МОЯТА ГОРДОСТ: Ваня Емилова "Вярвайте и следвайте детето!" - Промяна и личен брандинг

МОЯТА ГОРДОСТ: Ваня Емилова „Вярвайте и следвайте детето!“

В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и … ще те по(д)кани за/ на определено действие или събитие.
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има. 🙂

Първата гостенка в рубриката е Ваня Емилова – една дама, която ме научи, че когато човек вярва в нещо, намира начин да го случи, особено, ако това нещо изразява кой е той, и какъв е талантът, който притежава. Но ето какво ще ни сподели за себе си самата тя (прочети докрай… ще разбереш защо).

НЕЩО КАТО УВОД

Дълго време сутрин ставах със скоростта на светлината, отивах на работа с най-бързия превоз, прибирах се от нисък старт, готвех за преди малко, домакинствах за след малко, учех с децата, защото „гимназия-колеж-университет” е схема абсолютно задължителна.

Накрая всички тичахме да лягаме, че утре пак…

Преди това прилежно залягах в хуманитарната гимназия, за да ме приемат мечтаната „История” и „Журналистика”. Прилежно специализирах „Печат”, за да работя в любимия си вестник „Труд”. Поработих и в телевизия, за да имам предизвикателство все пак, нали.

Бях си намерила и любим човек и ни се бяха родили обожавани деца.

Имаше обаче нещо, което не беше наред.

Какво, по дяволите, не ми беше наред?

Една сутрин децата ми помогнаха: „Мамо, кога ще спрем да се състезаваме? Кога ще играем? Кога?”

„Днес”, казах. Нима имах избор? От онова „днес” се родиха първите страници на книгата за деца, която написах, и която се опитва да отговори на разни въпроси, с които си блъсках главата. И с които децата ми си блъскаха главите.

ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ

– Написването на детския роман се оказа най-лесната работа от целия алгоритъм „търся отговори – получавам – пиша – а сега да ви споделя грешките си и да се посмеем на мой гръб /т.е да издам книгата/”. Цяла година удрях на камък с издателите. Казваха ми, че това, което предлагам, е непосилно скъпо издание, защото е пълноцветно и с много илюстрации /Бях намерила художник, който  вече завършваше илюстрациите/. Или директно ме отрязваха: „Български автор не може да пробие при положение, че има толкова много чужди прекрасни произведения за деца”. Или: „Коя си ти и кой се интересува от това, което си написала”? Получавах тези отговори без нито един издател да поиска да прочете какво съм написала. Няма да говоря за схемата „Плати си и ще ти издам каквото пожелаеш”.

След като опитах всичко, за което се сетих, за да стигна до поне един човек, който би желал да прочете какво съм написала, в някакъв момент се запитах дали не греша в начина, по който представям книгата или себе си. Затова и се обърнах към теб.

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ В ТЕБ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТАТА НИ

– Истината е, че нещата около книгата ми се случиха без да променям нищо в концепцията си за представяне, и точно както романтично си бях представяла, че се случват нещата с издаването на книги. Атанас Йончев от издателство „Рива” ме изслуша, каза, че идеята му харесва и че иска да я прочете. „Аз ще издам тази книга” беше изречението, което ме разтрепери и разплака.

И тук дойде ролята ти, Лили – ти ми помогна да разбера какво е „личен брандинг” и как човек може да позиционира името си по най-добрия начин и да развива това, в което е най-силен. Всъщност, не се наложи да правя кой знае какво, освен да бъда себе си и да разказвам историята си, както и да вярвам, че ще се намери кой да я оцени.

А в потвърждение на моята „суперсила” /израз на децата ми/ да разказвам истории, бях поканена да правя семинари за култура в „Елинор’с хаус” /която посетих пак по покана на Лили/, семинари, посветени на великите жени, оставили незабравими следи в историческата културна памет през вековете. И знаете ли, получава ми се нелошо. 🙂

КАКВО БИ ПОСЪВЕТВАЛА ДРУГИТЕ С ПОДОБНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

– Единственият съвет, който мога да дам, е: „Мечтайте, играйте, опитвайте”, защото скоро децата ви или собствената ви съвест, ще ви притиснат до стената, и тогава вече няма да има мърдане!  Е, все пак търсете отговори за правилните стъпки в посока на реализацията на идеите си.

КАКЪВ Е ФОКУСЪТ ТИ В МОМЕНТА

– Премиерата на книгата ми. 🙂 Казва се „Маслекют на горния етаж“.

КАКВО Е ‘МАСЛЕКЮТ’

– Най-близкият синоним на измислената дума „маслекют” е „цунами”. Думата е символ на стихиите, които властват на Горния етаж  – детският ум. Тя е измислена именно защото описва неща, които не могат да бъдат описани с никоя друга дума. Порастващите деца имат много неизказани страхове, мисли и въпроси, които не им дават мира. И заради тях на Горния етаж е постоянен „маслекют”. Думата символизира и чудесата, мечтите и невероятните приключения, които се случват в живота на главните героини Ума и Йола.

ЗА КАКВО СТАВА ДУМА В КНИГАТА

– „Маслекют” е история три в едно. Освен че отговаря различно на важни въпроси, тя е и история за пътешествия до непознати места, както и средство за разбутване на Горния етаж.  Двете момиченца, на 7 и 9 години, започват да водят активен „нощен живот” без знанието на своята майка. Всяка вечер, след като си легнат и я оставят да спи в тъмната стая, двете се отправят към светлините на новото и непознатото, където ги чакат лилавият охлюв – Тартора и неговата банда невероятни животни Разумници  – червеният плужек, отровно жълтата жаба, розовият делфин, котката Сфинкс… Всяко приказно животно отвежда момичетата на различно, реално съществуващо място по света, където Ума и Йола преживяват неща, за които можем само да им завиждаме /Да, не е грешно да завиждаш, случва се/.

Двете момичета изкачват планината Олимп и се срещат с кърмачката на Зевс – козата Амалтея, скачат с парашут в приказното розово езеро Хилиър в Австралия, търсят диаманти в Ботсвана, загубват се в лабиринт от лалета в градините Кукенхоф,  Холандия, дялкат китова мас в Аляска, летят с пеперудите монарх в Мексико и т.н. По време на пътешествията им има много трудности и много страх. Защото всеки ужас е крачка, а всяка цицина –  съкровище, както мъдро ги учи Тартора. По прашните пътища на приключенията, те научават отговори на въпроси, които не им дават мира. Ето някои от тях: Как се лекува страх? Как се повишава самочувствие и се прогонва срама? Ако човек е нахранен, облечен и изкъпан, значи ли, че всичко в душата му е наред?

ЗАЩО ДА СИ Я КУПИМ

– По две причини – за да се позабавлявате на мой гръб или за да установите, че и на вас ви се е случвало да сте в ситуацията на майката на двете героини. В романа тя е скучна и припряна, няма много време за обяснения и забавления. Майка „не много глупава, но и не много умна”, която момичетата не винаги харесват. Майка, срещу която те ще съберат смелост да се изправят и да предизвикат с помощта на Тартора. И, о чудо! Майката ще влезе в магичния свят „Маслекют” и със зъби и нокти ще търси отговор на въпроса, който цял живот си е задавала. Отговор, който момичетата вече знаят. А кой е въпросът? Ще го откриете в последната глава на книгата. Аз ходих чак до Лапландия, за да питам Дядо Коледа за отговора.

ИЗДАЙ ЕДНА ТВОЯ ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА ТИ

– Едната ми дъщеря все падаше, удряше се лошо и смятах, че някой ден ще се нарани фатално. За другата усещането ми беше, че е силна, смела и че се катери уникално. И двете постоянно оправдаваха очакванията ми – едната падаше неспирно, а другата се катереше на все по-високи и по-високи препятствия. Тогава някъде научих, че децата приемат страховете ни и се чувстват длъжни да ги оправдаят. Спрях да повтарям на малката: „Ще паднеш! И започнах да й казвам: Страхотна си, ще успееш! И по-важно – опитвах се да вярвам в това! Резултатът дойде по-бързо от очакваното – тя започна да се катери добре поне колкото сестра си и научи уроците за произхода на страховете единствено и само в главите ни.

А НЕЩО ЗАБАВНО

– Един разговор, който протече горе-долу така:

  • Мамо, ти кого си мислиш, че лъжеш?
  • Ъъъ… Аз? Да лъжа? Кого?
  • Ми себе си, как кого? Мен със сигурност не!

Децата знаят повече от нас, затова вярвайте и следвайте детето!

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ваня иска да те покани на премиерата на книгата си, която ще се проведе на 26 ноември 2016 г. от 11 часа, в споделено пространство „Сохо“ в гр. София.

Аз, разбира се, ще бъда там.

Освен, че ще можеш да получиш книгата с автограф, да си поговориш с Ваня и други интересни хора, ще можеш да доведеш и детето си с теб, което да участва в творческа работилница.

Всички подробности са в събитието във Фейсбук.

Това беше всичко от нас с Ваня.

Дано да прочетеш разговора ни ти е било толкова удоволствено, колкото на мен – да го проведа!

Лили Георгиева - кариерно консултиране