Силата на убежденията (част 2) - Промяна и личен брандинг

Силата на убежденията (част 2)

В първата си статия на тема ограничаващи убеждения – Силата на убежденията (част 1) – надълго и нашироко ти разказах относно това какво представляват ограничаващите убеждения, от къде идват, как да ги разпознаеш и накрая само загатнах как можеш да ги промениш.

Ако не ти се препрочита първа част, ще ти припомня, че ограничаващите убеждения са вярвания, които ние сме сформирали с годините под въздействието на средата, в която се намираме и хората, които ни заобикалят. Обикновено се отнасят за нашите способности, възможности и заслуги или по-скоро липсата на такива. Започват със „Аз (не) съм/ (не) мога/ (не) трябва/” и т.н.

Важно е да разбереш, че тези убеждения не са верни или грешни, а ограничаващи. С други думи, макар и да е възможно да съдържат доза истина, формулировката им те ограничава, спира, а също и оправдава определен вид действие (или бездействие).

Едно е да кажеш „Аз не съм спортен тип.”, което е прекалено общо, категорично, най-вероятно само частично вярно, а съвсем друго е: ”Аз не съм с данни на спортист, но мога да придобия добра спортна форма.” Първото оправдава бездействието ти, пред самия теб, а второто – споделя факт и показва, че има възможност за промяна.

Ако се насочим към кариерната промяна, то тя много често е саботирана от множество такива убеждения. „Не съм експерт в счетоводството, няма да кандидатствам за тази работа.”, „Имам малко дете и няма кой да ме вземе на тази работа.”, „Работодателите са по-зле и от политиците…”, „Заплатите в България са прекалено ниски.”, „В тая България няма как да се прави собствен бизнес…”. Сигурно можеш да добавиш поне още 5 лично твои убеждения във връзка с работата по принцип, твоята самооценка като професионалист и виждането ти за работодателите.

Струва ми се, че е крайно време да ги подмениш с такива убеждения, които ще ти дават сили и енергия да вървиш напред.

nature-sunset-person-woman

Разбира се, ще тръгнеш да променяш едно ограничаващо вярване чак след като си осъзнала, че то е такова. Няма ли осъзнаване, няма и вътрешна нужда от промяна. Аз мога да си вярвам, че не ме бива по математика и да съм си съвсем добре. Всъщност, това убеждение може да е едно прекрасно оправдание да не предприемам каквото и да било в дадена посока.

Например, ако си от многото хора, които имат класическото ограничаващо убеждение: „Аз съм неуверен.” се попитай:

А кое действие/ бездействие оправдава това ми убеждение? Какви ползи ми носи това убеждение? С какво ми е ценно?

 

Ще използвам мой сравнително пресен пример за убеждение във връзка с една от житейските ми роли и по-точно, способността ми да я изпълнявам:

Имаш малко дете, което ходи на детска градина. Повечето ти приятелки също. Ежедневно чуваш коментари от рода на: „Това дете не е облечено добре, сигурно затова има сополи.”, „ Ама че е слабичък, яде ли?”, „Ама ти вярно ли ще ходиш на море без детето. Горкичкото..” и други подобни. Обикновено когато чуеш нещо такова започваш да се обвиняваш/ става ти неудобно/ сравняваш се с другите.

А още по-лошото е, че много често гласът, който ти натяква по-горните твърдения, е собственият ти вътрешен глас. Най-вероятно основното (но не единствено) ограничаващо убеждение, което в случая имаш, е:

„Аз не съм достатъчно добра майка.”

(може да замениш ‘майка’ с каквото ти е актуално в момента – съпруг/а, мениджър, колега, спортуващ, човек …)

 

Е, време е да го промениш. Ето как, в 7 изпробвани стъпки:

 

  1. Изпълни убеждението с конкретно съдържание

Както вече споделих, ограничаващите убеждения твърде често са изказани във вид на обобщения, съдържат общи термини или абстрактни съществителни. Такова е и убеждението: „Аз не съм достатъчно добра майка.”

Напиши конкретните критерии, на които е добре да отговаря добрата майка (или каквото там си си избралa…). Критериите всъщност са вярвания, съставляващи основното вярване, но с много по-голяма специфика.

критерий 1……………………………………………………

критерий 2……………………………………………………

критерий 3……………………………………………………

критерий 4……………………………………………………

(не повече от 5-6)

 

  1. Прочети пак критериите и отговори на въпроса „Мои ли са тези критерии?”

Ако критерий №1 за теб е” „Добра майка означава да прекарвам с детето цялото си свободно време.”, попитай се: „Кой мисли така? Аз наистина ли вярвам в това?” Възможно е да е така, а може и да не е.

(тук може да изскочи ограничаващо вярване, че мнението на родителите ти е по-важно от твоето или друго подобно, но по него ще работиш отделно) .

Провери за всеки един критерий дали е твой или не и отбележи отстрани.

  1. Специфицирай критериите, така че да бъдат твои

Ако това не е твой критерий или вярване, кое би било твоето?

Помисли кое е твоето вярване близко до първоначалното: може да се окаже, че твоят критерий, например, е качеството на прекараното време с детето, не количеството. А може да стигнеш до извода, че въобще не става дума за време, а за фокусирано внимание от твоя страна.

След като си помислила (или поговорила с приятел или коуч :Р ), задраскай първоначалния критерий и напиши нов. Внимавай – важно е той да е конкретен, с положителна формулировка.

Изчети го на глас. Е, как ти звучи? По-точен, по-твой си? Какво ти е отвътре като го четеш?

  1. Прегледай критериите, които не са променени, и ако прецениш ги промени

А има ли такива критерии, които не си променила и въпреки, че са твои, не ти допадат? Сякаш усещаш, че ти се иска да вярваше в нещо друго? Например, критерий №2 може да бъде: „Добра майка означава да готвя здравословна храна на детето всеки ден.” Върни се към точка 3 и отново специфицирай критерия.

Помисли кое е ценното за теб в този критерий, защо ти е да го има?

Най-вероятно ценното за теб тук е здравето на детето (така, както го разбираш ти!).

И си задай още няколко въпроса за да генерираш варианти за постигане на същата тая ценност, здравето на детето ти, по комфортен за теб и полезен за него начин.

Дали здравето винаги е свързано с готвене? Има ли здравословна сурова храна? А ако се готви точно ти ли трябва да готвиш? Колко чество – всеки ден ли? По какви други начини се поддържа здравето? До колко зависи от теб здравето на детето ти?

И отново преработи критерия и го чуй на глас. Усети това ли е, в този му вид. Браво!

  1. Оцени се по изброените критерии

След като вече имаш твои си критерии, които са конкретни и ти носят положително вътрешно усещане, е време да видиш до колко отговаряш на тях.

Има ли поне един път, в който да си отговаряла на конкретния критерий? А когато не си, какво е било вътрешното ти състояние? Какво си правила или не си правила тогава?

Критерий № 3 при мен е: „Добра майка означава да правя неща заедно с детето си с удоволствие и фокус.”

Ако трябва да се оценя къде съм в момента като 1 е най-слабо, а 10 – най-силно, бих казала, че в момента съм на около 6-7.

И отново, важно е да бъдеш максимално специфична. Бих попитала себе си следното: Правя ли неща с детето си? Правя, ама може и повече (искам да се кача от 7 на 8). Какво точно правя? Ами, гледаме детски и се приспиваме вечерта, но бих искала и да играем и да учим заедно. Кефя ли се на това? Да, почти винаги (правя ли нещо с детето се кефя, няма какво да променям тук) Фокусирана ли съм? Зависи, ту съм, ту не съм (тук съм даже на 5, а искам да съм на 8).

Звучи сложно, но всъщност е много просто – вече съвсем конкретно знам кое искам да променя. От този кратък разбор на мен ми става ясно, че искам да играя по-често с детето си и да съм доста по-фокусирана (т.е. когато съм с него и тялом и духом да съм с него)..

Продължи по същия начин с всички други критерии.

  1. Набележи конкретни промени

Вече знаеш по точно кои критерии не си такава, каквато искаш да бъдеш.
Ако се върнем на моя критерий от точка 5 и изводите ми, че бих искала да правя повече неща с детето си и да съм доста по-фокусирана, е време да измисля конкретни действия. Какво още мога да правя заедно с детето си – може би да играем на по-различни игри, хем да научи нещо ново. А може би мога да го включа в домакинските задължения (така и така домакинската работа трябва да се върши, а пък аз имам убеждението, че е добре децата да помагат на родителите си, ненасилствено).

А какво означава да съм по-фокусирана, когато правя нещо с детето си? В кои случаи съм такава и кога не съм? Може да се окаже, че не съм фокусирана, когато отговарям постоянно на телефона в извънработно време (и да трябва да си създам нов навик да го спирам за известно време и да науча колегите да уважават това) или пък не съм фокусирана, когато не съм имала време за себе си с дни наред (и разходка пеша и зяпане по витрините на магазините ще ми прочистят главата и ще ме вкарат в кондиция за вечерта).

Набележи кои действия ще направят така, че напълно да отговаряш на критерия, който си си създала и в който вярваш, лично ти.

  1. Действай! И празнувай промените!

Да знаеш как да направиш нещо и въпреки това да не го правиш, е като да не го знаеш. Не си оставай само с набелязаните промени, а започни да ги осъществяваш.

Внимавай да не поемеш прекалено много дини под мишница. Виж кой от критериите ( ако започнеш да отговаряш на него спрямо твоята скала) ще доведе до положителни промени и по другите критерии. Например, може да се окаже, че в почти всички критерии говориш за фокус и внимание. Ами започни с това. Започни със себе си. Виж кои твои действия, промяна на кои навици, кой начин на мислене ще те направят толкова фокусирана, колкото искаш да бъдеш.

Действай с малки стъпки, едно по едно, и отбелязвай победите. Радвай се на промените – те ще ти дават сили и увереност да продължиш напред.

Е, какво стана с вярването ти, че не си достатъчно добра/ че не можеш/ че не те бива за…? Изчезна ли, сви ли се , видоизмени ли се?

mountains-nature-sky-sunny-medium

Видя ли, че това, върху което искаш да поработиш, е много по-малко от това, с което първоначално започна? Раздутият балон се спука и на негово място останаха няколко конкретни действия, които можеш да предприемеш още сега. Мнението на някой друг остана на заден план. Ти вече действаш по твои си цели спрямо твоите вярвания. Да, може да не си добра майка спрямо общопритетите разбирания, но ти искаш ли да бъдеш такава?

А ти, непримирима, кои са ограничаващите убеждения във връзка с кариерата, от които искаш да се отървеш? Може би имаш вярването: „Аз не съм добър експерт по…” или „Аз не се справям добре в комуникацията с хората.” Успя ли да формулираш твоите ограничаващи убеждения в професионален план? А с кои би ги подменила? И коя би била първата крачка, за да започнеш да живееш спрямо новите си убеждения?

Моля сподели в коментарите за убеждение, което си имала за себе си във връзка с кариерата и си успяла да подмениш. Или пък все още ти е трудно да премахнеш.

А ако искаш заедно да случваме промяната научи повече за това как мога да ти бъда полезна тук!

И нали знаеш, каквото и да решиш, с теб съм!

Лили Георгиева