисквания“, или… Има още много варианти.

Тези твърдения може да бъдат абсолютно неверни, или пък да съдържат доза истина, но с неправилната формулировка. Ето няколко произволни:

–            На тази възраст ми е късно за промяна.

–            Не мога да се конкурирам с младите хора.

–            Прекалено квалифицирана съм и никой няма да ми повярва, че искам да започна наново.

–            До сега съм поддържала даден стандарт, а промяната означава да падна много под него.

–            Желанието ми за промяна е каприз, който ще отшуми.

–            По-добре да си стоя в сигурното, отколкото да гоня дивото.

–            Не мисля, че ще срещна подкрепа от хората около мен.

Мога да изброявам още, но каквото и да е съдържанието, едно и също нещо лежи в основата. Имаш ли вяра, ще успееш да убедиш и хората около теб – близки, бъдещи работодатели, клиенти – че си достатъчно подходяща, дори и на по-зряла възраст. И ще намериш начин да си осигуриш ресурсите, които ти липсват. Не си ли убедена, че е възможно да случиш промяната, нямаш ли самочувствие, точно това ще предадеш на отсрещната страна. Може да говориш едно, но цялостното ти излъчване и отношение ще показват друго.

Как да подсилиш вярата тогава и да пребориш ограничаващите убеждения? Ще споделя с теб два подхода, които знам, че работят.

Първият е да си припомниш моментите, в които си успявала, в които си се справяла и си постигала това, към което си се стремила – без значение в личен или в професионален план. Помисли си кога за последно чу: „Благодаря ти, помощта ти беше ценна.“ Възможно е да си омаловажила тази обратна връзка и да си видяла онова, което не си успяла да направиш. Няма да ти е лесно да се досетиш, ако си свикнала все да забелязваш нещата, които не ти се получават съвсем, или пък да чуваш думите на критика. Най-вече от вътрешния си „съдник“. Да мислиш за това, че си добра и способна, или че ще бъдеш оценена подобаващо, е въпрос на навик. Затова започвай ежедневно да забелязваш малките и по-големите си постижения, така автоматично ще повдигнеш своята увереност. Вярата е жизненоважна, за да направиш промяната, за която мечтаеш. И не забравяй, че това как ще бъдат оценени твоята възраст и опит, зависи много от средата, в която ще попаднеш. За едни това може да е абсолютен актив, а за други – сигурен пасив. Така че валидирай идеите си в правилната среда, знаеш колко е ключова.

Второто е да проучиш историите на дами в зряла възраст, които вече са осъществили промяната. Ако е възможно, говори с тях или поне прочети интервюта или лични истории. Точно като трите дами, които в края на тази глава ще разкажат за своята промяна в зряла възраст. Виж какво ги обединява като настройка, нагласа, подготовка, като начин на комуникиране с другите. Разбери и какви действия са предприели. Възможно е да се затрудняваш да направиш своята промяна не само заради ограничаващите си убеждения, а и защото не знаеш как да направиш нещо конкретно. Научи как направилите промяната комуникират преносимите си умения и личните си компетенции. Пиши на дами, за които си разбрала от медии или професионални мрежи, помоли ги да отговорят на въпросите ти – няма да загубиш нищо, дори и да не осъществиш обратна връзка. Любим пример ми е истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс, може би най-лошата оперна певица в света, която с вяра, подкрепа и постоянни занимания по пеене успява да стигне до концерт в Карнеги Хол. Кой знае колко наистина талантливи певици не са го направили само заради липса на увереност и постоянство…

За мен пример за човек с вяра, въпреки многото камъчета и камъни по пътя, е Жени Гунева, която прави голям завой в нова посока във възраст, която наричаме пенсионна:

„Намирам се в най-хубавата възраст. Тя е тази, на която съм в момента. Вече нямам търпение за някои неща, защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Правя това, което обичам. До сега съм живяла живота си така, че не съжалявам за нищо направено или казано от мен. Вече не се тревожа какво мислят другите за мен. Смятам, че съм творец на живота си, на движението напред, на улавянето на възможности, на изследването на нови хоризонти…“

Виж цялата статия тук, струва си всеки ред!

Какво да правиш, ако искаш промяна, но е трудно да я направиш поради външни фактори (липса на подходящи възможности, липса на подкрепа, липса на финанси)?

Разбира се, зависи за какви фактори става дума. Но винаги ще има някакъв недостиг на ресурси, вътрешни или външни. Ако имаш вяра, може да нямаш пари, а и да имаш финанси, може да те потиска убеждението, че няма да успяваш да поддържаш стандарта си – и това да те спре. Или пък е възможно да си наясно какво искаш и да вярваш, че е възможно, както и да имаш компетенциите за това, но предложенията отвън да не съвпадат с твоята визия.

Каквото и да е стечението на обстоятелствата, знай, че всеки ресурс може да бъде заместен с един или с няколко други. Например, ако ти липсват пари, вероятно ще случиш промяната за по-дълго време и с повече усилия. А ако вътрешната ти увереност не е стопроцентова, можеш да я подсилиш с външна подкрепа или с допълнително обучение. Ключово е да си наясно какво точно ти липсва и откъде произлиза това, след което да видиш как да си го набавиш, а ако не е възможно – да разбереш как можеш да го компенсираш. Никога не чакай всичко да бъде налично – и вяра, и пари, и пълна компетентност, и безусловна подкрепа. Действай по най-тесните места и бори ограничаващите убеждения, а другите ресурси ще набавяш по пътя.

Разковничето е да планираш и да започнеш да се подготвяш за промяната достатъчно рано, така че да не се наложи да действаш, притисната от обстоятелствата. Възможно е да ти трябват поне няколко месеца, за да изясниш посоката си на действие или да си набавиш компетенциите, нужни за новото поприще, да раздвижиш мрежата си от контакти, да намериш необходимите финанси, да си осигуриш професионална подкрепа и помощ от близките хора. И още известно време – предвид обстоятелствата отвън, за да я осъществиш.

                    Как да прецениш дали не ти е време за собствен бизнес?

От моя опит знам – дамите с дълъг опит като наемни служители често са с нагласата, че е време целите, които гонят, да бъдат техните собствени. Тези, които са били експерти в дадена област, се замислят за собствена консултантска дейност. Други, които имат различни интереси от професионалната си квалификация, проявяват желание да създадат собствен продукт или специфична услуга. Има и немалко жени с лидерски способности, решили, че им е време да ръководят собствен екип, за собствен проект или кауза. Ако и ти си една от тях, започни с твоята изходяща мотивация в унисон с принципите на кариерна промяна от любов към себе си.

Ако идеята ти да работиш за себе си идва само от желанието за бягство и разделяне с работодател, с който вече не сте един за друг – това не е достатъчно добра причина за да стартиране на собствен бизнес. Важно е да гориш от страст към определена дейност, конкретна бизнес идея, както и да имаш уменията, присъщи на предприемачите като постоянство, самостоятелност, готовност за риск и други.

И тук важи принципът не просто да търсиш възможностите навън, а да видиш дали те отговарят на това вътре в теб. Има още нещо важно: доколко устойчива ще бъдеш в развитието на своята дейност. Тук не става дума за позиция, която можеш да напуснеш с предизвестие. И резултатите няма да са видими само след няколко месеца. Собственият бизнес означава инвестиране на време, енергия, финанси и въобще – цялата теб, като резултатите нито са гарантирани, нито е ясно кога точно ще се появят.

В тази статия можеш да види двайсет причини, поради които да работиш за себе си не е много добра идея… или обратното. 🙂

А в този разказ ще научиш какво е това да стартираш собствен проект, не въпреки, а заради трудностите, които животът ти приподнася. Виж историята на промяна на Надежда Тодорова, която е на 43, когато стартира нещо, за което цялата й същност копнее:

„Целта ми е един ден да мога да осигурявам работни места на младежи със специални образователни потребности (СОП), за да имат шанс за интегриране в обществото и да бъдат пълноценни и самостоятелни хора, доколкото това е възможно. В по-близък план целта ми е да уча дечица, младежи и всички желаещи (включително такива със СОП) да плетат и да творят, да създават с ръцете си и да са щастливи от наученото и сътвореното от тях самите. Моята дъщеричка се роди със Синдром на Даун и всъщност оттук тръгнаха много от идеите ми за новото начинание…“

***

А ако имаш нужда от спаринг партньор и професионалист по темите за кариерна промяна и развитие, възможностите за съвместна работа са следните:

1) Индивидуално консултиране, на живо или онлайн, по една от моите четири авторски програми от системата Устрем.

2) В малка група и защитена среда, на някое от затворените обучения, които планирам тази година. Следи секция Събития в сайта ми за целта.

3) Ако се чудиш кое е твоето – най-добре ми пиши, ще те насоча към най-адекватния вариант, или заповядай да се запознаем на живо на някое от поредицата от отворени събития по темата „Стани своя най-важен проект“.

 

 

 

Кариерно развитие

Кариерна промяна и личен брандинг във Варна през любимия…

Лили Георгиева помага на хората да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл, както и да развият личния си бранд като част от организация или на свободна заетост. Тя е консултант с над 1000 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерна промяна „Устрем“, бивш HR в международни компании.

Юни ми е любим месец по много причини – началото на лятото, последният активен месец преди по-спокойните юли и август, и подходящ момент да посетя любимата Варна.

Този юни не изневерявам на себе си и съм подготвила два уъркшопа във Варна на темите кариерна промяна и личен брандинг.

Ето всичките с подробности (и няколко размишления по темите, които ще замислят и теб 🙂 ):

Варна: 20 юни, „Първи стъпки в личния брандинг“ , уъркшоп за бизнес и професионално развитие

Не е справедливо. Около мен прелива от хора, които са талантливи, способни и стойностни… и толкова невидими. Или, по-скоро, сливащи се с масата. Защото  са били учени, че скромността краси, или че доброто няма да остане незабелязано, или че който трябва, ще ги разпознае. Само че все нещо не се получава. Не успяват да достигнат до онези работодатели, с които явно са от една порода. Не успяват да стигнат до онези клиенти, на които могат да бъдат максимално полезни. Или успяват, но с много трудности… и с желанието накрая да се откажат.

Истината е, че има начин да се отличим, без агресивно ‚самопредлагане‘, много пари за реклама и слагане на маски, така че да ‚се харчим‘ повече.

Начинът е като познаваме себе си и стойността, която носим (като професионална експертиза и личностни качества), и като споделяме своята същност и знания с хората и организациите, на които можем да бъдем полезни.

На 20 юни ще работим именно над това да определим как да представим себе си и нашите услуги така, че наистина да се свържем с хората, и да бъдем избрани и предпочитани от тях, без значение дали става дума за работодатели, клиенти и последователи. Как да се отличим от масата други с подобен опит или образование или дори с опит и образование, които ние нямаме. Как да се представим по-различно от всички други, които предлагат подобен продукт или услуга. Как да покажем уникалност в свят, залят от реплики и двойнициТемата е същата, а форматът – вечерен, което значи, че за около три часа ще научиш есенцията на това какво е личният бранд и как да го използваш за своето професионално или бизнес развитие. Обещавам много практичност и полезност, както винаги!

Ето и кои теми конкретно ще засегнем:

  • Какво е личният бранд и защо е важно да го развиваш с определени фокус и цел.
  • Как да отличиш твоето ‘племе’ (работодатели, клиенти, последователи) и да говориш именно на тях.
  • Как да развиваш личния си бранд отвътре-навън и защо именно тази е работещата стратегия.
  • Как да формулираш какво те отличава и да носиш стойност чрез това предварително.
  • Как да се свързваш с хората (работодатели, клиенти, последователи), по един автентичен начин.
  • Как да развиваш личния си бранд устойчиво и с конкретна цел онлайн и офлайн (принципи и примери).

Ще те очаквам в уютното пространство на Социалната чайна, а всички подробности са тук.

Варна: 22 юни, „А сега накъде?“ уъркшоп за кариерна промяна от любов към себе си

Продължавам да чувам въпросите, които знам, че няма да доведат до осъзната кариерна промяна, от любов към себе си, към обичана работа, изпълнена със смисъл и достойно възнаграждение.

„Кои професии са перспективни?“

„Къде бих паснал най-добре?“

„С каква работа бих се справил добре?“

Осъзнатата кариерна промяна не е към работа, в която ще паснеш (като че ли си чарк от машина), която е перспективна отвън (но няма общо с онова, което е отвътре), с която би се справил добре (но не изразява твоите силни страни и естествена функция).

„А сега накъде?“ е формат, в който ще формулираме визия за кариерна промяна, в която в центъра са нашите ценности, силни страни, преносими умения, усещане за принос, естествена функция и роля. От там ще генерираме не един или два варианта за промяна. Всеки със своето темпо.

Ето какво ще си изясниш на уъркшопа:

  • На кой етап от промяната се намираш и дали имаш нужда от пълна или частична такава;
  • Как се вписва работата/ кариерата/ бизнеса в цялостната ти личност, така че да имаш баланс и с другите важни неща в живота ти;
  • Как да опишеш своя опит и да го пренесеш към нова длъжност или дори професия;
  • Кое е характерно за теб като силни страни, знания, умения и компетенции, за да избереш дейност, работа или бизнес, които да са в унисон с тях;
  • Кои са твоите естествени роля и принос, отвъд длъжност и титли;
  • Как да генерираш и валидираш идеи за бъдещо развитие/ промяна в твоята кариера/ дейност/ професия;
  • Критерии, по които да преценяваш дали дадена кариерна възможност е за теб или не;
  • Умения да се представяш въздействащо отвъд титлата или професията, с които се занимаваш в момента;
  • И още много практическа информация и приложими упражнения.

Всички подробности са тук.  А ако прецениш, можеш да се включиш и в пакет за двете събития, разбира се, с отстъпка.

Това беше всичко от мен. Пожелавам ти прекрасен юни и разкошно лято и ще се видим скоро, нали?

 

 

 

 

 

Кариерно развитие

От гонене на бездушни цели към работа за твоите…

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и развитие с над 1500 часа опит, и днес искам да си говорим за поставянето на цели. Но не по онзи сух начин, който ти е дотегнал отдавна, а с отговор на въпроса „Какъв е смисълът?“ Защото често, улисани в ритъма на забързаното ежедневие, забравяме именно защо правим едно или друго нещо, особено в професионален план. Или много добре знаем защо, но отговорът не ни носи истински смисъл и искра отвътре.

Разбира се, има и хора, които смятат, че поставянето на цели е ню ейдж измислица и изобщо не е нужно, че това само ограничава спонтанността в живота, и нещата се получават от само себе си… или не се получават, защото не им е дошло времето. Ако си един от тях – по-добре недей да четеш нататък, ще си изгубиш времето… Ако ли просто ти е писнало от поставянето на цели и тяхното гонене, и търсиш кое е онова, което е по-голямо от тях – заповядай, има какво да си вземеш! 🙂 За да може не просто да се заричаш, че ще промениш нещо, а да имаш постоянство  месец след месец.

 И да спреш да гониш цели… а да работиш за мечтите си. Онези, които имат смисъл!

За начало, ще ти представя седем проблема или погрешни убеждения/действия, които от моя житейски и професионален опит съм забелязала, че най-често саботират поставянето и най-вече изпълняването на цели (в професионален, и не само, план), и ще ти дам изпитано и работещо решение за всеки от тях:

1) Поставянето на цели не е предшествано от равносметка

Представи си, че отиваш в магазина да пазаруваш храна, без да си прегледал/а какво има и какво липсва в хладилника ти, без да обмислиш какво смяташ да готвиш през идващата седмица, и без да се питаш какво обичаш да ядеш, или какво можеш да си позволиш да ядеш, ако си на специален режим. Вероятно ще започнеш да мяташ в кошницата всичко онова, изглежда добре, което си чувал, че е качествено или просто е на добра цена, или е препоръчано от продавачката или в брошурата на магазина. Това е абсолютно същото, като да си поставяш цели без равносметка, а именно, да планираш действия, които не са аргументирани от твоите истински нужди и ценности, а са очаквани или налагани от стандарти отвън, които може да нямат общо с твоите.
За мен равносметката на първо място е момент на благодарност, а след това и преглед на онова, което се е случвало в миналото, така че да можеш да теглиш чертата, и да прецениш какво е добре да запазиш, а какво – да промениш, в бъдещето. Без значение дали става дума за избор на нова работа, промяна на професионална роля в същата компания или развитие на бизнеса ти, който е време да отиде на едно следващо ниво. И тя е абсолютно задължителна, за да можеш адекватно да прецениш „А сега накъде?“ В тази статия ти давам работеща методология за равносметка, която е наистина в унисон с онова, което е важно за теб, а в следващото изречение ще формулирам есенцията зад поставянето на цели.

2) Целите ти не са свързани с мечтите ти/ с истинските ти желания

Хващам се на бас, че си наясно с това как да си поставяш SMART цели – целите трябва да са конкретни, измерими, реалистични и т.н. – и в същото време се е случвало да имаш перфектно формулирани цели, а да изпълниш по-малко от половината, и то с мъка. Всъщност, много често се случва да си поставяме цели, които не са наши, защото нямат общо с онова, което наистина искаме, с онова, за което мечтаем. И тогава излиза, че реалният проблем не е в това, че не знаем как да си поставяме цели, а че нямаме мотивацията да ги изпълняваме, защото зад тях няма нищо, което да ни пали. Защото истината е, че много цели, да не говорим за конкретните задачи за тяхното изпълнение, са трудни за постигане, свързани с промяна на навици, лишения, неудобства. И само ако има мечта, която стои зад тях, и я усещаш не само с ума си, а и с тялото си (например, като пеперуди в стомаха или топлина в сърцето), ще имаш сили да действаш, да падаш и ставаш, и така докато целта не е изпълнена. А мечтата – по-близо!

Забелязала съм, че често процесът по кариерна промяна, и особено частта с търсене на нова работа, е възприеман като труден, тягостен, но задължителен. Хората с мъка проучват възможностите на пазара, подготвят автобиографията си, и се явяват на събеседвания за работа. От една страна, защото не си дават свободата да действат в този процес по техния начин, който може да е много различен от масовия, от друга – защото хипотетичният резултат не ги пали, не им носи истинска радост, а може и да няма общо с онова, в което са наистина силни. Клиентите, с които работя за кариерна промяна, от друга страна, правят същото с лекота, инициативност, и намират начини как да разнообразят и осмислят процеса за себе си. Много по-подготвени са от своите конкуренти, а енергията и тонусът им са на много по-високо ниво, защото зад всеки имейл, всяко обаждане и всяка среща стои цел, която е лично тяхна, свързана с тяхната същност и мечта, която имат. Мечтата, разбира се, е много повече от „Коя позиция искаш да изпълняваш?“, а е визия, която се оформя чрез въпроси като „Какъв принос искаш да оставяш?“, „Какво вътрешно състояние искаш да имаш дългосрочно?“, а защо не и „Какъв живот искаш да живееш?“

***

Ако ти е нужен аналогов инструмент, с който да си поставяш цели по този начин, и който да ти предостави система за целеполагане и създаване на навици (за които ще ти разкажа по-натам в статията), запознай се с Планера за 2020-а, създаден от дама от моята общност, дизайнер и стратег на бизнес процеси.

Аз ще използвам именно него за моите цели през 2020-а, както и ще подаря по един такъв на всяка дама, която ще участва в шестемесечната програма „Уверена, устремена, успешна“, която стартира в края на януари.

***

3) Целите ти не са свързани с ценностите ти

Като продължение на предишната точка, от професионалния ми опит в над 1500 часа консултиране по кариерни теми, съм забелязала, че често хората имат цели, които не само не са в особено съзвучие с техните ценности, а дори са и в разрез с тях. Това е така, защото, за голямо съжаление, хората рядко са наясно с истинските си ценности. Поне не на едно осъзнато ниво, но там някъде, в подсъзнанието, ценностите напомнят за себе си… във вид на постоянно усещане за неудовлетворение. Затова някой, който има на пръв поглед разкошна работа, в прекрасен офис и с добър екип, е възможно да не се чувства на място, ако основна ценност за него е свободата, във времето, пространството, вземането на решения с кого и как да работи. Затова е възможно и друг, с малък бизнес, ежедневно изпитва разнообразен вид трудности, да говори с любов за своето дело и да изглежда щастлив – ако една от ценностите му е споделяне, например, и прави именно това със своя бизнес.

Та, твоите цели ще са истински твои, когато първо – те подкрепят в това да реализираш своите мечти и второ – са в унисон с онова, което е наистина важно за теб, а именно твоите ценности. Ако чувстваш изпълнението на целта като досадна задача и дори и когато я постигнеш, не изпиташ особена радост и смисъл, е възможно да действаш против собствените си ценности, без да го съзнаваш. Процесът по изясняване на ценностите ни е дълъг, труден и често води до необходимост да вземем генерални решения за живота си, в професионален, и не само план. Бърз път в тази посока е да анализираш добре какво ти липсва, когато изпитваш някакъв вид страдание или дискомфорт.

Например, аз самата осъзнах колко е важно творчеството в моя живот, когато то ми липсваше напълно – и в работата ми, и в личен план. Изпитвах липса на смисъл и искра, докато не започнах да работя за себе си и да създавам своите текстове, обучения и програми, когато си освободих време за танци и културни събития, когато започнах да готвя с щипка дързост, а не по рецепта. В момента моя професионален, и не само, живот, е в пъти по-пълнокръвен – защото насочих фокуса си върху творчеството и си поставях много конкретни цели свързани с него. И, едновременно с това, изместих фокуса си от други ценности, които се оказа, че са ми наложени от средата около мен, но не са наистина мои.

Разбира се, понякога се налага да работим за по-компромисни цели, които (поне на този етап от живота си) няма как да подминем, наложени от средата около нас, и е ключово да намерим мотивацията да се справим с тях. Тогава работи обратният процес, а именно, да намерим общото между тази цел и онова, което ни е важно. Може да има само частично припокриване, но то ще е достатъчно, за да действаш с по-голям хъс и да не отлагаш за някой следващ момент (както когато преди години ми се наложи да се науча да се науча да боравя с платформата wordpress, на която е построен сайта ми – нещо, което не ми е особено интересно, но няма как да подмина).

4) Целите ти не са конкретни и измерими

Изпълниш ли първите три точки, можеш да имаш абсолютната сигурност, че целите, които си поставяш, са лично твои, и ще ти трепти отвътре за тях, както и че ще имаш сили и енергия да ги изпълниш. Следващата стъпка е формулиране на самите цели, на която обикновено се набляга най-много в наръчници и книги за продуктивност и успех, но която не е магически ефективна без първите три точки. Ако смяташ, че „Да науча испански.“ или „Да стартирам собствен бизнес.“ е точна и ясна цел – грешиш. Това е почти толкова общо колкото да кажеш „Добре съм.“,когато те попитат „Как си?“ (‘’добре’’ не е чувство). Същите ‚цели‘ е необходимо да бъдат пренаписани по-конкретно и с определен срок. Например: „До края на годината да мога да разбирам свободно испаноговорящи и да мога да пиша с лекота работните имейли на испански.“, както и: „Да валидирам идеите си за бизнес, да избера една и да направя първи стъпки към осъществяването й до края на лятото (22 септември)“ След което, когато му дойде времето, да разпишеш стъпките за осъществяване на избраната идея, отново конкретно в срок.                                                                                   Точното формулиране на целта ще ти помогне много по-лесно да планираш ресурсите си и да оцениш напредъка си, когато дойде време за равносметка. И, не на последно място, ще можеш да запушиш устата на вътрешния съдник, на който все нещо не му е наред, или който си мени мнението по няколко пъти на ден, като му покажеш реални и измерими резултати. А не само усещане за „добре се получи“ или „май имам напредък“.

5) Искаш нещо различно, а не променяш навиците и ежедневието си

Целите, особено подплатени от мечти и ценности, изискват ресурси, за да бъдат изпълнени. Време, финанси, контакти, познания и т.н. Разбира се, никога не разполагаш с всички ресурси и изпълняването на една цел често означава ‚еквилибристика‘ за осигуряване на липсващ ресурс. 🙂 Която пък на свой ред изисква да излезеш от познатия си начин ма мислене и действие, ако щеш и дневен режим. Всеки ден, а не еднократно. За определен срок или пък… неопределен. Сигурно ще се потретя, но ще направиш сериозни еквилибристики само ако целта ти е наистина на сърце, иначе ще се напънеш няколко пъти… и ще ти свършат силите.

Пали ли те целта и формулирана ли е много конкретно, следващата стъпка е да погледнеш графика си и да видиш какво трябва да махнеш и добавиш в него, така че да имаш време и енергия, както и конкретни малки стъпки, за изпълнението на целта. Например, научаването на испански език ще включва ходене на уроци, четене на книги, а защо не и пътешествие до Испания, всички от които изискват планиране на време, финанси и най-вече – полагане на системни усилия. А понякога и лишаване от нещо друго, като среща с приятели по същото време, например. Но, вече знаеш – нищо няма да те откаже, ако зад целта стои твоя истинска мечта.

6) Нямаш фокус, а искаш да работиш по всички цели едновременно

Съвсем нормално е да имаш поне по една цел в основните си житейски роли, а те, разбити на подцели и задачи, стават наистина много. Ако имаш списък с двайсет или повече точки неминуемо ще се запиташ: „От къде да започна?“ Може да се изкушиш да работиш по всички едновременно, но нито времето, нито силите да ти стигнат. Разковничето тук е да си изясниш коя е онази цел, върху която ако се фокусираш, ще отприщиш ресурси за много други твои цели. Например, ако се включиш в определено обучение, резултатът от него може да допринесе за това да постигнеш по-лесно целите си за професионално развитие, общуване с повече хора със сходни интереси и по-добро възнаграждение на настоящата ти позиция. С един куршум три заека, както се казва. А може да има и някоя належаща цел, която докато не бъде разрешена, да саботира постигането на много други твои цели. Например, разправянето с болежка, която ти тежи отдавна и все нямаш време за нея, но неразрешаването й да ти отнема повече време и енергия, във вид на ниска работоспособност или пък нисък тонус.

7) Не празнуваш малките успехи по пътя, а все се взираш колко много ти остава

Масово е. Взирането в „Какво не съм направил/а добре?“ или „Колко още ми остава до края?“. Вместо „С кое се справих?“ и „Колко много път съм изминал/а!“ Виновни са ‚първите седем‘ и годините след тях, в които затвърждаваме в съзнанието си погрешното схващане, че да използваме червения химикал за отбелязване на грешките ни е по-ефективно от използване на зеления, за да подчертаем най-добрите си постижения. И да искаме да доближим и другите до тях.
Всяка, дори и най-палещата те цел, свързана с онова, което е важно на теб, перфектно формулирана и идеално вписана в графика ти, може да остави горчив привкус у теб, ако вместо да празнуваш малките победи по пътя ти, само отбелязваш още колко много ти остава. Самоубийствено е, смачкващо, ампутиращо потенциала, мерака и радостта от пътуването. Т.е. – иде ти се да се откажеш.
Недей! Сипи си една чаша от любимата ти напитка, надуй уредбата с любимото си парче и просто празнувай, дори и да знаеш, че това е само първата малка стъпка по огромния път пред теб. Ей това наистина променя играта!
***
В кои от по-горните седем точки се разпозна и какво можеш да направиш още сега, за да промениш твоята настройка за поставянето на цели?
Драсни си някъде проблясъците до тук и след това продължи да четеш. Важно е.

Сега, след като вече знаеш как и защо да формулираш своите цели, е време да ти дам система, която вярвам, че може да ти помогне да работиш ефективно и с кеф за мечтите си в професионален, и не само план, отново в 7 изпитани стъпки:

1) Започни с мечтата, а не с целта

Звучи лесно, но на практика знаеш, че не е. Да мечтаеш. Както всичко в живота, и това е умение, навик… който може би е позакърнял, покрай ежедневното гонене на задачи и надпреварване с часовника. Истината е, че просто нямаш енергия за това, и е възможно да си забравил/а как се мечтае. За да ти се получи, е ключово да влезеш в режим на игривост, детско безгрижие, освободеност от мисли и планове, и просто да видиш какво ще излезе. Всъщност, да влизаш редовно в такова състояние, чрез любимо хоби, занимание с тялото, а защо не медитация. Да, този метод важи и за мечтите ти в професионален план, не само за това как искаш да изглежда мечтаният ти апартамент, например.
Вкарвай се осъзнато в мечтателен режим, като най-добрият индикатор, че ти се получава, е когато усещаш и с ума, и с тялото си, приповдигнатост, радост, любов отвътре, когато си представяш онова, за което мечтаеш. Хубаво е мечтата ти да има два компонента, но не е задължително, а именно – визия за теб и твоя живот и визия за живота на другите около теб. Да си представим, че мечтата ти е да имаш малък ресторант в квартала, в който живееш, с проста храна, но пък изпипана и приготвена с любов. Освен да представяш себе си и своята роля си представи и какво ще донесе това на хората около теб, радостта на клиентите, които ще идват при теб… И не, още не е време за формулиране на конкретни цели, свързани с мечтата ти, защото следва още една много важна стъпка!

2) Визуализирай си какво ще бъде различно, когато е осъществена

За да не утихва силата на твоята мечта дори и в дните, в които ти е трудно, изморено или отчаяно, е важно да я визуализираш под някаква форма и да си я припомняш всеки божи ден. За целта мога да ти предложа три ефективни метода, които вярвам, че работят, но съм сигурна, че ти познаваш и можеш да използваш и повече:

– Използвай мисловна карта (mind map)
Ако си падаш по логическите връзки, искаш повече подреденост и структурираност, и си визуален тип, това е твоя метод. Повече за него, тук.
– Използвай карта на желанията (vision board)
Ако си по-творческа натура и искаш да развихриш въображението си и да създадеш вдъхновяващи колажи за всички сфери от живота си, и вярваш в Закона на привличането, това е твоя метод. Повече за него, тук.
Използвай история, в която се описваш като че ли мечтата ти е постигната
Ако не си падаш по визуализациите и си по-скоро аудиален тип, но пък пишеш добре, това е твоят метод. Може да го запишеш във файл, който да препрочиташ периодично, а още по-въздействащо би било да запишеш историята си в аудио файл и да го слушаш докато се разхождаш, например. Повече по темата за разказване на истории, тук.

3) Напиши една или повече цели, за да работиш за мечтата си

Време е реализирането на мечтата да се случи с конкретни и измерими цели, които разпишеш с определен срок. Не забравяй, че е важно да си поставиш цели по основните роли в живота ти, не само професионалната, защото иначе рискуваш развитието в една роля да е за сметка на друга… което може да доведе до неудовлетворение, когато дойде време за равносметка. В първата част на статията вече ти дадох насоки как да формулираш конкретни цели, но ако имаш нужда от повече информация за SMART поставянето на цели, ще я намериш тук.

4) За всяка цел виж с какви ресурси разполагаш и какви трябва да си набавиш

Не забравяй да си отбележиш с какви ресурси разполагаш по всяка цел и кои ти липсват. Най-често ресурсите са в областите време, финанси, експертиза/ познания, контакти/ взаимоотношения, както и вътрешен ресурс (енергия). Направиш ли го, ще ти е много по-лесно да действаш по следващата точка, в която директно вкарваш в графика си подцели и задачки за реализирането на всяка една цел.

5) Вкарай задачки по всяка цел в графика си като започнеш с най-приоритетните 1-2 цели

Напомням, че всяка цел ще е прекалено голяма, колкото и да е конкретна, и ще е необходимо да я разбиеш на подцели. Например по научаването на испански език за начало ще е необходимо да избереш къде да го учиш, след това да си освободиш време за същинските уроци, да си набавиш материали, да отделиш време за домашна подготовка, да намериш общност/ среда, в която да можеш да практикуваш езика, а защо не и да планираш пътуване до испаноговоряща страна, когато напреднеш с познанията си.
Напомням и че няма как да действаш по всички цели едновременно, а е добре да започнеш с онази, достигането на която би отприщила част от останалите. Тук важи правилото за 80/20 (принципът на Парето), което постулира, че с 20% от усилията ни обикновено постигаме 80% от резултатите. Е, виж коя цел би постигнала такъв ефект!
Ако си падаш по приложения, в които да вкарваш проектите си, целите и задачите по тях, и да отбелязваш напредъка си, без значение дали лични или професионални, добър инструмент е приложението Trello.

6) Виж какви нови навици и умения ще са ти необходими и от кои ще трябва да се откажеш

Вече ти разказах за това в първата част на статията, само искам да добавя, че това може да се окаже препъни камъчето… ако зад целта ти не стои мечта и ако тя няма връзка с твоите ценности. И обратното, всичко ще се получи, ако целта те пали отвътре – ще имаш готовност да се извадиш от зоната на комфорт, да правиш промени и да избираш моментен дискомфорт пред моментно удоволствие, с цел приближаване към мечтата ти.

7) Празнувай малките постижения и отбелязвай напредъка

Последна точка, но не и по важност. Вече ти разказах за нейната важна роля, така че, моля, празнувай напредъка си и не се осъждай много, когато си в момент на застой… за да имаш вътрешния ресурс, а именно енергия, да продължаваш напред.

Това беше всичко от мен. Надявам се да подпомогна това тази година да е по-смислена и удовлетворяваща за теб, в професионален, и не само, план!

Ако ти е време за кариерна промяна или развитие там, където си, разгледай програмите от авторската ми система Устрем и виж коя би била най-полезна за теб.

Пожелавам ти здрава, успешна и усмихната 2020-а!

Кариерно развитие

РАВНОСМЕТКАТА: защо и как (с полезни инструменти!)

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и развитие с над 1500 часа опит. Отново е онзи период от годината, когато освен празненства и подаръци, е важно да си дадем и време за още нещо, а именно – равносметка. Но дали я правим по добър и утвърждаващ начин? И защо ни е всъщност? За какво практически могат да ни послужат резултатите от нея? На тези, и други въпроси, ще ти разкажа в последната си статия за годината в моя блог. Ще започнем с равносметка във всички области от живота и след това ще преминем към кариерата – ще разбереш защо. 😉

ЗАЩО ОБИКНОВЕНО СИ ПРАВИМ РАВНОСМЕТКА В КРАЯ НА ГОДИНАТА?

Знаеш ли кой е най-често срещаният отговор на въпроса по-горе?
„За да разбера какво трябва да се подобри през следващата.“

Това може да означава, че целта на равносметката е да видиш кое не ти се е получило добре, какво ти липсва или кое е излишно в живота ти ( и в личен, и професионален план). На пръв поглед съвсем логична цел, нали? Само че този фокус, и то година, след година, след година, води до постоянно усещане за неудовлетворение и нагласа от рода на:  „все нещо не ми достига/ все нещо не ми е наред“. Често това не е стимул за промяна в каквато и да било посока, а за самосъжаление, за недоволство или дори отчаяние. Клиентите, с които работя за тяхната кариерна промяна или личен брандинг, често гледат към крайната цел (представете си я като едно все още недостижимо Килиманджаро) без да отчитат, че вече са изкачили Мусала или Олимп, и че това си е едно прекрасно постижение, което ги подготвя за по-сериозното изкачване.

Никак не е учудвам. Все пак още от малки сме възпитавани да отбелязваме онова, което не е добро, и да подминаваме своите, дори и малки, постижения, без реално да ги отчитаме, камо ли празнуваме. Само се сетете за червения химикал, с който отбелязват грешките ни в училище… бях удивена, когато разбрах, че в скандинавските държави използват зелен, за да отбележат верните попадения и детето да се стреми към тях! Като големи пък ни възнаграждават за постигнати цели и резултати, често без да отчитат развитието ни по пътя към тях. От тази гледна точка правенето на равносметка се превръща в един неприятен процес и често сме склонни да я пропуснем или я правим по навик, само за да затвърдим усещането за непълноценност и недостигане на поредната цел.

С КАКВА ЦЕЛ ДА СИ ПРАВИМ РАВНОСМЕТКА ТОГАВА?

Здравословната цел на това да видим какво сме постигнали през годината във всички сфери в живота си (вкл. и професионалната), е за да осъзнаем колко сме се променили и развили, и то в сравнение със себе си, година по-рано.

Да отбележим, че вече можем да говорим малко по-уверено пред колегите или че онези сложни доклади ни се отдават с все по-голяма лекота. А не, че все още не се представяме на нивото на родените оратори или че не правим докладите насън (което не е и възможно). Всъщност, основната цел е да отбележим напредъка (или застоя, ако има такъв) във всички сфери на своя живот и да си припомним десетките поводи за благодарност през годината.

Да, казах я. Тази ужасно изтъркана, и според мен, все още недоразбрана дума, ‚благодарност‘. За какво да благодарим на себе си, на колегите си, или на Вселената, когато има толкова много недовършени проекти и непостигнати цели? Защото само тогава ще имаме мотивация и желание да продължим напред, колкото е нужно, за да ги довършим докрай. И, освен това, за да не бъда голословна, има и още ползи, и то научно доказани (описани по-подробно тук):

1. Благодарността подобрява физическото здраве
2. Благодарността подобрява психичното здраве
3. Благодарността намалява усещането за стрес
4. Благодарността подобрява съня
5. Благодарността подбрява самочувствието и увереността

От личен опит мога да споделя, че е точно така, както и от разговорите ми с хора, които практикуват благодарност. И, ако това не е достатъчно – равносметката с цел утвърждаване на нашите постижения и малките стъпки по пътя към голямата цел (макар и все още недостигната), ни дава съвсем различна нагласа, а именно: „Аз имам развитие, сравнено с миналата година.“, „Вече съм преполовил проекта, а даже не съм разбрал в стресираното ежедневие.“, „Колко много позитивни неща е имало през годината, а аз съм се фиксирал само върху негативните…“

***

Ако ти е нужен аналогов инструмент,  който да ти предостави система за целеполагане и създаване на навици, така че да можеш да си направиш адекватна равносметка следващата година, запознай се с Планера за 2020-а, създаден от дама от моята общност, дизайнер и стратег на бизнес процеси.

Аз ще използвам именно него за моите цели през 2020-а, както и ще подаря по един такъв на всяка дама, която ще участва в шестемесечната програма „Уверена, устремена, успешна“, която стартира в края на януари.

***

А КОГА ДА НАБЕЛЕЖИМ КАКВО ДА СЕ ПОДОБРИ?

И така – равносметката ни помага да отбележим прогреса във всяка сфера на нашия живот, дори и да не чувстваме, че сме на 100%. Това ни дава увереност, спокойствие, и сили и настройка да полагаме още усилия, да постигаме повече, и да се справяме с по-голяма лекота с моментите на неуспехи. Без да се фиксираме върху тях. Ако целта на равносметката е утвърждаване на прогреса, то моментът да набележим какво все пак трябва да се промени или подобри, е по време на поставянето на целите ни за новата година. Те са базирани на равносметката, но мястото за градивната критика с цел промяна идва именно в целеполагането. Тази тема е обширна и ще бъде разгледана в друга статия, но нека кажа нещо важно – тук е моментът да си си отговаряме на въпросите: „Какво да променя, за да ми се получава още по-добре?“ или „Какво да направя, за да имам развитие и в еди коя си сфера, така както е имало развитие в еди коя си?“

КОГА Е НАЙ-ДОБРОТО ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА?

Много хора избират да я правят в края на старата или на прага на новата година, но не е нужно да чакаме 12 месеца, а да я правим редовно, поне два-три пъти в годината. Ако става дума за равносметка конкретно в професионален план:
– Когато планираме да прекратим или вече сме прекратили предишни работни правоотношения;
– При приключване на голям проект;
– При завършване на обучение;
– По средата на голям проект или обучение, за да видим как върви, до къде сме стигнали и какви цели да си поставим за втората половина от пътя;
– Винаги, когато усещаме, че гледаме към Килиманджаро, а не зачитаме, че сме стигнали до първа база под него, което си е сериозна стъпка по пътя. Започваме с равносметка и благодарност, продължаваме с целеполагане (или модифициране на вече поставени цели).

КАК СЕ ПРАВИ РАВНОСМЕТКА?

Първо и най-важно – започваме с основните сфери на нашия живот, а не само кариера или финанси, както много хора правят (защото нали всичко друго се нарежда между другото?! Или не съвсем…) Ние сме цялостни личности и за да се чувстваме такива, е важно да съзнаваме всички важни сфери в нашия живот и ролите ни в тях, да оценяме развитието си във всяка една и да целеполагаме във всяка една, като започваме с най-приоритетните за нас.

снимка списание „Обекти“

Често използван инструмент за равносметка е колелото на живота, в което оценяваме от 1 до 10 удовлетворението ни от всичките важни сфери в нашия живот (например, семейство, работа, здраве и т.н.). Още по-добре е за всяка сфера да изпишем най-ярките моменти (не повече от три, които ни изплуват за тази година). Например за себе си бих казала, че най-ярките моменти в сферата „Работа“ за мен тази година, бяха написването и издаването на книгата ми за осъзната кариерна промяна „От любов към себе си“, създаването и провеждането на първо издание на уъркшопа ПРОБИВ, както и оптимизирането на работния ми график, за да имам повече свободно време. Веднага се вижда къде колелото е най-заоблено и има най-много поводи за благодарност, и къде имаме да работим още. Това е първичен инструмент за оценка и след него следва още работа, но не бива да го изпускаме и да се фокусираме само върху професионалната роля, защото нашата удовлетвореност в една област е в пряка зависимост от удовлетвореността ни в друга. Мисля, че няма нужда да го доказвам, всички, буквално, сме го усещали на собствен гръб.

След колелото на живота можем да решим да задълбаем в областта на работата/ кариерата/ бизнеса, като за целта предлагам следния инструмент, който използвам аз (отнема повече време, но пък е много ефективен).

Отварям своя Гугъл календар (или тефтер или кой каквото ползва) и преглеждам какво ми се е случвало всеки месец от годината, в няколко основни области:

Професионални взаимоотношения ( с колеги, клиенти, партньори)
Работни проекти (започнати, завършени, в развитие, отпаднали, предстоящи)
Учене и развитие ( професионално/ личностно)
Резултати от работата (оценени обективно и субективно от мен и от потребяващите моя продукт/ услуга)
Ефективност и продуктивност/ управление на времето (доколко ефективно съм използвала времето си и енергията си)

Конкретиката в календара ми или записките ми за това как е протичало ежедневието ми, както и чек листове или доклади, които съм изготвяла формално или просто за себе си, ще ми дадат добра представа за всяка една от тези пет области по месеци. Това може да бъде поставено в таблица, след което много лесно могат да се намерят общите елементи, нишки, модели на действие, които се повтарят във взаимоотношенията, в работните проекти, в собственото ми развитие, в резултатите от работата и в продуктивността ми. Може да се окаже, че съм създала няколко дългосрочни взаимоотношения, за които мога да бъда много благодарна (но не съм се сещала в забързаното ежедневие), но пък има нужда да поработя върху взаимоотношенията с определен колега, с който явно няма развитие, а би било много полезно. Със сигурност ще излезе информация за това кои проекти са смислени за мен и кои е дошло време да отпаднат, както и за това кое ме е зареждало през годината и е добре да го запазя през новата, и кое точи от времето и енергията ми, и трябва да взема мерки, за да го коригирам. И да, това означава, че може да се наложи да говоря с шефа си за някои неща. Като започна с благодарност, а след това продължа с всичко останало. 🙂

Накрая, за завършек на цялото упражнение, е ключово да определим какво е било нашето доминантно състояние през годината като цяло. Например, тази година като цяло аз се чувствах много по-спокойна в сравнение с предишните, макар че имах и неспокойни моменти. И, накрая, да отбележим с едно изречение напредъка си във всяка от петте сфери (или застоя, ако ситуацията е такава), както и какво искаме да си отбележим като фокус, когато си поставяме нови цели. Например, в областта проекти, аз оценявам двата големи – книгата и уъркшопа ПРОБИВ – като много успешни и удовлетворяващи, и съм благодарна, че имах смелостта да ги реализирам, както и съм благодарна на хората, че ги оцениха, и че им бяха полезни. За размисъл остават два проекта, които отложих, и трябва да реша какво да правя с тях през 2019-а.

А СЕГА НАКЪДЕ?
След като свършиш интересната, приятна и смислена работа по-горе, е време да си сипеш чаша вино, да отпразнуваш постиженията, да приемеш неуспехите, защото те са част от пътя, а ти си човек, който греши, пада и пак става, и да отделиш време в календара си за целеполагане (очаквай статия по темата през януари ).

А до тогава, ВЕСЕЛИ И ТОПЛИ ПРАЗНИЦИ! 🙂

п.с. Моля сподели тази статия с твои близки и познати, които смяташ, че е важно да обърнат своя фокус при правене на равносметка… или да започнат да си правят такава. 🙂 Може да имат нужда точно от тази информация в този момент!

п.с. 2

Ако ти е нужен аналогов инструмент,  който да ти предостави система за целеполагане и създаване на навици, така че да можеш да си направиш адекватна равносметка следващата година, запознай се с Планера за 2020-а, създаден от дама от моята общност, дизайнер и стратег на бизнес процеси.

Аз ще използвам именно него за моите цели през 2020-а, както и ще подаря по един такъв на всяка дама, която ще участва в шестемесечната програма „Уверена, устремена, успешна“, която стартира в края на януари.