Категория: Последно от блога

Блог

#shedares Красимира Колева: „Питайте ‘защо?’ и бъдете любопитни да…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 3000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на Красимира Колева – много качествен човек и човек на качеството :), мой колега и клиент, превърнал се с годините и в приятел!

ВМЕСТО УВОД

„Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне“

Да работя за развиване и подобряване на системата, както и за повишаване на удовлетвореността и усещането за щастие на хората на всички нива в компанията – това си пожелах преди време. А днес работя за установяване на ефективни процеси с високо качество, постигане на конкурентни резултати от работата, с възможно най – малко разходи с фокус върху хората. Участвам във създаването и внедряването на вътрешни стандарти. Подкрепям ръководителите на всички нива в компанията – в управлението и развитието на хората и процесите, и в поверените им екипи.

Освен това съм майка на прекрасен син на 12 г. и любима жена на любим мъж 😊

Обичам времето, прекарано със себе си в четене на книга и спорт. Наслаждавам се и на споделеното време с любимите ми хора и приятели. Харесва ми да пробвам нови неща – от нови маршрути до работа, нови рецепти в кухнята, развиване на нови умения, за които някога съм мислила „ Аз не мога да правя това“. Предизвиквам се и се доверявам да ме предизвикват, защото вярвам, че това е един от начините за развитие.

Инженер по образование и изследовател по призвание съм. Завършила съм Технически университет-София. Години по-късно в магистърската програма се гмурнах в света на Наноматериалите и нанотехнологиите. Притежавам Зелен пояс Six Sigma. Сертифициран НЛП Мартър практик. Повече от 10 години изучавам и прилагам методи и инструменти за непрекъснато подобрение.

ПРЕДИСТОРИЯ

Да работиш в завод/производствена компания

След завършване на бакалавърската ми степен по електронна техника и технологии исках да работя в електронно производство, където да приложа  натрупаните знания от  университета. А не да стане както във историята с продавача на зеленчуци на пазара, завършил философия, над чиято сергия виси табела: „Вас ви обслужва дипломиран философ“. Имаше възможност и започнах работа като монтьор-електронно оборудване в електронно производство. Работно време на смени, спазване на специфични правила и изисквания, придобиване на уменията, свързани със сглобяване, запояване, лепене, тестване, опаковане, работа със смола. С благодарност си спомням за тези две години, в които имах възможност да уча за процесите и технологиите от близо – чрез лично преживяване, както и за ценните познанства, за приятелствата.

 Да участвам в производствените процеси беше интересно, но след време се превърна в рутина и знак, че е време за следваща стъпка.

Знанията и опита бяха като трамплин при навлизането ми в следващия етап, където бях в ролята на инженер по осигуряване на качеството. През следващите няколко години в производството можех да бъда забелязана най-често там, където има проблем, за да направя анализ или там, където се подготвя нещо ново, за да проверя стабилността на процесите. След няколко години ми беше поверено управлението на екип от инженери, чиято задача беше да изготвя анализи за продукти, процси и материали и да участва в планиране на качеството на производствените процеси на фирмено ниво.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Когато новото и непознатото те привлича повече от комфорта на познатотo и визитка с надпис „ Head of …“

Междувременно, компанията в която работех, се разрастна повече от четири пъти, предстоеше внедряване на нов начин на работа на вcички нива, който щеше да изиска нов начин на мислене и поведение. За част от нещата, които предстояха, само бях чела, други бях прилагала частично, за трети изобщо не подозирах. За мен беше важно да видя как работи всичко, отнесено до цялата система – всички хора, всички процеси, на всички нива. Да прескоча отвъд разбирането за качество, което имах до тогава. В по-широк смисъл качеството означава качество на работата, качество на услугите, качество на информацията, качество на технологичните процеси, качество на хората, в т.ч. на работниците, инженерите, мениджърите и оперативните ръководители, качество на системите, качеството на фирмите, качеството на целите, и т.н.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Някъде там между анализите и проверката на процесите беше и запознанството ми с Лили. В началото като колеги, а след стартиране на консултантската й  дейност за мен беше интересно, и много полезно, да посещавам събитията, които организираше – отвори се нова врата пред мен, вратата на личностното развитие.

Личните ни срещи бяха още по-вълнуващи. Помня ги всички ясно. Една от тях беше преди около 5 години… животът ми в корпоративния свят беше станал непоносим  – изисквания, очаквания, срокове, настроения, йерархия, без йерархия… жонглирането с всички тези неща се оказа трудно, изтощително .

Какъв е смисълът? Започнах да мисля за промяна…Но каква да е тя? Обичах работата си. Зная в какво съм добра – познавам това състояние, когато усетя, че съм загубила представа за времето, там съм – наслаждавам се на всеки момент, изследвам , уча, споделям, допринасям, вдъхновявам, развивам, подобрявам. Усеща ли ли сте синергията във въздуха?  И добрите резултати в действителността? В тази среща с Лили говорихме за промяна на фокуса, за моделиране на настоящата ситуация и работа. Няколко месеца след консултацията хапчето действаше, действа и днес, когато една позиция стане тясна, и усетя необходимост от промяна.

ТУК И СЕГА

В момента работя за установяване на ефективни процеси с високо качество, постигане на конкурентни резултати от работата с възможно най-малко разходи, с фокус върху хората. Спомагам за създаване на Lean култура в организацията. Участвам в създаването и внедряването на вътрешни стандарти. Водя вътрешни обучения на теми, свързани с идентифициране на загубите в процесите и методи и инструменти за намаляването им. Подкрепям ръководителите на всички нива в компанията в управлението и развитието на процесите и хората, в поверените им екипи.

ЕДИН СЪВЕТ ОТ МЕН

„Важното е да не престанете да задавате въпроси“ (Алберт Айнщайн, физик)

Когато възникнат отклонения от поставените цели, много често въпросът който следва е: „ Какво може да направим, за да подобрим резултата?“ Следва преминаване към действия и краткосрочно този сценарии върши работа, но в дългосрочен план‚ играе лоша шега. Хората често пропускат изучаването на причините довели до отклонения. Изучаването на причините за настоящия резултат се прескача и това органичава развитието на системата. А именно, когато има грешки и отклонения, и те се анализират качествено, системата може да се развива.

Питайте „ Защо?“

Задавайте правилните въпроси на правилните хора.

Бъдете любопитни да чуете отговорите.

И “най-добрите“ действия, няма да доведат до дългосрочно решение на проблем, ако преди да ги определите не сте достигнали до основната причина за проблема.

Обикновено, когато говорим за проблеми и причини, се представят само симптомите на грешките, а не основните причини за тях – чрез използване на повтарящи се въпроси „защо“, докато не бъде установена основната причина

Методологията на петте „защо“ предлага начин за установяване на основните причини за даденa грешка. Първоначално е разработена от Sakichi Toyoda и е използвана в рамките на Toyota Motor Corporation по време на еволюцията на нейните производствени методологии.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пожелавам успехи на всички читатели на Лили, и да не спират да се питат „Защо?“.

А aко искате да обменим опит или просто  да ми пишете, можете да го направите на e-mail: krasimira.s6.koleva@gmail.com, или да се свържете с мен в LinkedIn.

***

Това беше от нас с Краси!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

Като заговорихме за качество – а дали имаш усещането за достатъчно качество в работата?

Истината е, че когато сме млади и в началото на кариерния си път, трупаме знания, умения, експертиза, контакти, финанси, признание, нужно ни е, на първо място, количество.
Естествен процес е и е важно да минем адекватно през него.
С времето това вече не е достатъчно, за да ставаме сутрин с усещането за смисъл и радост в работата, нито пък вечер, за да си лягаме с усещането за удовлетворение и сладка умора.
 
И Краси, и мнозинството от моите клиенти са минали етапа на трупането на количество и вече фокусът им е повече върху качеството – на взаимоотношения, проекти, принос.
 
👉Ако и на теб ти е актуално качеството (като задържиш или увеличиш количеството) и обмисляш нов проект в работен план, или дори ново амплоа, но буксуваш и спираш сама себе си, можем да работим заедно в малка, подбрана група, и то на живо. Виж повече тук!

А ако искаш да работим индивидуално за твоята кариерна промяна, виж какво представлява стратегическата сесия с мен.

 

Блог

#shedares Дарина Христова: „Няма значение колко добри сте в…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 3000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на Дарина Христова, с която работихме още в началото на пътя й, а след това тя продължи да бъде част от общността с мои клиенти и взаимно да се вдъхновяват с дамите, дръзнали да вървят по пътя си.

ВМЕСТО УВОД

Ако някой ми беше казал че след 10 години ще се занимаваш със социални мрежи, продажби и личен бранд, нямаше да му повярвам. Но днес това е толкова естествено за мен! Днес помагам на малкия бизнес, на специалисти, на експерти, да развиват кариерата си, да се реализират, да намират клиенти, да си вдигат цените, благодарение на изграждането на личния си бранд. Уча ги как да говорят, как да споделят, как да влюбват в себе си хора от цял свят, уча ги как да си отворят вратите за много нови възможности, да отворят магазини, ателиета, сладкарници, фондации. Обожавам да виждам промяната, развитието, големите планове в очите им. Помагам основно на жени, майки и амбициозни хора, които са натрупали толкова много знaния и умения, че е дошъл моментът да предават нататък, но не знаят как да го направят ефективно.

ПРЕДИСТОРИЯ

Събудих се на 30 и осъзнах, че искам нещо друго от живота си.

Бях сбъднала мечтата си да работя като архитект, бях главен ръководител на архитектурно студио, но не излизах от там вече няколко години, и единственото  което изпитвах, бе безсмислие и апатия.  

Виждах в професията си много неща, които противоречаха на ценностите ми, и това не ме караше да се чувствам добре. Смених фирмата, мислех че там е проблемът, но осъзнах, че проблемът е в мен – аз вече имах нужда от друго, аз исках други неща, друг начин на живот. Смених и работата, и отново се чувствах като в клетка, като в затвор. Междувременно стартирах с няколко колеги НПО организация Мещра, за да запълня празнотата на работа – четири години това ми беше като глътка въздух и нещо, в което виждах смисъл за обществото, и за себе си.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

И на 33 години осъзнах, че имам нужда да променя всичко, повече не исках да чертая 10-14 часа на ден или да работя на работа, и да правя неща, в които не виждам никакъв смисъл. Започнах сериозно да боледувам, имах проблеми с кръста, защото години наред не станах от бюрото. Това много ме уплаши – прикована в леглото, с ужасни болки, прогледнах, че трябва да променя нещо. Реших, че време да започна сама да разчитам на себе си, и да не завися от шефовете си.

Беше супер страшно, не исках повече да съм в ролята на архитект,  много време го мислих, но повече не можех да живея в затвора, в който сама се бях поставила. Не можех повече да съм робот, който изпълнява заповеди, не можех да правя неща, които не искам с цялата си душа, не можех да стоя по 10 часа на ден, вперена в един екран.  Не можех повече, колкото и да бях мечтала за това.

И напуснах. Нямах никаква представа накъде.

Точно по това време вече две години социалните мрежи набираха своята популярност и аз постоянно следях хора, виждах как се развиват благодарение на социалните мрежи, беше ми супер интересно да изследвам как става това. Постепенно реалният свят ми стана скучен, а виртуалният – супер интересен. Записах се на курс по фриленс и там ни научиха как да продаваме знанията и уменията си. Тогава за първи път осъзнах, че да продаваш е базово ключово умение в днешно време. Исках да правя нещо в Инстаграм, тогава той набираше популярнос,т и исках да правя нещо творческо. Много търсих, гледах, проучвах, и намерих нестандартни картини, намерих бизнес, който продава система, и я купих. Записах се на курс по инстаграм и започнах да  развивам страничка там: @pop_art_portrety_bg.

Тогава още инфлуенсърите не знаеха че са такива, бяха блогъри, и аз започнах да им пиша вълшебни писма и да развивам Инстаграм профил. Беше супер лесно, защото нямаше почти никакви бизнеси в Инстаграм. Инфлуенсърите бяха щастливи, че им изпращам безплатно картини. Тогава за първи път видях силата на социалните мрежи и силата на личния бранд. След всеки пост на инфлуенсър, аз имах работа за 2-3 месеца. Беше много интересно, защото след всяка реклама идваха различни хора, с различен темперамент и ценности.

И така 3 години пращах картини на всички блогъри, влогъри, започнах да им плащам за реклама, докато в един момент този инструмент спря да работи, инфлуенсърите станаха много скъпи и неефективни. Доверието се загуби към тях.

Аз през цялото време си купувах курсове за продажби в социалните мрежи, личен бранд и блогърство. Но имах своите страхове, не исках да излизам с лицето си. Знаех колко е важно, но си имах своите ограничения.

РАБОТАТА С ЛИЛИ И ОБЩНОСТТА Й

Тогава се записах на курс при Лили, защото бях в поредната промяна – да показвам себе си и да се заявявам като творец, а не като архитект, като каквато ме познаваха. Най- интересното беше, че на курса всички бяха като мен, работили едно, но искаха друго, занимавали се с много неща, с много амбиции. Това много ме вдъхнови, защото осъзнах, че това, което ми се случва, не е толкова ужасно и страшно, и е нормално да си промениш работата няколко пъти в живота си.

Най- хубавото беше, че влязох в общността на Лили, и тя организира работилница подреждане на Карта на мечтите. От там ми дойде идеята за продукта Карта на мечтите като готов комплект и в следващите няколко години подреждахме карти на мечтите заедно с момичетата. Обожавах тези срещи, защото бяха изпълнени с толкова много вдъхновение и споделяне!

Започнах да идвам на събиранията на общността клиенти на Лили в Къщата на София – там също се чувствах като у дома, защото беше важно не какво работиш, а чувстваш ли се на място, допринасяш ли. Имаше много търсещи дами и много намерили се жени, но всички бяха позитивни, приятни и отворени.

Докато не дойде Ковид и рекламите с инфлуенсърите  фалираха – този инструмент вече не работеше, защото доверието беше изгубено.

Осъзнах, че или трябва аз да стана инфлуенсър ,или да си търся работа.

Най- хубавото беше, че аз вече знаех какво да правя, защото се бях обучавала много, но продължавах да се крия зад бранда Поп арт портрети. Имах големи съпротиви и така започнах да работя с психолог, с коуч – те много ми помогнаха да се справя с личните си бариери. И започнах да излизам в Сторита – това стана моя рутина, а хората започнаха да купуват от Дари и започнаха да се ангажират с профила ми, защото аз споделях себе си, живота си, работата си. Така станах блогър, инфлуенсър на собствените си продукти.

ТУК И СЕГА

(Осъзнах, че бизнесът има нужда от това да може да продаде себе си, да си бъде инфлуенсър на себе си, или да гради Личен бранд в социалните мрежи)

Паралелно с това навсякъде чувах, че Тик Ток е супер силна платформа. Влязох там и видях, че всички, които следя, вече са там, и имат огромни аудитории.

Видях супер стойностно съдържание – имаше и странни видеа, но аз ги махах бързо, и алгоритъма разбра, че това не е моето.

Така започна любовта ми с Тик Ток. Видях големия му потенциал, записах 2 видеа… и нищо не се получи. Нямах никаква идея какво да правя. Така се записах на обучение по Тик Ток за бизнеса и започнах да снимам Тик Токци. Започна да ми се получава, започнаха да идват последователите, започнаха и продажбите. Там говорих за Карти на мечтите, психологически съвети за справяне със страховете, и най- хубавото е, че хората купуваха от мен, заради посланията, които споделях, и заради мен самата.

Говорейки за мечти в социалните мрежи, аз говорех в реалния живот за личен бранд, помагах на всички около мен да го градят, да намират клиенти, и това ми беше по-интересно. Особено вдъхновяващо ми беше когато се случат резултатите.

Една от първите ми клиентки затвори продажбите на четвъртия ден, защото вече беше впрегнала всички възможни помощници, наела кухни, не спеше и не можеше да поеме повече клиенти. Друга клиентка увеличи 10 пъти продажбите си в онлайн магазина си. Трета започна да има клиенти от цяла България, отвориха се сладкарници, шоуруми, много напуснаха работа. Помогнах и на сестра ми да стартира свой проект Мира Христова – психология за осъзнати родители.

Така си повярвах и започнах официално да се препозиционирам и да градя личния си бранд като експерт по изграждане на личен бранд в Тик Ток,  Инстаграм  и продажби  от социалните мрежи. Моите клиенти станаха супер популярни в цяла България и аз като един скромен прожектор просто им освещавам как да развият потенциала си. Това ми е дадено, това правя от горе – аз само го реализирам. Лили също е прожектор и прави същото – Съдба.

СЪВЕТ ОТ МЕН

Днес са желани тези, които са видими, и няма значение колко сте добри – ако никой не знае за вас, никой няма да поиска услугите и продуктите ви.

Развивайте личен бранд, той е най- възвращаемата инвестиция, защото дори и да смените дейността си, вас ще ви знаят и ще имате клиенти. Ако имате последователи в социалните мрежи, никога няма да останете гладни – има твърде много начини за монетизация.

Ако ми напишете „Монетизация“ в Инстаграм, ще Ви изпратя файл с подробно обяснение как да монетизирате профила си в социалните мрежи.

За Тик Ток и рилс, знайте първите 3 секунди са решаващи, за да избухне едно видео, затова ако искате да повишите гледаемостта на видеата си пишете ми „3 секунди“ в инстаграм и ще Ви изпратя 20 заглавия, които ще можете да адаптирате за вашата ниша.

А ако вече развивате профили в Инстаграм и Тик Ток и виждате че ви липсват знания – пишете ми в Инстаграм ‘Диагностика’ и ще се разберем за лична среща, за да видя профила ви, да ви кажа от какво имате нужда да оправите, и как мога да ви помогна.

Тук заедно ще измислим въпрос, който да касае вашата експертиза, и отговорът да е полезен на хората, предвид настоящата ситуация. Т.е., дайте стойност на хората чрез вашата експертиза и ги заинтересовайте от това, което правите. Ако не се позиционирате като експерт на свободна практика, можем да променим фокуса на въпроса, ще решим заедно.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Позволете си да реализирате потенциала си, изграждането на личен бранд не е страшно и не е нужно да сме перфектни, за да започнем да го градим. Единственото, което е нужно, е да си позволим да се проявяваме, да осъзнаем защо ни трябва, и да действаме – да учим и да градим. А ако имате нужда от помощ – имам курс и менторска програма, с която заедно градим личния ви бранд и аз съм плътно до вас, помагам с абсолютно всичко, от което имате нужда.

А ако имате нужда от вдъхновение, знания и да се запознаем по-близко, последвайте ме в Инстаграм и в Тик Ток – там давам много съвети за това как да градите личния си бранд, какво се случва с моите клиенти, и с мен.

В LinkedIn също развивам личен бранд и давам много полезна информация и съвети, а на сайта ми можете да намерите всичките ми услуги, клиенти и информация за мен.

***

Това беше от нас с Дари!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

А ако темата създаване на качествено съдържание и развиване на личен бранд ви е актуална, заповядайте на поредица от мастъркласове с мен и гост-лектори от моята общност клиенти, един от които – Дарина.

А ако искате да работим индивидуално за вашата кариерна промяна, вижте какво представлява стратегическата сесия с мен.

 

 
 
Блог

#shedares Кристина Пантова: „Моята Алиса се върна у дома.…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на Кристина Пантова, която е пример за човек, създал работата си, от любов към себе си и към другите. Не е било лесно, но резултатът си заслужава!

ВМЕСТО УВОД

Здравейте. Казвам се Кристина Пантова от гр. Варна и съм психолог, aрт терапевт, EMDR практик, водещ на детски групи за емоционално развитие и арт терапевтични групи за деца, юноши и възрастни. Разбира се преди около 5 години, само в мечтите си звучах така, сякаш този образ беше далечен и идиличен. Като се замисля даже колко е различна концепцията ми оттогава към днешна дата. Нямах си и идея, че съм добра във взаимодействието с деца и техните родители. За мен е чест да разкажа своята история, дори писането й е терапевтично, за да осъзная къде съм по моя път. Път, който е преди всичко много личен, вътрешен, свещен, който се радвам, че имах смелостта да поема, да се изправя срещу страховете си, и че допуснах Лили да е с мен от началото на този нелек път, и да усещам присъствието й до ден днешен.

НАДОЛУ В ЗАЕШКАТА ДУПКА

„ Откъде да започна?“ е често срещан въпрос от моите клиенти. Отговарям им да започнат от там, откъдето решат. В тази част ще се върна към спомените от моето детство и летните ваканции, които прекарвах навън в игри, детски смях, каране на колело, обелени колене и четене на книги. В любимите детски игри винаги бях учителка или имах ресторант в двора на къщата. Учениците или клиентите бяха съседските деца и така после отивахме и обръщахме нечия друга къща с главата надолу.

Родителите ми бяха много отрудени и работещи хора. Занимаваха се със собствени различни поред през годините бизнеси. Летата ги прекарвах при едната или другата баба. Не се оплаквах, беше върховно детство. Макар и със заети родители.

Спомням си, че изчитах още първият месец от ваканцията задължителната литература за лятото. Не знам защо, но „Алиса в страната на чудесата“  е моят приказен образ на това, което бях като дете, малко по – късно и днес. Любопитна, чувствителна,  честна, опърничава, търсеща отговори, „ровеща“, „чоплеща“ слоеве, упорита и с голямо въображение. До ден днешен това е любимата ми приказка, а в последствие разбрах колко много психология има заложена в нея. Всеки я интерпретира може би по собствен начин, но  при мен тази приказка е метафора за пътя към себе си и завръщането „у дома“ – там където си автентичен и такъв какъвто си, когато си приет без условия.

Четях и писах личен дневник. В годините станаха N- на брой. Дори наскоро майка ми изрови в тях някаква тетрадка, в която съм събрала 35 стихотворения. Много се смях и плаках като ги прочетох. Писането за мен е терапевтично. Ако години по – късно избрах Психологията като мой път, писането си остава моята страст. А и толкова много си подхождат двете.

И аз като Алиса имам по – голяма сестра. Тази, която ми е пример, която следвам като пате, търся съвети, но и много опонирам, даже поучавам. От двете аз бях бунтарката, тази, която ще каже в прав текст на някоя роднина, че не е приятна компания. Сама реших какво образование ще следвам  /хуманирарни науки/ и не давах ухо кой какво мисли, и дали икономиката е просперираща наука. Носех нещо в сърцето си, но не знаех точно какво е. Но знаех, че е правилно. Знаех, че е моето правилно.

В онези години растях, учих, но и дочувах коментари от баби, лели – „Хайде, учи, че като завършиш да поемате с кака си, това, което родителите ви толкова години градят с труд“. Бивах буквално опарвана от подобни коментари. Че кой ще ми предопределя бъдещето? За какво сме създадени? Къде е целия смисъл на съществуването, ако не сбъдна мечтите си?

Момент, девойко! Кои са мечтите ти? А коя си ти?

Тези вътрешни монолози неусетно ме кътурнаха надолу в заешката дупка и започнах да гоня Белия заек.

МОРЕТО ОТ СЪЛЗИ

Междувременно завърших университета, бях едва на 22 и тъкмо, когато правех планове за търсене на работа през лятото и магистратурата си през есента, получих телефонно обаждане от баща ми, който, с най – любящ глас, каза, че мисли, че е време да се включа и да подпомогна семейния бизнес. Бях залята с гореща вода. Мислих, много мислих. Толкова ги обичам, жертвали са се през всичките тези години, да ни отгледат, образоват, да сме добре. Толкова труд са положили и ей така да ходя в пустото да си търся късмета… чувствах, че има толкова много очаквания от мен. Години по- късно след много вътрешна работа,  разбрах, че това е гласът на моето Вътрешно уязвимо дете и че тези страхове от отхвърляне и неприемане са били негови, не мои. Още по тежко ми беше, че ако не заработя в семейния бизнес какво друго искам да бъда, да правя, да осъществя.

Започнах работа в семейния бизнес. В крайна сметка си казах, че не мога да отхвърлям нещо, което даже не съм и опитала, и не съм му дала шанс. През следващите 5 години дадох всичко от себе си да разбера възможно най – много за бизнеса, проучвах, въвеждах иновации в администрацията, бях добра в работата с хора, завършвах нещата докрай. Вкарах се в една работна въртележка, която ме държеше настрана от това да мисля коя съм, какво искам, и какво ще правя с живота си. Като цяло проявявах заинтересoваност,  но буквално, когато създадох семейство и забременях с първото си дете, усетих едно облекчение, когато излязох в майчинство. Последваха две прекрасни, предизвикателни и емоционални години, в които опознавах прекрасната си дъщеря и заедно с това себе си в ролята на майка. Времето минаваше, наближаваше да се върна на работа и познатата буца в гърлото се увеличаваше.

Споделих притесненията със семейството и тъй като не знаех с какво по – точно искам да се занимавам излизайки от майчинство поех един друг семейно – работен проект – да управлявам хотел и ресторант. Там се чувствах по – енергична, имах абсолютната свобода да реализирам идеите си, да проявя творчество, чрез рекламата, за първи път бях на чело на екип, за който бях отговорна аз. Това ми харесваше, но чувството че съм в нечия друга концепция и мечта непрестанно беше с мен, а  лоялността и чувството на вина се надигаха,  ако избера друго бъдеще или направя различен избор.

Усещам, че това е най – трудната част от моят разказ, а именно момента, в който се бориш да пораснеш,  но в същото време да излезеш от зоната си на комфорт. За това й дадох  заглавието „Морето от сълзи“. Раждането ни не съвпада с раждането на личността. Тя се формира в последствие. Това е вътрешен и много индивидуален процес за всеки. Не помним своето раждане, но медицината сочи, че е свързано с физическа болка, както за майката, така и за детето. Емоционалното отделяне също може да е болезнено. Може би се раждаме отново, но вече съзнателно и този процес също е свързан с болка и е винаги двустранен – да ни пуснат и да можем се пуснем. Да се научим да ходим сами. Отново. В Големия живот. Където решенията, грешките и последиците са наши. Да се научим да родителстваме на себе си, на онова Вътрешно дете, да успокояваме страховете му, да го подкрепяме и окуражаваме по пътя. Да се свържем с онзи мъдър психичен аспект, който живее във всеки от нас и е наш ресурс.

СЪВЕТ ОТ ЕДНА ГЪСЕНИЦА  

Точно в този период, търсейки отговори, четях много литература за самопознание, кариерно и личностно израстване. Книги като „Супер работа, супер кариера“, „7-те навика „ , „Елементът“, „Монахът, който продаде своето ферари“ и т.н. присъстваха на нощното ми шкафче, но все така нямах отговорa, който търсих – какво искам да правя и какъв принос искам да оставя.  Записах втора магистратура, абсолютно   различна от дотогавашното ми образование – Психология. Последваха няколко години, в които, учих, станах майка за втори път, все още работих в хотела. Обучението по Психология ми харесваше изключително много. Мисля, че беше в края му, когато ми попадна в интернет пространството книгата на Лили Георгиева „От Любов към себе си.“ Помислих, че е поредната книга за кариерна промяна, но имаше резюме, както и препратка към сайта. Веднага си я поръчах и разбрах за консултантските програми, които Лили води и си казах : „Еха, тъкмо това ми трябва, най – после България е дозряла и за такава услуга.“ Изпратих мейл на Лили със запитване, тя ми отговори много скоро, и така вече имахме уговорена онлайн среща за работа.

Работата с Лили беше по – различна от всяко друго преживяване дотогава – бях работила с психолог, но не и с кариерен консултант. Лили ме върна доста назад във времето, когато съм била дете, когато все още никой не ни е казал как да се държим, какво да правим и какви да сме –  с една дума, ме свърза с моята автентичност и силни страни. От нашите срещи разбрах, че кариерният път няма крайна дестинация и винаги на края на този път се отварят нови хоризонти, и всъщност в това се изразява движението. Продължавам да го осъзнавам и до днес, след всеки реализиран проект, обучение, следва интеграция на наученото и излиза нова идея, която бавно, но сигурно ме води към онова, което всъщност съм – автентична. Това беше най – ценното от работата ми с Лили – свързване с моето истинско Аз.

Не се задвижих веднага към моята кариерна промяна, трябваше ми още време да“ узрея“. Лили беше с мен по пътя, чувахме се често дори извън формата на срещите. Пращаше ми интересни събития, бюлетини, понякога не ми беше до тях, имах нужда да не правя нещо свързано с това. Но процесът беше тръгнал.След известно време се срещнах с Лили във Варна. Запознах се с прекрасни момичета от нейната общност – споделихме историите си, всеки на различен етап от пътя на кариерна промяна. Припознах се в някои истории, насърчих ги, когато разказвах моята, усетих силна подкрепа, гордост в очите, след което завързахме интересни разговори. С нетърпение очаквам срещата ни във Варна и това лято.

Междувременно завърших, записах надграждащи обучения за работа с деца и тийнейджъри, бях скептична, че ще мога да работя с деца, но обучението беше толкова структуриранo, интересно и забавно, че запали нещо в мен. Или освети нещо  неизгасено…докато…. Един летен ден подадох кандидатура за работа –позицията беше като психолог в детска градина. Реших да опипам почвата, даже не вярвах, че без стаж ще ме поканят на интервю. Точно това и стана. Цял ден преди това интервю ревах. Не ме интересуваха многото други кандидати, с много стаж, работили къде ли не.  Не знаех какво правя сред тях, даже не мислих, ако изберат мен какво ще правя. Просто следвах себе си и отидох. За преживяванията ми онзи ден няма да пиша допълнително, изненадата ми дойде няколко дни по – късно, когато в телефонно обаждане ми съобщиха, че съм издържала конкурса и искат да ме поканят на работа. Директорката още помни реакцията ми: „Моооооооля?“

Стигнах дотук. Няма път назад. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Приех. И с това трябваше да заявя, че напускам семейния бизнес. Родителите ми приеха с подкрепа и разбиране моето решение. Тогава разбрах, че страхът ми е бил не от тяхното не приемане, а от моето собствено.

Нямаше да се справя и без моята най-голяма подкрепа- моят съпруг, партньор и най- добър приятел,за търпението, съветите, истините, с които ме е задемявал. За това, че разбра колко важно е за мен да следвам моя професионален път, и е винаги подкрепящ.
 
Работата в детската градина беше страхотно преживяване – за първи път на практика имах възможността да работя, още повече с деца. Там се усетих толкова в свои води, че даже нямам думи да опиша колко добре се приемахме взаимно с децата. Същевременно с това стартирах първата си терапевтична група за работа с деца, с което поставих началото на моята частна практика като психолог.

Тук и сега

Днес 2 години по – късно съм психолог на частна практика, работя с деца, тийнейджъри и възрастни. Водя групи по арт терапия, емоционално развитие и др. Чувствам се добре в кожата си. Същевременно с това продължавам да уча – в момента специализирам когнитивно поведенческа терапия и семейни констелации. Обученията са неразделна част от практиката ми. Стартирах работа и по един творчески терапевтичен продукт, но засега оставам това в тайна, защото е в процес на реализиране.

МОЯТ СЪВЕТ КЪМ ВАС

От всички съвети, които съм получила, от всички книги, които съм прочела, от всички срещи с хора, които съм имала  – разбрах едно и ще го споделя с вас.

Бъдете автентични. Когато не знаете как да постъпите, бъдете автентични. Когато ви е страх – бъдете автентични. Когато се забавлявате – бъдете автентични. Когато сте с хора – бъдете такива. И най – вече бъдете автентични, когато сте със себе си.

Терапевтите също сме хора и често сме изправени пред житейски предизвикателства. Не знаем и не можем всичко. Обучени сме да работим с най – фината част на човек – неговата душа. Каквито и търсения имате, ви насърчавам да  сте смели, да имате доверие в процеса и да държите в съзнанието си това, че във вас са всички отговори.

Наскоро отворих „Алиса в страната на чудесата“. Много пъти съм я чела, но случайно отваряйки я, ми попадна последната страница.

„Най-сетне тя си представи как същото това нейно сестриче ще стане един ден голяма жена и как то ще скъта и до зряла възраст скромното и нежно сърце на своето детство; и как ще събира край себе си други малки деца и ще просветлява и чуди техните очи с безбройни чудни приказки, може би дори и с един сън, сънуван в далечното минало, за Страната на чудесата: и как то ще взима присърце всички тези невинни скърби и невинни радости, като си спомня за своето детство и за щастливите летни дни.“

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Моята Алиса се завърна у дома. Пожелавам на всеки това щастие.

През лятото предвиждам две събития, които ще се случат в гр. Варна. През юни стартирам  арт терапевтично ателие за деца между 7 и 11 г. – ще работим с различни заявки от родителите и е предвидено да се включат деца, които имат затруднения да изразяват емоциите си, да влизат в приятелски взаимоотношения, да поставят граници и да се отстояват. Второто е отново за деца и ще се случи през юли и в тази група ще работя с деца със агресивни прояви и поведение. Повече за мен и моята дейност може да откриете на сайта ми, Фейсбук страницата ми: Ателие за емоции – психотерапевтично пространство за възрастни и деца или Инстаграм профила ми: atelier_for_emotions.

Можете да се свържете с мен и тук:

k.pantova@gmail.com, tel. 0888143593

***

Това беше от нас с Криси!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

Имам и хубава новина за всички от Варна – съвсем скоро обявявам събитие на живо в града – запазете си следобеда на 10 юни – посветено на реализиране на нашите кариерни идеи, на стъпките към тях, преработването на страховете, и т.н.

Драснете ми едно изречение ТУК, ако искате да ви изпратя информация за събитието.А ако искате да работим индивидуално за вашата кариерна промяна, вижте какво представлява стратегическата сесия с мен.

 

Блог

#shedares Ваня Кожухарова: „Единственото сигурно нещо е промяната.“

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на Ваня Кожухарова, която съчетава по магичен начин духовното и материалното.

ВМЕСТО УВОД

Здравейте, аз съм Ваня Кожухарова, експерт по красота на душата и тялото – трансформирам лица и тела. Терапевт на душата съм  – консултирам индивидуално хора с проблеми в живота, както и обединявам хора, и създавам общност в център Метаморфози, в град Шумен. Имам много лица и ги харесвам всички – жена, съпруга, майка, бизнес дама, приятел, творец и магьосница.  Вярвам, че най-сигурното нещо в живота е промяната.

ПРЕДИСТОРИЯ: Ентусиазъм и рошави мисли

Вървя през годините, пробвам различни пътеки, влизам в неочаквани преживявания, успявам или пък падам, после ставам, оправям короната, и продължавам. Преди да се осъзная и да се синхронизирам с живота натрупах огромен опит, който ми помага да подкрепям хората, които ме избират за свой терапевт или ментор днес!

Всичко започна една сутрин с един вестник. Работех в аптека като фармацевт, беше ми тясно и нямах мечти, тогава прочетох във вестник „Кеш“ статия за магазин в София с името „Дрогерия Букет“. Влюбих се в идеята да продавам хранителни добавки и всякакви екзотични продукти, да бъда различна, полезна, и да работя за себе си, а образованието ми идеално допълваше картината. Намерих магазина в София – в едно помещение събран целия свят, а как миришеше вътре, беше магия!

Нямах пари, взех заем – не стигнаха, намерих съдружничка, събрахме общо 1000 долара, и започнахме! Харесахме помещение (гараж), направихме фирма, заредихме стока, и я продадохме за седмица. Сменихме помещението с по-голямо след година. Бързо се разширявахме- Букет процъфтяваше! После дойде хиперинфлация, почти фалирахме, парите се изпаряваха с часове, сменяха се правителства, преживяхме и деноминация на лева. В тази суматоха съдружничката ми се омъжи, а аз забременях!.

Адаптирахме се и продължихме. Тогава се появиха големите аптечни вериги и супермаркети в София, въпрос на време беше да отворят и в Шумен, а те продаваха много от нещата, които предлагахме ние…..отново стана трудно. Трябваше да правим промени.

СЛЕДВАЩОТО НИВО

Всичко започна една сутрин с едно списание (Google още не беше познат), попаднах на статия за дневен SPA център във Варна…. и отидох. Няма да забравя как се почувствах когато обикалях помещенията и кабините и как миришеше вътре – магия! Беше много голям проект, пари няма, аз съм бременна, но имам мечта. Станахме трима съдружници, започнах да търся кредити от банките (тогава не даваха, а ако дадат, лихвите бяха 15%-18%). Обикалях банките, а кредитните инспектори ми казваха „момиче, какъв кредит…ти ще раждаш“, а аз им обещах, че когато родя, ще се върна с бебето да си взема кредита.

Роди се синът ни. Върнах се с бебето и взех много кредити от много банки. Създадохме прекрасно място – атмосферата, ароматите, цветовете, музиката, осветлението, униформите на момичетата, лого на хавлиите, работното време- без почивен ден…..напълнихме графика за месеци напред. Комплекс Букет процъфтяваше! След няколко месеца радост и успехи започнаха проблемите с новите съдружници, започнаха проблемите и с екипа….всички напуснаха заедно. Тогава осъзнах, че трябва да мога всичко, което предлагаме в салона, и да обучавам новите хора. Събрахме нов екип, заедно с тях аз се обучавах във всички професии в салона, станах първия професионален гримьор в Шумен. Така открих, че обичам да работя с клиенти, а не само да съм мениджър. Хареса ми да подобрявам, да трансформирам, и съм добра в това. Да гримирам ме вдъхновяваше много, това е най-бързата външна промяна, а по някакъв начин и вътрешна.

Отново почти бяхме фалирали, банките си търсеха вноските неуморно. Моето дете вече беше на две години и половина, а аз бях много изморена и почти не вярвах, че ще се измъкнем от този водовъртеж. Не бях човек, не бях жена, бях машина! Всеки ден много воля, много контрол, убедена, че всичко зависи само от мен, носех целия свят на раменете си, и огромната отговорност, че родителите ми ще загубят имотите си защото ме подкрепиха. Живеех с чувство за вина пред тях, пред съпруга ми, пред детето ми и се опитвах да оправя нещата сама.

Научих много за страховете, за любовта, за лоялността, за семейството и приятелството по трудния начин. Обърнах се към звездите, започнах да се интересувам от астрология, търсех обяснение и подкрепа.  Станах царица на позитивното мислене, започнах да вярвам в Голямата сила, че всичко е енергия. Разделих се със съдружничката си след дванадесет години обща работа, съюзът ни се беше изчерпал. Промених мисленето си, направих структура на работата, финансите, мотивирах екипа и работата тръгна -Букет процъфтяваше! Имах стабилен екип и редовни клиенти, развивахме се много добре. Изправих се, изтупах коленете, оправих короната, и продължихме.

ПЕСНИ И ТАНЦИ

Появи се нова мечта, влюбих се в един пиано бар! В Шумен нямаше такъв тип заведения – исках да имаме място, където да събираме хора с нашите вкусове към забавление и музика. Две години търсих помещение и накрая се отказах. Изплатих кредитите и се заклех, че няма да взема повече кредит. Два месеца по-късно помещението се появи….вълшебна къща в средата на градската градина. Отидохме да пием кафе със съпруга ми, размечтахме се, и на шега решихме да пробваме да го купим. Поставихме си пречки и условия – банката да финансира сделката, да свалим цената с немалка сума, разтеглихме във времето преговорите, но то ни чакаше.  Банката каза – добре, собственика също се съгласи да намали цената, а ние си казахме „Ами сега, какво ще правим?“ и го купихме!

Нямахме никакъв опит в този бизнес, в петък изповядахме сделка, в неделя чистихме, в понеделник заведението работеше, а аз се учех в движение. Така се роди „Клуб Ретро“. За кратко го превърнахме в уютно, интересно място, притегателен център за цветни хора. Организирахме салса партита, оформи се клуб по салса – около сто души, които танцуваха. Събрахме и певците на града на караоке вечери, работех денонощно. Завъртяха се четири години с тематични партита, гостуващи групи много приятелства и работа. Козметичният комплекс работеше като смазана машина, аз се движех между двата бизнеса, започнахме ремонт на заведението, и взехме още кредити. В суматохата синът ни стана в четвърти клас.

ЩАСТЛИВИ ЧАДЪРИ

Бяхме доволни от живота….. и дойде финансова криза, двата бизнеса бяха в луксозния сектор, кредитите големи, отново стана трудно. Екипът в Букет след осем години успешна работа реши да напусне, тръгнаха си всички заедно….отново същата криза. Стана още по-трудно, чувствах се като пожарникар, гасях пожари всеки ден, а те не свършваха. Наложи се да преместя салона на ново място, с нов екип. Трудно намирах хора, правех компромиси, но не се отказвах, държаха ме танците и песните в Ретро, невероятния ми съпруг, детето, приятелите и чувството ми за хумор. Всичко беше сиво, мрачно и тягостно. Един дъждовен следобед гледах през прозореца на салона и си мислех, че ми трябва чудо.

Тогава минаха няколко цветни чадъра, а аз направих албум във Фейсбук „Щастливи чадъри“ и всеки ден качвах снимки. Приятели започнаха да ми изпращат снимки на чадъри за албума, той ставаше все по-цветен, а аз се чувствах подкрепена. Научих, че нищо не е вечно, че малкото е мног, ,че няма невъзможни неща, научих се на приемане и на търпение – отново по трудния начин. В тази година спрях да гледам новини!

Чудото стана, започнах да привличам добри събития, събрах хубав екип и клиентите се появиха. Едни ентусиасти поискаха заведението под наем, веднага им го дадохме. Чадърите изгониха облаците от главата ми. Станах, оправих короната, и продължих. Фокусът ми остана в „Букет“, и той започна да цъфти отново.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ: този път за последно

След две години на новото място, което беше компроми, се появи идеалното помещение. Заведох съпруга ми да го види, а той каза „Пак ли?“, а аз отговорих: „Този път е за последно“. Отново ремонт, поредния за последните десет години. Много ентусиазъм, вдъхновение и радост. Много работа, нови машини, нови клиенти. Козметичен комплекс Букет процъфтяваше! Дойде време, когато най-после бях постигнала целите си. Имах идеален екип, свободно време, свободни пари, и всички бяхме доволни, почивах повече, пътувах, а ми беше празно в душата. Тогава се замислих за благодарността, че съм неблагодарна на живота. Забелязвах, че се занимавам с дребни неща, не се чувствах удовлетворена от работата, а тя вървеше много добре. Синът ни вече беше в гимназия.

Започнах да търся причината в мен, започнах да мисля каква е моята мечта, коя е мисията ми, кое ми дава смисъл. Открих Хюман Дизайн, тогава имаше малко информация в интернет и една книга на български. Задълбочих се в опознаването на себе си, връщах се към миналото да търся грешки и обяснение. Включих вътрешния критик, обвинявах се за много постъпки. Р

Реших, че трябва да се променя. Разбрах, че сама няма да мога.  Започнах да ходя по обучения, първите бяха бизнес, после осъзнах, че последните години съм била в мъжка енергия. Открих женските практики и обучения, открих лекотата да си жена. Отидох на Хюман дизайн анализ, разбрах коя съм и как съм устроена, че не е нужно да се променям, а да се разбера, да се приема и да живея автентично. По пътя към себе си откривах учители, ментори, терапевти и приятели. Постепенно пусках контрола, станах различна!

На хората около мен това не им хареса. Персоналът реши да ме напусне-всички заедно…. отново същата криза, за трети път! Тази криза беше повратната точка, просто приех ситуацията, и я погледнах от високо. На следващият ден летях с делтапланер над Шумен. От небето всичко изглежда малко и виждаш цялата картина. Огледах се и избрах себе си! За първи път помолих за помощ, и я получих, това ме промени завинаги. Записах се в академия за личностно развитие.

Кризата продължаваше, аз не се съпротивлявах, вътрешно знаех, че бъдещето е различно.  Продължих да уча и да се променям осъзнато. Бях готова да се разделя с бизнеса си след 22год. Точно тогава  дойдоха и поискаха да купят „Букет“. Взех решение за пет минути, след три дни направихме сделката. Всичко се завъртя, приятели ме приютиха в тяхната клиника, мен и любимите си клиенти, за първи път носех отговорност само за себе си. Вече знаех, че моят път е различен. Бях влязла в потока на живота. Синът ни завърши гимназия. Сертифицирах две академии за личностно развитие, преминах обучение с метафорични карти, станах Тета лечител, обучавах се в Хюман дизайн и астрология. Трансформирах се и учех как да помагам аз на другите.

Преди четири години се заявих като терапевт, разширих кабинета и клиентите дойдоха. Графика започна да се пълни, разпознаваха ме като терапевт, който помага на хората да намират решения – без да ги съди, подкрепя ги да се развиват, а те стигат до измерими резултати в живота си. Вдъхновена от резултатите на клиентите започнах да се подготвям да работя с групи. Завърших  Института за Терапия и изкуства в София в направление семейни констелации и арт терапия, преминах обучение за групова терапия, станах специалист по неврографика, записах академията НЛП България, очаквам да се сертифицирам тази година  в НЛП мастър и лайф коуч. Синът ми стана на 23год. Мечтата беше станала цел – да направя център за развитие на личността в Шумен.

СРЕЩАТА МИ С ЛИЛИ

Дълго време следвах Лили в социалните мрежи и виждах как се развива тя и колко много стойност дава на хората. Преди три години отидох на нейно събитие и веднага разбрах, че тя е човека, с когото бих работила за личен бранд. Лили ме впечатли как обединява в себе си мекота и женственост с целенасоченост и структура. Благодарение на работата с нея успях да си поставя конкретни цели и започнах да материализирам. Лили ме подреди! Накара ме да се погледна с добри очи, омекоти вътрешния ми критик, помогна ми да се систематизирам, свърза ме с още ресурси, осъзнах страхове и ги отработих. Работата с нея бих определила като магия. Най-хубавото е, че имам приятел в нейно лице. Преди година ме покани във Варна да бъда лектор на нейно събитие и аз приех. Един от страховете ми беше да говоря пред публика, тази покана за мен беше изпит – до къде съм стигнала? Там пред нейната, уютна аудитория се изправих срещу един мой голям страх и го победих. Взех си изпита! Благодаря ти, Лили за подкрепата!

ТУК И СЕГА

На 25.10.2022г. в Шумен се роди Център за развитие на личността Метаморфози. Направих го! Моята метаморфоза се превърна в реалност, днес имам място, в което работя с групи и съм щастлива. Осъществявам се през моите ценности, чрез наученото и приложено в годините, всичко правя, водена от любов и вдъхновение. Привлякох си партньори и заедно сътворяваме по две събития в седмица.  Метаморфози оживя с хората, с техните усмивки, тяхната промяна и благодарност. Заедно творим, рисуваме, танцуваме, държим луната в ръце, събираме се в женски кръг, свързваме се предците, медитираме, смеем се, плачем- развиваме се заедно. Когато прочетох моят път до тук  го видях предизвикателен и труден, а истината е, че през цялото време съм се движила с вдъхновение, вяра и радост и подкрепена. Тази история не би изглеждала така ако до мен не беше през цялото време съпругът ми, с емоционална си подкрепа и активно действие във всеки проект, винаги до мен с любовта си.

През целия си път съм се учила! Всяка среща, всяка болка е имала смисъл. Всеки човек, когото съм привлякла в живота си е бил мой учител, след всяко падане съм се изправяла по-мъдра.  Грешки няма, всичко е такова, каквото е! Вярвам, че душата има свой път, вярвам, че търпеливо, рационално и с доверие към невидимото можем да се променяме. Можем да направим промяна само ако я искаме с цялото си същество. Вярвам, че когато се свържем със себе си, с мечтите си, с любовта и благодарността, разбираме, че сме богати на всичко. Разбрах, че когато живея с доверие към живота, към хората и любовта, се движа с лекота и вдъхновение. Никога не е късно да се трансформира човек и да заеме мястото си, да сътвори живота си. Вярвам, че всеки човек може да подобри себе си, че може да върви по неговият път с лекота.

Обичам да виждам как невъзможното става възможно, за мен е привилегия да бъда част от личния процес на всеки клиент. Обичам това, което правя, и  изпитвам удоволствие от постигнатите резултатите. Имам различни лица и всички си ги харесвам. Мога да бъда много логична и последователна, както и мистична, свързана с магията. Мога да се движа в материята -разбирам от бизнес, мога да разбирам душата и да улавям невидимите нишки и заплитания. Вярвам и в звездите, ние сме звездни деца. Каквото е горе, това е и долу! Дух и материя, това е живота!

Мисията ми е да подкрепям душите на хората по пътя им в материалния свят, полезна съм на себе си, на хората и на живота, и съм щастлива!  Аз съм жена, съпруга, майка, бизнес дама, фармацевт, козметик, гримьор, барман, фасилитатор на семейни констелации, арт терапевт, тета лечител, НЛП мастър, ученик и учител, приятел, творец и магьосница, аз съм непрекъсната промяна. Чувствам се комфортно във всичките мои аспекти и съм благодарна на живота!

Ако ви е докоснала моята история и намирате смисъл за себе да ви подкрепям по вашия път,  може да ме откриете в Шумен – в Естетичен лазерен център , Център Метаморфози,  както и в Страничката на Ваня . Потърсете ме на телефон 0888977273, а сайтът ми е в процес на сътворяване.

***

Това беше от нас с Ваня!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

„Имам ли нужда от кариерна промяна?

Kакво да променя в кариерен план, за да си върна удовлетворението?

И, изобщо – а сега накъде?“

Всички те изпитват вътрешен (а често и външен) натиск, да вземат кариерно решение.

Само че то се изплъзва, защото в главата ни е хаос, не знаем от къде да започнем, не знаем как да го направим по най-адекватен начин, не сме сигурни, че няма да изпуснем нещо, когато планираме бъдещите си кариерни стъпки.

За всички, на които им писна от вътрешния хаос и искат да имат яснота относно професионалната си ситуация,  създадох този експресен онлайн курс.

Той е кратък и ефективен, защото седемте ми години опит като HR и още осем – като консултант по кариерни теми, ме срещнаха с над 1000 индивидуални случая, и аз стъпих на тях, за да го създам.

Ще бъде максимално интересно и практическо!

 

Блог

#shedares Антоанета Кирилова: „Никога не е само едно. Животът…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на вълшебната Антоанета Кирилова, която създава магия във вид на различни преживелищни събития .

ВМЕСТО УВОД

Привет. Аз съм Антоанета Кирилова.

Идеалист, цветен мечтател, бързодействащ и не обичащ да чака човек. Вярвам и обичам трансформацията. Приела съм я като начин на живот. Обичам да се уча, да се заобикалям с по-умни и можещи от мен хора, да се възхищавам и да вървя напред. Често се  пренавивам и в този етап от живота се уча и на това – да помня, че всичко е процес, да се доверявам на процеса и да бъда по-щадяща.

Професионално се развивам като организатор, водещ и създател на  събития. Обичам работата си. Събитията са различни и еднакви  като хората. Освен лични и фирмени поводи, създавам и мои лични събития – преживявания, които винаги имат определена тема и цел.

НИКОГА НЕ Е САМО ЕДНО

Търсач на истината и смисъла, с непримирим дух и страх от носене по течението.

Още в най-бурните ми тийнейджърски години, докато  учех в езикова гимназия – не в родния ми град, аз търсех Смисъла. И заедно с ходенето по дискотеки и весели купони четях книги на духовни теми, за енергийни нива и силата на вяра и мисълта.  Винаги съм търсела нещо по-голяма от мен, което да придаде посока и вдъхновение на действията ми. След живот между Сандански – София – Пловдив, се завърнах в родния Сандански, където започнах работа като рецепционист в местен хотел. Мислех, че е за малко. Това малко се оказа 20 години в сферата.

Но никога не е само едно. Заедно с работата ми станах доброволец  и председател на Сдружение „Майчин център“Добра майка-добри деца“ (имайте предвид, че бях неомъжена и без деца). Чрез това сдружение помагахме доброволно на хора – най-вече деца, които са в неравностойно положение. Учехме с тях, имахме творчески занимания, включвахме ги в обществени събития, осигурявахме им основни неща. Тези години и тази моя роля са един от безценните бисери на огърлицата на моя живот. Не зная дали ние помагахме на децата или те на нас. Или беше взаимно.

Научих се да обичам без предразсъдъци, да поемам отговорност, да се грижа, да се свързвам и общувам с други хора от различни социални и професионални нива, за да осъществявам каузата. Пътувах и се запознавах с прекрасни жени. В този смисъл, професията –  рецепционист – винаги е била като нещо второ и съм горяла за първото. След това във времето, заедно със сдружението, започнах да организирам и водя първите си събития. Чудно, но и до днес спазвам същите принципи на работа, както при първата ми сватба – вдъхновявам се от личната история, не се страхувам да отида по-надълбоко в човешката душа и с думи разгарям радостта и любовта. Всяка среща, история и събитие се оказват следващата стъпка и възможност за моето лично и професионално израстване.

И така, докато действах на различни места, се запознавах с хора, които ми помагаха да откривам търсените  отговори и да сбъдвам мечта след мечта.

Така до днес. От 1 година и 4 месеца се занимавам най-вече с развитието на агенция за събития и комуникации “Монифе“. Вече не съм рецепционист и не съм част от Сдружението. Вярвам, че време като това ме подготвя за сбъдване на по-голяма моя мечта и включване в още по-смислена обществена кауза. Не бих искала живот, в който не давам от себе си, доброволно и без плата, за да се сбъдва друг живот по-красиво.

 НА КОЛЕНЕ

В един „случаен разговор“ с позната тя ми каза, че всеки човек има своите дарби и таланти и Бог има точно определена цел и осъществяване за тях и, че човек трябва да разпознае доброто в себе си и да разбере как да го изпълни.

Ето от това имах нужда! Аз трябваше да зная какво иска и очаква Бог от мен.

Така на 12.12.2013г. – на колене, с лист и химикал – аз се помолих на Бог – конкретно и ясно. И отговорът дойде. Като прозрение, като знание вътре в теб, което винаги си носила, но сега ти се открива и ти знаеш, че знаеш, че това е Истината за теб. Записах всичко. И до днес пазя тетрадката, защото там е описана цялата голяма картина за това, което правя, и чието осъществяване виждам в годините.

Разбрах, че моята мисия е да давам на хората истинския вкус на радостта, да ги отвеждам към чистите кладенци на любовта, да ги вдъхновявам, предизвиквам да бъдат добри и мъдри  сътворители на реалността, и да говоря дързостно, когато се налага. Как? Чрез събитията, програмите, разговорите, видеата, това, което пиша и правя.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Лили винаги идва навреме.

След няколко години, едновременно работеща, като рецепционист и водещ на събития,  аз напуснах работа от хотела. Това се оказа най-естествената и логична стъпка. Нямаше драма нито в душата, нито в живота – само радост и увереност.  С вече натрупаният опит като водещ аз продължих да действам само в моята сфера.

Обаче никога не е само едно. В мен вече се беше зародила идеята и нуждата да създавам събития, в които да събирам жени. Срещи, на които докато вършим творчески или други занимания, и да разговаряме в приятна обстановка, да предизвиквам вътрешната им личност. Да не отбягват неудобните въпроси, да се научат да си задават правилните въпроси, и да търсят отговори, които ще им помогнат за един по-пълноценен и щастлив живот.

Ето тук, преди първото такова събитие, зациклих. Знаех какво исках, бях уверена в това, но сякаш не можех да го направя. Оказа се, че всъщност аз не съм правилно уверена, правилно насочена и правилно действаща. Исках голямото нещо, без да мина през целия процес, самоизтезавах се, блокирах.

Тогава моя приятелка ми напомни за Лили. Разбира се, Лили. Тя ме прочете вярно още на първата ни среща. Фиксира проблема ми, отрезви ме за големите ми амбиции, и ми даде  задачи. Три срещи и разговори, които ми проясниха картината, успокоиха бурята в душата ми, насочиха правилно ума ми, и ми показаха следващите стъпки. Безценно. Тя успява с опита си, с гласа си, да вземе кормилот,о и да насочи вътрешната ти сила да ти служи, а не да се саморазрушаваш. Все още помня нейни думи и ги ползвам като насочващ знак при подготовката на всяко следващо нещо. Лили е там, където твоята лична мъдрост и знание, приятелските съвети и мнение, не вършат работа. Тя е професионалистът с приятелско рамо.

ТУК И СЕГА

Тук и сега съм изцяло фокусирана върху установяване на „Монифе“ – като стандарт в радостта, преживяванията, събитията. Все по-осъзната съм за себе си. Все по-свободно изразявам мнението си, желанията си и се споделям като професионалист. Автентичността е един от принципите ми и в професията, и в живота въобще. Зная, че процесът има най-вече цел да изгради мен, за да давам на хората. Понякога е бързо и преломяващо, друг път бавно и дълбоко. Предстоят ми следващи събития, за и с жени, и всяко едно е моят учител по осъществяване на дарбите ми с любов, радост и доверие.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„Монифе“ в превод от африканския език йоруба – означава „имам любов в себе си“, „обичана съм“. И аз така. Нося любов в себе си. Пречиствам я. Опознавам съдържанието ѝ в нейната автентичност, споделям я, втъкавам я във всичко, което правя.   Работата ми всъщност съм аз. Работата ми е работа с човешкото сърце и с най-съкровените моменти от неговото битие. И зная, че моята лична отговорност е вътрешният ми свят да бъде винаги добре почистен, подреден и готов да се сподели. Само така мога да направя незабравимо щастливо събитието ти.

Бъди „монифе жена“. А ако искаш да бъдеш част от света на „Монифе-събитията“ ето къде сме и какво правим.  Предстоят прекрасни срещи и преживявания. Най-скорошните са две събития за жени:

  • 18 и 19 март – Среща – преживяване по темата за Женствеността в гр. Сандански, Вила Синтика
  • 24март – среща с жената, покорила два върха един след друг – Силвия Аздреева, гр.Сандански, Интехотел Сандански

Повече информация, вижте моя Инстаграм или Фейсбук профил, или ми пишете на monife.event@gmail.com, а може и да ми се обадите на +359887254145.

***

Това беше от нас с Тони!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

Усещането за комфорт в нашата професионална кожа не зависи само от това КАКВО и за/с КОГО работим.
До голяма степен има значение и КАК.

В Сезон 4 от поредицата онлайн мастъркласов с мен и гост-лектори, експерти от моята общност клиенти, ще си говорим за видимостта и разпознаваемостта или „Какво е личният бранд и как да го развиваме?“

Ако искаш да е абонираш за шестте мастъркласа, между април и юни, направи го тук.

Ще бъде максимално интересно и практическо!

 

Блог

#shedares Десислава Бинчева: „Върнах се след майчинството с ясни…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на вдъхновяващата Десислава Бинчева, която се върна след отпуск по майчинство, уверена и устремена, поиска промени в кариерната си ситуация, и ги получи.

Защото начинът, по който ни третират отвън, отговаря на начина, по който възприемаме себе си и вътрешното позволение за повече свобода/ зачитане/ финанси, което си даваме.

ВМЕСТО УВОД

Здравейте, аз съм Деси и обичам да карам нещата да се случват.  В личен и професионален аспект съм човек на действието, на плана, на организацията и реализацията.

Все повече от нас често си задават въпроси дали, кое, как, кога – и тогава се намесвам – аз с предложение, решение, срок и план. Правя го в работата си в управлението на човешките ресурси и организирането на какви ли не събития, както и с всички свои близки хора, като зареждам целия този процес с ентусиазъм и позитивна енергия.

С годините неосъзнато развих у себе си много от така наречените меки умения (soft skills) и в последствие това се превърна в основна част от моята работа в сектора на човешките ресурси.

ДЕСИ В СВЕТА И СВЕТА В ДЕСИ

По-голямата част от съзнателния ми живот е преминала в живеене и пътуване по различни места, за кратки или по-дълги периоди. Завърших Мениджмънт в туризма, което, освен че определи част от работните ми поприща, стимулира още повече желанието ми да откривам нови места и хора. Преди 30-тата си годишнина бях живяла в 5 различни града в България и на 4 различни места извън страната ни, като между другото продължавах да пътувам за удоволствие. Участвала съм в програми, които ми дадоха възможността да опозная други култури и десетки, дори стотици хора от различни националности и възрасти. Имала съм много предизвикателни моменти, които развиха умението ми да запазвам вярата и позитивната си нагласа. Убедих се, че това винаги те среща с правилните хора на правилните места, колкото и невъзможно да изглежда нещата да се подредят.

Натрупах впечатления и опит, които определям за себе си като безценни, научих се да бъда самостоятелна и смела. Да намирам начин да се справям във всякакви ситуации и да разбера, че има ли желание винаги има как да стане, да виждам хубавото в хората, местата и моментите. А най-ползотворно от всичко беше, че опознах себе си до степен, в която можех да разбера какво искам да променя в себе си като личност си и как да го направя, кои свои качества искам да развия и над кои да работя, за да ги използвам в друга посока.  

А КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ ПРОМЕНИ?

С времето съвсем естествено дойде етап, в който се установих на едно място, намирайки своето място и своите хора. Чувствах се удовлетворена, спокойна и щастлива. В един прекрасен февруарски ден разбрах, че съм бременна, а горе-долу седмица след това целия свят застина заради Ковид. Напук на всички притеснени хора, аз бях спокойна, и се наслаждавах на бременността си. Всички се бяха затворили в черупките си от страх, а аз бях в трепетно очакване и изпълнена с щастие за това, което предстои. Беше момент, в който се чувствах като дъга сред тъмни облаци. През тези месеци се концентрирах в подготовката за раждането – физически, психически и емоционално и всичко се случи повече от добре.

Роди се прекрасното ни дете, малко по малко се учехме и свиквахме с новите си роли на родители. Всеки, който е минал през това, знае колко промени настъпват при появата на детето и при нас не беше изключение. Последваха и физическите предизвикателства, продиктувани от безсънните нощи и преумората.

Майчинството беше един много активен период, за малко повече от година с детето, бяхме изминали 40 000 километра, светът беше спрял, но не и ние. Това естествено доведе до физиологични промени и един ден в кабинета на ендокринолога ми бе съобщено, че имам автоимунно заболяване, свързано с щитовидната ми жлеза. Като човек, който обича да взима нещата в свои ръце, реших, че това не е диагноза, а заключение на човек, който не познава тялото ми по-добре от мен и на своя глава ще опитам алтернативен метод за действие. Беше време да се обърна навътре към себе си и да направя промяна отвътре навън.

Започнах със солиден обем четене на литература по темата, сериозно адаптиране на хранителния режим, йога, тренировки и най-вече повече спокойствие на ума. След няколко месеца последваха и резултатите, планът и изпълнението даде своето позитивно отражение. По време на този процес, видях себе си различна, хем си бях старата аз, хем имаше доста нови усещания в емоционалността ми. Разбрах, че е време да опозная промените, които са настъпили у мен, за да продължа максимално ползотворно напред и в личен, и професионален план.

За пръв път през живота си се реших да се обърна към външен човек, който да ми помогне за вътрешното ми аз. Тогава дойде ред на Лили, бях виждала нейни постове, бях чела за дейността й, обадих й се и хоп, след няколко седмици вече бях в програмата й за осъзнат кариерен избор.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Започнах програмата с голям ентусиазъм и желание да „поровя“ в себе си, мислех, че ще е лесно и бързо, но не беше така. Имаше моменти, в които беше трудно да отговоря кратко и ясно на въпроси свързани с мен самата. Запознах се с интересни хора, които ми дадоха много градивна и обективна обратна връзка за моята същност. Разговорите с момичетата от групата бяха емоционални и ме караха да откривам в себе си още и още. В процеса успях да науча много, да стуктурирам ценностите си, да разбера какво е водещо в работата и личния ми живот, да анализирам себе си през годините и до какви промени беше довело влизането ми в ролята на майка. Чувствах се като едно разхвърляно чекмедже с много и красиви неща, но имаше нужда от подредба, за да се види всичко, което е там, и да се използва по предназначение.

След като приключихме работа с Лили се чувствах наясно със себе си, знаех какво точно искам, към какво да се стремя и с какво бих или не бих могла да направя компромис. Усещах се уверена и готова да се заявя, да поискам това, което ме удовлетворява. Програмата за мен не беше просто професионална насока към следващата кариерна стъпка, а инструмент, който ми даде структура за личността ми и възможност да използвам максимално добре потенциала си.

ВСИЧКО СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО

Ситуацията при мен се нареди по най-добрия възможен начин и вярвам, че моята увереност в това какво точно искам допринесе много. Върнах се на старото си работно място с ясни изисквания и желания, и получих това, което ме мотивира, и ме кара да се чувствам полезна. Предубежденията ми, че в корпоративна среда не мога да намеря това, което да отговаря на моята същност – свобода и гъвкавост, се оказаха грешни.

В същото време, след програмата на Лили бях установила, че няма нищо лошо в това да носиш много дини под една мишница, и паралелно започнах да развивам едно свое хоби и да го покажа на света – изработка на декорации с естествени материали и макраме техника. Създадох страница и сайт и съвсем съзнателно отделям време в ежедневието си за това мое хоби.

Бидейки наясно с това, какво точно ме удовлетворява, в главата ми се избистриха още няколко идеи за създаването на допълнителни доходи и ежедневие в унисон с моите ценности, които са в процес на реализация.

Тук можете да се запознаете творчеството ми:

EcoDeco website

EcoDeco Instagram

EcoDeco Facebook

 ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бъдете осъзнати, опознавайте себе си и се стремете към това, което ви кара да бъдете ползотворни! Приемете идеята, че ваша е отговорността да бъдете личността, която ви харесва. Не се страхувайте от промените, те са единственото, което със сигурност ще се случи. 

Ще се радвам, ако имате интерес или въпроси към творчеството ми или към мен самата, ако имате идеи за общ проект с някой, който да внесе ентусиазъм, творчека мисъл и динамика, на разположение съм в LinkedIn, Facebook или Instagram.

***

Това беше от нас с Деси!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

От тази пролет стартирам поредица от ритрийти извън София, като планирам да има по един на сезон.

Концепцията е следната: ще съчетаем преживелищна, трансформационна работа, в малка, подбрана група, с ВИП изживяване в място, което е красиво, уютно и уединено.
Темите и местата в ритрийите не са случайни.

Всяка тема е подбрана така, че да е актуална за всяка една от нас, без значение дали сме на прага на кариерна промяна, дали вече я реализираме успешно или просто работим онова, което обичаме.

Самата аз съм работила дълги години върху всяка тема и съм натрупала арсенал от подходи и инструменти, които искам да предам и към вас.

Всички подробности за първия, пролетен ритрийт, са тук.

 

 

Блог

#shedares Теодора Чапкънова: „Подарете си малко време, за да…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на прекрасната Теодора Чапкънова, която си даде време, за да реши какво наистина иска в професионален план, и се възползва от него по най-добрия начин.

Ако си спомняш, един от етапите на кариерна промяна, ключов етап, е застоят, и в историята на Теди той е на централен план, с много позитивен знак!

ВМЕСТО УВОД

Казвам се Теодора Чапкънова и съм любознателен приключенец, оптимист и любител на природата, а нещото, което ми доставя безкрайно удоволствие, е да помагам на хора да повярват в себе си, и да им дам куража да излязат от зоната си на комфорт, за да надскочат собствените си ограничения.

В момента съм в процес на лична трансформация и след 13 години работа в голяма меджународна компания, 8 от които в сферата на управлението на проекти, преди няколко месеца подадох молбата си за напускане, и в момента съм „щастливо“ безработна. Ще се радвам да ви разкажа за моя път и за това, какво този момент от живота ми ми донесе.

Предистория

Замисляйки се за предисторията си осъзнавам, че съм събрала в себе си много и разнообразни преживявания, които са ми помогнали да се формирам като личност и характер. Един от ранните ми осъзнати спомени е как с нетърпение чакам слънцето да залезе, за да изляза в двора на къщата на баба и дядо ,и да гледам как едно цвете, което разцъфва само през нощта, ‘изгрява’ със златните си цветове, а след това с дядо гледаме звездите, и той ми разказва за небето и съзвездията. Още от тогава явно нося възхищението и уважението си към природата и свободата, която тя дава. От гимназиалните си години съм влюбена в ученето на езици и във възможността да пътувам, общувам и опознавам нови и непознати територии. Като се замисля, ако в този момент някой би ме попитам каква бих искала да стана, когато порастна, смело бих отговорила ‘пътешественик’!

За съжаление, обаче, поне по това време, професията пътешественик не беше особено доходоносна. А аз, израстнала в семейството на родители, които са имали малък частен бизнес и наясно с всичките жертви и несигурности, произлизащи от това, винаги съм имала отговорно отношение към парите и собствената си финансова осигуреност. Може би поради тази причина и по леко стечение на обстоятелствата, реших че ще уча в Техническия Университет, за да мога да сложа пред името си една от 3-те представки на ‘най-уважаваните’ професии, както баба ми ги наричаше – арх., др. или инж.. Въпреки че не мисля, че техническите науки бяха моята сила и призвание, годините ми в Техническия Универсисет успяха да възпитат в мен редица полезни навици и качества като например: събиране, структуриране и представяне на комплексна информация, изграждане на връзка между малката част и голямото цяло, постоянство и упоритост и умение за работа в екип с други колеги, за да можем заедно да преодоляване непосилните на пръв поглед задания.

Осъзнавайки обаче, че не нося искрата на гениален млад инженер, и изправяйки се пред необходимостта да напусна общежитието в Студентски град, след завършването си доста бързо започнах работа в преспективна американска компания, където ми беше възложено да отговярям за изпълнението от край до край на един конкретен процес и комуникацията с различните хора и екипи, които са въвлечени в различните му стъпки. Получавайки признание от мениджърите, с които работех ,и сменяйки няколко позиции в самата компания, в един момент открих, че от работа която съм започнала, за да мога да си плащам наема, вече съм прекарала повече от 10 години в същата компания, преминавайки през различни роли свързани с управлението на процеси и проекти, създаването и запазването на знание в екипа и изграждането на връзката между различните експери и мениджърите в нея. 

Преломен момент

Преломният момент за мен започна да набъбва преди малко повече от 2 години. Усещах вътрешна нужда да работя по-близко с хора извън корпоративните проекти, които ръководех. Исках да виждам и усещам как усилията, които влагам, помагат на реални хора, и как аз мога да допринасям за това те да се чувстват по-уверени, и да развиват потенциала си. Постепенно започнах да провеждам обучения за управление на проекти, както в компанията, така и извън нея, по различни програми, в които фирмата, в която работех, участваше. Паралелно се включих се в офис група за Diversity and Inclusion, която цели да даде нужните знания и умения на жените в офиса, за да улесни пътя им на израстване като професионалисти. Не след дълго кандидатствах и бях приета за една от програмите на Асоциацията на Българските Лидери и Предприемачи (ABLE), защото аз също имах нужда да продължа развитието си като личност и професионалист, извън рамките на корпоративните възможности, които ми се предоставяха, и защото усещах, че работата ми вече не ми носи същото удоволствие и удовлетвореност. Започнах да мисля и в посока на развитие на предприемаческите ми качества, така че един ден да мога да развивам собстен бизнес или компания.

От друга страна Ковид пандемията добави стоя отпечатък по няколко различни начина. След като всички преминахме на постоянна работа от разстояние, бях загубила и малкия физически контакт, който имах с колегите си. Още по-трудно ми стана да се чувствам свързана с екипа си, който беше в чужбина, а проектите, по които работех, все по-малко кореспондираха с вътрешните ми интереси. За сметка на това, открих предимствата на възможността да работя от която и да е точка, която има връзка с интернет, и сравнително спокойна околна обстановка. Още първата година започнах да отскачам за ден или два до близките хижи на Витоша, които имаха добър интернет, да съчетавам спокоен седмичен ден с нощувка във вила около София, а не дълго след това прекарвах голяма част от лятото работейки от различни хотели, апартаменти, бунгала или каравани на брега на морето. Вкусът на свободата, която природата винаги ми е давала, постепенно се възвръщаше.

Работа с Лили

Започнах да работя с Лили през 2019, в момент в който все по-осезаемо усещах, че трупам неудовлетворение от работата си и объркване, защото не знаех на къде искам да поема. Идеите, между които по това време се колебаех, минаваха през множество курсове, които исках да запиша, за да мога да „напипам“ какво отново запалва искрата в мен, през нова магистърска степен в чужбина (MBA), и стигаха до смяна на компанията в която работех, с надеждата, че новата работа ще ми носи повече удоволствие. Признавам, че след един семинар на Лили и няколко лични срещи с нея осъзнах, че ми задава множество въпроси, които изглеждаха елементарни, но на които аз нямах ясен отговор. Макар и да не очаквах това дa е резултатът от срещите ни, точно заради въпросите, които бяха валидни и правилни, но все още нямах ясните им отговори, реших да не вземам прибързани решения, а да си дам време за да намеря отговорите им. Темите, които обсъждахме по време на срещите ни, бяха оставили отпечатък в съзнанието ми, и ме провокираха да започна да се замислям много по-често над това какви са преносимите ми умения, къде и как искам да ги използвам, кои са нещата, които ми дават енергия и кога я губя, и още много други теми. Всичко това започна лека полека да гради в мен една много по-голяма осъзнатост на изборите, които правя, навикът да гледам от вътре навън, и често да обръщам внимание на малките тривиални неща, които правя, било в ежедневието си, било в работата си, и да обмислям как те допринасят за цялостния ми профил на личност и професионалист.

Тук и Сега

Близо 3 години по-късно, взех вече добре осмислено решение да напусна фирмата, в която работех, защото не намирах начините за развитие и възможностите за допринасяне, които търсех, и подадах молбата си за напускане точно на рождения си ден. Колкото и глупаво да звучеше това ми решение по време на война и настъпваща икономическа криза, бях с ясното съзнание, че никога няма да има идеален момент за каквото и да е, и че отговорността за личния ми успех и удовлетворене е в моите ръце. Първоначално желанието ми беше да намеря няколко месеца, в които да презаредя, да рестартирам и да поспра забързаното ежедневие. В действителност, без дори да съм го планирала, успях да напълня тези месеци с няколко интересни начинания, в момента, в който покрай мен започнаха да се появяват интересни възможностти, които усещах, че искам да последвам.

След завършването ми на програмата ABLE Activator (част от ABLE), за мен най-естественото нещо беше да остана в екипа на доброволци, които отганизират следващите сезони на предприемаческата програма, в която вече бях участвала. Близо година по-късно кандидатствах и бях избрана да се включа в Управителния Съвет на организацията, което беше голямо признание за мен. Въпреки че позицията ми в ABLE не е платена, удовлетворението, което намирам и средата от съмишленици, обединени около идеята за подпомагане развитието на ученици, студенти и млади професионалисти, ме кара да се чувствам щастлива, че през програмите за неформално образование, които целия екип организира мога да помагам на повече хора да вървят по пътя на личностното и предприемаческото си развитие.

В края на лятото на 2022, отново случайно или не, попаднах на място, където се изгражда нов къмпинг за каравани на южното ни черноморие. Темата за това как човек може да прекара по-дълго време близо до морето, докато съчетава ранно ставане за медитация до водата или следобедно посещение на плажа, за да се порадва на спокойния бряг и залеза, работейки от близка каравана или бунгало, отдавна ми се беше въртяла на заден план в главата. Само за няколко дни заедно с родителите ми и брат ми взехме решение, че ще наемем дългосрочно няколко места на новостроящия се къмпинг и ще поставим каравани с просторни и прохладни навеси, които да ползваме, но и да преотдаваме под наем по време на летния сезон. Разпределихме задачите и въпреки че, все още тече подготовка на голяма част от нещата, подготвяме 3 каравани, които да са готови за ползване с всичко необходимо на една комфортна почивка (и работа) от началото на месец май.

Не мога да скрия, че паралелно с всички неща, с които се захванах, докато „си почивам“, в мен продължаваше да гори мечтата ми да бъда приключенец и пътешественик, която до сега бях заровила надълбоко, заради множеството си работни задачи и приоритети до този момент. След кратко проучване, намерих онлайн платформа, която ми позволяваше да пътувам в различни точки на света и да помагам на различни каузи или домакини докато те в замяна ме приемаха да спя у дома си, и така съумявах да спестявах разходите за нощувка, докато съм в период с ограничени приходи. По този начин не само успях да реализирам част от мечтата си пътувам, но и прекарах по месец в Италия и Португалия, където дълго време съм си мечетала да поживея. Пътувайки и изживявайки най-различни приключения по време на тези месеци реших, че ще се възползвам от момента едновременно да запечатам част от преживяванията си, но и ще се опитам да развия творческия си потенциал. Ако това не ми се беше случило, до преди няколко месеца нямаше да мога да си представя, че бих писала дълги постове в профила си във Facebook, бих стояла до 2 през нощта, за да търся правилните думи, с които да изразя емоциите си, да подбирам снимки, или още по-малко да разказвам за себе си и пътя си в статия.

Вместо Заключение

Въпреки че понякога изпитвам чувство на вина, за това че все още не съм си намерила нова платена работа, осъзнавам и оценявам, че времето което си давам в момента е един от най-ценните подаръци, които съм можела да си направя през изминалата година. И ако има едно нещо, което искам да ви пожелая, то е да си подарите малко време. Време за да можете наистина да погледнете в себе си и в нещата които ви правят щастливи или не, време да срещнете правилните хора и възможности за вас, време за да можете да направите избор от място на спокойствие и свързаност със себе си, време за да си спомните кои сте били, когато сте били малки и да си подарите тези малки мечти, които тогава са ви се стрували толкова големи.

Ще се радвам да се свържете с мен във Facebook, LinkedIn или на личния ми email, ако имате въпроси или мога да съм полезна на някой с опита си от последната година както и от преди това. Междувременно, докато съм все още в период на ориентиране и избиране на нов кариерен път, оставам отворена за среща интересни хора и компании, с които бих могла да реализирам собствения си потенциал. А след няколко месеца ще се радвам да ви поканя и на море!   

***

Това беше от нас с Теди!

Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!

Най-големият въпрос, който клиентите ми си задават, е:

„Имам ли нужда от кариерна промяна?

Kакво да променя в кариерен план, за да си върна удовлетворението?

И, изобщо – а сега накъде?“

В началото на новата година си поставяме нови цели и често усещаме вътрешен (а често и външен) натиск, да вземем решение.

Само че то се изплъзва, защото в главата ни е хаос, не знаем от къде да започнем, не знаем как да го направим по най-адекватен начин, не сме сигурни, че няма да изпуснем нещо, когато планираме бъдещите си кариерни стъпки.

За всички, на които им писна от вътрешния хаос и искат да имат яснота относно професионалната си ситуация,  създадох този експресен онлайн курс.

Той е кратък и ефективен, защото седемте ми години опит като HR и още седем – като консултант по кариерни теми, ме срещнаха с над 1000 индивидуални случая, и аз стъпих на тях, за да го създам.

Всички подробности са тук.

 

 

Блог

#shedares Христина Митовска: „Не пропускайте да се погрижите за…

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Запознай се с историята на прекрасната Христина Митовска от Padma Yoga Tribe, която се занимава с йога и медитация от 16 години, преподава професионално йога от 5 години и е сертифициран констелатор по семейни и интегрални констелации.