Когато я срещнах в ролята си на консултант по кариерно развитие преди няколко години и тя ми каза, че едва ли не всичко й е интересно, се усетих, че си мисля: „Е как може така, това е като да слушаш всякаква музика или да ядеш всичко без да подбираш! Едва ли ще мога да й помогна изобщо…“ Направо си подходих дискриминационно.
Колкото повече си говорихме, толкова повече виждах колко широко скроена е, колко всестранно развита и желаеща да надгражда, смела да опитва нови неща и да излиза „извън кутията“, и колко…. притеснена е, че е точно такава. Защото май и други бяха подхождали към нея с подобно на моето отношение.
С времето срещах все повече такива хора, а в близката година усетих, че и аз не съм много различна, и аз имам множество интереси, в професионален, че и личен план, и не искам, а и няма нужда, да се фокусирам само върху едно единствено нещо. Приех го със смесени чувства – хем щастлива, че съм извън калъпа, хем притеснена дали това няма да ми изиграе лоша шега.
И тогава ме удари – онзи спомен от детството ми, в който човекът с разнородни интереси… се описваше с епитета „много… странно развит“. И леко подсмихване отсреща. И за това, че когато ме питаха: „Каква искаш да станеш като пораснеш?“, отговорът ми беше: „Балерина.“, месец по-късно: „Моден дизайнер.“, а след още два, неприемливото: „Балерина, моден дизайнер, модел и учителка.“ Неее, нямаше начин това да се случи, просто нямаше как…
Докато по време на Ренесанса на почит са били хората с разнородни интереси и таланти (виж Леонардо да Винчи или Галилео Галилей), то в края на 20-и век, в унисон с икономическото и технологично развитие, най-търсени са тесните специалисти. Днес, да имаш кариера съставена от различни дейности/ проекти/ дори професии, е все по-обичайно на запад, особено ако си набор 1990-а+. При нас… май все още сме по-скоро резервирани… или просто не ни стиска!
Та, за хората, които имат интереси в различни професионални, и не само, области, и които се чувстват добре да имат кариера, съставена от различни парченца, са създадени специални термини, като multipotentialities (виж TED речта на колежката Emilie Wapnick) или по-често срещаното multi-passionate хора (виж видеото на онлайн предприемача-империя Мари Форлео по въпроса).
И за да е още по-ясно за какво става дума, ето кое е присъщо на тези хора:
- Интересуват се от много подобни или различни области/ теми/ дейности и просто не могат да изберат 1 или 2, които са им основни.
- Имат излишък от идеи и не могат да изберат върху кое да се спрат, а не липса на такива.
- Не е тяхното да бъдат на една позиция за много дълго време, а предпочитат да правят по-чести промени (защото самите те го искат, не че някой не е доволен от тях…)
- Обичат да са поели няколко проекта, с подобни или разнородни дейности, в близки или различни поприща, и да ги движат едновременно.
- По-скоро са ентусиазирани, когато изникне нещо ново и предизвикателно в кариерен план, а не – ужасени.
- Изглежда, като че ли започват нещата, и не ги довършват, или като че ли нямат конкретен фокус и цел.
- Пробват се смело в области, различни от основната им кариера – ако има такава, или поне си мечтаят някой ден да посмеят да го направят.
- Често се затрудняват да отговорят на въпроса: „А ти с какво се занимаваш?“ или пък отговорът им е доста… дълъг.
- HR-ите не харесват да четат техните автобиографии и често ги смятат за несериозни кандидати…
- …а роднините им често не могат да ги разберат, и ги молят най-сетне да успокоят топката, и да се установят.
Звучат ти познато и можеш да се асоциираш с поне половината от тези описания? Честито, добре дошъл в клуба!
(Ако смяташ, че е дошло време да откриеш или създадеш работата, която ще обичаш, виж информация за третото издание на семинара за кариерно преориентиране „А сега накъде?“ като кликнеш върху банера)
А сега, този, които се гордее, че отговаря на описанията по-горе – да вдигне ръка.
Никой?
А този, който го приема за нормално?
Няколко ръце.
А този, които е притеснен от факта, и мисли, че трябва да се промени?
Гора от ръце.
Не се учудвам.
Познаваш ли хора, които имат много интереси, занимават се с няколко професионални дейности наведнъж, и им се получава… сякаш с лекота?
А познаваш ли хора, които имат много разнородни интереси и таланти, но се спират да се впуснат в тях, защото все търсят това, което е тяхното, това, което им е отредено, това, на което да се отдадат?
Всъщност, и двете групи хора имат еднакви характеристики, но са с различно отношение към своята многостранност, действат различно, представят се по различен начин.
Ако си от вторите, вероятно робуваш на остарели модели на мислене, като например:
Следвай страстта си/ Открий призванието си
Всяка втора статия по личностно развитие съдържа тази мантра в себе си, а почти всеки колега, който се занимава с кариерно развитие, обещава, че ще ти помогне да направиш точно това.
Само че аз познавам майка на две деца, която е търговец на големи летателни машини, консултант по кърмене, фен на здравословното хранене, любител на кизомбата и салсата, и още. Кое точно е страстта й, и дали й пречи, че има няколко?
А когато си говорим за призванието, за мен то далеч не се изчерпва с нашата работа или професия, а е по-скоро мисия и начин на живот. И сами си го формулираме, т.е. можем да решим да го променим.
Нямаш ли фокус, няма да успееш
Това и аз съм го казвала, но по-долу ще обясня разликата в контекста.
Не се захванеш ли с едно нещо и не полагаш ли максимум усилия върху него, няма да станеш много добър. Съгласна, но защо никой не добавя, че нещото може да се промени с времето, или можеш да правиш две-три неща, които се взаимодопълват, а не си пречат, дори и от различни сфери на дейност?
Какъв ще станеш, когато пораснеш? (в единственото число)
Една приятелка, когато бяхме на по 22, избра да се развива в това, което учеше в университета, и стана преводач от английски език. Беше й мечта и я реализира. След 6 години роди детето си и приоритетите й се промениха, и започна да помага на мъжа си да развива бизнеса си. И това й харесваше, ей Богу. След това се почувства готова да си създаде собствена компания, а чувам, че в момента искала да превежда на събития, които посещава като гост. И, освен това, има блог за рецепти.
Може би, когато ни питат какви ще станем, е добре да уточнят на колко години, и в кой период от живота ни, не че ще знаем отговора, когато сме на 5…
Правиш ли няколко неща, няма как да ги изпипваш
О, да, това ми е любимото. Защото, кой е този човек, който да може хем да изпипва договорите с клиентите си, хем да е харизматичен йога учител, хем да готви вкусни ястия, хем да е майстор, който оправя електрониката вкъщи? Ами, моят мъж, със сигурност. И, вярвайте ми, той изпипва всичко, до което се докосне. Естествено, в подходящото време, в подходящото състояние.
Защото имам и обратната теория – правиш ли само едно нещо, да, ще станеш супер майстор, но е възможно бързо да ти омръзне и… да започнеш да претупваш.
Ако сменяш различни позиции, специалистите по подбор и човешки ресурси автоматично ще решат, че си прелетна птичка, и няма да те викат на интервюта
За съжаление това е вярно, особено ако си по-неопитен специалист по-подбор, както аз преди години, който само гледа какво, без да се интересува защо. И, не ме разбирай погрешно, има хора, които наистина сменят различни работни позиции без определена цел и седят несериозно, но има и такива, чиито решения са аргументирани, логични и пасват в цялостната им визия, защото те имат такава.
По-добре да продължаваш да търсиш, докато не си сигурен, че това е Нещото, и че няма да ти омръзне
Познавам много хора с интереси към различни професии/ проекти/ бизнеси, които учат, говорят си с хора, четат форуми, и така и не се решават на какво да се спрат. Имат много идеи, но не смеят да задълбаят в една, поне за известно време. Защото ги е страх, че ако сгрешат, няма връщане назад, страх ги е какво ще кажат другите, не вярват, че ще се справят ако изберат няколко неща, а не едно, не мислят, че близките им ще ги подкрепят.
Достатъчно с ограничаващите убеждения и оправданията, с неприемането и бягането от отговорност!
Ето какво ти предлагам, ако и ти искаш да бъдеш като онези, които носят няколко дини под мишница, ама точният брой, и им се получава добре.
За начало, чуй моето мнение:
НЯМА НУЖДА ДА ИЗБИРАШ ЕДНА ДЕЙНОСТ/ ПРОФЕСИЯ. А ДОРИ И ДА ГО НАПРАВИШ, НЯМА НУЖДА ТОВА ДА Е ИЗБОРЪТ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА ТИ.
Олекна ли ти? Следват 11 съвета как да случиш това по успешен за теб начин, базирани на работата с хора, с които работят за тяхната кариерна промяна, както и повлияни от хора, от които се уча и на които вярвам – както познати в живия живот, така и специалисти в областта на кариерното и личностното развитие, които следя.
Виж каква нужда/ ценност задоволяваш, с различните неща, които правиш
Всичко, което правим, или избягваме да правим, е с цел да задоволим определена наша ценност, която осмисля живота ни. Ценност като свобода или независимост, желание за учене и развитие, нужда от статус и власт, сигурност и стабилност, или пък разнообразие и предизвикателство.
Аз, например, правя това, което правя, защото задоволявам три мои ключови ценности – независимост, предизвикателство, и възможност да оказвам влияние, и да променям средата. Ако моята работа/ бизнес/ проекти не ми дават това… значи това не са моите проекти!
Виж към какво се стремиш ти, с какво не можеш да направиш компромис и провери – кои от идеите ти задоволяват точно това, което ти е най-важно, кои 3-4 клюови ценности.. и кое е просто интерес, мода, или временно ‘хлътване’, които са готини сами по себе си, но не съответсват на твоите ценности.
Обърни дефекта в ефект
Докато не започнеш да възприемаш това, че имаш много интереси и разнородни умения, за нормално, няма как да очакваш и другите да го направят.
И това, че не се ограничаваш само с една сфера на дейност, не означава, че не си сериозен, че не носиш отговорност или че не можеш да носиш стойност. Напротив…
Докато хората, които обичат да дълбаят надълбоко в една дейност/ професия, имат силата да станат много тесни специалисти, на които да не им омръзва да се развиват в една посока… и им е удоволствено да го правят, твоята сила е в това да съчетаваш/ да жонглираш/ да правиш няколко неща едновременно, като лесно преливаш от едното в другото. Като даваш различни гледни точки. Като провокираш и се отличаваш. Не е лошо, нали? 🙂
Просто виж как твоите ‘посоки’ се взаимодопълват или напротив, разграничи ги тотално, и им давай фиксирано време, и знай как да го комуникираш на отсрещната страна – бил той клиент или работодател.
Като бивш експерт по подбор, никога не съм дискриминирала хора, които са наясно какво правят и защо, дори и това да са били няколко несвързани дейности, и съм имала нужда от точно такива хора за определени позиции. Това, което ме е отблъсквало, е било ако кандидатът не си вярва достатъчно, ако изглежда тотално неориентиран, ако не цени това, че има разнообразни интереси, знания и умения, или пък не знае точно как да ги опише/ представи.
Не се опитвай да набутваш всичко в една професия/ бизнес (освен ако не се получи нещо гениално!)
Ако трябва да останеш с един съвет от мен, нека бъде този:“Няма нужда да напъхваш всичките си интереси, дейности, знания и умения в една професия или бизнес. Съвсем нормално е да ти ‘останат’ такива, които да впрегнеш в едно или няколко хобита, като доброволец или просто в личния си живот. Или можеш да ги наредиш във времето и да им даваш фокус и внимание по различно време. Или да си имаш портфолио от няколко професии, което ще обсъдим по-долу.“
Вече съм правила и видео по темата „Дали да превърна хобито (хобитата си) в бизнес?“, където ти споделям, че не всяко хоби става за бизнес и не всеки би правил целодневно това, което е негово хоби.
Разбира се, на някои хора им се получава идеално, като една от гостенките ми в Пълна кариерна промяна, която е дизайнер, стратег, ПР, преподавател и дори модел, но често е по-добре да разграничиш между интересите, знанията и уменията си, и да ги използваш в различни поприща.
Разбери кои са преносимите ти умения
На няколко пъти споменавам ‘преносими умения’ и исма да ти кажа, че си е направо задължително да си наясно с тях.
Преносимите умения, били те свързани с хора, информация или технологии, например, са умения, които не са обвързани с конкретна длъжност, бранш или образователна степен, и са използваеми в различни професии и дейности.
Да умееш да анализираш голям обем информация и да създаваш доклади е преносимо умение, както и да говориш убедително пред публика… или пък да пишеш въздействащи истории… или да използваш различни видове софтуер с лекота.
Без значение с каква дейност ще се захванеш, в какъв бранш или на каква позиция, а дори и да развиваш няколко дейности едновременно, тези умения ще могат да бъдат пренесени и използвани навсякъде, и ще ти помогнат да постигаш резултати в конкретната дейност или професия, които си избрал.
Виж какъв принос искаш да оставиш и какви резултати искаш да постигаш
Била съм свидетел как хора се занимават с много дейности едновременно не защото всичко им е много интересно, нито пък защото трябва да си докарват допълнителни пари, а защото не знаят кой е приносът, който искат да оставят и кой е резълтатът, който оценяват като смислен и стойностен… за тях самите.
Когато бях начинаеща в управлението на човешки ресурси, се занимавах доста с администриране, и подготвях трудовите договори, и допълнителните споразумения, на новопостъпили и настоящи служители. Хората бяха доволни, че имат трудов договор с добри условия , а аз вярвах, че не правя нищо. След време имах възможност да работя с хора и да ги обучавам, и когато виждах промяната в тях, често след много време и с повече усилия, просто грейвах.
С годините осъзнах, че резултатът от това, което правя, трябва да бъде промяна в човека, с който работя, първо на ниво мислене, а после на ниво действие. И така съвсем естествено отпаднаха доста дейности, които изпълнявах – някои делегирах, други намалих като обем, трети пък си добавих, като си ги уговорих с шефа ми.
Виж кое е общото между повечето ти интереси/ идеи, на по-високо ниво от ‚професия/позиция/ бизнес идея‘.
По-горе ти споделих това, което всъщност е общото между всичко, което правя – и в статиите, които пиша, и във видеата, които снимам, и в събитията и семинарите, които организирам, и в индивидуалните разговори с хората: аз им помагат да си променят мисленето и да предприемат действия, в посока кариерна промяна или кариерно/ бизнес развитие, като първо се свържат със себе си, а после – с хората/ организациите/ каузите, на които могат да бъдат най-полезни.
Това е моята концепция и това е нещото, което ме движи при избора или създаване на бъдещи проекти/ идеи/ начинания. И това е и ориентир кога да кажа „НЕ“. Няма ли възможност да правя това, явно става дума за мой интерес, или моментно увлечение, но не бих го включила в професионалната ми дейност, а бих го развила като хоби.. или би отпаднало естествено с времето.
А ти, ако имаш много различни умения и знания, и движиш няколко дейности и проекти, или заемаш няколко различни роли и позиции, има ли нещо, което ги обединява, и какво е то?
Узнай къде е пресечната точка между интересите, уменията и знанията ти, и нуждата на хората, ако я има
Все говорим за теб и за мен. Само че, на никой не му пука какво можем и знаем, ако не можем да му помогнем за нуждите, проблемите и целите, които има. Т.е., може да се окаже, че твоят шеф, обичаен клиент или бизнеса, който ще консултираш, имат нужда точно от човек с набор от умения и знания като твоите, и това да си толкова многостранно развит е само в плюс. А може да им трябва човек, който дълбае в една материя и използва тясно специализирани знания и умения, и предоставя много специфична услуга, повторяемо или в големи обеми.
Ами, ако случаят е първият, няма да има особена нужда да продаваш своята многостранност, тя ще се приеме с отворени обятия…но ако случаят е №2 – помисли дали си там, където трябва да бъдеш и дали ще можеш да бъдеш дългосрочно този, който по принцип не си. Или си, но само на 20%, а има още 80, които не се използват.
Избери ‚ кариера тип портфолио‘
Знам, че да говорим за кариера, в която си изкарваш парите от три различни дейности, е рисково. Но се случва все по-често, дори и в България. Да, за сметка на сигурността е, поне през първите 6 до 12 месеца, трудовият договор е заменен с граждански, и в края на месеца не е ясна точната сума, която ще получиш, но… ти е разнообразно. Постигаш резултатите, които носят стойност на хората, а на теб са ти смислени. Използваш повечето си таланти и ги развиваш. Виждаш се с различни хора, в различни обкръжения и среди. Вкусваш, опитваш и.. евентуално решаваш къде да задълбаеш, или пък не. Има си своята цена, но да не би сигурната работа на твърда заплата да няма? Въпросът е дали си готов да платиш точно тази цена.. и какво ще получиш като резултат.
Естествено, това е постижимо и в по-сигурна среда, на почасова работа, с по-голяма регламентираност, и съвместяване на няколко длъжности – една клиентка е хем търговец, хем графичен дизайнер, хем експерт по бизнес развитие, и й се получава много добре. 🙂
Изготви си подходящо представяне пред хората
Ясно е, че когато те попитат с какво се занимаваш, едва ли една длъжност ще изчерпи твоя отговор. Така или иначе, в едно мое видео споделям, че въздействащото представяне не се състои от изброяване на титли и образование, а представлява фокус върху това какви проблеми решаваш, на кого и… защо точно ти.
Ако имаш портфолио от няколко дейности/ длъжности, и те се взаимодопълват, ще ти е лесно да опишеш взаимовръзките и крайната цел, която постигаш. Нали си спомняш как по-горе обясних, че е важно да видиш дали имаш нещо общо между всичко, което правиш? В моя случай аз се представям така: „Аз помагам на хората, които търсят кариерно развитие, кариерна промяна или повече клиенти. На всички тях помагам да опознаят себе си, да развият личния си бранд, и да се представят по най-добрия начин пред тези работодатели, клиенти, или организации, на които могат да бъдат от полза. Нещо като ‘свързочник съм’, на хората със самите тях и после – с други хора и компании.“
Ако ли пък няколкото неща, с които се занимаваш, нямат общо, винаги можеш да кажеш нещо от рода на „Аз съм адвокат по образование и професия, който води часове по йога след работа, и готви засукани ястия, когато идват гости… и се чуди дали някой ден да не си направи ресторант.“ Като моя мъж, за когото вече ти разказах. 🙂 Определено ще имате повод за дискусия и задълбочаване на разговора.
Запознай се с други хора като теб и намали контактите с тези, които не те приемат
Лесно е да е каже, а по-трудно – да се изпълни. Но нали знаеш, че 10% от успеха е талант и силни страни, другото си е яко работа, и… да бъдеш в подходящата среда.
Ако около теб има хора, които те критикуват за това, че имаш много различни таланти, интереси и увлечения, и те тикат да избереш само едно и да зарежеш другите… а на теб някак си не ти идва от вътре – смени средата. Знам, че не можеш да смениш роднините си, но за начало можеш да не им казваш за всичко, което правиш… или за това, което пробваш в момента, или за онзи проект, на който работиш като доброволец. След време може и да те разберат, особено като видят, че постигаш успехи и се чувстваш добре.
Разбира се, винаги можеш да намериш група от подобни на теб хора, в онлайн пространството или на живо, и да се чувстваш в свои води.
А ако няма такава група – да я създадеш!
Действай, поемай отговорност и не забравяй за дисциплината
Има още нещо – и то е, че яснотата идва с действието. И увереността. И куража. И всичко останало.
Не чакай да си отговориш на въпросите по-горе, за да създадеш своята кариера мечта.
Действай, опитвай предпазливо, участвай в събития, говори си с с хора, които вече правят това, което ти искаш… и истината ще се роди там някъде.
Както Руми е казал:
„Тръгнеш ли да вървиш, пътят се появява“.
Имам и един бонус съвет, за тези, които са всичко описано по-горе, но се намират в традиционна роля, и изпълняват една длъжност на 8 часов работен ден:
Можеш да продължиш да я изпълняваш, но да се опиташ да я разнообразиш като участваш в странични проекти или разшириш собствената си дейност (както аз започнах да измислям обучения измежду генерирането на договори и назначаването на нови хора), като съвместиш две длъжности, стига да имаш разбран шеф и структура, която го позволява… или като си останеш там, където си, и търсиш разнообразието в хоби или доброволчество извън работа.
Каквото и да решиш с теб съм – и нали знаеш, нормално е да си такъв, какъвто си, и ще е намери кой да го оцени. Но, само ако ти се приемаш и оценяваш по достойнство!
Успех и кураж в приключението!
(Ако смяташ, че е дошло време да откриеш или създадеш работата, която ще обичаш, виж информация за третото издание на семинара за кариерно преориентиране „А сега накъде?“ като кликнеш върху банера)
консултант по промяна, професионално развитие и личен брандинг