РАВНОСМЕТКАТА: защо и как (с полезни инструменти!) - Промяна и личен брандинг

РАВНОСМЕТКАТА: защо и как (с полезни инструменти!)

Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да си върнат удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.  Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, водещ и гост-лектор на кариерни събития, обединител на общност от над 250 дами, с които сме работили индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение. 

Отново е онзи период от годината, когато е важно да отделим време за нещо много важно, а именно – да си направим равносметка. Истината е, че тази година беше трудна – променихме приоритетите си, фокуса си, начина си на възприемане на това, което имаме в живота си. А повечето ни планове и цели просто заминаха по дяволите…

Затова е особено важно, именно тази година, да направим равносметката си по щадящ и  утвърждаващ начин.

ЗАЩО ОБИКНОВЕНО СИ ПРАВИМ РАВНОСМЕТКА В КРАЯ НА ГОДИНАТА?

Знаеш ли кой е най-често срещаният отговор на въпроса по-горе?
„За да разбера какво трябва да се подобри през следващата.“

Това може да означава, че целта на равносметката е да видиш кое не ти се е получило добре, какво ти липсва или кое е излишно в живота ти ( и в личен, и професионален план). На пръв поглед съвсем логична цел, нали? Само че този фокус, и то година, след година, след година, води до постоянно усещане за неудовлетворение и нагласа от рода на:  „все нещо не ми достига/ все нещо не ми е наред“. Особено тази година, когато малко неща бяха наред…

Това не е стимул за промяна в каквато и да било посока, а за самосъжаление, за недоволство или дори отчаяние. Клиентите, с които работя за тяхната кариерна промяна или личен брандинг, често гледат към крайната цел (представете си я като едно все още недостижимо Килиманджаро) без да отчитат, че вече са изкачили Мусала или Олимп, и че това си е едно прекрасно постижение, което ги подготвя за по-сериозното изкачване.

Никак не е учудвам. Все пак още от малки сме възпитавани да отбелязваме онова, което не е добро, и да подминаваме своите, дори и малки, постижения, без реално да ги отчитаме, камо ли празнуваме. Само се сетете за червения химикал, с който отбелязват грешките ни в училище… бях удивена, когато разбрах, че в скандинавските държави използват зелен, за да отбележат верните попадения и детето да се стреми към тях! Като големи пък ни възнаграждават за постигнати цели и резултати, често без да отчитат развитието ни по пътя към тях. От тази гледна точка правенето на равносметка се превръща в един неприятен процес и често сме склонни да я пропуснем или я правим по навик, само за да затвърдим усещането за непълноценност и недостигане на поредната цел.

С КАКВА ЦЕЛ ДА СИ ПРАВИМ РАВНОСМЕТКА ТОГАВА?

Здравословната цел на това да видим какво сме постигнали през годината във всички сфери в живота си (вкл. и професионалната), е за да осъзнаем колко сме се променили и развили, и то в сравнение със себе си, година по-рано.

 Всъщност, основната цел на равносметката е да отбележим напредъка (или застоя, ако има такъв) във всяка една сфера на своя живот и да си припомним десетките поводи за благодарност през годината.

Да, казах я. Тази ужасно изтъркана, и според мен, все още недоразбрана дума, ‚благодарност‘. За какво да благодарим на себе си, на колегите си, или на Вселената, когато голяма част от онова, което сме планирали, е били изтрито поради външни форсмажорни обстоятелства?

Защото само тогава ще имаме мотивация и желание да продължим напред, колкото е нужно, дори и да е трудно. И, освен това, за да не бъда голословна, има и още ползи, и то научно доказани (описани по-подробно тук):

1. Благодарността подобрява физическото здраве
2. Благодарността подобрява психичното здраве
3. Благодарността намалява усещането за стрес
4. Благодарността подобрява съня
5. Благодарността подбрява самочувствието и увереността

От личен опит мога да споделя, че е точно така, както и от разговорите ми с хора, които практикуват благодарност. И, ако това не е достатъчно – равносметката с цел утвърждаване на нашите постижения и малките стъпки по пътя към голямата цел (макар и все още недостигната), ни дава съвсем различна нагласа, а именно: „Аз имам развитие, сравнено с миналата година.“, „Колко много позитивни неща е имало през годината, а аз съм се фиксирал само върху негативните…“

***

Ако ти е нужен аналогов инструмент,  който да ти предостави система за целеполагане и създаване на навици, така че да можеш да си направиш адекватна равносметка следващата година, запознай се с Планера за 2021-а, създаден от дама от моята общност, дизайнер и стратег на бизнес процеси.

Аз ще използвам именно него за моите цели през 2021-а, както и ще подаря по един такъв на всяка дама, която ще участва в шестемесечната програма „Уверена, устремена, успешна“, която стартира в края на януари.

***

А КОГА ДА НАБЕЛЕЖИМ КАКВО ДА СЕ ПОДОБРИ?

И така – равносметката ни помага да отбележим прогреса във всяка сфера на нашия живот, дори и да не чувстваме, че сме на 100%. Това ни дава повишена увереност, спокойствие, и сили и настройка да полагаме още усилия, да постигаме повече, и да се справяме с по-голяма лекота с моментите на неуспехи. Без да се фиксираме върху тях. Ако целта на равносметката е утвърждаване на прогреса, то моментът да набележим какво все пак трябва да се промени или подобри, е по време на поставянето на целите ни за новата година. Те са базирани на равносметката, но мястото за градивната критика с цел промяна идва именно в целеполагането. Тази тема е обширна и ще бъде разгледана в друга статия, но нека кажа нещо важно – тук е моментът да си си отговаряме на въпросите: „Какво да променя, за да ми се получава още по-добре?“ или „Какво да направя, за да имам развитие и в еди коя си сфера, така както е имало развитие в еди коя си?“

КОГА Е НАЙ-ДОБРОТО ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА?

Много хора избират да я правят в края на старата или на прага на новата година, но не е нужно да чакаме 12 месеца, а да я правим редовно, поне два-три пъти в годината. Ако става дума за равносметка конкретно в професионален план:
– Когато планираме да прекратим или вече сме прекратили предишни работни правоотношения;
– При приключване на голям проект;
– При завършване на обучение;
– По средата на голям проект или обучение, за да видим как върви, до къде сме стигнали и какви цели да си поставим за втората половина от пътя;
– Винаги, когато усещаме, че гледаме към Килиманджаро, а не зачитаме, че сме стигнали до първа база под него, което си е сериозна стъпка по пътя. Започваме с равносметка и благодарност, продължаваме с целеполагане (или модифициране на вече поставени цели).

КАК СЕ ПРАВИ РАВНОСМЕТКА?

Първо и най-важно – – започваме с основните сфери на нашия живот, а не само кариера или финанси, както много хора правят (защото нали всичко друго се нарежда между другото?! Или не съвсем…) Ние сме цялостни личности и за да се чувстваме такива, е важно да съзнаваме всички важни сфери в нашия живот и ролите ни в тях, да оценяме развитието си във всяка една и да целеполагаме във всяка една, като започваме с най-приоритетните за нас.

А за тези, които си падат по писмените цели, но 2020-а ги е разбила на пух и прах, моля, не оценявате годината си само по броя изпълнени цели, а и по други параметри, а именно:

  • Какви непланирани цели постигнах, в кои житейски сфери
  • Какви три важни решения приех тази година
  • С какви три големи трудности се справих тази година
  • На какво се научих, какви умения придобих

Едно от нещата, на които тази година ни научи, беше – гъвкавост, адаптивност, по-малко вкопчване в планове, фикс-идеи, непостижими цели. Научи ни на това да оценяваме тук и сега и онова, което имаме, а често неглижираме, поради гоненето на онова, което ни липсва.

За ‘оглеждане’ на годината от всички възможни ъгли, препоръчвам използването на колелото на живота, в което оценяваме от 1 до 10 удовлетворението ни от всичките важни сфери в нашия живот (например, семейство, работа, здраве и т.н.).

снимка списание „Обекти“

Още по-добре е за всяка сфера да изпишем най-ярките моменти (не повече от три, които ни изплуват за тази година). Например за себе си бих казала, че най-яркия момент в сферата „Работа“ за мен тази година, беше подкрепянето на няколко десетки хора да преминат през трудностите в кариерен план, които 2020-а ни поднесе, както и още толкова за това да направят крачка към себе си и истинската си същност именно сега, в тези нестабилни времена. След като направим тази оценка, веднага се вижда къде колелото е най-заоблено и има най-много поводи за благодарност, и къде имаме да работим още. Важно е да отчетем външните фактори и да отбележим кое реално е зависело от нас и кое – не. Това е първичен инструмент за оценка и след него следва още работа, но не бива да го изпускаме и да се фокусираме само върху професионалната роля, защото нашата удовлетвореност в една област е в пряка зависимост от удовлетвореността ни в друга.

След колелото на живота можем да решим да задълбаем в областта на работата/ кариерата/ бизнеса, като за целта предлагам следния инструмент, който използвам аз (отнема повече време, но пък е много ефективен).

Отварям своя Гугъл календар (или тефтер или кой каквото ползва) и преглеждам какво ми се е случвало всеки месец от годината, в няколко основни области:

Професионални взаимоотношения ( с колеги, клиенти, партньори)
Работни проекти (започнати, завършени, в развитие, отпаднали, предстоящи)
Учене и развитие ( професионално/ личностно)
Резултати от работата (оценени обективно и субективно от мен и от потребяващите моя продукт/ услуга)
Ефективност и продуктивност/ управление на времето (доколко ефективно съм използвала времето си и енергията си)

Конкретиката в календара ми или записките ми за това как е протичало ежедневието ми, както и чек листове или доклади, които съм изготвяла формално или просто за себе си, ще ми дадат добра представа за всяка една от тези пет области по месеци. Това може да бъде поставено в таблица, след което много лесно могат да се намерят общите елементи, нишки, модели на действие, които се повтарят във взаимоотношенията, в работните проекти, в собственото ми развитие, в резултатите от работата и в продуктивността ми.

Може да се окаже, че сме създали няколко дългосрочни взаимоотношения, за които можем да бъдем много благодарни (но не съм се сещали в лудото ежедневие), но пък има нужда да поработим върху взаимоотношенията с определен колега, с който нещата не се получват… не само тази година. Със сигурност ще излезе информация за това кои проекти са били смислени за нас и кои е дошло време да отпаднат, кое точи от времето и енергията ми, и трябва да взема мерки, за да го коригирам. Така ще си обясним развитието на някои процеси, които 2020-а ускори, и ще успеем да видим и доброто в лошото, в дългосрочен план.

Накрая, за завършек на цялото упражнение, е ключово да определим какво е било нашето доминантно състояние през годината като цяло. Например, тази година като цяло аз се чувствах много по-спокойна в сравнение с предишните, въпреки турбуленциите отвън. Бях свързана с вътрешния си център и той ме държеше устойчива без значение случващото се извън мен.

След като оценим доминантното си състояние и видим кое е влияело върху него най-силно, можем да набележим цели за следващата година, но не само външни в сферата на постиженията, а вътрешни – като подсилване на вътрешната устойчивост, създаване на умения за адаптивност и гъвкавост, и други. Понякога може да се наложи да работим с другарче за този тип цели, във вид на ментор, наставник, коуч, терапевт, ако е необходимо.

А СЕГА НАКЪДЕ?
След като свършиш смислената работа по-горе, е време да си сипеш чаша вино или друга любима напитка, и да направиш следното:

  • да поблагодариш на себе си, важните за теб хора и Вселената за онова, което имаше и ти се получаваше, напук на форсмажорните обстоятелства;
  • да отпразнуваш постиженията и напредъка си, дори и да не са много;
  • да приемеш неуспехите и нереализираните планове, защото те са част от пътя;
  • да помислиш и за най-трудните моменти, загуби, провали и да видиш какво научи от тях и до какво могат да доведат, ако видиш техния скрит смисъл;
  • да отделиш време в календара си за целеполагане.

Пожелавам ти ЗДРАВЕ, ВЕСЕЛИ И ТОПЛИ ПРАЗНИЦИ! 🙂

п.с. Моля сподели тази статия с твои близки и познати, които смяташ, че е важно да обърнат своя фокус при правене на равносметката… или да започнат да си правят такава. 🙂


А сега, към програмата за увереност и самооценка, която стартира през януари и темите в нея…

✅Умения за изграждане и развиване на увереността и самооценката
✅Умения за поставяне на цели, според собствените ни ценности и критерии за успех, и устойчивост в следването им
✅Умения за себеотстояване и разиване на мрежа за взаимоподкрепа
Това са трите аспекта, които заедно дефинираме, че имат нужда от отработване, с почти всяка от стотиците дами, които съм съпътствала в тяхното кариерно развитие, промяна или изграждане на личен бранд , в над 2000-те часа от консултантската ми практика от 2015-а насам.
Именно това са ключовите умения, за да се чувстваме уверени, устремени и успешни – в кожата си и в своята кариера. Особено в моменти на външни турбуленции и несигурност, както в настоящата пандемия.
И именно сега, когато общуването и движението навън са ограничени, е време да се обърнем навътре и да разрешим вътрешни теми, които, може би, сме отлагали с години!
Подробности за съдържанието на програмата и бонусите към нея, формата на провеждане, отзиви от участнички от миналата година, и как да кандидатстваш, тук.