#shedares Маргарита Николова: "Промяната при мен не беше революция, а еволюция." - Промяна и личен брандинг

#shedares Маргарита Николова: „Промяната при мен не беше революция, а еволюция.“

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и  усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!

Гостенката през септември 2021-а е вдъхновяващата Маргарита Николова, която успя да постигне усещането за смисъл и удовлетворение от работата си без да сменя своята организация (макар че отначало дойде с друга заявка). 🙂

ТОЧКА А:

Неудовлетворение от настоящата реализация в компанията, в която се намира, и желание заизлизане от корпоративния свят, без да има яснота в каква посока и как да се случи.

ПЪТЯТ, КОЙТО ИЗВЪРВЯ:

Себепознание и осъзнатост за своите ценности, роля, силни страни и т.н., отвъд титли и длъжности, и решение да се развива в компанията, в която е, защото средата й допада, и има какво да й даде. Преминаване през няколо вътрешни трансформации, докато стигне до настоящата си позиция, и с ‘помощта’ на Ковид ситуацията.

ТОЧКА Б:

Позиция, която отговаря на нейната същност, и комфортно усещане и в професионалната роля, и извън нея.

ВМЕСТО УВОД

Привет! Аз съм Маргарита Николова и съм като Алиса в страната на чудесата, както една моя приятелка ме определи, и ще си позволя да я цитирам:

Темата за израстването като мотив в откриването на идентичността. В страната на чудесата, Алиса тръгва по пътя на самоопределянето. Постоянно се оглежда в съществата, които среща по пътя си, но самата тя има колебания за това коя е в този свят. Белият заек е искрата на любопитство, която пробужда духовното израстване на Алиса, и я повежда през заешката дупка към нови пътища. Безкрайното преследване на белия заек е символ на нейния път към познанието.

Професионалният ми живот, обаче, се разви в съвсем различна посока – аз съм бизнес анализатор и помагам на бизнеса да развива своите софтуерни продукти и проекти като превеждам изискванията на език и форма подходяща за софтуерните екипи и приоритизирам задачите в унисон с визията и плана на копанията. Също така подпомагам сплотяването на екипите, развиването на софт уменията на хората, за да могат да се развиват, да се чувстват добре и да допринасят и за синергията и продуктивността в екипа

Заемала съм различни разновидности на ролята Бизнас анализатор над 15 години в различни ИТ компании. Провеждала съм доброволно обучения както за капиталови пазари, така и за развиване на меките умения – Емоционална интелигентност, Ненасилствена комуникация, а в момента съм Вътрешен обучител по трейнинга за Управления на зеинтересованите страни (Stakeholder Management).

АЛИСА ПАДА В ЗАЕШКАТА ДУПКА

Като малка се интересувах от всичко, записвах се на всички възможни курсове и спортове и често ги сменях. Свирила съм на пиано и на китара. Нямах една страст, която да ме води. Единствено като тийнейджър се появи стабилен интерес към психологията и най-вече емоционалната интелигентност, поведението, начина на мислене и отношенията между хората, който остана и досега. Но не знам поради каква причина не възприемах този интерес като опция за висше образование и кариера, приемах го като нещо, което ме интересува лично. И тъй като бях в математическа гимназия, когато кандидатствах за университет го направих с изпит по математика. Влязох в УНСС – специалност “Прогонозиране и планиране на икономическите системи”. Не ми беше много интересно, но я завърших. Така и не работих никога по специалността, но в личното планиране съм много добра 😊.

Започнах работа като офис асистент още в университета. В кариерата се водех предимно от това колко перспективна е определена работа и каква заплата предлага. С тези критерии от обикновен офис асистент, сменяйки няколко работни места, станах Бизнес анализатор. А това е перспективна, добре платена и търсена професия в ИТ сферата. На тази позиция съм от 15 години в различни ИТ фирми.

Предишният ми работодател беше аутсорсинг компания, в която по длъжност бях Бизнес анализатор, но по проектите изпълнявах различни роли  като на Проджект мениджър, и Скръм Мастър. Имаше бизнес пътувания в чужбина при клиенти и общо взето беше интересно, но и много фрустриращо на моменти, когато изпълнявах роли, в които нямах опит. Най-интересната ми част обаче, беше когато провеждах обучения по Капиталови пазари и инвестиционно банкиране на колегите, и когато направих презентация на тема Емоционална интелигентност. Тъкмо в тази компания започна първото ми по-сериозно замисляне какво искам да работя всъщност, в следствие на честата смяна на различни позиции. Бях го споделила с моя мениджър, но не стигнахме до някакво решение. Накрая смених работата, отидох в голяма продуктова компания като Бизнес анализатор в софтуерен екип. Това беше преди три години – лятото на 2018 година.

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ

Е, това беше преломен момент за мен. От това да имам свободата да си организирам екипа и работата както аз искам, стига клиента да е доволен и да няма ескалации, до ентерпрайз компания където съм една малка бурмичка в огромната машина, и където нямам толкова власт и свобода, а само отговорностите и задълженията на позицията, която заемам. При това продуктът е на доста години и само се поддържа, което означава, че няма разработка на нови функционалности, няма срещи с клиенти, почти никакъв контакт с бизнеса, само с дивелъпъри и технически задачи. Естеството на работата ми беше много безинтересна, както и многобройните срещи, на които се обсъждаха предимно технически въпроси. Започнах странно да пропускам срещи, без да искам, а едвам се съсредоточавах на тези, на които присъствах. Чувствах се глупава, на моменти дори си мислех, че имам някакви умствени отклонения или проблеми със запомнянето.

От друга страна, екипът тук в България беше страхотен. Това са най-добрите колеги, които някога съм имала. Те ме подкрепяха с каквото можеха. Бяха млади хора с разнообразни творчески способности, но те не се чувстваха толкова ограничени  и неудовлетворени като мен. И това ме объркваше още повече.

Имах нужда да намеря начин да променя сегашното си положение. Представях си как започвам коренно различна работа. Търсех в интернет други позиции и компании и така случайно попаднах на….

СРЕЩАТА С МОЯТА ФЕЯ – ЛИЛИ

….Лили във фейсбук. Първо впечатление ми направи снимката й: бизнес дама – красива, уверена и слънчева. След това ме привлякоха историите на жените споделили своята кариерна промяна, а накрая, но пък най-силно ме привлече заглавието на книгата й: “От любов към себе си“. Поръчах я веднага и я прочетох от корица до корица. Свързах се с описанието на няколко дами как са се чувствали когато са работили на място, което не е  тяхното. Успокоих се, че не полудявам и не оглупявам, а просто не съм на правилното за мен място. В книгата намерих полезна практическа информация, относно изследването на собствената ти личност. Впечатлиха историите на  дами направили радикална промяна в кариерата си и от големи корпорации са започнали собствен бизнес занимавайки се с това, което обичат. Обадих се на Лили и се записах в програмата „Устрем“.

Представях си как Лили ще извади вълшебната пръчица, ще ми даде ясен план как да започна работата на сърцето ми и как ще напусна голямата „гадна корпорация“ и ще започна своя кариера в сферата на трейнинги, софт скилс или нещо подобно. И така, започнахме с Лили работа. Провеждахме он-лайн сесии, имах и домашни, които ми помогнаха да опозная себе си – своите силни страни, преносими умения, както и да определя критериите за избор на работа. Най-ми харесвше начина по който ме зареждаше с увереност, как да направя лично представяне заявявайки не само позицята си, но и страстта си, силните си страни и постиженията си. Не ме подтикваше да напусна компанията, целия процес по решенията беше движен от мен, подпомаган с точните инструменти от Лили.

Записах се в един двугодишен курс за личностно развитие (препоръчан от Лили), където опознах себе си още по-добре, видях своите ограничаващи убеждения и лимити. След процеса по себепознание и с инструментите от програмата с Лили, аз започнах да използвам по-осъзнато преносимите си умения, придобих смелостта да заявявам какво искам и да намирам начини да го правя в различни форми и на различни места. Проведох няколко трейнинги и уъркшопа на екипите от компанията свързани със софт уменията. Ходих в училището на големия ми син , който тогава беше 9 клас да говоря на теми Емоционална интелигентност и Ненасилствена комуникация. След часовете деца идваха при мен да споделят какво ги тревожи. Беше незабравимо. Дори бяха питали сина ми дали не съм психолог 😉.

Подкрепяна морално от Лили преминах през много трансформации в настоящата си работа:

  • След преговори с Отдел човешки ресурси след 8 месеца работа в първия екип, отидох във втори. На представянето си пред екипа от 35 човека освен за кариерата си, споделих и за моя интерес към психология и личностно развитие и опита си с обучения. Започнах силно мотивирана и отначало всичко вървеше добре, но после имаше среща с реалността – по-голям екип, още по-малко свобода и започнах отново да мисля за бягство. Дори на два пъти имах преговори със старата компания да се върна, но явно Вселената е имала друг план и уроци за мен;
  • малко след началото на Корона пандемията, компанията взе решение да премахне външните доставчици на софт скил трейнинги и предложи на служителите ако имат интерес да станат вътрешни обучители. Аз се кандидатирах и ме одобриха. Така че сега официално съм обучител и водя по едно обучение на месец, успоредно със служебните си задължения;
  • след година и половина във втория екип бизнес анализаторът заемащ предишната ми позиция излезе в майчинство и предложиха на нашия екип да поеме и неговата работа. Аз все още поддържах връзка с колегите от този екип (бях ви споменала, че са страхотни) и предложих да поема изцяло ролята. Така и стана. Колегите ме посращнаха радостно, аз също бях щастлива. Беше ми интересно как ще погледна на старата си позиция и на изискващите мениджъри сега, след година и половина работа в друг екип и след усилено личностно развитие. Все още работата по продукта не ми е особено привлекателна, но обръщам внимание на това, което ми е интересно, а именно на процесите, как да ги подобряваме, на взаимоотношенията в екипа и мотивацията на колегите. Успях да си оптимизирам и организирам работата така, че да мога участвам и в други интересни кампании и мероприятия в компанията, както и да я комбинирам и с ученето в къщи с маликя ми син, който беше втори клас.
  • по време на интервюто ми за годишното представяне (март месец тази година) аз изтъкнах как подпомагам колегите със софт скилс трейинги и уъркшопи. Тогава моя ресурсен мениджър каза, че е забелязал това и ми помогна да се включа по програма в която подпомагам отдел Обучения и развитие на целия департамент да създаваме дигитални обучения за продуктите, които предлагаме. Yes – още един пробив по пътя към моята работа – мечта!
  • Идния месец, титуляра на настоящата ми позиция се връща и в момента аз и моя мениджър преговаряме как да формираме новата ми позиция така, че да ми доставя максимално удовлетворение и да съм ползтворна за екипа.

Да си призная на моменти съм си мислила, че Лили не се е справила с моя случай щом не направих радикална промяна, но сега съм й много благодарна за това. Явно магическата й пръчка е проработила, но не точно толкова ясно и бързо както в приказките. Имаше промяна, но беше еволюция, а не революция.

В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА БЕЛИЯ ЗАЕК

Никога не съм мислила, че може да стане така – да се занимавам с това, което обичам, без да напускам настоящата работа. А да си призная позицията бизнес анализатор ми харесва, особено когато имам възможността да върша разнообразни дейности, които обикновено можеш да намериш в големите компании. Стига само да знаеш какво искаш, да започнеш да го заявяваш и да търсиш.  Така аз, която преди три години мислех, че работата ми е супер скучна и корпорациите са огромни машини, които убиват всякаква свобода и креативност, в момента се чувствам чудесно. Имам страхотен екип, с който работя. Компанията споделя ценности, които резонират с мен и се отнасят към добруването на служителите с голямо внимание. Занимавам се с разнообразни дейности, доброволствам, общувам с хора от различни страни, националности, позиции и съдби.

В същото време твърдо съм решила да разширявам реализацията си в сферата на личностното развитие и да помагам на хората да се опознават, развиват и да се чувстват щастливи и удовлетворени по пътя. Вярвам, че работата ни с Лили и общността ще продължава и очаквам с любопитство и интерес следващите ми стъпки в страната на чудесата на кариерното развитие.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всеки има свой собствен път към достигането на щастие и удовлетворение в работата. Бих искала да споделя накои основни принципи, които вярвам, че биха помогнали на всеки:

  • Да опознаеш себе си – своите силни и не толкова силни страни, своите нужди, желания и да създадеш представа относно формата и съдържанито на твоята мечтана работа. Тук Лили може да ти помогне с неята вълшебна пръчица 😊
  • Да намериш съмишленици и подкрепяща среда, която да ти помага в трудни моменти и да празнувате успехите. В това дълго излеяние не можах да споделя за прекрасните събития, които Лили организира и подкрепящата общност „Работя това, което обичам“. Където можеш да се срещнеш със страхотни смели момичета с разнообразни интереси и професии.
  • Да действаш. Да си отворен за всички възмжоности и да се възползваш от благоприятните. Тук те съветвам да провериш и за такива в настоящата си работа. Аз например моделирах моята позиция.
  • Да вярваш, че няма невъзможни неща и винаги има решение.

Докато пишех тези редове даваха филма Алиса в страната на чудесата (какво съвпадение, а 😉) Така естествено дойдоха думите й като мое заключение:

„Понякога вярвам в шест невъзможни неща преди закуска“

Насреща съм за всеки, който има нужда от помощ да започне кариера като Бизнес анализатор в софтуерна компания или за работа в Agile/Scrum екип. Също така съм готова да помагам с консултации или обучения в сферата на личностното развитие.

Можете да се свържете с мен на e-mail: margiem2001@yahoo.com, на фейсбук страницата или в LinkedIn.

***

Това беше всичко от нас с Марги – надявам се си взе своята доза вдъхновение! 🙂

Ако те хващам в момент на вътрешна промяна и смяташ, че ти е време за такава отвън, но не знаеш какви стъпки да предприемеш, имаш нужда от изясняване на посоката си, или увереност да действаш в нея, можем да работим заедно в индивидуална стратегическа сесия, специално по твоя казус. С теб съм!