Първата крачка е най-важна (или как да спра да отлагам) ЧАСТ 2 - Промяна и личен брандинг

Първата крачка е най-важна (или как да спра да отлагам) ЧАСТ 2

В първата част на тази статия тe попитах дали ти е познато състоянието, в което искаш да направиш първата крачка към промяна в кариерен, а защо не и личен план, но не го правиш – отлагаш го и то не еднократно. Предполагам, че отговорът ти е „Да!”.

И долях масло в огъня като попитах: „Как става така, че уж напълно ясно осъзнаваш, че тази първа крачка ще стартира процес, която ще промени живота ти към по-добро, хем намираш причини да не се задействаш?”

Ами, основните причини да отлагаш първата крачка според мен, са (поне) осем.

В част 1 разгледах четири от тях и ти дадох и ‘противоотрова’ за всяко:

  1. Не съм достатъчно добра/ компетентна/ подготвена (да направя първата стъпка).
  2. Нямам най-добрите условия (за да направя първата стъпка).
  3. Нямам настройката/ настроението/ състоянието (да направя първата стъпка).
  4. Първата стъпка изисква усилия (както и следващите стъпки), а искам да ми е лесно/ удоволствено/ приятно.

 Ето ги и следващите четири причини, както и изпитани от мен и жените, с които съм работила, ефикасни начини да се справиш с тях.

 

  1. Страх ме е, че ще се проваля (затова по-добре да не предприемам нищо).

Един от най-често срещаните видове страх на тоя свят е страхът от провал. Защото всяка от нас иска да бъде успешна, както в собствените си очи, така и според хората, които я заобикалят. И този страх е толкова силен, че буквално те парализира… и те отказва от действие. А дори и да направиш нещо въпреки него – ти не се влагаш напълно, не правиш всичко, на което си способна, пестиш усилия и емоция, защото ти се иска да паднеш от ниско. Знаеш, че от високо много боли…

 Противоотровата:

Най-доброто нещо, което можеш да направиш, ако те е страх от провал, е да си зададеш следния въпрос:

„Кое е най-лошото нещо, което може да стане?”

Много често отговорът ще ти покаже, че страхът е бил преувеличен, че последиците не са толкова страшни…или че можеш до някаква степен да предотвратиш провала като промениш нещо в действията, които планираш.

И да, възможно е последиците да са много, ама много неприятни, защото, както знаеш, не всичко зависи от теб.

Това, което можеш да направиш при последния вариант е… да приемеш провала. Да го погледнеш в очите и да му кажеш: „Ами, ок, приемам и този вариант. Аз ще предприема осъзнато действията, които искам…пък да става каквото ще.”

woman-865021_1280

Успееш ли да го направиш буквално ще усетиш как ти порастват крила. И тогава ще се вложиш напълно, ще поемеш и рискове, най-вероятно ще потърсиш помощ ако се налага и най-вече – ще действаш без да гледаш назад.

 

Знаеш ли, че Едисън е направил над 10 000 опита преди да открие електрическата крушка? И не е нарекъл нито един от тях провал, а е казвал, че това е поредният начин, по който нещата не могат да станат. И е вярвал, че има поне един начин, по който ще се получат. J

Бонус съвет:

Това, което всъщност е по-страшно не е самият провал, а постоянната мисъл за него. Страхувай се от мисълта за провал, защото тя ще те кара да правиш неправилните избори, ще оправдава бездействието и отлагането и ще те спира да вървиш напред. Ако тази мисъл е прекалено силна, не я измествай, а й обърни внимание, приеми я, след което я изхвърли от главата си.

Не вярваш, че става? Опитай, получава се с постоянство и упоритост, а след време е въпрос на навик. Казвам ти го от личен опит. 🙂

Положително утвърждение: Тук вариантите са няколко. Можеш да използваш всичките или да си създадеш твои собствени. Например: „Аз успявам в начинанията, които предприемам.” Или: „Аз действам уверено и постоянно.” А защо не и: „Няма провал. Има пореден опит. Ще упорствам, докато успея!”

  1. Страх ме е, че ще успея (затова по-добре да не предприемам нищо).

О да, не по-малък страх от този от провал е страхът от успех. Само като си представиш, че може да постигнеш това, което искаш, и стомахът ти се свива…Успехът означава, че можеш да паднеш във всеки момент (дали?!). Успехът означава постоянни усилия, промяна на лоши навици, определено поведение. Дали ще се справиш с всички последствия от успеха? Дали ще ти хареса? Дали ще можеш да го поддържаш? Страшничко звучи, нали…

 Противоотровата:

СТОП! Май нещо се обърка тук.

Дойдат ли ти такива мисли, освен наличие на неувереност, на която обещавам да посветя отделна статия, (особено ако ми пишеш, че ще ти е интересно и полезно :)), означава и че визията ти за успех не е точно твоята…

Защото, помисли си, дали ще те е страх от постигането на нещо, което отговаря на това, което ти си и това, което е важно за теб?

Ако това, което искаш да постигнеш, в кариерен план в случая, е съобразено с твоите ценности, с визията ти за себе си, с уменията и силните ти страни, с вярванията и темите, за които те е грижа, дали страхът ще е по-голям от нетърпението да постигнеш това, което искаш? Не казвам, че няма да има страх, но ще е пренебрежим, сравнен с желанието да успееш. Знам, че е така, нали и аз съм го изпитала…

Бонус съвет: Ще ти споделя нещо от моя път на професионално развитие, което се отнася и за страха от провала, и за страха от успеха.

Няколко години подред имах страх от това да бъда мениджър в компаниите, в които работех. Не че нямах качествата…Имаше неувереност, разбира се, но ми трябваше време да осъзная, че аз просто не искам да бъда такава. Това не беше моят начин да успея. Не това ме палеше отвътре.

В момента в който реших да развивам собствения си бизнес и си казах, че това е единственото нещо, на което искам да се посветя, страхът сякаш намаля, драстично. Просто еуфорията от това да бъда себе си, аз да нося отговорността, да работя за собствените си цел, надделя. А отговорността за резултата и доверието на хората пък ме стимулираха да давам най-доброто от себе си, да търся помощ и винаги да намирам начин. Пък не е да са липсвали ситуации, в които да се чудя има ли начин…

Положително утвърждение:

Моето е: „Аз съм успешна по моя си начин. И така е нормално да бъде.” А твоето?

  1. Не мога да се организирам/ нямам време (да направя първата стъпкa)Гигантска тема. Признавам, че има десетки страници, които са изписани по темата. Аз ще ти дам три съвета, които работят безотказно.

Преди това обаче ще ти кажа нещо важно.

„Време има, енергия няма”, както казваше един от моите големи учители в живота.

student-849821_1280Всички разполагаме с 24ч в денонощието, но някои използват това време доста по-ефективно от други. Най-вероятно те имат цели, познават приоритетите си, по-скоро имат увереност, в подходящото психическо състояние са и… са си изградили необходимата дисциплина.

 

 

Противоотровата:

Ако си минала предните шест точки най-вероятно оправданието ‘нямам време’ вече е отпаднало. Но е напълно възможно да не знаеш как да се организираш.

Аз бих те посъветвала на първо време да се попиташ следното: „Кое е това нещо, за което ако отделя време сега, ще ми създаде условията да се задействам и да мога да поддържам активност?”

 И ще ти дам пример: представи си, че искаш да говориш със шефа си да те включи в нов проект, в който ще научиш нови неща и ще се запознаеш с нови хора. Ама си толкова претрупана с настоящите задачи и си толкова изнервена…

Помисли кой може да поеме част от задълженията ти, кое може да почака и най-вече – успокой се. В голяма част от случаите, първото нещо, което трябва да направиш е да постигнеш психическото състояние, което ти трябва. Което не става само с положително мислене, а с оптимизиране на начина, по който правиш нещата и с помощ.

Ако ли пък си от този тип хора, които просто няма как сами да си дават ритници отзад, намери си ‘пъдар’. Да, да, не се шегувам. Намери някой, който да изисква да спазваш някакви срокове и да следи за това. Някой, когото не искаш да разочароваш. Ментор, колега, приятел, човекът до теб. Знам, че дългосрочно това не е най-доброто решение, но нали идеята е поне да предприемеш първата крачка?

И още нещо – направи уговорка със себе си. Поеми отговорност, дай дума, пред себе си. Когато имаш сравнително ясна цел, кажи си, че ще работиш за нея. Прави уговорки за себе си за всеки ден – колко време ще й отделяш, с каква концентрация, какво ще получиш за награда и какво – не, ако не постигнеш целта. Това работи невероятно добре. И е въпрос на навик, не на специални знания и умения.

Положително утвърждение:

Нещо много конкретно от рода на: „Днес, между .. и .. часа аз работя за…/ правя…Аз обещавам на себе си да го изпълня. Когато го направя ще си дам….”

  1. Трябва да съм напълно сигурна, че това е моето.

Е, дойдохме си на думата. Огромен процент от жените, с които съм работила, не предприемат първа стъпка, защото искат да са абсолютно сигурни, че целта, към която се стремят, е ‘тяхното нещо’. Дето се вика не им се ще да хвърлят усилия напразно, в нещо, което не е за тях.

Прави са, обаче…когато ги попитам как ще разберат, че бъдещата работа, желаното повишение или пък търсената възможност е тяхното нещо, много често отговорът е: „Не знам. Но ще разбера, че е то.”

Да, интуицията при жената играе огромна роля и не бива да я подценяваме, но все пак си трябва и малко рационална мисъл.  И поемане на риск, премерен…

Противоотровата:

Следващият път, когато се чудиш дали да предприемеш първа крачка в посока кариерна промяна, но не си сигурна дали това е твоята промяна, запитай се:

„Как ще разбера, че бъдещата промяна е това, което търся? На какви пет критерия трябва да отговаря бъдещата ми работа/ работна среда/ шеф/ вътрешно състояние, така че аз да знам, че точно това ми пасва най-добре?”

И седни и помисли сериозно.

И също, ако имаш възможност, дай си срок да изпробваш демо версията. Или поне говори с хора, които вече са минали по пътя, по който ти ще поемеш. Но бъди особено конкретна в питанията си, защото както знаеш, всеки мери със своя аршин, а те могат да бъдат толкова различни…

Нека ти споделя едно последно нещо. Ключово!

Колкото повече отлагаш и намираш причини да не предприемеш нищо, толкова повече негативни емоции натрупваш в себе си – вина, чувство на безсилие, обезверяване… И все по-нарастващо безпокойство. А , както моят духовен учител д-р Уейн Дайър казва:

„Безпокойството е форма на защита от реалния живот. Човекът, изпълнен с тревоги, седи и мисли, докато активната личност се изправя и предприема действия. Безпокойството е хитър начин да останете пасивни. Ясно е, че е по-лесно да се тревожите, отколкото да сте активен и ангажиран човек.“ Решението?Ето: „Когато усетите тревога се запитайте: ‘ Какво се опитвам да избегна като си запълвам времето с безпокоене?’ След като си отговорите се заемете активно с това, което се опитвате да избегнете. Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойството.“

(д-р Уейн Дайър, из „Вашите слаби места“)

А ти? Сподели ми – кои са твоите ограничаващи вярвания, които сте спират да направиш първата крачка и как се справяш с тях? Моля остави коментар под статията. Със сигурност има какво да научим една от друга. 🙂

 И нали знаеш,

където и да си, с теб съм!

Лили Георгиева - кариерно консултиране