МОЯТА ГОРДОСТ - Петя Станчева: "Избор на кръстопът предопредели моята професия, но не и моето призвание."" - Промяна и личен брандинг

МОЯТА ГОРДОСТ – Петя Станчева: „Избор на кръстопът предопредели моята професия, но не и моето призвание.““

Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или се развиват в работата или бизнеса, които обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и как помага на хората. Идеята е да видиш как моят гост може да е полезен на теб,  а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! ?

През декември 2019-а ми гостува Петя Станчева – която съчетава в себе си опита и познанието в една доста сложна дейност, рядка житейска мъдрост и много хъс, от който има какво да си вземем!

Прочети историята й на кариерно развитие и промяна… но не в нова посока – наистина страхотен завършек за рубриката тази година! Този път форматът на разказа е по-различен, вярвам, че е ти допадне!

 

ВЪРХУ КАКВО РАБОТИХМЕ С ПЕТЯ


ЦЕЛ ПЕРИОД РЕЗУЛТАТИ
Да се развие бизнеса си и себе си в него след дълги години опит Програма Устрем за бизнес
  • Изясняване на нейната роля и желание за развитие
  • Одит на настоящата ситуация в бизнеса й премахване на тесните места
  • По-добре работещ екип
  • По-ефективни бизнес процеси
  • По-ангажирани и подбрани клиенти.
  • По-висока самооценка и план за развитие в професията в нова роля.

 

ВМЕСТО УВОД

Казвам се Петя Станчева

По образование съм финансист,

По призвание – счетоводител,

По корен – българка!

….Майка, съпруга, домакиня,

По душа – просто ЖЕНА!

Собственик на счетоводна къща Финансиал ООД, която се занимава с обслужване, консултиране и обучения в сферата на счетоводството и финансите.

***

Мила Лили,

Спомням си точната дата, на която ме покани да бъда гост в рубриката ти „Моята гордост“ – 02.06.2019г. Веднага приех с голям ентусиазъм, но след два дни на взиране в белия лист, вдигнах телефона и ти отказах. Десетки неща, които исках да напиша, се блъскаха в главата ми, но не се подреждаха. Пробвах на глас – излизаше нещо средно между мънкане и мучене, без никакви слова. Махалото на емоцията от върха падна в пропастта – разочарованието от самата мен взе превес.

– В какво съм се превърнала всъщност? – запитах се. Та аз против волята на всички, но от цялата си душа, отидох да уча гимназия с хуманитарен профил литература и печелих награди за литературни съчинения и есета в училище, а сега не мога да напиша буквално три реда и то за себе си.

Тогава ти ме разбра и знаеш ли какво ми каза? – изморена си!

Да, ужасно съм изморена си казах.

Сега вече съм готова да бъда една от твоите гостенки и докато писах това представяне, ти ме  върна ме много назад – в началото на моята кариера…

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?

След хуманитарния профил, поради младежки буйни увлечения, се провалих на изпита по история в университета за така мечтаната от мен специалност „Право“, но тъй като на изпита по литература бях изкарала 5.25 без особен напън, се видях приета в списъците на специалност „Финанси“ в УНСС (представяте ли си –сега не знам как е, но тогава с литература можеше да се кандидатства и за всички икономически специалности, явно защото те са „изключително тясно свързани с литературата“). И така, след няколко висши математики, с които съм на „ТИ“, в далечната 1999г.  взех диплома на горд Финансист без грам представа къде ще работя, какво ще работя и най-важното, изобщо не знаех какво искам да работя. Но, както се казва, съдбата явно си е имала план и без грам усилия от моя страна, получих веднага две предложения за работа. Трябваше да избирам между това

– да стана финансист – ценовик и да образувам цените на тока (само си ме представете J) в току-що създадената голяма структура „Държавна комисия по водно и енергийно регулиране“, срещу „огромните“ 120.00 лева месечна заплата или

  • да стана единствен счетоводител в частна фирма за ремонт на автомобили срещу огромните в очите ми 330.00 лева на месец (та това си беше цяло имане в сравнение с горната длъжност)

Познайте от първия път какво избрах – парите, естествено, без изобщо да се замисля за плюсове и минуси между двете работи като вид, условия на труд, социална политика и много, много други неща.

Ето този избор, на този кръстопът, предопредели моята професия, но все още не моето призвание.

ПЪРВИ СТЪПКИ В СЧЕТОВОДСТВОТО

1999г. – нямаше компютри, счетоводни програми, ясни правила за работа в счетоводството, а най-страшното беше, че нямаше никой друг счетоводител в тази фирма, от който да науча нещо.  Направих не пътека, а магистрала от ходене до всички познати и „приятели“ счетоводители с опит, които познавах, а те ми казваха неща на парче или грешни неща, а накрая съвсем се укриха  (както впоследствие разбрах – пазеха се да не им взема занаята). За капак – действието се развиваше в една люта зима. Всяка вечер се прибирах премръзнала, отчаяна и ревяща. Както обаче се случва в приказките, и при мен се появи добрата фея-орисница. Не само практическите знания, но търпението, подходът, отношението и житейския опит, които ми предаде, ме накараха да продължа с огромно желание да се развивам в тази нелека професия на счетоводител.

Напуснах автосервиза, но се насадих от трън та на глог, както казва една народна мъдрост. Бях с доходи под прага на съществуване. Тогава майка ми даде идеята да отида до собственика на кварталната аптека и да го помоля да му поема счетоводството (тогава имаше 2 аптеки в квартала и едната от тях беше на изключително ерудирания и уважаван от половин София тогава г-н Дряновски). Та аз отидох точно при Дряновски. Не знам как го убедих този човек, не беше лесно, три пъти ходих да му се моля, но след два месеца, точно за Нова Година, неговите документи бяха в моите ръце. На следващата Нова Година и другата квартална аптека ми стана клиент, по изключителна препоръка от г-н Дряновки. И веднага, без дори още да е работила с мен, ми доведе и нейна приятелка с голяма аптека в центъра за клиент. И до сега работя с тях – от 01.2003г., почти двадесет години.

Междувременно съдбата беше благосклонна към мен. Започнах работа в голяма компания. Там имах изключителната възможност да работя с големи умове в областта на финансите и счетоводството, което ми позволи да се развивам в тази насока. Смених още две големи фирми, но не преставах и за миг да работя частните си клиенти, които бяха станали вече шест (но аз и не можех да поема повече, предвид целодневната си заетост).

НАЧАЛОТО НА МОЯ БИЗНЕС

Началото на 2007г.  бях останала без баща, с болна майка на легло и без работа. Ходех по интервюта и точно, когато вече бях пред вратата на третото и последно интервю в централата на една голяма банка, аз просто се обърнах и си тръгнах. Вървях половин ден в студа по улиците и си задавах следния въпрос: „Защо стигна до тук? Защо се обърна и си тръгна, ей, Петя, какво ще правиш сега?“ Отговорът дойде, както се казва като гръм от ясно небе: „Ами аз знам какво искам да правя – искам да продължа да развивам счетоводния си бизнес, обичам си клиентите и счетоводството“. Осъзнах, че на каквато и работа да бях, аз не напуснах само една – счетоводната. И така се роди моята фирма „Финансиал“ ООД. За три месеца имах четирима нови клиента и ново гадже. Работех по 12 часа, тъй като винаги съм държала и държа на изключителната подробност и прецизност, но пеех!

Омъжих се (за новото гадже). Дойдоха още клиенти. С изключителната и единствена, както сега осъзнавам, подкрепа на мъжа ми, си наех стая за офис и с нашите четири ръце го ремонтирахме и обзаведохме. Още тогава в мен се роди идеята да разрешавам и консултирам клиентите по различни и по-сложни казуси, извън рутинната работа и задължения. Но всичко спря до желанието….и чисто рутинната работа без развитие, тъй като животът реши да ми поднесе още изпитания – наложи се да направя ин витро процедура, която завърши с моята най-голяма гордост, 9 годишният Мишо. Но това отне почти две години. Раждането и гледането на детето след това, въпреки че имаше кой да ми помага от първия ден също стопираха кариерата ми. Не спрях работа нито за ден, но не правех и крачка напред в развитието на бизнеса си.

От 2014г. животът ми се преобърна на 180 градуса – детето ми отключи заболяване. От 13 години, с малки изключения, животът ми поднасяше ужасни здравословни сценарии върху хората, които бяха най-скъпи за мен. Страховете ме владееха напълно и като естествена последица аз отключих заболяване. Прехвърлих основно работата си на наемен човек, не ходех на работа с дни, а когато ходех, правех грешки или работех толкова бавно, че едвам се вмествах в сроковете. Всичко в работата ми беше меко казано неприятно. Направо мразех звъненето на клиентите с техните вечни едни и същи въпроси и започнах да им се отяждам по телефона или изобщо да не отговарям на обажданията им. Бях тотално изтощена, гневна, самотна, отчаяна, на ръба на бездната. „Псевдо-приятелите“, които имах от 20 години, се изпариха! Никой! Тишина и мълчание!

Кой мислите ми подаде ръка – МОИТЕ КЛИЕНТИ . Въпреки отлаганията, грешките и тоталната липса на желание за работа от моя страна! Те  – намериха лекари и лечение за детето ми, отвориха ми очите за философията на живота и ме насочиха към Лили Георгиева.

РАБОТАТА МИ С ЛИЛИ

С Лили не беше лесно, но беше ползотворно. Тя ми даде ясни стъпки за действие в развитието на бизнеса ми оттук нататък:

  1. Структурирах по-добре задачите в офиса и направих цялостен и ясен план за работа на колегите;
  2. Спрях и все още спирам работа с клиенти, които изобщо не се вслушват в съветите, които им давам и чиято организация на работа е в тотално противоречие с моите разбирания за документооборот в един собствен бизнес;
  3. Лили ме научи, че трябва ясно да отстоявам позицията си на „НЕ“, когато съм напълно убедена в правотата си не само вътрешно, но и с факти;
  4. Създадохме план за действие от тук нататък, като споделих с Лили, че имам голямо желание да се развивам като консултант и обучител в моята област, да предам знания и практически опит на микро и малкият бизнес, на свободно практикуващите лица, както и на всички, които искат да изградят и/или надградят финансово-счетоводната си култура.

КЪДЕ СЕ НАМИРАМ СЕГА

В резултат на цялостната ни съвместна работа, ноември месец тази година реализирах първото си обучение под надслов Счетоводство за НЕ счетоводители на тема „Всичко за правилното изготвяне, движение, архивиране и разплащане на фактурата и известията към нея“. Стартирах с този въпрос, тъй като смятам, че всеки създава бизнес с идеята да генерира приходи и реализира печалба и в този процес е изключително важно да знаем с какви документи да отчетем тези приходи. Още повече, че нашите доходи са основният източник на средства в бюджета на държавата и правилното им изготвяне приходните органи следят изключително стриктно. Не на последно място, в условията на изключително голяма конкуренция в непрекъснато глобализиращия се свят, където нашите стоки и услуги се предлагат от поне още 50 други фирми, изрядно съставените ни документи повишават нивото на доверие в клиента и той би предпочел да работи с нас.

Благодаря на всички взели участие в първото ми, при това успешно обучение.

В началото на новата година предстои втори семинар за това как ние, като физически лица, да попълним и подадем правилно годишната си данъчна декларация. Очаквайте скоро всички подробности за събитието.

Можете да следите за бъдещи дати фейсбук страницата на Счетоводна къща „Финансиал“, както и да ми пишете на finansialbg@gmail.com.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Йордан Йовков из  „Песента на колелетата“:

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА.“

В навечерието на Рождество Христово, Ви пожелавам:

Да не спирате да дарявате ЛЮБОВ!

Да нахраните душите си!

Да почетете корена си!

Да си подарите време за смях!

Да Бъдете и пребъдете!

***

Това беше всичко от нас с Петя: вярвам, че в нейната история видя не едно и две неща, които ще останат в теб за дълго време. Като това, че да се отстояваме и да имаме вяра в себе си понякога са по-важни от това да имаме безупречена автобиография и опит, или че приемането на подкрепа и помощ ни помагат да вървим напред, а не да буксуваме в една точка.

Ако отработването на личностни качества, които до сега са те дърпали назад в твоето кариерно, и не само, развитие, ти е тема, разгледай програмата“Уверена, устремена, успешна“, която стартира януари 2020-а, възможно е да е точно за теб!

 

Кураж и лекота по твоя път!

И нали знаеш, където и да си, с теб съм!