МОЯТА ГОРДОСТ - Аглика Хучала: "Моето призвание е да улесня свикването на децата със земните порядки в един забързан и често враждебен свят." - Промяна и личен брандинг

МОЯТА ГОРДОСТ – Аглика Хучала: „Моето призвание е да улесня свикването на децата със земните порядки в един забързан и често враждебен свят.“

 

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, автор на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“. В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или се развиват в работата или бизнеса, които обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и как помага на хората. Идеята е да видиш как моят гост може да е полезен на теб,  а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! ?

През януари 2020-а ми гостува Аглика Хучала – много нежна и добротворна дама, с която сме работили два пъти в промеждутък от 6 години, като през тях тя се е подготвяла за сегашния момент… и резултатът е налице! Най-после предстои да изрази същността си в професионалната си дейност: Аглика стартира собствен проект-призвание, семеен център и занималня с чудното име Бабина душица.

А словото като че ли извира от сърцето й и е цяло удоволствие да четеш иторията й. Оставям те!

 

ВЪРХУ КАКВО РАБОТИХМЕ С АГЛИКА


ЦЕЛ ПЕРИОД РЕЗУЛТАТИ
Да си изясни посоката на професинално развитие (завой към нова дейност), да валидира идеите си за бъдеща дейност и да развие една от тях чрез личния си бранд Програми Устрем за промяна и  Устрем за бизнес
  • Изясняване на нейната роля и желание за развитие
  • Изясняване на ценностите, силните й страни, уменията и компетенциите, както и интересите й и разбирането й за принос
  • Генериране и валидиране на идеи за бъдещо развитие
  • Разработване на идеята за „Бабина душица“
  • Развитие на личния й бранд

Вместо увод:

Снимки: Лидия Кулекова

Името ми е Аглика, по Йовковата „ На Агликина поляна“.

Родена съм в разгара на лятото и нося в себе си много топлина.

Майка съм на две деца – на 8 и 5 години, с които взаимно обменяме житейски уроци.

Специалността ми е „Международни финанси и отношения“ и професията ми досега все някак е била свързана с точност, организираност и цифри.

По душа съм обгръщаща, зареждаща и подкрепяща жена, майка, дъщеря и дете.

Моето призвание е да улесня свикването на децата със земните порядки в един забързан и често враждебен свят, като им предложа сигурно, приемащо, истинско и близко до познатото убежище- „Бабина душица“.

От къде започна всичко:

След раждането на първото ми дете, когато синът ми навърши половин година, започнах да си задавам въпроса: „В какво съм наистина добра и с какво бих била полезна на другите?“ След опита ми в корпорации, както и доброволческия труд в домове за деца и приют за животни, имах известен ориентир, и можех да преценя кое ми се отдава най-добре.

Помня думите на ръководителя на „Връзки с обществеността“ в Проктър и Гембъл, когато в продължение на 6 месеца замествах колежка по майчинство на позицията „Маркетинг асистент и външни връзки“. Един ден, тъкмо бях приключила разговор по телефона с недоволен клиент, когато ръководителят проточи врат над стената на детелината, на която седяхме, погледна над очилата, и с много сериозен тон ми каза:

Получава ти се наистина добре да изслушваш и успокояваш хората. Много те бива в това.

Аха, значи не просто да работиш с хора, а да ги изслушваш активно и да съветваш, доколкото ти позволява опитът. Конкретна насока-ясна и проста…

В главата ми се редяха още въпроси – все пак трябваше да стигна до същината и да разнищя докрай. Дали пък някой не би ме посъветвал накъде да се насоча като порасне момчето ми? Така в търсене на отговор на този въпрос съвсем съдбовно попаднах на двудневен семинар на Лили Георгиева за кариерно ориентиране на майки в център за развитие на родители „Естествено“, през вече далечната 2013-а. На него присъстваха и други майки от моето обкръжение, заедно с децата си.  Макар обстановката да беше неформална (децата имаха свободата да се движат, да играят и да се хранят), темите следваха логична структура и резултатът беше налице няколко месеца по-късно.

Малко преди синът ми да навърши 10 месеца, издирих координатите на детски център в близост до нашия дом, свързах се с директорката на детски център „Дом с крила“ – Анастасия Грозева и проведох първия си открит урок по английски език за деца.  Малко по-късно започнах да водя 40-минутни занимания по английски език два пъти седмично. Ася ме съветваше какво да подобря и ме подкрепяше, докато прохождах. Тя измисли и сценичното ми име „Мис Аги“. Целият екип на “Дом с крила“ се състоеше от специални хора, с които сме близки и до ден днешен: Сиана, Боби, Юлия и Ася.

На 2 г. 4 месеца синът ми тръгна на родителски кооператив, а аз се отдадох на заниманията по английски език в няколко родителски кооператива в София: „Ри-ри-ра Лозенец“, Къща „Мусала“, „КоОпчето“, Тумба-Лумба“, „Мъниче“, детска градина „Княжество“, „Чело коте книжки“. Изведнъж отвсякъде разбраха за мен и се налагаше да отказвам ангажименти. Изобилието ме настигна и в този момент разбрах, че чакам дъщеря ми. Продължих да работя до петия месец на бременността и след това се оттеглих.

Преломният момент:

След майчинството с второто ми дете, на нейна 2-годишна възраст, се върнах отново в корпоративния свят, основно по финансови причини. Успях да се договоря да работя 6 часа на ден и макар първоначално да се чувствах на мястото си, един въпрос се прокрадваше в съзнанието ми всеки път, когато тичах с изплезен език да взема последна дъщеря ми от яслата:

Струва ли си цялата изтрепия да си на работа за сметка на времето, прекарано с децата ти? Каква цена плащаш за това?

Междувременно се включих в 3-годишен семинар за Валдорфски учители, с подкрепата и преподаватели от Международната организация на Валдорфските детски градини (IASWECE) и Международната организация на Валдорфските училища (IAO), за да придобия теоретични знания за работа с деца.

В професионално отношение смених още една подобна позиция и когато един ден решиха, че не съм необходима във фирмата след почти 6 месечен престой там, с широки обятия прегърнах възможността да изкарам курс за шивачи към бюрото по труда и да придобия нови умения, за които отдавна мечтаех. Там се запознах с прекрасни хора с безброй дарби, които също като мен издишваха след продължителен престой в корпорация. Бригадирките в шивашкия цех бяха много услужливи, радваха ни се и много търпеливо обясняваха задачите ни. Като приключи курсът, започнах да помагам в частна детска градина „Златно зрънце“ и в продължение на 4 месеца бях част от екипа там. Посетих и Валдорфска детска градина в Германия „Rosenkindergarten“, където в продължение на 2 седмици наблюдавах ежедневния ритъм и попивах опита на преподавателите.

След това отново се завърнах към работата в международна компания и една година след престоя ми там, един августовски ден през 2019 година, когато времето не предполагаше да стоим затворени в офис, залепени за екран и стол, негодуванието от рутината, скованите ми рамене и врат, и желанието да преследвам своя мечта, ме отведоха отново при Лили Георгиева.

Макар корпоративната среда да е далече от личните ми предпочитания за простор и творческа изява, благодарение на нея развих качества като организираност, аналитичен ум, вяра в собствените сили, дисциплина и натрупах финансов ресурс, за да мога да осъществя мечтата си.

Работата с Лили:

С нея и преди бяхме работили заедно и знаех, че е най-подходящият човек да структурира идеята ми, да ме свърже с подходящите хора и да ми вдъхне смелост. Помня първите й думи като й се обадих:

Е, най-после, откога чакам да работиш това, което обичаш!

После нещата се развиха мълниеносно: попаднах на пост във Фейсбук за къща под наем на моя приятелка, започнах консултациите с Лили, тя ме свърза с финансовия консултант Росица Чопева, за да съставим финансовия план на идеята. Вселената изпрати хора и сили по пътя ми, за да ме подкрепи и така окрилена повярвах, че щом изобилието е с мен, този е пътят.

С Лили натъкмихме идеята към реалността, дадохме форма и запълнихме със съдържание. Много полезно ми беше и участието по нейна препоръка в събото-неделния семинар на тема „Стъпка напред“ за развиване на личен бранд, където отново имаше структура, и допълнителни, безценни насоки от професионалисти със силен личен бранд – Боряна Герасимова и Любомира.

Създаването на „Бабина душица“:

Мечтата ми да създам пространството за деца, което винаги съм търсела за своите, но така и не открих, лека-полека се превръща в реалност.

Създавам „Бабина душица“ с много подкрепа от близки, приятели и познати. Това е местенце за деца със среда близка до някогашната домашна среда – щадяща сетивата, даваща сигурност, закрила, развиваща сръчността, благодарността, уважението, стремежът към истинското и естетичното.  Среда, където натрупването на знания се случва чрез преживяване.

Остана 1 година от 3-годишния семинар за Валдорфски учители в София, включих се и в курса по „Лечебна педагогика“ на Галина Гайер, и целенасочено обогатявам себе си в тази насока. Антропософията на Рудолф Щайнер е и отправна точка при отглеждането на моите деца – Дамян и Тереза. Прилагам това, което според моите разбирания, е редно, и за което нямам вътрешна съпротива.

Очаквам първите си семейства с деца да посрещнем през месец април 2020 година в сутрешната Валдорфска занималня за деца от 3 до 5 годишна възраст, а порасналите са добре дошли след 13:30 ч, до 19:00 ч, в занимания по интереси.

Актуална информация можете да следите на Фейсбук страницата на занималнята, а ако имате въпроси, не се колебайте да ми пишете на: BabinaDushica@gmail.com

Вместо заключение:

Желая на хората да опознават себе си и да ценят взаимодействието с другите, защото всеки, дори най-обикновеният човек, който се изправи на пътя ни, е наш учител, и заслужава уважение.

Пожелавам на хората по света и да се доверяват повече на вътрешния си глас, защото той им желае доброто, да реагират разумно на провокации, да си позволяват ежедневна радост за сетивата – дори вечер на свещи е добро начало – да чувстват смирение и благодарност и да вярват, че техният път ще ги намери, когато са готови и осъзнати да тръгнат по него.

На жените, които четат това представяне, желая вътрешен мир, приемане и уважение към жената в тях, топло и ведро отношение към света и вяра, че изобилието ще дойде при тях.

***

Това беше всичко от нас с Аги.

Надявам се прочетеното да ти е дало енергия и вдъхновение!

Моля сподели с твои близки, които имат малки дечица, и търсят място за тях с ценностите и принципите на Бабина душица.

А ако не искаш да изпускаш мои бъдещи статии и събития, абонирай се за имейл бюлетина ми, тук.