МОЯТА ГОРДОСТ: Лукреция Константинова "Удоволствието да живееш автентичността си е напълно възможно." - Промяна и личен брандинг

МОЯТА ГОРДОСТ: Лукреция Константинова „Удоволствието да живееш автентичността си е напълно възможно.“

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.

Днес моята гостенка е не просто мой клиент, а и партньор, с когото работим от известно време и постигаме резултати.  Лукреция Константинова е професионален хюман дизайн анализатор, изключително чаровна и топла, изобщо, мой тип човек. 🙂

Самата аз се запознах с хюман дизайн в началото на 2015-а, когато започвах това, с което ме асоциираш днес, а именно консултиране по теми като кариерна промяна, кариерно развитие и личен брандинг. Тогава не познавах Лу, но работих с неин колега, който ми направи професионален хюман дизайн анализ. Бях чувала за ХД от няколко различни посоки и реших, че е време да науча повече. Това, с което си излязох от двучасовата сесия, беше, че нямаше изненади. Нито веднъж не ми се прииска да се съпротивя на казаното за мен… като че ли съм го знаела. Само че не съм си вярвала достатъчно. Не съм приемала своята индивидуалност за най-естественото нещо, а съм се бунтувала срещу нея… за да отговоря на нечии чужди изисквания.

Тръгнах си с облекчение. Че интуицията ми работи, просто трябва да я чувам. Че съм напипала моето нещо в професионален план. Че няма нужда да следвам чужди модели или да робувам на чужди ценности, нито пък да преследвам чужди цели… моито са си достатъчно добри. С няколко думи: приех се и започнах да действам според собствения си дизайн. И смея да твърдя, че това определено работи за мен!

След известно време в мен се зароди нуждата да използвам и това познание в моята работа с някои от клиентите, които идваха при мен. Особено, за тези, които не искаха да чуват вътрешния си глас… или бяха загубили връзката с него. Само че, питах аз себе си, как да си го набавя, колко години ще ми отнеме, какво да правя междувременно? И се появи Лу. Разбира се, първо я ‘тествах’ върху мен самата. След това направихме няколко пробни сесии с клиенти, които се подложиха на експеримента с голяма вълнение. И се видя, че резултат има. Бях удивена как изводи, до които бяхме достигнали в работата ми с клиент, излизаха и при неговия хюман дизайн анализ. Излизаха и силни страни, които вече бяхме напипали, но би отнело време за да тестваме и да ги потвърдим. Всъщност, най-ценното беше не да разберем „КАКВО“, тук вече имахме доста добра идея… а по-скоро „КАК“. Както и Лукреция ще разкаже в последващите редове, ХД ти помага да живееш спрямо собствената си автентичност и да си включен в живота, с лекота!

Освен това може да пише много увлекателно… Увери се и ти – приятно четене!

НЕЩО КАТО УВОД

Ако бихте сравнили моето днешно аз – как разсъждавам, какво ми е ценно и с какво се занимавам – и човека, за когото ще ви разкажа след малко, вероятно не бихте повярвали, че става въпрос за една и съща личност. Дори и на собствената ми сестра й е трудно да повярва. 🙂
През последните 7 години извървях път, който може да бъде описан единствено като лупингите на скоростно влакче, или като онази сцена от филма ,,Матрицата‘‘, в която главният герой взема синьото хапче. Без да знае какво го очаква, но с увереността, че връщане назад няма.

Докато вървях по този път, преживях не една, а няколко радикални промени в мирогледа си. Дълбоката трансформация беше ежедневие – понякога вдъхновяваща, понякога силно болезнена. За да оцелея, ми се наложи да се сприятеля с всяка една възможна емоция. Научих се да чувам и да се свързвам – със себе си и с другите. Научих се да „виждам” живота такъв, какъвто е, отвъд свързаните с миналото или с бъдещето
проекции на ума.

 

ОТ КЪДЕ ЗАПОЧНА ВСИЧКО…

Няма да преувелича ако кажа, че животът ми от самото начало е един уникален, зашеметяващ филм, същински блокбъстър. 🙂 И все пак, моментът, в който мъничкото камъче преобърна колата и я завъртя на 360 градуса – при това няколко пъти – беше през есента на 2005 г. Тогава живеех в Лондон и работех в престижния Holiday Inn Regents Park хотел, в самото сърце на града. Все още си спомням много ясно онзи тих, слънчев следобед, когато едно на пръв поглед незначително петминутно събитие се превърна в моята първа „пътеводна звезда” (тогава не знаех, че подобни случки се наричат така).

Стоях си зад бара на мецанина в хотела и унесено подреждах чаши за предстоящото вечерно парти. Не чух стъпките му. Най-напред усетих аромата му, който буквално ме възторгна. В следващия момент вдигнах поглед и видях пред мен човек, чието излъчване и присъствие ме удиви дълбоко. Почти съм сигурна, че бях с леко зяпнала уста. Среден на ръст мъж, може би на около 45 г., който излъчваше елегантност, благородство, възвишена красота, скромност, лекота, финес, чистота, нежност, но същевременно и сила, която не можеш да сбъркаш. Съвършенство. Струваше ми се, че пред мен стоеше бог в човешки образ. Без майтап. Мозъкът ми не успяваше да възприеме и обработи цялото това великолепие, което струеше от него.

Обърна се към мен с цялото си уважение, такт и усмивка, в която сякаш живееха всички възможни обещания за рая. Спомням си го толкова ярко, че ако бях художник бих могла да го нарисувам с всички подробности. Пообщувахме си няколко минути – оказа се бизнесмен, партньор на хотела. С цялата си неадекватност и обливащи ме вълни от притеснение и възторг, в един момент изтърсих комплимент за аромата на парфюма му и го запитах за името. Той ми подари още по-чаровна усмивка и възкликна: „О, толкова се радвам, че ви допада! Мисля, че имам мостра в куфара си, ваша е!”. Нямаше и пет минути, когато отново стоеше пред мен, с парфюмчето в ръка. Подари ми го с поклон, ръкува се с мен като милорд с милейди, пожела ми много искрено хубави неща, докато ме гледаше дълбоко в очите, сякаш бях единствената жена на света и единственият жив човек на тази планета, и после изчезна по своя път.

Никога повече не го видях. Но много добре си спомням ступора, в който бях часове и дни наред след тази случка. Не спирах да се питам едно и също нещо: защо той е такъв, какъвто е? Как е възможно един човек да даде толкова много на друг само с присъствието си? Как е възможно да е толкова отворен, искрен, и моментално свързващ се, любящ, при това без прашинка резерви? Как е възможно човек с неговото положение да гледа на мен, сервитьорчето, като на равен, без никаква преструвка? Как въобще е възможно да бъдеш такова човешко същество? Такъв ли се е родил? Или се е научил да въплъщава и излъчва великолепието си? А дали бих могла и аз да се науча? Най-парещият въпрос …

Когато през 2010 г. отидох на първото си обучение по енергийна психология, разбрах, че има такива събития, които се наричат „пътеводна звезда”. Събитие, което оставя дълбок отпечатък в човека и започва да го навигира в определена пътека, буквално да кове съдбата му. Само да отбележа, че пътеводната звезда може да бъде както позитивно, така и негативно събитие.

В момента на срещата ми с този човек, волно или неволно моето същество е взело решението, че искам да съм като него. Аз искам да живея великолепието си, достойно и благородно. Аз искам, като него, да съм способна да излъчвам и раздавам такава божествена енергия.

След тази случка и очевидно след такова „решение”, за което тогава въобще не съм си давала сметка, животът ми започна главоломно да се променя. Последваха не по-малко удивителни събития: като например, отваряйки вратата на един гардероб в нова квартира, да ми падне книга на главата. Книгата беше за НЛП и имаше диск за автохипноза със заглавието „Промени живота си за 7 дни”. Точно това и стана след седмия ден. Леко стряскащо, нали? Затова и по-късно се записах да уча НЛП терапия и хипноза.

ОБРАТНО В БЪЛГАРИЯ

След пет години живот в Лондон, поредицата от неочаквани събития ме върна в България. В момента, в който стъпих на родна земя, животът ми даде само месец глътка въздух преди отново ме потопи в спирала от дълбоко трансформиращи преживявания. Понякога си мисля, че заявката, която съм дала с „решението” има прекалено тежка корона … Но не съжалявам. Срещнах и продължавам да срещам изумителни хора, които имат подобна заявка на моята – искат да живеят своята истина и да блестят по начина, по който са устроени да го правят. Имам и чудни колеги и ментори до рамото си, които са точно такива – живеят великолепието си, притежават себе си с голяма любов и живеят в единичността на истината си, отвъд дуалността. Невероятно е.

Няколко години работех в офис и същевременно посещавах обучения, семинари и практики за личностно развитие. Без почивка; две години подред и на море не ходих. Бях отдадена на интензивно практикуване с усвоените науки и умения – отначало със себе си, със семейство и близки, а след това и с клиенти.
През 2010 г. на вратата ми почука и системата за себепознание хюман дизайн (Human Design), което ми представи цялостния, завършен смисъл. Всичко научено и преживяно досега се подреди в съвършена картина. Най-после почувствах удовлетворение и вътрешен мир. Сдобих се с практичен наръчник за живеене на своето индивидуално великолепие! Най-после разбрах какво означава действително да харесваш и обичаш себе си, и как точно да го постигаш. Започнах лека полека да пускам всички вкопчености и да се влюбвам в живота. Истински.

Миналата година приключих тригодишното си обучение като професионален анализатор в системата хюман дизайни, а съвсем наскоро завърших и обучението ,,Кратки креативни подходи в психотерапията‘‘ с Алексей Бъчев. С други думи, вече съм не с една, а с две дипломи за вълшебник. 🙂

КАК РАБОТИ ХЮМАН ДИЗАЙН?

В хюман дизайн има много разбиващи статуквото гледни точки, като най-впечатляващата е личната СТРАТЕГИЯ и ВЪТРЕШЕН АВТОРИТЕТ за взимане на правилни решения. Благодарение на следването на моята си лична стратегия и авторитет, според конкретиките на дизайна ми, в един момент аз стъпих на своята автентична житейска траектория. И щастливите случайности не закъсняха. Изключително съм щастлива, че попаднах на семинар на Лили Георгиева, както и че към днешна дата срещата ни се превръща в бизнес партньорство. С нея вече направихме няколко експериментаторски пауър сесии с клиенти, и резултатите са просто чудесни.
Лили по дизайн има способността да осветява личността на другия и да разбира естеството на енергията му. В комбинация с подаваната от мен информация от личната хюман дизайн графика, се получава един много стойностен коучинг процес за клиента, даващ му необходимата яснота, нови гледни точки, ефективна структура и конкретика, отнасяща се лично за него. Вярвам ще се съгласите, че генерализираните „правила”, за каквото и да било, са отживелица. Точно затова съм безкрайно влюбена в системата хюман дизайн – тя представлява наука за различността и дава прецизни насоки за това как ти да навигираш уверено и успешно в живота като Себе си. Запознава те с естеството на твоят истинен Аз и с практична конкретика как да го живееш без съпротива.

Хомогенизираният свят е буквално прегракнал с безумните си лозунги за това как трябва да викаш „аз мога“ и да прегаряш в доказване на това и онова. И аз някога бях жертва на тази схема. С помощта на хюман дизайн живея осъзнато своите силни страни и ангажирам енергията си коректно. Удоволствието да живееш автентичността си е напълно възможно. 🙂

Към днешна дата мога да кажа, че никак не ми беше лесно да направя няколко кариерни завоя. Никак не ми беше лесно да се уча да се справям с бушуващите си емоции и вечно неспокоен ум. Никак не ми беше лесно ден след ден да живея с усещането за несигурност и страх от оцеляване. Никак не ми беше лесно години наред да търся яснота, по най-различни начини, и все да не я намирам. Да не говорим за усещането, че съм в капан, от който сякаш няма излизане. Днес всичко това е зад гърба ми – благодарение на системата хюман дизайн и моята безусловна отдаденост в процеса на експериментиране с информацията. Сега живея своята вътрешна истина с увереност и лекота, дишам свободно, присъствам дръзко, смея се сърцато и се чувствам автентично включена в живота. Ако искаш същото за себе си, аз и Лили сме тук, за да те подкрепим.

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За черешката на тортата ще ви издам една тайна: съвсем скоро предстои провеждането на единствено по рода си – не само в България, но и в света – обучение, което обединява в себе си хюман дизайн и кратките подходи. Очаквайте включване по тази тема на моята фейсбук страница Включен в Живота, както и на уебсайта ми http://www.poweredin.net

До нови срещи, приключения и включвания в живота, автентично, разбира се! 🙂

Това беше всичко от нас с Лу. И до нови съвместни срещи. 🙂

Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!

Лили Георгиева - кариерно консултиране

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг

Save

Save