Стига учи. Действай! - Промяна и личен брандинг

Стига учи. Действай!

Гледаш ме и се усмихваш, леко наклонила глава настрани.

Питам те от какво съдействие имаш нужда, а ти, със същата тази усмивка, ми отговаряш, че искаш да запишеш втора магистърска степен. За да научиш повече, за да си по-уверена. За да си по-успешна, по твоя си начин. Остава само да избереш какво точно да бъде…

И аз ти се усмихвам и се чувам, че ти казвам: „Стига учи. Действай, момиче!”

Стоооп. Да, аз, тази, която ревностно защитава ученето през целия живот. Тази, дето има един шкаф със сертификати, дипломи и какво ли още не.

Гледам те и виждам себе си преди 10 години. По-млада и неуверена от сега. Търсеща своята среда. Копнееща за вдъхновение и сила. Мечтаеща, но не смееща. Трупаща знания, като колекционер.

 

Знаеш ли, че от известно време из мрежата се върти един термин, seminar junkie?

На английски език junkie означава човек, пристрастен към нещо, наркотик, храна или друго… човек, който злоупотребява.

Та, към какво е пристрастен човекът, който постоянно ходи на обучения и семинари, или е записал две-три висши едновременно?

Ще ти кажа, нали дълго време съм била такава. 🙂

 

booksКъм емоцията, която изпитва, докато учи. Към онази неповторима среда на любопитство и изненада, която се получава в една малка общност от учещи хора. Към усещането, че прави нещо смислено. Към сигурността, че това е защитена среда, все пак учебна, и че може да греши, без да се излага. Към вярването, че е също толкова знаещ, или пък не, колкото и другите в групата. Към самото познание. Към смеха и забавлението, към лекотата, към надеждата. Че наученото ще му помогне да стане по-добър човек, по-добър експерт, по-добър, достатъчно добър…

И идва денят, в който обучението/ курсът/ семинарът/ магистратурата приключват. Сертификатите са раздадени, чашите – изпити, и е време да впрегнеш наученото в действие (ако все още не си…) Така де, иначе защо ти е?

И тогава те връхлитат. Онези мисли, че все още не знаеш достатъчно, че не виждаш цялата картина, че едва ли някой ще те чуе, защото нямаш най-добрата квалификация, да не говорим за опит. И се оглеждаш за следващото обучение…

Омагьосаният кръг се завърта.

Колко пъти? Докога?!

 

Ще ти кажа, нали съм го минала тоя кръг, не еднократно.

 

  1. Докато не си дефинираш какво значи достатъчно добър/ квалифициран експерт в еди каква си област

Една приятелка ми каза, че не била достатъчно добър експерт по управление на човешките ресурси.

Когато я попитах какво значи достатъчно добра, тя взе да ми изрежда какви познания й липсвали в теми като оценка на изпълнението, управление на възнагражденията и други.

Посъветвах я да говори с колегите си, поне с тези, с които може, и да ги попита какво според тях трябва да може да прави добрият експерт по УЧР. Казали й, че трябва да може да слуша и да задава адекватни въпроси, и да е на разположение. Другото било второстепенно…

Достатъчно добър значи толкова добър, че да си от полза за другите и да постигаш резултатите, за които са те потърсили. Разбира се, не в разрез с твоите разбирания и далеч под летвата, която си си поставил. А някъде в златната среда – тази, която ти носи удовлетвореност, но и тази, което носи стойност на другите. Без излишен перфекционизъм…

 

  1. Докато не започнеш да изпитваш върху себе си това, което учиш. Чак след това започни да го правиш с другите.

Една майка завела детето си при Ганди и го помолила да му каже да спре захарта, че била много вредна.

Ганди нищо не му казал, но помолил майката да доведе детето след една седмица.

След седем дни майката отново завела детето си при Ганди и този път той му казал: „Трябва да спреш захарта.”

А майката го попитала: „Защо не го направи миналата седмица?”

На което Ганди отвърнал: „Тогава още ядях захар.”

 

Да знаеш нещо и да не го правиш, е като да не го знаеш. А да се опитваш да го предаваш на другите, без ти да го правиш, не е никак убедително. Така че – тествай, опитвай, действай, това е начинът!

 

  1. Докато не повярваш, че ти можеш да си създадеш тази емоция, която получаваш от всяко обучение.

Profile of woman with eyes closed in countryside.

Аз учих дълги години не само за да натрупам знание, а и за да натрупам емоция. Черпех енергия и вдъхновение от лекторите, от обучителите и преподавателите, или поне от някои от тях. И от цялостната атмосфера на учене и заедност. Бях нещо като фен на футболен мач, който се радва за чуждите успехи и страда за техните провали. Но ми омръзна да съм пасивен наблюдател.

 

Виж какво ти носи дадено обучение и намери начин да постигнеш същата емоция. Виждай се с хората, които те вдъхновяват, обгради се с такива хора, и избягвай другите… Намери своята среда или я създай. Изпробвай върху себе си всичко научено и помагай на другите да постигнат същото. Стани вдъхновител, дори и на двете колежки в офиса, или на съседите , или на приятел, който има нужда точно от това. Няма нужда да променяш светове – започни от своя собствен!

 

  1. Докато не разбереш, че най-добрият начин да учиш, е чрез правене!

Мъжът ми е роден талант. Може да готви с размах. Един ден го помолих да ми обясни как прави супа топчета, за да мога и аз да правя такава на детето. Той извади продуктите, а аз си извадих тефтера и химикала. Набързо записах какво има на масата. Седнах да гледам, а той ми подаде ножа и ми каза: „Хайде, режи с мен. Да не мислиш, че супата ще се сготви сама?”

Никоя диплома не може да се равнява на месец правене на това, което си учил. Не случайно всяко обучение включва и практическа част, стажантските програми са все по-нашумяли, а ученето чрез преживяване измества всякакви академични похвати… Колкото и малко да знаеш, започни да го правиш, и ще се научиш, в движение. Имай основа и гради отгоре. Действайки и грешейки. Апетитът идва с яденето, нали?

 

  1. Докато не повярваш, че никога няма да си в идеалната ситуация и идеалното време.

 Една приятелка има заложби на писател. Пише поезия, а отскоро има идея и за роман. Само че все не намира подходящо време да го започне. Сама се грижи за детето си, а и все не й достигат ценни минути или вдъхновение. Била на курс по организиране на времето, ама нямало такъв за предизвикване на музата. 🙂

Попитах я дали пък ако си организира времето няма да й дойде музата? Или ако започне без да я чака…

Ще те разочаровам, но ако чакаш идеалния момент да проговориш на испански, или най-доброто време да започнеш да пишеш онзи сложен доклад… има голяма вероятност то да не настъпи. Започни отнякъде. Позволи си да грешиш. Ако трябва предупреди отсрещната страна, че го правиш за пръв път. Остави си време, за да можеш да се поправиш, не оставяй всичко за последния момент. Питай по –знаещите от теб. И действай. С всеки път все по-малко ще те интересува какъв е моментът, защото ще си все по-добра и уверена. Гарантирам!

Хей, да не ме разбереш погрешно: учи, развивай се, не спирай. Но и действай! Действай.

И нали знаеш, където и да си,

с теб съм!