Гласувай "ЗА" жената, която си - Промяна и личен брандинг

Гласувай „ЗА“ жената, която си

Галия Георгиева

автор на „Светлини и сенки“, която вече познаваш от „Моята гордост“

Моята майка обожаваше професията си. Тя беше счетоводител, но беше влюбена в счетоводството. Никога не говореше у дома за проблемите си на работа. Пред нас. Обсъждаше ги единствено с баща ми. Също и баща ми никога не обсъждаше неговите работни проблеми с нас. Обсъждаше ги единствено с майка ми. За нас те бяха мама и татко. Когато говореха с нас, ние бяхме темата – майка ми знаеше какво се случва в училище, знаеше какви са мечтите ми, познаваше приятелите ми, дори пушеше по цигара с приятелките ми, които се криеха от собствените си майки, че пушат. Моите приятелки я обожаваха.

Домът ни винаги беше в перфектен ред и чистота. Вечер винаги имаше току що сготвена вечеря, а в събота сутрин винаги имаше палачинки за закуска. Обичаше елегантния стил. Когато в университета станах вегетарианка, майка ми се научи да готви вегетариански ястия, a когато станах веган, тя започна да готви вегански ястия. Беше прекрасен мотиватор. Убеди две от колежките си да си повярват, че могат да успеят, дори едната завърши висше образование заради нея.

Майка ми почина малко след като се пенсионира. Оказа се, че е имала рак в продължение на години в тялото си. Лекарите го откриха седмици, след като спря да работи, когато вече не можеха да я спасят.

До последния си работен ден, тя беше жизнена и преди да се пенсионира, подготви човек, който да я замести на работното й място. Ако имаше да работи още две години, сигурна съм, че щеше да живее още две години. Тя толкова много обичаше работата си, че за нея работата не беше работа, беше самата тя.

Нищо от това не й пречеше да бъде наша майка.

Времето, в което тя работеше, позволи на баща ми да поеме грижата за нас наравно с нея. Така той ни научи да играем на карти, табла, водеше ни на рисуване и на плуване, обясни ни правилата на футбола и волейбола, научи ме да шофирам. Така той присъстваше реално в живота ни – тревожеше се за изпитите ни наравно с нея, вярваше в мечтите ни наравно с нея.

Майка ми можеше всичко.

И със сигурност беше намерила себе си професионално.

Ето няколко признака, които показват, че една жена е намерила себе си. Не само професионално.

На първо място – тя е кралица. Винаги.

Тя не измерва мъжа до себе си по количеството грижа, която може да й предложи, защото тя самата е способна да се грижи за себе си.

Тя има избор. Да бъде с този, който истински иска.

Тя не се страхува от бедността. Допуснала е достатъчно грешки, развивайки себе си, за да знае, че единственият начин да успееш в живота си, е понякога да си позволиш да се проваляш.

Няма нужда от ничие спонсорство.

Умее да разговаря с мъжа до себе си.

Умее да изслушва мъжа до себе си.

Умее да вярва и подкрепя мечтите на децата си.

Умее да бъде сама, ако се наложи.

Тя е готова да дава избор и свобода, защото самата тя има нужда от свобода и избор в живота си.

Тя усеща собствената си мисия.

Лесно казва “не”.

А ето и митовете, които ни спират да гласуваме за жената, която сме.

  1. Силната кралица не може да има истински крал до себе си.

Един от най-големите страхове на жените е, че ако станат кралици, ще останат самотни. Няма формула. Понякога се оказва, че мъжът не може да понесе кралицата в жената до него и вместо да й подари светлината си, я среща със сянката си.

Поне по моите лични впечатления мъжете, които не са готови за женския архетип на кралицата, реагират по някой от долуизброените начини.

  • Изневяра

В този случай мъжът подсъзнателно наказва жената до себе си, хващайки първата удобна жена в полезрението му за любовница. Обикновено той самият е наясно, че тя с нищо не превъзхожда жената до него.

  • Бягство от отговорност.

Нежелание да се обвържат с жена, която иска повече от забавление и внезапно приключват връзката, точно когато тя започне да се задълбочава. Изчезват, без да дадат никакво обяснение и изпитват неописуем страх от обвързване.

  • Отчаяние

Затварят се в себе си, оплакващи се от всичко и всеки и превръщат жената до себе си в техен терапевт. Започват да си навличат проблеми – психологически (депресия, панически атаки) , здравословни (развиват зависимости) , финансови (губят работата си, затъват в заеми, пристрастяват се към хазарта).

  • Агресия и ревност

Всячески се опитват да подценяват жената до себе си – опитвайки се да я убедят, че тя не е пригодна за нищо, което прави, при част от тях контролът е чисто психологически, при други минава към физически тормоз.

  • Вменяване на чувство за вина

Внушават на жената да се чувства виновна, че не е достатъчно добра съпруга или майка, защото иска да развива себе си.

  • Изгубват се в сянката й

Жената става доминантна, а мъжът – слаб и беззащитен.

Ако започвайки да развивате кралицата в себе си, срещнете някое от горните поведения у партньора си – вината не е ваша. Причините той да реагира така може да са много – от собственото му детство… до неумението му да открие собствената си сила, но причината не сте вие.

Когато създавах образът на Естебан в “Светлини и Сенки” той премина през много от тези сенки, но нито една от тях не беше причина да лиша Анна от кралицата в нея. За мен беше важно преминаването на мъжа към собствената му светлина заради силата на жената до него, а не потапянето на жената в тъмнината на мъжа, както често се случва на практика.

2. Истинската кралица винаги е самотна.

Всъщност не е.

Истинската кралица е винаги обичана.

За да разберете какво имам предвид просто прочетете биографиите на две от най-успешните жени на всички времена.

Даяна Врийланд, първият моден редактор в света, моден редактор на „Харпърс Базар“ и „Вог“ и Мари Кюри, учен, първата жена, която печели Нобелова награда, и първият човек в света, който печели две Нобелови награди и то в две различни науки – една за физика и една за химия.

И до двете стоят прекрасни мъже, които истински са ги обичали.

До такава степен, че съпругът на Мари Кюри – Пиер – отказва да получи Нобелова награда, ако името на жена му не бъде зачетено, защото по неговите думи те са партньори във всичко, а самата Мари Кюри е считана за най-голямото откритие на Пиер. След смъртта на съпруга си Пиер при злополука, Мари става първата жена професор в Сорбоната, встъпвайки в неговата длъжност.

Лично за мен историите на Мари Кюри и двете й дъщери от Пиер – Ирен и Ев са едни от най-вдъхновяващите на всички времена. Дъщеря й Ирен получава Нобелова награда също като родителите си, а другата й дъщеря Ев е писател, журналист и пианист с изключително интересен артистичен живот и живее до 102 години.

Не по-малко интересна е историята на Даяна Врийланд, която от дете се е чувствала некрасива и в сянката на красивата си майка. Докато не среща съпруга си Томас Врийланд, в чиито очи тя открива собствената си красота и ценност като жена. През целия си живот тя е икона на изискаността и красотата във всичко, което създава. От Уолис Симпсън до Джаки Кенеди, жени от световната  политическа и творческа сцена са били нетърпеливи да се видят през очите на нейните фотографи.

Тук обикновено възниква въпросът: Има ли такива мъже?

Да, има такива мъже.

Всеки мъж е такъв мъж, когато е в светлината си.

Поради тази причина и аз не знам защо толкова много се фокусира върху тренинги за развитие на женската енергия, опитвайки се жената да се превърне отново в покорна, безгласна, приемаща и по източно обезличаваща се.

При положение, че жените от Изтока все повече избират образованието, кариерата, правото си на глас и правото си на свобода, да бъдат равноценни партньори и да живеят по западен стандарт.

Феминизмът е явление, което идва не за да направи жената мъжествена. Феминизмът се случва и не, защото жените нямат нужда от мъже.

Случва се, защото жена, която умее да се грижи за себе си, която вярва в собствената си експертиза, в своите таланти и умения, която се чувства здрава и красива, може да даде на партньора и децата си повече от тялото си или времето си – тя може да им даде среда, която да ги окрилява.

Връзката мъж-жена не е връзка, в която жената следва да бъде обгрижвана от мъжа, такава е връзката баща-дъщеря.

Нито е връзка, в която всеотдайно и посветено да се развиват само и единствено всички умения и таланти на мъжа и на децата.

Връзката мъж-жена е взаимен път и взаимно развитие.

Тя е отговорност на двама души, които първо са готови да развият себе си поотделно и заедно просто споделят този път.

Нашето пътуване е следване на собствените ни мечти и когато тях ги има, партньорът се присъединява към нас.

3. Ако не съм всеотдайна майка, не съм добра майка/ Работата ми пречи да съм добра майка.

Най-великото оправдание.

Всъщност децата имат нужда не толкова от родителите си, колкото от връзката си със своята собствена сила, която получават в присъствието на майка си и баща си.

Вашата задача е да им дадете среда да се свържат със силата си, а не да им подсигурявате постоянното си физическо присъствие при тях.

Жени, които прекъсват връзката си с личната си експертиза, в отдадеността си към майчинството, обикновено изпадат в редица депресивни пристъпи пред очите на децата си.

Не знаят как да ги научат да се грижат за себе си, тъй като те самите се нуждаят някой да ги обгрижи.

Съгласяват се на компромисни взаимоотношения с партньорите си.

Позволяват от радост децата да се превърнат в ограничение на живота им.

Майчинството е период даден от природата, за да може детето да получи правилна интеграция в света.

Ако считате, че работата и грижата за малки деца е част от вашето призвание, насочете се към професия, която да ви позволи да изразявате страстта си, но не превръщайте собствените си деца в оправдание.

Факт е, че децата, които имат работещи майки, обичащи професиите си, израстват с мисълта, че те самите могат да имат такава професия, много по-уверени са, много по-смели и много по-толерантни.

Мъжете, синове на майка кралица с успешна професия, търсят жена кралица до себе си и са абсолютно нетолерантни към женската безпомощност и женските манипулации.

Жените, дъщери на майка кралица с успешна професия, отрано се отделят и поемат по пътя си сами, осланяйки се на себе си.

Независими са и искат да бъдат зачитани като равни във връзката с мъжете до себе си. Не търпят патриархални връзки и са готови да предизвикат до крайност сянката на мъж, който не знае как да се държи на положение в светлината си.

4. Жената трябва да работи само за удоволствие.

Все по-модно е да се разпространява този мит.

И мъжът, и жената следва да работят и за пари и за удоволствие. Разликата между професия и хоби е, че за хобито си вие давате пари, а за професията се плаща на вас. За нещата, които обичате да правите, парите трябва да идват като подкрепа.

Ако обичате много работата си, но тя не е добре платена, признайте фактите пред себе си и си позволете да имате и двете – и удоволствието, и парите.

Чувството, че сте красива и обгрижена е чувство, което вие трябва да давате преди всичко на себе си – с вашите пари, с вашите дрехи, с вашия стил на живот.

Работата не е нито загубено време, нито отдушник, нито спасителна сламка по пътя на вашето оцеляване.

Тя е проявление на вас в социума.

Тя е вашата енергия, фокусирана в продуктивност.

Тя е вашите таланти, облечени в професия.

Тя е вашите умения, оценени от другите.

Тя е вторият въпрос, който ви се задава след като някой ви попита за името ви: с какво се занимаваш?

Тя сте самите вие на много нива във вашия живот.

За лудо работете, за лудо не стойте.

Намерете своето място в света, дори сега да изглежда невъзможно.

Отстоявайте правото си да имате вашия собствен поток, вашите мечти, вашия път, вашия принос.

Обединете собствената си ценност с полезността, която можете да имате в живота на друг човек.

Не се оправдавайте с нищо и никого, за да имате най-доброто за себе си.

Вдигайте високо летвата и я постигайте.

Бъдете там, където парите и удоволствието вървят ръка за ръка.

Бъдете дама, която пристъпва уверено, че от бельото до диамантените обеци, всичко е влязло в потока й е по линията на личната й експертиза. Бъдете толкова щастлива със себе си, че цвете от полето да може да блести в ръцете ви като диамант, ако е подарено от любимия мъж.

Доставете на партньора си честта да има до себе си да жена, която е достатъчно независима, за да не може да я купи никой, включително и той самият. Бъдете ярка и недостижима дори и за него.

Дайте на работодателя си или на клиентите си удоволствието да имат във ваше лице професионален партньор, уверен в своята сила и удовлетворен във финансово и емоционално отношение от комуникацията си с тях.

Дайте на децата си майка, която да може да бъде с тях наравно с баща им, наравно със себе си, наравно с мечтите си.

Забелязали ли сте как върви жена, която има прекрасно заплатена професия, която обича? Тя не стъпва на Земята от радост, тя лети и вдъхновява. 

Не заключвайте кралицата в себе си сред памперси и мъжка грижа, сред неизгодни условия и опавдания, развивайте своя поток, а не потока на партньора си, споделяйте се със света вашата сила и вашата светлина, преживявайте бляскавото си присъствие и бъдете щастлива преди всичко със себе си.

Гордейте се с това, което постигате вие самата благодарение на собствената си подкрепа, а не какво постигат до вас мъжете, децата, приятелите или началниците ви.

И ако някъде там срещнете сянката на мъж, който не е готов за кралицата във вас, продължете по пътя. Ще се случат две неща – или той ще ви догони, влизайки в светлината си. Или ще се научите истински да обичате себе си, а жена, която обича себе си привлича в обкръжението си само мъже, които истински умеят да обичат.

Позволете си да бъдете дама!

 

Галия Георгиева

автор на „Светлини и сенки“