УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И СМИСЪЛ ОТ РАБОТАТА: от какво зависят наистина и как да ги постигна

Свърза се с мен, защото не можеше да разбере какво не й е наред.

Беше описала предварително всичко, което й даваше настоящата й работа.

Все неща, за които други хора само мечтаят.

 Стабилна компания…

Гъвкавост в работното време…

Отлични условия на труд и заплащане…

Човечна и спокойна среда…

Готини колеги…

 И въпреки това, в нея имаше една празнота. Липса на особен смисъл. Нежелание да влага себе си на 100%.

Разглезена ли беше или неблагодарна?

Не. Просто, защото нищо отвън не може да запълни онова, което липсва отвътре.

***

Аз съм Лили Георгиева и наричам себе си консултант по кариерно развитие и личен брандинг – помагам на своите клиенти да променят позицията или компанията си, да направят завой към нова професия или дейност, или да развият консултантската си практика и да бъдат предпочитани от онези, които имат нужда от тяхното знание, продукт или услуга. Това правя от началото на 2015-а, когато стартирах своята консултантска практика, вече в над 1000 консултантски часа, с над 200 клиента, това правих и като експерт по управление на хора в големи международни компании в предишния ми опит. Това описах и в настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, кяото излезе през лятото на 2018-а.

Защо ти разказвам всичко това? За да ти обърна внимание, че споделеното в днешната статия не е просто моя теория, а е следствие на наученото от работата ми със стотици хора. Виждам го във всеки, с когото работя, виждам го и в себе си, като човек, който от няколко години е на своя път, но не винаги е било съвсем така.

Преди да ти споделя моите определения за удовлетворение и смисъл, искам да видим как ги разбираш ти.

Използвай следващите 5 минути, за да нахвърляш какво за теб е удовлетворението от работата – чрез какво се изразява, как разбираш, че имаш такова и какви са симптомите, когато липсва. Относно смисъла – отговори си на същите въпроси. И чак след това продължи да четеш нататък.
Бургас, 17.03.2019

Както сигурно знаеш, именно на тази тема посветих три събития в Бургас, София и Пловдив, които се проведоха през март 2019-а, и на които дойдоха общо над 200 души. На тях зададох същите въпроси и получих отговори от рода на: „Удовлетворен съм, когато има резултат от моята работа.“, „Когато получавам положителна обратна връзка за работата си.“, „Когато усилията ми са възнаградени подобаващо.“, „Когато това, с което се занимавам, е полезно за другите.“

София, 20.03.2019

И много други. Това са все важни неща, но не са най-важните. Работила съм с много хора, които постигат резултати, имат добро възнаграждение и са полезни за другите в настоящата си работа, но въпреки това не изпитват истинско удовлетворение. И продължават да мислят за промяна.“

Пловдив, 24.03.2019

Нека започнем отзад – напред,  докато не стигнем конкретно до трите неща, които вярвам, че лежат в основата на усещането за истинско удовлетворение и смисъл от работата.

 

За визуализация не случайно съм използвала символа на айсберга, защото най-ценното, което лежи в основата на това да изпитаме истинско удовлетворение (от работата, но това важи и за всичко останало), е под повърхността. То е вътре в нас. А не във външните условия, които ни се предоставят.

Сигурно ще се съгласиш, че когато обмисляш промяна в професионален план, това, което те интересува много живо, е коя е позицията/ титлата/ длъжността, които са подходящи за теб, както и коя е компанията, в която ще се чувстваш на място. Безспорно, те са важни. Но не всяка обективно добра позиция, която отговаря на нашите умения, компетенции, опит, силни страни, нито пък сериозна компания, която предоставя чудесни условия на труд, ще допринесат за това да ни е наистина смислено и удовлетворително от това, което работим. Куриозното е, че именно хората в такива обективно добри компании са най-често мои клиенти, които търсят нещо по-дълбоко и смислено. Да, защото когато базовите им нужди от сигурност, достойно заплащане и нормални взаимоотношения са задоволени, те имат сетивата да погледнат отвъд това и да потърсят онова, което е наистина важно.

А то лежи в ‚съдържанието‘ (кой съм аз?), а не в ‚опаковката‘ (какво и за кого работя?)

И не, удовлетворението не се постига, когато освен добра титла в добра компания с добри условия на труд, имаш и някакъв приемлив баланс между работата и личния си живот. Нито, когато имаш признание за труда си от своите колеги или клиенти. Нито, когато взаимоотношенията в работата ти са на ниво. Всички тези фактори определено допринасят за това да се усещаш на място, но не са най-важни за това да отиваш в офиса с трепет в сърцето. Това са така наречените ‚хигиенни‘ фактори, които ни задържат на едно място, но не са наистина мотивиращи ни и изпълващи ни отвътре. Т.е. без тях не може, но само те не са достатъчни.

Сигурно познаваш поне един човек, на когото му липсват част от тях – много високо заплащане, престижна титла или пък баланс в работното и личното време, но въпреки това той гори за това, което прави и цялото му същество говори: „Аз съм удовлетворен.“ Да, непокриването на хигиенните фактори дългосрочно може да е притеснително, особено, когато става дума за заплащане, все пак живеем в материален свят, но съществуват три други фактора, които, когато са покрити, дават много по-голямо вътрешно усещане за удовлетворение и смисъл, сравнени с всичко останало, което идва отвън.

Защото истинският въпрос, който ще ни даде онези отговори, които са отвъд хигиенните фактори, не е: „Какво и за кого работя?“, нито пък: „Какво получавам в моята работа?“, а е:

„Кой съм аз и как изразявам себе си чрез своето дело/ работа/ дейност/ бизнес?“ 

Имаш ли отговор и реализация на последния въпрос, ще усещаш удовлетворението си буквално в твоето тяло – като топлина, която се разстила в гърдите ти, усещане, че летиш или сякаш имаш батерия в гърдите, която ти дава енергия да продължаваш напред.  Търсиш ли отговори  само на първите два въпроса, без да задълбаваш в третия, а още по-лошо – ако имаш идея за отговора, но го пренебрегваш, ще имаш съвсем различно усещане – на тежест в раменете, топка в гърдите или пък усещане, че някой те е стиснал за гърлото. Въпреки всички позитиви отвън, които работата обективно ти предоставя.

Без да бавя повече същината, ето кои са трите елемента, които допринасят за истинското удовлетворение и смисъл от работата, и дори частично компенсират за частично липсващи хигиенни фактори, които разгледахме до сега.

  1. Собствени критерии за успех в унисон с твоите ценности

Моето вслушване във вътрешния ми глас и създаването на собствени критерии за успех се случиха, когато бях в период на „застой“, по време на двете ми години майчинство. Не че грижите покрай детето и курсът по себепознание и себеразвитие, който записах паралелно, можеха да се нарекат в истинския смисъл на думата застой. В голямата и престижна международна компания, в която работех и вече имах изградено име, ме чакаха да се завърна, уж нямах поводи за притеснение…Само че се усещах тревожна и все повече осъзнавах, че не съм там, където искам да бъда, че не правя нещата по моя начин, че целите ми не ме въодушевяват и енергизират. Имаше „нещо гнило в Дания“ и трябваше да открия какво е то. Защо, по дяволите, не исках това, за което много други мечтаеха?

Доста време ми отне да разбера, че не си задавам правилния въпрос. Вместо да се чудя защо нямам мотивация да правя еди какво си, трябваше да се запитам: „За какво съм мотивирана?“ Когато осъзнах грешката си, започнах да напипвам и верните отговори. Отначало ми беше трудно да приема, че не искам да раста по корпоративната стълбица – въпреки видимите ползи за мен, въпреки качествата, които можех да развия и въпреки очакванията на другите. Проумях, че критериите ми за успех се различават от масовите. И че това не ме прави мързелива или неамбициозна, а просто различна. Или вярна на себе си.

Ако и ти търсиш отговора на въпроса „За какво съм мотивиран/а?“, е важно да преразгледаш своите критерии за успех. Защото онова, което е било валидно преди пет години, може вече да не е… Особено ако кариерният ти избор всъщност не е бил точно твой.

Ключовите ми ценности са свобода, творчество и развитие и тук не говоря просто наизуст, а заявявам нещо, което съм осъзнавала и формулирала с годините житейски и професионален опит. Имай предвид, че всяка ценност има различна тежест, и в различните етапи на живота ти имаш нужда да я изявяваш в различни степени. Точно, както един плъзгач за звука – понякога е в единия, а друг път – в другия край.

Един ‚бърз път‘ за напипване на твоите ценности е да си зададеш въпросите: „Какво, когато имам, изпитвам радост и смисъл?“ и „Какво, когато ми липсва, буквално страдам и не съм на себе си?“ И тук става дума за емоция, за начин на живот, а не за конкретни вещи, титли или възможности. При мен „плъзгачът“, който се отнася за ‚свобода‘, винаги е бил в много крайна позиция, затова и съм че чувствала в клетка, когато съм имала фиксирано работно място и време, например, докато при мои клиенти същият този „плъзгач“ е по в средата и макар да им е важно да имат свободата да вземат решения или да излизат в работно време, за тях е важно да имат и рамка, в която да се намират, за да се чувстват спокойни и уверени.

Напипването на няколкото ключови ценности и степента на плъзгача, в които важат за теб, в професионален, и не само план, ще ти дадат основата на твоите собствени критерии за това как трябва да изглежда твоята работа. И може да се окаже, че настоящата ти далеч няма общо с твоята представа или пък че с някои фини настройки и договорки, ще можеш да достигнеш добро удовлетворение на твоите ценности. Точно, както една моя клиентка успя да направи, когато уговори да премине към работа от вкъщи и гъвкаво работно време или друга, която отстоя своето повишение, вместо да чака да бъде забелязана.

Предизвиквам те днес да си отделиш трийсетина минути и да си представиш всички моменти на радост, смисъл, истинско удовлетворение, за които можеш да се сетиш, в професионален и не само план, и да видиш какви ценности лежат зад тях. Освен с ума си ги прекарвай и през тялото си – ако усещаш и топлина, пеперуди или заряд в гърлото или гърдите, знай, че на 100% става дума за истинска ценност.

Какво споделиха моите клиенти по тази тема на събитията през март 2019-а?

Елена Кортезова, психолог и говорен терапевт, основател на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“, преподавател в БСУ

( гр.Бургас):

„Ценностите са онези нелогични моменти в живота ми, когато съм действала против установеното, свързвала съм се със себе си и съм усещала, че имаенно това съм аз. “

Велина Драгийска, завърнала се в България след успешна кариера в Белгия, създател на социален бизнес  (гр. София):

„Свобода, доверие, социална значимост, устойчивост, задвижване на процеси. Оказа се, че за мен тези понятия са ключови, за да се чувствам пълноценна в живота и в работата си. Затова още щом започнах своя път като социален предприемач, вече знаех, че това е призванието ми. Конкретните ми дейности и наименование на позиции може да се сменят, но има ли ги ценностите, аз знам, че съм си на мястото.“

Даниела Гозманова, ивент мениджър, собственик на сайт за пътеписи и туристическа агенция (гр. Пловдив):

„Постигах резултати и цели, клиентите и шефовете ми бяха доволни от мен, и въпреки това вървях срещу себе си. Време беше и аз да бъда доволна. По моя си начин. В момента съчетавам старата работа, която обичам, и в която съм добра, с мои лични проекти, така че да се чувствам цялостна.“

РАВНОСМЕТКА

(не чети нататък преди да я направиш)

Какво можеш да си вземеш от наученото до тук?

Какво можеш да приложиш веднага в ситуацията, в която се намираш?

Как можеш да увеличиш удовлетворението и смисъла в твоята настояща работа/ дейност/ бизнес?

  1. Проявяване на твоята супер сила в твоята професионална роля

Като чуеш термина „суперсила“ сигурно си представяш супергероите в комиксите или игралните филми. И може би ти звучи несериозно. Но наистина всеки от нас има суперсила и може да бъде нещо като супергерой в определени житейски и професионални ситуации. И невинаги и по начина, по който го могат другите. Нали помниш притчата за птицата, принудена да катери дървета и за рибата, дето трябвало да лети?

За да откриеш своята суперсила, просто трябва да си отговориш на въпроса: „Какво се повтаря през целия ми живот?“ Помисли за моментите, в които си се справял/а блестящо, изпъквал/а си, знаел/а си решението на проблема преди другите. Няма значение дали става дума за личен или за професионален живот, нито пък дали ти си предизвиквал/а ситуациите или просто са ти се случвали. Животът си тече, а ние преминаваме през него понякога много активно, а друг път – по-пасивно. Важно е да „хванем“ какво се повтаря и като тема, и като начин на поведение, и като умения, които ни отличават.

За да формулираш суперсилата си, помисли за твоите таланти или дарби. Но не с ограничаващото убеждение, че „щом е талант/дарба, значи трябва да бъде свързано с изкуството“. Нека по-скоро да звучи така:„ Кога, при какъв тип действие ми се получава отлично?“. Талантите ти може да се проявяват чрез твоето тяло или сръчни ръце, като използваш ума си или докато общуваш. Няма бездарни личности – има хора, които не вярват, че притежават талант, защото смятат, че тогава би трябвало да са изключителни.

Моята суперсила, например, е да бъда фенерчето, което осветява хората, така че да видят себе си по-дълбоко. Имам силата и да структурирам всякакви процеси, така че след като осветя хората, им помагам да структурират познанието за себе си и да оформят една осъзната промяна. Правя го хем по един подкрепящ начин, хем с лек шут и провокация, когато е необходимо.

Друга моя клиентка, Силвина Фурнаджиева, разказва следното:

„Моята суперсила е да внасям ред в хаоса, да довършвам малките детайли, да планирам и управлявам процеси и да съм много продуктивна, като постигам повече за по-кратко време от обичайното. Работила съм много неща за своите над петнайсет години професионален живот – от радиоводеща и редактор на списание, през организатор на събития и уеб разработчик, до мениджър на проекти. Суперсилата ми винаги се е изявявала и ми е помагала, винаги съм я ползвала, но доста време не я забелязвах.

За мен продуктивността беше като четенето и писането – просто едно умение, което ползвах, за да свърша работата си по-бързо и по-добре. Околните бяха тези, които обръщаха внимание на това, че имам много добри организационни умения, че успявам да свърша много работа за относително кратко време. Идеята да обучавам и други хора как да организират работата си по-добре и по-смислено, как да определят приоритетите си и да си поставят цели, които са едновременно мотивиращи и изпълними, започна да се „върти“ в главата ми около година преди да превърна това в своя професия, но… все я отхвърлях.

Сега ми звучи смешно, но това, че за мен продуктивността е нещо лесно и просто, съвсем не значи, че същото умение е нещо толкова разбираемо и ясно за другите хора. След като започнах да работя с клиенти, се оказа, че е точно така.

Ако запомниш едно нещо от моята история, нека да бъде следното: „Открий онова, което ти е толкова лесно, че се чудиш как е възможно другите да не го знаят или умеят; онова, което така ти се удава, че се притесняваш да искаш пари за него.

Не е задължително твоята суперсила да съвпада с дейността, на която ще се посветиш, както е направила Силвина, но е задължително професионалната роля ( ако ме питаш – и личните) да изискват точно такъв тип личност, човек с такъв профил, за да се чувстваш на място и да изпиташ удовлетворение.  Една формална длъжност, като експерт по управление на хора, например, може да изисква човека, който изпълнява ролята, да има умението да се свързва с другите и да ги осветява от вътре, или пък умението да организира информация и да структурира процеси, или пък умението да е проводник между хората на върха и в основата на организацията. Има ли съвпадение между ролята, която ти е присъща, и се проявява чрез суперсилата ти и това, което се изисква в работата ти, или има разминаване? Знай, че ако една професионална роля изисква суперсила, различна от твоята, със сигурност няма да изпитваш истинско удовлетворение, дори и да се справяш добре.

Какво казаха моите клиенти по тази тема на събитията през март 2019-а:

Атанаска Николова, специалист подбор, обучение и развитие (гр. Бургас):

„След години на позицията Търговски регионален мениджър, се явих се на интервю за Експерт Доставки, нещо по-ниско от нивото ми, но пък ново начало. Тръгнах с идеята да си дам нов шанс. Собственикът на фирмата просто разпозна в мен подходящия човек, който да поеме частта подбор и развитие на персонала. Оказа се, че са провеждали интервюта, но сред кандидатите не открили желания от тях профил. И така получих това, което наистина исках, но в което нямах формален опит и образование.

Почти половин година работя като Специалист подбор, обучение и развитие на човешките ресурси. Персоналът е с численост над 350 служители, което ми дава широк диапазон за  развитие.

Инвестирам в специализирана литература и си търся начини да се самоусъвършенствам, защото работата ми е много интересна. Точно, каквато си я представях – да се грижа за комфорта на служителите, да откривам талантите сред тях, да попълвам свободните позиции откривайки подходящите хора и да организирам обучения с цел повишаване професионалните им компетенции. Усещането да съм в двупосочен процес е уникално. Развивам себе си и помагам на хората да се развиват, а развивайки техните компетенции, обогатявам себе си.

Жени Димова, част от екипа на експерта по здравословно хранене Надя Петрова (гр. София)

„Имах  много добре платена работа в голям и хубав офис, в сърцето на града, близо до дома ми. И ето Ви парадокс – сигурността и високият стандарт се оказаха недостатъчно условие, за да се чувствам доволна, щастлива и на мястото си. Това е работа-мечта за мнозина, но ние с нея просто имахме някакъв вид генетична непоносимост. Освен всичко, исках и да дам пример на детето си как се преследват мечти. Как всичко, което ни кара да се чувстваме некомфортно и не в мир със себе си, няма място в живота ни и е най-добре да си отиде.

От безгласна буква в голяма машина се превърнах в двигател , част от разрастващият се екип на една вдъхновяваща жена-предприемач – Надя Петрова. Сивото ми работно ежедневие се трансформира в интересни, различни и изпълнени с предизвикателства дни. И сега ми се случва да имам безсънни нощи – обаче това е само, защото понякога нямам търпение да дойде новият ден. Честно. Тук мога да правя това, в което съм най-добра, а не просто онова, което се очаква от мен. Качествено голяма разлика!“

Жана Токова, уелнес консултант и предприемач (гр. Пловдив)

„Винаги съм била добра в това да организирам хора и процеси, както и цифрова информация. И да се свързвам с хората през сърцето. А още като малка събирах изрезки от вестници и списания за красота и мода в една тетрадка. В момента съм уелнес консултант и предприемач и съчетавам всички тези мои сили и интереси в едно. Уникално е, защото усещам, че тежа на мястото си и именно това е моята роля.

Днес съм наистина щастлива жена и майка, която с всеки ден се връща към своето истинско „аз“ – общителна, решителна, уверена. Вълнува ме темата за здравето – на физическо и на емоционално ниво, и се радвам на резултатите, които постигат хората, които консултирам. Ентусиазирана съм да споделям и възможността за собствен бизнес с млади жени и майки, които искат да работят от вкъщи, за да разполагат с време за децата и семейството, както и с дами, които обичат работата си, но търсят начин да добавят допълнителни доходи в своя портфейл.“

РАВНОСМЕТКА

(не чети нататък преди да я направиш)

Какво можеш да си вземеш от наученото до тук?

Какво можеш да приложиш веднага в ситуацията, в която се намираш?

Как можеш да увеличиш удовлетворението и смисъла в твоята настояща работа/ дейност/ бизнес?

  1. ПРИНОС И СМИСЪЛ

Ако първите два фактора се отнасяха до онова, което е в теб – собствените ти критерии за успех в унисон с ценностите ти и суперсилата ти, изявена в твоите професионални и житейски роли, то третият е как проявяваш същите тези за другите, а именно – кой е приносът, който оставяш. И точно усещането за принос ти дава онова усещане за смисъл от работата, за които мнозина само мечтаят.

Когато работих в сферата на човешките ресурси, сред задачите ми беше да правя подбор на служители. Единият от етапите беше провеждане на интервюта за работа. Когато задавах въпроса: „Какъв искаш да бъде твоят принос в работата ти?“, кандидатите ме поглеждаха с изумление, объркване или неразбиране. Рядко получавах смислен отговор – но за съжаление още от училище ни учат не да оставяме принос, а да изпълняваме задачи, не да носим стойност, а да отговаряме на изисквания, не да мислим холистично и дългосрочно, а да се справяме тук и сега.

Така че се налага да наваксваме. Тук не става дума просто за работа, бизнес или професия, а за носене на стойност, без значение титлата или позицията ти. Когато си отговориш на въпросите: „В какво съм добра?, „Какво обичам да правя?“ и „Накъде ме тегли отвътре?“, ще остане още един: „От какво се нуждае светът?“. Според Стивън Кови пресечната точка между отговорите на четирите въпроса е твоят глас (the Voice) или твоят уникален принос към света.

Харесвам простотата и ефективността на неговата концепция. Според Кови (и според мен, стопроцентово стоя зад тези думи) „.. в цялата огромна Вселена няма нито един друг човек, който да е съвсем като вас. Вие сте абсолютно уникални. Вашето конкретно съчетание от силни качества, преживявания, таланти и оригиналност никога не е съществувало на друго място и абсолютно никога няма да бъде повторено. Затова и никой не може да даде уникалния принос, на който вие сте способни.“ (Кови, Колосимо, 2011)

Не си представяй уникалния принос като нещо, което се отнася само за хора на супервисоки позиции, заети с работа от световна важност. Отнася се за всеки – без значение от поста му, квалификацията, професията или бизнеса. И се проявява като изпълняваш ролята си чрез своята суперсила, по твоя собствен уникален начин, спрямо ценностите ти.

Имай предвид, че е възможно да имаш много смислена длъжност, в която да постигаш резултати, и другите да са наистина доволни от твоята работа, но въпреки това да нямаш усещането, че оставяш истински принос. Точно като мен, докато се занимавах с администриране и подбор на хора. Нищо общо като усещане, сравнено с тяхното обучаване и насочване – единствената сфера, която оценявам за себе си като истински принос. Защото само тогава виждам промяна в хората, в техните убеждения за тях самите, и в действията им, по отношение на тяхната кариера, и не само.

Какво казаха моите клиенти по темата на събитията през март 2019-а:

Гинка Георгиева, психолог и сексолог, (гр. Бургас):

„ Вярвам, че всички хора искат да имат споделена любов в живота си. Като психолог и сексолог помагам на хората да изяснят за себе си каква би била здравословната сексуалност за тях. Какво ще ги накара да се отпуснат и да използват сексуалността като път, който да ги води към едни по-любящи взаимоотношения. Изключително смислено за мен е да видя промяната в тях, което осмисля моите усилия и годините, през които съм се посветила на това да се обучавам и развивам в тази област.“

Диана Ефремова, треньор и консултант по бизнес развитие (гр. София):

„Дълги години съм развивала и продължавам да развивам екипи. Получава ми се и ми носи огромно удовлетворение. Един от начините да правя това, който предавам и на други хора, които развиват екипи, е да обърнат внимание на приноса на всеки човек, да му покажат не просто резултатите от работата му, а как неговите усилия и работа водят до положителна промяна. Без значение продукта или услугата или мястото на човека в йерархията. Това е един от най-силните мотиватори хората да очакват понеделника така, както биха очаквали петъка в една друга среда.“

 

Надежда Тодорова, преподавател и творец, ( гр. Пловдив):

„По професия и призвание съм преподавател. По сърце и душа съм творец. Раждането на дъщеричката ми Вяра със Синдром на Даун обедини в едно всичко и даде нов смисъл и нова посока на пътя ми.

Разбира се, отне ми време, усилия и не мина без лични и професионални сътресения. Но към момента, няколко години по-късно, щастливо се самоопределям като преподавател творец с кауза и мисия, надхвърлящи доскорошната ми единствена професионална и длъжностна характеристика на университетски преподавател по английски език.

Да уча хората на нещата, които знам и мога, да им помагам да повярват в себе си, да ги вдъхновявам и мотивирам, като им предавам опита, знанията и уменията си – така виждам аз моето призвание, дар, мисия, принос и дълг в живота.

Щастлива съм, че мога да прилагам всичко това в многото различни аспекти на професионалния и личния ми живот. Работя в името на кауза, чиято дългосрочна цел е да се помага на деца и младежи със Синдром на Даун да открият своята дарба и да я развиват и усъвършенстват, за да могат впоследствие да се реализират професионално и да бъдат пълноценни и удовлетворени хора.“

РАВНОСМЕТКА

(не чети нататък преди да я направиш)

Какво можеш да си вземеш от наученото до тук?

Какво можеш да приложиш веднага в ситуацията, в която се намираш?

Как можеш да увеличиш удовлетворението и смисъла в твоята настояща работа/ дейност/ бизнес?

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дай си време. Погледни навътре в себе си. Задай си въпросите: „Кой съм аз и как искам да изразявам себе си в моята работа? Как изразявам себе си в момента? Какво още мога да направя? За кое лъжа себе си и с кое вече не мога да правя компромис? Нужна ли ми е голяма промяна или мога да направя само някои фини настройки?“

Отговорите ще дойдат с времето… и готовността ти да погледнеш в себе си достатъчно на дълбоко. Пожелавам ти кураж по пътя към истинския смисъл и удовлетворение!

Това са и темите, върху които ще работим в двудневния уъркшоп „ПРОБИВ“ на 18 и 19 май. Ето накратко какво да очакваш като резултат от него:

  • Осъзнатост кое е онова, което ще ти донесе истинско удовлетворение и смисъл в професионален план ( не, това не е само конкретната дейност, с която ще се занимаваш);
  • Опознаване на твоите суперсили, силни страни, преносими умения;
  • Яснота за твоята роля и принос;
  • Познание как да генерираш и валидираш идеи за бъдещо развитие/ промяна в твоята кариера/ дейност/ професия;
  • И също – критерии, по които да преценяваш дали дадена кариерна възможност е за теб или не;
  • Умения да се представяш въздействащо отвъд титлата или професията, с които се занимаваш в момента;
  • Състояние на вътрешна увереност и въодушевление да направиш стъпките към промяна;
  • План за действие как да действаш след уъркшопа.

Всички детайли са тук.