Избор ‘от любов към себе си“

 

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Знаеш ли, че всички избори, които правим в живота си – и в личен, и в професионален план, са продиктувани или от страх, или от любов?

Ето ти тук няколко примера за кариерни избори, направени с двата споменати мотива. Крайното решение е едно и също, но води до различни вътрешни състояния у човека, взел решението:

а/ Ти избираш да приемеш повишението, което ти се предлага, защото искаш да разшириш експертността си и да управляваш хора; имаш идеи за развитието на отдела и ще се радваш да поемеш нови отговорности, заедно с нови ползи.

б/ Ти избираш да приемеш повишението, което ти се предлага, защото това е естественото развитие на твоята кариера предвид възрастта и опита ти, а и всички очакват това от теб; всъщност ти се иска да работиш на проектен принцип и да си член на различни екипи, а не мениджър на един.

***

а/Ти избираш да започнеш работа в голяма престижна компания, чиято среда ти допада като фирмена култура и ценности; ще го направиш на позиция, където ще използваш силните си страни и преносимия си опит.

б/ Ти избираш да започнеш работа в голяма престижна компания, защото ще се отървеш от средата, която вече не понасяш, макар и да имаш съмнения дали в новата среда ще можеш да развиваш силните си страни и дали ще се чувстваш в свои води.

***

а/ Ти обмисляш собствен бизнес, защото гориш от нетърпение да осъществиш своя идея и искаш тя да достигне до повече хора; а и това ще ти позволи да постигнеш гъвкавостта и динамиката, за които мечтаеш.

б/ Ти обмисляш собствен бизнес, защото не можеш да си представиш повече да работиш за друг, искаш да избягаш от фиксираното работно време и от безсмислените задачи.

***

Съвсем ясно е кой избор е от страх, и кой – от любов.

Не казвам, че нещата не се получават при изборите от страх. Много често се случва да постигнеш успех, развитие, че дори и признание от другите, но не и удовлетворение, радост и усещане за смисъл. Страхът е достатъчно добър стимул да си тръгнеш отнякъде и да не се върнеш никога повече. Но е лош съветник, когато взимаш решение за бъдещото ти развитие. Той е и чудесен „ритник“ в знаеш кое, но не ти дава криле да полетиш. Страхът ти дава енергия да избягаш, но не и да тичаш с все сили към това, за което мечтаеш.

Време е за избор от любов – към теб самата, към това, което правиш, към идеята, каузата и професията, за които ще отдаваш и времето, и енергията си. Време е да си дадеш свобода да създаваш, да се развиваш, да оставяш своя принос.

***

На 28.02 стартира флагманската ми програма „Работа, която ти приляга“, в която ще работим три месеца, онлайн, в малка, подбрана група, за себепознание и формулиране на нашите собствени критерии за работа, която ни приляга, след което – и за подготовката за реализацията й. В основата на програмата е именно изборът ‘от любов към себе си’… но да видим какво всъщност означава той.

***

Спомням си как веднъж посетих лекция на моя приятелка – Боряна Герасимова, която споделя много ценен опит в третата част на книгата. А тогава тя спомена метафора, забила се в съзнанието ми – още не може да излезе оттам. Боряна ни разказваше за здравната превенция и започна с описание на Жената-Атлас – онази, която носи целия свят на гърба си (точно като митичният герой). Тя е толкова заета с децата, семейните ангажименти, работните проекти, грижата за родители, приятели и непознати… че не ѝ остават нито време, нито сили за себе си. Това я прави изключително отговорна в нейните очи и в очите на другите. Но дали е отговорна към самата себе си?

Жената-Атлас е метафора, описваща онези, които не дават на себе си, защото са прекалено заети да дават на другите. В кариерен контекст това е жената, готова да поеме сто задачи в офиса или бизнеса си, както и у дома – тя не иска или не умее да възлага на други. И не си почива, защото просто няма кога. Така че бавно, но сигурно се изтощава, прегаря и пресушава творческата и жизнената си енергия.

Това е и жената, която няма време да обмисли, планира и реализира кариерната си промяна, защото винаги има „нещо по-важно“. Или прави промяна, но в унисон с чужди препоръки, очаквания и идеи. Често тя наистина не знае какво точно иска и отдавна върши това, което върши, защото трябва – без да помни с каква цел.

Осъзнавам, че описвам доста крайна картина, но повечето от нас са се намирали в подобно положение на някакъв етап от живота си. Само че това няма нищо общо с любовта към себе си, нито пък с любовта към другите: загубиш ли себе си, и те ще те загубят.

Неслучайно в инструкциите за безопасност по самолетите се казва, че при авария трябва първо ти да си сложиш кислородната маска, а после да помогнеш на детето, на близкия човек или на съседа по място да нахлузи своята. Преведено на езика на кариерната промяна, това означава да си позволиш да отделяш време и енергия за тази трансформация, наравно с всички други задължения в заетия ти ден. А също и да направиш промяната с твоето темпо, по твоя начин, без да се самобичуваш, ако не можеш скорострелно да решиш какво искаш и как да го постигнеш. Означава да поспреш и да се запиташ: „Какво искам?“. И да си отговориш откровено, или ако не знаеш – да се наблюдаваш през следващите седмици или дори месеци, за да разбереш.

Знаеш ли какво ми отговарят най-често клиентките, когато ги попитам какво всъщност е тяхното желание? „Да си почина.“ Разбирам го в смисъл на „да имам сили и енергия“ или „да разбера какво наистина искам“, тоест „да знам коя работа ще мога да обичам.“ А най-често всичко наведнъж.

Кариерната промяна от любов към себе си на първо място означава да възстановиш или подобриш връзката със своето Аз, да задълбочиш познанието за това коя си и какво ти е важно. Освен това и да постигнеш онова вътрешно състояние, необходимо за качествената промяна. Чак след това идва опознаването на твоите компетенции, опит, знания и умения, на възможностите в околния свят, активното търсене или създаването на обичана професия, работа или бизнес.

Промяната започва от вътре – навън, нали вече го знаеш?

За съжаление обикновено ние започваме да се стремим към нея в състояние на тревожност или безпокойство, отчаяни от настоящата ситуация или направо казано от липсата на светлина в тунела. Когато сме парализирани от неувереност, психическа и/или физическа преумора, обзела ни е апатия и/или усещане за безсмислие… Мога да продължа още дълго. Сигурно ще се съгласиш, че никое от тези състояния не те прави способна да направиш правилната крачка, нали?

Първата ти работа, за да си „постелеш“ за адекватна кариерна промяна, е да постигнеш вътрешното състояние, в което си свързана със сърцето си. Много често в моята практика жените го назовават с други думи: спокойствие, лекота, увереност, дори щастие. И чакат да осъществят промяната, за да го постигнат. Само че разковничето е да влязат от самото начало в това състояние – ако не на сто, то поне на петдесет процента, а усещането да расте с напредването на процеса на промяна. Кажи ми, кой не би искал да работи със спокойна, усмихната и уверена жена? Няма значение дали става дума за работодател, клиент или бизнес партньор, всички те ще оценят твоето състояние на връзка със сърцето.

Тук ти предлагам пет стъпки, за да постигнеш тази цел:

  1. Всеки ден се питай: „От какво имам нужда?“

Когато преди години научих за това упражнение, въздъхнах – видя ми се елементарно и се зачудих защо не съм го прилагала досега. Единственото нещо, което трябваше да правя, беше да се „хващам“, когато не съм в балансирано, спокойно, естествено състояние и да си задам въпросите: „Как дишам в момента? А как говоря? Как се движа? Как мисля?“. Идеята беше да регистрирам какво се случва с мен тук и сега, и след това да продължа с: „А как искам да дишам? Как искам да говоря? Как искам да мисля? И каква нужда стои зад това ми състояние?“

Когато осъзнавах как дишам и говоря – обикновено плитко и бързо, моментално отивах към по-дълбоко и по-бавно. В момента, в който ставах по-спокойна или по-малко раздразнителна, можех да си направя бърз анализ на незадоволената нужда, породила онова неестествено състояние. Научих се да намирам причината на моята тревога, раздразнение или паника. Само защото спирах за миг и се поглеждах отстрани, защото осъзнавах какво прави тялото ми и как се отразява това на думите и действията ми. След това вече имах избор как да реагирам на случващото се, дали да променя нещо в моето поведение, отношение или пък очаквания.

Опитай го и ти – гарантирам ти, че дори ако си задаваш тези въпроси само два-три пъти седмично, ще управляваш състоянието си по-добре, ще си по-осъзната за нуждите и емоциите си и ще укрепиш връзката със себе си, единението с твоето сърце.

  1. Набавяй си редовно енергия и се освободи от това, което я източва.

Какво ще ми отговориш, ако те попитам кои три неща те зареждат най-много и кои харчат най-бързо твоята енергия? Сигурно ще стане дума за хора и взаимоотношения в живота ти, за дейности и активности, за места и дори вещи – както в личен, така и в професионален план. Лесно е да ти кажа да се освободиш от безсмислени и изтощителни за теб действия и отношения, но истината е, че понякога нямаш избор.

Все пак ти можеш да управляваш отношението си към случващото се и да увеличиш онова, което ти дава енергия. А то често се изразява в смислени дейности (примерно доброволчество и хоби), приятни взаимоотношения (да си позволиш да излезеш с приятели след дълга работна седмица), любими места или вещи (да посрещнеш изгрева в неделя и да усетиш слънчевите лъчи на лицето си; да пробваш онази рокля, която някой ден може и да си купиш, без да чакаш повод).

Да направиш кариерна промяна с път към сърцето и да намериш работа, която ще вършиш с любов, означава да си припомниш какво те кара да обичаш, какво ти носи удоволствие, смисъл и удовлетворение. А после да си го даваш, дори и в малки дози. Както и да се щадиш, когато не можеш.

Тези жестове на любов към теб самата и пренасочването на твоя фокус (доколкото е възможно) към онези хора, дейности и мисли, които ти дават енергия, ще създадат нужната основа, за да направиш правилния избор. Това, както почти всичко останало, е въпрос на навик. Ще го изградиш лесно, като започнеш от нещо дребно и започнеш да увеличаваш дозата. Докато дойде денят да кажеш „не“ на избора от страх в кариерен, а и в житейски план.

  1. Подобри каквото е възможно в настоящата си работа.

От опит знам, че в 80 процента от случаите хората започват да обмислят и дори случват кариерна промяна, като я съчетаят с настоящата си работа или бизнес. Много често чак в последния етап – реализацията, те преминават изцяло към новата дейност. Това означава, че ще преминат всички останали етапи, съчетавайки голяма част от процеса на промяна с настоящата ситуация, а това означава месеци или дори години. Запомни, че независимо от причината, тласнала те да съвместяваш пътя към новото с работа на старото поприще, е ключово действаш от позиция на любов към себе си и да имаш енергия да го правиш.

Когато казвах това на жени, дошли при мен с желание за кариерна промяна, повечето намираха достатъчно начини да подобрят настоящата си работа, докато действат отвътре навън, в правилната посока. Тези дами бяха осъзнали, че за да успеят да осъществят това, за която копнеят, ще се наложи първо да се мобилизират и да стабилизират своето състояние. Случвало се е да подобрят отдавна отписани взаимоотношения с колега, да поискат (и да получат!) разнообразяване на работните си задачи, да се осмелят да направят отдавна отлагани неща, да използват по-качествено обедната почивка и уикендите. Всички те, докато все още бяха на етап валидиране или подготовка за кариерна промяна, споделяха, че се чувстват по-спокойни, че имат повече енергия, че вече не приемат така присърце негативните моменти в работния ден.

Имаше една малка група, които се намираха в наистина токсична среда, и с тях търсехме начини кака да се спасят от нея и да намерят междинна работа, докато си изяснят накъде да се насочат дългосрочно. Още по-интересното е, че в някои случаи дамите осъзнаваха как всъщност не искат сериозна кариерна промяна на този етап, а просто алтернативи да се развиват там, където са.

Мисля, че вече знаеш какво да направиш (още утре), за да си по-спокойна, да чувстваш работата си по-смислена и да повишиш нивата си на енергия – ще ти трябват в процеса на промяна.

  1. Вслушай се във вътрешния си глас.

Спомняш ли за застоя, който разгледахме като етап от процеса на трансформацията? Ако прегледаш интервютата за кариерна промяна в блога ми или просто си поговориш с човек, който има любима работа, ще разбереш, че най-честият отговор на въпроса: „Как избра това?“ или „Кое беше по-силно от несигурността, така че да направиш промяната?“, ще бъде: „Послушах вътрешния си глас/сърцето си.“

Ако действаш по точки 1.,2. и 3., вече може би си започнала да го чуваш. Дали приемаш за чиста монета онова, което ти нашепва, е друг въпрос. Ще стигнем и дотам. Май ми е по-лесно да ти опиша как ние не слушаме своя вътрешен глас, отколкото обратното.

Случвало ли ти се е да ти хрумне някаква идея, но набързо да я отхвърлиш и да си кажеш: „Това пък какво е! Нямам време да се разсейвам с фантазии…“. Или да имаш вътрешна съпротива срещу сериозни стъпки и решения във връзка с кариерното ти развитие, обаче да ги парираш с: „Ама колко съм несериозна!/ От страх ще изпусна добрата възможност./ Мекият ми характер пак ще ме предаде.“ И други в този дух. Сигурно ти е познат моментът, в който си говориш с приятели за твоите идеи и нужди, но самата ти намираш доводи „срещу“, а не „за“. Дори старателно оборваш техните доводи в подкрепа на желанието ти и опитите им да ти помогнат да случиш нещата.

Ние чуваме вътрешния си глас, но не всички се вслушваме в него. Вместо това често избираме да последваме онзи вътрешен съдник и критик, дето ни казва как не можем или не заслужаваме нещо. Оставяме го да надвие ентусиаста у нас със смелите идеи, готов за промяна според нашите лични ценности и цели, а не според чуждите. Заемаме се с уж интересни и смислени дейности като учене, пътуване или повече работа, само и само да заглушим вътрешния глас, дори и да вика. Успокояващото е, че това е нормално. Но би било притеснително, ако не направим нищо, за да го променим.

Ако смяташ, че трябва да започнеш да чуваш, първо си дай време да се вслушаш, позволи си застой за десет минути всеки ден. Или си вземи отпуск. Или прекарай съботата сама.

Второ, не просто слушай, а регистрирай чутото. Не го изтривай с лека ръка, а го запиши и обмисли. Виж какво ти говори „съдникът“ и доколко е прав да се тревожи. Сравни го с ентусиазирания глас и претегли дали става дума за моментна хрумка или за идея, която ти се върти отдавна, но все нямаш време да ѝ обърнеш внимание. Възможно е да имаш представа какво искаш да промениш и постигнеш, да си наясно с ценностите и с нуждите си, но просто да не ги приемаш.

  1. Избери своята роля по пътя на промяната.

Наскоро работих с българка, живееща в чужбина – тя се свърза с мен, защото искаше да намери или да създаде работата, която обича. В началото я попитах как би описала начина, по който прави всичко в живота си, включително и в кариерен план. Тя спомена думата „победител“, започна да ми говори за преодоляване на трудности, за съревноваване. Попитах я допада ли ѝ тази асоциация и ако можеше да избере метафората, с която да нарече себе си по пътя на своята кариерна промяна, каква би била тя? Отговорът бе: „Магьосник!“ .

Попитах я какво правят магьосниците и познава ли такива. Тя кимна и ми сподели, че те случват нещата в живота си с лекота, че дори и да им е трудно, се доверяват на процеса и минават през него по-леко, че търсят помощ и не се страхуват да заявят нуждата си от подкрепа. Оттук нататък нейната задача бе да се наблюдава във всяка ситуация, свързана с нейната кариерна промяна (и не само), да вижда как може да действа и мисли от позицията на магьосника, а не на този, който се бори и съревновава.

Сега е моментът да призова и теб да избереш своята метафора. Вече знаеш, че пътят на кариерната промяна може и да не е много кратък. Каква искаш да бъдеш, докато вървиш по него? Имай предвид, че невинаги ще ти е лесно да избираш себе си. Сигурно знаеш, че мозъкът ни тласка към най-утъпканите невронни пътеки, особено когато му е трудно. Често това става под давлението на „съдника“ и по начини, които не работят за теб. Предлагам ти да избереш своята метафора и да я изпишеш, нарисуваш или издялкаш… А после да я сложиш на видно място в твоя дом. За да си припомняш всеки ден как искаш да вървиш по пътя към промяната. За да не забравяш, че си магьосник или пък двигател с вътрешно горене. И да държиш на връзката със сърцето си.

***

Това беше откъс от първата ми книга, посветена на осъзнатата кариерна промяна, „От любов към себе си“.

Надявам се да си взе именно от онова, от което имаше нужда!

А ако темата за работата, която ти приляга, ти е актуална, и търсиш професионална методология за нейния избор, индивидуален подход, както и подкрепа в малка група подбрани участници, разгледай програмата „Работа, която ти приляга“, докато все още има свободни места.

Пожелавам ти все повече избори от любов към себе си!