Пълна кариерна промяна - д-р Мариана Тодорова - Промяна и личен брандинг

Пълна кариерна промяна – д-р Мариана Тодорова

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.

През юли 2018-а имам удоволствието да ти представя д-р Мариана Тодорова, учен-футуролог, която ни споделя за нейната промяна и за бъдещето на професиите.

Приятно четене!

Как и кога сe случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята да станеш футуролог?

Всъщност, аз съм преминала през няколко кариерни промени, като  почти винаги съм започвала да се изграждам в новото си поприще от най-ниската стълбица. Преди и в периода на майчинството си се занимавах с докторантурата ми, която е по футурология.

Малко след това попаднах на обява, че в Администрацията на президента на Република България, се отварят няколко позиции за стажанти. За по-малко от 4 години станах експерт и съветник там. Помогна ми изграденото от футурологията (научна дисциплина, която предвижда бъдещето с научни методи) визионерство и стратегическо мислене. Веднага след това ръководех локален офис на депутат от Европейския парламент. През 2014 г. заех академична позиция в Българската академия на науките, а малко по-късно бях избрана за народен представител в 43-то Народно събрание.

През 2017 г. реших да се посветя на научната си кариера, която ми дава възможност да изследвам най-новите и значими тенденции за глобалното развитие и промени в света. Футурологът, или както е по-актуално напоследък футуристът, описва  бъдещето с научни методи или предлага такива решения в настоящето, които могат да повлияят на бъдещето в позитивна за човечеството насока. Тази дейност ми дава възможност непрестанно да се развивам, да творя статии и книги, да пътувам.

Неслучайно, на кратко описах тези промени – за около 10 години се случиха 4 рестарта на моята кариера. А прогнозите за бъдещето са, че на децата, които сега са на 10-11 г. ще им се наложи да сменят професионалната си посока поне 9 пъти в жизнения си път.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

При мен, понякога настоящето поприще е приключвало по силата на моментите обстоятелства. Но и аз съм решавала да прекратя дейността си. Това се случвало, когато повече не можех да следвам мечтите си, не виждах положителна промяна и напредък. Ужасявам се от „зациклянето” и „вегетирането”. Истината е, че именно рисковата промяна може да предизвика развитие. Не става въпрос за хазартно поведение, а за обмислени и осъзнати решения. Много хора се обричат, страхувайки се да предприемат ход и да напуснат зоната на изградения си комфорт.

Разкажи ни за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

С футуролога Герд Леонард

Тежките моменти в живота ми до момента са свързани с политиката. Там, даваш всички от себе си, но ако конюнктурата не е благоприятна или посланията ти не  достигнат до хората, не се получават нещата. Изживях тежко загубата на последните избори – има доста атаки и скрити битки, които всъщност се оказват нещо рутинно в тази област. Не мога да пренебрегна субективните, но чисто човешки взаимоотношения на конкуренция, прерастваща в завист и нелоялно отношение.

Помага ми убеждението, че човек е това, което мечтае и сам си пожелае. Постигала съм върхове, и макар и много трудно,  не се страхувам да започвам отново и отново. Това винаги е съпътствано с нови знания, умения и опит.

 А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Най-много се гордея с дъщеря ми и семейството ми! Защото и най-големият кариерен връх може да е преходен и мимолетен, а без семейство смисълът на успеха е илюзорен. В някои страни, особено в англо-саксонския свят хората се отъждествяват само с професиите си, а това води до сривове и депресии.

Все пак, ако трябва да посоча моменти на гордост, това са защитата на докторската ми титла, отстояване на каузи и промени на законодателството, участие във форуми в престижни институции- Харвард, Европейската комисия, Световното общество на футуролозите и др.

А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си заветния баланс работа-личен живот?

Старая се! Дъщеря ми е вече почти  на 12 години, така, че всичко вече е много по-лесно. Сега работя предимно от вкъщи – главно научна продукция. Когато си self-starter, определяш сама темпа на работа и е много важно да си дисциплиниран и да се самоорганизираш, за да балансираш между семейството и работата. По-трудно ми беше, когато се занимавах с политиката. Тогава ангажираността не зависи от темпото, което ти искаш и можеш да си подсигуриш. Но дори тогава се научих да степенувам и отказвам ангажименти. Спортът е неизменна част от живота ми също. Помага не само на физиката, но и на психиката ми. Затова 4 пъти в седмицата са само за мен.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Личният брандинг трябва да се отнася да образование, умения (включително меки и гъвкави) и развитие през целия живот, а не до заемани позиции и настоящ статус, тъй като, както вече казах, те не са устойчиви.

Бих се радвала, ако името ми се асоциира с висок научен авторитет, професионализъм, експертност и потенциал да влияеш на реалността и да променяш живота на хората в положителна насока.

Като футуролог ти говориш и за бъдещето на професиите – какво да очакваме в близките пет до десет години и на какво да обърнем внимание още от сега?

Необходимо е постепенно да се подготвим за навлизащите автоматизация, роботизация и изкуствен интелект в професиите. Адекватният въпрос би бил не дали ще се случи, а кога. Изводите, които можем да направим за бъдещето са, че ще трябва непрекъснато да се учим и да се пре-изобретяваме като професионалисти и експерти, за да се пригодим адекватно към новите реалности. Ще трябва да мислим в посока на това, че в бъдеще ще доминира самонаетият труд и ние ще трябва да инициираме и търсим местата, където да прилагаме нашия труд и умения. Ние ще сме тези, които ще творим новите професии и техните параметри, а няма вече да се стремим да се вписваме в определени заложени рамки.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Никога не бих поощрила непремерения риск. Но категорично съм против страха, малодушието и нежеланието за промяна. Застоят в кариерата ни променя и ни влияе като личности. Свързан е с менталното и физическо здраве. Понякога, за да „се отвори една врата, една нова възможност”, трябва да се „затвори друга”.

При жените има и много обективни пречки. Факт е, че за еднакви позиции жените са с15-20% по-ниско платени от мъжете, а пенсиите им са с около 30% по-ниски. От друга страна, жените като майки, са по-малко склонни към риск. Но вече изразих мнението си, че много често самата промяна води до развитие.

Можеш да се свържеш с Мариана на email: mariana_g_todorova@yahoo.com или да я намериш във Facebook.

Това беше всичко от нас с Мариана!

Ако темата за кариерната промяна ти е актуална и искаш на научиш подробности за професиите на бъдещето от д-р Тодорова, както и как да реализираш твоята промяна, и да се вдъхновиш от български жени, направили своя професионален завой, разгледай настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“. Възможно е точно от този ‘помощник’ да имаш нужда, за да направиш първата крачка!