НЕ ТЪРСИ ПРИЗВАНИЕТО, ДЕФИНИРАЙ ГО (част 2) - Промяна и личен брандинг

НЕ ТЪРСИ ПРИЗВАНИЕТО, ДЕФИНИРАЙ ГО (част 2)

В „Не търси призванието, дефинирай го” (част 1), ти разказах за произхода на думата ‘призвание’, четирите въпроса, на които да си отговориш, за да си го дефинираш, както и петте мита, които спират много хора да вземат решение кое е тяхното призвание.

В част две от статията ще наблегна на това как да определиш своето призвание. Защото от теб зависи, както знаеш. 🙂

Нека преди това ти разкажа една история:

„Един човек седял на пейка и наблюдавал работници, които сновали напред назад покрай него.

Попитал първия, който минал: „Какво правиш, младежо?”

Tой отговорил, с посърнала и уморена физиономия: „Оффф, цял ден носим едни камъни, какво да правим…”

След малко минал друг работник и човекът го попитал същото, а младежът се изправил и отговорил с грейнало лице:

„Аз строя мост. Мост, който да свързва хората. Хайде, че има още много камъни за носене.”

Знам, че всеки ще си вземе различна поука от тази история.

Моята е, че призванието е начин на мислене, отношение и най-вече разбиране, че всеки е тук с определена цел и от него зависи да определи коя е тя. Цел, която човек може да изпълнява и живее по различни начини, не само чрез една кариерна пътека или на една единствена работна позиция.

Защото призванието е нещо много по-голямо от работата и дори от самите нас. То е смисъла на нашето съществуване, изразен чрез всичко, което правим, базирано на това, което мислим и това, което сме, носещо ни радост и удовлетворение, но и стойност на света. За някой призванието може да бъде да свързва хората, за друг – да ги лекува, за трети – да им помага да приемат себе си, а за четвърти – да им носи радост като ги забавлява. А за теб?

womancrossroadНека пак погледнем четирите въпроса, които да си зададеш, за да дефинираш призванието за теб.

  1. В какво си добър?

Идеята на този въпрос е да определиш силните си страни, вродените си (и придобити) умения и специфичните черти на характера ти.

Не мисли само за талантите ти, закодирани генетично, а и за всички качества и умения, които си развивал с годините, и в които си станал наистина добър. Например, аз винаги съм намирала начин да се свържа с човека отсреща и да постигна открита и искрена комуникация, но да се свързвам така бързо и качествено, както в момента, съм се научила от дългите години практика.

Попитай се къде ти е силата, какво ти се удава, когато става дума за работа с хора, за работа с информация, за работа с технологии и за работа със собственото ти тяло/ ръце. Помисли къде си постигал резултати, в какъв вид дейности според теб самия и според хората около теб. Досети се за какво те търсят хората, отново и отново, като какъв те описват другите, с кои качества те асоциират и за какво те уважават.

И, не на последно място, отговори си – кой е твоят специфичен начин на правене на нещата? Защото едно е да умееш да изслушваш хората, а друго е да можеш да го правиш с емпатия, или пък да задаваш правилните въпроси, да даваш кратък съвет право в целта, или да подметнеш нещо провокативно, така че да разтърсиш човека. Всеки си има неговия особен начин на правене на това, което почти всеки друг може да прави, и е важно да го използва като своя запазена марка, а не да се опитва да го потъпче, за да се вмести в масовата представа за това как се прави определено нещо.

Всъщност, призванието до не малка степен се определя от отговорите на въпроса КАК правя нещата, а не КОИ неща правя. Замисли се над този въпрос…

  1. Какво обичаш да правиш?

Целта на този въпрос е да определиш кои са твоите страсти, които те карат да правиш нещо или се събуждат, докато правиш нещото. Защото, признай си, понякога чакаш голямата искра в теб, за да направиш първата крачка, а много често искрата се разгаря в процеса на работа, така, както апетитът идва с яденето. 

Та, за да определиш страстта си, помисли кое е това, което те дразни, когато не е наред, и искаш да участваш в поправянето му. Не е задължително да е някое световно зло, може да бъде и определен начин на мислене, правене или изглед (външен вид) на определено нещо. Аз, например, не мога да се примиря с това хората да действат хаотично, да нямат концепция, ясна заявка и структура, и им помагам да постигнат точно това, без значение в коя професия съм се намирала до сега.

Също така, виж кое е това нещо, което, когато го правиш, не усещаш как минава времето, няма нужда да ядеш и да пиеш, и би го правил много често, дори и да можеше да правиш каквото и да било друго. Да, тривиалният въпрос би бил: „Какво би работил и за без пари?”, но нали тук не говорим просто за работа? 🙂

И, последно, виж какво като ценност стои зад самата дейност, т.е. какво ти носи дейността, заради което би я правил отново и отново. Моите основни ценности са свобода, смисъл и страст, и намирам начини да ги удовлетворявам чрез работата, която правя. А ти, какво ти носят любимите ти дейности? И как би могъл да постигнеш същите ценности и в работата си, и в живота извън нея?

 

  1. От какво се нуждае света?

puzzleТук идеята е да откриеш пресечната точка между силните ти страни и страсти и нуждите на другите, така че да определиш приноса, който би искал да имаш в света.

Така де, ти можеш да си силен в много дейности и те да ти носят удоволствие, но за призвание можем да говорим само ако тези дейности носят стойност на хората около теб. Т.е., важно е да определиш върху решаването на какъв вид проблеми да се фокусираш като използваш силните си страни, знания и умения и страстите, които имаш.

Кариерното консултиране при мен дойде като естествено продължение на учителската професия, с която излязох от университета. Пет години бях учител по английски, но в един момент осъзнах, че хората имат трудности да научават език, защото имат вътрешни спирачки като неувереност, ограничаващи убеждения, страх от излагане пред другите и много други. Всъщност, осъзнах, че искам да помагам на хората да бъдат по-уверени. И точно в този момент попаднах на дисциплината ‘управление на човешките ресурси’ и си казах, че това е за мен. Започнах да уча и работя едновременно, изпробвах всичките й аспекти от подбор, през администриране, обучаване и оценка на изпълнението, докато не разбрах, че моята сила е да помагам на хората да откриват работата за тях, както и да бъдат по-щастливи и успешни на настоящата си работа. Моят опит, възможностите, които ми се предоставяха, и интересите ми, се срещнаха с нуждите на хората около мен.

И аз просто определих своето призвание като го направих малко по-тясно от „Искам да помагам на хората да бъдат по-уверени.” Но настоящата ми дейност не го изчерпва, просто в момента това е най-добрият начин, по който мога да оставям своя принос.

  1. На къде ме тегли отвътре?

Този въпрос е ключов, за да определиш каква е причината за твоето съществуване, която може да се реализира чрез много различни дейности и кариерни пътища.

Тук няма да ти говоря за знаци от Вселената и съвпадения. Не че не вярвам донякъде и в тях. А ще ти говоря за интуиция и за вътрешно усещане…но, базирани на опит и себепознание. От личен опит, и опита на много хора, с които съм работила, отговорно заявявам, че когато човек има представа за това, в което е силен, когато е наясно със страстите си и приноса, който иска да остави на света, ще може много ясно да чуе вътрешния си глас. Гласът, който не просто нашепва, а крещи: „Аз съм тук, за да…” Твоят глас, а не този на роднини и приятели или на обществото, което налага определени ценности. А когато го чуеш, ще имаш възможност да го живееш чрез много различни работни позиции, по един или друг кариерен път. Ти избираш!

Съвсем в тон с тези изводи ще ти споделя откъс от речта на Стийв Джобс, по случай завършването на випуск 2005 на университета Станфорд. Няма да те лиша от удоволствието да я чуеш, ако все още не си, само ще ти загатна за какво говори той:

Времето ти е ограничено, така че не го пропилявай като живееш нечий чужд живот. Не влизай в капана на догмите – което означава да живееш според това, което другите мислят. Не позволявай на мнението на другите да потисне твоя вътрешен глас. И най-важното – имай куража да следваш собственото си сърце и интуиция. Те някак си вече знаят какъв би искал да бъдеш. Всичко друго е второстепенно.”

passionА как да разбереш, че си избрал правилното нещо, че си дефинирал своето призвание?

Ще ти кажа аз как разбирам: нямам търпение да стана сутрин; когато ми предстои предизвикателство, го посрещам с пеперуди в стомаха, не с камък в гърлото; имам енергия да правя по много неща, и то качествено; хората ме описват като вдъхновяваща и носеща стойност; не се и замислям да се откажа, макар и да съм имала и да продължавам да имам трудни моменти, почти всеки ден.

А ти – кои са твоите психофизически знаци? И ако в момента нямаш тези признаци, имаш ли моменти, когато си ги имал, дори и в по-малка степен? А ако си ги нямал, кои биха били твоите признаци – бъди осъзнат за тях, за да ги разпознаеш от тук нататък!

Остана и още нещо, ама някак не се връзва с патоса от речта на г-н Джобс – да бъдеш постоянен, да действаш в твоята посока, да си създадеш навици, така че да бъдеш ефективен и продуктивен в процеса на живеене на твоето призвание.

Пожелавам ти кураж и успех по твоя път!

Лили Георгиева - кариерно консултиране