Пълна кариерна промяна Архиви - Страница 2 от 6 - Промяна и личен брандинг

Категория: Пълна кариерна промяна

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Вергиния Къшева-Накова от Training Academy

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си или начина, по който работят, и вече работят за себе си, на свободна практика или като предприемачи.

През февруари 2018-а имам удоволствието да ти представя Вергиния Къшева-Накова, която за мен освен много фина и нежна, е и силна и волева жена. Асоциирам я с думата ‘катализатор’ – тя не просто гори за идеите си, а ги случва… и вдъхновява, и помага на хората, да случват своите.

Тя беше и една от първите, която преди три години ми оказа доверие (в началото на самостоятелната ми практика като консултант по кариерно развитие и личен брандинг), и ме покани да говоря пред аудиторията на Training Academy. И в следващите години отново, и отново… За което съм й особено благодарна.

Прочети историята на Вергиния – може пък да имаш нужда от точно такъв катализатор… за промяна! 🙂

  1. Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

Обичам да казвам, че съм човек с много таланти. Винаги ми е било трудно да определям себе си с професията, която упражнявам. Даже ми е било странно, когато попитам някой кой е и той ти отговаря “Аз съм адвокат, инженер, лекар…”.  За мен кариерата е много повече от титлата или липсата на такава. На 31 години съм и в трудовата ми книжка пише, че имам 15 години трудов стаж. Сметката е лесна. За тези мои работни години съм преминала през различни професии – от хорека сектора в ученическите години (разбирайте сервитьорство), през специалист дигитален маркетинг, организационен консултант в международна компания, управляващ партньор за България на същата компания, през уеб дизайнер, графичен дизайнер (последните 2 професии ги научих, защото бяхме прекалено бедни да си платим на истински професионалисти да ни направят сайта и последващите графични материали) В момента съм soft-skills тренер, бизнес коуч, сертифициран терапевт по когнитивно поведенческа терапия, управител на образователен център, и още няколко.

  1. Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Ако говорим за цялостна кариерна промяна, за мен тя се изразява във влизането на предприемаческия период. Всъщност, ако предишните ми работодатели бяха одобрили идеята ми за разработване на онлайн платформа за бизнес обучения, може би никога нямаше да създам свой собствен бизнес (вече 3 на брой). Аз обожавах своята корпоративна работа. Чувствах се значима. Разполагах с големи ресурси, солиден гръб и подкрепа, и резултатите, които постигахме, бяха впечатляващи. В един януарски ден на 2014 година се събудих с мечта. Тогава необмислена в детайли и, както разбрах по-късно, много трудна за осъществяване, и не особено печеливша в началото. Може би, затова бившите ми партньори отказаха да я подкрепят. Все пак, аз твърдо убедена реших да я реализирам сама. И в началото на февруари се оказах с асистентка, 2 лаптопа и бюро в един от първите co-working офиси. И така с бюджет от 0 лева и 00 стотинки стартирахме. Това обяснява защо сама направих първия сайт и всички рекламни материали.

Колкото и да е странно, в този период нямаше страх от неизвестното. Нито някакъв особено голям момент на обмисляне. Дали е черта на характера ми или качество, което съм изграждала в годините, аз съм много решителна. Ако нещо е смислено, полезно и зависи от мен, взимам решение и действам. Това бе и моментът, в който открих колко много истински приятели имам, които бяха готови да помагат. И го направиха. Оказа се, че мой много близък приятел, който е ИТ, реши да се включи. Прави го до ден днешен. Той изгради целия софтуер на платформата от нулата. В момента дори консултираме други тренери, които искат да създадат своя онлайн платформа.

Аз намирам моята мотивация в това да бъдем първи в нещо. Да го измислим. Да утъпкваме пътеката. Може би това е профилът на предприемача. Да вижда възможности и да работи за осъществяването на идеята.

  1. Разкажи на за един-два момента от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Не знам дали ще звучи прекалено наивно, горделиво или нереалистично, но не е имало нито един момент, в който да съм искала да спра това, което правя. Трудностите са ежедневни, но от нас зависи как да ги приемаме. Имаше момент, когато 2-ма служители откраднаха цялата наша база данни, свързаха се с нашите партньори от САЩ зад гърба ми, за да могат и те да работят с тях, звъняха на наши клиенти без да знаем. Ситуация, в която сигурно всеки собственик на бизнес е попадал. Имало е моменти, когато е било финансово трудно, заради моята амбиция постоянно да надграждам и офиса, и екипа, и софтуера, и рекламата. Имало е моменти, когато от партньори сме получавали “нож в гърба”. Но в нито един от тези моменти, не съм си мислила да се отказвам. Въпросът е “Каква е причината за ситуацията?” и “Какво зависи от мен, повече да не се повтаря тази ситуация?”.

  1. А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Гордея се, че създаваме не просто обучения, материали или курсове, а платформа, която вдъхновява и подкрепя хората в България, които имат мечти и които искат да работят за осъществяването на тези мечти.

  1. А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си го тоя заветен баланс работа-личен живот (ако въобще ги делиш 🙂 )?

Не вярвам в  балансирането между всички проекти, защото тогава просто жонглирам с анагажиментите си и целият ми фокус е да не изпусна нещо, докато ги подхвърлям във въздуха. Преди 3 години взех осъзнато и отговорно решение да бъда щастлива. Това се оказа превратен момент за мен. От тогава най-важен за мен е вътрешният баланс. За да го постигна приоритизирам. Никога 2 неща не са еднакво важни в едно и също време. Поставям си точни цели в определени срокове, определям необходимите ресурси. Планирам. Звучи много сухо, но за мен е факт. Аз съм човек-идея. Толкова много неща са ми интересни и толкова много неща искам да опитам да правя, че без добро планиране, никога не бих успяла да завърша и едно нещо. Обичам да гледам ситуацията не само относно какво е важно за мен сега, но и какво ще бъде важно след 6 месеца, след 1 година…

  1. Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Личният ми бранд се основава на 3 много важни за мен неща:  креативност, воля и оптимизъм. Надявам се хората около мен да ме припознават с тези качества.

  1. Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове, какво да очакваме от теб и Training Academy в близко бъдеще?

През тази година ще стартираме 3 нови академии – HR академия, Маркетинг Академия и CEO академия. Отделно в Института за Бизнес развитие и Предприемачество даваме начало на 2 нови инициативи, които ще подкрепят женското и младежкото предприемачество.

  1. Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Скоро на един тренинг се заговорихме с участниците относно мечтите. Оказа се, че хората след 30 не си позволяват да мечтаят. Това ме порази. И го приех за лична мисия да пропагандирам, че всички хора заслужават да мечтаят, заслужават да бъдат горди от своята работа, заслужават да бъдат щастливи. Ако вие сте майки, вашето дете заслужава майка му да е щастлива, успешна жена. Ако сте омъжени – вашият партньор заслужава да има една успешна жена до себе си. Ако сега изграждате своя кариерен път, заслужавате да оставите следа. Не позволявайте на никого да убива мечтите ви! Все пак го дължим на нашите майки. Те са ни създали да бъдем здрави и щастливи. Всички около нас го заслужават, но най-много ние самите. 🙂

 

За контакти с Вергиния:

http://trainingacademy.bg/

https://www.facebook.com/TrainingAcademy.bg/

 

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Стела Ерера

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин, или са направили много плавни завои, все водещи ги в една посока…

През януари 2018-а имам удоволствието да ти представя една хем нежна, хем силна, хем творческа, хем структурирана и целеустремена дама, а именно Стела Ерера. Това, че през последните няколко години наблюдавам развитието й основно онлайн, сигурно ме е лишило от осъзнаването на някои важни подробности, но за едно съм сигурна – Стела случва промените в живота си с мекота и финес, а когато нещо ‘й се случи’, намира начина със същите тези мекота и финес да приеме нещата… и да продължи напред.

Ето нейната история, разказана от нея самата – наслади се и се зареди за едно по-уверено и смело начало на 2018-а!

 
Как и кога се случи кариерната промяна при теб?

Въпросът ти ми напомни за едно много позитивно телевизионно предаване – „Пълна промяна“, в което преобразяваха героините до неузнаваемост, караха ги да открият красотата в себе си, да повярват в нея и да я покажат на света. В моя професионален път не е имало пълно преобразяване. По-скоро промените се случват плавно, сякаш от само себе си. Търсени са, но не всяка цена и надграждат всичко онова, в което съм влагала енергия, любов и знания до момента.Скоро се прибирах от прекрасен тиймбилдинг с колеги в Копривщица. На връщане бях сама в колата, пуснах си любима музика и започнаха завоите. Остри, плавни, по стръмното нагоре, после спускаш, отново по стръмното. Изкефих се максимално. Досега не бях шофирала по такива завои, сама и разбира се с кола, която „влиза добре в завоите“. Но аз давах газ в завоя, аз натисках и спирачката преди него. Осъзнавах, че карам бързо, но сигурно. Отдавах цялата си емоция на дадения момент, но всичко  това с разум в главата и мисъл за близите ми, които ме чакат, и за отсрещните коли и хората, които се задават зад завоя. Така е и в професията ми до момента.

Преди повече от 7 години, реших да премина от корпоративния PR и менажирането на събития, към PR-а в шоубизнеса, нещо изключително различно. Ако в корпоративния PR правиш всичко възможно да предвидиш и да избегнеш скандала, то в шоубизнеса, скандалът не е проблем, напротив. С него привличаш вниманието и изкуството е да съумееш да го задържиш след „чудото за три дни“. Наред с PR-a съм се занимавала и с други ‘изкуства’. Казвам изкуства, защото от всички определения за PR, които съществуват, най-много ми допада това, което преди години ми сподели прекрасният ми преподавател Десислва Бошнакова, а именно, че „PR-ът е изкуството да обясняваш и да бъдеш разбран.“

Докато учех, а и след това, работех и като гримьор. Като студент, завърших курс за професионален грим, защото за мен бе важно да имам „занаят в ръцете“. Докато бях по майчинство с второто ми детенце, започнах да творя бижута. Пластичните и декоративно-приложните изкуства винаги са ме привличали. Навярно е по наследство. 🙂 Единият ми дядо беше златар, а другият твореше чудеса от ковано желязо. И така започнах да ходя на специализирани курсове, изучавах различни бижутерийни техники, четях много. Едновременно с това си създадох свой бранд, който носи изцяло моята индивидуалност, и творях бижута за бременни, за приятели мечтатели и бижута за дома. Проектът ми се казва PalomaBlancaArt. Усетих цялата емоция и на това да създадеш нещо свое от нищото и да го развиеш така, че то да има мисия, да твори добро и да стане търсено, разпознаваемо и успешно. Но не исках да се откажа напълно от емоцията и от всичко онова, което съм влагала досега в професията си, както и от възможността да правя добро чрез нея. Затова, след майчинството, пуснах белия си гълъб да лети свободно в съзнанието ми… докато един ден мога да му даря отново енергията, с която го създадох.

Какво те вдъхновява? Какво те води напред?

В работата си винаги съм водена от това да помагам и да правя добро. Дали ще помогна на клиент затова бизнесът му да бъде разбран и по-успешен, на бъдеща майка затова да очаква спокойно и с вяра рожбата си, или на булка, която да бъде незабравимо красива в най-съкровения си ден. Но с времето започнах да имам нужда и от друг смисъл. Така, в търсене открих най-ценното, и то е, чрез PR-a – и корпоративния,и този в шоубизнеса, мога да правя добро за хората в нужда. Именно това ми дава големия смисъл, зарежда ме и ме дарява с вдъхновението да продължавам толкова години да се развивам и да работя в тази сфера.

Въпреки разностранните ми интереси и хобита, не вярвам в многото пътища . Кариерата е само част от живота. А за мен той е игра. Главният път в нея е един и дори  да вървиш по неутъпканите пътеки и да завиваш рязко, отново търсиш „Своя главен път“. Знаеш, че той ще те отведе към „Твоя смисъл“. За мен смисълът е доброто, което можеш да направиш. И ако трябва отново да се върна на метафората с шофирането: В играта Живот, най-ценното, без което не можеш, е автомобилът – близките ти, приятелите ти и екипът ти, на които можеш да се довериш защото знаеш, че само заедно може да „влезете и да излезете от всеки завой“. Наред с това е нужно да осъзнаеш, че в тази игра, по твоя път, всичко зависи от теб самия – дали ще дадеш газ в завоя или ще натиснеш спирачката по средата.

С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

В момента съм част от екипа на PR агенция InterImage, част от комуникационната група “Interpartners”. От ноември 2017 InterImage се присъедини и към една от най-младите и бързо развиващи се независими PR мрежи в световен мащаб – Novum Worldwide, а през 2018 ставаме на 10 години. Казвам ставаме, защото ти знаеш, че бях част от екипа на Interpartners още докато седях на студентската скамейка. Научих изключително много за професията от колегите ми и от мениджърите на агенцията Катя Димитрова и Ани Ангелова. След това Катя ми предложи и станах част от екипа на новосъздадената тогава PR агенция InterImage. Беше изключително вълнуващо, ново и вдъхновяващо. След 4 години реших да направя промяната към шоубизнеса и се впуснах в нови приключения. Незабравимо пътешествие с интригуващи проекти, много и различни колеги, много смях, много сълзи, незабравими мигове и такива, които искаш никога да не са ти се случвали, но и от тях си извлякал опит и поука.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Досега имам 3 скока, 1 нисък старт за скок и едно падане.

Първият път скочих в неизвестното – беше прекрасно и нямаше страх, а любопитство към непознатото. Започнах да се занимавам с PR в международна продуцентката компания, току що стъпила на българския пазар. Бях подкована с много корпоративен опит, но без идея за това как се случнат нещата зад камерата. Когато обаче имаш късмета да попаднеш на прекрасни колеги, тогава няма невъзможни неща. Работата ми в телевизията след това бе като естествено продължение на професионалния ми път до момента. И така почти 4 г. Последва нисък старт за скок с много обмисляне и в крайна сметка взех решение да скоча. Тогава ми предложиха смисъла, който търсех и скочих в името на мечтата си да се занимавам изцяло със социално отговорните инициативи на медията. Работех с прекрасен екип и с едни от най-вдъхновяващите хора в лицето на социалните предприемачи от @ПРОМЯНАТА. И тогава…последва падане. Бях едновременно изненадана, ужасена и изплашена. Бе един от най-трудните ми периоди и благодаря изключително много на съпруга ми, близките и приятелите ми, че ме разбраха и изтърпяха. Както ми каза Една приятелка: „Освен, че в момента не правиш това, което обичаш…….., най-вече е разклатено егото ти.“

Тогава започнах в дълбочина да чета за същността на егото. И разбрах, че то е нещо изкуствено, фалшива идея, която ни е дадена от другите за самите нас.И ако дори малко си подвластен на егото си и то бъде разклатено, тогава се чувстваш  изплашен, объркан, всички граници се размиват и не знаеш кой си. Настъпва хаос. След него обаче следва период на преосмисляне. И колкото по-бързо осъзнаеш, че е важно кой си ти, а не егото ти, толкова по-бързо успяваш да замениш хаоса с космос. Тогава откриваш центъра вътре в себе си, душата, която носиш от много животи насам и само тя има значение. „Това е, ĸoeтo Бyдa нapичa „Dhаmmа“, Лao Дзъ гo нapичa „Tao“, a Xepaĸлит „Лoгoc“. To нe e нaпpaвeнo oт чoвeĸa. To e caмaтa цeл нa cъщecтвyвaнeтo.“ На мен ми отне доста време. И затова, колкото и парадоксално да звучи сега, половин година по-късно, въпреки целия вътрешен ад, през който преминах, си мисля, че няма случайни неща и Пътят е един! Имало е смисъл да премина през това, за да открия себе си и да престана да бъда подвластна на егото.

Последва 3-тият ми скок – завръщането ми в InterImage. Първоначалното усещане е, че това не е скок, нали ти е нещо познато. Да, ама не. Само хората, които общуваха с мен веднага след завръщането ми, знаят какъв страх изпитвах и колко не бях аз. PR-ът и маркитингът в телевизията са доста специфични, изключително интересни, но и много различни.

През тези 6 години, корпоративният PR извън шоубизнеса и медиите се е променил много, развил се е в различни посоки и в синхрон с новите изисквания на пазара.  В първите дни физически бях като в машина на времето, дежа вю.

Снимка: Красена Ангелова

Последваха много непознати комуникационни подходи, които заради всичко, което бях преживяла и въпреки целия ми опит до момента, ме караха да се страхувам и да се питам: „Дали ще се справя?“ И тогава чух гласа на прекрасните ми колеги,  които ме познават толкова добре, че могат да ми кажат: „Стела, това не си ти… Дай си малко време, защото имаш достатъчно опит и можеш!“ И както казва моят баща: „Всичко е въпрос на 1 месец!“- така и стана. Осъзнах, че завръщането ми е ново начало. Имам да уча много нови неща и да дам много натрупани знания и опит. А най-хубавото е, че работя с хора, които са и мои приятели – с цялото богатство, което се крие зад тази дума.

Разкажи за един момент от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и какво ти помогна да продължиш напред?

За преодоляването на най-трудния ми период в професионално отношение ми помогнаха най-близките ми хора – съпругът ми, семейството ми и най-верните ми приятели.

Относно най-трудния момент – беше, когато трябваше да се обадя и да говоря с майката на убито момиче. И за нея и за нас бе важно да бъде уточнена и обяснена възникнала ситуация, за която нямахме никаква вина. Помогна ми състраданието и това да се опитам поне малко, да се поставя на мястото на другия. Беше натоварен с много различни емоции момент.

Кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Най-много се гордея със семейството, което със съпруга ми успяхме да създадем. Гордея се с децата ни. Гордея се с това, че съумяваме да им предаваме най-ценните уроци за това да бъдат добри хора. Гордея се с думата, която синът ми измисли, когато беше на 3 г. и с която ми обясни как се чувства у дома. Каза: „Мамо, приютно ми е.“  Гордея се със себе си затова, че успявам да привличам такъв прекрасен мъж до себе си, който обичам безкрайно и който ме обича такава – с всичките ми странности и обикновености. Гордея се много с родителите си и със семейството, от което произлизам, както и с малкото, но истински приятели, които имам. Най-ценните за мен неща.

Ти си и майка, и съпруга, и постоянно учеща и развиваща се жена, която работи това, което обича. Как успяваш да жонглираш с всички роли… или може би твоята метафора е различна? 🙂

Не, добре си е метафората. Само дето аз не съм добър жонгльор. :-). И две мандарини да се опитам да премятам все ще  изтърва  едната. :-))) Но децата, семейството, работата – всяко едно изисква любов, време и грижа с душа. Мисля, че успавам да се справя, защото започнах да се уча да не съм  перфекционист, да осъзная, че перфектната майка, съпруга и работеща жена не са моя цел, и съм спокойна с това, че понякога правя грешки. И въпреки, че за мен „Дяволът винаги е в детайла“, вече успявам да го откривам без да се измъчвам с това, че на всяка цена всичко трябва да бъде перфектно. Често съм полярна и затова се замислям и работя много над това да владея емоциите си, както отрицателните, така и положителните. Не ги крия, показвам ги, но и гледам да се щадя, за да не „прегарям“. Опитвам се също да забавям темпото. И най-важното е, че досега, не съм жонглирала сама. И според мен в това се крие успехът на този „номер“. Да сте заедно, не само когато прожекторите светят към вас, но и в тъмното зад сцената. Има много жени, които се справят с жонглирането сами, възхищавам им се искрено, но не зная как успяват. И последният ми „трик“ наричам „резервният резервоар“. В него с много усилия, старание и любов пазя енергия, която дарявам само на най-близките си хора. Понякога съм говорила толкова много през деня, че когато се прибера нямам сили да си кажа името. Но когато видя едни 3 чифта очи срещу мен – идва ред на скритото гориво.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и се свързват с хората като им носят стойност. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Личният брандинг за мен може да се опише с 3 думи: Това съм аз! Необходимо е да разбереш кой си, да откриеш своя център без да се ръководиш от егото, след това „да се центрираш“ 🙂 и да се покажеш пред света такъв, какъвто си. С всичките си странности и обикновености. (Тази дума определено не съществува, но ти ме вдъхнови да си я измисля :-)))

Бих искала името ми да се свързва с толкова различни неща, колкото са различни и познанствата ми.

Какво планираш за 2018-а, какво да очакваме от теб тази година?

Нищо! Вече нищо не планирам. Мечтая да сме здрави, да се обичаме, да творим красиви неща в себе си, до себе си и да пътуваме.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Да теглят чертата на плюсове и минуси, колкото и прозаично да звучи; да са сигурни, че скокът ще ги накара да полетят и дори да паднат това няма да ги накара да се откажат; да вземат със себе си целия си опит до момента, за да е плавно приземяването; да се доверят, но не сляпо, на интуицията си и да знаят, че винаги ще има някой, който ще скочи с тях и ще ги подкрепи. Ако не човек, то собствената им вяра!

За контакти със Стела:

Стела Ерера / mob: 0888 2000 23 / mail: stela.erera@gmail.com / stella.erera@interimage.bg

 

 

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – София Йотова от Foodie Boulevard

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин…

През декември 2017-а имам удоволствието да ти представя една невероятна млада жена. За мен тя е поток – поток от откровеност, вдъхновение и сила, ръка за ръка с женственост, уязвимост и нежност.

Запознах се със Софи на един семинар за жените и предприемачеството, който организирах тази пролет. Оттогава насам ние сме хем приятели, хем понякога тя избира аз да бъда неин спаринг партньор за решенията, които предстои да вземе, хем сме просто две жени, които се подкрепят една друга по пътя. Благодаря й, че ме покани да разкажем заедно, в един емоционален Фейсбук лайв, за нейния скок от кариера към призвание.

За него ще става дума и днес, и не само – интервюто е много силно, много!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

 По някое време в рамките на последната година, търсейки отговор на въпросите коя съм аз и какво всъщност правя, в съзнанието ми започна да се оформя една доста пластична и широка дефиниция, която обаче ме характеризира по най-съвършения, същевременно най-пълнокръвен и едновременно с това семпъл начин.

Аз съм един действащ мечтател.

Аз съм София Йотова. Софи. Сърцето, душата и двете ръце зад Foodie Boulevard.

Кратката версия е, че Foodie Boulevard е кулинарен блог за здравословни вдъхновения, в който онлайн споделям разнообразни здравословни рецепти, а офлайн провеждам кулинарни работилници със семинарен характер, за да помагам на хора с различно ежедневие, навици, предпочитания, финансови възможности и умения да култивират дълготрайни и гъвкави здравословни навици за себе си и семействата си.

Дългата версия е, че Foodie Boulevard е моят път към хармонията. Това е моята философия за живот и търсене на щастие в малките детайли от всеки мой ден.

Това е една оживяла мечта, един онлайн и офлайн оазис за вдъхновение, чиято мисия е да помага на хора с различен личен път, предпочитания и възможности да култивират своята собствена хармония чрез нещо, което често масово пренебрегваме като досадна домакинска дейност – създаването на храна. И то не каква да е храна, а здравословна храна. Храна със смисъл – за тялото и душата. Храна с история и мисия. Храна, която носи удоволствие на всички сетива. Щастлива храна с характер.

А търсенето на хармонията се случва покрай създаването на храната, защото всъщност този процес за мен е един от онези процеси, които позволяват на човек да постигне най-интимна връзка със себе си, материализирайки вдъхновението си и претворявайки го в нещо физически измеримо.

Обичам да казвам, че храната не е ядене, а кулинарията не е готвене. Защото храната не е просто нещо, което изяждаш. Храната е нещо, което преживяваш.

Не мога да посоча конкретен момент, в който пълната кариерна промяна се случи при мен, защото всъщност аз не вярвам точно в това измерение на личната си метаморфоза. Всъщност, при мен промяната беше по-скоро от кариера към призвание.

След множество турбулентни преживявания и вътрешни дилеми, след тотално объркване на моралния ми компас и неколкократна загуба на почва под краката, след лутане между чуждите възприятия и нагласи коя трябва да бъда аз и вътрешното ми усещане за това коя всъщност искам да бъде аз, промяната се случи. Но тя не дойде лесно. Тя рядко идва лесно. Особено, когато цялата логика и разум на света ти крещят „Недей!“.

Всъщност, най-истинското изпитание за това дали решението ми е правилно беше доколко логиката, необходимостта от стабилност и усещането за контрол ще надделеят над една „гола“ интуиция и над усещането, че съм на прав път, без значение, че едва правя първата плаха крачка по него.

Изобщо не вярвах, че съм човек, който би избрал да зареже стабилна, цъфтяща корпоративна кариера с феноменални перспективи за развитие и би скочил в нещо на практика несъществуващо според ничия длъжностна характеристика, но се оказах точно този човек. И скочих. И този скок беше най-трудното нещо, което някога съм преживявала.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!” в работата на свободна практика?

Най-трудното беше да избера да бъда себе си. За да избереш себе си, трябва да имаш много дълбока вяра в смисъла на скока. Защото смисълът често не идва след месец или дори година. Смисълът може дори да не дойде в твоето време.

Това е разликата между хората – едни имат нужда от крайна цел, към която да се стремят, от нещо, до което със сигурност знаят, че могат да достигнат.

Други имат нужда от мисия. От нещо, което осмисля генерално пътя им. От нещо, чиито резултати често не са видими с просто окои и невинаги са колиествено измерими.

Но това, което беше по-силно от всичко, което ми крещеше „Остани“, беше усещането, че аз съм мисионер по душа. Изпълняването на цели не ми носи никакво удовлетворение. А това, на което бях посветила живота си в онзи момент, беше нещо, което имаше обозрима крайна цел. Аз имах нужда от мисия.

През годините направих всичко „както трябваше“, както обществото ни учеше, че правят „успешните“ хора.

Завърших гимназия с отличен успех. Висшето си образование придобих в изключително елитна институция, всяко лято ходех на бригада в Щатите, за да успявам да изкарам сумата, за да платя следващата си учебна година. Макар и на родна земя, завърших американски университет с две специалности – успоредно и за един семестър по-малко от нормалното, за да си спестя поне част от солидната сума, която образованието ми струваше.

Намерих си работа само месец, след като завърших – във френска фирма с перспективи за развитие и възможности за пътуване. От родния Плевен дойдох да живея в София. Сама, на квартира, без да познавам почти никого, без социален живот, без нищо. Но пък се развивах бързо, доказвах се отвъд това, което се очакваше от мен, бях проактивна, смела, жонглираща с всякакви инициативи. След като спрях да изпитвам каквото и да е удовлетворение от първата си работа, направих смел преход към един кариерен път, който беше безкрайно далеч от моята душевност в сфера, която беше безкрайно далеч от моята експертиза. И там започнах да жъна успехи. Под влияние на страхотно менторство и всякакви пъстри възможности за развитие, аз успях да тръгна нагоре по кариерната стълбица доста по-рано от свои връстници и ставах все по-добра в работа, която…всъщност ме задушаваше. И се ужасявах дори да си помисля да си го призная пред себе си.

Прекарах около две години и половина, в които се чувствах много добре кариерно, но напълно самотна. Често имах дни, в които не си казвах и дума с никого. Гледайки назад осъзнавам, че нещата, които ми носеха удовлетворение, бяха възможностите за участие и ръководене на проекти и инициативи, които нямаха нищо общо с ежедневните ми задължения. Но аз бях станала много добра. В нещо, което започвах да мразя. А работех за хора, които уважавах безумно много – влюбени в това, което правеха, отдадени на екипите си, способни да разгърнат потенциала на даден човек отвъд това, което той си е мислел, че може да постигне. Направиха го и с мен! Помогнаха ми да узрея за мисълта, че нищо не е твърде страшно, за да поискам да се справя с него. И успявах. И същевременно усещането за вътрешно разкъсване ставаше все по-нетърпимо. Самата мисъл, че тази прекрасна възможност, която имам, ме прави нещастна, ме смазваше.

Не можех и да си помисля как бих могла да кажа на целия свят….че дефиницията за успешен млад човек не съвпада с моята дефиниция за щастлив млад човек. Защото бях нещастна. И го маскирах по толкова умел начин, че дълго успявах да заблудя сама себе си. Докато тялото ми не започна да ми крещи по всякакви начини, че е време за промяна. Спешна. Генерална. Драстична.

Кои въпроси е добре да си зададат дамите, които обмислят да станат фрилансъри. Какво ще имат със сигурност, ако се решат? А какво ще загубят?

Единственото сигурно нещо, което идва редом с такава промяна, е несигурността. Клише е, но не е случайно.

Избирайки да „работиш“ за себе си, ти взимаш едновременно най-освобождаващото и удовлетворяващо решение в професионалния си път, но и най-страшното, най-отговорното и най-парализиращото заради първоначалните неясноти и хаос.

С едно такова решение идва гъвкавост, идват възможности за моделиране на ежедневието и разпределение на времето така, че да можеш да жонглираш успешно с всички свои житейски роли, идва осъзнаването, че държиш своя свят в ръцете си и колкото и да е страшно, имаш рядката възможност да бъдеш архитект на своя живот.

Излишно е да споменавам, че губиш стабилността на фиксираното (уж) работно време, на превеждането на заплатата на едно и също число всеки месец, на социалните придобивки, на спонсорираните пътувания, на инвестициите в професионалното ти развитие за чужда сметка…изобщо на всички онези елементи и фактори, които правят работата за някого привлекателна.

Но загуба категорично не е терминът, който бих употребила аз. Бих казала, че едно такова решение е просто преход от една ера към друга. Това е като известно време да си карал велосипед с помощни колела и да си свикнал да разчиташ на тях. Докато не ги махнеш, няма как реално да знаеш дали си се научил да караш добре и можеш ли да се справяш сам. Махайки ги, ти не ги губиш, просто се лишаваш от едно улеснение, от което на практика не знаеш дали имаш нужда или по-скоро облягайки се на него, ти ставаш мързелив и не реализираш пълния си потенциал да се наслаждаваш на това занимание на максимум.

Въпросите, които си задаваш на прага на такова решение, са безброй. И с всеки следващ изниква нов. Често по-объркващ и от предния.

Струва ли си винаги е първият.

Мога ли да се справя?

Ще ме осъдят ли близките ми?

Ами ако се проваля?

Какво ще си кажат хората?

Всъщност, всичко това са разклащащи и разколебаващи въпроси, на които човек всъщност няма как да открие категорични отговори.

Най-важните въпроси, които си зададох аз, бяха два:

Способна ли съм да си препрограмирам съзнанието така, че от тук нататък да спра да възприемам разочарованията по пътя си като грешки и провали, а да започна да приемам всяко от тях като научен урок и повод да усъвършенствам нещо – в себе си, в подхода си, във философията и стратегията си?

Способна ли съм да бъда гъвкава и винаги да оставям място и за чуждата истина, без да ставам дефанзивна и без да позволявам на егото си да ме лишава от знания и умения, които може да не са били в синхрон с досегашните ми убеждения, но имат потенциала да ми помогнат по пътя ми напред, научавайки ме да разбирам гледната точка и на онези, които са несъгласни с мен и така превръщайки ги във своя потенциална аудитория?

Отговорите и на двата въпроса бяха Да.

Разкажи на за един-два момента от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?

Ако си плах и несигурен човек, който, макар и не до там осъзнато, цял живот е имал нужда от чуждото одобрение, за да знае, че се справя „добре“ и е на „прав път“ (кой изобщо дефинира тези неща?!), най-сериозното изпитание е да се абстрахираш от неразбирането и неодобрението на околните.

Винаги има критици, скептици, хейтъри и всякакви хора, които ще те осъдят, защото не могат да видят твоята реалност през твоята призма. И това е съвсем нормално.

Какво ми помогна?

Спрях да се опитвам да ги убедя защо за себе си съм права. Те никога няма да ми повярват, а аз ще съм изхабила страшно много време, нерви и енергия по една загубена кауза.

Започнах просто да оставям резултатите от това, което правя, да говорят сами за себе си. А за това ти трябва търпение и сериозно дебелокожие, което идва след много изплакани сълзи, много тихи псувни, много моменти на обезверяване и усещане за безсилие.

Когато решиш да скочиш и да се посветиш на нещо свое, което градиш от нулата и което на практика ти сам дефинираш, ситуацията е отвъд предизвикателна.

Когато правиш „нещо“, което всъщност не съществува според чуждите възприятия, постоянно се появяват хора, често дори твои близки, които омаловажават смисъла и ролята на това нещо. За да бъде ситуацията още по-предизвикателна, редовно има моменти, в които всякакви хора макар и неволно поставят под въпрос защо се занимаваш с нещо, което дори сам не знаеш къде ще те отведе.

В началото на моя път имах такива моменти постоянно. Дори и днес аз не мога да вместя в 1 термин или дори 1 изречение какво съм аз и какво правя.

Аз съм кулинарен блогър, създавам рецепти, правя снимки, провеждам работилници…. и какво от това? Какво изобщо значат всички тези неща?

Всъщност с времето осъзнах, че на практика няма нужда да обяснявам на никого какво съм. По-важното – както за мен, така и за околните, е защо правя това, което правя и каква е фундаменталната цел и истинската мисия на всичко, което правя. А тя е откриването на пътя към личната хармония.

Аз видях как нещо, което контролираше живота ми и обсебваше ежедневието ми близо десетилетие – храната, се превърна от мой враг в мой приятел. Защото й дадох шанс да излезе от масовата дефиниция и избрах да й придам свое значение.

Превърнах храната в свое изкуство, в терапевтично преживяване, чрез което разказвам истории, играя с емоции, събуждам спомени, помагам на хората да си създават обединяващи преживявания.

Но иначе съм просто един човек, който готви, снима и философства онлайн и офлайн…

И двете описания са верни, точно както чашата е едновременно наполовина пълна или наполовина празна – това как я виждаш ти зависи от генералната ти нагласа към живота и от това дали избираш да виждаш нещата в кутийки или си способен да си представиш колко могат да пораснат ако просто повярваш в потенциала им и се осмелиш да помечтаеш.

Аз съм безумно щастлива, че човекът до мен и моето семейство ме подкрепят безрезервно. Дори да не разбират напълно това, което правя, те разбират мен и  вярват в мен. Това е безценно.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Гордея се, че осъзнах, че светът не е черно-бял и рядко има само една валидна гледна точка.

Гордея се, че вече мога да видя и чуждата истина, макар тя да е различна от моята.

Гордея се, че се научих да приемам скептиците и критиците като учители. Не говоря за хората, които откровено искат да ме наранят. Говоря за онези, които са несъгласни с това, което правя или с начина, по който го правя, защото имат своя истина за същото нещо, която работи за тях. Вече избирам да погледна на критиките им с любопитство и желание да разбера дали пък тяхната истина няма място някъде при моята и по този начин бих могла да оптимизирам контекста на всеки човек, независимо от личната му история, личните му цели, възможности и среда.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Видимо е, че съм много бъбрива, говоря много бързо, много съм енергична, на моменти полярна, често експлозивна, адски емоционална, плача често, имам много несигурности, винаги съм страдала от някакво самонасадено усещане за недостатъчност….все неща, от които се срамувах и криех години наред. Знам как изглежда „опаковката“ ми – цялата тази енергия, тази постоянна усмивка – изглеждам адски самоуверена, адски здраво стъпила на земята. Не съм. Аз съм все така ранима, все така уязвима, все така трепереща и несигурна, просто вече не се страхувам да си го призная.

Заради всички тези несигурности, през целия си живот до преди няколко години аз системно пропусках възможности, за които не смятах, че съм достатъчно добра – както в професионален, така и в личен план.

Но всичко се промени, когато се изморих да се срамувам и да крия всички онези неща, които не харесвах у себе си и просто започнах да ги празнувам.

Спрях да се опитвам да попълвам чужди кутийки, да попадам в чужди дефиниции, да се стремя да приличам на нещо или на някого и съответно да се разочаровам, защото никога не успявах… започнах системно да избирам да бъда себе си – с несигурностите и слабите си места, с всички свои недостатъци и факторите, които през годините всячески се опитвах да скрия от света. Просто започнах да показвам на себе си и на околните, че каквото и да постигам, аз не го постигам въпреки своите недостатъци, а заради тях.

Искам името ми да се асоциира с окриляване, с вдъхновение, с доказателство, че всеки носи в себе си малка магия, която се крие именно в нещата, които е бил научен да потиска, защото не попадат в някаква рамка, в някакъв калъп.

Искам името ми да е асоциация за това, че странностите ни са най-красивите наши черти, защото те ни правят уникални и ни позволяват да рисуваме свят, който другите не виждат. Моят най-почетен дегустатор е далтонист, аз пък никога не съм имала обоняние. Нашите светове са толкова различни от тези на „нормалните“ хора, но е прекрасно! Той е „моят нос“, аз съм неговия „детектор за цветове“. Аз съм неговата недъхавка, той е моят безцветко. И обожаваме това!

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове, какво да очакваме от теб в близко бъдеще?

Потенциалът за развитие на моята мисия е плашещо широк и измеренията, в които идеите ми се простират, са наистина много.

Със сигурност знам, че пътят към личната хармония е съвкупност от няколко основни елемента, които освен храната включват движението и самопознанието. Вярвам, че във времето пъзелът ще започне да се подрежда все по-ясно, но внимавам да не се вкарвам в рамки, които да лишат този смел път, по който съм поела, от потенциал, който дори още не виждам в него.

В момента уча дистанционно програма по Психология на храненето, защото с времето осъзнах, че психологията е нещо, което ми е страшно интересно и вярвам, че има място в призванието ми.

В момента работя върху първата си книга, която се очаква да излезе през началото на 2018, а почти успоредно с нея очаквам да стартират и няколко пилотни проекта, които ще позволят на всеки да се докосне още по-интензивно до моята философия за храната и не само.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Човек никога не е готов за този момент. Никога.

Имах грандиозни планове как ще забременея, ще изляза по майчинство и евентуално тогава хобито ми може и да се превърне в призвание. Истината е, че най-лошата услуга, която човек може да си направи, е да планира всичко до последния детайл, но да не помисли какво би се случило ако този план не се реализира.

Най-добрият съвет: направете хаоса свой приятел.

Несигурностите, нестабилностите, постоянните промени и турбуленциите, усещането за неяснота и неизвестността мога да бъдат много страшни, но могат да бъдат и истински вълнуващи!

В момента съм ужасена и същевременно никога не съм се чувствала по-жива, по-осмислена, по-на прав път!

А пътят напред е толкова очарователен, защото макар да ни изправя пред изпитания, той ни помага да опознаем себе си на много интимно ниво – там, където душевният ни компас и усещането за призвание са много по-силни от всички гласове на обществото, които системно ни повтарят, че трябва да бъдем нещо конкретно. Там разбираме, че можем да бъдем точно това, което сами решим. А тогава наистина няма нищо невъзможно.

 

За контакт със Софи:

foodieboulevard@gmail.com

http://foodieboulevard.com/

Facebook

Pinterest

Instagram

YouTube

 

 

консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Капка Стойкова

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин…

През ноември 2017-а имам удоволствието да ти представя една дама, която има специално място в сърцето ми. Капка Стойкова е изключителен професионалист, топъл човек и един от моите любими учители. Тя е консултант по кариерно и организационно развитие, коуч, обучител, франкофон и човекът, който ме въведе в тайнството на кариерната подкрепа. С нея споделяме общи ценности и етично отношение към хората, общ дух и бих казала поглед към живота, въобще. За мен е чест, че я познавам и че уча от нея!

А дали винаги се е занимавала с придружаване на търсещи хора, както го нарича тя, ще разбереш от интервюто ми с Капка. Вдъхновяващо е!

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

Във Франция. Преди 22 години. Търсих си упорито работа подходяща за инженер по изчислителни машини (дядото на компютъра). Това бях звършила като висше образование и бях работила в България. Много активно пусках кандидатури по обяви. Установих, че дипломата ми въобще не важи и трябваше да търся нещо друго. Влязох в един център за обучение на безработни към Занаятчийска камара. И след края на обучението … останах като обучител. В периода на търсене бях научила много полезни неща и тъкмо стартираха един европейски проект за нови форми на труд, насочен към жени. Изведнъж се оказах с екип от 10 дами-безработни, с които реализирахме една анкета сред 460 занаятчийски предприятия. В процеса на напредване на анкетата повечето си намериха работа. После дойдоха и други дами. Имахме някакъв невиждан резултат. В продължение 3-те години на проекта – 80% от участващите дами си намериха работа. Било на цяло, на частично или на няколко частични работни места. Оттогава обожавам да придружавам хора в промяна! Разбрах, че това е моят елемент и не спирам да водя обучения, да консултирам екипи и да съм коуч на хора от всички възрасти, професии и житейски статуси. Работя с младежи от 16 години, мениджъри, собственици на компании, чужденци, политици, учени и търсачи на работа. И кариерната промяна е една от темите, която много ме пали.

Другото е когато преди 10 години реших да напусна една добра позиция на Директор ЧР и да се втурна в предприемачеството.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Когато преди 10 години се впуснах да създам Development Zone, единственото, което ме движеше, бе непреодолимото желание да съзадам уникално място, в което да предложа на света да развива „екология на взаимоотношенията“. Всичко тръгна от тази концепция на Жак Саломе, в която дълбоко вярвам и живея. Не заради бизнес плана или някакви икономически аргументи.

Беше точно по Коледа на 2007 година. Обадих се да проговоря с моята бивша колежка Мария Трифонова, за идеята, която ми хрумна, към консултанските дейности да има и (както по-късно го кръстихме) „магазинче за инструменти и послания“. Да дадем инструменти на бизнеса, конструктивно да развива хората си, изхождайки от съществуващото, от „пълното“ в организацията. Тя пък взе, че се запали и най-ненадейно предложи да „скочи“ и тя с мен, ставайки ми съдружничка. И февруари 2008 – Development Zone беше факт. И като се обърна назад – нито секунда съжаления нямам. Ценностите, които тогава формулирахме, все още са валидни. А като се замисля, ние стартирахме тъкмо в кризата. Ако бяхме правили анализи на пазара и прочее, сигурно щяхме да се разубедим. 🙂

Същото беше и в есента на 2015, когато записах да уча още една магистратура. Този пък избрах специалност на френски език и от областта на политическите науки. Интересно ми беше да погледна голямата картина на обществото. Толкова ми беше силно желанието, че само за една вечер мислене се реших. И добре, че и в двата случая това да ми беше водещо, а не бюджета или организационно осъществимите детайли. 🙂

Разкажи на за един момент от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и какво ти помогна да продължиш напред?

Имаше момент в кризата. В период от 2 месеца без да се появи проект или клиент. И като капак, вече договорени проекти се отмениха. Пълна суша! И финансово и морално беше трудно. Това, което ме измъкна и винаги ме измъквало, е нестихващото ми любопитство и желание да пробвам нови идеи за придружаване на хора в промяна. Това е моят елемент, който, както елемента на всеки човек, не ме оставя на мира. Дали имам клиенти в момента или не, все ми щукват идеи нещо да правя по темата.

Да доброволствам, да пиша статии, да инициирам някакво събитие, да се срещна с някого… и колелото отново се завърта и нещата се оправят. Това и казвам на много от клиентите, които търсят „нещо сигурно“. Единственото сигурно нещо, което не се влияе от външни фактори, е да откриеш елемента (дарбата, таланта) си и да го развиваш в реалния живот. Той няма да те остави на мира. Независимо от всички икономически и политически реалности, елемента ти ще те сръчка да се изправиш и да се задействаш и да му намериш формата, названието, такива, каквито в момента могат да бъдат. И пак той ще ти помогне да го спрегнеш в друга форма на изява и друго название, когато реалността еволюира.

Кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Много си харесвам занаята на коуч! Като се обърна назад и виждам толкова много хора (спрях да броя вече), на които съм успяла да помогна да намерят автентичните си отговори – усещането е безеценно. Случва ми се, като си планирам за седмици занапред, да си направя равносметка с колко клиента работя в индивидуален коучинг. И като осъзная, че в момента са 10 едновременно и се очертават още двама. И понеже това се случва някак естествено, с лекота изобщо не съм си дала сметка че са толкова много. Когато завърших обучението на коуч в Швейцария, изобщо не мислех за клиенти и бизнес в тази област. Записах се да уча това, пак заради елемента си. Осъзнах, че това е стъпката, която колкото и да ми струва като пари и време, развива моят елемент. Това мое обучение даде названието коучинг на нещо, което винаги съм харесвала да правя и за което хората са харесвали да се обръщат към мен.

Сещам се и за нещо по-малко, но пък специално : превода на български на „Книга за пътя“ на Бернар Вербер. Направих превода, защото много исках да споделя тази изключително въздействаща книга и с други около мен. И въпреки, всички невъзможности и съображения, издателство Колибри прие да я публикува през февруари 2015г. За което съм им дълбоко признателна! А така също и всички хора, които благодарение на книгата са преживели трансформиращо пътуване към себе си.

Ти си и майка, и съпруга, и постоянно учеща и развиваща се жена, която работи това, което обича. Как успяваш да жонглираш с всички роли… или може би твоята метафора е различна? 🙂

По-харесвам метафората за голямата морска костенурка от книгата „Кафене Защо съм тук?“. От камбанарията на моите 50 години все по-лесно се пускам в потока и знам, че всичко си се случва в определен момент и не е нужно да гребеш яко през цялото време. Има си време за интензивно и за по-леко гребане. Потока ти показва за кое кога е време. Все по-често успявам да му се доверя.

И разбира се, имам мъжът до мен, с когото винаги се подкрепяме. Случвало се е и двамата да учим нещо в някакъв момент. Когато аз учех магистратура преди 2 години, той учеше CISCO мрежови технологии. Щерката, тогава беше на 9. А сега е още по-лесно. Тя знае и разбира, че ние учим. В такива моменти гледа да се занимава с нещо самостоятелно. 🙂

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и се свързват с хората като им носят стойност. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Хрумват ми три ситуации, през които да илюстрирам разбирането си. Добрият личен бранд е когато отиваш на среща с потенциален клиент и се видите, той да ти каже: „О аз вече съм виждал или съм чел нещо от вас и за вас! „ И разговора потръгва с доверие от самото начало.

Да няма нужда да правиш „cold calling, за да развиваш нови контакти, а твоите съществуващи клиенти и контакти да те препоръчват от самосебе си.

И накрая : когато ти свършат визитките на събитие, да кажеш на човека, с който сте се запознали : „ще ме намерите лесно в Интернет. Навсякъде съм с моето си име и лице.“Това, което ми връщат като отзвук моите кленти и партньори е че съм доверен прагматичен професионалист, французойка и коуч. Те високо ценят умението ми да свързвам търсещите хора с развиващите ги възможности. Аз харесвам този техен отзвук и рпродължавам напред така. А ако и нещо друго се добави в бъдеще като шриха, добре дошло!

Какво ново да очакваме от Капка Стойкова до края на тази година и през следващата?

Предполагам, че ще има доста изненади и за мен самата! 🙂 Особено в работата. Все изникват интересни проекти!

Но при всички случаи ще чуете и видите още за каузите, с които съм се ангажирала :

Отскоро прегърнах предизвикателството да съм част от Настоятелството на фондация „За нашите деца“. Много е смислено се работи за това децата от най-ранна детска възраст да растат в семейна среда – тяхната родна или в приемни семейства и така да се свърши веднъж завинаги с институциите – домовете за деца от миналото.

Другото, за което мечтая, е все повече хора да научават за достъпността и подобренията на живота ,които съвременните технологии вече предоставят на хората с увреждания. Старая се да помагам на Фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ да разпространява това знание в България, в специализираните центрове за работа с хора с увреждания, сред родители и работодатели. Има го, не е скъпо и помага на много, иначе обездвижени хора, да се развиват и реализират потенциала си.

Към средата на ноември стартира и поредната франкофонска група за кариерен коучинг. Това е ателието „Професионалан реализация“, което се организира в рамките на Sofia Acceuil – асоциацията на французите и френско говорящите в България. Това е инициативата, която спечели 2-ра награда в Националния конкурс за иновации през 2015. в категорията „Кариерни услуги за неучащи“. Любопитното в случая е, че пръвенец бе Обучителния Център на Фрапорт, компанията, която управлява летищата Варна и Бургас , а на 3-то място бяха 9-те регионални центрове на агенцията по Заетостта! J  За да творим и иновираме, не размаха или ресурсите на организацията са важни, а идеята и упоритостта да я претворим в релността!

Развитие на уменията на държавните служители, ангажирани с Председатеството на България на Съвета на ЕС за водене на срещи и особено на френски език, са ми много присърце. Смятам, че точно в това да се работи би значително допринесло за ефективността и значимостта на Председателството. Много повече от хотелите и ремонтите в НДК или шикозните PR подаръци за участниците.

А на 3 декември в Интер Експо Център можем да се видим на френския щанд на 23-ия благотворителен Базар на Международния Женски Клуб – София.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Няма кой да направи първата крачка на ваше място. Спрете да се подготвяте само като го мислите или четете в интерент, а започнете да действайте! Дори и най-малката ви възникнала идея я пробвайте веднага в реалността. Винаги има начин да направиш една, две, три и повече крачки и да тестваш една идея, без задължително да напускаш все още работа. Можеш да си направиш макет, да говориш с хора, да посетиш някое конкретно място, да се запишеш на курс, да доброволстваш,…

А съвсем конкретно бих им препоръчала, докато пробват, да прочетата книгата на Елизабет Гилбърт  „Магията да твориш“. Ето например един случайно избран цитат от нея, точно в 10-ката на твоя въпрос : „Във вас има скрити съкровища, както и в мен, както и във всички около нас. За да ги изведем на светло, са нужни усилия, вяра, кураж, концепция и часове на посвещаване; а часовника тиктака и светът се върти и ние просто нямаме време да мислим на дребно.“

За контакти с Капка :

Можете да следите нейния блог – верен спътник на търсачи „Да си намериш работа е като да си намериш гадже“ и неговата едноименна страничка във Фейсбук.

Или да разгледате професионалния и сайт www. Development-zone.net

Или просто като я потърсите в интернет с името и изписано на латиница Kapka Stoykova. 🙂

 

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – ХРИСТИНА МИТОВСКА

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин…

През октомври 2017-а имам удоволствието да ти представя Христина Митовска, която познавам от консултатските и коучинг среди, и с която работихме за личния й бранд преди около година. Щастлива съм, че в момента тя е на своя път и може да разпръсква своята специфична енергия, точно по нейния си начин. Погледнете снимките преди да прочетете текста – то просто си личи. 🙂

И… приятно четене!

 

Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?
Пътят към кариерна промяна се оказа дълъг и интересен, но си заслужаваше всяка измината стъпка към реализирането на тази моя цел.
По образование съм социлог и близо 10 години работих в сферата на маркетинга като изследовател , анализатор и модератор на групови дискусии и интервюта. Това беше безценен опит за мен, защото ми даде две изключително ценни неща – опитът и познанието за груповата динамика, които сега използвам в обученията си и яснотата, че не маркетингът, а личностното развитие е посоката, в която искам да развивам себе си и компетенциите си.

През годините правих различни опити и експерименти в търсенето на „моето” нещо – занимавах се с изкуство, пътувах и провокирах себе си докато добия пълна яснота каква искам да бъда. Бях доброволец към кинофестивал във Франция, преминах обучение за йога инструктори, после и обучение по коучинг. И всичко това докато работех в сферата на маркетинга. Разбрах, че ако искам да бъда истински щастлива и реализирана жена, първо е важно да изследвам и следвам талантите и интересите си, докато те ме заведат на точното място.
А пълната кариерна промяна се случи финално това лято, когато приключих интересен работен период и проект като Happiness officer в Юнайтед Партнърс. И категорично направих прехода към заниманията с обучения по коучинг умения и личностно развитие, индивидуален коучинг и водене на йога класове.

 

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!” в работата на свободна практика, и ти по няколко паралелни проекта?
Решението ми отне близо 3 години, и то не просто решението, но и изчакването на подходящия момент и ситуация. И в крайна сметка всичко се нареди по много естествен начин и преходът се случи по най-лесния начин. Приключих един работен проект, свързан с щастие на работното място, но докато се занимавах с него, отделях време за работа по образователни проекти към фондация „Образователно сътрудничество” и реализиране на младежките лагери Talent Factory Camp. И наред с всичко това, се върнах към воденето на йога класове.

Така, че преди да изляза от ролята на работеща на трудов договор, положих доста усилия да създам сравнително стабилна основа, върху която да стъпя при прехода към свободна професия.
Вярвам, че намерението ни да реализираме най-доброто от себе си, да реализираме и споделим с другите своите таланти, вместо просто да оставаме на времето да минава покрай нас в офиса в очакване на следващата отпуска или уикенд, са много по-силни от страха от неизвестното и несигурността на свободата да бъдеш и реализираш себе си.

Кои въпроси е добре да си зададат дамите, които обмислят да станат фрилансъри. Какво ще имат със сигурност, ако се решат? А какво ще загубят?
Минаването на свободен работен режим изисква вътрешно да си готова за това, но и да си премислила добре възможностите, които имаш или можеш да създадеш отвън. Според мен се изисква вътрешна дисциплина, умение за планиране на времето и задачите, защото свободната практика предполага човек сам да води себе си през деня, а не да разчита на външно зададени рамки и работно време.
Като коуч, знам, че качеството на въпросите, които си задаваме, са свързани с качеството на отговорите и посоката, в която ще поемем. Така, че е важно е да се запитаме какво искам да правя наистина, какви са реалните възможности това да се случи в следващите няколко месеца, какви стъпки да предприема… и готова ли съм да понеса финансовата несигурност, когато е необходимо?
А това, което със сигурност ще имат, е вълнението, свободата и отговорността за професионалното си развитие, но и загубата на сигурния месечен доход на 5-то число.

Разкажи на за един момент от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Все пак преходът към свободна професия е предизвикателство, защото малко или много създава усещане за несигурност и яснота, че сега много повече зависи от мен. Но пък ясното усещане, че това е моят път и само небето е границата, са силните мотиватори за справяне с тези съмнения и страх.

А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Гордея се с обученията по коучинг умения за учители, които създаваме във фондация „Образователно сътрудничество”, за да провокираме позитивна промяна в образованието. Това е доста предизвикателна задача, защото промяната на една толкова консервативна система изисква време и доста усилия. Но знам, че с обученията по коучинг, които правим с учителите, можем да бъдем поредната капка, която да съдейства за промяната на средата и подхода на общуване в училищната среда.
Гордея се с великолепните лагери за личностно развитие на младежи, Talent Factory Camp, които реализираме със създателите и екипа на Leader Academy. Тази година проведохме два лагера, като всеки е с продължителност една седмица. Събираме младежи от цялата страна, с които изкарваме една седмица в планината. През този период младежите се учат на лична ефективност, поставяне на цели, вербална и невербална комуникация, имат индивидуален коучинг и сесии с психолог, арт клас. И крайният резултат е прекрасна личностна трансформация и провокация на младежите. Гордея се с класовете си по йога и вдъхновяващите ритрийти за осъзнаване и личностно развитие. Преди месец реализирах ритрийт „Йога и щастие”, където през йога и други техники, с участниците се посветихме на вътрешна работа.
И се гордея, защото това са дейности, които истински обичам, в които съм във вихъра си, и които допринасят за промяната, в средата, в която живеем.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
Личният брандинг е естествено продължение на това, което сме като личности. Колкото по-автентични сме в представянето си, толкова по-силен е брандът ни. Вярвам, че всеки е уникален и за всички ни има място под слънцето и всеки, стига да иска може да намери своята аудитория, на която да бъде полезен.
Тъй като имам много интереси и то в различни посоки – йога, коучинг, личностно развитие, изкуство, напоследък и любопитсво към развитието на роботиката, дълго време живях с ограничаващото вярване, че трябва да избера само едно нещо, в което да се насоча. Но в крайна сметка си казах, че изборът ми е да следвам и комбинирам различните си интереси, защото те създават моят личностен и професионален колорит. И признавам, че често когато ме питат с какво се занимавам, казвам че е палитра от неща и ми е трудно да се дефинирам само с едно нещо.
Но това, с което със сигурност бих искала моето име да се асоциира е с човек, който подпомага личностната трансформация и вдъхновява промяната в другите.

Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове, какво да очакваме от теб в близко бъдеще?
Най-актуалното е обучението „Коучинг умения за пълноценнни взаимоотношения”, което ще правим с Ивет Павлова, моя колега коуч, в началото на Октомври. Целта ни е да споделим онези инструменти и нагласи, които използваме в коучинга, така че да създаваме по-пълноценно и осъзнато общуване едни с други. През Ноември организирам поредният си йога ритрийт „Йога за баланс на емоциите”. Отделно от всичко това, предстои планиране на обучения по коучинг умения за учители из цяла България, както и планиране на следващите Talent Factory Camps и съпътстващи дейности за младежи.
Накратко, доста разнообразни, но и много вълнуващи и любими за мен дейности! 🙂

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Искрено вярвам, всъщност не просто го вярвам, а го изпитвам постоянно, че за всяко нещо си има точен момент. Така, че уважаеми дами, изяснете си напълно в каква посока искате да се развивате, изградете ясна визия как можете да направите прехода, бъдете активни и целенасочени и когато усетите, че е настъпил моментът, скачайте смело!

За контакти с Хриси:

mitovska.lifecoach@gmail.com
https://www.facebook.com/xristina.mitovska
http://leader.education/
http://educationalcooperation.org/

Save

Save

Пълна кариерна промяна

Пълна кариерна промяна – Ася Колева- Стоянова от Бяла…

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин…

През септември 2017-а имам удоволствието да ти представя Ася Колева – Стоянова, която познавам от едно наше общо интервю за блог за майки и деца. Така де, аз предадох своята част и когато интервюто излезе, прочетох за Ася. Разбрах, че преди е работила за един от най-големите издатели в България, че е харесвала това, което прави… докато не се появил синът й. Разбрах и колко стойностна е дейността й в Бяла лодка, колкото й да й е трудно… но да не издавам. 🙂 Read more „Пълна кариерна промяна – Ася Колева- Стоянова от Бяла лодка“

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Росица Божкова от Yantra

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин…

През август 2017-а имам удоволствието да те запозная с Росица Божкова, психолог, автор, дула и обучител, създател на йога студио Янтра – може би си я спомняш от разговора ни в рубриката „7 въпроса за…“, където тя сподели много полезни и замислящи неща на тема ‘времето’.
Read more „ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Росица Божкова от Yantra“

Пълна кариерна промяна

ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Петя Йовчева от SkillForce

В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са сменили професията си, или са започнали да работят за себе си. Или пък са започнали да правят това, което правят, по различен начин…

През юли 2017-а имам удоволствието да те запозная с Петя Йовчева, собственик на бутиковата агенция за подбор SkillForce, която е изключителен професионалист, любим събеседник по всякакви теми и и един от хората, които ме подкрепиха в това да започна да работя за себе си. Благодарна съм за това, че Петя продължава да ме подкрепя и с окуражаващи думи, и като ме запознава със стойностни хора, и като се среща с мои клиенти, търещи кариерна промяна, и им помага да намерят най-добрата компания, с която да са си взаимно полезни. Read more „ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Петя Йовчева от SkillForce“