МОЯТА ГОРДОСТ – Делян Жеков „Пари винаги се изкарват, но ако не сте щастливи и вършите нещо без смисъл, какъв е смисълът?“

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект. Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! ?

През март 2019-а ми гостува Делян Жеков – непоправим оптимист, макар и понякога да се опитва да го скрие, двигател и човек, който иска да помага на другите от душа и сърце. Но нека той се представи – обещавам ти, че докато четеш, ще редуваш силен смях с леко хлипане и сълзи, защото в неговата история има от всичко. И можеш да припознаеш и част от себе си!

ВЪРХУ КАКВО РАБОТИХМЕ С ДЕЛЯН


ЦЕЛ ПЕРИОД РЕЗУЛТАТИ
Да направи осъзната кариерна промяна към работа, в която ще оставя свя принос. септември – декември 2017 (6 сесии)
  • Изясняване на ценностите и приоритетите.
  • Осъзнаване на ролята и приноса.
  • Изясняване на умения и комепетенции.
  • Създаване на визия за бъдещата работа.
  • План за действие.

ВМЕСТО УВОД

Здравейте! Казвам се Делян и съм химик вече половин живот, изобретател, формулатор, генератор на идеи и т.н. В момента съм CMC Manager, занимаващ се с клинични изпитвания на нови онко-терапевтици. Много обичам честната и открита комуникация, правото на всеки от отбора на гласност въпреки ранга. Обичам да съм в лабораторията и да правя моите си неща, но се чувствам истински пълен (справка, стигал съм и 117 кг), използвайки познанията и идеите си с ултимативната цел за лекуване хора, за да може те на по-късен етап те също да ни оставят своя принос.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО

Проблем, прокоба и един от смислите на живота ми до момента, е че от 14 годишен, в часовете по Природознание, аз исках, искам и  станах химик. Знаех го, допълваше ме. Има и по-платени, по-яки работи и професии. И по безвредни. Но, химията ме беляза. Запалих почти терасата в гимназията. Как, видиш ли, химик няма да разбира от бомби и наркотици.

Е, властни родители, химия, изкарах степен по Ядрена химия в СУ. Голяма гордост. Щото съм устат и минавам за самочувствен, имах спънки и триене да завърша 2 години. Изкласих. Поради идеята да се занимавам с нещо, наречено радиовъглеродно датиране, изкарах и магистратура – органичен синтез. Станах и инженер. Дипломи много – стаж в ресторанти и магазини за цигари и алкохол.

Случайно ме откри една от бившите ми работи. По света е много престижно и рядко да си радиохимик или радиофармацевт (не лекуваме по радиото). И с моите радиационни умения, станах част от една болница, правейки нещо ново, пионерско и занимавайки се с диагностика на онкоболни хора. Работата ми включваше и общуване с пациенти, пряк досег. Когато станах баща (Благодаря на жена си първи път) почна много силно да ме впечатлява, когато пациентите ни, за жалост, бяха бебета или малки деца. Да, правех добри пари, работих си по специалността (все по-голяма рядкост в 21 век), имах смисъл, нарочно не го плеснах първи, но се залъгвах , че ако сме помогнали или недай Боже излекували поне 1 човек, значи съм по-скоро добър, и ми е хубаво и смислено. Започна се и нов за полуострова проект. Покрай работата започнах и докторантура, развой на нови молекули, без амбиции за невероятни успехи, които може би можеха да помогнат на въпросните ми, макар да не съм доктор, пациенти.

ПРЕЛОМНА ТОЧКА

Абе, рай. Но понеже хората, видно от изразите ми, едвам ме разбират, в един августовски ден, който макар години по късно, ми се запечата в съзнанието за дълго, си ме уволниха. Високо специализирания ,млад, интелигентен и заинтересован, тук цитирам, го натириха. Станалото станало. Само дето ми бръкнаха в …. окото и реших и да се разправям съдебно с въпросните, щото смятам че имам и основание.

Аз съм малко по-емоционален химик, та последва епизод, който в другите интервюта по-надарени словесно от мен хора са описали далеч по-добре. Плачеше ми се. Взеха ми смисъла. По най-тъпия начин. И ме оставиха на улицата с малко дете. Болеше ме, щото обичах каквото правя. Свалих малко кила. Обиколих цялата гилдия, но явно славата ми ме предшестваше. Възникаха семейни проблеми. Изнервеност. Болка, ако щете, странно е уж учен човек, да се чувства все едно са го гръмнали с топ в корема.

РАБОТАТА С ЛИЛИ

Но поради тази нелепица, срещнах и ЛиЛи (благодаря на Жена ми 2ри път, а и тя самата е в промяна – go go!). Работата ми с ЛиЛи мина в 6 мисля сесии, повечето даже по скайп, в които аз, правичката си казвам, си промених мирогледа. Беше нещо ново. Не че я хваля, но не съм свикнал консултант да се интересува живо от клиента си, да слиза на неговото ниво. Аз не знаех какво да правя оттук  натам. Знаех какво искам, а то се изразяваше в стъпка нагоре, и, едва ли познахте, химия. Това мога и умея. Работил съм и като чистач, не се и срамувам, но исках, ако може, и най вече да се науча как да си поискам правилно, да си ползвам химичната експертиза.

Имах заделени малко пари, все още бях докторант в невероятното учреждение МУ София. И си казах, правил съм това и това, химик съм, може би добър, искам да работя в Развойна дейност и да надграждам. ДА, Лиляна ме научи да мисля за надграждане, стремеж. Даде ми и ясна стратегия, поработихме върху СВто и върху любимата ми тема – как да се държа и какво да казвам. Научи ме на номера за представяне, да имаш кариерна цел и как да натъртиш на силните си страни, като добавиш щипка селф-критисизъм, желание за учене.

Много е интересно, ако позволиш ще го разкажа, когато кажеш на някой било то и в писмена форма, при кандидатстване – Аз мога това, не мога това и това НОООО пък разбирам от това и онова. Да, думата но. Тя е вълшебна. И Лили е, нищо лично.

Просто има или аз имам манталитета да казва (и до ден днешен го правя със страничните си клиенти) аз не мога това и това, но дай да направим онова и онова, и накрая резултатът е по-добър.

Сесиите свършиха. Бях много радостен, когато тя издаде все още единствената си книга. Повтарях си някои мантри и епизоди от работата й върху мен. (ха ха)

ТЪРСЕНЕТО

Отдадох се на най-неприятното нещо на света – да преправяш СВ и мотивационно писмо за всяка една позиция. Предлагах се на  Български фармацевтични фирми за начало. Или не ме отразяваха, или ми предлагаха чисто механична работа. А аз съм генератор на идеи. На иновация. Просто съм любопитен и мислещ човек, сиреч често без работа, сиреч лош данъкоплатец.

Така. Не стана с българските фирми. Признавам, не го крия много, докато докторанствах пратих над 300 СВта в Линкедин и на корпоративни сайтове, мейли и сие, живейки със явната заблуда, че някоя от големите световни фарма корпорации ще вземе да вземе химика от България, който ходи на кариерно ориентиране и още не е прочел цялата книга, щото намери своето нещо.

И така, получавах по 2-3 шаблонни отговора на ден, ставаше ми тъпо, но знаех, че с постоянство и напъни

А подточка – Всичко ще се нареди

Б – ще ми се пукне нещо от напъването и моята нереализация вече ще е чужд проблем.

Фриленсвах, щото е опит, и нямам шеф, което е готино. Припомнях си домашните, които Лили ми даваше. Нови апликации, с препоръки и уж връзки, нови откази.

После, явно заради разпрата ми с Болницата, която поне ме отвори, че имам профила да върша смислена работа, ме натириха и от докторантурата, поради неясни за мен причини. А имахме сравнително добри идеи, ако не резултати.

Работих и няколко месеца в БАН, но си казах, айде стига толкова учене. Учените хора са бедни, доминирани, и полу-богове, смисъл, сещаш се за тях само в мноого голяма нужда.

Но, аз съм такъв, 1 час ми е тъпо и тъжно, че примерно някоя компания не ме иска, после се смеем семейно. На света, теоретично, има място за всеки.

Просто някои се нуждаят от малко побутване. И така, кака Лили, като майка орлица побутва всеки, копнеещ промяната с мощен шут в …задкрилките, и политаш. Няма друг вариант.

Не си спомням да съм прегарял. Но много ме е яд, когато не ме разбират, или оценяват. Нямам нужда от ордени, напоследък ме подържа само одобрението на Жената и Детето.

И, след 200-300-400 апликации (Половината за Щатите, а там е ужасно всеки път обясняваш кой си, къв си, ветеран ли си, етноси, отиде 2 часа само да кандидатстваш) се бях примирил, че ще си стоя в БАН, да, правейки нещо, което ми харесва, но пък с толкова голяма заплата, че халюцинирах по цял ден за какво да си харча парите.

РАЗВИТИЕТО

Бях потърсен най-случайно от агенция. И сега работя като мениджър CMC, акроним на Химия, Производство и Контрол, за компания, наречена IPSEN. Грешка, не работя, консултант съм, работя за себе си, но в момента съм отдаден на тях.

Имат невероятна фирмена политика, все още са голяма семейна фарма компания. И съм сигурен, че всеки от нас носи частица от тях със себе си (те са разработили СМЕКТА).

Сега имат много силна радиотерапевтична програма и, да, смея да го кажа, пак, с моите несериозност, хумор – ама неразбираем, закъснения и квалификации, ще допринасям програмата да се движи във клинични фази 2 и 3.

И съм много зает, всеки ден има нов проблем за решаване. Колко станаха, може би година и половина след работата ми с Лили, виждам резултат, промяна, налетях се и постигнах тази промяна, знам че се повторих.

Може да не е последната ми кариерна трансформация. Кой знае, но е първата, и ми се отплаща и факт уви, отидох да работя на по-високо ниво нещо, за което ме изгониха в Родината.

Пито платено. Ако все още не спите от моя разказ – запомнете, без да приемате всичко за чиста монета:

  • Гордейте се със себе си. Щом сте живи, има някаква причина или смисъл. Помогнете си, трудно е сам, забравен, натирен, но, помнете, в следващите 2 милиарда години поне винаги че има светло утро и изгрев. Вероятно и Слънцето се нуждае от кариерна промяна. Отвътре навън.

И не толкова сериозно. Смехът е здраве. Нали? По-добре да се смеем и да сте ми приятели, отколкото да се видим по работа.

И пари винаги се изкарват, но ако не сте щастливи и вършите нещо без смисъл, какъв е смисълът?

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разбира се, има нещо, наречено компромис, което ние Балканците рядко даваме и правим. Няма пълно щастие и понякога се налага да работиш или правиш нещо, което те изморява, напряга, потиска. Случва се. Планирай. Мечтай. Аз планирах доста, даже си мечтаех да правя презентация пред директорите на даден отдел в някоя мастита фарма.

Е, сега ми се налага често. Така че, внимавай какво си пожелаваш.

Колко клиширано.

Наистина се надявам на първо време да съм полезен на пациентите и хората. Усмихвам се. Наясно съм, че фармацията се прави с и за пари, но пък хората ще спасят този свят. Или ще го довършат. Всеки заслужава шанс, дори и за промяна.

В обобщение, без да се бутам да съм ничия гордост, Лили ми даде своя принос, малко преносими умения и вярата, че аз, един Никойчо от Никъде си, може пък да намеря смисъл.

И не бях сам.

Това е най-красивото – много хора на много етапи от промените си могат да говорят свободно, без да са корени.

Днес доста писах, но така не съм се смял скоро.

Благодаря на тези, които ми помогнаха!

Благодаря и на тези, които ми попречиха! Нямаше да знам какво съм без вас!

Успех в пътя и НИЩО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО!

За връзка с мен:

delianzhekov@gmail.com

www.linkedin.com/in/delyan-zhekov

Това беше всичко от нас с Делян – усмихнахме те, нали? 🙂

А ако и на теб ти е време за осъзната кариерна промяна, заповядай на двуднвения уъркшоп ПРОБИВ, посветен на това да опознаем онова, което е в нас, за да създадем или открием най-добрите начини, по които да го реализираме.