Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на Кристина Пантова, която е пример за човек, създал работата си, от любов към себе си и към другите. Не е било лесно, но резултатът си заслужава!

ВМЕСТО УВОД

Здравейте. Казвам се Кристина Пантова от гр. Варна и съм психолог, aрт терапевт, EMDR практик, водещ на детски групи за емоционално развитие и арт терапевтични групи за деца, юноши и възрастни. Разбира се преди около 5 години, само в мечтите си звучах така, сякаш този образ беше далечен и идиличен. Като се замисля даже колко е различна концепцията ми оттогава към днешна дата. Нямах си и идея, че съм добра във взаимодействието с деца и техните родители. За мен е чест да разкажа своята история, дори писането й е терапевтично, за да осъзная къде съм по моя път. Път, който е преди всичко много личен, вътрешен, свещен, който се радвам, че имах смелостта да поема, да се изправя срещу страховете си, и че допуснах Лили да е с мен от началото на този нелек път, и да усещам присъствието й до ден днешен.

НАДОЛУ В ЗАЕШКАТА ДУПКА

„ Откъде да започна?“ е често срещан въпрос от моите клиенти. Отговарям им да започнат от там, откъдето решат. В тази част ще се върна към спомените от моето детство и летните ваканции, които прекарвах навън в игри, детски смях, каране на колело, обелени колене и четене на книги. В любимите детски игри винаги бях учителка или имах ресторант в двора на къщата. Учениците или клиентите бяха съседските деца и така после отивахме и обръщахме нечия друга къща с главата надолу.

Родителите ми бяха много отрудени и работещи хора. Занимаваха се със собствени различни поред през годините бизнеси. Летата ги прекарвах при едната или другата баба. Не се оплаквах, беше върховно детство. Макар и със заети родители.

Спомням си, че изчитах още първият месец от ваканцията задължителната литература за лятото. Не знам защо, но „Алиса в страната на чудесата“  е моят приказен образ на това, което бях като дете, малко по – късно и днес. Любопитна, чувствителна,  честна, опърничава, търсеща отговори, „ровеща“, „чоплеща“ слоеве, упорита и с голямо въображение. До ден днешен това е любимата ми приказка, а в последствие разбрах колко много психология има заложена в нея. Всеки я интерпретира може би по собствен начин, но  при мен тази приказка е метафора за пътя към себе си и завръщането „у дома“ – там където си автентичен и такъв какъвто си, когато си приет без условия.

Четях и писах личен дневник. В годините станаха N- на брой. Дори наскоро майка ми изрови в тях някаква тетрадка, в която съм събрала 35 стихотворения. Много се смях и плаках като ги прочетох. Писането за мен е терапевтично. Ако години по – късно избрах Психологията като мой път, писането си остава моята страст. А и толкова много си подхождат двете.

И аз като Алиса имам по – голяма сестра. Тази, която ми е пример, която следвам като пате, търся съвети, но и много опонирам, даже поучавам. От двете аз бях бунтарката, тази, която ще каже в прав текст на някоя роднина, че не е приятна компания. Сама реших какво образование ще следвам  /хуманирарни науки/ и не давах ухо кой какво мисли, и дали икономиката е просперираща наука. Носех нещо в сърцето си, но не знаех точно какво е. Но знаех, че е правилно. Знаех, че е моето правилно.

В онези години растях, учих, но и дочувах коментари от баби, лели – „Хайде, учи, че като завършиш да поемате с кака си, това, което родителите ви толкова години градят с труд“. Бивах буквално опарвана от подобни коментари. Че кой ще ми предопределя бъдещето? За какво сме създадени? Къде е целия смисъл на съществуването, ако не сбъдна мечтите си?

Момент, девойко! Кои са мечтите ти? А коя си ти?

Тези вътрешни монолози неусетно ме кътурнаха надолу в заешката дупка и започнах да гоня Белия заек.

МОРЕТО ОТ СЪЛЗИ

Междувременно завърших университета, бях едва на 22 и тъкмо, когато правех планове за търсене на работа през лятото и магистратурата си през есента, получих телефонно обаждане от баща ми, който, с най – любящ глас, каза, че мисли, че е време да се включа и да подпомогна семейния бизнес. Бях залята с гореща вода. Мислих, много мислих. Толкова ги обичам, жертвали са се през всичките тези години, да ни отгледат, образоват, да сме добре. Толкова труд са положили и ей така да ходя в пустото да си търся късмета… чувствах, че има толкова много очаквания от мен. Години по- късно след много вътрешна работа,  разбрах, че това е гласът на моето Вътрешно уязвимо дете и че тези страхове от отхвърляне и неприемане са били негови, не мои. Още по тежко ми беше, че ако не заработя в семейния бизнес какво друго искам да бъда, да правя, да осъществя.

Започнах работа в семейния бизнес. В крайна сметка си казах, че не мога да отхвърлям нещо, което даже не съм и опитала, и не съм му дала шанс. През следващите 5 години дадох всичко от себе си да разбера възможно най – много за бизнеса, проучвах, въвеждах иновации в администрацията, бях добра в работата с хора, завършвах нещата докрай. Вкарах се в една работна въртележка, която ме държеше настрана от това да мисля коя съм, какво искам, и какво ще правя с живота си. Като цяло проявявах заинтересoваност,  но буквално, когато създадох семейство и забременях с първото си дете, усетих едно облекчение, когато излязох в майчинство. Последваха две прекрасни, предизвикателни и емоционални години, в които опознавах прекрасната си дъщеря и заедно с това себе си в ролята на майка. Времето минаваше, наближаваше да се върна на работа и познатата буца в гърлото се увеличаваше.

Споделих притесненията със семейството и тъй като не знаех с какво по – точно искам да се занимавам излизайки от майчинство поех един друг семейно – работен проект – да управлявам хотел и ресторант. Там се чувствах по – енергична, имах абсолютната свобода да реализирам идеите си, да проявя творчество, чрез рекламата, за първи път бях на чело на екип, за който бях отговорна аз. Това ми харесваше, но чувството че съм в нечия друга концепция и мечта непрестанно беше с мен, а  лоялността и чувството на вина се надигаха,  ако избера друго бъдеще или направя различен избор.

Усещам, че това е най – трудната част от моят разказ, а именно момента, в който се бориш да пораснеш,  но в същото време да излезеш от зоната си на комфорт. За това й дадох  заглавието „Морето от сълзи“. Раждането ни не съвпада с раждането на личността. Тя се формира в последствие. Това е вътрешен и много индивидуален процес за всеки. Не помним своето раждане, но медицината сочи, че е свързано с физическа болка, както за майката, така и за детето. Емоционалното отделяне също може да е болезнено. Може би се раждаме отново, но вече съзнателно и този процес също е свързан с болка и е винаги двустранен – да ни пуснат и да можем се пуснем. Да се научим да ходим сами. Отново. В Големия живот. Където решенията, грешките и последиците са наши. Да се научим да родителстваме на себе си, на онова Вътрешно дете, да успокояваме страховете му, да го подкрепяме и окуражаваме по пътя. Да се свържем с онзи мъдър психичен аспект, който живее във всеки от нас и е наш ресурс.

СЪВЕТ ОТ ЕДНА ГЪСЕНИЦА  

Точно в този период, търсейки отговори, четях много литература за самопознание, кариерно и личностно израстване. Книги като „Супер работа, супер кариера“, „7-те навика „ , „Елементът“, „Монахът, който продаде своето ферари“ и т.н. присъстваха на нощното ми шкафче, но все така нямах отговорa, който търсих – какво искам да правя и какъв принос искам да оставя.  Записах втора магистратура, абсолютно   различна от дотогавашното ми образование – Психология. Последваха няколко години, в които, учих, станах майка за втори път, все още работих в хотела. Обучението по Психология ми харесваше изключително много. Мисля, че беше в края му, когато ми попадна в интернет пространството книгата на Лили Георгиева „От Любов към себе си.“ Помислих, че е поредната книга за кариерна промяна, но имаше резюме, както и препратка към сайта. Веднага си я поръчах и разбрах за консултантските програми, които Лили води и си казах : „Еха, тъкмо това ми трябва, най – после България е дозряла и за такава услуга.“ Изпратих мейл на Лили със запитване, тя ми отговори много скоро, и така вече имахме уговорена онлайн среща за работа.

Работата с Лили беше по – различна от всяко друго преживяване дотогава – бях работила с психолог, но не и с кариерен консултант. Лили ме върна доста назад във времето, когато съм била дете, когато все още никой не ни е казал как да се държим, какво да правим и какви да сме –  с една дума, ме свърза с моята автентичност и силни страни. От нашите срещи разбрах, че кариерният път няма крайна дестинация и винаги на края на този път се отварят нови хоризонти, и всъщност в това се изразява движението. Продължавам да го осъзнавам и до днес, след всеки реализиран проект, обучение, следва интеграция на наученото и излиза нова идея, която бавно, но сигурно ме води към онова, което всъщност съм – автентична. Това беше най – ценното от работата ми с Лили – свързване с моето истинско Аз.

Не се задвижих веднага към моята кариерна промяна, трябваше ми още време да“ узрея“. Лили беше с мен по пътя, чувахме се често дори извън формата на срещите. Пращаше ми интересни събития, бюлетини, понякога не ми беше до тях, имах нужда да не правя нещо свързано с това. Но процесът беше тръгнал.След известно време се срещнах с Лили във Варна. Запознах се с прекрасни момичета от нейната общност – споделихме историите си, всеки на различен етап от пътя на кариерна промяна. Припознах се в някои истории, насърчих ги, когато разказвах моята, усетих силна подкрепа, гордост в очите, след което завързахме интересни разговори. С нетърпение очаквам срещата ни във Варна и това лято.

Междувременно завърших, записах надграждащи обучения за работа с деца и тийнейджъри, бях скептична, че ще мога да работя с деца, но обучението беше толкова структуриранo, интересно и забавно, че запали нещо в мен. Или освети нещо  неизгасено…докато…. Един летен ден подадох кандидатура за работа –позицията беше като психолог в детска градина. Реших да опипам почвата, даже не вярвах, че без стаж ще ме поканят на интервю. Точно това и стана. Цял ден преди това интервю ревах. Не ме интересуваха многото други кандидати, с много стаж, работили къде ли не.  Не знаех какво правя сред тях, даже не мислих, ако изберат мен какво ще правя. Просто следвах себе си и отидох. За преживяванията ми онзи ден няма да пиша допълнително, изненадата ми дойде няколко дни по – късно, когато в телефонно обаждане ми съобщиха, че съм издържала конкурса и искат да ме поканят на работа. Директорката още помни реакцията ми: „Моооооооля?“

Стигнах дотук. Няма път назад. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Приех. И с това трябваше да заявя, че напускам семейния бизнес. Родителите ми приеха с подкрепа и разбиране моето решение. Тогава разбрах, че страхът ми е бил не от тяхното не приемане, а от моето собствено.

Нямаше да се справя и без моята най-голяма подкрепа- моят съпруг, партньор и най- добър приятел,за търпението, съветите, истините, с които ме е задемявал. За това, че разбра колко важно е за мен да следвам моя професионален път, и е винаги подкрепящ.

 

Работата в детската градина беше страхотно преживяване – за първи път на практика имах възможността да работя, още повече с деца. Там се усетих толкова в свои води, че даже нямам думи да опиша колко добре се приемахме взаимно с децата. Същевременно с това стартирах първата си терапевтична група за работа с деца, с което поставих началото на моята частна практика като психолог.

Тук и сега

Днес 2 години по – късно съм психолог на частна практика, работя с деца, тийнейджъри и възрастни. Водя групи по арт терапия, емоционално развитие и др. Чувствам се добре в кожата си. Същевременно с това продължавам да уча – в момента специализирам когнитивно поведенческа терапия и семейни констелации. Обученията са неразделна част от практиката ми. Стартирах работа и по един творчески терапевтичен продукт, но засега оставам това в тайна, защото е в процес на реализиране.

МОЯТ СЪВЕТ КЪМ ВАС

От всички съвети, които съм получила, от всички книги, които съм прочела, от всички срещи с хора, които съм имала  – разбрах едно и ще го споделя с вас.

Бъдете автентични. Когато не знаете как да постъпите, бъдете автентични. Когато ви е страх – бъдете автентични. Когато се забавлявате – бъдете автентични. Когато сте с хора – бъдете такива. И най – вече бъдете автентични, когато сте със себе си.

Терапевтите също сме хора и често сме изправени пред житейски предизвикателства. Не знаем и не можем всичко. Обучени сме да работим с най – фината част на човек – неговата душа. Каквито и търсения имате, ви насърчавам да  сте смели, да имате доверие в процеса и да държите в съзнанието си това, че във вас са всички отговори.

Наскоро отворих „Алиса в страната на чудесата“. Много пъти съм я чела, но случайно отваряйки я, ми попадна последната страница.

„Най-сетне тя си представи как същото това нейно сестриче ще стане един ден голяма жена и как то ще скъта и до зряла възраст скромното и нежно сърце на своето детство; и как ще събира край себе си други малки деца и ще просветлява и чуди техните очи с безбройни чудни приказки, може би дори и с един сън, сънуван в далечното минало, за Страната на чудесата: и как то ще взима присърце всички тези невинни скърби и невинни радости, като си спомня за своето детство и за щастливите летни дни.“

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Моята Алиса се завърна у дома. Пожелавам на всеки това щастие.

През лятото предвиждам две събития, които ще се случат в гр. Варна. През юни стартирам  арт терапевтично ателие за деца между 7 и 11 г. – ще работим с различни заявки от родителите и е предвидено да се включат деца, които имат затруднения да изразяват емоциите си, да влизат в приятелски взаимоотношения, да поставят граници и да се отстояват. Второто е отново за деца и ще се случи през юли и в тази група ще работя с деца със агресивни прояви и поведение. Повече за мен и моята дейност може да откриете на сайта ми, Фейсбук страницата ми: Ателие за емоции – психотерапевтично пространство за възрастни и деца или Инстаграм профила ми: atelier_for_emotions.

Можете да се свържете с мен и тук:

k.pantova@gmail.com, tel. 0888143593

***

Това беше от нас с Криси!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

Имам и хубава новина за всички от Варна – съвсем скоро обявявам събитие на живо в града – запазете си следобеда на 10 юни – посветено на реализиране на нашите кариерни идеи, на стъпките към тях, преработването на страховете, и т.н.

Драснете ми едно изречение ТУК, ако искате да ви изпратя информация за събитието.А ако искате да работим индивидуално за вашата кариерна промяна, вижте какво представлява стратегическата сесия с мен.

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на Ваня Кожухарова, която съчетава по магичен начин духовното и материалното.

ВМЕСТО УВОД

Здравейте, аз съм Ваня Кожухарова, експерт по красота на душата и тялото – трансформирам лица и тела. Терапевт на душата съм  – консултирам индивидуално хора с проблеми в живота, както и обединявам хора, и създавам общност в център Метаморфози, в град Шумен. Имам много лица и ги харесвам всички – жена, съпруга, майка, бизнес дама, приятел, творец и магьосница.  Вярвам, че най-сигурното нещо в живота е промяната.

ПРЕДИСТОРИЯ: Ентусиазъм и рошави мисли

Вървя през годините, пробвам различни пътеки, влизам в неочаквани преживявания, успявам или пък падам, после ставам, оправям короната, и продължавам. Преди да се осъзная и да се синхронизирам с живота натрупах огромен опит, който ми помага да подкрепям хората, които ме избират за свой терапевт или ментор днес!

Всичко започна една сутрин с един вестник. Работех в аптека като фармацевт, беше ми тясно и нямах мечти, тогава прочетох във вестник „Кеш“ статия за магазин в София с името „Дрогерия Букет“. Влюбих се в идеята да продавам хранителни добавки и всякакви екзотични продукти, да бъда различна, полезна, и да работя за себе си, а образованието ми идеално допълваше картината. Намерих магазина в София – в едно помещение събран целия свят, а как миришеше вътре, беше магия!

Нямах пари, взех заем – не стигнаха, намерих съдружничка, събрахме общо 1000 долара, и започнахме! Харесахме помещение (гараж), направихме фирма, заредихме стока, и я продадохме за седмица. Сменихме помещението с по-голямо след година. Бързо се разширявахме- Букет процъфтяваше! После дойде хиперинфлация, почти фалирахме, парите се изпаряваха с часове, сменяха се правителства, преживяхме и деноминация на лева. В тази суматоха съдружничката ми се омъжи, а аз забременях!.

Адаптирахме се и продължихме. Тогава се появиха големите аптечни вериги и супермаркети в София, въпрос на време беше да отворят и в Шумен, а те продаваха много от нещата, които предлагахме ние…..отново стана трудно. Трябваше да правим промени.

СЛЕДВАЩОТО НИВО

Всичко започна една сутрин с едно списание (Google още не беше познат), попаднах на статия за дневен SPA център във Варна…. и отидох. Няма да забравя как се почувствах когато обикалях помещенията и кабините и как миришеше вътре – магия! Беше много голям проект, пари няма, аз съм бременна, но имам мечта. Станахме трима съдружници, започнах да търся кредити от банките (тогава не даваха, а ако дадат, лихвите бяха 15%-18%). Обикалях банките, а кредитните инспектори ми казваха „момиче, какъв кредит…ти ще раждаш“, а аз им обещах, че когато родя, ще се върна с бебето да си взема кредита.

Роди се синът ни. Върнах се с бебето и взех много кредити от много банки. Създадохме прекрасно място – атмосферата, ароматите, цветовете, музиката, осветлението, униформите на момичетата, лого на хавлиите, работното време- без почивен ден…..напълнихме графика за месеци напред. Комплекс Букет процъфтяваше! След няколко месеца радост и успехи започнаха проблемите с новите съдружници, започнаха проблемите и с екипа….всички напуснаха заедно. Тогава осъзнах, че трябва да мога всичко, което предлагаме в салона, и да обучавам новите хора. Събрахме нов екип, заедно с тях аз се обучавах във всички професии в салона, станах първия професионален гримьор в Шумен. Така открих, че обичам да работя с клиенти, а не само да съм мениджър. Хареса ми да подобрявам, да трансформирам, и съм добра в това. Да гримирам ме вдъхновяваше много, това е най-бързата външна промяна, а по някакъв начин и вътрешна.

Отново почти бяхме фалирали, банките си търсеха вноските неуморно. Моето дете вече беше на две години и половина, а аз бях много изморена и почти не вярвах, че ще се измъкнем от този водовъртеж. Не бях човек, не бях жена, бях машина! Всеки ден много воля, много контрол, убедена, че всичко зависи само от мен, носех целия свят на раменете си, и огромната отговорност, че родителите ми ще загубят имотите си защото ме подкрепиха. Живеех с чувство за вина пред тях, пред съпруга ми, пред детето ми и се опитвах да оправя нещата сама.

Научих много за страховете, за любовта, за лоялността, за семейството и приятелството по трудния начин. Обърнах се към звездите, започнах да се интересувам от астрология, търсех обяснение и подкрепа.  Станах царица на позитивното мислене, започнах да вярвам в Голямата сила, че всичко е енергия. Разделих се със съдружничката си след дванадесет години обща работа, съюзът ни се беше изчерпал. Промених мисленето си, направих структура на работата, финансите, мотивирах екипа и работата тръгна -Букет процъфтяваше! Имах стабилен екип и редовни клиенти, развивахме се много добре. Изправих се, изтупах коленете, оправих короната, и продължихме.

ПЕСНИ И ТАНЦИ

Появи се нова мечта, влюбих се в един пиано бар! В Шумен нямаше такъв тип заведения – исках да имаме място, където да събираме хора с нашите вкусове към забавление и музика. Две години търсих помещение и накрая се отказах. Изплатих кредитите и се заклех, че няма да взема повече кредит. Два месеца по-късно помещението се появи….вълшебна къща в средата на градската градина. Отидохме да пием кафе със съпруга ми, размечтахме се, и на шега решихме да пробваме да го купим. Поставихме си пречки и условия – банката да финансира сделката, да свалим цената с немалка сума, разтеглихме във времето преговорите, но то ни чакаше.  Банката каза – добре, собственика също се съгласи да намали цената, а ние си казахме „Ами сега, какво ще правим?“ и го купихме!

Нямахме никакъв опит в този бизнес, в петък изповядахме сделка, в неделя чистихме, в понеделник заведението работеше, а аз се учех в движение. Така се роди „Клуб Ретро“. За кратко го превърнахме в уютно, интересно място, притегателен център за цветни хора. Организирахме салса партита, оформи се клуб по салса – около сто души, които танцуваха. Събрахме и певците на града на караоке вечери, работех денонощно. Завъртяха се четири години с тематични партита, гостуващи групи много приятелства и работа. Козметичният комплекс работеше като смазана машина, аз се движех между двата бизнеса, започнахме ремонт на заведението, и взехме още кредити. В суматохата синът ни стана в четвърти клас.

ЩАСТЛИВИ ЧАДЪРИ

Бяхме доволни от живота….. и дойде финансова криза, двата бизнеса бяха в луксозния сектор, кредитите големи, отново стана трудно. Екипът в Букет след осем години успешна работа реши да напусне, тръгнаха си всички заедно….отново същата криза. Стана още по-трудно, чувствах се като пожарникар, гасях пожари всеки ден, а те не свършваха. Наложи се да преместя салона на ново място, с нов екип. Трудно намирах хора, правех компромиси, но не се отказвах, държаха ме танците и песните в Ретро, невероятния ми съпруг, детето, приятелите и чувството ми за хумор. Всичко беше сиво, мрачно и тягостно. Един дъждовен следобед гледах през прозореца на салона и си мислех, че ми трябва чудо.

Тогава минаха няколко цветни чадъра, а аз направих албум във Фейсбук „Щастливи чадъри“ и всеки ден качвах снимки. Приятели започнаха да ми изпращат снимки на чадъри за албума, той ставаше все по-цветен, а аз се чувствах подкрепена. Научих, че нищо не е вечно, че малкото е мног, ,че няма невъзможни неща, научих се на приемане и на търпение – отново по трудния начин. В тази година спрях да гледам новини!

Чудото стана, започнах да привличам добри събития, събрах хубав екип и клиентите се появиха. Едни ентусиасти поискаха заведението под наем, веднага им го дадохме. Чадърите изгониха облаците от главата ми. Станах, оправих короната, и продължих. Фокусът ми остана в „Букет“, и той започна да цъфти отново.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ: този път за последно

След две години на новото място, което беше компроми, се появи идеалното помещение. Заведох съпруга ми да го види, а той каза „Пак ли?“, а аз отговорих: „Този път е за последно“. Отново ремонт, поредния за последните десет години. Много ентусиазъм, вдъхновение и радост. Много работа, нови машини, нови клиенти. Козметичен комплекс Букет процъфтяваше! Дойде време, когато най-после бях постигнала целите си. Имах идеален екип, свободно време, свободни пари, и всички бяхме доволни, почивах повече, пътувах, а ми беше празно в душата. Тогава се замислих за благодарността, че съм неблагодарна на живота. Забелязвах, че се занимавам с дребни неща, не се чувствах удовлетворена от работата, а тя вървеше много добре. Синът ни вече беше в гимназия.

Започнах да търся причината в мен, започнах да мисля каква е моята мечта, коя е мисията ми, кое ми дава смисъл. Открих Хюман Дизайн, тогава имаше малко информация в интернет и една книга на български. Задълбочих се в опознаването на себе си, връщах се към миналото да търся грешки и обяснение. Включих вътрешния критик, обвинявах се за много постъпки. Р

Реших, че трябва да се променя. Разбрах, че сама няма да мога.  Започнах да ходя по обучения, първите бяха бизнес, после осъзнах, че последните години съм била в мъжка енергия. Открих женските практики и обучения, открих лекотата да си жена. Отидох на Хюман дизайн анализ, разбрах коя съм и как съм устроена, че не е нужно да се променям, а да се разбера, да се приема и да живея автентично. По пътя към себе си откривах учители, ментори, терапевти и приятели. Постепенно пусках контрола, станах различна!

На хората около мен това не им хареса. Персоналът реши да ме напусне-всички заедно…. отново същата криза, за трети път! Тази криза беше повратната точка, просто приех ситуацията, и я погледнах от високо. На следващият ден летях с делтапланер над Шумен. От небето всичко изглежда малко и виждаш цялата картина. Огледах се и избрах себе си! За първи път помолих за помощ, и я получих, това ме промени завинаги. Записах се в академия за личностно развитие.

Кризата продължаваше, аз не се съпротивлявах, вътрешно знаех, че бъдещето е различно.  Продължих да уча и да се променям осъзнато. Бях готова да се разделя с бизнеса си след 22год. Точно тогава  дойдоха и поискаха да купят „Букет“. Взех решение за пет минути, след три дни направихме сделката. Всичко се завъртя, приятели ме приютиха в тяхната клиника, мен и любимите си клиенти, за първи път носех отговорност само за себе си. Вече знаех, че моят път е различен. Бях влязла в потока на живота. Синът ни завърши гимназия. Сертифицирах две академии за личностно развитие, преминах обучение с метафорични карти, станах Тета лечител, обучавах се в Хюман дизайн и астрология. Трансформирах се и учех как да помагам аз на другите.

Преди четири години се заявих като терапевт, разширих кабинета и клиентите дойдоха. Графика започна да се пълни, разпознаваха ме като терапевт, който помага на хората да намират решения – без да ги съди, подкрепя ги да се развиват, а те стигат до измерими резултати в живота си. Вдъхновена от резултатите на клиентите започнах да се подготвям да работя с групи. Завърших  Института за Терапия и изкуства в София в направление семейни констелации и арт терапия, преминах обучение за групова терапия, станах специалист по неврографика, записах академията НЛП България, очаквам да се сертифицирам тази година  в НЛП мастър и лайф коуч. Синът ми стана на 23год. Мечтата беше станала цел – да направя център за развитие на личността в Шумен.

СРЕЩАТА МИ С ЛИЛИ

Дълго време следвах Лили в социалните мрежи и виждах как се развива тя и колко много стойност дава на хората. Преди три години отидох на нейно събитие и веднага разбрах, че тя е човека, с когото бих работила за личен бранд. Лили ме впечатли как обединява в себе си мекота и женственост с целенасоченост и структура. Благодарение на работата с нея успях да си поставя конкретни цели и започнах да материализирам. Лили ме подреди! Накара ме да се погледна с добри очи, омекоти вътрешния ми критик, помогна ми да се систематизирам, свърза ме с още ресурси, осъзнах страхове и ги отработих. Работата с нея бих определила като магия. Най-хубавото е, че имам приятел в нейно лице. Преди година ме покани във Варна да бъда лектор на нейно събитие и аз приех. Един от страховете ми беше да говоря пред публика, тази покана за мен беше изпит – до къде съм стигнала? Там пред нейната, уютна аудитория се изправих срещу един мой голям страх и го победих. Взех си изпита! Благодаря ти, Лили за подкрепата!

ТУК И СЕГА

На 25.10.2022г. в Шумен се роди Център за развитие на личността Метаморфози. Направих го! Моята метаморфоза се превърна в реалност, днес имам място, в което работя с групи и съм щастлива. Осъществявам се през моите ценности, чрез наученото и приложено в годините, всичко правя, водена от любов и вдъхновение. Привлякох си партньори и заедно сътворяваме по две събития в седмица.  Метаморфози оживя с хората, с техните усмивки, тяхната промяна и благодарност. Заедно творим, рисуваме, танцуваме, държим луната в ръце, събираме се в женски кръг, свързваме се предците, медитираме, смеем се, плачем- развиваме се заедно. Когато прочетох моят път до тук  го видях предизвикателен и труден, а истината е, че през цялото време съм се движила с вдъхновение, вяра и радост и подкрепена. Тази история не би изглеждала така ако до мен не беше през цялото време съпругът ми, с емоционална си подкрепа и активно действие във всеки проект, винаги до мен с любовта си.

През целия си път съм се учила! Всяка среща, всяка болка е имала смисъл. Всеки човек, когото съм привлякла в живота си е бил мой учител, след всяко падане съм се изправяла по-мъдра.  Грешки няма, всичко е такова, каквото е! Вярвам, че душата има свой път, вярвам, че търпеливо, рационално и с доверие към невидимото можем да се променяме. Можем да направим промяна само ако я искаме с цялото си същество. Вярвам, че когато се свържем със себе си, с мечтите си, с любовта и благодарността, разбираме, че сме богати на всичко. Разбрах, че когато живея с доверие към живота, към хората и любовта, се движа с лекота и вдъхновение. Никога не е късно да се трансформира човек и да заеме мястото си, да сътвори живота си. Вярвам, че всеки човек може да подобри себе си, че може да върви по неговият път с лекота.

Обичам да виждам как невъзможното става възможно, за мен е привилегия да бъда част от личния процес на всеки клиент. Обичам това, което правя, и  изпитвам удоволствие от постигнатите резултатите. Имам различни лица и всички си ги харесвам. Мога да бъда много логична и последователна, както и мистична, свързана с магията. Мога да се движа в материята -разбирам от бизнес, мога да разбирам душата и да улавям невидимите нишки и заплитания. Вярвам и в звездите, ние сме звездни деца. Каквото е горе, това е и долу! Дух и материя, това е живота!

Мисията ми е да подкрепям душите на хората по пътя им в материалния свят, полезна съм на себе си, на хората и на живота, и съм щастлива!  Аз съм жена, съпруга, майка, бизнес дама, фармацевт, козметик, гримьор, барман, фасилитатор на семейни констелации, арт терапевт, тета лечител, НЛП мастър, ученик и учител, приятел, творец и магьосница, аз съм непрекъсната промяна. Чувствам се комфортно във всичките мои аспекти и съм благодарна на живота!

Ако ви е докоснала моята история и намирате смисъл за себе да ви подкрепям по вашия път,  може да ме откриете в Шумен – в Естетичен лазерен център , Център Метаморфози,  както и в Страничката на Ваня . Потърсете ме на телефон 0888977273, а сайтът ми е в процес на сътворяване.

***

Това беше от нас с Ваня!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

„Имам ли нужда от кариерна промяна?

Kакво да променя в кариерен план, за да си върна удовлетворението?

И, изобщо – а сега накъде?“

Всички те изпитват вътрешен (а често и външен) натиск, да вземат кариерно решение.

Само че то се изплъзва, защото в главата ни е хаос, не знаем от къде да започнем, не знаем как да го направим по най-адекватен начин, не сме сигурни, че няма да изпуснем нещо, когато планираме бъдещите си кариерни стъпки.

За всички, на които им писна от вътрешния хаос и искат да имат яснота относно професионалната си ситуация,  създадох този експресен онлайн курс.

Той е кратък и ефективен, защото седемте ми години опит като HR и още осем – като консултант по кариерни теми, ме срещнаха с над 1000 индивидуални случая, и аз стъпих на тях, за да го създам.

Ще бъде максимално интересно и практическо!

…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на вълшебната Антоанета Кирилова, която създава магия във вид на различни преживелищни събития .

ВМЕСТО УВОД

Привет. Аз съм Антоанета Кирилова.

Идеалист, цветен мечтател, бързодействащ и не обичащ да чака човек. Вярвам и обичам трансформацията. Приела съм я като начин на живот. Обичам да се уча, да се заобикалям с по-умни и можещи от мен хора, да се възхищавам и да вървя напред. Често се  пренавивам и в този етап от живота се уча и на това – да помня, че всичко е процес, да се доверявам на процеса и да бъда по-щадяща.

Професионално се развивам като организатор, водещ и създател на  събития. Обичам работата си. Събитията са различни и еднакви  като хората. Освен лични и фирмени поводи, създавам и мои лични събития – преживявания, които винаги имат определена тема и цел.

НИКОГА НЕ Е САМО ЕДНО

Търсач на истината и смисъла, с непримирим дух и страх от носене по течението.

Още в най-бурните ми тийнейджърски години, докато  учех в езикова гимназия – не в родния ми град, аз търсех Смисъла. И заедно с ходенето по дискотеки и весели купони четях книги на духовни теми, за енергийни нива и силата на вяра и мисълта.  Винаги съм търсела нещо по-голяма от мен, което да придаде посока и вдъхновение на действията ми. След живот между Сандански – София – Пловдив, се завърнах в родния Сандански, където започнах работа като рецепционист в местен хотел. Мислех, че е за малко. Това малко се оказа 20 години в сферата.

Но никога не е само едно. Заедно с работата ми станах доброволец  и председател на Сдружение „Майчин център“Добра майка-добри деца“ (имайте предвид, че бях неомъжена и без деца). Чрез това сдружение помагахме доброволно на хора – най-вече деца, които са в неравностойно положение. Учехме с тях, имахме творчески занимания, включвахме ги в обществени събития, осигурявахме им основни неща. Тези години и тази моя роля са един от безценните бисери на огърлицата на моя живот. Не зная дали ние помагахме на децата или те на нас. Или беше взаимно.

Научих се да обичам без предразсъдъци, да поемам отговорност, да се грижа, да се свързвам и общувам с други хора от различни социални и професионални нива, за да осъществявам каузата. Пътувах и се запознавах с прекрасни жени. В този смисъл, професията –  рецепционист – винаги е била като нещо второ и съм горяла за първото. След това във времето, заедно със сдружението, започнах да организирам и водя първите си събития. Чудно, но и до днес спазвам същите принципи на работа, както при първата ми сватба – вдъхновявам се от личната история, не се страхувам да отида по-надълбоко в човешката душа и с думи разгарям радостта и любовта. Всяка среща, история и събитие се оказват следващата стъпка и възможност за моето лично и професионално израстване.

И така, докато действах на различни места, се запознавах с хора, които ми помагаха да откривам търсените  отговори и да сбъдвам мечта след мечта.

Така до днес. От 1 година и 4 месеца се занимавам най-вече с развитието на агенция за събития и комуникации “Монифе“. Вече не съм рецепционист и не съм част от Сдружението. Вярвам, че време като това ме подготвя за сбъдване на по-голяма моя мечта и включване в още по-смислена обществена кауза. Не бих искала живот, в който не давам от себе си, доброволно и без плата, за да се сбъдва друг живот по-красиво.

 НА КОЛЕНЕ

В един „случаен разговор“ с позната тя ми каза, че всеки човек има своите дарби и таланти и Бог има точно определена цел и осъществяване за тях и, че човек трябва да разпознае доброто в себе си и да разбере как да го изпълни.

Ето от това имах нужда! Аз трябваше да зная какво иска и очаква Бог от мен.

Така на 12.12.2013г. – на колене, с лист и химикал – аз се помолих на Бог – конкретно и ясно. И отговорът дойде. Като прозрение, като знание вътре в теб, което винаги си носила, но сега ти се открива и ти знаеш, че знаеш, че това е Истината за теб. Записах всичко. И до днес пазя тетрадката, защото там е описана цялата голяма картина за това, което правя, и чието осъществяване виждам в годините.

Разбрах, че моята мисия е да давам на хората истинския вкус на радостта, да ги отвеждам към чистите кладенци на любовта, да ги вдъхновявам, предизвиквам да бъдат добри и мъдри  сътворители на реалността, и да говоря дързостно, когато се налага. Как? Чрез събитията, програмите, разговорите, видеата, това, което пиша и правя.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Лили винаги идва навреме.

След няколко години, едновременно работеща, като рецепционист и водещ на събития,  аз напуснах работа от хотела. Това се оказа най-естествената и логична стъпка. Нямаше драма нито в душата, нито в живота – само радост и увереност.  С вече натрупаният опит като водещ аз продължих да действам само в моята сфера.

Обаче никога не е само едно. В мен вече се беше зародила идеята и нуждата да създавам събития, в които да събирам жени. Срещи, на които докато вършим творчески или други занимания, и да разговаряме в приятна обстановка, да предизвиквам вътрешната им личност. Да не отбягват неудобните въпроси, да се научат да си задават правилните въпроси, и да търсят отговори, които ще им помогнат за един по-пълноценен и щастлив живот.

Ето тук, преди първото такова събитие, зациклих. Знаех какво исках, бях уверена в това, но сякаш не можех да го направя. Оказа се, че всъщност аз не съм правилно уверена, правилно насочена и правилно действаща. Исках голямото нещо, без да мина през целия процес, самоизтезавах се, блокирах.

Тогава моя приятелка ми напомни за Лили. Разбира се, Лили. Тя ме прочете вярно още на първата ни среща. Фиксира проблема ми, отрезви ме за големите ми амбиции, и ми даде  задачи. Три срещи и разговори, които ми проясниха картината, успокоиха бурята в душата ми, насочиха правилно ума ми, и ми показаха следващите стъпки. Безценно. Тя успява с опита си, с гласа си, да вземе кормилот,о и да насочи вътрешната ти сила да ти служи, а не да се саморазрушаваш. Все още помня нейни думи и ги ползвам като насочващ знак при подготовката на всяко следващо нещо. Лили е там, където твоята лична мъдрост и знание, приятелските съвети и мнение, не вършат работа. Тя е професионалистът с приятелско рамо.

ТУК И СЕГА

Тук и сега съм изцяло фокусирана върху установяване на „Монифе“ – като стандарт в радостта, преживяванията, събитията. Все по-осъзната съм за себе си. Все по-свободно изразявам мнението си, желанията си и се споделям като професионалист. Автентичността е един от принципите ми и в професията, и в живота въобще. Зная, че процесът има най-вече цел да изгради мен, за да давам на хората. Понякога е бързо и преломяващо, друг път бавно и дълбоко. Предстоят ми следващи събития, за и с жени, и всяко едно е моят учител по осъществяване на дарбите ми с любов, радост и доверие.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„Монифе“ в превод от африканския език йоруба – означава „имам любов в себе си“, „обичана съм“. И аз така. Нося любов в себе си. Пречиствам я. Опознавам съдържанието ѝ в нейната автентичност, споделям я, втъкавам я във всичко, което правя.   Работата ми всъщност съм аз. Работата ми е работа с човешкото сърце и с най-съкровените моменти от неговото битие. И зная, че моята лична отговорност е вътрешният ми свят да бъде винаги добре почистен, подреден и готов да се сподели. Само така мога да направя незабравимо щастливо събитието ти.

Бъди „монифе жена“. А ако искаш да бъдеш част от света на „Монифе-събитията“ ето къде сме и какво правим.  Предстоят прекрасни срещи и преживявания. Най-скорошните са две събития за жени:

• 18 и 19 март – Среща – преживяване по темата за Женствеността в гр. Сандански, Вила Синтика
• 24март – среща с жената, покорила два върха един след друг – Силвия Аздреева, гр.Сандански, Интехотел Сандански

Повече информация, вижте моя Инстаграм или Фейсбук профил, или ми пишете на monife.event@gmail.com, а може и да ми се обадите на +359887254145.

***

Това беше от нас с Тони!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

Усещането за комфорт в нашата професионална кожа не зависи само от това КАКВО и за/с КОГО работим.
До голяма степен има значение и КАК.

В Сезон 4 от поредицата онлайн мастъркласов с мен и гост-лектори, експерти от моята общност клиенти, ще си говорим за видимостта и разпознаваемостта или „Какво е личният бранд и как да го развиваме?“

Ако искаш да е абонираш за шестте мастъркласа, между април и юни, направи го тук.

Ще бъде максимално интересно и практическо!

…