МОЯТА ГОРДОСТ: Албена Славова „Когато съм решителна и целеустремена, провокирам себе си да дам най-доброто, и целият всемир откликва по същия начин към мен.“

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! ?
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

През декември 2017-а моята гостенка е лъчезарна, смела и дейна –  Албена Славова от Варна. Албена заразява с енергия и ентусиазъм, говори с много метафори (голям кеф е на живо!) и живее мечтата си. Но да не издавам повече, нека тя сама ти разкаже. 🙂

 

НЕЩО КАТО УВОД
Казвам се Албена Славова. Живея във Варна. На 51 години съм и не бих ги сменила за по-малко. Чувствам се страхотно! Дългогодишният семеен живот ме е събрал в обща прегръдка със съпруга ми и нашата дъщеря. Погрижила съм се да възстановя и укрепя здравето си. Имам светъл и уютен дом. Радвам се на трайни и сърдечни приятелства. Всичко това е стойностно и ценно, но по-истински щастлива започнах да се чувствам след като направих огромни промени в професионалния си живот.

По-голямата част от него е свързана с БТК. 15-те години там са поделени между работата ми като инженер, търговец и тренер. В онзи, далечен във времето момент, след края на следването ми, БТК все още не беше формирала екипи, които да обгрижват различните типове клиенти. Затова при проблем големите клиенти се обръщаха за съдействие директно към съответната техническа служба. Обикновено те бяха притеснени и разгневени заради прекъсване на трафика им. Тогава разбрах, че имам талант да оказвам положително влияние върху хората. Добавих към техническата си работа отношение и внимание към клиента, каквито не се изискваха от длъжността ми. Затова, когато аналоговата техника, с която работех, отпадна от употреба, станах част от търговския екип на компанията. Отзивчивостта и сърдечността останаха моя запазена марка и заради тях бях търсена и предпочитана от много клиенти. Като естествено продължение станах вътрешнофирмен тренер. В това открих своя скрита дотогава страст и почувствах тренингите като лична мисия. Работата ми носеше удовлетворение. Но едновременно с това Виваком излезе агресивно на пазара и това внесе изключително натоварване за персонала. Години наред бях всеотдайна към клиентите и колегите си, докато компанията не реши доста грубо да съкрати част от персонала си по възраст. По-късно, след години на юридическа борба, спечелихме дело за дискриминация срещу Виваком. Тръгнах си от там с огромна преумора от таргет, постоянно напрежение и стрес, но с много знания и умения, които си обещах да използвам вбъдеще.

Исках да продължа да бъда тренер. Започнах да търся контакти, да ходя на срещи, да се явявам на конкурси. Получих качествено предложение, което отказах, защото позицията беше в София. От грижата ми се нуждаеха не само непорасналата ми дъщеря, но и майка ми, чието здраве се влошаваше.
Правех и продавах картички, но те ми даваха повече естетическо удоволствие, отколкото доход.
Каквито и професионални ангажименти да имах през следващите 6 години, талантът ми да работя с хора бързо се изявяваше. За съжаление това беше едно от много малкото неща, които имаха смисъл. Условията на труд, ниското заплащане, огромният и постоянно нарастващ обем работа само затвърждаваха усещането за пропаст между мениджмънт и служители. Изградих си своя теория за съвременния вариант на робство.
Върху огорченията от БТК се натрупаха нови. Забравих какво е усещането за удовлетворение от работата. Чувствах се обезценена, потисната, несвободна, съсипана и изтощена. Свръхнатоварвах се със служебни ангажименти, които само изцеждаха силите ми. Нямах възможност за развитие, липсваше перспектива, много от качествата ми оставаха неизползвани. Не можех да отделя достатъчно внимание на дъщеря си, внасях напрежение и стрес в семейството си. Изплаших се, когато установих, че мразя себе си, защото позволявам това да ми се случва. Дадох си сметка, че до пенсия има още не по-малко от 12-13 години. Сметнах, че това е достатъчно време, за едно ново начало и по-нататъшна реализация, но не биваше да се отлага. Всъщност не планирах да постъпя точно така, както направих. Ситуацията обаче стана непоносима и много рязко ударих спирачки в професионален план . Напуснах. Даже нямах предпазен колан: не бях финансово стабилна, не бях подготвила досатъчно близките си, не си бях осигурила никаква подкрепа вън от семейството, имах мечта, за която копнеех, но не знаех как да я осъществя. Страшна каскада беше, само че не като на кино, а в действителност!

КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ НОВ ПЪТ
Преди година и половина считах, че се намирам в безизходна ситуация. На сутринта след като напуснах работа в главата ми кънтеше плашещият въпрос: „Какво ще стане с мен?“. Извадих една значка с надпис „Всичко си е супер“ и се постарах да му повярвам. Закачих я на видно място, където стои до днес. Знаех какво не искам повече да ми се случва и какво умея да правя най-добре. Бях разбрала, че няма смисъл да сменям една работа с друга, подобна на нея и да очаквам да се получи нещо по-различно. Не забелязвах качествени кариерни възможности във Варна, но интернет ми подсказваше за неговия потенциал. За мен е удоволствие да работя с хора, обаче вече не желаех това да е обвързано с търговски отношения. Бях останала тренер по душа от времето, когато се вихрех като такава. Търсейки нови възможности, вече бях открила тихопоявилия се у нас коучинг и бях предусетила, че сме създадени един за друг. В него ми хареса възможността да допринасям полза на клиента си без да го поучавам, без да му предоставям готови решения и без да оценявам него или ситуацията му. Хареса ми мащабността на приложение във всяка житейска област, ситуация и проблем. Допадна ми подпомагането на клиента да открие неподозирани лични ресурси и постигне резултат по най-подходящ за него начин, като едновременно получава деликатна, но мощна подкрепа от мен.

Изключително! Така си казах и понеже тогава все още ходех на работа, направих само бързо проучване как и къде мога да се обуча. Изтеглих си литература на тема коучинг и я прочетох. И ето ме – с оптимистична значка пред очите и много адреналин в кръвта. И двете ми помогнаха изобщо да не се съмнявам в правилността на постъпката си, въпреки че не я рекламирам. През следващите няколко седмици почти постоянно четях и препрочитах всички статии и интервюта на Лили, която вече бях забелязала в интернет. Паралелно с това се заех да си направя списък с неща, които бих искала да станат мое професионално поприще. Виждах, че се отличавам с възрастта си от жените, за които Лили разказваше, а списъкът ми изглеждаше като страница от някое фентъзи. Това ме нахъса още повече да наруша статуквото. Представих си моя нов път. В началото прилича на пътека, след това става шосе, което по-нататък се превръща в магистрала, а тя има участък, който е писта за излитане.

Написах едно писмо на Лили, в което затвърдих намерението си за промени, а нейният отговор ме окуражи. В този момент вече бях изяснила за себе си – номер едно в моя списък неизбежно оставаше коучингът. Беше ясно – предстоеше ми учене, практикуване, сертификация и чак тогава Лили. Така си обещах – ще се обърна към нея като нагада за изминатия първи етап от моята промяна. В съзнанието ми като пътни знаци стояха и ме насочваха ценни съвети от нейните статии. Един от тях ми припомни, че имам втора специалност Журналистика и че обичам и умея да пиша вълнуващо. Имам и добро ниво на руски език, който обаче не бях използвала повече от 25 години. Време беше да го освежа и му се доверя. Проучванията ми сочеха, че възможният вариант за сертификация е на руски. Проучвах щателно и избрах IPS – тренинг компания номер едно с размаха си в рускоезичния свят. Вдъхнових се от нейния харизматичен създател и тренер Ицхак Пинтосевич. Потопих се дълбоко в обучение и се отдадох с душа и сърце на коучинга. Много скоро почувствах, че той променя живота и се превръща в негов стил. Благодарение на това се сертифицирах, добих още по-силна увереност в себе си и станах неотклонно целенасочена. Развих нова гледна точка за света наоколо, за хората, с които общувам и за мен самата.

Виждах точно как, когато съм решителна и целеустремена, провокирам себе си да дам най-доброто, и целият всемир откликва по същия начин към мен. Едновременно допълних пъзела на новия си живот с още един елемент, за който бях мечтала. Станах доброволец към сдружение „Няма невъзможни неща“, чието име само потвърди убеждението ми, че действително е така. Започнах да отделям време и внимание на младежи със специални потребности. Неусетно за мен първоначалната ми толерантност към тях прерастна в искрена обич и загриженост, а опитът и знанията ми допълваха моята помощ на екипа на сдружението. Така днес вече съм част от него и съм щастлива, че там имам възможност да реализирам много от идеите и качествата си като тренер и коуч.

С КАКВО ТИ ПОМОГНА ЛИЛИ
Продължих да получавам на мейла си седмичния бюлетин на Лили, който не пропускам да прочета и сега. Всяка статия, всяко интервю поднасят някаква изпитана практическа полза и споделен опит, много от които вече съм приложила и продължавам да използвам. След успешното си сертифициране посетих семинара на Лили „Личният бранд – това си ти“. От там си тръгнах с важни насоки за по-нататъшната ми работа и създаване на бранд. След около месец сверих поетата от мен посока, като потърсих Лили за лична среща. После се включих във фейсбук групите, където попаднах сред дами, преминали подобна професионална трансформация или са на даден етап от нея. Всички те, както и самата Лили, създават среда на добронамереност и подкрепа, без които е много трудно каквото и да е движение в нова посока. Знанията, които получих от Лили, са като автомобил от висок клас, а подкрепата е горивото за двигателя му.

КЪДЕ СЕ НАМИРАШ В МОМЕНТА
В момента започвам да чувствам удовлетворението от работата, което ми липсваше в миналото, добивам самочувствието на стойностна личност с принос за другите и за себе си. Затова говори обратната връзка и високата оценка, която получавам от доволните си клиенти и от моите ментори. Член съм на международната тренинг и коучинг асоциация IPACT. Пиша есета и статии на руски, които се публикуват на портала „5 сфер“ и се приемат много добре. Постоянно донадграждам професионалното си ниво на коуч с нови книги, курсове и коуч сесии. Работя предимно с рускоезични клиенти, но една от целите ми е да създам успешна он лайн практика с български клиенти от България и чужбина. Стемежът ми е да направя коучинга познат и персонално достъпен у нас. Предстои ми да поема отговорни ангажименти в работата си към сдружение „Няма невъзможни неща“. Като погледна към предстоящата година, виждам много „ЩЕ“, които планирам в края на 2018-та, да се превърнат в едно голямо „СЪМ“.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вече знам и убедено твърдя, че всяка ситуация има решение.
Дори най-заплетеният проблем съдържа в себе си изход.
Това не е безпочвен оптимизъм или форма на позитивна психология. Това е моят жизнен опит, който се сля с професионалното ми мислене на коуч. Има преломни моменти в живота, свързани с болка и разочарование. Те често предизвикват кризи, объркване и безсилие, които само подсказват, че житейската промяна чака да бъде осъществена. Такива периоди са ми познати. Сега пълноценно помагам на клиентите си да преодолеят техните. С готовност бих направила това и за теб. До 31.12.17 ще получиш от мен специална услуга с отстъпка. Ако имаш интерес, разгледай страничката ми във Фейсбук или ми пиши на: alb.slavova@gmail.com.
Защото изход има. Винаги!

Това беше от нас с Албена!
Пожелаваме ти увереност и лекота по твоя път.

Лили Георгиева

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг