От гонене на бездушни цели към работа за твоите…

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и развитие с над 1500 часа опит, и днес искам да си говорим за поставянето на цели. Но не по онзи сух начин, който ти е дотегнал отдавна, а с отговор на въпроса „Какъв е смисълът?“ Защото често, улисани в ритъма на забързаното ежедневие, забравяме именно защо правим едно или друго нещо, особено в професионален план. Или много добре знаем защо, но отговорът не ни носи истински смисъл и искра отвътре.

Разбира се, има и хора, които смятат, че поставянето на цели е ню ейдж измислица и изобщо не е нужно, че това само ограничава спонтанността в живота, и нещата се получават от само себе си… или не се получават, защото не им е дошло времето. Ако си един от тях – по-добре недей да четеш нататък, ще си изгубиш времето… Ако ли просто ти е писнало от поставянето на цели и тяхното гонене, и търсиш кое е онова, което е по-голямо от тях – заповядай, има какво да си вземеш! 🙂 За да може не просто да се заричаш, че ще промениш нещо, а да имаш постоянство  месец след месец.

 И да спреш да гониш цели… а да работиш за мечтите си. Онези, които имат смисъл!

За начало, ще ти представя седем проблема или погрешни убеждения/действия, които от моя житейски и професионален опит съм забелязала, че най-често саботират поставянето и най-вече изпълняването на цели (в професионален, и не само, план), и ще ти дам изпитано и работещо решение за всеки от тях:

1) Поставянето на цели не е предшествано от равносметка

Представи си, че отиваш в магазина да пазаруваш храна, без да си прегледал/а какво има и какво липсва в хладилника ти, без да обмислиш какво смяташ да готвиш през идващата седмица, и без да се питаш какво обичаш да ядеш, или какво можеш да си позволиш да ядеш, ако си на специален режим. Вероятно ще започнеш да мяташ в кошницата всичко онова, изглежда добре, което си чувал, че е качествено или просто е на добра цена, или е препоръчано от продавачката или в брошурата на магазина. Това е абсолютно същото, като да си поставяш цели без равносметка, а именно, да планираш действия, които не са аргументирани от твоите истински нужди и ценности, а са очаквани или налагани от стандарти отвън, които може да нямат общо с твоите.
За мен равносметката на първо място е момент на благодарност, а след това и преглед на онова, което се е случвало в миналото, така че да можеш да теглиш чертата, и да прецениш какво е добре да запазиш, а какво – да промениш, в бъдещето. Без значение дали става дума за избор на нова работа, промяна на професионална роля в същата компания или развитие на бизнеса ти, който е време да отиде на едно следващо ниво. И тя е абсолютно задължителна, за да можеш адекватно да прецениш „А сега накъде?“ В тази статия ти давам работеща методология за равносметка, която е наистина в унисон с онова, което е важно за теб, а в следващото изречение ще формулирам есенцията зад поставянето на цели.

2) Целите ти не са свързани с мечтите ти/ с истинските ти желания

Хващам се на бас, че си наясно с това как да си поставяш SMART цели – целите трябва да са конкретни, измерими, реалистични и т.н. – и в същото време се е случвало да имаш перфектно формулирани цели, а да изпълниш по-малко от половината, и то с мъка. Всъщност, много често се случва да си поставяме цели, които не са наши, защото нямат общо с онова, което наистина искаме, с онова, за което мечтаем. И тогава излиза, че реалният проблем не е в това, че не знаем как да си поставяме цели, а че нямаме мотивацията да ги изпълняваме, защото зад тях няма нищо, което да ни пали. Защото истината е, че много цели, да не говорим за конкретните задачи за тяхното изпълнение, са трудни за постигане, свързани с промяна на навици, лишения, неудобства. И само ако има мечта, която стои зад тях, и я усещаш не само с ума си, а и с тялото си (например, като пеперуди в стомаха или топлина в сърцето), ще имаш сили да действаш, да падаш и ставаш, и така докато целта не е изпълнена. А мечтата – по-близо!

Забелязала съм, че често процесът по кариерна промяна, и особено частта с търсене на нова работа, е възприеман като труден, тягостен, но задължителен. Хората с мъка проучват възможностите на пазара, подготвят автобиографията си, и се явяват на събеседвания за работа. От една страна, защото не си дават свободата да действат в този процес по техния начин, който може да е много различен от масовия, от друга – защото хипотетичният резултат не ги пали, не им носи истинска радост, а може и да няма общо с онова, в което са наистина силни. Клиентите, с които работя за кариерна промяна, от друга страна, правят същото с лекота, инициативност, и намират начини как да разнообразят и осмислят процеса за себе си. Много по-подготвени са от своите конкуренти, а енергията и тонусът им са на много по-високо ниво, защото зад всеки имейл, всяко обаждане и всяка среща стои цел, която е лично тяхна, свързана с тяхната същност и мечта, която имат. Мечтата, разбира се, е много повече от „Коя позиция искаш да изпълняваш?“, а е визия, която се оформя чрез въпроси като „Какъв принос искаш да оставяш?“, „Какво вътрешно състояние искаш да имаш дългосрочно?“, а защо не и „Какъв живот искаш да живееш?“

***

Ако ти е нужен аналогов инструмент, с който да си поставяш цели по този начин, и който да ти предостави система за целеполагане и създаване на навици (за които ще ти разкажа по-натам в статията), запознай се с Планера за 2020-а, създаден от дама от моята общност, дизайнер и стратег на бизнес процеси.

Аз ще използвам именно него за моите цели през 2020-а, както и ще подаря по един такъв на всяка дама, която ще участва в шестемесечната програма „Уверена, устремена, успешна“, която стартира в края на януари.

***

3) Целите ти не са свързани с ценностите ти

Като продължение на предишната точка, от професионалния ми опит в над 1500 часа консултиране по кариерни теми, съм забелязала, че често хората имат цели, които не само не са в особено съзвучие с техните ценности, а дори са и в разрез с тях. Това е така, защото, за голямо съжаление, хората рядко са наясно с истинските си ценности. Поне не на едно осъзнато ниво, но там някъде, в подсъзнанието, ценностите напомнят за себе си… във вид на постоянно усещане за неудовлетворение. Затова някой, който има на пръв поглед разкошна работа, в прекрасен офис и с добър екип, е възможно да не се чувства на място, ако основна ценност за него е свободата, във времето, пространството, вземането на решения с кого и как да работи. Затова е възможно и друг, с малък бизнес, ежедневно изпитва разнообразен вид трудности, да говори с любов за своето дело и да изглежда щастлив – ако една от ценностите му е споделяне, например, и прави именно това със своя бизнес.

Та, твоите цели ще са истински твои, когато първо – те подкрепят в това да реализираш своите мечти и второ – са в унисон с онова, което е наистина важно за теб, а именно твоите ценности. Ако чувстваш изпълнението на целта като досадна задача и дори и когато я постигнеш, не изпиташ особена радост и смисъл, е възможно да действаш против собствените си ценности, без да го съзнаваш. Процесът по изясняване на ценностите ни е дълъг, труден и често води до необходимост да вземем генерални решения за живота си, в професионален, и не само план. Бърз път в тази посока е да анализираш добре какво ти липсва, когато изпитваш някакъв вид страдание или дискомфорт.

Например, аз самата осъзнах колко е важно творчеството в моя живот, когато то ми липсваше напълно – и в работата ми, и в личен план. Изпитвах липса на смисъл и искра, докато не започнах да работя за себе си и да създавам своите текстове, обучения и програми, когато си освободих време за танци и културни събития, когато започнах да готвя с щипка дързост, а не по рецепта. В момента моя професионален, и не само, живот, е в пъти по-пълнокръвен – защото насочих фокуса си върху творчеството и си поставях много конкретни цели свързани с него. И, едновременно с това, изместих фокуса си от други ценности, които се оказа, че са ми наложени от средата около мен, но не са наистина мои.

Разбира се, понякога се налага да работим за по-компромисни цели, които (поне на този етап от живота си) няма как да подминем, наложени от средата около нас, и е ключово да намерим мотивацията да се справим с тях. Тогава работи обратният процес, а именно, да намерим общото между тази цел и онова, което ни е важно. Може да има само частично припокриване, но то ще е достатъчно, за да действаш с по-голям хъс и да не отлагаш за някой следващ момент (както когато преди години ми се наложи да се науча да се науча да боравя с платформата wordpress, на която е построен сайта ми – нещо, което не ми е особено интересно, но няма как да подмина).

4) Целите ти не са конкретни и измерими

Изпълниш ли първите три точки, можеш да имаш абсолютната сигурност, че целите, които си поставяш, са лично твои, и ще ти трепти отвътре за тях, както и че ще имаш сили и енергия да ги изпълниш. Следващата стъпка е формулиране на самите цели, на която обикновено се набляга най-много в наръчници и книги за продуктивност и успех, но която не е магически ефективна без първите три точки. Ако смяташ, че „Да науча испански.“ или „Да стартирам собствен бизнес.“ е точна и ясна цел – грешиш. Това е почти толкова общо колкото да кажеш „Добре съм.“,когато те попитат „Как си?“ (‘’добре’’ не е чувство). Същите ‚цели‘ е необходимо да бъдат пренаписани по-конкретно и с определен срок. Например: „До края на годината да мога да разбирам свободно испаноговорящи и да мога да пиша с лекота работните имейли на испански.“, както и: „Да валидирам идеите си за бизнес, да избера една и да направя първи стъпки към осъществяването й до края на лятото (22 септември)“ След което, когато му дойде времето, да разпишеш стъпките за осъществяване на избраната идея, отново конкретно в срок.                                                                                   Точното формулиране на целта ще ти помогне много по-лесно да планираш ресурсите си и да оцениш напредъка си, когато дойде време за равносметка. И, не на последно място, ще можеш да запушиш устата на вътрешния съдник, на който все нещо не му е наред, или който си мени мнението по няколко пъти на ден, като му покажеш реални и измерими резултати. А не само усещане за „добре се получи“ или „май имам напредък“.

5) Искаш нещо различно, а не променяш навиците и ежедневието си

Целите, особено подплатени от мечти и ценности, изискват ресурси, за да бъдат изпълнени. Време, финанси, контакти, познания и т.н. Разбира се, никога не разполагаш с всички ресурси и изпълняването на една цел често означава ‚еквилибристика‘ за осигуряване на липсващ ресурс. 🙂 Която пък на свой ред изисква да излезеш от познатия си начин ма мислене и действие, ако щеш и дневен режим. Всеки ден, а не еднократно. За определен срок или пък… неопределен. Сигурно ще се потретя, но ще направиш сериозни еквилибристики само ако целта ти е наистина на сърце, иначе ще се напънеш няколко пъти… и ще ти свършат силите.

Пали ли те целта и формулирана ли е много конкретно, следващата стъпка е да погледнеш графика си и да видиш какво трябва да махнеш и добавиш в него, така че да имаш време и енергия, както и конкретни малки стъпки, за изпълнението на целта. Например, научаването на испански език ще включва ходене на уроци, четене на книги, а защо не и пътешествие до Испания, всички от които изискват планиране на време, финанси и най-вече – полагане на системни усилия. А понякога и лишаване от нещо друго, като среща с приятели по същото време, например. Но, вече знаеш – нищо няма да те откаже, ако зад целта стои твоя истинска мечта.

6) Нямаш фокус, а искаш да работиш по всички цели едновременно

Съвсем нормално е да имаш поне по една цел в основните си житейски роли, а те, разбити на подцели и задачи, стават наистина много. Ако имаш списък с двайсет или повече точки неминуемо ще се запиташ: „От къде да започна?“ Може да се изкушиш да работиш по всички едновременно, но нито времето, нито силите да ти стигнат. Разковничето тук е да си изясниш коя е онази цел, върху която ако се фокусираш, ще отприщиш ресурси за много други твои цели. Например, ако се включиш в определено обучение, резултатът от него може да допринесе за това да постигнеш по-лесно целите си за професионално развитие, общуване с повече хора със сходни интереси и по-добро възнаграждение на настоящата ти позиция. С един куршум три заека, както се казва. А може да има и някоя належаща цел, която докато не бъде разрешена, да саботира постигането на много други твои цели. Например, разправянето с болежка, която ти тежи отдавна и все нямаш време за нея, но неразрешаването й да ти отнема повече време и енергия, във вид на ниска работоспособност или пък нисък тонус.

7) Не празнуваш малките успехи по пътя, а все се взираш колко много ти остава

Масово е. Взирането в „Какво не съм направил/а добре?“ или „Колко още ми остава до края?“. Вместо „С кое се справих?“ и „Колко много път съм изминал/а!“ Виновни са ‚първите седем‘ и годините след тях, в които затвърждаваме в съзнанието си погрешното схващане, че да използваме червения химикал за отбелязване на грешките ни е по-ефективно от използване на зеления, за да подчертаем най-добрите си постижения. И да искаме да доближим и другите до тях.
Всяка, дори и най-палещата те цел, свързана с онова, което е важно на теб, перфектно формулирана и идеално вписана в графика ти, може да остави горчив привкус у теб, ако вместо да празнуваш малките победи по пътя ти, само отбелязваш още колко много ти остава. Самоубийствено е, смачкващо, ампутиращо потенциала, мерака и радостта от пътуването. Т.е. – иде ти се да се откажеш.
Недей! Сипи си една чаша от любимата ти напитка, надуй уредбата с любимото си парче и просто празнувай, дори и да знаеш, че това е само първата малка стъпка по огромния път пред теб. Ей това наистина променя играта!
***
В кои от по-горните седем точки се разпозна и какво можеш да направиш още сега, за да промениш твоята настройка за поставянето на цели?
Драсни си някъде проблясъците до тук и след това продължи да четеш. Важно е.

Сега, след като вече знаеш как и защо да формулираш своите цели, е време да ти дам система, която вярвам, че може да ти помогне да работиш ефективно и с кеф за мечтите си в професионален, и не само план, отново в 7 изпитани стъпки:

1) Започни с мечтата, а не с целта

Звучи лесно, но на практика знаеш, че не е. Да мечтаеш. Както всичко в живота, и това е умение, навик… който може би е позакърнял, покрай ежедневното гонене на задачи и надпреварване с часовника. Истината е, че просто нямаш енергия за това, и е възможно да си забравил/а как се мечтае. За да ти се получи, е ключово да влезеш в режим на игривост, детско безгрижие, освободеност от мисли и планове, и просто да видиш какво ще излезе. Всъщност, да влизаш редовно в такова състояние, чрез любимо хоби, занимание с тялото, а защо не медитация. Да, този метод важи и за мечтите ти в професионален план, не само за това как искаш да изглежда мечтаният ти апартамент, например.
Вкарвай се осъзнато в мечтателен режим, като най-добрият индикатор, че ти се получава, е когато усещаш и с ума, и с тялото си, приповдигнатост, радост, любов отвътре, когато си представяш онова, за което мечтаеш. Хубаво е мечтата ти да има два компонента, но не е задължително, а именно – визия за теб и твоя живот и визия за живота на другите около теб. Да си представим, че мечтата ти е да имаш малък ресторант в квартала, в който живееш, с проста храна, но пък изпипана и приготвена с любов. Освен да представяш себе си и своята роля си представи и какво ще донесе това на хората около теб, радостта на клиентите, които ще идват при теб… И не, още не е време за формулиране на конкретни цели, свързани с мечтата ти, защото следва още една много важна стъпка!

2) Визуализирай си какво ще бъде различно, когато е осъществена

За да не утихва силата на твоята мечта дори и в дните, в които ти е трудно, изморено или отчаяно, е важно да я визуализираш под някаква форма и да си я припомняш всеки божи ден. За целта мога да ти предложа три ефективни метода, които вярвам, че работят, но съм сигурна, че ти познаваш и можеш да използваш и повече:

– Използвай мисловна карта (mind map)
Ако си падаш по логическите връзки, искаш повече подреденост и структурираност, и си визуален тип, това е твоя метод. Повече за него, тук.
– Използвай карта на желанията (vision board)
Ако си по-творческа натура и искаш да развихриш въображението си и да създадеш вдъхновяващи колажи за всички сфери от живота си, и вярваш в Закона на привличането, това е твоя метод. Повече за него, тук.
– Използвай история, в която се описваш като че ли мечтата ти е постигната
Ако не си падаш по визуализациите и си по-скоро аудиален тип, но пък пишеш добре, това е твоят метод. Може да го запишеш във файл, който да препрочиташ периодично, а още по-въздействащо би било да запишеш историята си в аудио файл и да го слушаш докато се разхождаш, например. Повече по темата за разказване на истории, тук.

3) Напиши една или повече цели, за да работиш за мечтата си

Време е реализирането на мечтата да се случи с конкретни и измерими цели, които разпишеш с определен срок. Не забравяй, че е важно да си поставиш цели по основните роли в живота ти, не само професионалната, защото иначе рискуваш развитието в една роля да е за сметка на друга… което може да доведе до неудовлетворение, когато дойде време за равносметка. В първата част на статията вече ти дадох насоки как да формулираш конкретни цели, но ако имаш нужда от повече информация за SMART поставянето на цели, ще я намериш тук.

4) За всяка цел виж с какви ресурси разполагаш и какви трябва да си набавиш

Не забравяй да си отбележиш с какви ресурси разполагаш по всяка цел и кои ти липсват. Най-често ресурсите са в областите време, финанси, експертиза/ познания, контакти/ взаимоотношения, както и вътрешен ресурс (енергия). Направиш ли го, ще ти е много по-лесно да действаш по следващата точка, в която директно вкарваш в графика си подцели и задачки за реализирането на всяка една цел.

5) Вкарай задачки по всяка цел в графика си като започнеш с най-приоритетните 1-2 цели

Напомням, че всяка цел ще е прекалено голяма, колкото и да е конкретна, и ще е необходимо да я разбиеш на подцели. Например по научаването на испански език за начало ще е необходимо да избереш къде да го учиш, след това да си освободиш време за същинските уроци, да си набавиш материали, да отделиш време за домашна подготовка, да намериш общност/ среда, в която да можеш да практикуваш езика, а защо не и да планираш пътуване до испаноговоряща страна, когато напреднеш с познанията си.
Напомням и че няма как да действаш по всички цели едновременно, а е добре да започнеш с онази, достигането на която би отприщила част от останалите. Тук важи правилото за 80/20 (принципът на Парето), което постулира, че с 20% от усилията ни обикновено постигаме 80% от резултатите. Е, виж коя цел би постигнала такъв ефект!
Ако си падаш по приложения, в които да вкарваш проектите си, целите и задачите по тях, и да отбелязваш напредъка си, без значение дали лични или професионални, добър инструмент е приложението Trello.

6) Виж какви нови навици и умения ще са ти необходими и от кои ще трябва да се откажеш

Вече ти разказах за това в първата част на статията, само искам да добавя, че това може да се окаже препъни камъчето… ако зад целта ти не стои мечта и ако тя няма връзка с твоите ценности. И обратното, всичко ще се получи, ако целта те пали отвътре – ще имаш готовност да се извадиш от зоната на комфорт, да правиш промени и да избираш моментен дискомфорт пред моментно удоволствие, с цел приближаване към мечтата ти.

7) Празнувай малките постижения и отбелязвай напредъка

Последна точка, но не и по важност. Вече ти разказах за нейната важна роля, така че, моля, празнувай напредъка си и не се осъждай много, когато си в момент на застой… за да имаш вътрешния ресурс, а именно енергия, да продължаваш напред.

Това беше всичко от мен. Надявам се да подпомогна това тази година да е по-смислена и удовлетворяваща за теб, в професионален, и не само, план!

Ако ти е време за кариерна промяна или развитие там, където си, разгледай програмите от авторската ми система Устрем и виж коя би била най-полезна за теб.

Пожелавам ти здрава, успешна и усмихната 2020-а!