Категория: Блог стар

Блог

#shedares Маргарита Николова: „Промяната при мен не беше революция,…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през септември 2021-а е вдъхновяващата Маргарита Николова, която успя да постигне усещането за смисъл и удовлетворение от работата си без да сменя своята организация (макар че отначало дойде с друга заявка). 🙂

ТОЧКА А:

Неудовлетворение от настоящата реализация в компанията, в която се намира, и желание заизлизане от корпоративния свят, без да има яснота в каква посока и как да се случи.

ПЪТЯТ, КОЙТО ИЗВЪРВЯ:

Себепознание и осъзнатост за своите ценности, роля, силни страни и т.н., отвъд титли и длъжности, и решение да се развива в компанията, в която е, защото средата й допада, и има какво да й даде. Преминаване през няколо вътрешни трансформации, докато стигне до настоящата си позиция, и с ‘помощта’ на Ковид ситуацията.

ТОЧКА Б:

Позиция, която отговаря на нейната същност, и комфортно усещане и в професионалната роля, и извън нея.

ВМЕСТО УВОД

Привет! Аз съм Маргарита Николова и съм като Алиса в страната на чудесата, както една моя приятелка ме определи, и ще си позволя да я цитирам:

Темата за израстването като мотив в откриването на идентичността. В страната на чудесата, Алиса тръгва по пътя на самоопределянето. Постоянно се оглежда в съществата, които среща по пътя си, но самата тя има колебания за това коя е в този свят. Белият заек е искрата на любопитство, която пробужда духовното израстване на Алиса, и я повежда през заешката дупка към нови пътища. Безкрайното преследване на белия заек е символ на нейния път към познанието.

Професионалният ми живот, обаче, се разви в съвсем различна посока – аз съм бизнес анализатор и помагам на бизнеса да развива своите софтуерни продукти и проекти като превеждам изискванията на език и форма подходяща за софтуерните екипи и приоритизирам задачите в унисон с визията и плана на копанията. Също така подпомагам сплотяването на екипите, развиването на софт уменията на хората, за да могат да се развиват, да се чувстват добре и да допринасят и за синергията и продуктивността в екипа

Заемала съм различни разновидности на ролята Бизнас анализатор над 15 години в различни ИТ компании. Провеждала съм доброволно обучения както за капиталови пазари, така и за развиване на меките умения – Емоционална интелигентност, Ненасилствена комуникация, а в момента съм Вътрешен обучител по трейнинга за Управления на зеинтересованите страни (Stakeholder Management).

АЛИСА ПАДА В ЗАЕШКАТА ДУПКА

Като малка се интересувах от всичко, записвах се на всички възможни курсове и спортове и често ги сменях. Свирила съм на пиано и на китара. Нямах една страст, която да ме води. Единствено като тийнейджър се появи стабилен интерес към психологията и най-вече емоционалната интелигентност, поведението, начина на мислене и отношенията между хората, който остана и досега. Но не знам поради каква причина не възприемах този интерес като опция за висше образование и кариера, приемах го като нещо, което ме интересува лично. И тъй като бях в математическа гимназия, когато кандидатствах за университет го направих с изпит по математика. Влязох в УНСС – специалност “Прогонозиране и планиране на икономическите системи”. Не ми беше много интересно, но я завърших. Така и не работих никога по специалността, но в личното планиране съм много добра 😊.

Започнах работа като офис асистент още в университета. В кариерата се водех предимно от това колко перспективна е определена работа и каква заплата предлага. С тези критерии от обикновен офис асистент, сменяйки няколко работни места, станах Бизнес анализатор. А това е перспективна, добре платена и търсена професия в ИТ сферата. На тази позиция съм от 15 години в различни ИТ фирми.

Предишният ми работодател беше аутсорсинг компания, в която по длъжност бях Бизнес анализатор, но по проектите изпълнявах различни роли  като на Проджект мениджър, и Скръм Мастър. Имаше бизнес пътувания в чужбина при клиенти и общо взето беше интересно, но и много фрустриращо на моменти, когато изпълнявах роли, в които нямах опит. Най-интересната ми част обаче, беше когато провеждах обучения по Капиталови пазари и инвестиционно банкиране на колегите, и когато направих презентация на тема Емоционална интелигентност. Тъкмо в тази компания започна първото ми по-сериозно замисляне какво искам да работя всъщност, в следствие на честата смяна на различни позиции. Бях го споделила с моя мениджър, но не стигнахме до някакво решение. Накрая смених работата, отидох в голяма продуктова компания като Бизнес анализатор в софтуерен екип. Това беше преди три години – лятото на 2018 година.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Е, това беше преломен момент за мен. От това да имам свободата да си организирам екипа и работата както аз искам, стига клиента да е доволен и да няма ескалации, до ентерпрайз компания където съм една малка бурмичка в огромната машина, и където нямам толкова власт и свобода, а само отговорностите и задълженията на позицията, която заемам. При това продуктът е на доста години и само се поддържа, което означава, че няма разработка на нови функционалности, няма срещи с клиенти, почти никакъв контакт с бизнеса, само с дивелъпъри и технически задачи. Естеството на работата ми беше много безинтересна, както и многобройните срещи, на които се обсъждаха предимно технически въпроси. Започнах странно да пропускам срещи, без да искам, а едвам се съсредоточавах на тези, на които присъствах. Чувствах се глупава, на моменти дори си мислех, че имам някакви умствени отклонения или проблеми със запомнянето.

От друга страна, екипът тук в България беше страхотен. Това са най-добрите колеги, които някога съм имала. Те ме подкрепяха с каквото можеха. Бяха млади хора с разнообразни творчески способности, но те не се чувстваха толкова ограничени  и неудовлетворени като мен. И това ме объркваше още повече.

Имах нужда да намеря начин да променя сегашното си положение. Представях си как започвам коренно различна работа. Търсех в интернет други позиции и компании и така случайно попаднах на….

СРЕЩАТА С МОЯТА ФЕЯ – ЛИЛИ

….Лили във фейсбук. Първо впечатление ми направи снимката й: бизнес дама – красива, уверена и слънчева. След това ме привлякоха историите на жените споделили своята кариерна промяна, а накрая, но пък най-силно ме привлече заглавието на книгата й: “От любов към себе си“. Поръчах я веднага и я прочетох от корица до корица. Свързах се с описанието на няколко дами как са се чувствали когато са работили на място, което не е  тяхното. Успокоих се, че не полудявам и не оглупявам, а просто не съм на правилното за мен място. В книгата намерих полезна практическа информация, относно изследването на собствената ти личност. Впечатлиха историите на  дами направили радикална промяна в кариерата си и от големи корпорации са започнали собствен бизнес занимавайки се с това, което обичат. Обадих се на Лили и се записах в програмата „Устрем“.

Представях си как Лили ще извади вълшебната пръчица, ще ми даде ясен план как да започна работата на сърцето ми и как ще напусна голямата „гадна корпорация“ и ще започна своя кариера в сферата на трейнинги, софт скилс или нещо подобно. И така, започнахме с Лили работа. Провеждахме он-лайн сесии, имах и домашни, които ми помогнаха да опозная себе си – своите силни страни, преносими умения, както и да определя критериите за избор на работа. Най-ми харесвше начина по който ме зареждаше с увереност, как да направя лично представяне заявявайки не само позицята си, но и страстта си, силните си страни и постиженията си. Не ме подтикваше да напусна компанията, целия процес по решенията беше движен от мен, подпомаган с точните инструменти от Лили.

Записах се в един двугодишен курс за личностно развитие (препоръчан от Лили), където опознах себе си още по-добре, видях своите ограничаващи убеждения и лимити. След процеса по себепознание и с инструментите от програмата с Лили, аз започнах да използвам по-осъзнато преносимите си умения, придобих смелостта да заявявам какво искам и да намирам начини да го правя в различни форми и на различни места. Проведох няколко трейнинги и уъркшопа на екипите от компанията свързани със софт уменията. Ходих в училището на големия ми син , който тогава беше 9 клас да говоря на теми Емоционална интелигентност и Ненасилствена комуникация. След часовете деца идваха при мен да споделят какво ги тревожи. Беше незабравимо. Дори бяха питали сина ми дали не съм психолог 😉.

Подкрепяна морално от Лили преминах през много трансформации в настоящата си работа:

  • След преговори с Отдел човешки ресурси след 8 месеца работа в първия екип, отидох във втори. На представянето си пред екипа от 35 човека освен за кариерата си, споделих и за моя интерес към психология и личностно развитие и опита си с обучения. Започнах силно мотивирана и отначало всичко вървеше добре, но после имаше среща с реалността – по-голям екип, още по-малко свобода и започнах отново да мисля за бягство. Дори на два пъти имах преговори със старата компания да се върна, но явно Вселената е имала друг план и уроци за мен;
  • малко след началото на Корона пандемията, компанията взе решение да премахне външните доставчици на софт скил трейнинги и предложи на служителите ако имат интерес да станат вътрешни обучители. Аз се кандидатирах и ме одобриха. Така че сега официално съм обучител и водя по едно обучение на месец, успоредно със служебните си задължения;
  • след година и половина във втория екип бизнес анализаторът заемащ предишната ми позиция излезе в майчинство и предложиха на нашия екип да поеме и неговата работа. Аз все още поддържах връзка с колегите от този екип (бях ви споменала, че са страхотни) и предложих да поема изцяло ролята. Така и стана. Колегите ме посращнаха радостно, аз също бях щастлива. Беше ми интересно как ще погледна на старата си позиция и на изискващите мениджъри сега, след година и половина работа в друг екип и след усилено личностно развитие. Все още работата по продукта не ми е особено привлекателна, но обръщам внимание на това, което ми е интересно, а именно на процесите, как да ги подобряваме, на взаимоотношенията в екипа и мотивацията на колегите. Успях да си оптимизирам и организирам работата така, че да мога участвам и в други интересни кампании и мероприятия в компанията, както и да я комбинирам и с ученето в къщи с маликя ми син, който беше втори клас.
  • по време на интервюто ми за годишното представяне (март месец тази година) аз изтъкнах как подпомагам колегите със софт скилс трейинги и уъркшопи. Тогава моя ресурсен мениджър каза, че е забелязал това и ми помогна да се включа по програма в която подпомагам отдел Обучения и развитие на целия департамент да създаваме дигитални обучения за продуктите, които предлагаме. Yes – още един пробив по пътя към моята работа – мечта!
  • Идния месец, титуляра на настоящата ми позиция се връща и в момента аз и моя мениджър преговаряме как да формираме новата ми позиция така, че да ми доставя максимално удовлетворение и да съм ползтворна за екипа.

Да си призная на моменти съм си мислила, че Лили не се е справила с моя случай щом не направих радикална промяна, но сега съм й много благодарна за това. Явно магическата й пръчка е проработила, но не точно толкова ясно и бързо както в приказките. Имаше промяна, но беше еволюция, а не революция.

В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА БЕЛИЯ ЗАЕК

Никога не съм мислила, че може да стане така – да се занимавам с това, което обичам, без да напускам настоящата работа. А да си призная позицията бизнес анализатор ми харесва, особено когато имам възможността да върша разнообразни дейности, които обикновено можеш да намериш в големите компании. Стига само да знаеш какво искаш, да започнеш да го заявяваш и да търсиш.  Така аз, която преди три години мислех, че работата ми е супер скучна и корпорациите са огромни машини, които убиват всякаква свобода и креативност, в момента се чувствам чудесно. Имам страхотен екип, с който работя. Компанията споделя ценности, които резонират с мен и се отнасят към добруването на служителите с голямо внимание. Занимавам се с разнообразни дейности, доброволствам, общувам с хора от различни страни, националности, позиции и съдби.

В същото време твърдо съм решила да разширявам реализацията си в сферата на личностното развитие и да помагам на хората да се опознават, развиват и да се чувстват щастливи и удовлетворени по пътя. Вярвам, че работата ни с Лили и общността ще продължава и очаквам с любопитство и интерес следващите ми стъпки в страната на чудесата на кариерното развитие.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всеки има свой собствен път към достигането на щастие и удовлетворение в работата. Бих искала да споделя накои основни принципи, които вярвам, че биха помогнали на всеки:

  • Да опознаеш себе си – своите силни и не толкова силни страни, своите нужди, желания и да създадеш представа относно формата и съдържанито на твоята мечтана работа. Тук Лили може да ти помогне с неята вълшебна пръчица 😊
  • Да намериш съмишленици и подкрепяща среда, която да ти помага в трудни моменти и да празнувате успехите. В това дълго излеяние не можах да споделя за прекрасните събития, които Лили организира и подкрепящата общност „Работя това, което обичам“. Където можеш да се срещнеш със страхотни смели момичета с разнообразни интереси и професии.
  • Да действаш. Да си отворен за всички възмжоности и да се възползваш от благоприятните. Тук те съветвам да провериш и за такива в настоящата си работа. Аз например моделирах моята позиция.
  • Да вярваш, че няма невъзможни неща и винаги има решение.

Докато пишех тези редове даваха филма Алиса в страната на чудесата (какво съвпадение, а 😉) Така естествено дойдоха думите й като мое заключение:

„Понякога вярвам в шест невъзможни неща преди закуска“

Насреща съм за всеки, който има нужда от помощ да започне кариера като Бизнес анализатор в софтуерна компания или за работа в Agile/Scrum екип. Също така съм готова да помагам с консултации или обучения в сферата на личностното развитие.

Можете да се свържете с мен на e-mail: margiem2001@yahoo.com, на фейсбук страницата или в LinkedIn.

***

Това беше всичко от нас с Марги – надявам се си взе своята доза вдъхновение! 🙂

Ако те хващам в момент на вътрешна промяна и смяташ, че ти е време за такава отвън, но не знаеш какви стъпки да предприемеш, имаш нужда от изясняване на посоката си, или увереност да действаш в нея, можем да работим заедно в индивидуална стратегическа сесия, специално по твоя казус. С теб съм!

 

 

Блог стар

#SheDares – Мария Кацарова: „Стартирах с темпото, което ми…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през юли 2021-а е Мария Кацарова, стопанката на Вакарел гората, която развива този семеен проект след като приключва кариерата си на високо ниво в банковата сфера след дългогодишен опит.

ВМЕСТО УВОД

Здравейте, аз съм Мария Кацарова и напоследък усещам, че все по-често се представям по телефона като Мария от Вакарел Гората. Разработвам и развивам този проект, с идеята да помагам на хората от големия град да намерят своето място сред природата, място, на което да се почувстват като у дома си, като на двора си или като в своя парк, оставили в града грижите от делничните дни.

Доскоро живеех в апартамент в централен Софийски квартал и работех целодневно в офиса. Познавам органично нуждата от движение и пространство, жаждата за чист въздух и миризма на зелено.

Пространство и свобода, красота и прости форми, комфорт и спокойствие сред големи и малки борови и брезови горички, големи и малки поляни с цъфнали детелини, ухания на мащерка, лавандула и смола – всичко това сме събрали във Вакарел Гората.

Един екип сме с хората и фирмите, които идват при нас – заедно избираме най-подходящото за тях място и организираме пространството, за да получим най-подходящата рамка с правилното съдържание за тяхното събитие. Идеята е при нас хората да си прекарат приятно и забавно сред природата и свежия въздух и да си тръгнат заредени с хубави емоции и прекрасно настроение. Изграждаме дългосрочни и пълноценни взаимоотноошения и с хората и с фирмите, с които работим.

А КАКВО БЕШЕ МОЕТО АМПЛОА ПРЕДИ?

Бях влюбена в работата си, в колегите си, в целия корпоративен модел и с удоволствие посвещавах голяма част от времето си в полза на работата. Работех в голяма и успешно развиваща се финансова институция и това допълнително ме мотивираше по пътя ми нагоре. Управлявах, обучавах и работех с много и различни екипи от хора, с които и досега се подкрепяме, обичаме и си липсваме. Динамична среда, разрешаване на заплетени случаи, вземане на решения, носене на отговорност – бяха част от ежедневния ми професионален опит години наред и всичко това ми даваше безкрайна енергия.

По-късно навлязох в нов етап от живота ми – по съвсем нов начин – пълноценен, спокоен и мъдър – станах родител. И в тази си роля се чувствах безкрайно щастлива и благодарна, имах чувството, че това се случва в най-подходящия момент от живота ми и успешно съчетавах грижите за детенце с гъвкаво работно време в малка фирма.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Докато …. в един момент вътрешният ми пламък започна да гасне. Нямах достатъчно ентусиазъм за никоя от идеите, които се въртяха в главата ми за стартиране на  собствен бизнес. Неприсъща неувереност ме караше да се чувствам дискомфортно и съвсем не “себе си”. Връщането в корпоративната сфера ми се струваше по-лесния и с по-малко неизвестен вариант, но настъпилите промените в житейски план и в мен самата, ме теглеха в посоката аз да управлявам времето си и да поставям задачите си.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Случайно попаднах на Лили в мрежата (препратен имейл – „помощ от приятел“) точно, когато имах нужда от забавяне на темпото, от време да се вгледам във вътрешната си същност, да разбера причината за своя емоционален застой, трябваше отново да „вляза в кожата си“, за да продължа напред. Запознах се с модерна млада дама, която „съживи“ душата ми – осъзнах причината за настъпилата промяна, припомних си всичко добро отпреди, събрах целия наличен ресурс, трупан през годините, и се върнах към себе си.

Думите за Лили са професионализъм и вещина, собствен стил на работа, мислещ и структуриран човек. Допадна ми изключително премереното и фино задаване на правилните въпроси, без клишета и празни приказки, без натрапване. Скоро след срещата ни следваше програмата „Уверена, Устремена, Успешна“, на който се записах без колебание, тъй като синхронизираше изцяло на всичко, което си бях припомнила напоследък и което исках да продължи и в новата посока.

НОВОТО НАЧАЛО

В рамките на следващите 3-4 месеца структурирах концепцията си за действие по своя проект Вакарел Гората, реализирахме етап първи от него и дори успяхме да го отворим за първоначално тестване в началото на сезона. Стартирах с темпото, което ми даваше комфорта да бъда вярна на себе си.

Неочакваната ситуация през пролетта на миналата година, промени първоначалните ми намерения, но донесе и необходимата доза вдъхновение –  да помогнем на хората да намерят своето приятно и вълнуващо място за срещи с приятели и колеги, за събирания с близки, място за отбелязване на важните за всички нас лични празници – рождени и имени дни, годишнини и други. Хората идват при нас, за да се оттърсят от всички притеснения и ограничения и да се почувстват необезпокоявани, свободни и естествени. При нас могат да си припомнят игрите от детството (напр. „пускам, пускам кърпичка“ – по действителен случай 😊), да „забият“ по някоя топка в коша, или да поиграят с  децата. Решихме да вплетем в концепцията на Вакарел Гората и спорта стрелба с лък (хобито на съпруга ми) с идеята да разпростряняваме и да допринасяме за развитието на този интересен спорт, все още не достатъчно популярен в България.

Сега, година по-късно, отново съм на своя път. Харесвам работата си, в нея има много потенциал и възможности за развитие и нови проекти. Всичко, което правя и се случва е през моя поглед, моята призма и ценности – влагам всички ресурси в нея с голяма любов. Но и тя ми връща много – свободата в изборите, включително и свободата да бъда с любимите хора, много движение и красота, разнообразие, безценна комуникация с хората, с които заедно се смеем и си разказваме истории. Отново взимам решенията и намирам начините да случвам нещата, имам динамиката, която ми е потребна, а и получавам много от заряда на щастливите хора, които срещам постоянно.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Лято е, паркът на Вакарел Гората е отворил широко врати през уикендите и празничните дни и целодневно посреща своите гости. Ако ви се иска да се откъснете от ритъма на града и да прекарате ден сред природата и да намерите място хем близо до София, хем в планината и едновременно с това и в гората на прохлада, можете да ме намерите на телефон 0898696901. Мястото е непретенциозно, но едновременно с това и цивилизовано. Можете да направите и уговорка с приятели, за да си побъбрите на спокойствие при нас или да доведете децата да се налудуват. По-умелите със скарата, могат да си спретнат  и барбекю. А, ако имате специален повод, заедно ще намерим най-прекрасното място за вашето градинско или горско парти. До края на август ще има отстъпка за последователите на Лили в групата, само ми подскажете, че сте вие.

Свържете се с мен на mariyahkatsarova@gmail.com, разгледайте сайта или нашата  фейсбук страница.

***

Това беше дозата вдъхновение от нас с Мария!

А ако кариерната промяна към любимо дело ти е актуална, както и преразгледжането ти за смисъла от работата и теб в нея, можеш да се сдобиеш с двете ми книги в комплект – наръчника за осъзната кариерна промяна „От любов към себе си“ и пътеводителят за смисъл в работата „Започни начисто“  – с безплатна доставка до офис на Еконт и пожелание от мен. Двете книги можеш да поръчаш през линка към една от двете по-горе, формата за контакт в сайта ми или на имейл lillie@lilliegeorgieva.com.

Кариерна промяна

„Започни начисто“ – преглед на поредицата от събития по…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и на книгата – пътеводител към смисъл и лекота в работата „Започни начисто“. Създала съм изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“ и съм обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

Настоящият текст е преглед на трите събития, в които представих новата ми книга ‘Започни начисто’ – надявам се да се потопиш в емоцията, все едно си бил/а там!

***

2 юли, 2021-а

Държа я в ръцете си и не мога да й се нарадвам – по-хубава е от крайния файл на дизайнера,  красива е и вълнува!

Корицата на „Започни начисто“.

Разлиствам страниците и се дивя на илюстрациите, като че ли не съм ги виждала десетки пъти, докато създавахме книгата. А историите, ах, историите – колко дълбоки и смислени са, вълнуват!

С първата бройка, топла топла от печатницата, излитам към БНР на гости на Ива Дойчинова, и се получава разкошно гостуване, увери се сам/а.

Цяла вечер и на следващия ден, 3 юли, надписвам книгите с лични послания и ги изпращаме до хората, поръчали я на предпродажба, а привечер слагам красивия тоалет, подготвен още преди две седмици, и отивам на затворено събитие в любимата Къщата на София, само за моята общност клиенти – дами, с които съм работила индивидуално или в група, по темите кариерна промяна или личен брандинг.

Когато през 2015-а започнах своята консултантска практика не знаех, че ще съм свързващото звено на будни, осъзнати и интересни дами, които планират или реализират своята кариерна промяна, от любов към себе си. В самото начало на 2017-а създадох затворена група във Фейсбук за дамите, които бяха преминали индивидуално консултиране за кариерна промяна, развитие или личен брандинг, както и семинарите, които провеждах по същите теми. Голяма част от моите клиенти избират да се включат в нея, без да се притесняват за въпросите на конфиденциалността или споделянето на личните си истории. Освен, че общуваме онлайн, се виждаме и на живо на затворени събития няколко пъти годишно, които правя с цел дамите да се опознаят и да видят как могат да си бъдат полезни. Големите срещи са в София, но организирам и по-малки в Пловив, Бургас, Варна, а някой ден и отвъд пределите на страната. Много от тях имат общи проекти, а приятелствата им са безценни!

През лятото на 2018-а се видяхме на специално затворено събитие, часове след излизането на книгата ми „От любов към себе си“, на което представих книгата пред момичетата от общността  (а и историите на някои от тях бяха вътре). Имахме и специална томбола с награди – от момичетата за момичетата. А докато писах книгата, през първата половина на 2018-а, бях оставила членовете на общността да са водещи, и те организираха една за друга десетина вътрешни уъркшопа и семинара по темите, в които те самите имат опит, компетенции и нужните сертификати – от креативно писане, през продуктивност и оптимизиране на времето, през здрава сексуалност, до видео маркетинг за бизнеса, и други.

Тази пролет се повтори същата ‘схема’ – с отворено събитие за представяне на втората ми книга, „Започни начисто“, първо пред моите момичета на 3 юли, както и инициатива, наречена „Предай нататък“, за вътрешни активности и обучения, докато бях в процес на писане на книгата – отново с голяма полза за общността.

Както винаги, когато се видим на живо, си говорим най-много една за друга – какво ново, вътре в нас, в семействата ни, в любимото дело… или по пътя към него! Емоционално, топло и човешко е – така беше и сега, с фон двете ми книги, преиздадената и обновена „От любов към себе си“ и новата „Започни начисто“.

***

4 юли, сутрин, спя до късно, изморена и едновременно с това заредена след партито за общността предишната вечер

Настройвам за голямата софийска премиера в Кино Кабана, няколко часа по-късно.

Структутирам речта си, без да се вкопчвам в детайла – искам да е естествено и истинско, но и полезно и стойностно.

В 15ч. сме на място и доуточняваме последните детайли, а хората започват да пристигат – сърдечни, усмихнати и любопитни.

Започвам с въпрос с каква цел са тук днес и със споделянето защо реших да напиша втора книга.

От началото на консултантската ми практика досега съм работила със стотици жени ( и някои мъже ), които идваха при мен с един и същи проблем. А именно: „Лили, не съм доволен/доволна от работата си. Някъде по пътя угасна искрата в това, което правя. А може би никога не съм  я имал/а. Постигам успехи, но това не е достатъчно, за да усещам радост и смисъл в професионален план.“ Желанието им обикновено е да помогна да направят кариерна промяна към друга професия, позиция или дейност, за да си върнат удоволствието от живота.

В процеса на търсенето на отговорите дойде идеята ми за първата ми книга, „От любов към себе си“. Публикувах я през 2018-а, а темата за осъзнатата кариерна промяна продължава да подтиква все повече хора да откриват или създават работата, която ще обичат.

В тази книга анализирам какво представлява кариерната промяна, кои са основните принципи и етапи в осъществяването ѝ; разглеждам дванайсет вида професионална трансформация (ново начало след отпуск по майчинство, друга посока в зряла възраст, различно поприще без опит и образование и т.н.). Всичко това е подплатено с трийсет и три истории на промяната, преживени и описани от българки в страната и чужбина, две трети от които мои клиентки – интелигентни, будни, успешни и… неудовлетворени от кариерата си. През пролетта на 2021 г. излезе второто издание на „От любов към себе си“, с обновени истории и добавени нови, с още няколко вида кариерна промяна (от любимо хоби към обична професия и др.)

В 90% от казусите, с които се сблъсквам преди евентуалния (но не задължителен) избор на нова кариерна посока, е необходимо отработване на моделите на мислене и поведение по отношение на работата като концепция, а и на самите хора като личности и професионалисти. Модели, които ги дърпат назад и понякога могат да бъдат разрушителни.

За съжаление повечето от нас са израснали с такива нагласи и модели на поведение, а след това сами са продължили да ги развиват – това неминуемо води до неудовлетворение, потиснатост, загуба на усещането за смисъл. Да избереш нова кариерна посока, без да промениш моделите на мислене и поведение, е като да поставиш лепенка върху дълбоко нараняване – рано или късно историята ще се повтори, раната ще се отвори. Затова и избрах да нарека настоящата книга пътеводител за промяна, отвътре-навън, а заглавието „Започни начисто“ бе провокирано от идеята, че в настоящата книга ще нулираме старите, дърпащи ни назад убеждения за работата и за нас в работата, и ще си създадем нови, за да започнем начисто.

Не скривам, че писането й не беше толкова гладко, както първата – имах моменти на вътрешен саботаж, когато темите ставаха прекалено задълбочени, дори болезнени, и трудно се раждаха във вид на текст, който да е хем силен, хем достатъчно четаем и смислен.

Книгата е разделена на три секции, всяка с три подглави. Първата включва нова парадигма за работата и кариерата като концепция, втората – ново разбиране за човека като личност и професионалист, а третата – микс между първите две, осигурявайки нов поглед в професионалната реализация.

Споделям мой опит, цитирам източници, които подкрепят теоретичната част, както и разкази на мои клиентки – те дават живот на практическата част, а разкошните илюстрации визуализират посланията, които искам да изпратя.

Гостите, които съм поканила да разкажат за книгата, са мои колеги и приятели, които участват във видео трейлъра, който пуснахме за предпродажбата й.

Първата е Добрияна Скленарова, която е стратег по обучение и развитие в HP Inc.

Тя ни говори по първата част на книгата, за разбирането ни и смисъла от работата, ето накратко нейното послание:

„От рецензент на книгата ще се превърна в една от многото кариерни трансформации на клиентите на Лили. Книгата ме размисли за всичко, което искам да премахна и в професионален, и в личен план, и ми даде инструментите да стигна до смисъла. Препоръчвам я на всеки, който търси и смисъла, и своя път!“

 

 

Втората част на книгата за мен е най-важната, и най-близка до всяка жена, която ще я прочете. Фокусът й е върху това да възприемем себе си като личности и професионалисти по един адекватен начин, и да отработим синдрома на самозванеца, стремежа към перфекционизъм, постоянния глас на вътрешния ни критик.

Гостенката, която говори за нея, е Велина Гетова, организационен психолог и психотерапевт, и ето нейните думи, накратко:

“ Лили прекрасно е адресирала теми като перфекционизма, ниската себеоценка, синдрома на Самозванеца, дори страха от успеха, които ако не бъдат отработени, ни преследват във всяка следваща роля, собствени бизнес и т.н. И вкрайна сметка отново водят до неудовлетворение или бърнаут. От тази гледна точка книгата ти дава възможност да пренапишеш работната си и схема по един автентичен начин към реална трансформация отвътре навън, което е в основата за успешната кариерна промяна.“

Третата част обединява първата и втората и в нея виждаме себе си в работата, уверени, видими, успяли според собствените ни критерии за успех.

Този път гост-лекторът е мъж, Николай Николов – управляващ съдружник в Хорайзънс България, една от големите агенции по подбор.

Завършваме с много силно послание от него:

„Формирането на стандартен кариерен профил, който да се консумира от HR и рикрутмънт индустрията и да пасва на предварително зададените шаблони дава предимство в конкуренцията с голям брой кандидати и добри шансове да се преборим за поредната „позиция“. Работата над собствената професионална стойност и спечелването на собственото кариерно самоуважение ни зарежда със самочувствие, че винаги ще бъдем желани и търсени, че няма да ни се налага да правим компромиси и ние ще избираме кого да обогатим със своя талант.“

Следват разкошни моменти на неформално общуване, надписване на книги и много снимки. 🙂

***

6 юли, на обяд

Отпрашваме към Варна, където на следващия ден предстои варненската премиера на книгата – там сме след стъмване, точно за един от интересните мачове на Европейското първенство.

***

7 юли, сутринта

Гостувам в радио Варна за пространно интервю.

На обяд съм в Морско казино за уточняване за последни детайли по премиерата след няколко часа.

Следобеда си взимам глътка въздух и се настройвам за вечерта.

Започваме точно в 19, с разкошни дами, част от които познавам, други – които съм виждала само онлайн, и нови, непознати лица.

 

Не пропускам да задам въпроса на какъв етап от вашата кариера сте и с каква цел сте тук.

Отново минаваме през трите части на книгата и цитирам за кого е тя, а дамите в залата кимат усърдно – разпознават себе си сред аудиторията.

Да видим дали и ти ще се разпознаеш като героиня от книгата. Случвало ли ти се е…

  • да се асоциираш с работата и титлите си и трудно да говориш за себе си отвъд тях;
  • да измерваш собствената си стойност с постиженията в работата;
  • да изгубиш усещането за смисъл и удовлетворение от професията си някъде там, в ежедневната лудница;
  • да преживееш бърнаут или да са ти „гръмнали бушоните“ в подобно състояние;
  • да си много добра в това, което правиш и да си уважаван професионалист, но въпреки това да не се оценяваш високо;
  • да не си адекватно оценен и зачетен;
  • да имаш ниска самооценка, да страдаш от Синдром на самозванеца, от нездравословен перфекционизъм и т.н.
  • да се фокусираш върху това какво не се получава, в какво не си добра, с какво другите са по-добри;
  • да се фиксираш най-вече върху резултата, а не върху процеса и пътя;
  • да ставаш все по-трудно в понеделник сутрин и да чакаш все по-нетърпеливо петъка;
  • да ти липсва усещането за принос или достатъчен принос в работата;
  • да не си сигурна, че живееш и работиш спрямо собствените си критерии за кариерна реализация и успех;
  • да си прекалено отговорна и ангажирана, а колеги/клиенти/партньори да злоупотребяват с това;
  • да си мислиш, че имаш нужда от кариерна промяна, без да си даваш сметка, че трябва да ревизираш и разбиранията си за себе си в работата;

Този път трите специални гостенки са дами от моята общност клиенти, варненки, които споделят накратко свои истории, свързани с посланията в книгата.

Първа говори Ваня Дончева, която след 28г. развитие в една сфера събира куража да предизвика себе си да започне на чисто. Твърди, че пътят е невероятен!

Ето нейното послание към дамите в залата:

“Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна?“ Сами избираме как да гледаме на случващото се около нас, как да се чувстваме, как да изживяваме всеки миг – с усмивка, примане, благодарност….. Не винаги се получава, важното е да не спираме да търсим, да опитваме и да правим изборите си през сърцето. Да се наслаждаваме на тук и сега. Лично аз залагам на качествените отношения и принос.“

След това историята си споделя Жана Захова, млада дама с много хъс и енергия, ръководеща проект за създаване, разработване и разпостраняване на платформата за предоставяне на дигитална и безплатна правна услуга за защита правата на потребителите  justiceto.me.

Ето накратко и нейното послание:

„По детски наивно следвайте и се борете за мечтите си, търсете промяната… И защитавайте правата си да бъдете щастливи, вдъхновени, удовлетворени, осмислени. Не забравяйте, че трансформацията е във вас, а вие може да сте причината за метаморфозата на някой друг, защо не и на света…“

Последна, но не и по значение, говори Емилия Гергиева, дама, която на 50+ години прави промяната към любимо дело, стилист и имидж консултант. Това са нейните думи, за разкошен завършек на вечерта

Има 2 водещи чувства в живота ни – страх и любов . Наш е избора как да вървим по пътя си , с едното или другото . Аз избрах любовта . Изберете я и вие – към себе си и към света!“

Приключваме заредени и окрилени, а отзивите на момичетата в залата са показателни – вечерта е била смислена!

 

 

***

Това беше всичко от мен – надявам се успях да ти предам емоцията и да те потопя в атмосферата на нашата малка и по-широка общност!

А ако искаш да станеш част от нея, задочно, от днес до 31-и август можеш да се сдобиеш с двете книги в комплект с безплатна доставка до офис на Еконт.

Разгледай наръчника за кариерна промяна „От любов към себе си“, тук.

Разгледай пътеводителя за смисъл и лекота в работата „Започни начисто“, тук.

ВЗЕМИ ДВЕТЕ В КОМПЛЕКТ СЪС СПЕЦИАЛНО ПОЖЕЛАНИЕ ОТ МЕН И БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА, ТУК.

 

 

Кариерно развитие

Обърни фокуса от слабите ти страни и „провали“ –…

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и на пътеводителя за радост и смисъл в работата „Започни начисто“,  създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

***

Настоящият текст е откъс от втората ми книга „Започни начисто“, посветена на постигането на смисъл и лекота в работата, без значение твоята професия, организация или опит.

***

„Преди няколко години присъствах на бизнес конференция в България и имах удоволствието да се уча от невероятни професионалисти като Кара Койл (Kara Coyle), тогава творчески директор на една от топ маркетинговите агенции в света – Ogilvy, Ню Йорк.  Тя ни разказа за нещо, което вече бях забелязала като симптом у себе си и у клиентките си, но още не бях развила като тема.

Кара сподели личната си история и съмнения – а никой от нас, слушателите, не би и предположил, че е възможно тъкмо тя да изпадне в подобно състояние. Та нали беше супер успешна, държеше се уверено на сцената, как така ще страда от Синдром на самозванеца?!

Научихме, че въпросният синдром засяга най-вече способните и успешните жени, много по-рядко мъжете. Изразява се в постоянно поставяне под съмнение на собствените ти способности, в обезценяване на постиженията, в приемане на похвалите като объркване на отсрещната страна, в постоянна  тревожност, че рано или късно другите „ще те хванат“ и ще разберат, че не си достатъчно добра.

Състоянието е изследвано още през 1978 г. от психолозите Pauline Rose Clane и Suzanne Ament Ines, наблюдавали над 150 жени с високи академични резултати, титли и постижения – всички те описвали себе си като „самозванки“. С други думи не вярвали, че резултатите им се дължат на вътрешни фактори като интелект, качества и умения, а ги приписвали на външни – изисквания за дисциплина, късмет, грешка, случайност и т.н.

В унисон с този процес на обезценяване се е развивала и тенденцията в професионалните среди жените да бъдат възприемани като по-малко способните, да не получават заплащане, сходно с това на мъжете, да не бъдат издигани на високи постове, дори ако притежават качествата и уменията за това. Макар такава среда да не е комфортна, една жена със Синдром на самозванеца трудно би се преборила с нея. В някои случаи дори би останала в нея за дълго време, защото вътрешните ѝ убеждения подкрепят външните условия.

Причините за развиване на такова състояние са комплексни – от влияние на семейството в детството, през поддържане на ниска самооценка през годините, до прекалено високи очаквания от средата, в която израстваме и работим. Няма да навлизам в психологическите аспекти, те са в ресора на терапветите. Но ще ти кажа, че ако се разпознаваш в по-горните редове, в по-малка или в по-голяма степен, не си сама. И от теб зависи дали ще продължиш да поддържаш модели на мислене и поведение, които ще подкрепят това състояние, или ще си изградиш нови, за да те извадят от него. В тази глава аз съм до теб, за да стартираме един дълъг и много смислен процес по излизане от ситуацията. Заедно.

За пръв път ми се случи да навляза в проблема още в началото на консултантската ми практика през 2015-а. След това се повтори, и то неведнъж.

„Лили, тук съм, за да ми помогнеш да разбера кои са моите слаби страни и да  ми кажеш какво да подобря и поправя в себе си.“ Получих тази заявка от дама, която искаше да работим заедно за постигане на удовлетворение в работата, в ново или в сегашното ѝ поприще. Тя беше убедена, че когато поправи онова, което не е „правилно“, „адекватно“, „работещо“ у себе си, всичко навън ще се нареди.

Очевидно е, че съм фен на работата отвътре – навън и затова би трябвало да я подкрепя в желанието ѝ. Но не с тази нагласа. Моята задача е да помогна на хората да създадат и развиват здравословни модели на мислене и поведение по отношение на работата си и на тях самите, да се откажат от онези, които ги дърпат назад, или да ги трансформират. Заявката на дамата, поставена по този начин, само подсилваше ниската ѝ самооценка, усещането за недостатъчност и неадекватност.

Тук искам да изясним нещо веднъж завинаги.  Моля те, откажи се от израза „слаба страна“ – прекалено общ е, а освен това и ужасно заклеймяващ! Препоръчвам по-точна и неутрална формулировка: „качество, което не ми е присъщо“ (примерно за търпението или дързостта),  „умение, което не е добре развито у мен“ (например говоренето пред публика или активното слушане), „област, над която искам да поработя“  (постоянството или устойчивостта). Преди да тръгнеш да развиваш умение, което не е добре изявено или качество, което не ти е присъщо, отговори си на въпроса: „А защо ми е това? С каква цел искам да развивам това качество/умение?“.

Опитът ми показва, че твърде често се фокусираме върху това да работим върху областите си за развитие (спираме да използваме израза „слаби страни“, нали?). Но без да знаем за какво ще ни служат тези подобрени умения, нови поведенчески реакции и т.н. Може да се окаже, че дори не са ни нужни на този етап от живота ни, не и за целите, които имаме.

Затова искам да ти препоръчам друг подход, при който да се фокусираш върху твоите достойнства и силни страни. Пътят е много ясен, макар и да не е лесен за извървяване. Първо, трябва ти да си ги определиш; второ, виж в какъв контекст ще ги прилагаш; трето, изясни кои от недобре развитите ти качества или умения ще е нужно да подсилиш, за да подпомогнат изявата на силните ти страни. Накратко  – развивай така наречените си „слаби страни“ само тогава, когато виждаш, че пречат на изявяването на силните. Иначе просто ги остави и се фокусирай върху надграждането на онова, в което вече си добър/добра.

Сигурно ще се съгласиш, че да се научи една птица да плува като риба би било много трудно, а и ненужно. Но да развие различни техники на летене или да е по-устойчива и издръжлива, докато лети, би свършило чудесна работа.

Спомням си клиентка, която дълго време се сравняваше с един от колегите си, гуру в техническата сфера. След работата ни тя осъзна, че нейната сила е в комуникацията и сплотяването на екипа – затова ще насочи вниманието и усилията си там. А техническите си познания ще поддържа дотолкова, доколкото са й нужни, за да може да говори на един език с хората около себе си.

На базата на моя личен опит мога да допълня и че едно от качествата, които беше важно да развия в последните няколко години работа за себе си, бе да се доверявам и да делегирам. Осъзнах, че без да имам доверие на други специалисти, които да ме подкрепят с техните експертни умения, няма как да бъда ефективна в това, в което съм най-добра.

Суперсилата ми е да структурирам информация и да обобщавам опит, да създавам въздействащи текстове и презентации, да променям мисленето на хората – там исках да се концентрирам. Записах се на допълнителни курсове за квалификации, така че да стана много добра в това. Научих се да делегирам на програмисти, дизайнери, маркетолози и други експерти. Защото не исках да се налага тепърва да уча и да прилагам със съмнителен успех това, което те са развивали като компетентност с години. А и времето на всички ни е ограничено – не исках да избирам между това дали да създавам картинки за публикациите си или да подготвям съдържанието им, така че да е максимално полезно.

Искам да привлека вниманието ти и към факта, че е възможно нещо, което смяташ за своя „слаба страна“, да се възприема като такова в дадена среда или на конкретна позиция. Но може да е неутрално или дори да се оценява като „силна страна“ в друг контекст. И вместо да се опитваш да плуваш като риба, по-добре виж къде ще можеш да летиш като птицата, която си!

Ще ти дам пример с дама от моята общност клиенти, която смени и позицията, и организацията си, развайки една от суперсилите си. А именно – да вижда проблемните моменти, тесните места, ограниченията, докато се занимава с контрол на качеството на продукцията. Друга от клиентките ми промени средата и запази позицията си, но вече не се налагаше да бъде командващ ръководител, както преди. Тя си позволи да бъде емпатичният и зачитащ лидер, какъвто бе в същността си.

А сега нека погледнем към втората част от тази точка  – разбирането за това какво е провал и фокусирането върху него, вместо върху постиженията и успехите.

От опита ми със стотици жени знам, че дефиницията им за провал рядко покрива онова, което се очаква – пълна несполука, тотален неуспех. Най-често те имат предвид онова, което не се е получило на сто процента или нещо, случило се не поради техни погрешни действия, а поради неадекватност на други.

Да вземем за пример доклад, който не са имали времето да изпипат (за няколко денонощия), а се е наложило да предадат, преди да е станал съвършен спрямо тяхната висока летва. Или обратна връзка от един недоволен клиент (като неглижират положителните отзиви от други десет). В същата група попада и освобождаването от работа поради неадекватни решения на мениджмънта, а не обективно решение, базирано на смислени аргументи. Такива са ситуациите с 80% от моите клиенти, т.е. само останалите 20 процента описват по-близки до същински провал случаи като несправяне със сериозна задача, голяма грешка и т.н.

В която и от групите да виждаш себе си, отново искам да те призова да направим важна договорка – всеки гаф или неуспех всъщност е необходим опит. Може да е отрицателен, нараняващ, несправедлив, но на първо място – опит, върху който стъпваме и израстваме. Когато няма заклеймяване, че постоянно се проваляме (обикновено нищо фатално не се е случило, драмата е само в нашите глави), ние се развиваме като личности и надграждаме своята експертност. След като сме видели как животът и в личен, и в професионален план ни е дал възможности за израстване през такъв негативен опит, ще можем да обърнем внимание на онова, което е по-важно – нашите постижения.

А те са безброй – от най-малките ежедневни победи при приспособяването на количката на бебето така, че да можеш да возиш и другото си детенце, до по-големите. Като това да успееш да се съсредоточиш върху обучителен уебинар, докато правиш вечерята (и тя да не загори); да въведеш нов процес в екипа или пък да договориш условия с поддоставчика, изгодни за твоя клиент. Постиженията, резултатите, достойните постъпки са навсякъде около теб, всеки ден. Твоята задача е да започнеш да ги забелязваш, като захвърлиш „червения химикал“, с който подчертаваш какво не е наред и хванеш зеления, за да оградиш онова, което е добро – и да започнеш да се стремиш към него.

Постави началото, започни да си записваш резултатите и постиженията в работата, а защо не и извън нея – включително и похвалите на другите, ако ти е трудно сам/а да ги видиш. Моля те да не подхождаш към задачата емоционално, а прагматично. Защото иначе има опасност да решиш, че няма какво да си запишеш, че нищо не е постижение или успех. Като застанеш на верния път, ще започнеш неусетно да отработваш Синдрома на самозванеца, ще напреднеш в това да оценяваш своята същност и  резултатът ще е да спреш да обезценяваш постиженията си.

Както вече споменах, процесът е дълъг, ще изисква постоянство и усилия  – защото в теб ще продължават да говорят гласовете на онези, които са те критикували и са изисквали да си перфектна. Но ти не се отказвай! Обещавам, че резултатът ще си струва, особено ако го съчетаеш с работа по следващата точка: намаляване на перфекционизма.“

***

Ако темата за кариерния избор, фокусиран върху твоите силни страни, ти е актуален, заповядай да ги изследваме заедно!

Ако :
✅️В процес си на кариерна промяна си и си несигурен/а за новата си посока;
✅️Харесваш настоящото си амплоа и желаеш да растеш в него;
✅️Искаш да развиваш личен бранд и да имаш видимост и разпознаваемост сред потенциални клиенти.
Общото, разбира се, е, че за да постигнеш целта си, е нужно да стъпиш върху своите качества, умения, опит и потенциал.
➡️Да ги познаваш добре;
➡️Да знаеш кои от тях искаш да развиваш;
➡️Да можеш да ги описваш в контекста на твоята кариерна цел;
➡️Да знаеш какво конкретно да правиш с тях, така че да постигнеш целта си.
Първо ги изследваме, с различни въпросници и тестове, както и в разговор с мен.
След това ги тълкуваме и структурираме, предвид моя опит и твоето себеусещане.
Накрая правим план как да приложим познанието за твоята конкретна кариерна цел.
Всичко това, онлайн, в две срещи, с домашно преди и след тях, професионално и с човешка подкрепа, с финансови гаранция за удовлетворение, както за всички мои услуги.
Очаквам те!

Блог стар

#SheDares – Сияна Николова: „На хората им трябва много…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през юни 2021-а е Сияна Николова, създател на Сияйна светлина, майка и много слънчева жена. Ама наистина!

ВМЕСТО УВОД

Казвам се Сияна и съм кръстена да сияя. Отне ми време, но вече разбрах, че това е призванието ми и в живота. Имам дарбата да усещам хората и съм се посветила на това да запалвам пламъка в другите. Да им показвам колко много светлина и сила има в тях, да им подам ръка в трудните тъмни моменти и да ги насърчавам да стават по-добрата версия на себе си, въпреки травмите, болките и тежестите, които носят. Това е най-хубавата работа на света, да наблюдаваш трансформацията на един човек от ходещ призрак до греещ Човек и да имаш честта да си част от този процес. На хората им трябва много малко, просто да ги видиш през сърцето си!

НАЧАЛОТО

Когато бях малка много страдах, че си нямам село, защото всички деца отиваха там лятото. Имахме лозе, където понякога ме водеха и там се качвах на най-високата череша и разказвах на гората и дерето всичко, за което се чувствах жива и щастлива. У дома правех сцена като се качвах на акумулиращата печка и изнасях всякакви представления на публиката ми от играчки. Несъзнателно цял живот съм се изявявала на сцената на живота, която се оказа много важна за мен.

С годините разумът надделя и се впуснах в кариера, далечна от сърцето ми и свободния ми дух! Заминах да уча в чужбина, въпреки всички трудности и знаци на съдбата, аз преследвах целта – да бъда успешен признат професионалист в корпоративния свят! Предизвикателството беше голямо, винаги имаше и още нещо, което ми липсва – преследвах дипломи, курсове, семинари, сертификати, специализации, стажове, работа, работа и още много работа. Но никога не беше достатъчно, защото отвътре беше празно! Работих в четири държави, но удовлетворението никога не дойде.

ПОВРАТЕН МОМЕНТ

Естествено здравето ми сериозно се влоши предвид илюзията, в която бях избрала да живея. Тогава започнах да се оглеждам за алтернативи, които връщат силата и контрола над живота ми в моите ръце. Смених начина си на хранене, на мислене, на живот. Започнах да се движа само с колело и се записах на първия си курс по медитация в Лондон. Бях толкова въодушевена, че не усещах 20км, които карах до там, просто си пеех мантри по пътя и въртях педалите на колелото, сякаш завъртах колелото на живота ми в избраната от мен посока. Това постави началото на един дълъг и много красив процес на трансформация. Не мога да си кривя душата, мога да го сравня само с какавидата, която се превръща в пеперуда. Точно когато си мислиш, че умираш, всъщност се прераждаш в нещо много по-прекрасно, в нещо толкова различно и никога повече не си същия, защото можеш да летиш!

ВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА

След 15 години в чужбина за огромно учудване на всички мои близки и приятели реших да се прибера окончателно в България. Вече 7 години не съм съжалила нито за миг, тук преоткрих себе си, свързах се с коренчето ми и разбрах коя съм и защо съм тук. Ключовият момент за мен беше появата на първородната ми рожба. Като човек, който проучва и премисля по много всичко, се чувствах изгубена в света на новота ми амплоа на майка и всички избори, които трябваше да направя. Тогава чух една реплика, която се запечата завинаги в мен: Как го чувстваш? Това събуди силната ми интуиция и ме поведе по пътя на тайнствата, свързани със силата на нашето съзнание, подсъзнание, намерение. Другото е история.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Още с първото майчинство дискутирахме с други дами как вече не сме същите и не можем да продължим по същия професионален път, когато дойде време да се върнем на работа. Една приятелка ми сподели за книгата на Лили. Намерих я и я изчетох на един дъх. Разпознавах се в редовете, изживявах други, а на трети се възхищавах! Веднага се свързах с нея и си записах час за желаната промяна! Все още аз самата не знаех какво точно искам да правя, но Лили много точно улови моята страст, моето нещо. Гледаше ме в очите с такова внимание и приемане, докато аз изливах всичките си вълнения и страхове, изслуша ме и съвсем спокойно и уверено ми каза: „Ти знаеш! Когато говориш за работата си с хората, очите ти греят и цялото ти изражение се променя. Сигурна съм, че го усещаш с цялото си същество!“ Това беше толкова силен и запомнящ се момент за мен. Ние сами никога не оценяваме това, което притежаваме, защото за нас е даденост и смятаме, че всички го притежават. Но когато някой ни го посочи, оставаме удивени! Това се случи и с мен. Бях в самото начало, пълна с толкова неувереност и незнание, но нейната увереност и признание ми дадоха така нужната подкрепа.

НОВ ПЪТ

Започна един дълъг път на съмнение, желание за отказване и несигурност, най-вече финансова. Докато един ден просто не си казах, хайде сега дай всички причини как да станат нещата, стига си намирала оправдания защо е трудно и невъзможно. Фокусирах се върху успеха. Колкото и да ми повтарят да си намеря „нормална“ работа и това да ми е хоби или втора работа, аз знам как да следвам гласа на сърцето си! Той е толкова силен, че не ми остава и капка съмнение! Не желая да работя за сбъдването на мечтите на някой друг, а да инвестирам цялото си време и енергия в моите! Защото в тях виждам смисъл, защото, ако мога да направя животът дори на един човек по-добър, то тогава нищо не е било напразно!

Така бавно, но сигурно започнах да стъпвам по пътя, който сама създавах. Не следвах стъпките на някой друг, не се сравнявах, а рисувах моята реалност. Когато човек е на прав път, той сам се открива и нещата се случват като от само себе си! В момента, в който заявих, че няма да се предам и аз самата ще вярвам най-силно в себе си, всичко се преобърна в моя полза! Направих си страницата сайта си съвсем сама, създадох си Фейсбук страница Сияйна Светлина, в която споделям стиховете и писанията, които извират в мен, започнах да работя по реализирането на проекти, които отдавна отлагах и започнах да споделям в мой канал в YouTube. Работата с хора, дойде от само себе си. Може би точно защото съм преминала през това, или защото се събуди желанието ми да дарявам светлина или защото вярвам, че всички хора са добри и носят нещо специално в себе си и за света, се роди и моята фирма – Сияйна Светлина. Да събужда сиянието в хората, да ги подкрепя, да им помага и да им припомня, че са творци на собствения си живот!

През различна палитра от познания като натуропатия, цветотерапия, нежна биоенергия и енергийна психология се свързвам с хората и заедно намираме пътя на Душата, освобождаваме старото и ненужното, приемаме уроците на живота със смирение и благодарност и си припомняме за истински важните неща, които ни правят леки, щастливи и по-добри за себе си, за другите, за света! Намерих и моята сцена, сега вече не вдъхновявам само гората! Благодарение на напредналите технологии мога да докосна и да сгрея душата и на някой на другия край на света! YouTube канала ми, Сияйна Светлина, е моята най-нова рожба, в която споделям за личната ми опитност, трансформация и мисли за всичко свързано с живота и как да водим пълноценен и щастлив живот, не само за себе си, а и в служба на другите.

Има нещо много специално, когато работя с хората – моята Душа се прекланя пред тяхната и ги приема точно такива каквито са, а сърцето ми е изпълнено с любов! Ние сме като отворени книги, просто трябва да знаеш правилния език, затова няма един с един клиент еднакви, нито подхода, нито работата с тях. Това, което искам да предам, е, че силата е в тях и да я използват, а не да я разпиляват, оставяйки се на другите да определят и направляват живота им, особено когато говорим за физическо, емоционално и душевно здраве. Всичко е избор, нека сме отговорни към себе си и другите!

ВМЕСТО ФИНАЛ

Винаги ми е трудно да обясня какво точно работя, но с моите деца стигнах до заключението, че искам да съм продавач на надежда! Те често тичат към мен, когато се ударят и казват: „Мамо, изпрати ми светлина да ми мине!“ Те знаят, усещат и живеят в светлината! Вие също можете, иска се малко смелост и огромно желание за промяна! Аз много дълго време живеех в сянката и забравях защо изобщо е даден живота! Животът е дар, вземете го, използвайте го, насладете му се! Аз мога да съм ви от полза в това начинание, но пътят си е ваш! Никога не давайте силата си на друг, така най-лесно ще се изгубите! Животът може да е прекрасен, въпрос на гледна точка! Настройте вътрешния си обектив и се фокусирайте върху истински важните неща, които ви носят радост, удовлетворение и цялостност! Събудете сиянието вътре в себе си и сгрявайте другите!

Свържете се с мен на info@mysunshine.bg, разгледайте сайта ми или последвайте Фейсбук страницата и YouTube канала ми.

***

Това беше всичко от нас със Сияна. Надяваме се, че ти беше интересно и полезно!

А ако и на теб, както на Сияна, ти е важно да си изградиш ново преживяване за теб и твоята професионална роля, а именно –  за радост, лекота, смисъл, удоволствие – без значение какви са професията, титлата или длъжността ти, възрастта или географското ти местоположение, разгледай новата ми книга „Започни начисто“.

Тази книга ще те провокира да преразгледаш представите си за работата като концепция и важна сфера от живота ти. Ще ти помогне да погледнеш под различен ъгъл към себе си като личност и професионалист. За теб е, ако си способна и успешна в това, което правиш, но нямаш усещането за вътрешно удовлетворение и радост. Всички подробности са тук!

 

Кариерна промяна

От любимо хоби към обичана професия

Lillie-White-Border

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, на пътеводителя за радост и смисъл в работата „Започни начисто“, както и създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 300 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

***

Превръщането на хоби в професия със сигурност е една от най-обсъжданите разновидности на кариерната промяна. В следващите редове ще разгледам разликите в практикуването на хоби и професия и ще ти споделя какво да съобразиш ако смяташ да превърнеш хобито си в професионална реализация.

Какво е характерно при упражняването на хоби?

Тези от вас, които имат поне едно хоби, знаят, че то е в техния живот за удоволствие, за разтоварване, за изявяване на лични качества, неприложими в другите им житейски роли – включително професионалната. Когато се отдаваме на хобито си, всички ние получаваме радост, любов, поле за творчество, цвят, смисъл. И да, възможно е то да не помага на другите пряко… Или изобщо да не им носи ползи.

Занимаваме се с хобито, когато ни е приятно, когато получаваме вътрешен подтик или когато успеем да си освободим малко време за това. Случва се да искаме да се потопим в него и да останем така с дни. Но има и периоди, когато го изоставяме напълно – поради някакви вътрешни или външни фактори. В зависимост от характера си човек може да развие умерени или невероятни умения и компетенции във връзка с хобито си, защото иска, защото го кефи или просто защото не може другояче. Но понякога стига и само до посредствени постижения, които намира за приемливи – все пак за хоби става дума, не за работа…

При всички случаи то е част от играта, от приключението, от почивката, а не от задълженията и отговорностите. Парите се изкарват по други канали. Не е и чак толкова важно какво мислят околните за хобито ни – и  именно затова там успяваме да разгърнем цялостно потенциала си, да сме смели, да си дадем онази свобода, която нерядко ни липсва в работата.

Кое е различното в професията?

Професията е нашата „сериозна“ реализация, тя изисква отдаване, години учене и би трябвало да ни носи удовлетворение, усещане за развитие, адекватно възнаграждение. А на другите – стойност и принос.

За мнозина играта, творчеството, забавлението нямат място в работата и при някои професии това наистина може да бъде аргументирано. Но в повечето случаи става дума по-скоро за ограничаващи убеждения, които ни вкарват в цикъл от преумора, неудовлетворение, а понякога и липса на смисъл.

Професионалното израстване налага години обучение, често и надграждане на знанията и уменията, допълнителни сертификации. За много хора не е сериозно да се захванат с нещо, преди да са придобили тапия за това. Резон има, но невинаги е абсолютно необходимо да сме подготвени предварително. Понякога дори учим по-добре „в движение“.

Статусът и адекватното възнаграждение са придобивките, които ни показват доколко сме добри в професията си и на конкретната позиция – или поне се надяваме да е така. Няма как да сме непостоянни, да чакаме прилив на енергия или вътрешна потребност; тук двигателите са дисциплината и постоянството. Сериозната работа означава отговорност пред другите и постигане на резултати за тях (били те вътрешни или външни клиенти, контрагенти или бизнес партньори).

Дали и как да преминем от едното към другото?

В двете описания – на практикуването на хоби и на развитието в професията – нарочно преекспонирах някои аспекти, за да се види огромната разлика във възприемането им. За съжаление за мнозина удоволствието от дейността, играта и свободата могат да дойдат само чрез хобито. За тях професията си остава мястото за сериозно отношение, дисциплина и (понякога) за търпеливо стискане на зъби.

Опитът ми показва, че хората, които успяват да се реализират в работата, развивайки повечето си умения и качества – включително творческия подход, нямат потребност да превърнат хобито си в професия. Те не ги смесват, чувстват се добре като личности с цялостно проявен потенциал и в двете области.

Затова пък онези, на които им е трудно да видят свободата във взимането на решения в офиса, да усещат творчеството в бизнес процесите или да почувстват удоволствието от добре свършената работа, търсят изява другаде. Тоест потребността ти направиш своето хоби професия може да идва от твоята нужда да развиеш аспекти от личността си, които не си успявал да проявиш дотогава.

За непроявяването на нашата цялостна личност допринасят и:

  • средата, в която работим;
  • начинът на работа, приет в офиса/организацията/бизнеса, за които се трудим;
  • темите и идеите, които развиваме;
  • други фактори.

Понякога просто сме избрали (или са избрали за нас) професия, която не изразява същността ни. И единствената сфера, където можем да се чувстваме цялостни личности, е нашето любимо странично занимание.

Дали да превърна хобито си в бизнес?

Това е въпрос, който все още чувам често и затова съм подготвила кратък чеклист, по който да минеш, преди да се замислиш по-сериозно за това. Провери дали:

  • …имаш уменията и знанията, които да осигурят качество, за което другите биха платили (ако не, ще трябва да ги набавиш чрез обучения, стажове и т.н.);
  • …разбираш, че освен да изразяваш същността си, ще помагаш и на други хора – тоест ще е нужно да съобразиш дейността си и с техните нужди (разбира се, тук говорим за фини настройки, не за предлагане на продукт или услуга, в които не виждаш смисъл);
  • … си готов/а да поставиш реална цена на това, което предлагаш, а и да я отстояваш пред отсрещната страна, ако е необходимо (често това е една от най-проблемните точки);
  • …можеш да проявяваш постоянство и дисциплина – те са важни, защото ще поемаш ангажименти към хора, които ще разчитат лично на теб и няма да се върнат, ако ги разочароваш;
  • … си даваш сметка, че освен със създаването на продукт или услуга ще се нагърбваш и с други роли, които ще трябва да изпълняваш или да делегираш (като маркетолог, пиар, организатор и т.н.);
  • … смяташ, че ще имаш търпението да наложиш личната и/или търговската си марка, а и да дочакаш евентуалния удовлетворяващ доход (след приливи и отливи на клиенти, данъци и други разходи);
  • … ще съумееш да погледнеш хобито си през призмата на правенето на бизнес – а ако не успееш, ще потърсиш професионалист, който да ти помогне.

Всичко това не означава, че усещането за игра, творчество и смисъл ще изчезнат. В идеалния случай те няма да изключат постигането на добри бизнес резултати и доверие у клиентите. Не е лесно, но е прекрасно и са благословени онези, които успяват!

***

Това беше една от дванайсетте глави, посветени на различни видове кариерна промяна, част от настолната книга са истински истории на български жени „От любов към себе си“.

А ако ти е време да направиш своята кариерна промяна или просто търсиш кое ти носи удовлетворение и смисъл в работата, свържи се с мен за стратегическа сесия, в момента с отстъпка, поради най-женския месец март. 🙂

Блог

#SheDares – Цвети Топалска: „Вълшебствата не са в приказките,…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (предстои второ, обновено издание), а в момента пише и втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през май 2021-а е Цвети Топалска, създател на Tzvetymade и Vila Topi, изключително слънчева, много топла и цветна, също като името си!

ВМЕСТО УВОД

Аз съм Цвети Топалска. Силно вярвам, че Вълшебствата не са в приказките, а в нас самите.

Дълъг път изминах, докато осъзная, че ние сами избираме как да реагираме на ситуациите, които ни се случват. Те никога не са само добри или само лоши, това е нашето виждане за тях. Колкото и книги да си прочел, колкото и обучения да си минал, колкото и семинари да си посетил, ако сам не го осъзнаеш – все ще търсиш готово решение отвън и ще си намираш оправдание.

Истината е, че всяка промяна започва с действие от самия  теб, а не с отлагане, чудене или извинение. Това го казвам осъзнато и от първо лице, а не с цел да философствам или да остроумнича. Сегашното ми аз много си го харесвам – прегръщащо и впускащо се във всяко ново предложение, което се появи на пътя ми. Така всичко става едно интересно, любопитно, вълнуващо, надграждащо… не бих казала спокойно, но пък за какво ми е да е такова. 😉

ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ!

По време на първото си майчинство осъзнато завърших магистратура банково дело, защото исках да работя в банка. Разбира се, щом силно желаеш нещо, то се случва. Така 15 години работих в една и съща институция на различни позиции. Това ми даде много. Връщайки се назад в далечната 2005-а, започнах работата си от офис, където съм създала силни връзки с колеги и клиенти, с които поддържаме приятелски отношения и до днес. А последните две позиции, които заемах, ме подтикнаха да се обучавам в сферата на  маркетинга, психологията, клиентско поведени, социални мрежи…

Така се впуснах в следващо си обучение и записах едногодишен курс през 2018г. Беше ми изключително интересно. Една година учех повече от децата ми – бях на лекции присъствено до 22ч,пишех домашни, непрекъснато четях разни статии, проучвания и материали, които ми попадаха по темата. Винаги имах по 100 отворени таба на телефона, които чакаха да бъдат прегледани във всяка свободна минута – чакане на опашка, пътуване… Така дойде следващото ми желание – ясно виждах къде искам да скоча.

Реших – банковата сфера да бъде сменена със социални мрежи и дигитален маркетинг!

Е, щом имаш ясната идея – къде, какво и как, нещата с търпение и действие се нареждат.

МНОГО ПО-ЦЕННО Е ЧОВЕК ДА ОПИТА, ОТКОЛКОТО ДА СЕ ЧУДИ, КАКВО БИ СТАНАЛО

Нещата се случиха едно към едно с мечтаното, но се оказа, че пак не съм ги формулирала достатъчно ясно. Както винаги се случва, това което се оказа ключово за мен, си мислех, че се подразбира от само себе си, и не съм го включила в голямата картинка 😉 Е да, ама не!

Започнах работа в голяма частна компания – точно това, което си бях пожелала. Всичко до най-малкия детайл. Оказа се, че съм пропуснала няколко ключови за мен неща – като да имам хора около мен, колеги, общи проекти, екип, работни срещи за обсъждане… Това осъзнаване доведе до по-бързото вземане на следващото ми решение, че няма смисъл да си губя времето на място, което осъзнах, че не е точното. Но това място беше моя трамплин, който ми беше необходим, за да направя голямата крачка – да напусна зоната си на комфорт и да изляза от голямата корпоративна структура, в която бях от 15 години. Веднъж взел и приложил такова решение е много по-лесно да го направиш отново.

Така взех следващото си решение да напусна (за което винаги ще съм благодарна на последния ми работодател). Ако не бях попаднала там и ако нещата не бяха каквито бяха, нямаше да се замисля какво всъщност исках аз (не, че конкретно знаех какво исках, но знаех какво не искам). Отново беше много труден избор. Повечето приятели ме съветваха „трябва да издържиш поне година, заради автобиографията си“. Но когато фокуса ти е вече на друго място си даваш сметка, че няма нужда да „издържаш“. Това би било само още пропуснато време.  Много по-ценно е човек да опита, отколкото да се чуди какво би се случило.  Така си позволих през февруари да остана в къщи, уж да си почина и да реша накъде ще поема.

Пандемията и локдауна през март 2020г. ми дойдоха като по поръчка. Отидохме с по един лаптоп и един чифт дрехи на вилата и там останахме 6 месеца. Тъй като нямаше какво друго да правя, се завърнах към хобитата си със замах, записах и няколко онлайн курса, и лека по лека нещата започнаха да се нареждат. Аз получих осъзнавания, които зададоха посоката и стратегията ми, по която се движа и в момента. Тогава всъщност почувствах голямата разлика между спокойствието на селото и забързаността на големия град, тишината на двора и шума на отворения прозорец, простотата на къщата и лукса на хотелите. За да се нахраниш ти е достатъчно малко и обикновено, вместо сервитьор и ресторант, подаръците са присъствието, мисълта за човека и споделеното време…

Аз се бях се развихрила с творчеството, а все повече приятелки споделяха, че не издържат, вече затворени в апартаментите си. Къщата стана междинна спирка в двете посоки към морето и така през септември се решихме и пуснахме вилата в booking като къща за гости за самостоятелно ползване.

„ЛИЧНИЯТ БРАНД СИ ТИ САМАТА“

Много ясно си спомням първата си среща с Лили. Аз бях на 39години, а тя беше организирала семинар „А сега накъде?“ през есента. Подарих си го за рождения си ден през януари. Пред очите ми е как станах и се представих: “Скоро ставам на 40г, искам промяна и съм дошла до получа отговор на въпроса – а сега накъде? Лили каза: „ Ахааа, ясно! Чакаме понеделник за новата диета, чакаме Нова година, за да си купим карта за фитнес и сега чакаме 40г. за нова крачка – такива като теб са ми любими“. Всички в залата се усмихнаха дискретно. Сега знам защо.

Е, не открих на къде. Станах на 40. После и на 41 и все още си работех в банката.

После през 2019г., когато вече бях взела за себе си решението, че искам да изляза от частната фирма и да опитам да стартирам нещо свое, разбрах за нов двудневен семинар на Лили на тема изграждане на личен бранд. Той беше много ключов за мен. С годините си бях внушила, че това, че съм толкова разнопосочна и разностранна, е мой минус, виждах го като хаотичност и непоследователност. Даже на интервюта за работа съм го посочвала като мой минус. Исках да правя толкова много и различни неща и не виждах допирната точка.

А и всяка позиция, през която бях преминала, си я харесвах – обичах си и творчеството, защото чрез него виждах как радвам хората. Харесваше ми работа със срокове или включването в нови проекти, защото това ме амбицираше (винаги имах to-do-list  и обичах да отмятам свършеното), доставяше ми удоволствие и да посрещам хора и да организирам празненства, защото нашите винаги бяха тематични, но и обичам да имам приятели и хора около себе си … и не виждах къде е общото, каква е връзката между всичко това.

И тогава, на този семинар Лили ми го каза в прав текст „бранда не е нито вила Топи, нито Tzvetymade, нито глемпинг МагиЙо, личния бранд си ти самата – Цвети Топалска. Прави това, което можеш по най-добрия начин, а хората, които са на твоята вълна в момента ще те последват, ако ще и на луната да им предложиш нещо“. WOW!

ПОМОГНИ СИ САМ, ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ И ВСЕЛЕНАТА

Неизневеряваща на себе си, отново се занимавам с няколко неща едновременно, но пък така никога не зациклям, и не ми е скучно.

Опитвам се да насоча съзнанието на хората да виждат чашата наполовина пълна, а не на половина празна. Иска ми се да ги накарам да поспрат, да се поогледат и позамислят. Да осъзнаят кое е наистина ценното в този живот. Именно това е тънката обединяваща нишка във всичките ми дейности в момента.

Основно се занимавам с ръчна изработка на персонални и практични подаръци за любимите ни хора. Всичко, което създавам, е с идея първо да усмихва и да носи настроение, и след това да се използва в ежедневието. Това е моята цел, особено след периода на застой вкъщи, когато установихме колко много ненужни вещи имаме. Голямо удоволствие ми доставя да съдействам с подарък-изненада за специални поводи. До миналата година ме търсеха основно хора, които живеят в чужбина, но тази година съм главно действащо лице и сред много приятели от България, които искат да усмихнат близките си.

Домакин съм на вила Топи – къща за гости в село Калояново. Къщата предлага спокойствие и тишина в края на селото, и е подходяща за събирания в тесен кръг, тематични празненства и приятелски сбирки. Вилата е напълно оборудвана и предлага всичко необходимо за една пълноценна почивка и презареждане. Районът е богат на исторически и културни забележителности и предразполага за кратко време да се заредим с много нови емоции. Също така любимо ми е да да посрещам лично гостите на вила Топи, винаги когато имам тази възможност. Опитвам се да разбера какво ще се празнува и оставям по малка тематична закачка, за да ги усмихна и предразположа за един пълноценен престой при нас, и запомнящ се празник.

Най-новото ми предизвикателство е организирането на  уикенд творчески работилници, за сега ги провеждам само във вила Топи. Тази година уъркшопите ще бъдат по декупаж и рисуване върху стъкло. Провеждам ги ежемесечно под името „Арт релакс и бягство по женски“, защото са само за дами. Идеята е жените да си позволят уикенд бягство, да си оставят семействата, децата, грижите и задачите, да сменят обстановката и да създадат нещо със собствените си ръце. Виждам как дамите си тръгват усмихнати, удовлетворени, спокойни, и с взети нови решения.

Тези работилници много ме зареждат, когато виждам лицата на хората, когато ги изпращам. Много ще съм щастлива, ако във вилата се провеждат и други събития – арт занимания, ритрийти, работни групи за вдъхновение… Тогава аз ще вляза в ролята на домакин, за да ви обгрижвам по време на събитието и да ви глезя с домашно приготвени ястия. Това е друга моя страст и следваща мечта.

Това лято предстоят реализирането на още няколко нови проекта, а именно тестовото пускането на глемпинг зоната „Магийо“, която първоначално ние ще обитаваме, за да усетим живота на открито; стартирането на онлайн магазина Tzvetymade.com и ежемесечно качване в youTube каналите на Tzvetymade и вила Топи.

Имам и още толкова много нови идеи, но както казваше малката ми дъщеря „Еее, то не може всичко…“

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вместо заключение ми се иска отново да кажа едно голямо Благодаря! Благодаря за всичко, което съм, и което не съм. Благодаря за хората, които влизат в живота ми, възможностите, които се появяват на пътя, срещите, запознанствата и новите проекти, които се раждат от тях. В общността на Лили създадох много нови приятелства и срещнах хора, които са мой пример и ме вдъхновяват (макар и не всички да го знаят лично).

Това, което мен ме забави, и ми отне най-много време е:

Яснотата – трябва конкретно да знаем и да можем да формулираме следващата си стъпка. Ако имате и един отговор „не знам“ на едно нещо, значи колебанието ще надделее.

Действието – никога няма да си достатъчно готов, просто се задействай. Нещата по пътя ти ще започнат да се подреждат или да се объркват, за да се подредят по най-правилния начин, но преди това трябва да ги започнеш.

Търпение – много често се отказваме, точно преди голямата развръзка. Дайте си достатъчно време, за да се случат нещата.

Благодаря на всеки, които е изчел тази статия, и е стигнал до тук. Ако ви е хрумнало нещо – въпрос, вдъхновение, идея, събитие, повод, не се колебайте да се свържете с мен и да го обсъдим. Оставам на разположение за съдействие.

Ще се радвам, ако съм ви провокирала и решите да бъдете участнички в предстоящите работилници „Арт релакс и бягство по женски“, така хем ще се запознаем лично, за да си поговорим надълго и нашироко, хем ще се потопите в селската идилия на вила Топи, и ще се вдъхновите от споделеното време и от създаденото от Вас самите!

СВЪРЖЕТЕ СЕ Е МЕН

Можете да ме откриете и да ми пишете във Фейсбук в личния ми профил.

Ще се радвам да последвате и двата ми бранда Tzvetymade и Vila Topi във Фейсбук.

В Инстаграм вилата е тук, а ръчната изработка на подаръци – тук.

***

Това беше всичко от нас с Цвети! Надявам, че получи огромна доза заряд и вдъхновение! 🙂

Ако темата за осъзнатата кариерна промяна в посока любими работа, дейност или бизнес ти е на сърце, предстои излизането на второто, обновено издание на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“.

Кое прави книгата „От любов към себе си“ единствена по рода си?

  • Дава изпитана методология за кариерна промяна, изложена в лесна за възприемане структура.
  • Съдържа професионални насоки и реални истории (общо 33) на български жени в промяна (след майчинство, в зряла възраст, към нова професия, към собствен бизнес, и т.н.)
  • Базирана на теоретична основа на изводите, достигнати чрез емпиричен опит.
  • С фокус върху ‘съдържанието’ (кой съм аз и как изразявам същността си в работата?), а не ‘опаковката’ (‘кои длъжности и титли са за мен?’);
  • Особено актуална в настоящите турбулентни времена, когато може да се наложи да търсим кариерна промяна отвъд познатите ни сфери и дейности.
  • Увлекателна за четене, не за сметка на сериозното съдържание.
  • 1-во издание излиза през 2018-а, а второто издание е обновено през пролетта на 2021-а, с актуализирана част за бъдещето на концепцията за кариерното развитие, 2/3 обновени лични истории и 1/3 – нови, с три нови глави (от хоби към професия, от работа за статус към кауза за принос и реализация при връщане в България)

За подробности и заявки, виж тук.

 

Блог

#SheDares – Калина Дулева: „Промяната изисква решение да се…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (предстои второ, обновено издание), а в момента пише и втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през април 2021-а е прекрасната Калина Дулева, създателка на проекта Need for Neat, който развива с любов и радост. Историята й е вдъхновяваща и окриляваща – enjoy!

ВМЕСТО УВОД

“Само когато се изправим пред нещата, които притежаваме, едно по едно, и изпитаме емоциите, които предизвикват, може истински да оценим връзката си с тях…

„Магията на подреждането“ Мари Кондо

Казвам се Калина и подреждането винаги е било моето убежище, част от детските игри и умение, които ми е помагало да уча и върша качествено работните си задачи. Умението да подреждам и организирам документи, работни и домашни задачи за мен е естествено състояние, което ми дава възможност да структурирам и да влизам в дълбочина на процеса, както и да постигам яснота по параметрите и различните решения.

Функционалното подреждане е до такава степен вплетено в моя начин на действие, че абсолютно не мислех, че е умение или супер сила, която другите не притежават – смятах, че просто не искат да го използват. Осъзнаването, че това е качество, което може да бъде опаковано като услуга, дойде след работата с Лили.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Всичко започна, по – скоро продължи, с едно новогодишно обещание към себе си и анонс за семинара „А сега на къде?“.

Настоящото положение беше: отметнати житейски задачи, удовлетвореност с противоречива стойност, и здраве в твърде незадоволително състояние. Като средно интелигентна дама, интересуваща се от традиционни и алтернативни подходи, бях достигнала до усещането, че поредната промяна на работата, мястото за живеене, и други подобни, няма да доведат до качествена промяна. И така грабнах предложението за семинар „А сега на къде?“….

Айде де – на къде се чудех и аз?

Дойде денят… трийсетина жени. Казах си: „Калинооо, какво правиш, къде си тръгнала?“

Усетих как ме почва мигрената. Така и така съм дошла, вкъщи са сърдити, че ме няма в почивния ден /разбирайте пазаруване, готвеnе, и т.н., ще трябва те да го вършат/, а и пари съм дала…

И просто реших: „Дишай дълбоко и просто слушай, без да осъждаш, критикуваш и оценяваш. Слушай и гледай.“

След семинара съвсем осезателно разбрах, че съм натрупала достатъчно дипломи, информация, мечти и желания, които, за да се реализират, е необходимо действие.

Първо – действие в личен план – взаимоотношения в семейството /какво, как, защо – разбирате, че подробностите ще запазя за мен/.

Като краен резултат с вас ще споделя /нещо което знаем, но май рядко прилагаме и ще ни е по леко, когато се сещаме по – често да го правим/, че общуването, споделянето и говоренето във взаимоотношенията е много ценно, защото нашата истина не е истината на другия. Истината е някъде по пътя един към друг. Да се чуем истински не само с ушите, но и със сърцето и ума, да се опитаме да пристъпим в обувките на другия, и така да видим собственото си отражение. Все неща, които носят стойност на всички участници и на тези около тях.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Следващата стъпка беше работа с Лили. Бях изненадана от подхода й донякъде, защото няколко години по-рано бях правила консултация с друг консултант по кариерна промяна и имах създадено някакво очакване.

И така почна ме г-жа Георгиева и аз.. хън-мън… едно подреждане започна – на ценности, приоритети, цели и т.н. Дипломи, опит, препоръки, умения преносими и други – всичко сложихме на масата.

В размисъл за това какво липсва в пъзела и как да се организира, попаднах на една книга, която от няколко месеца беше в списъка ми за четене, „Магията на подреждането“, и си казах „Сигурно от това имам нужда – от Магия.“

И както е казал един умен човек: „Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява“.

Открих своята супер сила.

ИЗПРОБВАНЕ НА ИДЕЯТА МИ В ЗАЩИТЕНА СРЕДА

Следваща стъпка – Помощ. Момичетата на Лили /така съм ги кръстила/ са налични за целта.

Момичетата на Лили е общност от дами, които са ползвали услугите й, и са част от Групата „Аз обичам това, което работя“. Изключителни, успешни, ерудирани, различни, пъстри и невероятни. Някой вече познавате и вие от рубриката #SheDares. Това е общност с мега капацитет от експертиза, но за да може да черпиш от него е важно и ти да извървиш своя път към общността – да споделиш, да помолиш за помощ, да си честен и откровен какво можеш и не можеш, да чуеш и пробваш.

С тях споделих моята идея, моята супер сила и в какво искам да я превърна.

Разбира се първо се образовах, за да се подготвя теоретично. Тествах и върху себе си.

Последва представяне пред групата, /защото домашните и приятелите казаха – това няма кои да го купи/плати, но щом искаш дерзай/.

Какво направи групата :

  1. Изслушаха ме – това ми даде възможност да изговоря идеята си, да я чуя как звучи, и да разбера как другите разбират услугата, както и от какво имат нужда;
  2. По-смелите я тестваха – проведохме разговор с цел да установя какво ги притеснява и къде /с какво са срещали трудности, както и какво искат да постигнат. В уречения ден и час, въоръжена с кутии и пликове, започнахме подреждането и организирането на избраното помещение. Получиха насоки и стъпки как да продължат процеса и да запазят постигнатото. От своя страна те споделиха какво им е харесало/било им е полезно и, разбира се, дадоха своите препоръки. Тестваха я и дами, които са изключително подредени.

Безценна беше възможността за мен да тествам в реални условия услугата, идеята, структурата и полезността й. Да оценя до колко и как да съм въвлечена в процеса, както и ресурса, който е необходимо да вложа. Да изпитам удовлетвореността от това да съм полезна и да давам стойност – невероятно усещане, което ме зарежда и надува платната на кораба по пътя към целта.

  1. Брандът – услугата имаше нужда да бъде представена през публиката чрез бранд, защото да имаш идея/продукт/услуга, е само една стъпка по пътя. И така, роди се NeedforNeat, отново с подкрепата на момиче от общността на Лили, маркетинг и бранд експерт, Гери Желева.
  2. Реклама, от най – истинската: дамите от общността вече разказват за NeedforNeat и какво им е дала работата с мен.

Не е лесно, защото продължавам да оформям параметрите на услугата. Стотици пъти си казвах: „Край, повече не мога“. И винаги, винаги се появяваше някоя от момичетата или самата Лили, за да ми кажат: „Продължавай, в това, което правиш има много стойност, защото…“

Моето решение е да продължа, защото ми е ВАЖНО. Защото без значение какво се случва и колко ми е уморено, възможността да помогна, намирайки с клиента къде е „тясното място“ и как може да се преодолее, чрез подреждане, отвътре-навън, ми носи неизмерима удовлетвореност и точно за това продължавам –  за да създавам възможности и двете страни в процеса да печелят.

Истината е, че тези момичета са до мен още от първата стъпка: момичета, Благодаря!

Благодаря и на семейството си – това, което съм постигнала, е и с тяхното съдействие!

ТУК И СЕГА

Продължавам да работя в същата фирма и на позиция, както и в началото на нашата работа с Лили. Но моето отношение се промени, в проблемите сега намирам възможности,  а и аз се промених – спомних си какво харесвам в тази работа и възможностите, които ми дава. Продължавам да работя и по своя проект NeedforNeat – осъзнато притежание на вещи. Искам да разкажа на хората за  „счетоводството на притежанието’ и най – вече за „прихода“, които може да се генерира от осъзнатото притежание на вещи. Искам да ‘рециклирам’ митовете за подреждане: акцентите не са върху самоцелното редуциране на количеството вещи или върху ефикасни техники за съхранение по кутии и кашони. Целта е в процеса на подреждане да стигнем до личния ни златен стандарт, без ненужно и непрестанно сравнение и готови формули.  Времената, в които живеем, ни създават възможността, предизвикват ни да се изправим пред заобикалящите ни вещи/в дома и офиса/ и чрез поставянето на въпроса „Защо“.

За да запазим само това, което ни носи радост.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Намирайте положителните неща на пътя към целта, придобивайки здравословно количество самоувереност.

Промяната изисква решение да се изправим пред самите себе си напълно добронамерено. Направим ли го, подкрепа дебне отвсякъде.

Каня ви да споделите с мен своите ребуси за подреждане и заедно да ги решим.

https://needforneat.org/

kalina@needforneat.org

***

Това беше всичко от нас с Калина!

А ако темата за кариерната промяна от любов към себе си ти е актуална, прочети и другите истории в рубриката #SheDares или следи за излизане през май на второто, обновено издание на настолната книга за осъзната кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“.

Пожелавам ти кураж и лекота по твоя път!