Пълна кариерна промяна Архиви - Промяна и личен брандинг

Категория: Пълна кариерна промяна

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Ива Балашева

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие, промяна и личен брандинг, и в ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

Тази рубрика съществува от лятото на 2015-а, когато тепърва стартирах своята дейност. От тогава насам 40 дами разказаха за своите професионални, а често и житейски завои. За наученото по пътя. За страховете, И за мечтите! Взех решение, че е време тази рубрика да еволюира и да премине в други формати, в които също ще те запознавам с хора, които работят това, което обичат, и оставят своя принос, така, както го разбират.

Тоест, днешното интервю е последното от рубриката. А гостенката ми не е никак случайно –  точно тя беше онази, която ме въведе в света на човешките ресурси, и именно този ми опит ме подготви за това, на което съм се отдала в момента. Представям ти Ива Балашева!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята да започнеш собствен консултатски бизнес?

Професионалният ми път започна като експерт и по-късно като мениджър в областта на трудовото право и човешките ресурси. И двете организации, в които съм работила като вътрешен HR, са големи международни компании – ФЕСТО Производство и ЗК УНИКА, в които имах възможността да развия функцията по управление на хора от самото начало. С течение на времето разбрах, че за мен това е голямо предизвикателство и същевременно огромно удовлетворение, да съдействам на мениджърите и на други компании, които се развиват и искат да постигат бизнес целите си чрез хората от своя екип. Затова реших, че 15 години корпоративен опит следващата кариерна стъпка за мен ще бъде развитието на мой собствен бизнес в областта на управление на човешките ресурси, чрез който да мога да приложа този натрупан опит и да съм полезна в компании, които нямат все още изградена функция по управление на хора и съответно специалисти в тази област, да постигнат ефективна вътрешна структура и организация и висока ефективност чрез привличане и развитие на точните хора в екипа. Стартирах през 2015 година и за целта създадох система от стъпки, която прилагам в компаниите, с които работя, и която гарантира тези резултати. Така много мои клиенти се справят с хаоса в компанията, избавят се от това да вършат оперативни задачи, вместо да ги делегират, получават повече свободно време за себе си и придобиват знания и умения успешно да управляват голям брой хора.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността  набъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Започването на собствен бизнес ми откри много нови хоризонти. Дори и управлението на малка компания като моята изисква създаването на визия и стратегия за развитие на дейността, финансово управление, маркетинг и продажби, и дава възможност за натрупване на много нови знания и умения. Всичко това заедно с усещането, че си направил нещо от нулата и си го довел до момента, в който да дава значителен резултат, носи за мен огромно удовлетворение и в същото време отговорност. Голямото предимство на собствения бизнес е възможността сам да взимаш всички решения, да знаеш, че изцяло от теб зависи с какви темпове и в каква посока ще се развиваш, и до какви резултати ще достигнеш.

Разкажи на за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

В началото ми беше най-трудно – знаех  какво е необходимо да направя в една компания, за да помогна, но нямах идея как да намеря подходящите организации, които имат нужда от това. Това, което на мен лично ми помогна да се справя и да се чувствам щастлива от избора си да оставя „сигурността“ на голямата международна компания, високата позиция и гарантирана заплата, е вдъхновението, упоритостта и любовта към това, което правя, както и желанието да достигна до повече хора, динамиката и възможността да се докосна до много и различни сфери и бизнеси и до изключителните хора, които ги управляват.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Най-много се гордея с това, че макар и с много усилия, успявам да съчетая това да постигам  целите, които си поставям в професионален план с това да бъда заедно със семейството си, да помагам на децата, да пътуваме и да прекарваме време заедно.

Как да намерим най-подходящия екип, с който да работим – сподели ни хем от опита на ейчар, хем от личния ти опит на предприемач?

Аз имам двама човека в моя екип – единият се присъедини чрез обява, а другият – чрез препоръка. Очевидно и двата начина  работят, по-важното е на първо място да усетиш човека – аз много вярвам на интуицията си в това да открия тези, с които най-добре мога да работя – тук имам предвид не само хората от екипа, но и партньори, клиенти и всички, с които правя нещо заедно. На следващо място, разбира се, трябва да сме наясно какви качества и умения търсим у хората, които искаме да се присъединят към екипа, и да преценим дали конкретният човек ги притежава. Оттам нататък изграждането на отношения на доверие и взаимопомощ е най-ключово за създаването на добрия екип.

 Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Разбирам личния брандинг като разпознаваемост на името – да си познат на хората с това, което правиш, с начина, по който помагаш на другите, така че ако възникне нужда, да се сетят първо за теб.  Бих искала да асоциират моето име със създаването на ефективен, мотивиран и успешен екип от хора и развитието на лидери, които разбират своята основна функция да постигат бизнес целите чрез компетентното  управление и вдъхновение на този екип.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?

И настоящите ми проекти, и бъдещите планове са свързани с това да работя с неголям брой компании, които типично имат 20-80 човека персонал, да имам дългосрочни отношения с тях, така че да можем заедно с колегите ми да сме полезни на техните собственици, управители и на екипа и да постигаме видими резултати – да съдействаме да работят по-ефективно, по-екипно и да постигат бизнес целите, които си поставят.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Бих им казала, че човек няма как да стигне на отсрещния бряг, ако не влезе във водата. 🙂 Просто всеки трябва да реши за себе си какво иска да постигне и след това да си го представи как изглежда, и да действа. Колебанията и страховете само губят енергия, няма никакъв смисъл от тях. Аз лично не смятам, че човек трябва да прави кариерни промени на всяка цена или на определено време и т.н. Просто ако чувстваш, че имаш нужда от промяна, значи е дошъл правилният момент.

Това беше всичко от нас. 🙂

Ако искаш да се свържеш с Ива: +359 887 509 543, e-mail: iva.balasheva@ivb.bg, http://ivb.bg

А ако темата за кариерната промяна ти е актуална, разгледай книгата, в която ти споделям изпитана методология за осъзната кариерна промяна плюс 30 истории на промяна на български жени.

 

 

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Мартина Иванова от Свой избор

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие, промяна и личен брандинг, и в ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

През септември 2018-а имам удоволствието да ти представя Мартина Иванова, един от тримата преподаватели по енергийна психология в България, създател на популярната платформа Свой избор, която споделя за нейната кариерна и житейска трансформация.

Приятно и вдъхновяващо четене!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята за Свой избор?

Почти през целия ми професионален живот, бях отдадена на катеренето по кариерната стълбица – все по-нагоре и по-нагоре. Много скоро след като се почувствах най-сетне удовлетворена за кратко от изкатерената позиция на мениджър човешки ресурси, вътрешното чувство за празнота и липса на смисъл ме връхлетя опустошително. Уж бях постигнала една значима цел, но липсата на удовлетворение беше смазващо.
Мисля, че това недоволство е тлеело с години, но в този конкретен момент, преди 10 години, започна да натежава. Винаги съм имала алтернативни търсения и занимания свързани с психология, себепознание, духовност. И покрай литература и семинар, който тогава ме тласна към идеята за подсъзнанието и положителната нагласа, насочих вниманието си в друга посока. От сегашната ми гледна точка, онзи момент ми изглежда доста забавен. Започвах дните си с положително конструирано утвърждение, което казваше, че съм свободна, независима, финансово изобилна, помагам на хората и живея призванието си. Докато в същото време си ходех стриктно на работа, вършех си рутинните задачи и държах на сигурната си позиция и заплата. И както обичам да се шегувам по семинарите си – в крайна сметка Вселената чу и материализира горещото ми желание, което утвърждавах всеки ден, и аз получих свободата си.
По неочакван начин. В онзи паметен петък, 13-ти, бях уволнена, по български стил – по взаимно съгласие. Формалният повод бе липсата ми на съдействие за скалъпено дело срещу служител, който бе уволнен по особено грозен начин пред пенсия.

„Чудесно!“ казах си. Имам превъзходно CV и опит, просто ще отида на много по-добро място и позиция. 6 месеца кандидатствах по високи позиции и проекти, и все не се случваше. Ето през този период бавно и сигурно, промяната се случваше в съзнанието ми. Помня как въпреки че стигах до най-финалните интервюта, все не се получаваше. И един ден се отпуснах безпомощно и си казах „Ами добре – не става. Няма повече да се моля, надявам и упорствам.“ Пуснах важността. И буквално на следващия ден, получих обаждане от агенция за подбор и ми предложиха работата, която в представите ми беше top of the top. Висок пост, екип, заплата, офис – всичко беше според „поръчката към Вселената“. На втората седмица работа там, унилата, безрадостна енергия се бе върнала и точно в този момент осъзнах ясно, че корпоративният свят вече не е за мен. Това не е моето нещо. Проектът сам се разпадна в рамките на 3 месеца и аз знаех, че вече няма да се върна в този формат на работа. Все още нямах представа какво точно е другото, но знаех, че то ще дойде.

Идеята за сайта ми Свой Избор дойде в съня ми, буквално. Помня как една сутрин се събудих и идеята беше готова и финализирана в главата ми. Скочих и започнах да записвам – какво ще бъде, в какви теми, раздели, структура. Това все още бе далече от бизнес идея и план. Просто имах да кажа много ценни неща и нямах търпение да ги излея в сайта си, да ги споделя с хората. Оказа се, че нещата, които пишех, бяха истински ценни, разтърсващи и помагащи на много хора. Неусетно от личен блог, този сайт се превърна в истинска платформа за ново знание, мощна лична трансформация и духовен, и емоционален помощник в пътя на хиляди хора.
Монетизирането на всичко това някак дойде от самосебе си – в продукти, събития, обучения. Аз самата надграждах многократно знанията и уменията си, и днес продължавам да пиша с полза за читателите си. С единствената разлика, че интуитивното ми знание е допълнено от професионално, и много години практика.

Днес съм един от тримата в България преподаватели по енергийна психология, сертифициран в Българска асоциация по енергийна психология и EFTMR Academy – UK, с най-голяма аудитория, ученици, терапевтична практика и обучения, достъпни и адаптирани за всяка нужда. Те са подходящи както за хора търсещи методи за самопомощ и лична трансформация, така и за професионалисти от помагащите професии, търсещи задълбочени познания и надграждане на квалификацията и уменията си в работата с хора. Сред учениците ми са психолози, НЛП специалисти, кариерни консултанти, лекари, бахови терапевти, мануални терапевти, коучинг специалисти и още много шарени прекрасни хора. Много съм щастлива, че надграждайки уменията си с енергийната психология, и те постигат такива невероятни успехи с клиентите си, каквито не са били възможни с години друга терапия.

Имах удоволствието да работя и с едни от най-големите имена от световната сцена, експерти в своята област: Нийл Доналд Уолш, Карл Доусън, дон Мигел Руиз, Геше Майкъл Роуч, Мел Гил, Инелия Бенц. Взаимният ни обмен бе изключително ценен и обогатяващ.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

В известен случай, аз бях улеснена от външните обстоятелства. Нямаше много за губене. Можех да продължа в добре познатото русло на безрадостната работа в клетка или да последвам вътрешния импулс. Избрах свободата. Имах силна вяра. В Бог, Вселената, в онази вътрешна сила, която е трудна за логическо обяснение и може само да се почувства – изберете сами валидния за вас термин. Имах вътрешното знание, че единствено вярата може да ме преведе между старото, през пустотата, в която новото още няма форма и плътност. Вярата и копнежът по това ново, което още нямаше ясна форма, но се чувстваше толкова разширяващо и окриляващо, че трябваше да е правилната посока! Със съпруга ми си бяхме особено силна взаимна подкрепа в онзи момент на неизвестност, защото той напусна работата, в която бе изтощаващо експлоатиран, и се озовахме и двамата без стабилна работа. Просто се хванахме един за друг и скочихме.

С времето, знанията и опита, потвърдих със сигурност, че най-добрият начин да вземеш решение, когато се колебаеш, е да последваш вътрешния си барометър на чувствата. Ако изборът ти носи усещане за свитост, подтиснатост, угнетеност, зависимост – не е за теб. Ако усещането е за лекота, свобода, разширение, облекчение, вдъхновение – това е правилната посока. Душата, подсъзнанието, твоето автентично Аз – както и да наречеш вътрешната си мъдра частичка, тя има правилните отговори за всички въпроси. Уловката е, че не можеш да стигнеш до тях с мислещия, аналитичен ум. Той просто няма достъп до тези ресурси. Затова е ключово умението да чуеш и последваш вътрешния глас.

Разкажи на за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Периодите с трудности се редуват с такива на ликуване от успеха и това е една непрестанна крива. Хубавото е, че погледнато през годините, кривата все пак води нагоре.

Един от първите особено тежки моменти, когато започнеш да растеш и да стигаш до много хора, е появата на хейтърите. Не си го очаквал, добродушно наивно следваш мисията си, даваш най-доброто от себе си, помагаш от сърце на хиляди хора, виждаш и чуваш благодарната обратна връзка с любов, и изведнъж се появява хейтът. Когато не си подготвен за това, идва като удар в корема, който ти изкарва въздуха, разстройва те до крайна степен и провокира съмнения в работата и собствената ти стойност. С времето обаче осъзнаваш, че това явление не е определящо за теб, стойността ти, уменията ти. То дори не касае теб, а касае човека, от когото идва атаката. Понякога може да се чувства гневен, неразбран, пропилял живота си, конкуриран, а може изобщо да не е готов за нещата, които казваш, и те да докосват болезнено негови емоционални травми. И това е нормално. Убедих се, че колкото по-добра работа вършиш, колкото по-забележим ставаш в общественото пространство – толкова повече реакции в двата полюса предизвиква това. И любов, и омраза. Научих се да разбирам това явление и да не му позволявам да ме определя.
Разбира се, винаги трябва да бъдем отворени и за една критично-градивна обратна връзка, която да ни служи за допълнителен ориентир къде се намираме в развитието си. Но тя е приемлива само от една референтна група авторитети, чието мнение ни носи истинска стойност.

Друг тежък момент беше, когато сякаш загубих посоката и бях толкова претоварена от това, което правех, че удовлетворението и радостта изчезнаха. Сякаш това което правех, вече се беше изчерпало и не знаех накъде да продължа. Когато дойде такъв момент, трябва просто да спреш и да се върнеш в нулевата точка. Да си дадеш време да помедитираш, да се свържеш със себе си и да усетиш накъде да продължиш. Дори ако след анализа не знаеш с логическия ум какво да предприемеш, това което знаеш, е как искаш да се чувстваш. Може би да обогатиш знанията си, да си отпочинал, олекотен, да намериш нов смисъл. Когато се настроиш на честотата на тези усещания, външните обстоятелства сами започват да се появяват в живота ти като идеи, хора, нови проекти, обучения и пр.

И последно, но не по важност – трудно беше когато усетих, че нещата са в застой. Бях започнала да правя нещо, водена от интуицията, от идеята да дам нещо полезно на света. И то започна да се монетизира от самосебе си. Но без бизнес план и стратегия за развитие, това не може да продължава вечно. Научих, че ключово за успеха на един бизнес, е да си фокусиран върху ползата, която даваш, вдъхновението, и радостта. И другата важна съставка е планирането и стратегията за развитие. Едното без другото не може да работи успешно в дългосрочен план.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Гордея се, че съм един от най-добрите специалисти в България, които разбират в дълбочина динамиката на подсъзнателните процеси и причините за всяко едно негативно поведение или събитие в човешкия живот. И също така, боравя с най-ефективните терапевтични методи справящи се бързо с тези проблеми. И още повече – открояващ се сертифициран преподавател в тези похвати съм, един от тримата в България. Най-голямата гордост за един преподавател е, да вижда колко много растат учениците му и помагат на свой ред. Статиите в сайта ми Свой избор стигат до стотици хиляди хора и знам, че докосват фини струнки в човешките души, винаги в точните моменти. Тези които са взели от тази полза, я предават на свой ред, и хората получили помощ от тях – също предават нататък. Ефектът на доминото в това добротворчество е изумителен и когато се оттегля в позицията на наблюдател, проследяващ тези процеси – удовлетворението е огромно. Хиляди хора по цял свят получават ползи, променят живота си за добро и това е прекрасно!

Бизнесът ти е семеен, движите го съвместно с твоя съпруг – разкажи какво е да няма граници между работата и личния живот… или не е точно така?

Когато работиш и живееш в този формат, вероятността да смесиш личния и професионалния живот дебне зад всеки ъгъл. И това не е много добре. Едва ли има предприемач, който да не е работил от сутрин, със закуската с децата, чак до посреднощ. Нужно е да се въведе план и програма, и в това. Да има регламентирано време за работа, за почивка, за спорт, както и ролите, задълженията и отговорностите да са ясно разпределени. Преминахме през всички етапи на лутане и смесване, и с правилното разпределение и планиране, вече сякаш постигнахме оптималния формат на работа.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Да, знанията които даваш на хора развиващи личния си бранд, са изключително важни. Сигурна съм, че има какво още да науча за това от теб. Личният брандинг, също като успешния бизнес, за мен е смесица от откровена човешка автентичност от една страна, и добро планиране от друга. Когато хората чуят името ти, да има мигновена асоциация с ползата която могат да вземат от теб, да те усещат лично и по човешки близко до себе си, да знаят какво точно правиш.

Ето, аз знам, че Лили е професионалист, който помага на хората да се ориентират в кариерен план, да открият призванието си и да направят стъпки към осъществяването му. Знам, че имаш прекрасна книга, истински пътеводител в тази посока, и работиш с хората индивидуално и групово.

Когато хората чуят моето име, асоциациите са – професионалист, който помага на хората на намерят радостта, щастието и емоционалната свобода, духовно пробуждане, дълбоко себепознание най-добрите водени медитации, баланс между духовно и научно, топлота и готовност за помощ и в най-тежкия емоционален момент, препоръчан терапевт, мотивиращ преподавател. Иска ми се да добавя щипка служебна сериозност към тази топлота, за да могат да се свържат с мен и хората, които все още са повече в ума, отколкото в чувствата. Защото ползата, която имам да дам на всички тях, е огромна и трансформираща към неочаквано добра версия на себе си. Защото всички заслужаваме да живеем по-добър живот, изпълнен с радост, удовлетворение, добри лични взаимоотношения и емоционално здраве. Доброто емоционално здраве е в основата на самоувереността. А тя е в основата на всеки успех.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?
В момента провеждам регулярно тридневен сертификационен професионален курс в Техники за емоционална свобода – ТЕС. Той дава истински дълбоко познание и практика, не само за самопомощ, но и за хора от помагащите професии, които търсят да надградят уменията и квалификацията си. Международно признатият сертификат е най-малкото, а основната стойност е истински дълбокото познание, даващо свобода и решения до които хората стигат сами. И се научават да помагат и на други хора, и професионално.

Има и по-лека въвеждаща версия, която е с продължителност един ден и дава основите на тези две изключителни терапевтични методологии – ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Разработвам и провеждам също семинари, базирани на преживяване, които целят да освободят участниците от ограниченията и страховете, да освободят потенциала и намерят мисията си.
Планирам да разработя още няколко направления, защото техниките са изключително практични и дават решения за почти всяка житейска сфера. Ще има уъркшопи насочени към личните взаимоотношения, справяне с негативни пристрастяващи навици, работа с болести и алергии, фобии и ирационални страхове, справяне със стреса, депресията.

Какво ако ти кажа, че една дългогодишна алергия или фобия, може да бъде прекратена завинаги, само след 40 минутна сесия? Това е ежедневие в терапевтичната ми работа. Аз самата се справих с такава алергия, а само по време на семинарите ми, поне един човек се разделя завинаги с фобия, тикове, болка или друг дългогодишен проблем, намира отговори и решения за привидно неразрешими ситуации. Това е толкова ефективно и освобождаващо, че можеш да разбереш ентусиазма и желанието ми да го предам на колкото се може повече хора.
Книгата, която се каня да пиша от 5 години, вече събра материал за поне 5 книги и планирам в идните 24 месеца наистина да завърша и публикувам първата.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Искам да им кажа, че всяка, абсолютно ВСЯКА притежава уникален талант и дарба. Дори ако в момента ви се струва, че всичко което умеете, е да водите счетоводство, да попълвате отчети, да водите дела, или друго, във вас дреме изумителен творец. Просто трябва да му разчистите пътя за да излезе на бял свят. А пречките са единствено във вашата глава. Ако не си вярвате, ако нямате смелост, ако се ужасявате да се пуснете от сигурната сламка – първо си дайте време да подредите вътрешния си свят. Когато той е в хармония, това ще се отрази и във външните обстоятелства.

Дайте си време да се отърсите от стреса и изискванията на досегашната безрадостна работа, да помързелувате, да се спрете, за да успеете да чуете себе си. Идете на семинари, които ви увличат, четете книги, медитирайте, възстановете връзката със себе си. Ако не знаете какво действие да предприемете, изяснете си – как искате да се чувствате. Доверете се на вътрешното чувство, и формата сама ще се появи.
Пък и в крайна сметка – какво наистина можете да загубите? Какво е най-лошото, което може да се случи? Сигурността е илюзия. Единственото сигурно нещо в живота е промяната. Какво по-хубаво от това сами да я водим?

За контакти:

marty@svoizbor.com

официалният сайт на Свой избор

Фейсбук страницата на Свой избор

Надявам се историята на Марти да ти е дала храна за размисъл и вдъхновение!

А ако си на прага на своята професионална трансформация и искаш да разбереш как да случиш твоята промяна, и да се вдъхновиш от още истории по темата, запознай се с настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, която издадох в края на юни!

Попътен вятър и нали знаеш,

където и да си, с теб съм!

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Силвия Узунова от BIOTIFULFARM

 

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие, промяна и личен брандинг, и в ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

През август 2018-а имам удоволствието да ти представя Силвия Узунова, един от създателите на пермакултурната ферма BIOTIFULFARM, която ще ни разкаже за нейната професионална (и личностна) трансформация.

Приятно и вдъхновяващо четене!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята за Biotiful?

Кариерната промяна винаги е дремела в мен, просто ми трябваше време, за да реша какво точно ми се прави и как да съчетая интересите и знанията си в нещо, което да ми носи смисъл и удовлетворение. Родих второто си дете и си взех 3 години майчинство, за да си дам това време – един вид творчески отпуск. През тези три години натрупах изключително много идеи и ресурси, избистрих идеята и си направих план на действие. Планът включваше на 34 да се върна отново в университета, защото трябваше не просто да си сменя работата, а да премина в изцяло нова и непозната за мен област, което изискваше нови знания и нова диплома, съвсем различна от тази, която имах от бакалавърската степен.

И така завърнах се в университета за да завърша магистратура по Неформално образование, защото идеята беше да създадем център за обучение на открито, в който децата да учат и да играят докато взаимодействат с естествена среда. Нещо повече, исках детския център да е част от ферма, в която се отглеждат зеленчуци по принципите на пермакултурата. Пермакултура е система от принципи за организация и дизайн на земеделски и социални общности, която се базира на копирането и приложението на модели взаимствани от природата. В природата всичко е взаимовръзки. Всеки елемент има въздействие върху всички останали и системата му влияе на него. Исках децата да виждат и да познават тези принципи, за да знаят, че те самите имат роля и влияние върху всичко, което се случва около тях.

И така през 2014 фермата беше факт, а след като се дипломирах започнахме да работим активно с деца. Откритата среда се отразява прекрасно на децата – свободата, игрите и нещата които проучват и научават остават  трайна следа у тях и когато виждам всичко това вече като факт, съм щастлива.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Всяка голяма промяна е резултат от дълбока вътрешна трансформация, от дързостта да излезеш от зоната на познатото. Бях наясно, че пропастта се прескача не с малки стъпки, а с голям скок, който обаче идва в резултат на малки крачки за засилка. Стоях на брега на сигурността и мечтаех да се озова на другия бряг на свободата. Свободата плаши, защото е свързана с отговорността, но мен точно тази отговорност ме привличаше – да вземаш самостоятелни решения за живота си и да береш плодовете на тези решения – горчиви или сладки. А страховете ми не бяха толкова много, защото знаех, че нищо не губя. Ако идеята не сработеше и нищо не излезеше, винаги можех да се върна на положението в което съм в момента и пак да заложа на сигурното.

Разкажи ни за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Трудно ми беше съвсем в началото, когато никой не вярваше в тази идея. Беше прекалено налудничава, много хора дълго време не разбираха концепцията и почти никой не мислеше, че могат да се вадят пари от подобни странни начинания. Приятелите ме питаха „наистина ли вярваш, че някой ще ти дава пари , за да учиш детето му да сади чушки и домати?“  Колкото и странно да звучи се радвах на тези въпроси, защото знаех че „ако всички харесват идеята ти, значи си закъснял!“ Бях чела някъде, че причината повечето хора да не започнат нещо ново не е толкова финансова, колкото страх да не се провалят и да не паднат в очите на приятелите си по този начин. Приех за себе си, че няма успехи и провали, има само опит, и това ми помогна да събера смелост и да стартирам тази идея.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Точно факта, че започнах отначало на 34. Това ми показа колко преходно е всичко и как никога не трябва да оставаме в ситуации, които не са нашите. Че винаги можеш да променяш нещата около себе си, на които не принадлежиш. Че промяната не само не е нещо лошо, а напротив, тя е единственият начин, по-който можем да изживеем пълноценно живота си. Научих, че е по-добре да провокираме промяната, отколкото да бъдем нейни жертви. Сега знам, че след 5 години мога да започна нещо съвсем различно, след 10 нещо друго, и това ме кара да се чувствам свободна. Предпочитам да избирам с какво да се занимавам, като се оглеждам за проблеми на които мога да предложа решения, отколкото да имам престижна или добре платена работа.

Бизнесът ти е семеен, движите го съвместно с твоя съпруг – разкажи какво е да няма граници между работата и личния живот… или не е точно така?

И в семейния, и в работния контекст взаимоотношенията ни с моя съпруг са едни и същи – допълваме се. Той компенсира моите слабости, аз провокирам неговите силни страни. Аз съм тази която дава идеите, той е този който ги реализира на практика. Разделили сме си сферите на действие във фермата в зависимост от компетенциите – той се занимава с градината и производството на зеленчуците, аз – с детските програми и събитията. Помагаме си, обсъждаме нещата, но никой не се меси в работата на другия, защото си имаме доверие, че другият има повече знания и опит, на базата на които да взима правилни решения. Фермата е безспорен резултат от това, че двамата винаги сме били много добър екип.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Винаги съм вярвала, че работата трябва да бъде отражение на човека. Тя трябва да изразява неговата най-дълбока същност, неговия светоглед, неговите ценности и да бъде в съзвучие с духовната причина да бъде тук и сега. Оказва се, че е много трудно за хората да установят кои са тези най-важни техни същностни неща и още по-трудно е да намерят начин, по който да ги имплементират в работата си. Причината за това е, че от най-ранна възраст ни научават да живеем с чужди идеи и критерии, да вървим по чужди пътища, които приемаме за свои, и да заглушаваме вътрешния си глас. Развиването на личен бранд изисква да се научиш да чуваш отново гласа на душата си и когато го направиш, останалото става лесно и от самосебе си, защото онова, което правиш, се разпознава от хората като истинско и автентично, и те искат да те следват. Когато стъпиш на пътя си, това се усеща веднага и от теб, и от хората около теб, и от клиентите ти. Животът ти придобива страст и енергия, които не могат да останат незабелязани. Моята работа ме отразява на 100 % и говори за мен повече от всички думи.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?

Плановете ни са отново да започнем отначало. Искаме да преместим фермата на наша земя, защото сега сме на място под наем. Често се шегуваме, че това до сега беше просто демо версия. С минимални вложения и с повече въображение, само колкото да проверим дали хората имат нужда от подобно място и от подобни преживявания. За 4 години, откакто съществува фермата, през нея са минали стотици деца, много от които се връщат отново и отново. Имаме много деца, които буквално пораснаха пред очите ни – станаха ни скъпи, сприятелихме се с родителите им. Ако преди това беше само една щура идея, днес за много деца фермата е необходимост. Затова продължаваме напред, с мечтата да превърнем новото стопанство в място, на което малки и големи са истински щастливи да бъдат.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Бих им споделила думите на Хелън Адамс Келър „Безопасността е най-вече суеверие. Тя не съществува в природата… Животът е или дръзко приключение, или нищо.“ Учили са ни да залагаме на сигурното, да не предприемаме излишни рискове, да не допускаме грешки. Истината обаче е, че истинското живеене е отвъд тези неща. Когато ежедневието ти се напълни с неща, които не просто обичаш да правиш, а които не можеш да не правиш, когато усещаш, че виждаш нови реалности, за чието случване си допринесъл, тогава всичко става различно … тогава живееш живота, за който си бил предопределен. Усещането е невероятно – подарете си го!

За контакти със Силвия и повече за фермата:

biotifulfarm@gmail.com

http://biotifulfarm.bg

Facebook: Biotiful

Надявам се да си се вдъхновила от Силвия и тя да ти е дала онзи тласък за твоята промяна, който може би ти е липсвал до сега!

А ако си на прага на своята професионална трансформация и искаш да разбереш как да случиш твоята промяна, и да се вдъхновиш от още истории по темата, запознай се с настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, която излезе в края на юни!

Попътен вятър и нали знаеш,

където и да си, с теб съм!

 

 

Блог стар

Пълна кариерна промяна – д-р Мариана Тодорова

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

През юли 2018-а имам удоволствието да ти представя д-р Мариана Тодорова, учен-футуролог, която ни споделя за нейната промяна и за бъдещето на професиите.

Приятно четене!

Как и кога сe случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята да станеш футуролог?

Всъщност, аз съм преминала през няколко кариерни промени, като  почти винаги съм започвала да се изграждам в новото си поприще от най-ниската стълбица. Преди и в периода на майчинството си се занимавах с докторантурата ми, която е по футурология.

Малко след това попаднах на обява, че в Администрацията на президента на Република България, се отварят няколко позиции за стажанти. За по-малко от 4 години станах експерт и съветник там. Помогна ми изграденото от футурологията (научна дисциплина, която предвижда бъдещето с научни методи) визионерство и стратегическо мислене. Веднага след това ръководех локален офис на депутат от Европейския парламент. През 2014 г. заех академична позиция в Българската академия на науките, а малко по-късно бях избрана за народен представител в 43-то Народно събрание.

През 2017 г. реших да се посветя на научната си кариера, която ми дава възможност да изследвам най-новите и значими тенденции за глобалното развитие и промени в света. Футурологът, или както е по-актуално напоследък футуристът, описва  бъдещето с научни методи или предлага такива решения в настоящето, които могат да повлияят на бъдещето в позитивна за човечеството насока. Тази дейност ми дава възможност непрестанно да се развивам, да творя статии и книги, да пътувам.

Неслучайно, на кратко описах тези промени – за около 10 години се случиха 4 рестарта на моята кариера. А прогнозите за бъдещето са, че на децата, които сега са на 10-11 г. ще им се наложи да сменят професионалната си посока поне 9 пъти в жизнения си път.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

При мен, понякога настоящето поприще е приключвало по силата на моментите обстоятелства. Но и аз съм решавала да прекратя дейността си. Това се случвало, когато повече не можех да следвам мечтите си, не виждах положителна промяна и напредък. Ужасявам се от „зациклянето” и „вегетирането”. Истината е, че именно рисковата промяна може да предизвика развитие. Не става въпрос за хазартно поведение, а за обмислени и осъзнати решения. Много хора се обричат, страхувайки се да предприемат ход и да напуснат зоната на изградения си комфорт.

Разкажи ни за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

С футуролога Герд Леонард

Тежките моменти в живота ми до момента са свързани с политиката. Там, даваш всички от себе си, но ако конюнктурата не е благоприятна или посланията ти не  достигнат до хората, не се получават нещата. Изживях тежко загубата на последните избори – има доста атаки и скрити битки, които всъщност се оказват нещо рутинно в тази област. Не мога да пренебрегна субективните, но чисто човешки взаимоотношения на конкуренция, прерастваща в завист и нелоялно отношение.

Помага ми убеждението, че човек е това, което мечтае и сам си пожелае. Постигала съм върхове, и макар и много трудно,  не се страхувам да започвам отново и отново. Това винаги е съпътствано с нови знания, умения и опит.

 А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Най-много се гордея с дъщеря ми и семейството ми! Защото и най-големият кариерен връх може да е преходен и мимолетен, а без семейство смисълът на успеха е илюзорен. В някои страни, особено в англо-саксонския свят хората се отъждествяват само с професиите си, а това води до сривове и депресии.

Все пак, ако трябва да посоча моменти на гордост, това са защитата на докторската ми титла, отстояване на каузи и промени на законодателството, участие във форуми в престижни институции- Харвард, Европейската комисия, Световното общество на футуролозите и др.

А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си заветния баланс работа-личен живот?

Старая се! Дъщеря ми е вече почти  на 12 години, така, че всичко вече е много по-лесно. Сега работя предимно от вкъщи – главно научна продукция. Когато си self-starter, определяш сама темпа на работа и е много важно да си дисциплиниран и да се самоорганизираш, за да балансираш между семейството и работата. По-трудно ми беше, когато се занимавах с политиката. Тогава ангажираността не зависи от темпото, което ти искаш и можеш да си подсигуриш. Но дори тогава се научих да степенувам и отказвам ангажименти. Спортът е неизменна част от живота ми също. Помага не само на физиката, но и на психиката ми. Затова 4 пъти в седмицата са само за мен.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Личният брандинг трябва да се отнася да образование, умения (включително меки и гъвкави) и развитие през целия живот, а не до заемани позиции и настоящ статус, тъй като, както вече казах, те не са устойчиви.

Бих се радвала, ако името ми се асоциира с висок научен авторитет, професионализъм, експертност и потенциал да влияеш на реалността и да променяш живота на хората в положителна насока.

Като футуролог ти говориш и за бъдещето на професиите – какво да очакваме в близките пет до десет години и на какво да обърнем внимание още от сега?

Необходимо е постепенно да се подготвим за навлизащите автоматизация, роботизация и изкуствен интелект в професиите. Адекватният въпрос би бил не дали ще се случи, а кога. Изводите, които можем да направим за бъдещето са, че ще трябва непрекъснато да се учим и да се пре-изобретяваме като професионалисти и експерти, за да се пригодим адекватно към новите реалности. Ще трябва да мислим в посока на това, че в бъдеще ще доминира самонаетият труд и ние ще трябва да инициираме и търсим местата, където да прилагаме нашия труд и умения. Ние ще сме тези, които ще творим новите професии и техните параметри, а няма вече да се стремим да се вписваме в определени заложени рамки.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Никога не бих поощрила непремерения риск. Но категорично съм против страха, малодушието и нежеланието за промяна. Застоят в кариерата ни променя и ни влияе като личности. Свързан е с менталното и физическо здраве. Понякога, за да „се отвори една врата, една нова възможност”, трябва да се „затвори друга”.

При жените има и много обективни пречки. Факт е, че за еднакви позиции жените са с15-20% по-ниско платени от мъжете, а пенсиите им са с около 30% по-ниски. От друга страна, жените като майки, са по-малко склонни към риск. Но вече изразих мнението си, че много често самата промяна води до развитие.

Можеш да се свържеш с Мариана на email: mariana_g_todorova@yahoo.com или да я намериш във Facebook.

Това беше всичко от нас с Мариана!

Ако темата за кариерната промяна ти е актуална и искаш на научиш подробности за професиите на бъдещето от д-р Тодорова, както и как да реализираш твоята промяна, и да се вдъхновиш от български жени, направили своя професионален завой, разгледай настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“. Възможно е точно от този ‘помощник’ да имаш нужда, за да направиш първата крачка!

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Бени от Здравей

 

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

През юни 2018-а имам удоволствието да ти представя слънчевата Албена Тонкин, която сигурно вече познаваш от Фестивала на здравето или сайта Здравей.

Историята на нейната промяна е интересна и вдъхновяваща – приятно четене!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята за Здравей?

През живота си съм имала няколко кариерни промени. И вече виждам, че през 7-10 години се случва някаква трансформация. Интересното е, че всъщност промяната е едно надграждане и всяко ново нещо, с което се захващам, се случва благодарениe и върху основи, построени от предишните ми занимания.

Преди да стартирам Здравей, работех като графичен дизайнер на свободна практика – фрилансер, около 6-7 години. Работех с клиенти от цял свят и имах доста работа, което много ме радваше. Единственият минус на тази работа беше много време прекарвано в седнало положение и пред компютъра. Отделно това предразполагаше за хапване на доста боклучива храна и естествено доведе до влошено здравословно състояние.

Имах проблемна кожа и то доста, с големи червени пъпки по цялото лице. Отделно имах лошо храносмилане, подуване и липса на настроение и енергия.

Това ми състояние доведе до един облог със сестра ми да не ядем сладко за един месец. От там ровейки как да изкарам по-лесно месеца, открих един филм „Гладен за промяна“ и той промени изцяло начина ми на мислене за тялото ми и мен самата, както и начина ми на хранене.

Направих една седем дневна програма, последвана от една 14 дневна, отслабнах около 8 килограма, кожата ми се изчисти, храносмилането ми стана перфектно и се сдобих с много енергия и ентусиазъм. Хората около мен започнаха да ме питат как съм постигнала това, а аз им разказвах за програмата и им пращах информация.

В един момент ми дойде в повече непрекъснато да пращам на хората едно и също и така десет месеца след моята трансформация се стигна до блога Здравей, чиято цел беше да кача тази информация, за да мога по-лесно да я споделям със хората.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Като цяло аз съм доста уверена в себе си и имам вярване, изградено от детството ми, че мога да се справя с всичко. Може би за това ми е доста лесно да правя промени и да започвам нови неща, без да изпитвам голям страх или несигурност.

В началото водех блога паралелно с дизайна, но в един момент блогът започна да се разраства много и се превърна в сайт. А в дизайна имах толкова много работа, че вече се чувствах изтощена, и исках да си почина от всички клиенти и десетки проекти.

Така стигнах до идеята да спра да правя дизайн за другите и да се фокусирам върху Здравей, където разбира се правех всичко изцяло сама, и дизайнът заемаше голяма част от това. Така реално не спрях да правя това, което мога да правя добре, а го надградих като започнах да работя изцяло за себе си. Установих, че съм най-добрият си клиент. Винаги знаех какво искам и никога не исках промени. 🙂

Друго, което беше хубаво при мен, е че със съпруга ми имахме заделени спестявания, и реално и двамата по едно и също време решихме да оставим нещата, които ни носят доход, и да се посветим в изграждането на лични брандове. Бяхме на ясно, че първата година най-вероятно няма да изкарваме пари, но пък бяхме убедени, че ако работим с желание, даваме стойност на хората и сме в бизнеса си на 100%, ще успеем.

Разбира се пътят не беше лесен, но пък беше много, много интересен, и само за 3-4 години събрахме огромен опит в какви ли не сфери, което само може да ме радва.

Разкажи на за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Трудните моменти заемат подобаващо място, когато работиш за себе си. Най-ценното според мен е във всеки от тях да виждаш каква е ползата, какво научаваш от този труден момент и как може да го използваш в бъдеще.

Сещам се може би за десетки. Първият проблем, с който се сблъсках беше, когато взех решение да имам съдружници, с които да работим заедно. Така във фирмата ми влязоха още двама човека. В крайна сметка след 2 години разбрах, че не мога да работя със съдружници, но този урок ми струваше скъпо. А като се замисля и преди съм имала възможност да взема същия урок в по-малък мащаб, но явно не е бил достатъчно голям, за да му обърна внимание.

С първия ни продукт – чай за регулиране на теглото, чието производство трябваше да води единият от съдружниците, стана голям гаф. Съдружникът ми се издъни напълно и крайният продукт беше нещо, което аз не можех да пратя на клиентите си, и да застана с името си зад него. Пликчетата чай се разпадаха, конецът се изплъзваше и изглеждаше ужасно, тотално неизползваем продукт. Наложи се в последния момент да спасявам всичко и да работим с майка ми два дни почти денонощно, за да успеем да изпълним поръчките. Като изпращахме на клиентите по една кутия бонус, защото продукта не беше точно това, което сме им обещали.

След тази случка съдружникът ми излезе от фирмата, като за това трябваше да му платим – още една грешка.

Това, което ми помогна в тази ситуация, бяха всъщност уменията ми от предишните ми работи – да работя много часове, да се мобилизирам, да съм бърза в ръцете, да издържам на напрежение, и да съм адекватна в кризисни ситуации.

Друг момент, в който ми е било трудно си е цял период – последните 1-2 години. Като виден работохолик, прекалих много с натоварването и работата, направих три огромни събития, където вършех работа за 10 човека, и в крайна сметка рухнах. Отне ми много време да разбера, че човек се нуждае от почивка, и то – адекватна. Че е много важно да почиваме редовно и по собствено желание, защото ако не го правим, в един момент ще почиваме не по наше желание, и тази почивка няма да е хубава, защото състоянието ни ще е трагично и болестно. От този си период все още се възстановявам, но мисля, че си взех урока. 🙂

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Гордея се със себе си и пътя, който съм изминала. Гордея се със всичките си грешки и със всичките си победи – те са много и се случват непрекъснато. Гордея се с малките неща, гордея се и с големите.

Най-вече се гордея, че разбрах, че е нужно да се грижа за себе си, и че аз съм центъра на вселената, на собствената си вселена, и на този свят няма човек, който да се погрижи за мен по-добре от мен самата. Урок за милиони. 🙂

А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си го тоя заветен баланс работа-личен живот?

Как споменах по-горе това е най-големият ми урок – балансът. При мен беше много труден за постигане и все още работя над това, но поне вече разбрах, че без това не може.

През годините съм имала много бърнаути – и леки и тежки, но някак не им обръщах достатъчно внимание. Минаваха много бързо и обикновено с ден, два почивка всичко беше наред.

Но, когато не обърнем внимание на сигналите, тялото решава да ни даде по-силни. Както всичко в живота – един урок ни се дава в много лека форма, ако не го вземем, ни се дава в по-тежка и ако, и тогава не ни светне лампичката, животът ни удря един силен шамар, и искаме или не, ни вкарва в правилния път.

При мен това бяха паник атаките – нещо, което ми се случи за първи път миналата година и което доста ме шокира. В следствие на огромните събития, колосалният стрес и липсата на почивка, животът реши да ме постави на място.

В началото ми беше много трудно, защото не знаех какво ми се случва. След това разбрах, че са паник атаки, че съм изтощила тялото си, и вече няма какво да дам. Започнах да работя над това, да си почивам, да си обръщам внимание, и да се възстановявам. В последствие след година разбрах, че съм отключила нещо много по-сериозно, и се налага по-сериозно лечение.

Но аз отново съм благодарна за този шамар, защото си получих урока, изправих се срещу един от най-големите си страхове и знам, че ще се справя с него. А след това ме очаква доста по-осъзнат и премерен начин на живот. 🙂

Много е интересно как през годините тялото ни се променя, но някак ние не забавяме темпото и не се адаптираме към промените. Дори им се съпротивляваме и непрекъснато искаме да доказваме, че сме като преди. Това е много грешно и ни носи само стрес и болка. Прекрасно е да се адаптираме спрямо годините си, да позволяваме да се променяме, и да променяме и темпото си на живот. Да се радваме на новите неща, които ни се предлагат, на опита и знанията си за живота.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

За мен личния бранд е на първо място автентичност. Това е единственият начин, по който може да се изгради личен бранд, без стрес в живота.

Много от хората изграждат личен бранд като не показват себе си, а изграждат един фалшив образ. Така в един момент става огромен вътрешен конфликт и огромно разминаване между човека и това, което показва пред другите. В следствие на което, човекът започва да живее под голям стрес и пред хората да е един, а вкъщи друг. Общо взето това води до нещастие и неудовлетвореност, и като цяло до лъжа към самия себе си.

А за моето име, бих искала да се асоциира с мен самата – с доброта, доверие, даване, топлота, разбиране, умения, развитие, усмивка.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?

В края на миналата година изцяло преосмислих живота си и това, какво искам да правя, и на къде да се насоча. Разбира се, това беше следствие от всичко негативно, което ми се случи.

Разбрах, че не е нужно да се занимавам с хиляди неща, че е важно да си почивам, и че е изключително важно да имам фокус.

Това доведе до голямо орязване в проектите ми. В момента сменяме облика на сайта на Здравей, още една грешка, която поправям от миналото. И другото, което имам като задачка за годината, е да издам книга за есенен детокс. Накоро издадох книгата Детокс Пролет, която се радва на голям успех, и само за месец над 2000 човека я заявиха. Като цяло планът ми за Здравей е да направим сайта изключително удобен за хората, постепенно да преработим програмите, за да са по-лесни, по-достъпни, и с още по-добри резултати. А в дълъг период да издам още няколко книги, които съм замислила, но те са проекти за следващите години.

Опростих доста програмата си, защото другото, което правя е да организирам събитията, които провеждаме със съпруга ми. Там хубавото е, че за всичко имаме повторяемост във времето, но и те искат своето време. Там целите ни са да делегираме максимално всичко, което можем, и за нас да останат нещата, които обичаме да правим, и не отнемат толкова много от времето ни. За сега се получава.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Просто да действат. Не е задължително да изоставят веднага работата си, но спокойно могат да тестват това, което са намислили като страничен проект. Ако им изисква време, могат да си вземат по-голяма отпуска и да се фокусират върху проекта си, за да видят дали ще проработи, и след това да преценят.

Да правят всичко възможно, за да осъществят това, което желаят, без да инвестират много пари. Например могат да измислят продукт, който да пуснат в пред продажба, без дори да са започнали да правят, за да видят има ли интерес, и ако няма  – да не го правят. Много хора първо създават продукта си, вкарват пари и после ако хората не го харесат, се чудят какво да го правят, и са загубили от финансите си.

Да не се боят да грешат. Грешките са нашите уроци – ако не ни се случват, няма как да напредваме и да се развиваме. Приемайте ги с отворени обятия, учете се от тях и ги приемайте като знак в правилната посока.

Вървете на там, на където ви е страх. Страхът е показател за нещата, които трябва да направим и срещу които трябва да се изправим, за да станем по-добра версия на себе си, и да постигнем това, което желаем.

Вярвайте във себе си, благодарете на себе си, грижете се за себе си, и стъпвайте смело. Всеки един човек е уникален и всеки един човек е съвършен, и всеки един човек може да постигне всичко, което пожелае, стига да вярва в себе си и възможностите си.

И помнете, че след дъжда винаги изгрява слънце и че всичко минава, и хубавото, и лошото. Радвайте се и на двете, защото те са дошли в живота ви с причина.

За контакти с Бени:

albena@zdravei.org, www.zdravei.org, https://www.facebook.com/zdravei.org/

Това беше всичко от нас с Бени.

Ако темата за кариерната промяна ти е актуална, очаквай в края на юни книгата ми за кариерна промяна „От любов към себе си“, с истински истории на български жени в промяна. Предпродажбата стартира на 5 юни, а ето тук можеш да прочетеш увода и да вкусиш от нея предварително!

 

 

консултант по кариерна промяна и личен брандинг

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Гергана Мутафис от MODICA

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

През май 2018-а имам удоволствието да ти представя Гергана Мутафис, която е творец и вълшебник, който работи с… шоколад. Усмихната, целеустремена и силна жена!

Не пропускай историята й, особено, ако планираш да стартираш собствен бизнес.

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

Промяната ме бе обзела след като родих първото си дете, но ме сграбчи в ръцете си със страшна сила след като родих и второто ми дете. Работата в корпорация на бюро с телефон и компютър ме беше изчерпала достатъчно. А и точно тогава съдбата се намеси: в компанията, в която работех от доста време, започнаха различни дълги реогранизации, които не бяха в мой интерес. Аз съм креативен човек и търся разнообразието.  Обичам да готвя, да правя сладкиши. Започнах за начало да правя бисквитки и торти за рождените дни на моите приятелки и на техните деца. Всичко много им харесваше. Постепенно усетих, че шоколадът адски много ме привлича и реших, че ще се преборя с него. Както се превзема един красив и умен мъж :). Трудно!

И така от една голяма корпорация топ 1 в света на морския транспорт и спедиция, се оказах студент в училище за мастър-шоколатиери. След курса , който продължи 3 месеца, трябваше да се обучавам hands-on, и това направих при някои от големите български сладкари. Така добих увереност и станах наистина добра. И след това логично дойде създаването на Modica Artisan Chocolates.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Упоритостта ми. С щипка вяра и щипка сол – за разкош. И подкрепата на моето силно семейство, вече 4 години. Без тях нямаше да съм постигнала нищо. Човек не живее и не работи сам. А ако нямах усет и отношение към екипа си, сигурно пак нямаше да ми се получи.

Разкажи на за един-два момента от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Труден ми е всеки ден. Нашият пазар не е голям и не е узрял все още за такъв продукт като нашия – луксозен, качествен, ръчно правен шоколад и бонбони. Борим се да променяме много неща в съзнанието на потенциалните ни клиенти, най-вече културата им в консумирането и избора на качествени продукти. За близо 3 години, откакто брандът „Modica Artisan Chocolates“ е на пазара, смятаме, че стигнахме до точната ни група клиенти. Имаме много корпоративни събития и корпоративни клиенти. Това ни помагаме да гледаме напред.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Това е моят бранд , положих основите му от нулата и го разработих сама. Гордея се обаче най-много с моя екип – те не са просто моите служители, те са партньори, за които „Модика“ не е вид шоколад в магазина, а тяхна кауза. Благодарна съм им много за това! Те виждат всеки ден през какво минаваме, смеем се, ядосваме се, създаваме красота, израстваме заедно и мисля, че наистина се радват, че са част от едно бутиково занаятчийско ателие за шоколад в България!

А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си го тоя заветен баланс работа-личен живот?

Не съм го постигнала. Мисията невъзможна. Екипът ни е малък, а развиването и налагането на бранда ни изисква денонощна работа. Липсва ми понякога сладкото безгрижие със семейството през уикенда :), но те ме разбират и ми помагат. Моите шоколадови зайци ! Иначе отскоро ходя на спорт през ден – и то защото новата ни Шоколатерия „Модика“ е на 2 минути от фитнеса. Това е времето ми за мен. Не че през 1/3 от него не говоря по телефона :). А, и вечер по късна доба, като има затишие с къщата, грабвам книгата и се пренасям в моята паралелна вселена. Обожавам да чета и да гледам филми, така си почивам.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Смятам, че  името ми вече се асоциира с бранда „ Modica Artisan Chocolates” –  прекрасен шоколад в красива опаковка с невероятни вкусове. Търговската ни марка  стана символ на нещо изискано. Аз съм човек, който цени стойностните неща и хората, етиката в отношенията ( бизнес и лични). Имам стил и начин на работа, който се оказва градивен, но и взискателен. Развивайки своя бизнес, много често ми се е налагало да излизам от зоната си на комфорт и така откривах неподозирани в мен качества. Исках да правя качествен продукт без компромис в суровини, дизайн, вкус, опаковка и смятам, че го правя.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?

Да наложа бранда ни на пазара ни и навън.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

  • Да обмислят вариантите за собствен бизнес и да обсъдят с хора от бизнеса , в който смятат да навлязат, дали наистина са на правилния път. Могат сега да работят 5 дни по 8 часа, или да преминат след това на режим 24/7. Ако решат да следват мечтата си, да имат релистичен бизнес план за 2 години напред, както и финансов ресурс. Да се подготвят за много административни задължения и бумащина – ако създадат фирма, това е неизбежно.
  • Да изкарат 2 курса: “ Как да стана по-организирана“ и “ Как да продавам по-успешно моя продукт на повече клиенти“, аз лично мога да им препоръчам коуч за това. Шегата настрана. Липсата на лична организираност според мен е най-лошия враг на потенциалния предприемач. Няма кой да ви движи фирмата- вие ще трябва да следите всичко и по всяко време. А колкото повече продажби имате, толкова повече продажби ще искате.
  • Да се грижат за себе си. Стресът е опасен, а той е неизменна част от развитието на собствен бизнес.
  • Да имат ментор в бизнеса, по възможност ваш близък човек от бизнес средите. Невероятно много въпроси ще имате. Не се страхувайте да се консултирате с него винаги при нужда
  • Да се опитат да направят уникален продукт

Успех на всички дами!

Можеш да разгледаш вкусните изкушения (споделям от личен опит!) в сайта на Модика , както и да следиш какво ново във Фейсбук или Инстаграм страницата на компанията.

А ако имаш конкретен въпрос или предложение към Гери, пиши й на: modicachoco@gmail.com

Ако темата за кариерната промяна ти е актуална, очаквай през лятото книгата ми с насоки и съвети за кариерна промяна, подплатени с истински истории на български жени като Гери. А ако си на прага на кариерна промяна и искаш професионална подкрепа, заповядай на 4-тото издание на семинара за кариерно преориентиране „А сега накъде?“ на 19 май.

 

 

 

 

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Елена Герджикова

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си или начина, по който работят, и вече работят за себе си, на свободна практика или развиват собствен бизнес.

През април 2018-а имам удоволствието да ти представя слънчевата Елена Герджикова, която заменя комфортната и престижна позиция в международна компания в София с вълнуваща и предизвикателна работа за ООН в Южен Судан.

Историята си струва, както и изводите от нея!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

Работата  ми винаги е била свързана с развитието на хора, екипи или услуги, като само формата се менеше във времето. Години наред работех в ИТ сектора, където воденето на обучения, управлението на проекти и ръководенето на екипи, ми доставяха огромно удоволствие. Обожавах работата си до степен да съм толкова свързана с нея, че тя да е основен фокус в живота ми. Но винаги усещането ми е било сякаш това е стъпка и сега уча нещо, което ще ползвам по-късно. Онова зрънце недоволство, което нося в себе си, и което ме провокира винаги да продължавам да търся, не ме оставяше на мира.

Един ден с мой приятел си говорихме и аз за пореден път разказвах как имам нужда от промяна, но не знам каква. Той като на шега ми предложи да си потърся работа към Уницеф или друга хуманитарна организация, защото знаеше, че се интересувам от хуманитарния сектор. Аз доста се посмях на предложението, но след време си направих профил към ООН и реших, че ако имат нужда от мен, те ще ме потърсят. Няколко месеца по-късно вече бях в Южен Судан и работех в центъра за обучение на мисията на ООН там. Това беше първата работа, при която сякаш всичко, което бях натрупала като знания и опит до момента, просто си дойде на мястото.

Сега, почти две години по-късно, се върнах в България и в момента съм консултант на свободна практика към ITCE като водя обучения за управление на проекти и управление на партньори.

Разкажи ни по-подробно с какво се занимаваше в Южен Судан?

В Южен Судан работех като доброволец към мисията на ООН в страната. Докато бях там, доброволците в тази конкретна мисия съставляваха около една трета от международния цивилен състав, и бяха разпределени в почти всички звена, като например медицинските пунктове, транспортните, инженерните и ИТ отделите, административните и поддържащи отдели. Обикновено, когато кажа, че съм работила като доброволец към ООН, хората си представят, че съм работила директно с местното население в някой от лагерите за защита на цивилни. Всъщност доброволците към ООН са професионалисти в различни области, които в даден момент от кариерата си решават, че искат да отделят време и да използват своя опит, за да подкрепят усилията на дадена мисия в определена страна.

В моя случай, аз работех през по-голяма част от времето си в офис, имах работно време от 9 до 5 и използвах всички знания, които до момента бях натрупала за боравенето с ИТ системи, управлението на проекти, и воденето на обучения. Работата ми там беше една най-нормална, отговорна работа, а ролята ми беше на обучител. В рамките на двете години докато бях в Джуба, тази роля се разви като включи в себе си освен провеждане и организация на обучения, работа по проекти и координацията на оценките на персонала за цивилния състав на мисията. Най-интересния за мен проект, по който работих, беше свързан с увеличаване на ефективността на процеса за управление на цивилния състав на мисията и включваше обучението на повече от 200 мениджъра, които се намираха из цялата страна. По проекта работихме с колежка от Южен Судан и пътувахме до различни локации, където на място провеждахме обучение. Беше много натоварено, защото имаше седмици, в които всеки ден или пътувахме или водехме обучение на различно място, и това е много уморително, но резултатът беше толкова видим, че всяко пътуване си струваше.

Как се реши да отидеш там?

Решението да замина за Южен Судан беше лесно и бързо просто, защото все още не си давах сметка каква промяна ми предстои. В началото и в моята представа всичко беше много романтично. Имаше един момент, в който прочитайки за военния конфликт в страната, малко се зачудих дали да замина, защото и семейството ми беше прочело за конфликта, и те бяха твърдо против. В България имах прекрасна работа, приятели и много комфортен живот, а ме очакваше скок в неизвестното, и това много тревожеше близките ми. За мен обаче беше много важно да си дам този опит, защото чувствах, че това е много мое нещо, а аз съм човек, който откликва на покани. Това работи за мен.

В момента, в който кацнах в Ентебе, където беше въвеждащото ни обучение, за първи път си дадох сметка колко голяма ще е промяната. До сега въвеждащите обучения, на които съм била, са ме запознавали с културата и процесите за работа в дадена компания. Сега освен тези модули, имахме модул за това как да се грижим за здравето си, какви са културните норми и обичаи в Южен Судан, какво да правим в случай, че ни нападнат. Още по-ясно настоящето се манифестира, когато кацнахме в Джуба и се запознахме със средата, в която ще живеем. Аз имах късмет и живеех в къща, но имаше и период, в който съм живяла в контейнер, и много мои колеги продължават да живеят в контейнери. Всички живеехме в лагери и имахме вечерен час. Тъй като всички цивилни живеехме заедно, хората, с които работиш и с които се забавляваш, са едни едни и същи. Колкото и да е хубаво това усещане за семейство в началото, в един момент то води до стрес, защото имаш чувството, че живееш в микро космос, в който целият свят е представен на една длан. Но, като резултат, човек се научава да комуникира с хора от различни култури и да е толерантен както към тях, така и към себе си. Там се научих например колко жизнено важно е да зачитам и уважавам собствените си нужди от лично пространство.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Любопитството да открия своето място под слънцето ме теглеше напред. Има хора, които още от деца знаят какви ще станат, когато пораснат. Аз не съм от тях и все още ежедневно си изяснявам каква е моята пътека. Все още има много моменти, в които се чувствам сякаш не знам каква е следващата крачка, но по пътя се научих на търпение. Животът ми се разкрива на етапи и едва когато се отпуснах и започнах дълбоко да се потапям и да изживявам всеки етап, с всичко „хубаво“ и „лошо“, което той носи, ми стана по-леко и по-ясно.

Всъщност „хубаво“ и „лошо“ са само етикети, които аз бях свикнала да давам в зависимост от чувствата, които дадено преживяване събуждаше в мен. Например в началото факта, че през първите седмици в Южен Судан живеех в контейнер и имах съквартирантка, го бях класифицирала като „лош“. В последствие си дадох сметка как това преживяване ми помогна да се адаптивам бързо към новото място и да осъзная, че мога да живея и в контейнер, и в палат. Всъщност всяко преживяване е важно, и дори и да не го разбираме в момента, всяка случка ни предоставя възможност да израстнем. Преди за мен това бяха просто красиви думи. Сега приемам всичко с много повече лекота.

Разкажи на за един-два момента от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно и когато нещата не са се получавали? Кое ти е помогнало да продължиш напред?

Един от най-трудните моменти за мен беше, когато миналата година се прибрах от Африка с идеята, че ще се върна отново там, но това не се случи. Месеци наред на въпроса „До кога си в България?“, отговарях, че всеки момент очаквам да „се прибера в Африка“, отказвах да правя каквито и да е планове за повече от две седмици напред, и дори почти си бях приготвила багажа за бързо заминаване. Тогава много близък за мен човек се сблъска със сериозен здравословен проблем и отново сякаш за миг се изясни, защо в този момент за мен е важно да бъда в България. Ако бях заминала, щях да бъда изправена пред много труден избор, а животът ми спести това, и бях благодарна. Така за пореден път научих, че всяко нещо се случва с времето си и че не мога, а и не е добре, да насилвам събитията. Мога да се подготвям и да давам най-доброто от себе си в текущия момент, мога да мечтая как бих искала да се развие живота ми и да правя стъпки в тази посока, но е важно да съм отворена и чувствителна за текущата реалност, защото тя винаги е за добро.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Научих се да приемам живота и да приемам себе си. Последното за мен винаги е било трудно, защото аз съм перфекционист по душа и този перфекционизъм често е водел до усещането, че не съм достатъчно добра. Това, че вече не се съдя толкова строго и че отхлабих изискванията към моя перфектен образ, за мен е огромна крачка напред. Чувствам се по-щастлива и все по-малко имам нужда да се вписвам в нечия рамка.

Научих също, че да приемеш нещо, не означава да си пасивен и да вдигнеш ръце. Означава да се отвориш и да разбереш преди да предприемеш действие. След това действаш и наблюдаваш какъв е резултатът. Дънов е казал: „Не съжалявайте за грешките си, а извадете поука от тях или ги използвайте като едно благо“. За мен това е много мъдра мисъл. Преди често се фокусирах върху несъвършения резултат и оставах замръзнала на ниво действие. Сега дори и да ме е страх, се старая да правя крачка. Текущото интервю е добър пример, в който страхът, че „публично ще се изложа“, отстъпи място на желанието да споделя своята история.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Според мен ключовата дума е автентичност. Аз се старая да си давам пространство да изследвам и опознавам себе си в цялост, с всички свои слабости и силни страни. Целта ми е чрез работата ми да създам пространство, така че хората с които работя също да имат възможност да опознават части от себе си. Управлението на проекти е много благодатна сфера в това отношение, защото в главите ни съществуват толкова много стериотипи какъв трябва да е перфектният мениджър на проекти. Всъщност всеки мениджър на проекти преди всичко е човек, и колкото и добре да познава теоретичната постановка, е много важно да познава себе си и своя стил на работа.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Бих ги посъветвала да си задават въпроси. Защо искат промяна? Каква точно промяна искат? Как си представят, че промяната ще промени живота им? Какво им доставя удоволствие в работата? Кое ги кара да се чувстват удовлетворени? Каква цена са склонни да платят? Особено последният въпрос е важен. В моят случай, отговорът беше, че съм ок да рискувам финансовата си стабилност. Но, аз имах този лукс, а не всяка жена го има, и е добре да сме наясно с какво разполагаме без да се заблуждаваме. Отговорите на въпросите се развиват във времето и идват непълни, но е важно да продължаваме да се питаме, и да действаме дори и с малки крачки.

Първата крачка винаги е най-трудна. Понякога, за да я направим, имаме нужда да си дадем пространство за грешки, и да си осигурим спасителна мрежа. Една година неплатен отпуск, разговор със семейството и планове как може да се погрижим за най-лошия възможен сценарий, свързване с хора с подобни интереси, които са минали през подобен на нашия преход – това са примери от моята спасителна мрежа. Всеки човек е различен и има право и необходимост да намери своя път. Търсете си пътя! Действайте смело!

За контакти: e.gerdjikova@gmail.com

Това беше всичко от нас с Елена, надявам се, че ти беше интересно и полезно. 🙂

Ако темата за кариерната промяна ти е актуална, очаквай през лятото книгата ми с насоки и съвети за кариерна промяна, подплатени с истински истории на български жени като Елена. А до тогава можеш да следиш блога ми за още истории на промяна на жени, с които съм работила или които познавам.

 

 

консултант по кариерно развитие, промяна и личен брандинг

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Таня Лисичкова

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си или начина, по който работят, и вече работят за себе си, на свободна практика или като предприемачи.

През март 2018-а имам удоволствието да ти представя Таня Лисичкова, която следих в интернет доста време, преди да се запознаем на живо. 🙂

Познавах Таня като всеотдайна, като огромен експерт в областта си, като двигател на промяната, преди да открия, след срещата ни, че тя е и много усмихната, крехка и едновременно силна жена.

Нека не се бавя повече – ето историята й, ще я прочетеш на един дъх!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

“Казвам се Таня и преди всичко съм майка, защото ако не бях станала майка, сега нямаше да стоя тук пред вас” така започвам лекциите си пред бременните. Така е, майка съм и след това съм всичко останало: лектор, обучител по подготовка за раждане и бъдеща акушерка.

Как стигнах дотук е прекрасна история :). През 2007 г. забременях и това изцяло промени живота ми (каква “изненада”). Тъкмо се бяхме оженили със съпруга ми и крояхме планове за дете, когато закриха студиото за уеб дизайн, в което работех като асистент проекти. Месец по-късно разбрах, че съм бременна :). Прекарах бременността си вкъщи и напълно успях да й се насладя – с право я определям като един от най-щастливите периоди в живота ми. Освен това, още като дете бях любопитна към процесите в тялото и бременността беше много подходящ момент да си върна това любопитство. Не ми стигаха 10-е минути при гинеколога след прегледа с ехограф. Интересно ми беше всичко свързано с развитието на бебето, промените в тялото, процеса на раждане, кърмене – беше вълнуващо да се потопя в този свят.

През 2008-а родих сина си и раждането му допринесе най-много за “сегашното ми аз” – 16 часа след като започна, завърши с нежелано секцио. Възстановяването ми от операцията беше бавно и трудно, а “за капак” развих и хиперлактация, която причиняваше огромен дискомфорт не само на мен, но и на бебето… Година и половина по-късно завърших обучение за доброволни консултанти по кърмене, вдъхновена от Христина Янева-Хедра – консултантът, който ми помогна да се справя в борбата с литрите мляко. След обучението, с цяла група съмишленици създадохме Национална асоциация “Подкрепа за кърмене” и така по време на майчинството си започнах да помагам на други майки, които срещаха предизвикателства с кърменето.

Но сферата на раждането си ме влечеше. Подтикната от съвсем лични подбуди, през 2011 г. се записах на обучение за дули (дулата е човек, който се грижи за емоционалния и физически комфорт на жените по време на раждане). Имах нужда да се почувствам подготвена и уверена за второ раждане, но след обучението, с голямо вдъхновение, част от завършилите курса създадохме Асоциацията на българските дулии в следващите шест години придружавах жени по време на ражданията им в болница…

Желанието ми да продължа да се развивам в тази област не стихваше  – реших да се запиша на още едно обучение. През 2012 г. станах Childbirth Educator и (по покана на Ася Демирева) с летящ старт “влязох в мола”, като лектор в училища за родители. По това време с Анета Калчева започнахме да правим курс за подготовка на бъдещи родители, който и в момента съществува, но в нов и актуален вариант.

Преди да съм отегчила аудиторията, приключвам с обученията 🙂 През 2014 г. направих още една голяма крачка в тази посока – записах се да уча в Медицинския университет, специалност “Акушерка”. В момента карам последния си семестър, а след това ми предстои стаж.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

О, със страха се боря всеки ден, а и чувството на несигурност ми е добре познато. Да нямаш сигурни доходи не е най-приятното усещане на света и разбирам всеки, който се колебае, дали е рентабилно да развива нещо свое. За мен, по-силно от страховете и несигурността, винаги е било влечението към това, което смятам за важно. Работата ми е свързана с промяната на една действителност към по-добра и каузата си заслужава скока.

Има и друг важен фактор, без който нямаше да се справя – подкрепата на съпруга ми. Освен, че е голям поддръжник на каузите ми, той ми помага и с уменията си на уеб дизайнер – от самото начало и до сега създава визиите на проектите, с които се захващам.

Разкажи ни за един-два момента от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Въпросите “на прав път ли съм?”и “има ли смисъл това, което правя?” са нормални и е добре човек понякога да спира хода си и да си ги задава, защото отговорите му дават представа дали се намира на мястото, където иска да бъде.

През 2016 и 2017 г. изпитах немалко трудности. Като цяло се смятам за щастлив човек и трудностите само ме амбицират, но през тези две години сякаш се уморих. Започнах и физически да боледувам. Наложи се да си задам въпроса: “харесва ли ми мястото, на което се намирам в момента?” и отговорът беше отрицателен. Имах нужда от голяма почивка и най-вече да сменя заниманията. Прекъснах за една учебна година следването си в университета, а няколко месеца по-късно приключих завинаги работата си като дула. Исках да продължа да се занимавам само с лекциите за бъдещи родители и със стартъпа, който с мъжа ми създавахме в изцяло друга област – вино и храна.

Тогава се случи неочаквана трагедия и енергията ми се срина. Успях да продължа напред, след като се отдадох изцяло на болката, гнева към смъртта и страха, и си позволих да ги изживея. Подкрепата от обичаните хора и фактът, че обожавам работата си с майките ми дадоха нов стимул за развитие.

 А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Няколко десетки прекрасни раждания 🙂 Има неща, които никога не се забравят – чувството на удовлетвореност от добре свършената работа и щастието в очите на хората.

Друго нещо, с което се гордея, е участието ми в изграждането на Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”, споменът за онези първи години все още ми носи голяма доза морално удовлетворение.

А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си го тоя заветен баланс работа-личен живот?

Лошото е, че съм работохолик и проектите успявам да съчетая, като спя по-малко, а съм и редовна студентка, което пък отнема целия ми ден. Единственото добро, което правя за себе си е, че не си вдигам телефона през уикендите. Тогава е и време за семейството. За съжаление, ако ме потърсят онлайн по работа, все още отговарям, но и това ще бъде до време. През седмицата държа много на вечерите със семейството си. Времето, в което правим храната и се събираме на масата да си говорим или да играем игри.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Личният бранд е запазената ти марка. Как иначе да си разпознаваем сред другите? Аз съм Таня Лисичкова и във всяко едно от досегашните ми поприща личният ми бранд е бил свързван с професионализъм и умереност. Никога не съм изпадала в крайности и не съм изневерявала на възгледите си. Уважавам времето, мненията и желанията на хората, с които работя. Подходът ми към жените се основава на емпатия и разбиране към личните им нужди – в мое лице винаги могат да срещнат подкрепа, приятелско рамо, човечност и изслушване.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?

Както досега, продължавам индивидуалните срещи с бъдещи майки. Целта на заниманията е да са съобразени с потребностите на всяка от бременните и да ѝ бъдат максимално полезни, като темите съдържат подходящия обем от информация и практика. Може би тук е моментът да кажа, че бременните, които искат да си направим такава обучителна среща, могат да ми пишат на tanya@lisichkov.com.

Най-новото ми начинание също е много приятно. Започнах да провеждам ежемесечен практически модул, в който с бременните не само учим, а се упражняваме и се забавляваме (и това съвсем не е случайно). Практикумът е в малка група и засега се нарича “Техники за облекчаване на болката по време на раждане”, а най-близката предстояща дата е 10 март.

Друго интересно нещо, за което искам да разкажа е двудневната програма, която с психолога Анета Калчева изградихме. В нея с помощта на информацията, практическите съвети, различните арт и психологични техники бъдещите майки и бащи разбират по-добре предизвикателствата на раждането и началото на родителството. Последният двудневен курс “Да се подготвим за раждането и живота с бебето” се проведе преди няколко дни, а следващите му дати са 17 и 18 март.

През последните две години влагам част от енергията си и в училище за бъдещи и настоящи майки и татковци и в него си партнирам с Ася Демирева – двете с нея водим пълен цикъл от лекции в удобно за работещите родители време. Във Фейсбук страницата „Слънчогледи – училището за родители“ публикуваме графика със събития, новини и закачки.

И понеже с теб, Лили, работихме заедно през лятото, няма да те изненадам, ако ти кажа, че тази година най-важният ми настоящ проект съм аз. Най-накрая осъзнах, че не съм безсмъртна и здравето не ми е дадено даром. Ако не се грижа за себе си, не бих могла да съм пълноценен човек. Също така, трябва да завърша следването си в университета и да се дипломирам като акушерка –  начинание, което изисква много четене, внимание и време.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Да застанат пред “огледалото” и да погледнат вътре в себе си. Да се попитат какви са пречките или вътрешните им стопери, които ги карат да не правят първата крачка. Дали тези стопери са реални, или са клишета, насложени от възпитанието, социума, ниска самооценка и страх. И разбира се, ако не успяват сами да си отговорят на въпросите, да се свържат с професионалист (например с теб). 🙂

За контакти:

Таня Лисичкова – инструктор по подготовка за раждане
http://tanya.lisichkov.com/
tanya@lisichkov.com
0898 637 595
fb:
Слънчогледи – училището за родители

Това беше всичко от нас с Таня.

Надявам се разказът й да е бил толкова интересен и стойностен за теб, колкото и за мен!

А ето и останалите истории в Пълна кариерна промяна. Дали пък нямаш нужда от точно такова вдъхновение? 🙂